Р Е Ш Е Н И
Е № 391
гр. Пловдив, 04.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично
заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 10243 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединение осъдителни
искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен от Й.Й.Т.
срещу К.В.И..
В
исковата молба се твърди, че на 25.11.2018 г. около 14,30 часа ищецът
управлявал собствения си лек автомобил марка „Лада” ВАЗ, модел 2104 с рег. № ***по
автомагистрала Т., в посока от С. към П.. Ищецът се движел в средната лента за
движение, като бил застигнат и ударен в задната част на автомобила от друг лек
автомобил – марка „Рено”, модел „Клио”, управляван от ответника. За ПТП – то бил
съставен протокол № **** от 25.11.2018 г., видно от който произшествието
станало на 72 км. + 200 м, поради отклоняване на вниманието от пътната
обстановка от страна на ответника. С действията си ответникът нарушил
разпоредбите на чл.23, ал.1 ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП, като причинил ПТП с
материални щети. В следствие на удара управляваното от ищеца МПС било тотално
увредено и станало негодно за употреба. В багажника на автомобила имало оставен
ръчен дърводелски циркуляр, който също бил унищожен от удара. Вследствие на
удара, автомобилът на ищеца не можел да се движи на собствен ход, поради което
за придвижването му били ползвани услуги на репатриращ автомобил „Пътна помощ”,
за което ищецът сторил допълнителни разходи. След ПТП-то ищецът предявил
претенция пред ЗК „Лев инс” АД – застрахователя по задължителната застраховка
гражданска отговорност на ответника, който изплатил на ищеца сумата от 549 лв.,
за причинената щета. Ищецът счита, че посочената сума била недостатъчна, за да
репарира причинените му вреди. Затова предявява настоящия иск, с който моли за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 550 лв., представляваща разликата
между пазарната стойност на автомобила от 1100 лв. и изплатената от
застрахователя сума от 549 лв.; сумата от 89 лв. – за унищожения ръчен
циркуляр; сумата от 176 лв. – за репатриране на автомобила на ищеца, сумата от
44 лв. – обезщетение за забава от 29.11.2018 г. до подаване на исковата молба –
18.06.2019 г., както и законната лихва върху посочените суми от датата на
подаване на исковата молба – 19.06.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането.
В срока
по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор със становище за
неоснователност на предявените искове. Твърди, че искът за заплащане на
разликата между пазарната стойност на автомобила и заплатеното от
застрахователя обезщетение е недопустим, тъй като счита, че отношенията по
повод на претърпените вреди са уредени със застрахователя. Сочи, че ищецът се
бил съгласил с изплатеното му обезщетение, като бил подписал споразумение със
застрахователя. Оспорва циркулярът да е бил наличен в багажника на автомобила
на ищеца. Счита, че претенцията за заплащане на разходите за репариране на
МПС-то била завишена. Прави възражение за съпричиняване на ПТП-то от страна на
ищеца и за наличие на съвина. Твърди, че при тестването на водачите с дрегер
била отчетена употреба на алкохол. Сочи, че ищецът бил натиснал рязко
спирачките и почти спрял при движение на автомобила с голяма скорост на
магистралата. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Посочената
норма регламентира генералния деликт. Фактическият
състав на деликта включва следните елементи: деяние, противоправност, вреда,
причинна връзка между деянието и претърпяната вреда, вина. В тежест на ищеца е
да установи посочените материалноправни предпоставки, като по отношение на
вината е налице презумпция в чл.45, ал.2 ЗЗД - вината се предполага до
доказване на противното.
Деянието,
на което ищецът се позовава, е настъпило пътно-транспортно произшествие на дата
25.11.2018 г. около 14,30 часа на автомагистрала Т. в посока от гр. С. към гр. П.
на 72 км. + 200 м., при което управляваният от ищеца лек автомобил марка „Лада“
ВАЗ, модел 2104 с рег. № ***е бил застигнат и ударен в задната част от
управлявания от ответника лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ****. Фактът на настъпване на процесното
деяние не е спорен между страните, като механизмът му се установява от представените
по делото писмени доказателства – протокол за ПТП № **** от 25.11.2018 г. Протоколът
за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената
форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се
полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството
на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК и със задължителна материална
доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред
съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия (в този
смисъл решение №15 /25.07.2014 г., постановено по търг.дело № 1506 по описа за 2013 г. на ВКС, I т.о.).
С реализирането на ПТП-то ответникът е
нарушил разпоредбите на чл.23, ал.1 ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП, като не се е
движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство,
че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта си или спре
рязко, както и не е съобразил скоростта си на движение. Поради това поведението
на водача на моторното превозно средство е противоправно.
За обезщетяване на претърпените от
ПТП-то вреди ищцовата страна е ангажирала отговорността на застрахователя по
гражданската отговорност ЗК „Лев инс“
АД, като за целта е депозирано уведомление за настъпило застрахователно събитие
по полица ****. По повод на уведомлението, при застрахователя е заведена щета №
****, като видно от съставения доклад от 11.12.2018 г. претърпените от пострадалия
щети са остойностени на сумата от 372,62 лв. – обезщетение за МПС и 176,56 лв. –
разходи за репатриране, или общо 549,18 лв., която сума е изплатена на ищеца,
както твърди и самият той.
Безспорно е, че пострадалият от деликта
може да претендира от делинквента реалната
стойност на претърпените от него вреди, независимо от заплащането на
обезщетение от застрахователя по гражданската отговорност. Аргумент за това се
съдържа в задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 1/2014 г. на ОСТК на
ВКС. В тълкувателно решение се приема, че в производството по пряк иск с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) обемът на отговорността на застрахователя е
ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент иск по чл.45 ЗЗД, когато
има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната
сума, уговорена в застрахователния договор. По повод на обвързаността на отговорността
на застрахователя от наличие на фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД е
постановено решение № 106/ 11.07.2017 г., постановено по гр.д. № 60381 по описа
за 2016 г. на ВКС, I г.о. В него се приема, че при
последващ процес, който има за предмет обезщетяване на неимуществени и други
имуществени вреди от същото ПТП, влязлото в сила решение по предходното дело
(между пострадалия и делинквента) следва да бъде зачетено на основание чл.297 ГПК и е недопустимо съдът да пререшава въпроса за отговорността на делинквента.
В този смисъл, при предявен иск за
репариране на вредите от деликта срещу причинителя на увреждането, следва да се
вземе предвид дали и до каква степен пострадалият е обезщетен от застрахователя
на гражданската отговорност. В случай, че ищецът намира, че не е получил пълно обезщетяване
на сторените му вреди от процесния деликт, то той може да претендира разликата
от делинквента. За да е основателна претенцията на ищеца за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди от увреждането на лекия му
автомобил обаче, той трябва да докаже реалната
стойност на претърпените вреди, като от нея приспадне изплатеното му
застрахователно обезщетение, както и при тотална щета – стойността на
автомобила при бракуването му като старо желязо. Противното би довело до накърняване
на основания принцип – забрана за неоснователно обогатяване, което правния мир
не би могъл да търпи.
От ангажираните писмени доказателства –
цялата преписка по щета № ****, заведена при застрахователя на гражданската
отговорност се установява, че вследствие на застрахователното събитие ПТП от
25.11.2018 г. възстановяването на автомобила е необосновано от икономическа
гледна точка, поради което следва да се приложи изплащане на тотална загуба в
размер на 70 % от застрахователната стойност. Посоченият процент на
обезщетяване на вредите е презумптивен такъв, като взема предвид стойността,
която би се получена при бракуването на лекия автомобил и предаването му за
старо желязо. Ищецът, за който е и тежестта на доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК, не установи да е претърпял вреди в повече от заплатено от застрахователя.
Не се установи, каква би била стойността, която би се получила при предаването
на автомобила за старо желязо и дали тя е по-ниска от определената от
застрахователя процентна величина от 30 %. Затова и ищецът не доказа да е
претърпял вреди в претендирания размер от 550 лв. поради повреждането на
притежавания от него автомобил, поради което и този иск подлежи на отхвърляне.
Неоснователен е и искът за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 176 лв., представляваща разходи за репатриране
на МПС-то. Видно от доклада по щета № **** (л.63 от делото), тези разходи за
заплатени на ищеца, поради което не следва да се присъждат повторно. Ищецът е
бил обезщетен за тях и неоснователно ги претендира от ответника. Затова и този
иск подлежи на отхвърляне.
По отношение на иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди от повредения ръчен циркуляр, съдът намира
същия за недоказан. За установяване на претенцията, беше разпитан един свидетел
– Г. Й.Т., с. на ищеца. Последният не е очевидец на ПТП-то, а е пристигнал впоследствие
на място, където е разбрал от баща си (ищеца) за механизма на реализиране на
ПТП-то. Отново от ищеца е разбрал, че процесният ръчен циркуляр бил повреден и
трябвало да се купи нов. С тези свои показания, свидетелят пресъздава изявления
на страна, а не свои лични възприятия за фактите, за които е разпитан. Отделно
от това, в една част, показанията му противоречат на останалия доказателствен
материал. Свидетелят изяснява, че ръчният циркулят е закупен от ищеца
четири-пет месеца преди процесното ПТП, реализирано на 25.11.2018 г., докато от
представените от ищеца писмени доказателства – фискален бон (л.8 от делото), се
установява, че вещта е закупена на дата 04.09.2015 г., т.е. повече от три
години преди събитието. Поради това и този иск е неоснователен.
Предвид изложените по-горе съображения
всички предявени искове по реда на чл.45, ал.1 ЗЗД подлежат на отхвърляне.
Поради отхвърлянето на главните искове, неоснователен е и предявеният акцесорен
иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 44 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
29.11.2018 г. до 18.06.2019 г.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал.3 ГПК има ответникът.
По делото се доказа да са сторени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.09.2019
г., които следва да се присъдят в полза на ответника.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Й.Й.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, против К.В.И., ЕГН: **********,
адрес: *** обективно кумулативно съединение осъдителни искове с правно
основание чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на общо
815 лв. (осемстотин и петнадесет
лева) вследствие на причинено по вина ответника ПТП на дата 25.11.2018 г. около
14,30 часа на автомагистрала Т. в посока от гр. С. към гр. П. на 72 км. + 200
м., при което управляваният от ищеца лек автомобил марка „Лада“ ВАЗ, модел 2104
с рег. № ***е бил застигнат и ударен в задната част от управлявания от
ответника лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ****, от която сума: 550 лв., представляваща
разликата между пазарната стойност на автомобила от 1100 лв. и изплатената от
застрахователя сума от 549 лв.; сумата от 89 лв. – за унищожения ръчен
циркуляр; сумата от 176 лв. – за репатриране на автомобила на ищеца, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.06.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 44 лв. (четиридесет и четири лева) – обезщетение за забава за
периода от 29.11.2018 г. до 18.06.2019 г.
ОСЪЖДА Й.Й.Т., ЕГН: ********** на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на К.В.И.,
ЕГН: ********** сумата от 300 лв.
(триста лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Весела Кърпачева
Вярно с оригинала!
РЦ