Р Е Ш Е Н И Е № 6
гр. София, 09.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 134 по описа за
С.Л.С. ***” АД обективно съедннени искове за плащане
на следните суми: сумата от 26000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на ПТП,
настъпило на 15.11.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
20.04.2019 г. до окончателното плащане; сумата от 675 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, търпени в
резултат на същото ПТП, ведно с обезщетение за забава размер на законната лихва върху сумата от
20.04.2019 г. до окончателното плащане. В исковата молба се твърди следното: На
15.11.2018 г. около 09,50 часа Г. А. Г. при управление на л. а. „Фолксваген
Поло“ с рег. № ВР 3056 ВМ, движейки се по ул. „.С.“ в посока от гр. С.към гр. С., на
около
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете изцяло. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно
правоотношение, но оспорва настъпването на деликт, причинен от водача на л. а.
„Фолксваген Поло“, оспорва наличието на вина и на противоправно поведение у
този водач, както и причинната връзка между неговото поведение и причинените на
ищеца увреждания. Навежда вързажение за прекомерност на иска за обезщетение за
неимуществени вреди, както и самостоятелни доводи за неоснователност на иска за
обезщетение за имуществени вреди.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска
и авто-техническа експертиза и от обясненията на вещите лица в о. с. з. се
установява следното: В резултат на ПТП ищецът получил следните травматични
увреждания:
травматично
изкълчване на пета метакарпофатангеална става /ставата между предкитковата кост
и проксималната фаланга на пети пръст/ на лявата ръка; порезна рана на дланта
на лявата ръка. Уврежданията са с мекотьканен характер /няма фрактури на
кости/. В резултат на причинените травми пострадалият е изпитвал болки и страдания,
които са били спонтанни в началото, а впоследствие - при допир и движение с намаляващ
интензитет, като са отзвучали за срок от около 1 - 1,5 месеца. Проведено е
оперативно лечение и е приложена медикаментозна терапия. След приключване на
възстановителните процеси функцията на крайника следва да се възстанови в пълен
обем. Съдържащите се в кориците на делото
документи, установяващи разходи за лечение, са свързани с проведеното
лечение на пострадалия. Установява се още следният механизъм на ПТП: На 15.11.2018
г. около 09.00 часа лек автомобил „Фолксваген Поло“ с регистрационен номер ВР
30 56 ВМ, управляван от Г. А. Г., се движел по улица „Самоковско шосе“ в посока
от гр. Самоков към гр. София. На предна дясна седалка в автомобила пътувал
ищецът. На около
В същата насока /към установяване на
горните факти/ са и представените по делото писмени доказателства.
От показанията на свидетелката С. –
съпруга на ищеца, се установява следното: Когато свидетелката видяла съпруга си
след инцидента в УМБАЛСМ „Пирогов“,
ръката му била цялата в кръв и изпитвал силни болки. Свидетелката останала една
седмица в болницата като придружител, защото ищецът е левичар. През това време
той се чувствал психически зле, ръката го боляла, след изписването също бил зле,
с поставена шина, един месец ходел на превръзки. И към момента при студено
време изпитвал болки и това му пречело да работи.
Безспорно е по делото, че към датата на ПТП относно управляваното от Г. А. Г. МПС е действал валиден застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен с ответника.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглегждането им по същество съдът намира следното:
По главния иск за плащане на обезщетение
за неимуществени вреди:
Искът е частично основателен -
до размера от 10000 лв., до който размер следва да бъде уважен, а за разликата
до пълния му предявен размер от 26000 лв. следва да бъде отхвълен по следните
съображения:
Налице са всички елементи на фактическия състав на чл.
432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. На първо място се
доказа надлежно по делото наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД –
установи се, че на ищеца са причинени телесни увреждания, които са му причинили
болки и страдания; установи се, че деянието, довело до увреждане на ищеца, е
извършено от Г.А.Г.. Установи се противоправността на това деяние и причинната
връзка между него и причинените на ищеца телесни увреждания, довели до търпени
болки и страдания. Установи се и вината на Г.А. Г./презумпцията за вина по чл.
45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха
вината на водача/. Установи се също така, че към момента на настъпване ПТП е действал
валиден застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” относно управляваното от Г. А. Г. МПС, сключен
с ответника, и съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на
ответника към ищеца.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира,
че такъв от 10000 лв. би бил справедлив за обезщетяване на търпените от ищеца
неимуществени вреди, като има предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е
свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства
при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на
причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените
морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В
случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: На първо
място следва да се отчетат видът и характерът на получените травматични
увреждания - травматично изкълчване на пета метакарпофатангеална става /ставата
между предкитковата кост и проксималната фаланга на пети пръст/ на лявата ръка
и порезна рана на дланта на лявата ръка. Тези увреждания са причинили на ищеца
болки и страдания, които са били спонтанни в началото, а впоследствие са били
усещани само при допир и движение и са били с намаляващ интензитет, но този
процес е продължил за срок от около 1 - 1,5 месеца. Следва също да се има
предвид, че макар уврежданията да са само мекотъканни, лечението им е наложило
оперативна интервенция и престой в болница, в продължение на който ищецът е
търпял ограниченията на болничния режим и необходимостта да бъде обгрижван от
придружител поради невъзможността да се обслужва сам с активната си лява ръка.
Следва да се вземе предвид и възрастта на ищеца – 37 години към датата на ПТП, както
и обстоятелството, че след
възстановителния период увредената ръка следва да е напълно възстановена
/и по делото няма данни за обратното/.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът
намира, че горепосочената сума от 10000 лв. би била справедлива, за да обезщети
ищеца за търпените от него болки и страдания в резултат на причинените му
телесни увреждания /съответно основателно е възражението на ответника за
прекомерност на търсеното обезщетение/.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за
неимуществени вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главния
иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението
за претърпени неимуществени вреди също е частично основателен и следва да бъде
уважен по отношение на уважения размер на главния иск. Относно периода на
дължимост на обезщетението за забава – същото се дължи от 23.04.2019 г. – датата,
към която е изтекъл срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ /застрахователната претенция
пред застрахователя е заведена на 20.01.2019 г. /в клеймото с вх. № на
подадената от ищеца претенция не е посочена дата, но същата не се оспорва от ответника/, страните не са изложили
твърдения за изискване, съответно непредставяне, на доказателства от увреденото
лице, изискани на основание чл. 106, ал. 3 КЗ, представени са обаче
доказателства за изискване от застрахователя на основание чл. 107 КЗ на
информация от СДВР, но не са изложени твърдения и не са ангажирани
доказателства дали тази информация е постъпила и ако е постъпила – кога, поради
съдът приема, че по-ранна дата съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ е тази по т. 2 от
същата алинея /в каквато насока е и искането на ищеца, макар срокът да не е
изчислен правилно/. Съобразно изложеното срокът за произнасяне от страна на
застрахователя би изтекъл на 20.04.2019 г. /съответно ответникът би бил в
забава от 21.04.2019 г./, но 20.04.2019 г. е неприсъствен ден /събота/, поради
което срокът е изтекъл в първия след тази дата присъствен ден, а именно
По главния иск за плащане на обезщетение за
имуществени вреди:
Искът е частично основателен - до размера от 673.50 лв., до който размер следва
да бъбде уважен, а за разликата до пълния му предявен размер от 675 лв. следва
да бъде отхвълен по следните съображения:
От доказателствата по делото се установи, че ищецът е
направил разходи за лечение – за болничен престой и за медикаменти. Установи се
също, че те са в причинна връзка с уврежданията, причинени при ПТП. Съдът
намира за неоснователно въражението на ответника, че разход за болничен престой
в самостоятелна стая е луксозен разход – болничното лечение само по себи си е
свързано с твърде много неудобства и ограничения, поради което ползването на
самостоятелна стая осигурява поне минималния необходим комфорт при престоя, а в
слчуая пациентът е бил и с придружител, което е било наложено от невъзможността да се обслужва сам, използвайки
активната си ръка, а това води до извод, че ползването на самостоятелната стая
не е било лукс, а необходимост. Направените разходи обаче са в размер на 673.50
лв., а не в претендирания размер, поради което искът следва да бъде уважен в
този размер.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за
имуществени вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главния
иск за плащане на обезщетение за имуществени вреди акцесорният иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
обезщетението за претърпени имуществени вреди също е частично основателен и
следва да бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск. Относно
периода на дължимост на обезщетението за забава – същото се дължи от 23.04.2019
г., като съображенията са тези, изложени и по-горе относно периода на дължимост
на сумата по акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за неимуществени вреди. Съобразно
изложеното акцесорният иск следва да бъде уважен по отношение на уважения
размер на главния иск за периода от 23.04.2019 г. до окончателното плащане, а
за разликата до пълния предявен размер и изцяло за периода 20.04.2019 г. –
22.04.2019 г. /вкл./ следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски за
производството по делото, съответно претендира само разноски за възнаграждение
на адвокат, като се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се определя от съда по
реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата пълният размер на
възнаграждението при уважаване на исковете изцяло би бил 1330.25 лв., съответно
съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъди възнаграждение в
размер на 532.27 лв. Това възнаграждение следва да бъде присъдено на адв. Н. - Т.,
следва да се присъди и ДДС съобразно направеното искане, при което общата сума,
която следва да се присъди на адв. Н. – Т., е 638.72 лв.
Ответникът е направил разноски по делото само за възнаграждение
на адвокат в размер на 1500 лв., същите се претендират и с представения по
делото списък. Ищецът е направил възражение, че не са представени доказателства
по делото за реално направени разноски, както и възражение за прекомерност на възнаграждението.
Възражението за липса на доказателства за реално направени разноски е
неоснователно – от представения по делото договор за правна защита и
съдействие, служещ като разписка досежно посочената в него като платена сума,
се установява, че сумата от 1500 лв. е платена в брой. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира също за неоснователно.
Платеното в случая адвокатско възнаграждение е в размер на 1500 лв., т. е.
размер, близък до до минималния такъв /който е 1330.25 лв./,
което не може да го определи като прекомерно /т. е. значително несъответстващо/.
По тези съображения на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете като се има предвид
пълния размер на претендираното и платено възнаграждение. Съответно следва да
се присъди сума в размер на 899.80 лв., върху която следва да се присъди и ДДС,
т. е. общата сума, коята следва да се присъди на ответинка, е 1079.76 лв.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото върху уважения размер на исковете, а именно такава в размер на 426.94 лв., както и деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/ в размер на 160.05 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Б. И.” АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори С. П. и К. К., да
плати на С.Л.С. с ЕГН **********,*** сумата
от 10000 /десет хиляди/ лева,
представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени
при ПТП, настъпило на 15.11.2018 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата на главния иск от 23.04.2018 г.
до окончателното плащане; сумата от 673.50 лв. /шестстотин седемдесет и три
лева и петдесет стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди – разходи за лечение, търпени в резултат на
причинени при ПТП, настъпило на 15.11.2018 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата на главния иск от 23.04.2018 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Л.С. с ЕГН **********,*** срещу „Б. И.”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителните директори С. П. и К. К., искове
за плащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 15.11.2018 г., телесни
увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата на главния иск от 20.04.2019 г. до окончателното плащане за разликата над уважения размер на главния
иск от 10000 лв. /десет хиляди лева/ до пълния му предявен размер от 26000
лв. /двадесет и шест хиляди лева/, ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на тази разлика от
23.04.2019 г. до окончателното плащане, както и ИЗЦЯЛО ИСКА за плащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху цялата сума на главния иск от 26000 лв. /двадесет и шест хиляди
лева/ за периода от 20.04.2019 г. до
22.04.2019 г. /вкл./, както и
исковете за плащане на обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лечение, търпени в резултат на същото ПТП, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата на главния иск от 20.04.2019 г. до
окончателното плащане за разликата над
уважения размер на главния иск от 673.50 лв. /шестстотин седемдест и три лева и петдесет стотинки/ до пълния му
предявен размер от 675 лв. /шестстотин седемдесет и пет лева/, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата на тази
разлика от 23.04.2019 г. до
окончателното плащане, както и ИЗЦЯЛО
ИСКА за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
цялата сума на главния иск от от 675 лв. /шестстотин седемдесет и пет лева/ за периода от 20.04.2019 г. до 22.04.2019
г. /вкл./.
ОСЪЖДА
„Б. И.” АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С. П. и К.К., да плати на адв. М.Б.Н.
- Т. от САК с ЕГН ********** сумата от 638.72 лв. /шестстотин тридесет и осем
лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение с
вкл. ДДС за оказана безплатна адвокатска помощ на С.Л.С. по делото съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
С.Л.С. с ЕГН **********,*** да плати на „Б. И.” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори
С.П. и К. К., сумата от 1079.76 лв. /хиляда седемдесет и девет лева и
седемдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Б. И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори С. П. и К.К., да
плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото в размер на 426.94
лв. /четиристотин двадесет и шест лава и деветдесет и четири стотинки/ върху
уважения размер на исковете, както и деловодни разноски /възнаграждения на вещи
лица/ в размер на 160.05 лв. /сто и шестдесет лева и пет стотинки/ съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: