МОТИВИ
към присъда,
постановена по н.о.х.д. № 223 по описа на РС Провадия, IV-ти състав
за 2015 г.
Обвинението
е повдигнато от Районна прокуратура (РП) Провадия срещу Н.П.П., ЕГН **********, за това
че това на 10.09.2011 г. в с. В., Община
В., Варненска област, в питейно заведение на *** да е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, както и срещу
П.С.П., ЕГН **********, за това, че на 10.09.2011 г. в с. Н., Община В.,
Варненска област, в съучастие с неустановени по делото лица, като съизвършител, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, които
действия по своето съдържание се отличават с изключителна дързост –
престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
В
съдебно заседание, представителят на РП Провадия поддържа така повдигнатото
срещу двамата подсъдими обвинение и пледира
признаването им за виновни по така повдигнатите обвинения, като поддържа, че
обвинението се доказва от показанията на разпитаните в хода на съдебното
заседание свидетели и тези, чиито показания са били прочетени по реда на чл.
281 НПК, от съдържанието на които безспорно се установявало, че на
инкриминираната дата, подсъдимият П. е извършил непристойни действия, като
бутал свидетелят Е.А.К. и О. и др., искал да се бие с тях, викал им, псувал ги,
хвърлял фасове и т.н., които действия грубо нарушавали обществения ред и в
същото време били израз на явно неуважение към обществото и неговите порядки.
Прокурорът иска от съда да освободи този подсъдим от наказателна отговорност и
да му наложи административно наказание, като при определяне размера на това
наказание да съобрази отсъствието на
отегчаващи вината обстоятелства.
По
отношение на подсъдимия П.П., прокуратурата сочи, че
този подсъдим към инкриминираната дата е бил сред лицата, които са посетили с. Н.
и са нанесли побой на групата свидетели, които именно посочват подсъдимия като лицето, което е държало
пистолет и е извикало: „Стойте! Полиция!“, като показанията на свидетелите са
се подкрепяли и от данните от клетките на мобилен оператор, покриващи района
около село Н., които са засекли
инкриминирания период използвания от подсъдимия мобилен телефон, а също
и от извършените разпознавания на лице. Прокурорът иска от съда да наложи на
подсъдимия П. наказание лишаване от свобода до три години, изпълнението на
което, на основание чл. 66, ал. 1 НК, да бъде отложено с подходящ изпитателен
срок и посочва като смекчаващи вината обстоятелства - чистото съдебно минало и
младата възраст на подсъдимия, а като отегчаващи обстоятелства - причиняването
на средни телесни повреди на двама свидетели, повреждането на чуждо имущество,
както и изпълняваната от подсъдимия, към момента на деянието длъжност на
полицейски служител.
Защитата на
подсъдимия Н.П. твърди, че обвинението срещу неговият подзащитен
не е доказано, като поддържа, че по делото се доказва само, че подсъдимия П. е
направил забележка на свидетелите, че са мръсни, а също така поддържа, че показанията на свидетелите на обвинението са противоречиви и подсъдимият П. не е бил в с. Н. в инкриминирания период. Иска от съда да признае подсъдимия Н.П. за невинен и да го оправдае по
така повдигнатото от прокуратурата обвинение.
Защитата на
подсъдимия П.П. пледира за признаване на този
подсъдим за невинен в извършването на престъплението по чл. 325, ал. 2 НК и
оправдаването му по повдигнатото обвинение, тъй като в хода на съдебното
следствие по делото не са били събрани категорични, преки или косвени
доказателства, установяващи по несъмнен и категоричен начин съпричастност на подсъдимия
П. към инкриминираното деяние. Поддържа, че свидетелските показания на
разпитаните свидетели на обвинението били противоречиви, а извършените действия
по разпознаване на подсъдимия П. – опорочени, както и че няма как подсъдимия П.
