Решение по дело №26/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 752
Дата: 30 април 2020 г. (в сила от 11 юни 2020 г.)
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20205330200026
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №752

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

30.04.2020 г.                                                                             гр. Пловдив                               

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД         VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

Секретар: Милена Георгиева

Като разглежда докладваното от съдията

АНД № 26 по описа за 2020 година

                                            

Р      Е      Ш      И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № I-253 от 09.12.2019 г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Пловдив, с което на „ДЕСИ 02” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Съединение, ул.”Никола Петков” № 22, представлявано от управителя Т.Г.К.,  ЕГН **********  е наложено административно наказание за нарушение на чл.21а, ал.2 от Закона за храните /ЗХ/ и на основание чл.48, ал.2 вр. ал.1 от ЗХ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 / хиляда/ лева.

ОСЪЖДА БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ да заплати на „ДЕСИ 02”ЕООД, ЕИК *********, сумата от 300 /триста/ лв. за направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.  

         Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.                         

                                                                                                

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

МОТИВИ:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.    

Обжалвано е Наказателно постановление № I-253 от 09.12.2019г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Пловдив, с което на „ДЕСИ 02” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Съединение, ул.”Никола Петков” № 22, представлявано от управителя Т.Г.К.,  ЕГН **********  е наложено административно наказание за нарушение на чл.21а, ал.2 от Закона за храните /ЗХ/ и на основание чл.48, ал.2 вр. ал.1 от ЗХ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 / хиляда/ лева.

Жалбоподателят „ДЕСИ 02”ЕООД в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител адв.В. прави искане за отмяна на НП като незаконосъобразно, като излага конкретни възражения. Претендира  присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващия орган – Областна дирекция по безопасност на храните гр.Пловдив чрез гл.юрк.Б. пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

         Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

         Жалбата е подадена в срок, допустима е, разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 22.10.2019 г. от актосъставителя Г.С.Ч. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/бланков № 0001566/22.10.2019 г. срещу „ДЕСИ 02“ ЕООД за това, че на 21.10.2019 г. при извършена проверка на обект „Бърза закуска“ в гр.Съединение, ул.“Никола Петков“ № 22 била представена система за самоконтрол, дневник за входящ контрол на приетите храни и опаковани материали, воден до 13.09.2019 г., дневник за лична хигиена, воден до 17.09.2019 г. и дневник за поддържане на хигиената в обекта до 26.10.2019 г. Отразено било в акта, че същите дневници не били водени редовно и не била съхранявана информация по системата за самоконтрол.

Актосъставителят приел, че по този начин дружеството-жалбоподателя е нарушило разпоредбата на чл.21а, ал.2 от ЗХ.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното НП.

Разпитан в съдебно заседание актосъставителят заявява, че при извършената проверка на заведение – бързо хранене била прегледана документацията на обекта. Установено било, че дневник входящ контрол, дневник за лична хигиена на персонала и дневник за поддържане на хигиенното състояние на обекта на били попълвани цял месец. Дневникът за входящ контрол бил воден до 13.09.2019 г., дневникът за лична хигиена - до 17.09.219 г., а дневникът за поддържане хигиенното състояние на обекта бил воден до 26.09.2019 г., което се явявало след датата на проверката /21.09.2019 г./. Актът бил съставен на 22.09.2019 г. в ОБДХ и на страната бил даден четвърти екземпляр от акта. Цялото съдържание на акта било изчетено устно, като нарушителят направил писмено възражение, заради което свидетелят изразява становище, че жалбоподателя е запознат в какво се състои нарушението. Актосъставителят добавя, че трябва да се водят въпросните дневници, предвид болестите по животните и при необходимост продуктите да се изтеглят от пазара. Проверка на дневник за отчитане на температурата на хладилниците не била правена, тъй като такъв дневник не им бил предоставен. За изброените от свидетеля три дневника е направена проверка. Уточнява, че няма как да бъде констатирана дата на водене на дневника за отчитане температурата на хладилниците, защото такъв дневник не бил предоставен. Свидетелят потвърждава, че проверката е направена за дневник за поддържане на личната хигиена на персонала от 2019 г., който бил воден до 17.09.2019 г.

При така установената фактическа обстановка и след като разгледа представените по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.21а, ал.2 от Закона за храните са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, даващи основание за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно. Такова основание е липсата на идентичност между направеното в описателната част на АУАН фактическо описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, и описаното в НП от наказващият орган за извършено деяние от дружеството-жалбоподател.

Със съставения АУАН жалбоподателят е бил привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.21а, ал.2 от ЗХ, тъй като на посочените в акта дата и място не били водени редовно дневник за входящ контрол на приетите храни и опаковани материали /воден до 13.09.2019 г./, дневник за личната хигиена /воден до 17.09.2019 г./ и дневник за поддържане на хигиената в обекта /воден до 26.10.2019 г./и по този начин не съхранявал информация по системата за самоконтрол. С издаденото НП е ангажирана отговорността на дружеството за деяние, съставляващо административно нарушение по същия текст, посочен в АУАН, но при приети от наказващия орган обстоятелства, различни от констатираните от актосъставителя и описани в съставения от него административен акт. Освен изброените в АУАН дневници, за които било отбелязано, че не били водени редовно, наказващият орган е приел и допълнил в НП, че не бил воден редовно дневник за отчитане на температурата на хладилните съоръжения, за който е посочил, че бил воден до 10.05.2018 г. Отделно от това при описание на обстоятелствата по извършване на нарушението, наказващият орган е посочил в своя акт, че дневникът за лична хигиена на персонала бил воден от жалбоподателя до 17.09.2018 г., която дата се различава от приетата от актосъставителя дата, до която е воден въпросния дневник, а именно – до 17.09.2019 г. В случая описанието, което е дадено за осъщественото според АНО административно нарушение не е съобразено с установеното и прието от актосъставителя нарушение, както и с действителното установено фактическо положение. За извод за правилността на отразеното в акта спомагат както приложеното в преписката заверено копие на Констативен протокол /КП/ бланков № 0053551/21.10.2019 г., така и показанията на актосъставителя. Свидетелят Ч. изрично отбелязва, че обект на проверката били дневник за входящ контрол, дневник за лична хигиена на персонала и дневник за поддържане хигиенното състояние на обект /посочени и в гореупоменатия КП/, но не и посочения в НП дневник за отчитане температурата на хладилниците /за който в постановлението е отбелязано, че бил воден до 10.05.2018 г./, тъй като такъв не бил предоставен на проверяващите, поради което нямало как да бъде установено до кога е воден този дневник.

Очевидно липсва фактологическо единство между повдигнатото административнонаказателно обвинение и произнасянето на наказващия орган по констатираното нарушение. Несъответствието между фактите, обосновали извод за нарушение, съдържащи се в съставения АУАН и тези, приети от наказващият орган в издаденото НП, представлява липса на императивно въведените в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН реквизити, касаещи описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Нещо повече, въвеждането на други фактически обстоятелства при издаване на НП, които не са били отразени в съставения преди това АУАН, е поставило в положение  дружеството-жалбоподател да не може да се защити срещу това конкретно обвинение още в началния стадий на административната фаза на процеса, тъй като такова обвинение му е станало известно едва с връчването на препис от издаденото НП.

Налице е несъответствие и противоречиво излагане на фактическите положения, при които е осъществен състава на разглежданото деяние, описани в акта и НП, което съставлява нарушение на процесуалните правила.  Нарушението е от категорията на съществените, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на наказаното дружество и гарантираната му от закона възможност да научи какво точно нарушение му се вменява, кога и при какви обстоятелства е осъществено, за да организира защитата си в пълен обем. Допуснатото нарушение е неотстранимо в настоящата въззивна инстанция с оглед контролните функции на същата, поради което и налага отмяна на наказателното постановление.

При този изход на спора и съобразно чл.63, ал.3 от ЗАНН, основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, като съдът отхвърля претенцията за разноски на другата страна. В случая възнаграждението платено от жалбоподателя е в размер на 300 лв. В съдебно заседание представителят на въззиваемата страна направи възражение за прекомерност съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН. За защита по дела по ЗАНН разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредбата 1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения препраща към разпоредбата на чл.7, ал.2 от същата Наредба. В чл.7, ал.2, т.1 за защита по дела с материален интерес до 1000 лева, какъвто е настоящия случай се предвижда възнаграждение от 300лв. Предвид на това и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН следва да се присъди претендираното от жалбоподателя възнаграждение в размер на 300 лева, което се явява и минимално такова, определено в Наредбата.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови решението си.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС