Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.Балчик, 26.03.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав,
в публично съдебно заседание на тринадесети март,през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ДАНИЕЛА
ИГНАТОВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря: СНЕЖАНКА
ДЖАМБАЗОВА
и в присъствието на прокурора: БЕЗ
като разгледа докладваното
от Председателя НАХД №285 по описа за 2018
год.на БРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена жалба от „Е.”ООД,със
седалище и адрес на управление в гр.Д.,ЕИК***,представлявано от М.М.И.,ЕГН**********,срещу наказателно постановление
№17-287236 от 13.09.2017г.на Директора на ТД на НАП-Варна,с правно основание в
разпоредбите на чл.59 и сл. от ЗАНН.
В жалбата си,дружеството-жалбоподателят,чрез неговия
управител М.И. твърди,че наложеното административно наказание е несправедливо и
незаконосъобразно по размер.В с.з.дружеството не се представлява .
Въззиваемата
страна,редовно призована се представлява
в с.з от ю.к.М..
Процесуалният представител твърди,в с.з.,че
наказателното постановление е законосъобразно.Моли съда да го потвърди изцяло
ведно с наложената санкция,която била в минимален размер.
По делото,като свидетел е разпитана Ц.В.В.-актосъставител.
Съдът след преценка на събраните
писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа
обстановка :
Дружеството-жалбоподател стопанисва
търговски обект по смисъла на &1т.41 от ДР
на ЗДДС-ресторант”М.”,находящ се в КК”Албена”,алея”Дамбата”,Балчишка община Добричка област.
На 11.08.2017год.,в търговския обект е
извършена проверка от контролните органи на данъчна администрация,като
,установената фактическа обстановка е описана в Протокол за извършена проверка
№024118/11.08.2017год.Този протокол не е подписан от представителят на
дружеството-жалбоподател,като същия е направил отказ от това.
Отказа,св.В. удостоверила с подписа на св.Х. и Ч.-служители на РУ на МВР-Албена.
При проверката била установена следната фактическа
обстановка:
В търговския обект е монтиран,въведен в
експлоатация и работещ ЕКАФП.
Служителите на НАП,извършили контролна покупка с
консумация на храна и напитки на стойност 49,50 лева,заплатена в брой в
20,30ч.с една банкнота с номинал от 50,00лева,за която сума не била издадена
фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта ФУ.
Плащането на сумата от 49,50 лева било прието от М.Б.И.,но
била издадена сервитьорска сметка на обща стойност от 49,50 лева.
С оглед на горе установените факти,проверяващите
достигат до извода,че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението
си,да издаде фискална касова бележка от
ЕКАФП за сумата от 49,50 лева.
В протокола св.В.,посочила,че управителя на
дружеството следва да се яви в офиса на ТД на НАП-Варна на 16.08.2017г.за
съставяне и връчване на АУАН.
На указаното време и място представител на дружеството
жалбоподател не се явил.
На 17.08.2017г.св.Ц.В. съставила акт за
установяване на административно нарушение срещу дружеството–жалбоподател ,като
посочила ,че е налице административно нарушение на разпоредбите на чл.25
ал.1,т.1 от Наредба№Н-18 от 13.12.2006год.на МФ.
АУАН е съставен в отсъствие на представител на
дружеството-жалбоподател,в условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН.
АУАН е връчен на 18.08.2017год.на представляващия
дружеството-жалбоподател.При връчването на АУАН,е направил писмени възражения
като е посочил че сметката била набрана в касовия апарат но не била приключена.
В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН е депозирано писмено
възражение пред наказващият орган, срещу съставения АУАН,което е внесено в
деловодството на въззиваемата страна,заведено с вх.№37400/21.08.2017г.
Това възражение не е прието за основателно от
административно наказващия орган.
Въз основа на образуваната административна
преписка,административно-наказващия орган издал атакуваното наказателно
постановление,с което е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00/хиляда/лева.
Гореизложената фактическа обстановка се
доказва от показанията на разпитаните свидетели,представените и приети писмени
доказателства,приложени по административната преписка.
При така установената фактическа обстановка,въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в срок-наказателното
постановление е връчено на 29.09.2017год..Жалбата е подадена в ТД на НАП-Варна
с вх.№44388 на 03.10.2017г.
Жалбата е процесуално допустима и е приета за
разглеждане.
Относно компетентността на
административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган-Директор на ТД на НАП-Варна,упълномощен с това правомощие,съгласно
заповед№ ЗЦУ-1582/23.12.2015г.Изпълнителния Директор на НАП.
Относно процесуалната и
материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно
постановление.
При съставяне на АУАН и издаване на НП,съдът не
констатира нарушения на разпоредбите на ЗАНН ,които да са от категорията на
съществените и да водят до отмяната му.
За изготвяне на АУАН,управителя на дружеството е бил
своевременно уведомен още при извършване на проверката,със съставяне и връчване
на ПИП,макар и последният да е отказал да го подпише.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел Д.,който
е и свидетел при констатиране на нарушението.Независимо от факта,че дружеството
не е имало представител при съставянето му,на неговия управител на 18.08.2017г.
АУАН е бил надлежно връчен,като последният е направил и възраженията си.
В последствие е упражнено и правото на възражение по чл.44,ал.1
от ЗАНН,което не е било взето предвид от
наказващият орган,последният е приел,че няма спорни обстоятелства
съгл.чл.52,ал.4 от ЗАНН,преценил е че констатираното от св.В. осъществява
състав на административно нарушение,по чл.25,ал.1,т.1 ,във вр.с
чл.3,ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ и съобразявайки разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН при определяне на
наказанието е наложил имуществена санкция по
чл.185, ал.1 от ЗДДС в размер на 1000,00/хиляда/лева.
Както АУАН ,така и НП ,са посочени правните разпоредби
на нарушението,направено е описание на нарушението,свидетелите при които е
констатирано,правното основание въз основа на което е определен вида и размера
на санкцията,издателите на АУАН и НП,вкл. и въз основа на какъв акт е тяхната
компетентност,посочен е срока на обжалване и пред кой съд.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира,че дружеството жалбоподател, е осъществило състава на
административно нарушение по чл.25,ал.1,т.1,във вр.с
чл.3,ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ,т.к.не
е изпълнило задължението си да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги,като независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата,съгласно
чл.25,ал.1,т.1,във вр.с чл.3,ал.1 от Наредба
№Н-18/2006г. на МФ.
Съдът приема,че правилно данъчните
органи законосъобразно са приключили проверката в търговският обект със
съставяне на ПИП,при спазване изискванията на ДОПК,подписан от присъствалите на
проверката ,оформен с подписа на двама свидетели ,при отказа на търговеца да го
подпише.
Въз основа на този ПИП е бил съставен и
АУАН,както бе посочено по- горе при спазване изискванията на ЗАНН,довел след
това до съставяне на обжалваното НП.
При издаването на НП наказващият орган не
е обсъдил приложението на чл.28 от ЗАНН.
Остава
правомощието на съда да се произнесе относно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Съдът приема,че нарушението не може да се квалифицира
като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН т.к. нарушенията на разпоредбите на
ЗДДС,не могат да се приемат като маловажни поради това,че засягат голям кръг от
субекти,свързани са с правилното отчитане на продажбите,покупки ,регистрация на
субекти и др. и са свързани не на последно място с данъчната и финансовата
политика на държавата,като в случая е без значение размера на невъведената с
операцията сума .Макар наказващият орган да не се е произнесъл по този
въпрос,съдът счита,че това не е процесуално нарушение от категорията на
съществените и не води до ограничаване и нарушаване правата на субектите на
нарушението.
Маловажността на едно деяние се определя
при всеки конкретен казус или деяние конкретно като се вземат предвид деянието
и нарушителя.Нарушенията по ЗДДС ,всякога предполагат висока степен на
обществена опасност .Нарушенията на ЗДДС
засягат голям кръг от субекти ,свързани са със задълженията на
търговците да регистрират и отчитат продажби,посредством издаване на фискални
бонове,посредством фискални устройства или
касови бележки от ИАСУТД,определяне на дължими задължения,респ.на
гражданите или лицата да ги получат,с оглед реализиране на права които
фискалните бележки биха им дали и др.
Правилно административно- наказващият
орган е наложил административно наказание „Имуществена санкция”,т.к.съгл.чл.83
от ЗАНН такава санкция се налага на ЕТ и юридически лица,във вр.с осъществяване на дейността им.В случая е санкциониран
ООД във вр.с извършени от него продажби в обекта,за
което правилно е санкциониран с „Имуществена санкция” като вид
наказание,налагащо се единствено по отношение на ЕТ и ЮЛ и което е
наказание,различно от тези предвидени в чл.13 от ЗАНН.
По отношение определяне на наказанието,съдът
счита ,че Административно- Наказващият Орган НЕ е взел в пълна степен обстоятелствата които са
от значение за определяне на размера му и неправилно е определил неговият
размер ,налагайки наказание в размер от 1000,00/хиляда/ лева- тежестта на нарушението,което
в конкретния случай е за първи път,подбудите за неговото извършване,както и
всички отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства,което наказание счита за
явно несправедливо ,съдът счита,че следва
да измени размера на санкцията към законовия й минимум от
500,00/петстотин/лева,като счита,че така би постигнало визираните в ЗАНН и ДДС цели .
Предвид изложеното съдът приема,че
издаденото НП ще бъде изменено но само досежно
размера на санкцията.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът
Р
Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление №17-287236 от 13.09.2017г.на
Директора на Териториална Дирекция на Националната Агенция за Приходите-Варна,с
което ,за констатирано на 11.08.2017г.в обект,ресторант”М.”,находящ
се в КК”Албена”,алея „Дамбата”,Балчишка община
Добричка област,административно нарушение на чл.25 ал.1,т.1,във вр.с чл.3,ал.1 от Наредба№Н-18 от 13.12.2006год.на МФ, във вр.чл.118 от ЗДДС,на „Е.”ООД,със седалище и адрес на
управление в гр.Д., с ЕИК***,представлявано от М.М.И.
с ЕГН********** ,на осн.чл.185 ал.1 от ЗДДС е
наложено наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1000,00/хиляда /лева като
ПОСТАНОВЯВА наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00лв./ петстотин
лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: