Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260659 28.04.2021 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
четиринадесети април Година
2021
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Ирина Манолова
като
разгледа докладваното гр.д. № 8251 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявената от В.Г.И. против ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ на МВР искова молба, с която се моли да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 2 700,72 лв., представляваща
неплатена част от допълнително брутно възнаграждение за продължителна водолазна
дейност в МВР, дължимо през м. декември 2017 г., сумата от 812,47 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от
01.01.2018 г. до предявяването на иска, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на
задължението, както и направените разноски по делото. В исковата молба се
твърди, че ищецът полага труд на длъжност „командир на екип“ в РД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас, която е на структурно
подчинение към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР и е със
статут на държавен служител. Твърди се също така, че ищецът е и професионален
водолаз в ГДПБЗН и много често му се налага да извършва водолазна дейност, като
към м. декември 2017 г. е имал над 15 години стаж като водолаз в МВР, поради
което по силата на Заповед № 8121-з-671/09.06.2015 г. на министъра на
вътрешните работи през м. декември 2017 г. е следвало да получи допълнително
възнаграждение в размер на четири брутни възнаграждения, формирано от основното
му месечно възнаграждение (682 лв.) плюс добавка в размер на 32 % за прослужено
време (218,24 лв.), а му е било платено само едно възнаграждение в размер на
900,24 лв., като исковата претенция представлява дължимата разлика от три
възнаграждения. В допълнително становище е посочено, че ищецът има над 18
години стаж като водолаз, но този стаж е натрупан не само на длъжност в МВР, а
и на длъжности във ведомства, чиито правоприемник по закон е МВР. В съдебно
заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са
писмени доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 179а, вр. чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, а акцесорните искове са с
правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът е оспорен както по основание, така и по размер. Твърди се, че
ищецът е бил назначен на държавна служба в МВР, считано от 28.12.2009 г., като
през целия си стаж в ГДПБЗН е заемал длъжността **************. Не се оспорва,
че съгласно посочената от ищеца заповед на министъра на вътрешните работи след
прослужване на 15 години на водолазна длъжност на съответните служители се
дължи допълнително възнаграждение в размер на 4 заплати, но според ответника
това допълнително възнаграждение се дължи в края на 16-тата година, поради
което на ищеца такова е платено през м. декември 2018 г., 2019 г. и 2020 г., а
през 2017 г. му е платено допълнително възнаграждение в размер на 1 работна
заплата, дължимо съгласно същата заповед. Оспорен е и размера на иска, като се
твърди, че към процесния момент добавката за прослужено време е била 30 %, а не
32 %. Моли
се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените
разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. Направено е
възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, ако
същото надхвърля предвидения в наредбата минимум. В съдебно заседание
не се явява процесуален представител на ответника, редовно призован, представени
са писмени доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от представената от ответника кадрова справка, ищецът е държавен служител, като
считано от 28.12.2009 г. той е постъпил на държавна служба в МВР на длъжността
„*****“ във „Водолазен спасителен екип“ към група „Аварийно-спасителни
дейности“ при ОУ „Гражданска защита“ – Бургас към ГД „Гражданска защита“ при
МВР, като от тогава до датата на справка (02.03.2021 г.) той е бил
преназначаван многократно, но винаги на водолазни длъжности.
Представен
е и трудов договор № В-258/03.04.2000 г., с който ищецът е бил назначен на
длъжността „*******“ към Областен отдел „Гражданска защита“ – Бургас, а с
допълнително споразумение от 22.08.2006 г. към горепосочения трудов договор
ищецът е назначен на длъжността „********“ във водолазна група в отдел
„Аварийно-спасителни дейности“ към Дирекция „Гражданска защита“ – Бургас,
считано от 01.07.2006 г., за неопределено време.
Към
отговора на ответника е представено Предложение рег. № 793р-1494/04.12.2017 г.
на директора на РДПБЗН – Бургас, адресирано до директора на ГДПБЗН – МВР, с
което е предложено на ищеца да бъде изплатено допълнително възнаграждение в
размер на четири заплати, поради прослужване на над 15 години на водолазни
длъжности. Към предложението е приложена и справка от 04.12.2017 г., съгласно
която към 01.12.2017 г. той има водолазен стаж в размер на 15 години, 1 месец и
0 дни.
По
делото е представена Заповед № 8121-з-671/09.06.2015 г. на министъра на
вътрешните работи, с която е заповядано на държавните служители да се изплаща
допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности, като
в Приложение № 2 към нея (т. IV.1.3) е определено на държавните служители, прослужили
над 10 години на водолазни длъжности, в края на единадесетата и всяка следваща
година (през м. декември) да се изплаща възнаграждение в размер на една брутна
заплата, включваща основното месечно възнаграждение и допълнително
възнаграждение за продължителна служба, а след 15-тата година допълнителното
възнаграждение да е в размер на четири заплати.
Със
Заповед № 1983к-1685/12.12.2017 г. на директора на ГДПБЗН е разпоредено на ищеца, като държавен
служител, който е прослужил над 10 години на водолазна длъжност, да бъде
изплатено допълнително възнаграждение за изпълнение на специфична служебна
дейност в размер на една брутна заплата, включваща основното месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение за
продължителна служба, като в заповедта изрично е
посочено, че към 01.12.2017 г. стажът му на водолазна длъжност е 15 г. 01 м. и
0 д.
