Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. П.,24.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на втори юни през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Наталия Димитрова , като
разгледа докладваното от районен съдия Харизанова гр.д.№4413 по описа на съда
за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу Главна
дирекция „ПБЗН“ към МВР със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „П.“№171А
ищецът А.В.М. с ЕГН ********** *** твърди,
че от 2015г. до настоящия момент работи
при ответника като понастоящем заема на длъжност“ пожарникар-ВСА“ с място на работа
РС“ПБЗН“-гр.П.. Твърди, че през периода 04.11.2016г до 04.11.2019г е
изпълнявал служебните си задължения на смени , всяка от които с продължителност
от 24 часа, всяка от които включва полагане на нощен труд в часовия диапазон от
22:00 часа до 06:00 часа. Така общо за посочения период ищецът е отработил 230
нощни смени . Положения от него труд при сумарно изчисляване на работното време
следва да се изчислява съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР в работни
дни – подневно , а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени сумарно за тримесечен период. Според чл.187, ал.5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа
на тримесечен период за служителите работещи на смени . Така от организацията
на работа на служителя на 24 часови смени при сумарно изчисляване на работното
време следва, че в настоящия случай отношенията се уреждат съобразно
разпоредбите на чл.187, ал.5-6 от ЗМВР предвиждащи компенсиране на работата
извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служители
на смени. Твърди се, че в настоящия случай намира приложение нормата на чл.9,
ал.2 от наредба за структурата и организацията на работната заплата,
предвиждаща преизчисления на положения нощен труд. Това е така , защото според
чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организация и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане , за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурства , времето за отдих и
почивка за държавните служители се определя с Наредба на министъра на
вътрешните работи. В процесния период са действащи следните наредби: Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.
и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. В тези наредби липсва изрична регламентация
за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична регламентация
обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда и организацията и разпределянето на работното време
, на неговото отчитане , за компенсиране на работата извън редовното работно
време , режима на дежурства , времето на отдих и почивка на държавните
служители на МВР при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите на МВР, следва субсидиарно да се приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощно работно време или коефициент 1.143. неприлагането на тази разпоредба би
довело до поставяне на държавните служители , работещи в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо другите държавни служители, което е недопустимо.
Твърди се, че на ищеца се дължи паричната равностойност на положените часове
нощен труд за исковия период след преобразуването им с коефициент 1.143 за
преизчисление на положения нощен труд и превръщането му в дневен. Твърди се, че
към датата на подаване на исковата молба този извънреден труд – неизчислен и
неизплатен от работодателя за исковия период -04.11.2016г до 04.11.2019г възлиза
на сумата от 1 500лв. Задължението на работодателя за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл.84, ал.1
от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е
трябвало да изплати съответното възнаграждение, а именно на 1-во число след
изтичане на всеки тримесечен период на
сумарно изчисляване на работното време съобразно размера му до завеждане на
исковата молба . Ето защо ответникът дължи обезщетение за забава за тригодишния
исков период в размер на 220 лв. Моли се съда да постанови решение, с което да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1 500лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 04.11.2016г. до 04.11.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд, ведно със
законната лихва върху тази суча, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 220лв. обезщетение за забава върху
главницата, считано от първо число, на месеца, следващ месеца на дължимото до
датата на подаване на исковата молба. Претендират се сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с
който се оспорват предявените искове като неоснователни. Признава се факта, че
през исковия период ищецът е бил в твърдяното служебно правоотношение. Не се
спори, че ищецът е работил на 24 часови работни смени при сумарно отчитане на работното
време.Намира обаче предявените искове за неоснователни, тъй като положения от ищеца нощен труд бил в рамките на
регламентираната 8 часова продължителност и не се трансформирал в дневен такъв,
а се заплащал по смисъла на Заповед№8121з-791 от 28.10.2014г.на Министъра на
МВР по 0.25 лв. на час.Положения от ищеца през процесния период нощен труд бил
правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение било правилно
определено и заплатено. Счита, че Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, на която се позовава ищецът, се прилага единствено и само на
служители по трудово правоотношение , какъвто ищецът не е бил през процесния
период. Сочи се, че статутът на ищеца като служител на МВР се определя от ЗМВР
, който е специален по отношение на кодекса на труда, поради което следва да се
отчете специалната уредба на ЗМВР-чл.187, ал.3, която разпоредба допуска
полагане на нощен труд като работните
часове не надвишават средно 8 часа на всеки 24 часов период , тоест допуска се
нощния труд да е 8 часа за разлика от КТ, който допуска нощен труд -7 часа.
