Мотиви към
Решение № 850 от 08.06.2020 г. по АНД № 2803/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XXI н. с.
Районна прокуратура – Пловдив е внесла за разглеждане
досъдебно производство № 229/2019 г. по описа на РУ Хисаря при ОД на МВР –
Пловдив, водено за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, с
Постановление с предложение за освобождаване на обвиняемия Р.С.К., ЕГН: **********
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Срещу обвиняемия Р.С.К. е повдигнато обвинение за
това, че в периода от 07.09.2019 г. до 03.10.2019 г. в гр. Хисаря, обл.
Пловдив, при условията на продължавано престъпление е управлявал моторни
превозни средства, които не са регистрирани по надлежния ред, както следва:
- на 07.09.2019 г. в гр. Хисаря, област Пловдив е
управлявал моторно превозно средство – мотоциклет с марка „Ямаха“, модел
„Маджестик“, рама № ***, което не е регистрирано по надлежния ред и
- на 03.10.2019 г. в гр. Хисаря, обл. Пловдив на
кръстовището на бул. „Иван Вазов“ с ул. „Априлци“ е управлявал моторно превозно
средство – мотоциклет с марка „Ямаха“, с
рама № ***, което не е регистрирано по надлежния ред – престъпление по чл. 345,
ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
За престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК,
за което е повдигнато обвинение на Р.С.К., се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до една година или „глоба“ от петстотин до хиляда лева. Обвиняемият не
е осъждан (реабилитиран) и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на раздел IV от Глава Осма от Общата част на НК, от деянието не са причинени
съставомерни имуществени вреди, поради което спрямо процесния случай е
приложима разпоредба на чл. 78а от НК. Предвид това настоящият съдебен състав
разгледа делото по реда на особените правила на глава двадесет и осма от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа внесеното
обвинение, което намира за доказано по несъмнен начин от събраните по делото
доказателствени материали. Обосновава наличието на предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия К. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Предлага на съда наказанието да бъде
индивидуализирано в предвидения от закона минимален размер, разноските по
делото да бъдат възложени в тежест на обвиняемия, а веществените доказателства
да бъдат върнати на правоимащото лице.
Защитникът – адв. Н.М., моли обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
което да бъде индивидуализирано в минимален размер. Пледира да бъдат отчетени
като смекчаващи обстоятелства добрите характеристични данни на обвиняемия,
обстоятелството, че се грижи за двамата си родители, които са пенсионери, както
и признанието на вината.
Обвиняемият Р.С.К.
дава обяснения по делото, в които заявява, че разбира какво обвинение му е
повдигнато. Обяснява, че има постоянна работа и живее заедно с майка си и баща
си. В хода на съдебните прения поддържа становището на защитника си, а с
последната си дума заявява, че моли за снизхождение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното от фактическа
страна:
Обвиняемият Р.С.К.
е роден на *** ***, б., б. г., с постоянен и настоящ адрес:***, с основно
образование, неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН: **********.
На 07.09.2019 г. около 19:30
часа свидетелите А.Х.В.и М.С.С. - ***, били на работа и обхождали района на
булевард „Иван Вазов“ в град Хисаря. На самия булевард забелязали паркиран
мотоциклет с марка и модел „Ямаха Маджестик“, на който не били поставени
регистрационни номера. Двамата свидетели изчакали кратко време, за да видят кой
е паркирал мотора, но след като не се появил водачът му, те продължили да
извършват служебните си задължения, като в близост извършвали проверка на друг
автомобил. В този момент към паркирания мотоциклет се приближил обвиняемият Р.С.К.,
който се качил отгоре му, стартирал двигателя и потеглил в посока, обратна на
мястото, където се намирали двамата полицаи. Тези действия на обвиняемия били
забелязани от свидетеля С., който със служебен мотоциклет, с включени звуков и
светлинен полицейски сигнал, последвал мотора, управляван от обвиняемия К.. Последният
се опитал да избегне полицейската проверка и докато се движел по булевард „Иван
Вазов“, рязко завил по улица „Васил Петлешков“ и заедно с мотора влезнал в
двора на къщата си, намираща се на адрес с № 1 на същата улица. Обвиняемият К.
се опитал да се скрие в постройка, намираща се в самия двор, но свидетелят С.
го следвал неотлъчно. В това време към преследването се присъединили и други
двама полицейски служители от автопатрул № 274, които по това време също давали
дежурство в този район. Тримата полицаи съвместно установили самоличността на обвиняемия
К. и го отвели до сградата на Районно управление Хисаря при ОДМВР-Пловдив. Номерът
на рамата на управлявания от обвиняемия К. мотор бил ***, но той не бил
регистриран.
На 03.10.2019 г. около 14:00
часа в гр. Хисаря обвиняемият К. управлявал друг мотоциклет с марка „Ямаха“ и с
номер на рама ***. Мотоциклетът не бил регистриран и нямал поставени
регистрационни табели. Когато преминал по булевард „Иван Вазов“ в посока към
паметник „Априлци“, обвиняемият бил забелязан от свидетелите М.И.А. и Д.Р.Г. - полицейски
служители, които по това време изпълнявали служебните задължения и се намирали
в патрулен автомобил. Посредством полицейския автомобил те последвали
управлявания от обвиняемия К. мотоциклет, като включили звуков и светлинен
полицейски сигнал и по този начин го спрели, за да извършат проверка на водача.
Това се случило на кръстовището, образувано между бул. „Иван Вазов“ и ул.
„Априлци“. При проверката свидетелите А. и Г. установили самоличността на водача,
а именно обвиняемия Р.С.К., както и обстоятелствата, че той не притежавал свидетелство
за управление на МПС, а мотоциклетът, който управлявал, не бил регистриран.
И двата мотоциклета, които
управлявал обвиняемият К. на инкриминираните дати, представлявали моторни
превозни средства - мотоциклети, и спадали към
превозни средства от категория L3e съгласно чл. 149, ал. 1 вр. с чл. 4
от Регламент (ЕС) № 168/2019 г.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните и проверени по делото гласни доказателствени средства – обясненията на обвиняемия Р.С.К., показанията на свидетелите Д.Р.Г.
(лист 38 от досъдебното производство); М.И.К. (лист 39 от досъдебното
производство); М.С.С. (лит 43 от досъдебното производство); А.Х.В.(лист 44 от
досъдебното производство), от писмените
доказателства – справка за съдимост за обвиняемия Р.С.К. (лист 10-11 от
делото); писмо с вх. № 29011/03.06.2020 г. (лист 12 от делото); акт за
установяване на административно нарушение с бл. № 383469/07.09.2019 г. (лист 15
от досъдебното производство); справка за нарушител/водач (лист 13-14 от
досъдебното производство); акт за установяване на административно нарушение с
бл. № 466235/03.10.2019 г. (лист 45 от досъдебното производство); акт за
установяване на административно нарушение с бл. № 466236/03.10.2019 г. (лист 46
от досъдебното производство); характеристична справка (лист 54 от досъдебното
производство); наказателно постановление № 19-1030-008911 от 04.10.2019 г.
(лист 15 от делото), от писмените
доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие (лист
5-6 от досъдебното производство); протокол за оглед на веществени доказателства
от 13.12.2019 г. (лист 63 от досъдебното производство), както и от заключението на химическа експертиза
Протокол № 342/14.02.2020 г. (лист 70 от делото).
От справка за съдимост на обвиняемия К. се установява,
че той не е осъждан (реабилитиран), нито е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел IV на глава осма от Общата част на НК.
В посочените доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, от същите еднопосочно и безпротиворечиво се извежда
фактическата обстановка, приета за установена от съда, която не се оспорва и от
обвиняемия Х., поради което и по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема следното от правна страна:
Обвиняемият Р.С.К.
е осъществил от обективна и от субективна страна престъплението по чл.
345, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна
страна в периода от 07.09.2019 г. до 03.10.2019 г. в гр. Хисаря, обл.
Пловдив, при условията на продължавано престъпление е управлявал моторни
превозни средства, които не са регистрирани по надлежния ред, както следва:
- на 07.09.2019 г. в гр. Хисаря, област Пловдив е
управлявал моторно превозно средство – мотоциклет с марка „Ямаха“, модел
„Маджестик“, рама № ***, което не е регистрирано по надлежния ред и
- на 03.10.2019 г. в гр. Хисаря, обл. Пловдив на
кръстовището на бул. „Иван Вазов“ с ул. „Априлци“ е управлявал моторно превозно
средство – мотоциклет с марка „Ямаха“, с
рама № ***, което не е регистрирано по надлежния ред.
Датата и мястото на извършване на първото
инкриминирано деяние (от 07.09.2019 г.) се установяват по несъмнен начин по
делото от показанията на свидетелите-очевидци С. и В., на които съдът изцяло
даде вяра. Датата и мястото на извършване на второто инкриминирано деяние (от
03.10.2019 г.) пък се установяват от показанията на свидетелите Г. и А., които
също са очевидци, а показанията им се кредитират от настоящия състав.
Установява се от обективна страна на следващо място, че именно обвиняемият К. е
управлявал инкриминираните мотоциклети при извършване на процесните деяния, а
именно на 07.09.2019 г. в гр. Хисаря е управлявал мотоциклет с марка „Ямаха“,
модел „Маджестик“, рама № ***, а на 03.10.2019 г. в гр. Хисаря е управлявал мотоциклет
с марка „Ямаха“ и с рама № ***. Следователно К. той е бил водач на превозното
средство и в този смисъл авторството му и на двете деяния също е доказано по
делото. Доказа се, че и двата управлявани от обвиняемия К. мотоциклета не са
били регистрирани по надлежния ред, който е предвиден в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП:
„По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места“. Съгласно чл.
140, ал. 2 от ЗДвП условията и редът за регистриране на пътни превозни средства
се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра
на отбраната. В изпълнение на законовата делегация е приета Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно т. 4 от ДР на Наредбата
регистрация е административно разрешение за превозното средство да участва в
пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването
на табели с регистрационен номер. От своя страна идентификацията представлява
съвкупност от действия, включващи сверяване данните на идентификационните
номера от документите с тези върху превозното средство, проверка за
съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните,
описани в документите за собственост и произход, проверка за изменение в
конструкцията. От писмо с вх. № 129011/03.06.2020 г. (лист 12 от делото) се
доказа, че и двата инкриминирани мотоциклета не са били регистрирани към датата
на процесните деяния. Управлявайки нерегистриран по описания административен
ред мотоциклет, обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Същото е формално и е било
довършено, без необходимост от настъпването на допълнителен вредоносен
резултат.
От субективна
страна всяко от двете деяния на обвиняемия – от 07.09.2019 г. и от
03.10.2019 г., е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към
момента на извършването на всяко от тях обвиняемият К. е съзнавал, че управлява
моторно превозно средство, като боравейки с уредите му за управление, се е придвижвал
по платното за движение. Съзнавал е още, че и двата инкриминирани мотоциклета
не са били регистрирани, тъй като не е била изпълнена предвидената за това
процедура по идентификация на превозното средство и издаването на табели с
регистрационен номер, поради което за процесните мотоциклети не е било издадено
административно разрешение за участие в пътното движение. Следователно
обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянията си, като в съзнанието
си е формирал представа относно проявлението в обективната действителност на
всички елементи от състава на престъплението, но въпреки това е пристъпил към
неговото осъществяване.
Съдът намира, че правилно са приложени правилата за
квалификация на престъплението като продължавано такова по чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна се установява обвиняемият К. да е осъществил 2 отделни
деяния, всяко от които осъществява поотделно един състав на едно и също
престъпление – по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. От обективна страна отделните
деяния са извършени през непродължителен период от време – на 07.09.2019 г. и
на 03.10.2019 г., т.е. в рамките на по-малко от един месец, и при една и съща
обстановка – обвиняемият е управлявал моторно превозно средство, което не е
било регистрирано по надлежния за това ред. От субективна страна е налице
еднородност на вината, като обвиняемият е осъществил всяко от отделните деяния,
включени в състава на продължаваното престъпление, действайки с пряк умисъл. По
тези съображения съдът приема, че последващото деяние от 03.10.2019 г. се явява
от обективна и субективна страна продължение на предшестващото такова от
07.09.2019 г., поради което е налице продължавано престъпление.
По тези съображения по делото се доказа по категоричен
начин, че обвиняемият Р.С.К. е осъществил от обективна и от субективна страна
престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му
е повдигнато обвинение.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките
за прилагане на правилото по чл. 78а от НК, поради което съдът е длъжен да
приложи особените правила за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от К.
престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до една година или „глоба“
от петстотин до хиляда лева, обвиняемият не е осъждан (реабилитиран) и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда, прилаган в настоящото производство, и от
деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди. Не са налице и пречките
по чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи приложението на тези особени правила. Съгласно
Тълкувателно решение № 2/2010 г. на ОСНК на ВКС ограничението по чл. 78а, ал. 7 НК досежно множество престъпления не се отнася за продължаваните престъпления,
поради което институтът за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание е приложим за извършените след 13.10.2006 г.
престъпления при условията на чл. 26 НК, когато са налице и останалите
предпоставки, предвидени в закона. Това е така, защото продължаваното
престъпление е форма на усложнена престъпна дейност, а не множество
престъпления. По тези съображение съдът приема, че обвиняемият Р.С.К. трябва да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК пълнолетно лице се освобождава от
наказателна отговорност и съдът му налага административно наказание глоба,
което се определя в размер от 1 000 лева до 5 000 лева.
При индивидуализацията на размера на административното
наказание съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства изразеното
съжаление за стореното от страна на обвиняемия, добрите характеристични данни и
оказаното съдействие на разследването от К.. По делото не се установиха
отегчаващи отговорността обстоятелства. По тези съображения настоящият съдебен
състав намира, че административното наказание „глоба“ следва да бъде
индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и в размер
на предвидения в закона минимум, като обвиняемият Р.С.К. бъде освободен от
наказателна отговорност с административно наказание „глоба“ в размер на
1 000 лева, което се налага с цел да предупреди и превъзпита обвиняемия към
спазване на установения правен ред.
По отношение на веществените доказателства по делото –
мотоциклет „Ямаха Маджестик“ с № на рама *** и мотоциклет „Ямаха“ с № на рама ***,
оставени на съхранение в РУ Хисаря при ОДМВР-Пловдив, съдът постанови с
решението си да бъдат върнати на обвиняемия Р.С.К., ЕГН: ********** след
влизане на решението в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди с
решението си обвиняемия Р.С.К. да заплати в полза на държавата, по бюджета на
МВР, бюджетна сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 83,00 (осемдесет и три)
лева, представляваща направени по делото разноски.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала
ХБ