В
отговора си ответникът не е оспорил, че към 01.12.2017 г. ищецът е имал над 15
години водолазен стаж, но счита, че допълнителното възнаграждение в размер на 4
заплати му се дължи едва към м. декември 2018 г., т.е. след изтичането на
16-тата година, съобразно формулираното правило за изплащане на това
възнаграждение, а именно при 10 години водолазен стаж допълнителното
възнаграждение да се изплаща в края на 11-тата година.
С
оглед на така представените доказателства и изложените от страните становища,
съдът намира за доказано по делото, че към 01.12.2017 г. ищецът е имал над 15
години стаж на водолазна длъжност в МВР, при което и на основание Заповед № 8121-з-671/09.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи същият
е придобил правото на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични
служебни дейности в размер на 4 брутни заплати, включващи основното месечно
възнаграждение и допълнително възнаграждение за продължителна служба.
Спори
се относно началния момент на дължимостта на процесното допълнително
възнаграждение. В тази връзка съдът счита, че допълнителното възнаграждение в
размер на 4 брутни заплати е дължимо на ищеца считано от м. декември 2017 г.,
тъй като към 01.12.2017 г. той вече е имал над 15 години стаж на водолазна
длъжност, а това е единственото условия за изплащане на допълнително
възнаграждение в размер на 4 заплати. Съдът намира за неоснователно твърдението
на ответника, че допълнителното възнаграждение в размер на 4 заплати се дължи
едва в края на 16-тата година по аналогия с правилото за изплащане на
допълнителното възнаграждение за служителите със стаж над 10 години на
водолазна длъжност, тъй като в Приложение № 2 към Заповед № 8121-з-671/09.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи
изрично е посочено, че след 15-тата година дължимото допълнително
възнаграждение е в размер на 4 заплати, без да е определен срок, след който се
дължи това възнаграждение, нито е налице препращане към правилото за изплащане
на възнаграждението при над 10 години стаж на водолазна длъжност. Поради това
съдът намира, че допълнителното възнаграждение в размер на 4 брутни заплати се
дължи на съответните държавни служители веднага след придобиване на 15 години
стаж на водолазна
длъжност, а не след изтичане и на 16-тата
година. Ако волята на работодателя е била такава, каквато твърди ответникът, то
би следвало това изрично да е посочено в заповедта, както е сторено по
отношение на служителите с водолазен стаж над 10 години, или би следвало
правилото относно начина на изплащане на допълнителното възнаграждение да е
формулирано общо за двата срока на водолазния стаж, а не да е предвидено
изрично по отношение на служителите, прослужили над 10 години на водолазни
длъжности.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че към 01.12.2017 г. ищецът вече е имал правото
да получи допълнително възнаграждение в размер на 4 брутни заплати, включващи основното месечно възнаграждение и допълнително
възнаграждение за продължителна служба, поради което и тъй като му е било
платено допълнително възнаграждение от 1 заплата, то следва да му бъде
присъдена разликата до пълния размер на дължимото допълнително възнаграждение, която
възлиза на 3 негови брутни заплати към 01.12.2017 г.
По отношение
размера на иска за главница, съдът намира, че същият е основателен и доказан в
пълния му размер от 2 700,72 лв., тъй като видно от представената от
ответника платежна бележка, към 01.01.2017 г. основната заплата на ищеца е била
682 лв., а добавката за прослужено време е била в размер на 30 % при 15 г. 08
м. и 16 д. общ трудов стаж към 01.01.2017 г., поради което следва да се приеме,
че към 01.12.2017 г. трудовият стаж на ищеца е бил над 16 години, поради което
и добавката към онзи момент е била вече в размер на 32 %, т.е. 218,24 лв.,
съответно брутното му трудово възнаграждение към релевантния за спора по делото
момент е било в размер на 900,24 лв. Поради това съдът намира, че неплатеният
остатък от дължимото на ищеца към 01.12.2017 г. допълнително възнаграждение за
изпълнение на специфични служебни дейности е в размер на 2 700,72 лв. (3 х
900,24 лв.), в какъвто размер е и предявеният главен иск.
Предвид забавата в плащането на
дължимото допълнително възнаграждение, съдът намира, че на осн. чл. 86 от ЗЗД
ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане, считано от 01.01.2018
г. до предявяването на иска на 18.12.2020 г., което е в размер на 812,47 лв.
(изчислено от съда чрез calculator.bg).
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид
липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото допълнително
трудово възнаграждение, в полза на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от 19.12.2020
г. до окончателното й изплащане.
С оглед уважаването на исковете и на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените
от него разноски по делото, които са в размер на 540 лв. – платено адвокатско
възнаграждение с включен ДДС. Предвид факта, че са предявени два съединени
иска, съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност
на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждането на исковете, която е в общ размер от 158,03 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ на МВР, БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. София, ул.
„Пиротска“ № 171А,
да заплати на В.Г.И., ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 318, сумата от 2 700,72 лв. (две хиляди и
седемстотин лв. и седемдесет и две ст.), представляваща
неплатена част от дължимо през м. декември 2017 г. допълнително трудово
възнаграждение за прослужени от него над 15 години стаж на водолазна
длъжност, сумата от 812,47 лв. (осемстотин и дванадесет лв.
и четиридесет и седем ст.), представляваща мораторна лихва върху главницата,
дължима за периода 01.01.2018 г. - 18.12.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 19.12.2020 г. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 540,00 лв.
(петстотин и четиридесет лв.), представляваща направените от ищеца разноски по
делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР,
БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер
на 158,03 лв. (сто петдесет и осем лв. и три ст.).
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен
срок от обявяването му на 28.04.2021 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА