№ 8385
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110157306 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ТР. Й. К., ЕГН
**********, против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, с която са предявени
установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане на обезщетение
за имуществени вреди – претърпяна загуба в размер на 300 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по изпълнително дело № 20208440401569
по описа на ЧСИ Стоян Благоев Якимов, с рег. № 844 и район на действие СГС, което
изпълнително дело е прекратено и, което изпълнително дело е образувано по възлагане от
ответника на основание чл. 426 ГПК, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10657/2021 г. по описа на СРС, 30 състав.
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 24.02.2020 г., издаден в
резултат на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
05.10.2016 г. по ч. гр. д. № 13453/2016 г. по описа на СРС, 68 състав, е образувано по молба
на ответника изпълнително дело № 20208440401569 по описа на ЧСИ Стоян Благоев
Якимов, с рег. № 844 и район на действие СГС. Посочва, че описаният изпълнителен лист
бил издаден в полза на търговско дружество, различно от ответника, а именно „Фронтекс
Интернешънъл Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********. Поддържа, че с договор за цесия от
01.01.2015 г., предхождащ по време образуването на ч. гр. д. № 13453/2016 г. по описа на
СРС, 68 състав, ответникът прехвърлил вземането си срещу ищеца на „Фронтекс
Интернешънъл Сървисис“ ЕООД. В този смисъл счита, че единствено дружеството
цесионер може да инициира изпълнително производство срещу него. Твърди, че на
09.12.2020 г. депозирал молба до ЧСИ Стоян Благоев Якимов, с рег. № 844 и район на
1
действие СГС за прекратяване на изпълнително дело № 20208440401569. Последното било
прекратено с постановление на ЧСИ от 11.02.2021 г. Посочва, че с молбата за прекратяване
на изпълнителното дело представил договор за правна защита и съдействие и списък с
разноски по чл. 80 ГПК, но такива не му били присъдени. Със заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. ищецът претърпял имуществена вреда от
противоправните действия на ответника, който инициирал изпълнително производство при
липса на процесуална легитимация за това. Счита, че са налице всички елементи за
ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД, тъй като
ответното дружество отговаряло като възложител. Моли искът да бъде уважен. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който твърди недопустимост на производството, евентуално неоснователност на
исковата претенция. Твърди, че не е налице противоправно поведение от негова страна, тъй
като към момента на прекратяване на изпълнителното производство „Фронтекс
Интернешънъл Сървисис“ ЕООД било заличено поради вливане в ответното дружество,
което било негов единствен универсален правоприемник. Релевира възражение за
прекомерност на претендираната от ищеца сума, като счита, че същата следва да бъде
намалена до 184.54 лв. В условията на евентуалност, прави възражение за прихващане на
вземането на ищеца с вземането по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 13453/2016 г.
по описа на СРС. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
След изпълнение на дадени от съда указания с определение от 11.02.2022 г. с
протоколно определение от 31.05.2022 г. е прието за съвместно разглеждане в
производството възражението за прихващане на ответника по делото, с присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. по ч. гр. д № 13453/2016 г. по описа
на СРС, 68 състав, за която сума е издаден изпълнителен лист.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 10657/2021 г. на СРС, 30 състав, вземането по
настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответства на това по
заповедта за изпълнение. Възражения за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК. Искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния по чл. 415,
ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното
заповедно производство и настоящото дело. Предявеният иск е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
Правна квалификация на предявения иск – чл. 422 ГПК във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45
ЗЗД.
В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът
трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на
2
предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти. Изложени са твърдения за
претърпени имуществени вреди, предвид поведението на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД в
качеството му на взискател по № 20208440401569 по описа на ЧСИ Стоян Благоев Якимов,
с рег. № 844 и район на действие СГС, което изпълнително дело е прекратено и, което
изпълнително дело е образувано по възлагане от ответника на основание чл. 426 ГПК. В
настоящия случай се претендират имуществени вреди, изразяващи се в реализирани от
ищеца разходи в хода на воденото срещу него изпълнително производство.