да разполага с информация за местонахождението на свидетелите в с. Н. и за
краткият период от време да се прибере в дома си и преоблече с полицейска
униформа, да организира група от седем - осем човека, които да се въоръжат с
бухалки, да отидат до с. Н., да нанесат побой на свидетелите, да разбият два
автомобила и да се приберат преди идването на полицията. За извършените
разпознавания на лице, защитникът намира, че не е бил извършен предварителен
разпит на разпознаващите съгласно разпоредбата на чл. 170 НПК, а и преди самото
разпознаване разпознаващите са били в пряк визуален контакт с разпознавания,
посочен им от свидетеля А. като извършител на деянието. В допълнение защитникът
посочва и че снимката на подсъдимия П. не е била и съпоставена с фотографията
на три сходни на него лица по форма и тен на лицето, косата, телосложение и
др., а също и при нарушена разпоредба на чл. 171, ал. 4 НПК, доколкото не е
била налице обективна невъзможност да се покаже самото лице. Излага твърдения
за това, че не се установява точното местонахождение на мобилния телефон,
ползван от подсъдимия П. към онзи момент, тъй като телефонът не е бил с
устройство за геолокация, а в представената
разпечатка на мобилния оператор е обхваната територия от около 30 км. Излага
доводи за отсъствието на квалифициращи признаци по смисъла на чл. 325, ал. 2 НК
и за несъставомерност на деянието от субективна
страна, в случай че съдът приеме, че са осъществени обективните признаци от
състава на престъплението. Иска от съда признаване на подсъдимия за невинен и
оправдаването му по така повдигнатото обвинение, евентуално признаване на
подсъдимия за виновен в извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК и
освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК.
Подсъдимите Н.П. и П.П. не
дават обяснения по обвинението и не правят изявление в етапа на съдебните
прения. В дадената им от съда последна дума подсъдимият Н.П. иска от съда да го
признае за невинен, тъй като не е извършил престъпление, а подсъдимия П.П. твърди, че не е извършил умишлено престъпление и не е
виновен.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
водим от принципите на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият Н.П.П. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***/24.06.2009 г.
от МВР-Варна, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан,
работи към „ЕМ ТРАНС“ ЕООД гр. Варна като шофьор, ЕГН **********.
Подсъдимият П.С.П. е роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, л. к. № *********/16.12.2010 г. от МВР-Варна, български
гражданин, неженен, средно образование, неосъждан, работи като гл. специалист
„ИАРА“ Варна, ЕГН
**********. Със заповед № К-887/22.12.2010 г. на
директора на Областната дирекция на МВР – Варна подсъдимият П. бил назначен на
държавна служба в МВР, на длъжност “полицай” в „Охрана на обществения ред“ на
група „Охранителна полиция“ към Районно управление Провадия, която длъжност
заемал към 10.09.2011 г. Сред задълженията на подсъдимия П. били работа по
осигуряване на обществения ред, предотвратяване и оказване на съдействие при
разкриване на престъпления и нарушения, съгласувано с оперативен работник
осъществяване на явен контрол над престъпния контингент и др. Подсъдимият П.
изпълнявал служебните си задължения в униформено облекло.
