Решение по дело №11969/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 231
Дата: 10 януари 2020 г. (в сила от 23 януари 2020 г.)
Съдия: Валентина Вергилова Ангелова
Дело: 20191100511969
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……..              10.01.2020 година,         гр. София,

Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-ви състав,
в закрито заседание на десети януари през 2020 година,
в състав :

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова

                                                                            ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова

                                                                                                 Милен Евтимов

Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело №    11969    по описа на съда за   2019    г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Т.“ ЕООД, длъжник по изпълнително дело № *********01621 по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.П., рег. № 851 на КЧСИ, който обжалва отстраняването му от недвижим имот и размера на разноските, които са му възложени в изпълнителното производство. Навеждат се съображения за незаконосъобразност на тези действия. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваните действия, като даде задължителни указания на съдебния изпълнител във връзка с повторното им извършване. Претендира деловодните разноски, сторени в настоящето производство.

Взискателят К.И.К., в депозираните в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК писмени възражения по жалбата, оспорва същата като частично недопустима, а по същество и като неоснователна. Претендира разноски по представен списък.

В писмените си мотиви, съдебният изпълнител счита жалбата за частично недопустима, а по същество – за неоснователна, като излага аргументи в подкрепа на това становище.

Софийски градски съд,след като разгледа жалбата и приложените с нея материали, намира следното :

Изпълнително дело № 20188510401621 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., рег. № 851 на КЧСИ, било образувано по молба на К.И.К.. С молбата бил представен изпълнителен лист, издаден по гражданско дело № 72001 по описа за 2014 г. на Софийски районен съд, с който се определяло ползването на УПИ VІ-939,938 с идентификатор № 68134.4330.1568, съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, СО Район „Овча купел“, в. з. „Горна баня“, ул. „******, съсобствен между страните по изпълнителното дело К.И.К., Н.Н.К.и длъжникът „Т.“ ЕООД.

Частният съдебен изпълнител поканил длъжника изпълни доброволно задължението си, като осигури достъп на взискателите до определената им съда част за ползване от посочения имот, за което му била изпратена покана за доброволно изпълнение, която последният получил на 05.07.2018 г.

При липсата на доброволно изпълнение, съдебният изпълнител, с Разпореждане № 66100/08.10.2018 г. овластил взискателите по реда на чл. 526 от ГПК да извършат необходимите действия за изпълнение на решението на съда по чл. 32, ал. 2 от ЗС, за сметка на длъжника.

По жалба на длъжника, с Решение № 2755/16.04.2019 г., постановено от СГС по частно гражданско дело № 3490/2019 г., влязло в сила на 16.04.2019 г., горното разпореждане било отменено, като със съдържащите се в обстоятелствената част на същото решение указания на съдебния изпълнител било разяснено, че решението, постановено в производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС има изпълнителна сила именно относно разпределението на ползването и въз основа на него съсобственикът може да се снабди с изпълнителен лист за въвод във владение в реална част от имота, която му е разпределена от съда.

С молба от 15.07.2019 г. взискателят направил искане за насрочване на дата за въвод във владение, във връзка с което, с призовка за принудително изпълнение, връчена на длъжника на 18.07.2019 г., съдебният изпълнител уведомил последния, че ще пристъпи към принудително изпълнение, като извърши въвод във владение на 07.08.2019 г. от 14 часа, на която дата ще въведе взискателите в разпределените им за ползване части от посочения имот, като го уведомил също, че сторените разноски в изпълнителното производство в размер на 1308 лева може да заплати по посочената банкова сметка.

***.07.2019 г. длъжникът възразил срещу размера на разноските, като с постановление от 01.08.2019  г. съдебният изпълнител намалил дължимите от длъжника разноски на 264 лева, от които 24 лева с ДДС по т. 5 от ТТРЗЧСИ и 240 лева с ДДС по т. 22 от ТТРЗЧСИ.

Горното постановление било съобщено на длъжника на 06.08.2019 г., като с молба от 09.08.2019 г. същият заявил, че поддържа подадената жалба срещу посочените в нея действия на съдебния изпълнител.

Видно от представения по делото протокол за въвод във владение от 07.08.2019 г., в 14.15 часа на посочената дата, в присъствие на представител на длъжника, бил извършен въвод във владение на взискателите.

При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна :

Жалбата е частично допустима.

Въводът е извършен на 07.08.2019 г., като жалбата срещу неговото извършване е подадена от легитимирано лице и в предвидения за това срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2 от ГПК и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата в частта за разноските е без предмет и като такава се явява процесуално недопустима, предвид следното : Същата е подадена едновременно с молба на длъжника, с която възразявал по размера на така определените разноски, като възраженията му били уважени с постановление от 01.08.2019 г., с което дължимите от него разноски са намалени от 1308 лева до размера от 264 лева.

Разгледана по същество в частта, в която е допустима жалба, същата е неоснователна, поради следното :

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК, длъжникът може да обжалва отстраняването му от имот, поради това, че не е надлежно уведомен за изпълнението. Формално изложените в жалбата доводи за липсата на такова уведомяване са неоснователни. Безспорно жалбоподателят бил уведомен за въвода, като негов представител присъствал на неговото извършване, а още на 05.07.2018 г. му била връчена и покана за доброволно изпълнение. В следствие на жалба на самия жалбоподател, били отменени действия на съдебния изпълнител, предприети по реда на чл. 526 от ГПК, като му било указано, че съответният на процесното притезание способ за принудително изпълнение е въвод във владение. Следва да се отбележи, че съдебният изпълнител не дължи тълкуване на изпълнителния лист и/или решението, по силата на което същият е издаден, както и указания до страните във връзка с изпълнение на същото. Споровете по изпълнение на влязло в сила решение са оттраними от постановилия го съд, по реда на неговото тълкуване.

По изложените аргументи съдът намира, че жалбата против процесните изпълнителни действия е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По разноските :

Претенции за присъждане на сторените в настоящето производство разноски надлежно са заявени и от двете страни по спора, като с оглед изхода на делото, претенцията на длъжника се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Основателна и доказана до размера от 240 лева се явява претенцията на взискателя, която следва да бъде уважена в този размер, като посочената сума се възложи в тежест на длъжника.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ без уважение, като НЕОСНОВАТЕЛНА, жалбата на длъжника „Т.“ ЕООД, с ЕИК ******, по изпълнително дело № *********01621 по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.П., рег. № 851 на КЧСИ, в частта, касаеща въвод във владение от 07.08.2019 г. в  разпределения за ползване на К.К. и Н.К.Дял І, представляващ част от УПИ VІ-939,938 с идентификатор № 68134.4330.1568, съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, СО Район „Овча купел“, в. з. „Горна баня“, ул. „******, съсобствено с длъжника „Т.“ ЕООД.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима жалбата на длъжника „Т.“ ЕООД, с ЕИК ******, по изпълнително дело № *********01621 по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.П., рег. № 851 на КЧСИ, в частта  срещу постановление за разноските, материализирано в призовка за принудително изпълнение, като в тази си част настоящият съдебен акт има характера на определение.

ОСЪЖДА длъжника „Т.“ ЕООД, с ЕИК ******, да заплати на взискателя К.И.К., с  ЕГН **********, сторените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на частния жалбоподател „Т.“ ЕООД, с ЕИК ******, за присъждане на сторените по водене на настоящото дело разноски, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на незаверен препис от него на жалбоподателя, само в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, а в останалата си част е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………... ЧЛЕНОВЕ : 1. ………..…… 2. …..………….