Неоснователни са възраженията на ответника в отговора на исковата молба относно
допустимостта на производството. Доколкото разпоредбата на чл. 79 ГПК регламентира
единствено въпроса за дължимите от длъжника разноски и липсва норма, която да урежда
как се репарират разходите направени от последния в рамките на изпълнителния процес в
зависимост от това дали съществува или не правото на принудително изпълнение, то и
единственият път за защита е да се претендират тези разходи по общия ред под формата на
вреди от непозволено увреждане. Ищецът е заявил претенцията си за присъждане на
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение своевременно - в рамките на
изпълнителното производство, но претърпяните от него вреди не са били обезщетени в
рамките на същото. А съобразно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за разноски само когато с него се присъждат разноски на взискателя. Не
съществува пречка длъжника да търси обезщетение за причинените му от взискателя вреди
по общия исков ред, поради което доводите в отговора на исковата молба не се споделят.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че вследствие на противоправното поведение на лице, на което
ответникът е възложил принудително да събере парични суми от ищеца, при или по повод
на възложената на това лице от ответника работа, да са настъпили имуществени вреди,
какви са точно настъпилите вреди, причинно-следствената връзка между твърдените
имуществени вреди и твърдените противоправни действия, за които ответникът отговаря,
както и конкретният размер на имуществените вреди.
Съдът намира, че елементите от фактическия състав на отговорността, които са в
тежест на ищеца, са доказани по делото.
С определение от 11.02.2022 г. е отделено като безспорно и признато между страните
обстоятелството, че изпълнително дело № 20208440401569 по описа на ЧСИ Стоян Благоев
Якимов, с рег. № 844 и район на действие СГС е прекратено с постановление на ЧСИ от
11.02.2021 г.
От приетите по делото писмени доказателства, а и това не е спорно между страните,
съдът намира за установено, че срещу ищеца е било инициирано изпълнително
производство № 20208440401569 по описа на ЧСИ Стоян Благоев Якимов. Процесуален
представител на ищеца по изпълнително дело е бил адв. В.М., на когато за предоставената
процесуална защита и съдействие е било заплатено възнаграждение в размер на 300 лв. –
виж договор за правна защита и съдействие от дата 13.08.2020 г. - л. 80.
3
Постъпила е молба от длъжника по изпълнителното дело с вх. № от 09.12.2020 г., с
която е поискано прекратяването му, тъй като взискателят „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД
не е легитимиран да образува изпълнително дело, доколкото изпълнителния лист е издаден в
полза на друго дружество – „Фронтекс Интернешънъл Сървисис“ ЕООД. С молба с вх. № от
11.01.2021 г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е поискал прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК. С постановление от 11.02.2021 г.
изпълнителното производство е прекратено, съобразно искането на взискателя на основание
чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.
Противоправността като обективен юридически факт, включен във фактическия
състав, обуславящ отговорността за непозволено увреждане, представлява по своето правно
естество несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети
правила поведение и фактическо осъщественото от дееца. Действието би било
неправомерно в случай, когато то е предприето въпреки нормативната забрана за
извършването му или въпреки това, че не са се налице необходимите за извършването му
предпоставки. Образуването на изпълнително производство въз основа на издаден в полза
на друг правен субект изпълнителен титул без наличието на представителна власт за това,
по което са използвани изпълнителни способи, противоречи на правилата, уреждащи
добросъвестността при упражняване на субективни права и изпълнение на правни
задължения. Изпълняемо право не е съществувало в полза на Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД към момента образуване на изпълнителното дело, поради което в случая е налице
противоправно поведение. Вината за причиняването на вредите се предполага до доказване
на противното – по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Ответникът не е представил доказателства,
които да оборват презумпцията за вина.
Възражението в отговора на исковата молба за липса на противоправност, доколкото
към датата на прекратяване на изпълнителното дело № 1569/2020 г. на ЧСИ Якимов,
„Фронтекс Интернешънъл Сървисис“ ЕООД е бил заличено, а носител на вземанията по
изпълнителния лист по ч. гр. д № 13453/2016 г. по описа на СРС бил „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, като универсален правоприемник на „Фронтекс Интернешънъл
Сървисис“ ЕООД, не се споделят. Действително от справка в ТР се установява, че на
21.01.2021 г. се е осъществило преобразуване, като „Фронтекс Интернешънъл Сървисис“
ЕООД се е вляло „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. От една страна, твърденията в исковата
молба са за противоправно поведение, изразяващо се във водене на изпълнително
производство без правно основание, а и към датата на образуване и към датата на
реализирания имуществен разход от ищеца /заплатеното адвокатско възнаграждение/,
изпълняемо право не е съществувало в полза на Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
Универсалното правоприемство е настъпило в по-късен момент, като същото не заличава
последиците по противоправното поведение на Изпълняемо право не е съществувало в
полза на Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД до този момент. От друга страна, взискателят, чрез
натоварените за това служители, е поискал прекратяване на изпълнението на основание чл.
433, ал. 1, т. 2 ГПК, като и от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК следва, че винаги
4
разноските по прекратеното на основание чл. 433, ал. 1 ГПК /извън хипотезата само на
плащане след започване на изпълнителното производство/ производство следва да се
поемат от взискателя.
Налага се извода, че е налице пряка причинна връзка между заплатеното
възнаграждение по изпълнителния процес, образуван въз основа на издаден в полза на друг
правен субект изпълнителен титул без наличието на представителна власт за това и
прекратен по изричното желание взискателя. Ищецът не би заплатил адвокатски хонорар,
респективно не би претърпяла вреди, ако не беше образувано изпълнително дело №
20208440401569 по описа на ЧСИ Стоян Благоев Якимов, прекратено от взискателя по реда
на чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК. Следователно по делото се доказва, че имущественият разход
/претърпяната загуба/ в размер на 300 лв. от ищеца за заплатено адвокатско възнаграждение
е настъпил поради предприетите противоправни действия от страна на служител/и на
ответника.
По възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение:
С Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГК се
приема, че при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за
имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от
платения в наказателния процес. Когато по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът
определя обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в
размер по-нисък от платения в наказателния процес, той не упражнява правомощието си по
чл. 78, ал. 5 ГПК, а се произнася по предмета на предявения иск, като установява наличието
или отсъствието на причинна връзка между незаконното обвинение и претендираната
имуществена вреда, за да определи размера на дължимото обезщетение. Изложените
съображения в мотивите на ТР намират съответно приложение при всички хипотези, при
които като вреди от неправомерно поведение се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение, направени в производство, в което няма възможност /поради неучастие на
делинквента и/или липса на процесуална възможност/ да се разгледа въпросът дали така
направените разноски са съразмерни на защитата, съдействието и сложността на действията,
за които е ангажиран упълномощеният представител.
Оттук и съдът по направеното от ответника възражение не следва да извършва
преценка за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в изпълнителното
производство, а цялостна преценка дали уговореното адвокатско възнаграждение надвишава
съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение и дали е налице
причинна връзка между заплатено възнаграждение в претендирания размер и действията на
ответника. Разбира се, съдът следва да съобрази и Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждение, като един от критериите, необходими при формирането на тази преценка.
Така съобразно чл. 10, т. 2 и т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение в случая е 200 лв.
Съдът обаче не следва да извършва преценка дали уговореното възнаграждение в размер на
300 лв. е прекомерно спрямо минималния размер по Наредба. Отговорността е деликтна и
5
виновна и е обвързана от наличието или липсата на вина у взискателя. С оглед данните по
делото съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер с 50 % по-висок
от минималния не надвишава значително разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя между страните по
договора за правна защита и съдействие, доказана е направата на разхода, налице е
причинно-следствена връзка между направения разход и неправомерното поведение на
ответника. Уговарянето на адвокатско възнаграждение в разумни граници не прекъсва
наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
претърпяната имуществена загуба, наличието на причинна връзка изключва възможността
на съда в производството на деликтно основание да намалява размера на направения разход,
тъй като в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Само за пълнота
следва да се посочи и, че към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие не е било изяснено обстоятелството дали ответникът ще прекрати изпълнително
производство, респ. не са били напълно изяснени процесуалните действия, които ще следва
да предприема упълномощеният представител. Именно поради това и самото пълномощно е
общо, вкл. касаещо и обжалване на действия на ЧСИ, в който случай минималното
адвокатско възнаграждение би могло да бъде и 300 лв.
По възражението за прихващане:
В производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е
допустимо въвеждането на правопогасяващи възражения за плащане и за прихващане – т.
11б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Възражението е
направено с отговора на исковата молба и уточнено след указания на съда, а и възражението
за прихващане може за първи път да се заяви и след отговора на исковата молба /вкл. и
пред въззивния съд/, ако се изразява в материалноправно изявление за компенсиране на две
насрещни изискуеми и ликвидни вземания, при което те се погасяват до размера на по-
малкото от деня, в който са били налице условията за компенсируемостта им – виж т. 4 от
ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Установява се по делото, че „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е универсален
правоприемник на „Фронтекс Интернешънъл Сървисис“ ЕООД от 21.01.2021 г. От тази дата
– 21.01.2021 г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е носител на вземанията, за които е издаден
изпълнителен лист от 24.02.2020 г. по ч. гр. д. № 13453/2016 г. по описа на СРС. Вземането
за присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. е
установено с влязла в сила заповед за изпълнение, т. е. същото изискуемо и ликвидно. От
приложено по делото удостоверение за размера на дълга по изп. д. № 20218510400486 по
описа на ЧСИ Мариян Петков /л. 243/ се установява, че вземането за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., с което са прави възражение за прихващане, не е
погасено от длъжника по изпълнителното производство. Налице са предпоставките за
прихващане на претендираната от ищеца сума. Във всички случаи прихващането поражда
действие от предвидения в разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД момент /виж решение №
103 от 01.08.2017 г. по гр. д. № 61323/2016 г. на IV г. о. на ВКС/. Предявеният иск се смята за
6
погасен чрез прихващане от деня, в който прихващането е могло да се извърши, т. е. от деня,
в който носител на вземането е станал „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
Възражението за прихващане е основателно. Предвид изложеното, претенцията на
ищеца следва да се отхвърли като погасена чрез прихващане.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 ГПК при отхвърляне на исковете ответникът има право на
разноските по делото. Законодателят не прави разграничение дали исковете са отхвърлени
като неоснователни, или като погасени по давност или чрез прихващане. Единственото
изключение от правилото, че страната, която е загубила делото понася отговорността за
съдебните разноски, е разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, която е недопустимо да се тълкува
разширително. Относно приложението на чл. 78, ал. 3 ГПК при отхвърлен иск поради
уважено възражение за прихващане /виж определение № 98 от 04.03.2021 г. по ч. т. д. №
846/2020 г. на I т. о., определение № 27/10.01.2019 г. по ч. т. д. № 1469/2018 г. на II т. о.,
определение № 44/28.01.2019 г. по ч. гр. д. № 1/2019 г. на III г. о./.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Съдът определя размера на
дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., който следва да се възложи
в тежест на ищеца.
Водим от горното, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТР. Й. К. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к.
Левски Г, бл. № 15, вх. Д, ет. 4, ап. 235, срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6,
положителен установителен иск за признаване на установено, че „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД дължи на ищеца сумата от 300 лв. – претърпени имуществени вреди – претърпяна
загуба за заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по
изпълнително дело № 20208440401569 по описа на ЧСИ Стоян Благоев Якимов, с рег. № 844
и район на действие СГС, поради противоправното поведение на „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД по водене на изпълнителното дело, което е прекратено с постановление на ЧСИ от
11.02.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 10657/2021 г. по описа на СРС, 30 състав, ПОРАДИ
ПРИХВАЩАНЕ с вземане на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД в размер на 300 лв. –
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. д № 13453/2016 г. по описа
на СРС, 68 състав, която сума е част от вземанията, обективирани в изпълнителен лист от
24.02.2020 г. по ч. гр. д. № 13453/2016 г. по описа на СРС, 68 състав, издаден в полза на
„Фронтекс Интернешънъл Сървисис“ ЕООД, чийто правоприемник от 21.01.2021 г. е
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
7
ОСЪЖДА ТР. Й. К. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. Левски Г, бл. № 15,
вх. Д, ет. 4, ап. 235, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от общо 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение по
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на съобщението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8