Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Пазарджик, 15.03.2011г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в публично заседание на
петнадесети февруари, две хиляди и единадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
При секретаря Е.П. и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№2484/2009г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск за
делба във фазата на допускането.
В
исковата си молба против Е.А.К., ЕГН********** ***, М.Д.Б., ЕГН********** ***, М.В.Г.,
ЕГН********** *** и Г.В.К., ЕГН********** *** ищецът В.А.К., ЕГН********** ***
чрез адв.Л. твърди, че ответниците били наследници на
Н. Г. К.,***, починал на … г.
В наследство от него останал
недвижим имот – ПИ с идентификатор 55155.12.96 по кадастралната карта и
регистри на гр.Пазарджик, с адрес на имота м.”А.”, с площ от 5087кв.м., с трайно предназначение
на територията : земеделска, нива, при съседи: имоти с идентификатори
55155.12.97, 55155.12.32, 55155.12.36, 55155.12.37, 55155.12.88, 55155.12.38
и 55155.12.31. Имотът бил възстановен
с решение №3Б049 от 30.07.1998г. на ПК-Пазарджик и представлявал съгласно
същото нива с площ от 5,088дка, ІV категория, м.”А.”,
имот №012096 по плана за земеразделяне на гр.Пазарджик.
По силата на нот.акт
за покупко-продажба №173, том І, н.д.153/09г. по описа на нот.И.
ищецът придобил 2/3ид.ч. от процесния имот от
преживялата съпруга на наследодателя Е.А.К..
От брака между наследодателят на ответниците и праводателката
на ищеца нямало родени деца, като от сключването му през 1957г. до смъртта на
съпруга били изминали повече от 10 години. При това положение по силата на чл.9
от ЗН съпругата Е.К. получила 2/3ид.ч. от имота, който продала на ищеца.
Останалата част била на ответниците като низходящи на починалите брат и сестра
на наследодателя.
Не могли
доброволно да поделят имота, поради което моли съдът да допусне делба при квоти
както следва: 2/3ид.ч. за ищеца, 1/6ид.ч. за М.Б. и по 1/12ид.ч. за М.Г. и Г.К..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника Г.В.К.. Твърди, че приживе наследодателят Никола К. със
саморъчно завещание от 01.05.1996г. направил завет на процесния
имот в полза на Г.К. и М.Г.. По изрично съгласие на завещателя имотът им бил
предадат във владение непосредствено след въвода на
ПК-Пазарджик от 30.07.1998г. Г.К. и М.Г. постигнали устно съгласие имотът да
остане на Г.К. и от този момент нататък единствено той владеел имота. Така го
бил придобил по давност при владение повече от 10 години. Поради това имотът
бил загубил наследствения си характер.
На второ
място, ако съдът не уважи горното, твърдят, че към момента на откриване на
наследството 11.12.2000г. имотът вече бил окончателно възстановен от
ПК-Пазарджик. Направеният от наследодателя на ответниците завет бил породил транслативно действие и имотът бил станал собственост на Г.К.
и М.Г..
На следващо място твърди, че по
силата на чл.76 от ЗН дарението, извършено с нот.акт
№173, том І, н.д.153/09г. по описа на нот.Илкова, по силата на което ищецът черпел правата си,
било относително недействително - по
отношение на наследниците – докато не се падне в негов дял при делбата. Поради това правят възражение, че сделката
няма обвързващо действие и ищецът не бил легитимиран да води иск за делба. Сочи
доказателства. Претендира разноски.
С молба от 20.10.2009г.
ответникът Е.К. твърди, че оспорва завещанието. Алтернативно ако съдът приеме
същото за действително претендира възстановяване на запазената ½ ид.ч. от
наследството.
Останалите ответници не взимат становище
по иска.
Във връзка с направените
възражения от ответниците ищецът в писмена молба от 19.10.2009г. оспорва твърдяното придобиване на имота по давност, тъй като
ответникът Г.В.К. не бил владял имота непрекъснато, явно и несмущавано. Твърди
също, че саморъчното завещание не било породило правно действие, тъй като не
било обявено по реда на чл.27 от ЗН. Отделно от това оспорва истинността му,
като твърди, че не е написано и подписано от завещателя, към 01.06.1996г.
собствеността върху процесния имот не била
възстановена, заветът бил направен на различни лица, липсвал и предмет на
завещание. Поддържа също, че имотът бил неподеляем,
поради което не би могъл да се падне в дял на никой от съделителите,
съответно ищецът бил легитимиран да води иска. На последно място претендира
намаляване на завещателното разпореждане до размера
на 1/2ид.ч. в полза на праводателката му Е.К..
Районният съд, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че ответниците са наследници на Н.
Г. К.,***, починал на 10.12.2000г., както следва: Е.К. е негова съпруга, като
двамата са сключили граждански брак на 13.05.1957г.,
М.Б. е дъщеря на неговата сестра С. Д., починала на 14.06.1992г., а М.Г. и Г. К.
– деца на брат му В. К., починал на 24.09.2007г.
С решение №3Б049 от 30.07.1998г. на
ПК-Пазарджик е възстановено правото на собственост на Н. Г. К. – наследодателя
на страните – съгласно план за земеразделяне върху следния недвижим имот: нива
от 5,088дка, четвърта категория, м.”Атчаир”, имот
012096 при подробно описани граници/съседи.
Прави се възражение от съделителя Г.К., че този имот е загубил наследствения си
характер, тъй като той го е придобил по давност - непосредствено след
възстановяване на имота през 1998г. и въвода във
владение започнал да го владее като свой собствен с изрично съгласие на
наследодателя и сестра му М.Г., съответно го придобил по давност.
По делото са разпитани две групи
свидетели, които депозират противоречиви показания относно владеенето на процесния имот. Свидетелите, доведени от съделителя Г.К., твърдят, че от 1998г. до предявяване на
иска той работел нивата, засаждал я със зеленчуци, с люцерна през последните
три – четири години, като именно през този период не са ходили на мястото, не
са му помагали, както при отглеждането на зеленчуците.
Свидетелите, доведени от съделителя В.К. твърдят, че през последните 4 години именно
той давал нивата под наем, като конкретно св.Г. я засаждал с люцерна. Св.Моллов
искал да купи нивата, но К. му предлагал само част от нея, която част му била
обещана от баба му Л. – съделителката Е.К.. Този
свидетел отделно от това бил говорил и с нея, като лично тя му казвала, че
всичките си ниви щяла да ги даде на В., а ако ги продала – парите щяла да му
даде.
Никой от свидетелите, разпитани
по делото, не установи от момента на възстановяване на имота през 1998г. до
смъртта на наследодателя през 2000г. съделителят Г. К.
да е започнал да владее имота като свой със знанието и съгласието на
наследодателя, като след смъртта му това
владеене да е продължило. Съответно след смъртта на наследодателя, дори да се
приеме, - като се даде вяра на показанията на свидетелите К. И. и Х. - че Г. К.
е завладял имота, то към 07.08.2009г., когато е предявен настоящия иск, не е
изтекла в негова полза десетгодишна давност - несъмнено с оглед данните по
делото владението на К.би било недобросъвестно.
На следващо място съделителите М.Г. и Г. К. твърдят, че този имот е предмет
на саморъчно завещание, написано от наследодателя в тяхна полза. Във връзка с
направени възражения съдът е допуснал и изслушал съдебно-почеркова
експертиза, от заключението на която се установява, че завещанието е написано и
подписано от завещателя Н. Г. К.. В същото е записано, че Н. К. завещава на внуците
си М.К. и Г.К. – установено е по делото, че това са ответниците М.Г. и Г. К.
все по повод направено възражение – „първо – на М.К. 3дка нива и второ – на Г.К.
3 дка нива, намиращи се в землището на гр.Пазарджик, протоколно решение
№53-9-27.02.96г. на ПК в местността Ч. С. – площ 6дка”. Следва да се отбележи,
че по своето правно естество завещанието представлява едностранен личен и
отменим безвъзмезден акт, по силата на който едно лице в установена от закона
форма се разпорежда с имуществото си или част от него за след своята смърт в
полза на едно или няколко лица. В случая се касае за саморъчно завещание, което
изцяло отговаря на законовите предпоставки, обуславящи неговата валидност.
Неоснователно е възражението, че
завещанието не е породило правно действие, тъй като към момента на написването
му имотът, предмет на същото, не е бил възстановен. Това несъмнено е така, но към момента на
откриване на наследството имотът, предмет на завещанието, вече е бил в
патримониума на завещателя, с което този порок е саниран.
Вярно е,че
наследодателят е починал през 2000г., а завещанието е
обявено едва през 2010г., но смисълът на обявяването на завещанието по чл.27 от ЗН не е част от фактическия състав за пораждане неговото действие. Всъщност обявяването има оповестителен
характер - да стане известно и по този начин бенефициера
да може да осъществи правата си съгласно волята на наследодателя. Неизпълнението на разпоредбата на чл. 27
от ЗН не е скрепена с никакви санкции, тя не води до нищожност, нито до унищожаемост на завещанието.
Съдът намира за не основателно
възражението на ищеца, че имотът, предмет на завета, не е процесният
такъв. Приети са по делото две решения на ПК-Пазарджик както следва: с протоколно решение №53/9 от 27.02.1996г.
с план за земеразделяне е възстановена собствеността върху нива от 6дка, м.”Чукур Савак”, като с протокол
№3Б050 от 30.07.1998г. собственикът е въведен във владение и с решение №3Б049 от 30.07.1998г. на ПК-П.
е възстановено правото на собственост на Н.Г. К. съгласно план за земеразделяне
върху следния недвижим имот: нива от 5,088дка, четвърта категория, м.”А.”, имот
012096 при подробно описани граници/съседи.
Двете решения са издадени по заявление №62569 от 25.09.1991г. на Н. К..
Видно от преписката, образувана по
горното заявление, наследодателят е бил приет като член на ТКЗС с протоколно
решение от 31.03.1956г. и е внесъл „6 декара”
- без да е посочен характера на имота, местонахождението му , съседи и
т.н. със заявление от 25.09.1991г. до ПК-Пазарджик Н. К. е заявил за
възстановяване нива от 6дка, м.”Ч. С.”. Именно този имот е предмет на първото
решение на ПК-Пазарджик, издадено на основание чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ.
Последвало е второ решение, издадено на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, с което е
възстановено правото на собственост върху
нива от 5,088дка, четвърта категория, м.”А.”, имот 012096. Във връзка с
несъответствието между имотите, предмет на двете решения, по делото са приети
като доказателства писмо изх.№РД-13-3834 от 10.12.2009г. на ОС”З”-Пазарджик,
писмо изх.№РД-13-298 от 02.03.2010г. на ОС”З”-Пазарджик и писмо изх.№РД-13-3035
от 21.09.2010г. на ОС”З”-Пазарджик, от които се установява, че във връзка със
заявлението на наследодателя на страните е постановено първото решение на ПК и
е възстановен имот нива от 6дка, м.”Ч. С.”.
Във връзка с влизане в сила на плана за земеразделяне на землището на
гр.Пазарджик, обн. ДВ бр.80 от 14.07.1998г. е
постановено от ПК второто решение - №3Б049 от 30.07.1998г. изрично е
отбелязано, че в ОС”З”-Пазарджик няма данни Н. К. да е притежавал други
земеделски имоти.
Поради всичко това съдът приема,
че имотът, предмет на завещанието, и този, предмет на иска за делба, са
идентични.
Всичко гореизложено мотивира
съдът да приеме, че делбеният имот е завещан от
наследодателя на М.Г. и Г. К., като завещанието е произвело своето транслативно действие.
Съделителят Е.К. в тази връзка е направила възражение за
възстановяване на запазена част от наследството. Е.К. е бивша съпруга на
наследодателя Н. К., като двамата са сключили граждански брак през 1957г. и
несъмнено е от кръга наследниците, имащи право на запазена част от
наследството, като възражението е направено в общия петгодишен давностен срок. Съгласно
чл.28, ал.1 от ЗН когато наследодателят остави
низходящи, родители или съпруг, той не може със
завещателни разпореждания или чрез дарение
да накърнява онова, което съставлява
тяхна запазена част от наследството. На основание чл.29, ал.3 от ЗН запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам. В случая се има предвид и когато наследява с наследници без запазена част
– в случая останалите съделители- ответници са именно
такива.
В настоящия
случай не следва да се обсъждат процедурите по чл.30 и л.31 от ЗН, тъй като
безспорно е установено по делото, че наследодателят е оставил като наследство
след смъртта си само процесната нива.
Следва завещателното разпореждане да се намали до размера на
1/2ид.ч. от процесния имот, с която да се допълни
запазената част на съделителя Е.К..
С нот.акт №173, том І1 нот.д.№153
по описа на нот.Илкова Е.А.К. е дарила на В.А.К.
2/3ид.ч. от процесния недвижим имот. Тук следва да се
обсъди възражението на ответника Г.К.,
че ищецът не е легитимиран да води иск за делба, тъй като съгласно чл.76 от ЗН
дарението, от което той черпи права е относително недействително, докато не се
падне в негов дял при делбата, което възражение съдът намира за неоснователно.
Вярно е, че легитимирани да се позоват в делбеното производство на тази относителна
недействителност са само съделители-сънаследници, неразпоредили дела си. Относителната недействителност по
чл. 76 ЗН е особен вид недействителност.
Под страх от нищожност на делбата - чл. 75, ал. 2 ЗН, при релевиране на относителната недействителност
на акт на разпореждане като главна
страна в процеса следва да участва сънаследникът-прехвърлител
по заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката по заявения иск по чл.
76 ЗН. Съответно няма пречка същият да бъде условно казано ищец в това производство.
На следващо място, обаче, следва
да се има предвид, че актът на разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло или
отчасти, е непротивопоставим
по отношение на останалите сънаследници,
доколкото с разпоредената вещ не се
изчерпва наследството и
не се касае
за хипотеза на разпореждане по чл. 212 ЗЗД,
или е налице хипотеза на извършени
разпореждания от всички сънаследници със сънаследствения им дял, или
разпореждането е между тях /Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК/. Безспорно е, че наследстовото се изчерпва само с един имот и актът на
разпореждане на сънаследник с ид.част, която
съответства на наследствения му дял, съставлява разпореждане с наследство,
което той би получил. Поради това е неприложима нормата на чл.76 от ЗН.
Към момента на разпореждане с
част от делбения имот на съделителката
Е.К. не е било известно наличието на завещателното
разпореждане, поради което при съблюдаване на правилата на чл.9, ал.2 от ЗН
същата е дарила на В.К. 2/3ид.ч. от имота. В настоящия процес съдът прие, че Е.К.
притежава права в размер на 1/2ид.ч. от имота и именно с тях е могла да се
разпореди– размерът на запазената й част. За разликата до 2/3ид.ч. следва да
бъде отменен нот.акт за дарение №173, том І1 нот.д.№153 по описа на нот.Илкова.
Искът по отношение на Е.К. следва
да бъде отхвърлен, тъй като понастоящем тя не притежава права върху делбения имот.
Искът следва да бъде отхвърлен и
по отношение на съделителя М.Б., тъй като от една
страна завещание в нейна полза няма, от друга тя не е от категорията наследници,
имащи право на запазена част.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПО ИСКА на Е.А.К., ЕГН********** *** ПРОТИВ М.В.Г., ЕГН********** *** и Г.В.К., ЕГН********** *** НАМАЛЯВА завещателното разпореждане от 01.05.1996г. на
Никола К., с което на М.Г. и Г.К. са завещани по 3дка от нива от 6дка, м.”Ч. С.” до размера на 1/2ид.ч., с която да се
допълни запазената част на Е.К..
ОТМЕНЯВА нот.акт №173, том І1 нот.д.№153 по описа на нот.И. в частта, в която Е.А.К. е дарила на В.А.К. права на собственост над 1/2ид.ч., като
на ред 16-ти вместо „2/3ид.ч.” да се чете
„1/2ид.ч.”.
ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между М.В.Г., ЕГН********** ***, Г.В.К.,
ЕГН********** *** и В.А.К., ЕГН********** *** на следния недвижим имот: ПИ с
идентификатор 55155.12.96 по кадастралната карта и регистри на гр.П., с адрес
на имота м.”А.”, с площ от 5087кв.м., с
трайно предназначение на територията : земеделска, нива, при съседи: имоти с
идентификатори 55155.12.97, 55155.12.32, 55155.12.36, 55155.12.37, 55155.12.88,
55155.12.38 и 55155.12.31 при права 1/2ид.ч.
за В.К. и по 1/4ид.ч. за М.Г. и Г.К., като по отношение на М.Д.Б., ЕГН**********
*** и Е.А.К., ЕГН********** *** ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: