№ 13
гр. Казанлък, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510102449 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от адв. Д. В. М., в качеството
му на пълномощник на П. Б. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Г.С.,
общ. П.Б., обл. С.З., ул. ****** *** против "*******" ЕООД, ЕИК: *******
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ********, партер,
представлявано от Б.Н.-управител.
Правно основание: чл.124 ГПК, вр. ЗЗД, ЗПК, ЗЗП.
Цена на иска: 749,70 лева.
Ищецът, чрез процесуалния си представител твърди, бил страна по Договор за
кредит № ****** сключен със „*******с" ЕООД. Съгласно Договор за кредит
№ ****** трябвало да върне сумата по кредита която се явявала сума от
2868.30 лева, при сума на получаване 1500.00 лева, лихва от 618.60, при ГПР
48.30%, при срок на кредита от 24 месеца. Съгласно Договор за кредит №
****** дължал и месечна такса в размер на 749.70 лева, разсрочена на 24
месечни вноски, подробно описани в погасителен план към Договор за кредит
№ ******, като по този начин общото задължение по договора за кредит било
в размер на 2868.30 лева. Счита претендираната такса по Договор за кредит
№ ****** сключен със „*******с" ЕООД, в размер на 749.70 лева за
недължима на основание чл.124 от ГПК, вр.с ЗЗД, ЗПК, ЗЗП, като подробно
излага съображенията си за това. Сочи, че в правната доктрина и съдебна
практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал 1, , предл. 3-то, вр. от ЗЗД било налице именно, когато се
нарушавал правен принцип. Поради накърняването на принципа на ,добри
нрави" по смисъла на чл. 26, ал 1. пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение.
Претендираната такса по Договор за кредит № ****** била недължима, тъй
като същата противоречала на добрите нрави, тъй като сумата която се
претендирала чрез нея в размер на 749.70 лева била в размер на 1/2 от сумата
на отпуснатия кредит. Така претендираната такса по Договор за кредит №
1
****** била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни
по смисъла на чл.143отЗЗП. Сочи, че таксата била и неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на
необосновано висока сума. С така претендираната такса по Договор за кредит
№ ****** в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително
обезщетение.Твърди, че таксата била и нищожна на основание чл.146, ал.1 от
ЗЗП. Моли съда да приеме за установено, че така претендираната такса по
Договор за кредит № ****** сключен със „*******с" ЕООД, в размер на
749.70 лева е недължима на основание чл.124 от ГПК, вр.с ЗЗД, ЗПК, ЗЗП,
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
пълномощника на ответното дружество.На същия са редовно връчени препис
от исковата молба и приложенията към нея. Твърди, че исковата молба е
нередовна, била неясна. На множество места ищецът описал, че твърди
нищожност, като изброявал редица правни основания - противоречие с
добрите нрави, неравноправност, заобикаляне на закона и т.н.. Не посочва как
се проявява тази нищожност, по какъв начин и т.н. Наред с това твърдял, че
обектът на нищожността била само клаузата за неустойка. На много места
исковата молба била в женски род, като ищецът бил мъж. Искът бил заведен
поради нищожност на „неустойка". Същевременно в обстоятелствената част
се споменавало „такса". Бил нарушени чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 от ГПК. Сочи, че
исковата молба представлявала злоупотреби с правото на иск. Ищецът не
разполагал с договор за кредит. Въпреки това твърдял, че той противоречи на
закона. Самото волеизявление, че имало нищожен договор почивало само на
предположения. Без установено правоотношение да се тълкували клаузи било
недопустимо. Липсвал договор с клаузите, които се оспорвали. С оглед
гореизложеното, моли съда да прекрати делото, поради злоупотреба с правото
на иск. Сочи, че исковата молба била недопустима в частите, в които ищецът
пряко се позовавал на директиви, поради следното: Съгласно чл. 288 от
ДФЕС: „Директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на
даден резултат от държавите- членки, до която е адресиран, като оставя на
националните власти свобода при избора на формата и средствата за
постигане на този резултат." За да може директивата да породи правното
действие трябвало да се транспонира в акт на вътрешното право. В случай, че
това не бъде направено се пораждала правна възможност от пряко позоваване.
Това се отнасяло и до Преамбюла. Но същата причина никой не се позовавал
на мотивите при приемането на закон, част от вътрешното право. Моли съда,
да не разглежда частта от исковата молба, в която ищецът се позовавал на
директивите на ЕС, като недопустима. Твърди, че исковата молба е
неоснователна и недоказана. По повод твърдението, че е налице нищожност
на клауза от договор за кредит, то не се доказало, наличие на договор за
кредит: Ищецът не бил приложил доказателства, че е сключен договор за
кредит. Моли съда да отхвърли исковата молба като недоказана. Сочи, че по
повод твърденията за нищожност поради противоречие с „принципа на
добросъвестност", добри нрави и цитираните в тази връзка разпоредби -
същите били неоснователни, недоказани и неправилно дефинирани,
неподкрепени от факти. Ищецът неправилно боравил с термина
„добросъвестност" и „добри нрави", като принципа на справедливост при
недействителност на договора, което било неправилно. Доборсъвестността не
била правен принцип. Тя се свързвала с отношенията между страните при
водене на преговори за сключване на договор. Това разбиране се извличало
2
при тълкуване на чл. 12 от ЗЗД, чл. 70 и чл. 78, ал. 2 от ЗС и др. Позоваването
на чл. 289 от ТЗ било неправилно, разпоредбата се прилагала за сделки, при
които и двете страни са търговци. Справедливостта се определяла от всеки
състав при произнасяне - чл. 52 от ЗЗД. Но тя нямала общо с института на
недействителност. Всяка от страните по един договор сама, за себе си
оценявала дали насрещната престация я устройва или не. По повод добрите
нрави - те се отнасяли към предмета на договора. Сочи, че не ставало ясно,
как принципът на справедливост залегнал в ЗЗД и ТЗ е пострадал. Не ставало
ясно и коя била въпросната практика на ВКС посочена в първия абзац на стр.
2. Липсата на еквивалентност на престациите така и не била установена. На
практика липсвало посочване на въпросните престации, за да се разсъждава
има ли еквивалентност върху тях. Не ставало ясно каква била оспорваната
„такса", при положение, че предмета на делото бил „неустойка". Не било ясно
какъв е предмета на делото. Моли съда да отхвърли исковата молба като
неоснователна и недоказана. Сочи, че по повод твърдението, че клауза за
неустойка била неравноправна, поради обстоятелството, че размерът й бил
„почти" половината от главницата, същото било неоснователно. Липсвал
доказан сключен договор, не се установявало, че имало валидно
правоотношение. По повод твърденията, че клаузата за неустойка е
„неравноправна" и „противоречаща на добрите" нрави били недопустими,
неправилни и недоказани, поради следното: Не се предоставял договор за
кредит, поради което не се установявало наличието на валидно
правоотношение. По повод неравноправността на клаузата. Не се представиха
доказателства за това - както, че неустойка има, така и за приложимия акт.
Единствено се сочат поредица от директиви, но без яснота какво отношение
имат те в конкретния случай. По повод твърденията, че действителния ГПР е
по-висок, същото било неоснователно. Моли съда, на основание чл. 129 във
вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 от ГНК да укаже на ищеца да отстрани
нередовностите в исковата молба. Моли съда да прекрати делото, тъй като
цялата искова молба представлявала злоупотреба с правото на иск. Моли съда
да не разглежда частта от исковата молба, в която ищецът се позовавал на
неприложими правни норми. Но повод основателността на исковата молба, то
всички твърдения на ищеца, касаещи действителност на договора за кредит,
били неоснователни и/или недоказани. В случай, че се прогласяла нищожност
на клаузата за неустойка, то същата не влечала недействителност на целия
договор за кредит. В случай, че се приеме, че има договор за кредит и той
следва да се прогласи нищожност на целия договор, моли съда да се приложи
чл. 23 от ЗПК и П. бъде осъден да заплати в цялост главницата по договора за
кредит. Моли на основание чл. 78, ал. 5 от ГНК да редуцира адвокатското
възнаграждение на законовия минимум. Същото било прекомерно, доколкото
материалният интерес е нисък, както и фактическата и правната сложност на
делото. На основание чл. 78. ал. 8 от ГИК, моли съда да им присъдите
направените по делото разноски, в това число 300.00 лв., юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да
отстрани посочените в разпореждането нередовности.
Постъпила е молба от процесуалния представител на ищеца. Сочи, че са
предявили отрицателен установителен иск и че доверителят му не дължал
така претендираната такса по Договор за кредит № ****** в размер на 749.70
лева. Същата била недължима, на няколко основания, тъй като противоречала
на добрите нрави, била неравноправна на основание чл.143 от ЗПК, както и
3
поради заобикаляне на закона. Посочва проявление на всяко едно от тях.
Сочи, че ищецът бил страна по Договор за кредит № ******, сключен със
„*******с" ЕООД. Съгласно Договор за кредит № ****** той трябвало да
върне сумата по кредита - 2868.30 лева, при сума на получаване 1500.00 лева,
лихва от 618.60, при ГПР 48.30%, при срок на кредита от 24 месеца.
Съгласно, Договор за кредит № ****** ищецът дължал и месечна такса в
размер на 749.70 лева, разсрочена на 24 месечни вноски, подробно описани в
погасителен план към Договор за кредит № ******, като по този начин
общото задължение по договора за кредит било в размер на 2868.30 лева.
Счита, че така претендираната такса по Договор за кредит № ****** сключен
със „*******с" ЕООД, в размер на 749.70 лева била недължима на основание
чл. 124 от ГПК, вр.с ЗЗД, ЗПК, ЗЗП, като излага своите съображения. Моли
съда да приеме за установено, че така претендираната такса по Договор за
кредит № ****** сключен със „*******с" ЕООД, в размер на 749.70 лева е
недължима на основание чл.124 от ГПК, вр.с ЗЗД, ЗПК, ЗЗП. Моли съда да
осъди ответната страна да заплати направените в настоящото производство
разноски. По отношение на предоставянето на процесния Договор за кредит,
прави следното уточнение: Сключването на самия договор се извършвало въз
основа на подробна информация описана в общите условия към договора.
Съгласно същите, сключването на договора ставало след регистрация на
клиента в сайта на ответното дружество и попълване на въпросник, както и
маркиране на полето „съгласен съм с общите условия", с което кандидатът
безусловно приемал същите. След това кандидатът получавал имейл, в който
се съдържала пред договорна информация за условията на договора. Ако
кандидатът бъде одобрен, той получавал на личният си имейл, договор и
общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало, като
клиентът получава съобщение по телефона на предоставения от него
телефонен номер, 4 цифрен код. След това той получавал втори имейл, в
който се съдържал специален линк, като след отварянето му следва да въведе
получения от него код. И след това се получавал имейл за потвърждение, че
кредитът е одобрен. Предоставя на съда имейли, както и са предоставили
банково нареждане от *******с ЕООД, за сумата от 1500 лева по сметката на
ищеца, с основание Договор за кредит № ******, от който било видно, че
етапите за сключване на договора за кредит от разстояние са осъществени.
Предоставя на съда и имейли, изпращани от *******С ЕООД, във връзка със
сключен Договор за кредит № ******, в който било признато и
няколкократно било претендирано задължението по Договор за кредит №
******.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира
за установено следното:
Ответникът оспорва между него и П. Б. П., да съществува валидно
облигационно правоотношение във връзка с Договор за кредит № ******,
което обосновава с липса на представен договор от страна на ищцата.
Същевременно в отговора на ИМ се иска, ако съдът прогласи нищожност на
клаузата за неустойка, да се приложи чл. 23 от ЗПК и ищцата да заплати
главницата по процесния договор. В предвид което съдът задължи ответното
дружество на осн. чл. 190, ал. 1 от ГПК да представи Договор за кредит №
******, сключен между страните, като му указа последиците при
непредставянето на документа съгласно чл. 161 от ГПК. Ответникът е отказал
да представи договора с твърдения, че договорите, сключени от разстояние,
не се сключват на хартиен носител и не се доказват с прилагане на такъв
4
договор.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от
същия закон предвижда, че потребителят има право през цялото време на
действие на договора да получи условията на договора на хартиен носител,
когато изрично заяви това.
В случая това заявяване е направено с ИМ и съдът е задължил ответника да
представи договора, сключен от разстояние, като му е указал и последиците
от непредставяне на документа по чл. 161 от ГПК.
В настоящия случай ищеца е представила кореспонденция между ответника-
кредитодател и него, като кредитополучател, която е била изцяло електронна.
От страна на ответника не са оспорени представените съобщения, изпратени
на електронната поща на ищеца. Видно е от представените разпечатки на
изпратените съобщение на електронната поща на ищеца, че същите съдържат
волеизявления от името на екипа на "Изи Фифанс", с които ищеца е
уведомена 10.09.2021 г. в 15.02 часа, че същият е одобрен за заем в размер на
1500 лв. С това съобщение ищеца е уведомена как да потвърди договора,
както и че ще бъде уведомен чрез SMS или e-mail за извършения превод.
Посочена е общата сума, която следва да върне – 2118,60 лева, както и
сумата, дължима при непредставяне на обезпечение 2868.30 лева. Посочен е и
падежа на последната вноска – 31.08.2023 г.
Същият ден – 10.09.2021 г., в 16. 13 часа е изпратено ново съобщение от
ответното дружество до ищеца, с което същият е уведомен, че е получил заем,
както кредитодателят е привел сумата от 1500 лв. въз основа на сключения
Договор за заем от разстояние № ****** на посочена банкова сметка.
Посочен е срокът на договора – 720 дни; общата дължима сума – 2868.30 лева
и е приложен погасителен план, от който е видно, че датата на първата вноска
е на 10.10.2021 г., а на последна-31.08.2023 г.
На 08.10.2021г. и на 06.01.2022 г. са изпратени напомнителни съобщения от
страна на ответното дружество до ищеца. На 10.01.2022 г. е изпратено
съобщение от ответното дружество до ищеца, с което той е уведомен, че е
забавила вноската си по договор № ****** с 3 /три/ дни. Следват още две
съобщения, изпратени от ответника до ищеца на неговата електронна поща, с
които той е уведомен за забавянето на вноските и й е напомнено, че ако не
извърши плащане в тридневен срок, разходите за събиране на задължението,
мораторната лихва, и в последствие съдебните разходи – ще са за негова
сметка и могат многократно да надвишат дължимата до момента сума.
В случая е видно от представените общите условия към договорите,
сключвани от разстояние от ответното дружество "*******С" ЕООД, че
съгласно т. 1 от раздел ІІІ "Сключване на договор за предоставяне на кредит
от разстояние", до 30 (тридесет) минути от изпращането на попълнения на
сайта въпросник, съгласието за обработване на лични данни, предварителното
искане за предоставяне на кредит от разстояние, молбата за кредит,
кандидатът получава писмо на посочената от него електронна поща, с което
бива уведомен, дали е одобрен или не за отпускане на кредит от разстояние.
Ако кандидатът бъде одобрен, заедно с уведомлението за това, получава на
5
посочената от него електронна поща: преддоговорна информация във
формата на Стандартен европейски формуляр, действащите Общи условия –
неразделна част от договора, а така също линк, който след активирането му
отваря профила на кандидата и там той може да се запознае с проекта на
договор за предоставяне на кредит.
Съгласно т. 4 от раздел ІV на ОУ- "Права и задължения на потребителя", през
целия срок на действие на договора потребителят има право да поиска да
получи на хартиен носител индивидуалните условия на договора си с
кредитора съгласно чл. 10, ал. 3 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние.
Представен и приет като доказателство по делото е Стандартен европейски
формуляр, приложение 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК във връзка със сключения
договор за заем от разстояние от 26.07.2021 г., от който се установява, че в
него се съдържат всички съществени елементи на договора - общия размер на
кредита и условията за усвояването му; срока на договора за кредит;
лихвения процент по кредита, размера, броя и периодичността на
погасителните вноски, дължими от потребителя, общата сума, дължима от
потребителя. В т. 8 са посочени изискваните обезпечения, като е посочено, че
потребителят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на сключване
на договора, да представи на кредитора едно от следните обезпечения:
банкова гаранция или две физически лицапоръчители. Посочено е в т. 5, че
дължимата сума е 2 188. 97 лв., а при непредставяне на обезпечение по чл. 3,
ал. 1 от договора е 2 788. 67 лв., като разликата между двете суми е с 599. 70
лв.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните правни изводи:
По спорния между страните въпрос сключен ли е между тях договор за заем
от разстояние № ******, съдът счита, че на база представените от ищеца
писмени доказателства и като приложи последицата на чл. 161 от ГПК, съдът
формира правния извод, че такъв договор е сключен и между страните
съществува валидно облигационно правоотношение по паричен заем в размер
на 1500.00 лева, по който ответното дружество е кредитор.
Изхождайки от предмета на договора - предоставяне на кредит под формата
на заем, както и страните по него - ответник юридическо лице, което е
небанкова финансова институция, предоставяща кредита в рамките на своята
търговска дейност, а ищеца - физическо лице, което при сключване на
договора действа извън рамките на своята професионална компетентност, се
налага извод, че процесният заем има характер на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. При това положение, при решаване
на настоящия спор следва да намерят приложение правилата за
действителността на договора за кредит, залегнали в действащия ЗПК, в глава
трета, в който са уредени изискванията за форма и съдържание на договора и
във вр. с чл. 22 от цитирания ЗПК, който определя кои нарушения на формата
и съдържанието на договора водят до извод за недействителност на същия.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит, е
необходимо да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал.
1, т. 7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията,
залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на
чл. 22 от ЗПК, води до извод за недействителност на договора за
6
потребителски кредит.
В случая ищеца твърди, че с договора за заем от разстояние е уговорена
месечна такса в размер на 749.70 лева, разсрочена на 24 месечни вноски,
подробно описани в погасителен план към Договор за кредит № ******.
Посочената сума, съпоставена с размера на предоставения кредит, се явява
прекомерна.
Съдът счита, че независимо, че не е представен процесния договор за заем от
разстояние, от приложените документи се установява, че посочената сума в
размер на 749.70 лева. е уговорена като месечна такса, като основанието й се
установява от приетия Стандартен европейски формуляр, неразделно
приложение към процесния договор.
Видно е от изпратеното съобщение от ответното дружество до ищеца на
10.09.2021 г., в 16. 13 часа, с което същият е уведомен, че е получил заем,
както ответникът е привел сумата 1500 лв. въз основа на сключения Договор
за заем от разстояние № ****** на посочена банкова сметка, че е посочено, че
общата дължима сума е 2868.30 лева.
Съдът намира, че уговорената месечна такса по своята същност са действия,
имащи за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и
потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и
изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за
дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично
забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Предвид изложеното, тази уговорка
се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми-
разпоредбите на чл. 10 и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и целяща тяхното заобикаляне.
По отношение процесния договор са приложими изискванията на ЗЗП, тъй
като е договор, сключен с потребител. Текстът на чл. 143 ал.1 ЗЗП
постановява, че неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В настоящия
случай съдът намира, че клаузата визираща месечна такса е неравноправна
по смисъла на чл. 143 ал.1 т.20 от ЗЗП. Така договореното възнаграждение
води до обогатяване на кредитора, като увеличава разходите по кредита.
Съгласно чл. 146 ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално. Тексът на ал.2 дефинира клаузите, които не са
уговорени индивидуално - клаузи, изготвени предварително, при които
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. От
изначалната липса на договор за кредит следва да се направи извод, че
потребителят не е могъл да влияе върху съдържанието му, а посочването в
договора на погасителните вноски води до извод, че са изготвени
предварително. Ето защо съдът намира, че клаузата за месечна такса в
размер на 749.70 лева, разсрочена на 24 месечни вноски, подробно описани в
погасителен план към Договор за кредит № ******, води до неоснователно
обогатяване на ответника и се явява неравноправна на основание чл. 143 ал. 2
т. 20 вр. с ал. 1 от ЗЗП, с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора
за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази
такса представлява и скрит разход по договора за кредит и за длъжника не е
било ясно какво би било оскъпяването на кредита без този пакет.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен, като уговорената в
процесния договор месечна такса в размер на 749.70 лева не е дължима от
7
ищцата предвид нищожност на клаузата, с която е уговорена.
По разноските:
И двете страни са претендирали присъждане на направените по делото
разноски. При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея
разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК в размер на 50. 00 лв. за платена ДТ,
а на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА да плати на адв. Д. В. М. сумата
300. 00 лв. за оказана безплатна адвокатска помощ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Б. П., ЕГН **********,
с постоянен адрес: с.Г.С., общ. П.Б., обл. С.З., ул. ****** ***, че същият не
дължи на "*******" ЕООД, ЕИК: ******* със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ********, партер, представлявано от Б.Н.-управител,
сумата 749.70 лева, представляваща месечна такса в размер на разсрочена на
24 месечни вноски, подробно описани в погасителен план към Договор за
кредит № ******, сключен между страните, поради противоречие на клаузата
със закона и с добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК "*******" ЕООД, ЕИК: *******
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ********, партер,
представлявано от Б.Н.-управител, да заплати на П. Б. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.Г.С., общ. П.Б., обл. С.З., ул. ****** ***, сумата 50.00 (
петдесет ) лева, представляваща разноски за платена ДТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА "*******" ЕООД, ЕИК:
******* със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ********, партер,
представлявано от Б.Н.-управител, да заплати на адвокат Д. В. М. от
Адвокатска колегия гр. П., с адрес на кантората: град П., булевард
“**************** сумата 300.00 ( триста) лева, за оказана безплатна
адвокатска помощ на ищеца П. Б. П..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд С.З..
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
8