На
09.09.2011 г., около 22:00 – 23:00 ч. двамата
подсъдими се намирали в с. В., обл. Варна, в
увеселително заведение, тип „дискотека“, намираща се на адрес: ул. ***
стопанисвана от родителите на подсъдимия П.. Около полунощ в дискотеката се
явили свидетелите А.А., Е.К.Г.О., Н.Р., С.А. и Е.С. и
Р.Х., който бил техен познат. През деня описаните свидетели работили на
строителен обект, намиращ се в с. Н., на който обект нощували и на 09.09.2011 г., след работа, се събрали на горния обект,
закупили алкохолни напитки и изпили част от тях, след което с два автомобила,
марка „Опел“, модел „Вектра“ и марка „Фолксваген“,
модел „Голф“ тръгнали за с. В., облечени с дрехите, с които работели през деня,
като били повлияни от изпития алкохол. В това време, в дискотеката в с. В. се намирали около 35
човека, седнали около 5-6 маси. След като влезли в заведението свидетелите си
поръчали алкохолни напитки, започнали да танцуват на предвидено за това място и
да пият от напитките. Между свидетелите и неустановени по делото лица –
посетители в дискотеката възникнал конфликт. Неустановено по делото лице
започнало спор със свидетеля А.А., носещ прякор „Алишко“ във връзка с минало събитие, свързано с момиче и
двамата се скарали, след което били разделени от неустановени лица от свидетеля
С.А.. Малко по – късно, свидетелят А. излязъл от дискотеката за да отиде по
малка нужда в намираща се в близост градинка и на връщане, на входа на
дискотеката срещнал подсъдимия П., който го наругал и му казал да излязат с
компанията си от дискотеката за да нямат проблеми. Свидетелят А.Е.А. се
притеснил и се върнал при компанията си и им казал за разговора с подсъдимия П.,
но останалите свидетели настоявали да останат в дискотеката, където в това
време слушали музика от музикалния стил „попфолк“. Подсъдимия П., заедно с
неустановени по делото лица, седящи около масата с последния, започнали да
ругаят и наричат „цигани“ свидетелите, дошли от с. Н. и в дискотеката възникнал
нов конфликт между свидетелите от една страна, подсъдимия П. и неустановени по
делото лица, от друга. В един момент, около 03:30 ч. на 10.09.2011 г., група от
около 7-8 неустановени лица, между които и бил и подсъдимия П. избутали навън
свидетелите по – горе и последните напуснали дискотеката, след което подсъдимия
П., заедно с другите лица затворили метална решетъчна врата и започнали да
хвърлят угарки от цигари по свидетелите. През цялото време подсъдимия П.П., облечен в анцуг, се намирал в дискотеката и възприел
стеклите се събития. След като свидетелите били избутани извън заведението,
последните тръгнали обратно към строителния обект в село Н., където пристигнали
след около 15 минути, влезли в обекта и продължили да разговарят за случилото
се в дискотеката. На място се намирали свидетелите А.А.,
Е.К., Г.О., Н.Р., С.А., Е.С. и лице с имена Р.А.Х.. Малко по – късно, на строителния обект в с. Н. пристигнали
подсъдимият П. и неустановен по делото брой лица, водени от този подсъдим. П.
бил облечен с полицейска униформа, на ръкава на която се намирал отличителен
знак на българската полиция, държал в едната си ръка пистолет и носел у себе си
мобилен телефон с номер **********, регистриран в мобилната мрежа на „Глобул“. Подсъдимия извикал към събралите се свидетели „Стойте! Не мърдайте! Полиция! Легнете по очи!“.
Свидетелите Е.С., А.А., Г.О. и Н.Р. успели да
възприемат непосредствено облеклото на подсъдимия П.П.,
държания от последния пистолет и отправените към намиращите се в обекта
свидетели разпореждания. Част от свидетелите легнали на земята, а други били
съборени на земята, вследствие нанесени удари от неустановените по делото лица,
придружаващи подсъдимия П.. След това подвижната лампа, която осветявала
помещението и двора била изключена от неустановено лице и свидетелите понесли
нови удари, които попаднали по различни части от тялото, при които на свидетеля
А.А. били причинени кръвонасядане
и контузия на гръдния кош, кръвонасядане по левите
горен и долен крайници, подкожни хематоми
в същите области, контузия на левите раменна и лакътни стави и
същият е изпаднал в състояние на мозъчна кома, обусловило разстройство на
здравето, временно опасно за живота. От понесените удари свидетелят Е.К. били
причинени кръвонасядане и контузия на гръдния кош, кръвонасядане и в областта на 3,4 пръсти на дясна ръка,
лицето, разкъсно контузна
рана на гърба на 3 пръст на дясната ръка и счупване на долна челюст, като
последното определило трайно затруднение във функцията на дъвченето и говора за
период не по – малък от 2-3 месеца. След това подсъдимият П. и водените от него
лица излезли на улицата и причинили повреди на паркирания автомобил, марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, с ДК № В 8727 СХ*** което
неустановените по делото лица и подсъдимия П. се оттеглили в неизвестна посока,
а свидетелите сигнализирали органите на МВР и на място пристигнал екип на РУ
Провадия.
Междувременно,
в периода от 03:03 ч. на 10.09.2011 г. до 07:42 ч. на
същата дата подсъдимия П. провел общо 13 разговора и от своя телефон с номер ********** с телефон
с номер **********, който се използвал от свидетеля П.П.,
с когото били роднини. Два от разговорите били проведени в 04:08 ч. и 04:18 ч.,
в който момент телефонния апарат, носен от подсъдимия П. се намирал под
покритието на клетка на мобилната
наземна електронна съобщителна мрежа „Mobiltel No 0133 (Nevsha)“, в
покритието на която попадал и строителния обект, на който се намирали
свидетелите. Свидетелят П.П. използвал
към онзи момент автомобил, марка ***, който бил собствен на неговата майка
- свидетеля Б.С., която сключила договор
с мобилен оператор за използването на телефонен номер **********.
След
оттеглянето на подсъдимия П. и придружаващата го група, били сигнализирани
органите на МВР, които посетили местопрестъплението и извършили оглед на
местопроизшествие, при който фиксирали възникналите повреди върху лекият
автомобил и установили мобилен телефон, марка “Нокиа”,
със СИМ карта, собственост на неустановено по делото лице, който бил включен в
режим на работа.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав я прие за безспорно установена
въз основа на следните писмени доказателства, гласни и писмени доказателствени средства - свидетелски показания А.А., дадени в открито съдебно заседание на 10.12.2015 г. и
дадените в досъдебното производство показания, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 1 НПК и чл. 281, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2, пр.
2 НПК, свидетелски
показания на Е.К.,
дадени на 29.02.2012 г. по реда на чл. 223 НПК пред съдия от РС Провадия по
следствено дело № 96/2011 г. по описа на ОСлО при ОП
Варна, прочетени в открито съдебно заседание на 28.09.2017 г. по реда на чл. 281, ал. 1,
т. 4, пр. 1 НПК, свидетелски показания Г.О., дадени в
открито съдебно заседание на 09.03.2016 г. и дадените пред съдебен състав при
разглеждане на НОХД
№ 592/2012 г. по описа на РС Провадия и в досъдебното
производство показания, прочетени по реда на чл. 281, ал. 1,
т. 1 НПК и
чл.
281, ал. 4, вр.ал. 1, т. 1 НПК, свидетелски
показания на, дадени
на 29.02.2012 г. по реда на чл. 223 НПК пред съдия от РС Провадия по следствено
дело № 96/2011 г. по описа на ОСлО при ОП Варна,
прочетени в открито съдебно заседание на 28.09.2017 г. по реда на чл. 281, ал. 1,
т. 4, пр. 1 НПК, свидетелски показания на С.А., дадени в
открито съдебно заседание на 10.12.2015 г., свидетелски показания на Е.С., Н.Р.
и Е.К.,
дадени на 29.02.2012 г., по реда на чл. 223 НПК пред съдия от РС Провадия по
следствено дело № 96/2011 г. по описа на ОСлО при ОП
Варна, прочетени в открито съдебно заседание на 28.09.2017 г. по реда на чл. 281, ал. 1,
т. 4, пр. 1 НПК, свидетелски показания на М.П.С., П.Й.П. и
Б.М.С., дадени в открито съдебно заседание на 10.12.2015 г. и дадените в
досъдебното производство показания, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр.ал.
1, т. 1 и т. 2 НПК; писмени доказателствени средства:
протокол за оглед на местопроизшествие с приложен към него фотоалбум, протоколи за разпознаване
на лице от 27.09.2011 г. по ДП № 1154/2011 г. на УП В. при РУП
Провадия, писмени доказателствени средства
(други документи): справки за съдимост на двамата подсъдими; писмени
доказателства: медицински документи и заключения на вещи лица по назначени в
досъдебното производство съдебномедицински експертизи, писмо от 17.09.2011 г.