Извършеното преизчисляване на часовете нощен труд към дневен с коефициент 1
.143, означавало с неприложим към материята подзаконов нормативен акт да се дерогира действието на законовата
норма- в случая 187, ал.3 от ЗМВР. Сочи , че при трансформиране на часовете
нощен труд към дневен последните
следвало да се умножат по коефициент 1, поради което не се явявали допълнителни
часове за заплащане. По отношение на претенцията за лихва се сочи, че поради
акцесорния и характер е в пряка зависимост
от главното задължение и поради недължимост на главното вземане
акцесорната претенция се явява неоснователна.Претендират се сторените по делото
разноски. В подкрепа на доводите си ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си поддържа предявените искове. На основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение на исковете, като
главният иск се счита предявен за сумата от 1758.37лв., а акцесорния иск се
счита предявен за сумата от 137.65лв. Подробни съображения по съществото на
спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът, чрез
пълномощника си, поддържа писмения отговор. Подробни съображения по съществото
на спора са развити в хода на устните състезания чрез представени по делото писмени бележки.
Пазарджишкият районен съд след като се
запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази становищата на страните и след анализ
на доказателствата поотделно и в съвкупност прие са установено следното от
фактическа страна:
Между страните не е налице спор, че
през исковия период от 04.11.2016г до 04.11.2019г ищецът е полагал труд по
служебно правоотношение при ответника като е заемал длъжността „пожарникар-ВСА“ в РС“ПБЗН“-гр.П..
Не е спорен релевантния факт, че
ищецът е работил на 24 часови работи смени
при сумарно отчитане на работното време.
Във връзка с установяване на положения
труд от страна на ищеца през процесния период и заплащане в размер на по
0.25лв. са ангажирани от ответника
следните писмени доказателства/ неоспорени от ищеца/, а именно: заповед№8121з-791/28.10.2014г
на Министъра на МВР, писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011 на МТСП, служебна бележка рег.№101900-1837 от
10.12.2019г, платежни бележки, съдържащи не са лист 24-60, както и протоколи за
отчитане на отработеното време между 22:00 часа и 06:00 часа, времето на
разположение и положения труд по време на официални празници. От протоколите се
установява следното: за периода от 01.10.2016г
до 31.12.2016г ищецът е отработил 171 часа за времето от 22:00 до 06:00 часа,
за периода от 01.01.2017г до 31.03.2017г-160 часа, за периода 01.04.2017г до
30.06.2017г.-142 часа, за периода 01.07.2017г до 30.09.2017г – 117 часа, за
периода 01.10.2017г до 31.12.2017г – 158 часа, за периода 01.01.2018г до
31.03.2018г. -136 часа, за периода 01.04.2018г до 30.06.2018г, - 162 часа, за
периода 01.07.2018г до 31.08.2018г –82 часа, за периода 01.09.2018г до
30.09.2018г-46 часа, за периода от 01.10.2018г до 31.10.2018г.-48 часа, за
периода от 01.11.2018г до 30.11.2018г-56 часа, за периода от 01.12.2018г.до
31.12.2018г-56 часа, за периода 01.01.2019г до 31.01.2019г-40 часа, за периода
01.02.2019г до 28.02.2019г- 56 часа, за периода 01.03.2019г до 31.03.2019г.-56
часа, за периода 01.04.2019г до 30.04.2019г-54 часа, за периода 01.05.2019г до
31.05.2019г-54 часа, за периода 01.06.2019г до 30.06.2019г- 48 часа, за периода
01.07.2019г до 31.07.2019г-64 часа, за
периода 01.08.2019г до 31.08.2019г – 24 часа, за периода 01.09.2019г до
30.09.2019г -48 часа, за периода 01.10.2019г до 31.10.2019г.-32 часа, за
периода от 01.11.2019г до 30.11.2019г – 56 часа.
От заключението на назначената съдебно
–счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано,
обективно и неоспорено от страните се установи, че за исковия период
04.11.2016г до 04.11.2019г. положеният от ищеца нощен труд е в размер на
1 748 часа, преизчислени с дневен коефициент 1.143 са 1998 часа. Изчисленият извъндреден труд за
отработените 1998 нощни часове е 250 часа. Паричната равностойност в брутен размер
на действително положения , незаплатен и неотчетен от работодателя нощен труд
на база общия брой отработени нощни часове ако бъдат приложени разпоредбите на
НСОРЗ през процесния период е в размер
на 1 758.37лв./ брутен размер/ както следва : за периода 10.11.2016г до
31.12.2016г/ 14 часа/ с парична равностойност
82.74 лв., за периода 01.01.2017г до 31.12.2017г./ 83 часа/ с парична
равностойност 507.13лв., за периода 01.01.2018г до 31.12.2018г / 84 часа/ с
парична равностойност 611.13лв., и за периода 01.01.2019г до 08.11.2019г/ 69
часа/ с парична равностойност 557.37лв.Според вещото лице сумата за обезщетение
за забава върху главницата, изчислена от
падежа на всеки от тримесечните периоди – първо число на месеца, следващ
изтичането на сумарния тримесечен период
до датата на завеждане на исковата молба е 137.65лв.
При така установената по делото
фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно съединени
осъдителни искове: главен с правно основание чл.187, ал.5, т.2 във вр.с ал.3 от ЗМВР- за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден
труд и акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за запращане на
обезщетение за забава:
Безспорно се установи след анализ на
доказателствената съвкупност, че през исковия период ищецът е полагал труд при
ответника като е заемал длъжността“ пожарникар-ВСА“ в РС“ПБЗН“-П. като е работил
на 24 часови работни смени при сумарно отчитане на работното време. Страните са
обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, който се явява специален по
отношение на ЗДСл.по аргумент от чл.142, ал.2 от ЗМВР. Съгласно изричната норма
на чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите
на 8, 12- или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период като определянето
на 24 часова смяна е по изключение. Изрично е предвидено във визираната норма,
че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00
часа и 06:00 мака като работните смени не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24 часов период. В чл.187, ал.5,т.2 от ЗМВР е регламентирано, че работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служители , работещи на смени, като ал.7 от същата разпоредба предвижда,
че извънредния труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280
часа годишно. Направено е ясно разграничение между извънреден и нощен труд и допълнителните възнаграждения,
дължащи се за всеки един от тях. За разлика от общата уредба на нощния труд
съгласно чл.140, ал.1 от КТ , който при 5 дневна работна седмица е до 7 часа , уредбата на нощния труд на
държавните служители , работещи на смени в МВР, е различна. Допуска се полагане
на труд и през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. За тази категория
служители на МВР е установена нормална продължителност на труда, полаган през
нощта, от 8 часа. Ето защо според специалния закон съотношението на полагания
през нощта труд от държавните служители, работещи на смени в системата на МВР е 8:8, което води до
коефициент 1, а не както е предвидено за работещите на смени по трудово
правоотношение 8:7, въз основа на което по трудово правоотношение изработените
нощни часове се приравняват към дневните с коефициент 1.143 съгласно чл.9, ал.2
от НСОРЗ.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за
организация и разпределение на работното време, неговото отчитане , за
компенсираното на работата на държавните служители извън редовното работно
време , режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода
от 19.08.2014г до 01.04.2015г е действала наредба №8121з-407/11.08.2014г/ ДВ,
бр.69 от 19.08.2014г в сила от 19.08.2014г, отм. ДВ бр.40 от 02.06.2015г., в
сила от 01.04.2015г. От 01.04.2015г до 29.07.2016г е действала Наредба
№8121з-592/25.05.2015г., отменена с решение №8585/11.07.2016г на ВАС по
адв.д.№5450/2016г, обн.ДВ бр.59 от 29.07.2016г. През исковия период е действала
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи/ обнародвана в ДВ
бр.60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г, отменена с решение на ВАС, обн.ДВ
бр.4 от 14.01.2020г. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични
като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22:00 часа и 06:00 часа каро работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24 часов период. Съгласно чл.31, ал.2 от първата
наредба, а именно Наредба №8121з-407/11.08.2014г. при сумарно отчитане на
отработеното време общия брой часове
положен труд между 22:00 часа и 06:00 часа за отчетния период се умножава по 0.143. В
следващите две наредби: Наредба №8121-592/25.05.2015г. и Наредба №8121-776/29.07.2016г.,
последната, приложима към процесния период
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен.Съгласно чл.31, ал.1 от Наредба №8121-776/29.07.2016г. отработеното
време между 22:00 часа и 06:00 часа, времето на разположение и положеният труд
по врече на официални празници се отчитат с протокол/ приложение №6 /като в
алинея 2 са посочени лицата, които го изготвят , сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове. Липсата на регламентация за преизчисляване
на нощния труд в дневен не може да се приеме за празнота в правото, както
твърди ищеца, и не съставлява липса на специален регламент за служителите на
МВР, което да води до приложение по аналогия на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Съгласно чл.46, ал.2 от ЗНА когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите , които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта
на акта. Както се посочи по-горе в
отношенията между страните е приложим ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата е подзаконов нормативен акт,
издаден по приложение на Кодекса на труда , поради което не може да се прилага
нито субсидиарно, нито по аналогия в
случаите, когато е налице специална правна уредба и то регламентирана в
нормативен акт с ранга на закон. В ЗМВР
има ясно разграничение на понятията „
нощен труд „ и извънреден труд“ и за всеки от тях е предвидено допълнително възнаграждение. В чл.178, ал.1
от ЗМВР са регламентирани допълнителните
възнаграждения, които се заплащат на
държавните служители за прослужено
време, за изпълнение на специфични служебни дейности, за извънреден труд, за
работа при специфични условия, за постигнати резултати в служебната дейност , а
в чл.179, ал.1 от ЗМВР- за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22:00 часа до 06:00 часа, за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение. С отделни подзаконови нормативни актове са предвидени
редът и начинът на отчитане на нощния и на извънредния труд, както и размерът
на дължимото за тях допълнително възнаграждение. Извънредният труд съгласно
чл.187, ал.6 от ЗМВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, а размерът на допълнителното възнаграждение за нощен труд се
определя с издадените на основание чл.179, ал.2 от ЗМВР подзаконови нормативни
актове. Съгласно редакцията на чл.179, ал.2 от ЗМВР в периода от 27.06.2014г до
05.12.2017г. размерът , условията и редът за изплащане на допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22:00 часа до 06:00 часа се
определят със заповед на министъра на вътрешните работи, а след това – условията
и редът на изплащане на допълнителните възнаграждения за нощен труд се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер- с
негова заповед. Следователно за исковия период определянето на допълнителното
възнаграждение за положен нощен труд е било регламентирано от Заповед
№8121з-791/28.10.2014г.на министъра на вътрешните работи относно размерите на
допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22:00 часа и
06:00 часа, за полагане на труд през официалните празници и за времето на
разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в
МВР и от Наредба №8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда на изплащане на
допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен , за
полагане на труд през нощта от 22:00 часа до 06:00 часа, за полагане ан труд на
официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, съгласно които за всеки
отработен час пред нощта или за част от него между 22:00 часа и 06:00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0.25 лв., както е било изплатено на ищеца – факт, който не бе спорен,
а и се установи от заключението на
вещото лице по изслушаната и кредитирана с пълно доверие съдебно-счетоводна
експертиза.
Препращането на чл.188, ал.2 от ЗМВР
към разпоредбата на КТ също не може да обоснове субсидиарно приложение или приложение по аналогия на КТ и
НСОРЗ, тъй като това препращане се отнася само и единствено за предвидената в
КТ специална закрила за полагане на труд за времето между 22:00 часа и 06:00
часа , а именно – осигуряване на работниците и служителите на топла храна,
ободряващи напитки и други облекчаващи условията за ефективно полагане на
нощния труд – чл.140, ал.3 от КТ.
Предвид изложеното настоящият решаващ
състав на съда приема, че не е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове – наредби за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време режимът на
дежурство , времето за отдих и почивките на държавните служители, която да
налага прилагането по аналогия на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, а ЗМВР и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове регламентират пълно и всеобхватно
нощния и извънреден труд, полаган от служителите на МВР.
Ето защо предявените искове се явяват
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр.с чл.37 и чл.25, ал.1 от НЗПП ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Така мотивиран Пазарджишкият районен
съд:
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.В.М. с ЕГН ********** *** срещу
Главна дирекция „ПБЗН“ при Министерство на вътрешните работи с административен адрес гр.С., ул. „П.“№171А,
представлявана от главен комисар Н.Н. искове за заплащане на сумата от 1758.37лв.
, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд през периода 04.11.2016г до 04.11.2019г., ведно със законната лихва
върху от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата и на обезщетение за
забава в размер на 137.65лв., дължимо за периода от първо число след изтичане
на всеки тримесечен период на сумирано изчисляване на работното време до датата
на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА
А.В.М. с ЕГН ********** *** да заплати на Главна дирекция „ПБЗН“
при Министерство на вътрешните работи с
административен адрес гр.С., ул. „П.“№171А, представлявана от главен
комисар Н.Н. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е неокончателно и подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкият окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: