Решение по дело №598/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 298
Дата: 18 май 2022 г.
Съдия: Димитър Христофоров Кирилов
Дело: 20224430200598
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. Плевен, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20224430200598 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адв. С.И. И., *** на жалбоподателя ЯН. Ж. АН.,
срещу Наказателно постановление №35-0000742/23.06.2021г. на *** на РД
„АА“ Плевен, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по
реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с
което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.3 от Закона за движение по
пътищата на жалбоподателя А. е наложено административно наказание -
глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от
Закона за движение по пътищата, вр. чл. 7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от
03.07.2001г. на МРРБ.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че оспорва
незаконосъобразността на НП и изложената фактическа обстановка. В
депозираната до съда жалба посочва, че не обжалва НП в частта, с която на
жалбоподателя на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено
1
административно наказание – глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не
се явява и упълномощения му защитник адв. С.И..
Административно-наказващият орган ИА „АА“, РД„Автомобилна
администрация“ - Плевен, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо
правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
На 11.06.2021г. около 10.20 часа, в гр. ***, като водач на товарен
автомобил „ДАФ“ с рег. № *** и полуремарке с рег. № *** собственост на
*** извършва обществен превоз на товари с пътен лист № 163874 сер. А и
товарителница № 1109692 сер. А като извършва следните нарушения:
Извършва превоз с ППС, което е с маса която надвишава нормите определени
от Министъра на МРРБ. Извършено измерване с електронна мобилна везна
ELIAUTO EX100 със заверка до 11.2021г. При разстояние между осите 132см
максималното натоварване на тройна ос трябва да е 24 тона, при измерването
е 26640кг. Претоварване 2640кг. Не представя документ от АПИ за
претоварване. Водачът е без контролен талон.
На жалбоподателят А. му бил съставен на място АУАН Серия А-2020 №
290115/11.06.2021г., за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за
движение по пътищата, вр. чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11/03.07.2001г.
на МРРБ и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя и
подписан от него без възражения, като му бил връчен и екземпляр от същия.
В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу акта.
Така административно-наказващият орган, въз основа на акта, издал
оспореното Наказателно постановление №35-0000742/23.06.2021г., с което на
жалбоподателя ЯН. Ж. АН. на основание чл.177, ал.3 от Закона за движение
по пътищата е наложено административно наказание - глоба в размер на 1000
2
/хиляда/ лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по
пътищата, вр. чл. 7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. МРРБ и на
основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание –
глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на М.
М. ХР. (***) и Л. Ц. Б. (свидетел при съставяне на АУАН и установяване на
нарушението), както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.
283 от НПК писмени доказателства – заверено копие на Заповед РД-08-
30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията; АУАН Серия А-2020 № 290115/11.06.2021г.; заверено копие на
Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната Серия А №
1109692.
От показанията на свидетеля М. М. ХР. се установява, че на посочената
дата е изпълнявал служебните си задължения с колегата си Б.. Свидетелят Х.
спрял за проверка товарен автомобил и след измерване с електронна мобилна
везна е установил, че е полуремаркето е претоварено с 2640кг и за това
нарушение му е съставил акт.
От показанията на свидетеля Л. Ц. Б. се установява, че с колегата си Х.
са извършвали пътен контрол, при което спрели за проверка товарен
автомобил превозващ зърно, управляван от жалбоподателя. Извършили
претегляне на МПС-то с мобилна електронна везна, като установили, че
натоварването на тройната ос на полуремаркето е надвишена с около два тона
и нещо. В случая натоварването е трябвало да бъде неповече от 24 тона на
трите оси, като след измерването МПС е установено, че е около 26 и нещо
тона.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Х. и Б., като
последователни логични и непротиворечиви, кореспондиращи напълно със
събрания по делото доказателствен материал. Същите съдът намира за
незаинтересовани и непредубени от изхода на делото свидетели. Показанията
им са в пълно съответствие с установената в АУАН и НП фактическа
обстановка. Нарушението е установено по несъмнен и безспорен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
3
На първо място е необходимо да се установи налице ли е деяние, което
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН,
същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно -
предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвП по смисъла
на този закон „Обществен превоз“ е превоз, който се извършва с МПС срещу
заплащане, а „Превоз на товари“ е дейност на физическо или юридическо
лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу
заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства,
включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не според § 1,
т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП.
Съгласно разпоредбата на чл.177, ал. 3 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 39 от
2011 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., бр. 68 от 2013 г., в сила
от 2.08.2013 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 97 от 2017 г.) Наказва се с глоба от 500
до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред:
1. управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване
на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството;
2. навлиза след пътен знак, забраняващ навлизането на моторно
превозно средство с размери, маса или натоварване на ос над означените.
Според разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат с маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройство.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба
№11/03.07.2001г. на МРРБ – Допустимото максимално натоварване на ос за
ППС с допустими максимални маси по чл.6, ал.1 с пневматични или признато
за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за
4
обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в
приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за сумата от
натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато
разстоянието между осите е над 1,3 m - 24 t.
Следователно водачът като е претоварил управляваното от него ППС не
е спазил изискванията на чл. 139 ал.1 т.2 предл.2 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал.1,
т.3, б.„б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП във вр. с чл. 7,
ал.1, т.3, б.„б“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
Същевременно настоящия съдебен състав намира за необходимо да
отбележи, че процесното нарушение не съставлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се
отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от
същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния
случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с
по-ниска обществена опасност от обичайните. Законодателят, имайки
предвид, че се касае до обществени отношения, свързани със създаване
опасност за живота и здравето както на шофьорите, така и на другите
участници в движението на пътя, за да въздейства възпиращо и да не се
достига до вредни последици, е предвидил този вид състав на нарушение и
съответно размер на санкцията. В този смисъл не са налице основания за
приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Не е установено също така
наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е
обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания
за приложението на цитираната разпоредба.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство
е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно,
акта за установяване на административно нарушение е издаден от
компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно
постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.
5
От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като водачът,
преди да предприеме превоза на товара е следвало да провери и да се убеди,
че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално
допустимите норми по Наредбата. В резултат на неизпълнението на законово
вменените му задължения жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му нарушение. Вината му е налице и обосновава ангажиране на
административно-наказателната му отговорност.
Административно - наказващият орган правилно е приложил
действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 177, ал.
3 от Закон за движение по пътищата.
Съдът намира, че при определяне размера на наказанието
административно-наказващият орган не се е съобразил изцяло с разпоредбата
на чл.27 от ЗАНН, като не е отчел смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства следва да се отчете, че
жалбоподателя не е системен нарушител като водач на ППС, количеството на
надвишения товар, както и това, че от нарушението няма настъпили реални
вредни последици. Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха.
В случая наказанието от 1000лв. е необосновано завишено. Това налага
НП да бъде изменено, като бъде намален размера на наказанието глоба до
предвидения в закона минимум от 500лв. Съдът намира, че в този вид
наказанието е достатъчно да окаже своята възпитателна и поправителна роля
по отношение на жалбоподателя и превантивна функция по отношение на
останалите водачи на ППС.
По изложените съображения, съдът намира, че атакуваното НП, следва
да бъде изменено относно размера на наложеното наказание.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №35-0000742/23.06.2021г. на ***
на РД „АА“ Плевен, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице
по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с
което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.3 от Закона за движение по
пътищата на жалбоподателя ЯН. Ж. АН. е наложено административно
6
наказание - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.139,
ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата, вр. чл. 7, ал.1, т.3, б.“б“ от
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ като НАМАЛЯВА размера на глобата
на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7