Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София,
30.08.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито съдебно заседание на дванадесети април през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря
КИРИЛКА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д № 3590 по описа за 2016г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Предявена
е молба с правно основание чл.66,ал.6 от ЗБН.
Молителя С.И.Т. ЕГН ********** е предявил
възражение срещу РЕШЕНИЕ № ЗБН66 - 28 от 04.01.2016г. на синдиците на КТБ АД
/н./, с което е оставено без уважение искането му за промяна поредността на удовлетворяване
на вземането му.
Във възражението си кредиторът
твърди, че е предявил вземанията си с две молби – вх.№ ЗБН63 – 321 от
28.05.2015г. до КТБ АД /н./ и вх.№ 68 443 от 28.05.2015г. до съда по
несъстоятелността. Към двете молби са приложени заверени преписи от
документите, които удостоверяват предявените вземания по основание и размер,
подкрепени със съответните документи. Твърди, че в първоначално изготвения
списък е включен като вложител със вземане № 6383 в размер на
2 477 514 .26 лв. с поредност по
т.4 и законна лихва върху тази
сума след 22.04.2015г. до погасяване на
задължението с поредност по т.9 .
Твърди, че приетото като главница
е една обща сума, която е включена в списъка със сума 83 732.13 лв.
по-малко от заявеното от него и не става ясно в тази обща сума, каква част е
главница и каква част е лихва и за какъв период. Оспорил е в срок пред
синдиците невключване на сумата от 83 732.13 лв. , което е дължимата
законна лихва за периода 06.11.2014г. до 22.04.2015г., невключената в списъка
част от общо предявената като вземане сума за лихви от 114 377.52 лв. Твърди, че не претендира лихви за периода на
специалния банков надзор, тъй като са налице изрични законови разпоредби –
чл.119,ал.5 от ЗКИ и чл.116,ал.2,т.2, които предвиждат, че Б.та не носи
имуществена отговорност за неизпълнение на задълженията, чието изпълнение е
спряно със специален надзор. През време на специалния надзор не текат лихви за
забава и неустойки относно паричните
задължения на Б.та, чието изпълнение е спряно и поради това не е предявил
претенции за лихви за този период и приема административно определената от БНБ
лихва. По аргумент за противното от чл.119,ал.5 от ЗКИ след приключване периода
на особен надзор банката следва при неизпълнение задължението си по чл.422,ал.2
от ТЗ на осн.чл.309а,ал.1 ТЗ вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД да дължи законна лихва след
специалния надзор. Аргементи за това извежда и от разпоредбата на чл.4,ал.1,т.1
от ЗБН. Предвид на това твърди, че от 6.11.2014г. – датата на приключване на
особения надзор и отнемане лиценза за упражняване на банкова дейност на ответника
до 22.04.2015г. – датата на решението за откриване производство по несъстоятелност на банката се
следва законната лихва върху главницата. Намира, че реда за удовлетворяване
следва да е по чл.94,ал.1,т.4 от ЗБН, а едва след откриване на производството
се следва законната лихва, която е с поредност по т.9. Твърди, че по така изложените съображения има
приети предявени вземания за лихви на други кредитори включени под ред 14 и 15
от списъка на приетите от синдика вземания – на Българска банка за развитие и на
Уникредит – ред 7274 и 7275. Синдиците не са изложили аргументи защо едни
кредитори се явяват в по-благоприятно положение от други. Наред с това твърди,
че не е вярно съображението, че претендира лихва върху лихва, тъй като
претенцията му представлява само разликата между неправилно начислената от
синдика лихва и законната такава.
Наред с това твърди, че е
предявил и вземане за сумата от 800 лева разноски за производството по
несъстоятелност . За участие в производството и предявяване на вземанията си е
ползвал съдействие на адвокат, на който е заплатил сумата от 800 лв. възнаграждение, минималното
по Наредба № 1 от 2004г. Този разход е бил удостоверен с договор за правна
помощ и доказателства за плащането. В чл.4,ал.3 от ЗБН изрично е предвидено, че
разноските на кредитор във връзка с участието му в производството по
несъстоятелност се удовлеворяват по реда на чл.94,ал.1,т.3 от ЗБН.
Моли тези му вземания да се
вкючат в списъка на приетите вземания.
Ответната страна с отговора
оспорва исковата молба, твърди че периодът на специален надзор поради опасност
от неплатежоспособност е бил установен за 3 месеца с Решение № 73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ,
като в последствие е бил удължен с Решение № 114 от 16.09.2014г. на УС на БНБ
за още 2 месеца или специалния надзор е продължил до 20.11.2014г. С това
решение е удължана и мярката по т.3 от първото , за спиране за срок от три
месеца на изпълнението на всички задължения на КТБ АД и това реално е било
изпълнено за целия срок на специалния надзор. По аргумент от чл.119,ал.4 от ЗКИ
през този период банката не е в забава, независимо, че не изпълнява своите
задължения и съответно не носи отговрност за това и не дължи лихви и неустойки.
Твърди, че на основание взето Решение № 82 от 30.06.2014г. на УС на БНБ , взето
на осн.чл.115,ал.1 и ал.2,т.2 и т.3 и чл.116,ал.2,т.1 вр.чл.103,ал.2,т.24 от ЗКИ и чл.16,т.16 от ЗБНБ считано от 01.07.2014г. лихвените проценти по депозитите в КТБ АД са
намалени до средния им пазарен размер за банковата система, вкл. и по договора
на възразилия кредитор. Новите лихвени проценти се прилагат и за всички
действащи договори за депозит.Това е принудителен административен акт, с който
се отменя волята на страните по облигационния договор и с който страните следва
да се съобразяват. Променените по този начин лихви по сметки и влогове се
прилагат до откриване на производството по несъстоятелност на 22.04.2015г. Намира,
че претенцията за начисляване на законовата лихва за предходния период е изцяло
неоснователна. Договорната лихва, начислена съобразно Решение № 82 на БНБ и
4-те броя анекси към Рамков договор за платежни услуги за потребители за
откриване на банкова сметка ***.08.2012г. при условията на безсрочни депозити,
е включена към главницата служебно от синдиците, тъй като това са вземания с
поредност на удовлетворяване по т.4 на чл.94 от ЗБН. При този вид депозити
изискуемостта на вземането е настъпила едва след откриване на производството по
несъстоятелност, съгласно посочените специални законови разпоредби или след
22.04.2015г.. Така претендираната законна лихва за периода 6.11.2014г. до
22.04.2015г. е включена в списъка на неприетите вземания изготвен по реда на
чл.66,ал.7,т.2 от ЗБН. В конкретния случай ЗБН и ЗКИ са специални закони спрямо
общите ЗЗД и ТЗ и специалните закони изключват приложението на общите закони.
Твърди и че вземането за разноски
също е отнесено в списъка на неприетите вземания, тъй като не се касае за
вземане възникнало до откриване производството по несъстоятелност, договора за
правна помощ е от 22.04.2015г., датата на съдебното решение за откриване на
производството или това не може да се определи като вземане възникнало до
датата на решението на съда по несъстоятелността. Липсва платежен документ, че
плащането реално е извършено. По чл.94,ал.1,т.3 ЗБН има предвид разходи за
разноски в производството по несъстоятелност направени от банката. Що е то
разноски в производството по несъстоятелност е посочено в чл.54 ЗБН и това са
разноски, които се правят от страна на банката и органите на управление във връзка с производството по
несъстоятелност. Моли възражението да се отхвърли като неоснователно.
Съдът, като взе в предвид становището на молителя, представените към
молбата доказателства и събраните такива в хода на производството намира за
установено следното:
Между страните няма спор за факти
относно качество вложител и кредитор на възразилия кредитор, както и за размера
на вземането му за главница. Спори се за дължимост на законната лихва за
периода посочен във възраженията, като това е периода след изтичане на особения
надзор и отнемане на лиценза и решението на съда за откриване прозиводството по
несъстоятелност, както и дължимост на направени разноски в производството по
несъстоятелност от този кредитор, като спора е правен, и не се спори за самия
размер на лихвата и разноските.
Подадено е възражение пред синдиците,
които с оспорваното решение, и с аргументи сходни в отговора по настоящото
дело, а именно, че за процесния период се следва не законна лихва, а договорна
такава, и за този период именно тя е начислена, но в размера установен с
решение на УС на БНБ. Наред с това е прието, че кредиторът не може да предявява
вземания за разноски в това производство, тъй като няма по закон предвидена
такава възможност. С тези аргументи синдиците, с оспорваното решение са
отхвърлили възраженията.
Периодът на особен надзор има за
цел банката да бъде наблюдавана и да се положат усилия за нейното оздравяване
или ако не може да заработи според изискванията за отнемане на лиценза й. В
този смисъл има обосновка за предвидените мерки в разпоредбата на чл.116,ал.2
от ЗКИ и съответно за взетото решение на УС на БНБ за намаляване на договорния лихвен процент по депозитите, до
средните пазарни. След отнемане на лиценза банката реално не упражнява своята
дейност. Депозантите не могат да получат и да ползват своите средства. Липсва
правна логика за периода от приключване на особения надзор и отнемане лиценза
на банката до решението на съда за
откриване на производството по несъстоятелност да се начислява лихва равна на
договорната или тази, която БНБ е установила по договорите, в конкретния
случай. Изрично чл.3,ал.2,изр.2 ЗБН е предвидено, че от датата на отнемане на лиценза
„ не могат да се извършват действия и сделки,
насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу
банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от
начина на изпълнение. „ Начисляване на договорна лихва, по банковите договори с вложители е форма
на изпълнение на договорни задължения на банката. Следва да се приеме, че след отнемане на лиценза банката не дължи договорна
лихва, вкл. и намалената такава до средните пазарни размери за периода на
надзора, каквато мярка е приложена съгласно чл.116,ал.2,т.1 от ЗКИ, защото тя
не може да упражнява банкова дейност . Доколкото обаче средствата на молителя
се ползват от банката, макар и не за банкова дейност, и не могат да бъдат
върнати, преди осребряването и разпределението в рамките на производството по
несъстоятелност, с което банката е в забава спрямо кредитора вложител, то съдът
приема, че върху сумата, представляваща главница по депозитната сметка се дължи
именно законната, а не договорната лихва, от датата на отнемане на лиценза,
когато приключва надзора и до датата на решението за откриване на производство
по несъстоятелност. Предвид на тези съображения съдът приема, че възражението е
основателно за сумата, която формира
частта между начислената договорна лихва от КТБ АД и законната такава за периода 6.11.2014г.,
когато е отнет лиценза на банката до
22.04.2015г. По размера от 87 732.13 лв.
няма спор между страните. Поредност на удовлетворяване, следва да се приеме
т.4а от чл.94 от ЗБН, доколкото законната лихва след този момент изрично е
предвидено да е по т.9, а останалите вземания на вложителите са по т.4а.
Предвид на така изложените изводи съдът намира, че вземането от 83 732.13
лв. следва да се изключи от списъка на неприетите вземания и се включи в
списъка на приетите вземания по т.4а от ЗБН.
По отношение на претенцията за
включване на вземането за разноски в размер на 800 лева, съдът намира, същата
за неоснователно. Съдът намира съображенията на ответника за правилни. Видно от
договора за правна помощ и пълномощно същият е сключен за представителство по
делото пред VІ-4 състав и съответно, ако това представителство е било
реализирано в него и разноските е следвало да се присъдят със съдебния акт по
това решение. Наред с това действително вземанията в рамките на производството
по несъстоятелност се приемат служебно от синдиците и се включват в съответния
списък, поради което не се е налагало да се ползва процесуално представителство
във връзка с това.ЗБН изрично предвижда и като разноски по несъстоятелността
тези направени от банката и синдиците във връзка с провеждане на това
производство. Предвид на изложеното възражението в тази част следва да се
отхвърли като неоснователно.
Предвид изходът на спора кредиторът дължи
направените разноски на ответникът за един адвокат като представител на
осн.чл.78 от ГПК, в размер на 3 000 лв., съобразно приложения договор за
правна помощ по уважената част от възражението и 15 лв. за държавна такса.
Адв.възнаграждение от 300 лева не се следва, тъй като касае отхвърлената част
от възражението.
Ответникът следва да заплати ДТ
по см. на СГС в размер на 4 % от 83 732.13 лв. или това е сумата от
3 349.28 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПО възражението на С.И.Т. ЕГН ********** ***, АТМ Център, офис 413
ВКЛЮЧВА предявено вземане в
размер на 83 732.13 лв. претенция за законна лихва върху приетотот вземане
за главница, за периода 6.11.2014г. до 22.04.2015г. , в списъка на приетите
вземания по чл.64 от ЗБН, с поредност на удовлетворяване по чл.94,т.4а от ЗБН,
като го изключва от списъка на неприетите вземания.
ОТХВЪРЛЯ възражението в
останалата му част като неоснователно.
ОСЪЖДА К.Т.Б.в
несъстоятелност ЕИК ********, ЧРЕЗ СИНДИЦИТЕ Л.И., К.М. и А.Д.,*** да заплати
на С.И.Т. ЕГН ********** ***, АТМ Център, офис 413 сумата от 3015 лева / три хиляди и петнадесет
лева / разноски на осн.чл.78 ГПК .
ОСЪЖДА К.Т.Б.в
несъстоятелност ЕИК ********, ЧРЕЗ СИНДИЦИТЕ Л.И., К.М. и А.Д.,*** да заплати
на по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гр.София, бул.******* сумата от
3 349.28 лв. / три хиляди триста и четиридесет и девет лева и двадесет и
осем стотинки / лева държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от уведомяването пред САС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