на “Космо България Мобайл” ЕАД до ОДМВР Варна и приложеното извлечение за номер
+359*********
(стр. 43, 49-52 от ДП № 1154/2011 г. на УП В. при РУП Провадия).
От показанията на
свидетелите А. и О. съдът извлича данни за стеклите се събития в дискотеката в
с. В., възникналите конфликти, избутването на свидетелите извън дискотеката,
поведението на подсъдимия Н.П., прибирането на свидетелите в с. Н., последващото нападение, извършено от подсъдимия П. и
водената с него група неустановени по делото лица, облеклото на подсъдимия П.,
държания в ръката пистолет, отправените към свидетелите разпореждания и
причинените от неустановените лица телесни увреждания на свидетелите.
Прочетените в съдебно заседание показания на
свидетелите К., С. и Р., също очевидци на нападението в с. Н.,
потвърждават казаното от свидетелите А. и О.. От показанията на свидетеля А. съдът извлича данни за
възникването на конфликти в дискотеката в с. В., връщането на свидетелите
обратно в с. Н. и стеклите се събития впоследствие. Съдът приема, че
действително се констатират противоречия между показанията на свидетелите -
очевидци, но същевременно намира, че тези противоречия не са съществени, тъй
като свидетелите са категорични за присъствието на подсъдимия П. на строителния
обект в с. Н., облеклото на подсъдимия и държания в ръката пистолет, както и
дадените от П. разпореждания, които макар и да не са възпроизведени идентично
от всеки от свидетелите се възпроизвеждат до степен, при което става ясно, че
се касае за отправено от подсъдимия П. към свидетелите разпореждане да спрат и
да не мърдат и да легнат на земята по очи, като последният е бил облечен в
полицейска униформа и е държал в ръката си пистолет и затова наличните
противоречия в показанията на свидетелите не разколебават съда при изграждане
на фактическите си изводи за поведението на подсъдимия П. в утрото на
10.09.2011 г. в с. Н.. Резултатите от извършените на 27.09.2011 г. от свидетелите Е.С., Г.О. и Н.Р. разпознавания
на лице потвърждава категорично идентичността между подсъдимия П. и лицето,
присъствало на местопрестъплението на 10.09.2011 г., в с. Н.. Неоснователни са
доводите на защитата за опорочаване
извършеното действие „разпознаване на лице“, доколкото тримата разпознаващи са
разпитани преди разпознаването по реда на чл. 170 НПК и при разпознаването са
присъствали поемни лица. В допълнение съдът
отбелязва, че дори да се приеме, че действието по разследването „разпознаване
на лице“ не е проведено по реда на НПК, в показанията си пред настоящия съдебен
състав свидетелите А. и О. са категорични за идентичността между подсъдимия П.
и лицето, което двамата са възприели като облечено с полицейска униформа,
държащо пистолет и дало разпорежданията „Стой! Полиция!...“ на инкриминираните
в обвинителния акт време и място и затова съдът кредитира напълно показанията
на тези двама свидетели при изграждане на изводите си относно авторството на деянието
на подсъдимия П.. Присъствието на подсъдимия П. на инкриминираното място
косвено се установява и от писмото на “Космо България Мобайл” ЕАД до ОДМВР
Варна и приложеното извлечение за номер +359*********, от
съдържанието на което се установява мобилният телефонен
номер, регистриран на името на подсъдимия П., проведените разговори от и към
този номер на инкриминираната дата, както и обстоятелството, че в
04:08 ч. и 04:18 ч., телефонния апарат, носен от подсъдимия П. се намирал под
покритието на клетка
на мобилната наземна електронна съобщителна мрежа „Mobiltel No 0133 (Nevsha)“, която
покривала и строителния обект, на който се намирали свидетелите. Възприятията
на свидетелите - очевидци, писмените доказателства от “Космо
България Мобайл” ЕАД и обстоятелството, че подсъдимият П., като лице,
изпълняващо държавна служба в МВР и имащо достъп до униформа и оръжие, както и
обстоятелството, че са възникнали конфликти в дискотеката, стопанисвана от
родител на подсъдимия П., са достатъчни за изграждане в настоящият състав на
несъмнен извод за извършеното престъпление и участието на подсъдимия П. в него.
От свидетелските показания на П.Й.П. и Б.М.С. се установяват
използвания от П. в инкриминирания период мобилен телефонен номер и проведените
разговори с подсъдимия П. на 10.09.2011 г. Съдът взе предвид, че свидетелят М.С.
е майка на подсъдимия П. и затова може да бъде заинтересована от изхода на
делото и след като анализира и съпостави показанията на свидетеля С. с
останалите доказателства по делото, прецени, че следва да кредитира показанията
на С. само в частта относно присъствието на подсъдимия П. в дискотеката ,
възприемането на възникналите конфликти, използвания от подсъдимия телефонен
номер. В останалата част показанията на свидетеля – че подсъдимия се е прибрал
след затваряне на дискотеката и след това не е излизал от къщата, в която
живеел не кореспондират с показанията на свидетелите – очевидци А. и О. и с
извлечението но мобилния оператор относно местонахождението на телефонния
апарат с номера на подсъдимия под покритието на клетка на
мобилната наземна електронна съобщителна мрежа „Mobiltel No 0133 (Nevsha)“. Свидетелските
показания на свидетелите, познати на подсъдимия П. хвърлят яснота върху
стеклите се събития в дискотеката и основно се отнасят до поведението на
подсъдимия Н.П., което съдът намира за изяснено в цялост, а останалите
свидетели разказват за обстоятелства, извън предмета на доказване (използване и
разпореждане със СИМ-карти с различни номера), поради което не изгражда
фактическите си изводи за стеклите се събития в дискотеката в с. В. върху
показанията на И.В.И., Я.Х.Я., З.А.Т., И.М.Н., Н.Г.Н., В.С.С., И.К.И. и Н.П.К..
От справките за
съдимост на двамата подсъдими се извличат данни за чистото им съдебно минало.
От приложените заверени преписи на заповед № К-887/22.12.2010 г. на
директора на Областната дирекция на МВР – Варна и приложената към нея типова
длъжностна характеристика се установяват обстоятелствата по назначаването на
подсъдимият П. на държавна служба в МВР, на длъжност “полицай” в „Охрана на
обществения ред“ на група „Охранителна полиция“ към Районно управление
Провадия, както и служебните задължения на П. при изпълнението на тази
длъжност. От протокола за оглед на местопроизшествие се установяват повредите
върху лекият автомобил, марка „Фолксваген“, а от заключенията по
съдебномедицинските експертизи се извличат данни за характеристиките на
телесните увреждания на двама от свидетелите и възможния начин на получаване на
тези увреждания. Доколкото уврежданията не са елемент от състава на
престъплението, за което на подсъдимия П. е повдигнато обвинение, съдът не е
разпитал вещите лица, изготвили заключенията, а ги цени като писмено
доказателство.
Останалите писмени
доказателства и доказателствени средства не съдържат
в себе си неясноти, непълноти и противоречия, поради което съдът ги цени
изцяло.
От правна страна:
При така
установената фактическа обстановка, съдът прецени, че с деянията си подсъдимия Н.П.П. не е осъществил, от обективна и субективна страна,
състав на престъпления по чл. 325, ал. 1 НК.
За да бъде осъществено престъплението по чл. 325, ал.
1 НК е необходимо от обективна страна деецът да е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото.
Безспорно действията на подсъдимия Н.П. на
инкриминираните дата и място са били неприемливи и непристойни. Същите обаче не
са нарушавали грубо обществения ред и не са изразявали неуважение към
обществото, което да е явно и да не буди съмнение. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2
от Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство (обн. ДВ, бр. 102/1963 г., ред. към ДВ, бр. 38/2011 г.)
определя дребното
хулиганство, като непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни
или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително
отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на
обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се
нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на
обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния
кодекс. Ето защо съдът намира, че действията
на подсъдимия П., извършени в увеселително заведение,
след полунощ, изразяващи се в бутане в свидетелите, наричане на последните
„цигани мръсни“, използваните псувни и хвърляне на угарки от цигари по тези
свидетели, както и последващото избутване на
последните навън (така, както са описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт) не притежават тази висока степен на обществена опасност,
която да оправдае реализация на наказателна отговорност
спрямо подсъдимия П., а представляват проява на дребно хулиганство по смисъла
на посочения по – горе Указ. Висока обществена опасност не може да се
изведе и от личността на подсъдимия П., който към момента на деянието не е
осъждан или освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК.
От изложеното по – горе съдът заключва, че деянието на
П. само формално е осъществявало признаците на състав на престъпление по чл.
325, ал. 1 НК, но поради своята малозначителност е било с явно незначителна степен на
обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Малозначителните
деяния, притежаващи явно незначителна степен на обществена опасност не са
престъпни. Изложеното мотивира настоящата инстанция, на основание чл. 304 НПК
да признае за невинен и да оправдае подсъдимия Н.П. по повдигнатото обвинение
за извършеното престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.
По отношение
подсъдимия П.П. съдът намира, че са налице
предпоставките за ангажиране наказателната му отговорност, тъй като от обективна страна подсъдимия П., който
към 10.09.2011 г. е бил служител в държавно учреждение
– МВР и е изпълнявал длъжност „полицай“, от което следва, че П. е длъжностно
лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а” НК. В инкриминираното от прокурора
време и място подсъдимият П. е бил е облечен в полицейска униформа, върху която
е стоял отличителен знак на МВР. Извършените действия, изразяващи се в
нападение над намиращи се на строителния обект в с. Н. свидетели, отправените
от подсъдимия П. типични полицейски разпореждания към последните, носения от
подсъдимия П. в извънработно време пистолет, нанесените по свидетелите удари от
неустановени по делото лица, пристигнали на местопрестъплението и водени от
подсъдимия П., причинили телесни увреждания на някои от свидетелите,
повредените от неустановените по делото лица автомобили, по своята
характеристика са непристойни, като тези непристойни действия грубо нарушават обществения
ред и изразяват неуважение към обществото, което е явно и не буди съмнение.
Описаните по – горе действия са били извършени в населено място пред много хора
и в съчетание с качеството на подсъдимия – полицай, призван да спазва Конституцията, законите и
международните договори, по които Република България е страна, да
противодейства на престъпността и опазва обществения ред, да зачита и гарантира
правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство, разкриват далеч по –
висока степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение на
случаите на непристойна проява, съставляваща дребно хулиганство, както е
дефинирана в чл. 1, ал. 2 от Указ № 904
от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство. Още повече,
поведението на подсъдимия, изразяващо се в носене на служебна униформа и
държане на пистолет в извънработно време и изрично отправяне на типични
полицейски разпореждания, свързани с принуда към адресатите, към които са
насочени, представлява явна демонстрация на надмощие, с оглед заеманата
длъжност на подсъдимия в държавен орган, призван да противодейства на
престъпността и да опазва обществения ред, което съдът намира в случая за
проява на изключителна дързост.
Изложеното по – горе предпоставя
за настоящия състав извод, че престъплението “хулиганство” по квалифицирания
състав на чл. 325, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 НК е
осъществено от обективна страна.
От субективна страна деянието
на подсъдимия е извършено виновно с форма на вината евентуален умисъл, тъй като
П. е бил воден от личен мотив и пряко е целял да нарани свидетелите, като им
причини различни телесни увреждания. В съзнанието на подсъдимия са били
оформени представи, че действията му са извършени в населено място, в
присъствието на хора, представляващи демонстрация на надмощие, с оглед
заеманата длъжност в МВР, са непристойни, грубо нарушават обществения ред и
изразяват явно неуважение към обществото, а държането в ръка на пистолет,
носенето на униформа с отличителни знаци в извънработно време, и отправяне на
типични полицейски разпореждания, свързани с принуда към адресатите, към които
са насочени, са проява на изключителна дързост. Наличните представи не са
оказали възпиращо въздействие върху подсъдимия П. и последният е дал приоритет
на целеното причиняване на телесни увреждания на свидетелите, за което водената
от него група е пристигнала в с. Н., като се е отнасял безразлично към
обстоятелството, че тези негови действия са съпроводени с грубо нарушаване на
обществения ред, изразяват явно неуважение към обществото и се отличават с
изключителна дързост. Деянието е извършено от подсъдимия при условията на
съвместна престъпна дейност – при съучастие под формата на съизвършителство
с останалите, неустановени по делото лица, тъй като подсъдимия и всяко едно от
лицата, по - горе е участвал в осъществяването на изпълнителното деяние, а от
субективна страна е съзнавал, че заедно с него в извършването на деянието
участват и други лица.
Като подбуди за извършване на
престъплението, съдът установи изграден у подсъдимия стремеж да демонстрира
формираните у него правен нихилизъм и чувство за надмощие и безнаказаност,
предизвикани от заеманата длъжност в държавен орган, призван да противодейства
на престъпността и да опазва обществения ред, съчетано с неразбирането изцяло
на функциите и отговорностите на изпълняващия държавна служба в МВР. Тези
фактори, в съчетание един с друг, са мотивирали извършване на деянието, явяващо
се в разрез с установения в страната правов ред по отношение гарантирането на
реда и общественото спокойствие.
По вида и размера на наложеното наказание:
При
определяне и индивидуализация на наказанието за извършеното от подсъдимия П.
престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, съдът намира, че обществената
опасност на деянието и подсъдимия е висока. Опора за този си извод, съдът черпи
от обстоятелството, че в извършването на престъплението по чл. 325 НК и в
престъпленията против здравето са участвали лица, водени именно от подсъдимия.
Съдебният
състав констатира като отегчаващи обстоятелството, това, че в извършването на
престъплението са участвали освен подсъдимия и други неустановени лица. Като
смекчаващи обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало, младата възраст на
подсъдимия, към момента на извършване на престъплението и продължителния
период, в който трае наказателното производство срещу него. Нито едно от тези
обстоятелства не е изключително, а в съвкупност обстоятелствата не са
многобройни, за да предпоставят приложението на чл.
55 НК.
От
изложеното съдът извежда, че наказанието, което е необходимо да понесе
подсъдимият П.П. за извършеното престъпление по чл. 325, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, следва да се определи при превес на
смекчаващи обстоятелства и на основание чл. 54 от НК, след като взе предвид предвидената
санкция за извършване на престъпление по чл. 325 ал. 2 НК - лишаване от
свобода до 5 години; степента на обществена опасност на деянието и дееца; както
и отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства, съдът прецени, че следва да
отмери на подсъдимия П. наказание при превес на смекчаващи обстоятелства и
определи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок над минималния и
под средния, предвиден за извършването на това престъпление - в размер от 9
месеца. Настоящата инстанция взе предвид, отсъствието на предишни осъждания
на подсъдимия е прецени, че за
поправянето му и за постигане целите на наказанието не е наложително да изтърпи
наказанието, което мотивира съда да приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК и
да отложи изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от три
години. С оглед на съображенията по-горе, съдът счете, че така отмереното
наказание отговаря на степента на обществена опасност на извършеното деяние,
както и степента на обществена опасност на подсъдимия и така определено ще
допринесе за постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК - от една
страна за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, а от друга – за превантивно
въздействие върху останалите членове на обществото при динамиката на
престъпленията против реда и общественото спокойствие.
По изложените мотиви настоящият съдебен състав постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: