Р Е Ш Е Н И Е
260319/29.12.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено
на тридесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Д. Димитров
при секретаря Татяна Тодорова като разгледа
докладваното от съдията-докладчик ГД № 418/2020 г., по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по искова молба от Д.С.К. *** против К.Б.К. ***, в която
по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, е предявен положителен установителен иск,
за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на
ищеца съществува парично вземане, за което има образувано заповедно
производство по чл. 410 ГПК - ЧГД № 3595/2019 г., по описа на PC - Шумен и
срещу ответника има издадена Заповед № 1729/02.12.2019 г., за изпълнение на
парично задължение, с правно основание чл. 240 ЗЗД и цена 5000 лева, ведно с
искане за присъждане на законна лихва върху вземането, считано от 02.12.2019 г.
– датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК до окончателно плащане.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че
на 25.10.2019 г. предал в заем на
ответника сумата от 5000 лв., за срок от една седмица - до 01.11.2019 г.. Към
датата на подаване на исковата молба, ответната страна все още не била
изпълнила задължението си за връщане на предоставената сума. На 02.12.2019 г.
ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
срещу ответника, за което било образувано ЧГД № 3595/2019 г., по описа на РС -
Шумен. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 5000 лв., представляваща - невъзстановен
паричен заем от 25.10.2019 г., ведно с лихвата за забава от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в ШРС - 02.12.2019 г. до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответникът подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което заповедният съд е дал възможност на ищеца да предяви настоящия
иск, за да не бъде обезсилена издадената заповед.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му
особен представител, подава отговор. Намира предявения
иск за допустим, но неоснователен, както по основание, така и по размер. Прави възражение за
прекомерност на платения от ищеца размер на адвокатско възнаграждение.
В проведеното по делото съдебно заседание ищецът поддържа
исковата молба, а особения представител на ответника отговора.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От изслушания в съдебно заседание свидетел Р. С. Р., чиито показания съдът кредитира изцяло, като
незаинтересован от изхода на делото, се установява, че между страните е имало
неформален договор за предоставяне в заем от ищеца на ответника на сумата от
5000.00 лв. с цел доплащане хонорар на певицата Н. Ч.за участие възложено от
името на „Политическа партия български
социалдемократи“ - на Д. в предизборна кампания за избори на местни
органи на власт през 2019 г.. Като
участници в предизборната кампания ответникът бил водач на листата за съветници
и кандидат за кмет, а ищецът бил един от кандидатите за съветници. Кампанията
се финансирала с дарения, като парите се приемали единствено и само в предизборния
щаб на партията срещу съответния документ - Протокол, съставен и подписан от
свидетеля и счетоводителката П.. Тъй като
единствено и само ответникът, се занимавал с разходване на партийните финанси
за кампанията, договорил певицата Н. Ч.да изнесе концерт на площада пред
съдебната палата в гр. Шумен, на 25.11.2019 г., за сумата от 15 000 лв., но в касата на партията имало набрана само
сумата 10 000 лв., поради което следвало спешно да намерят 5000 лв. Ответникът
поискал необходимата сума първо от свидетеля, но той не разполагал с нея.
Тогава К.К. поискал сумата от ищеца. По време на концерта ищецът донесъл плик,
който предал на ответника в присъствието на свидетеля. К.К. предал плика на
свидетеля с думите: „К. уреди работата. Дава пари назаем за седмица, но до 10
дни трябва да му ги върнем“. Свидетелят лично преброил парите, които били общо 5 000 лв. в копюри по
50 лв.. След концерта свидетелят предал сумата на Н. Ч..
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобрази твърденията, доводите, възраженията и
признанията на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на установителните искове по чл. 422
вр. 415 ГПК.
От приложеното ЧГД № 3595/2019 г., по описа на РС
Шумен, се установява, че по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на Заявление рег. №
21169/02.12.2019 г., по описа на ШРС, в полза на ищеца е издадена Заповед № 1729/02.12.2019
г. за изпълнение на парично задължение, с която ответникът е осъден да плати на
ищеца сумата 5 000.00 лв. - неплатена главница по предоставен на 25.10.2019 г. заем
с падеж 01.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 01.11.2019 г. до окончателното
плащане, както и сторените в производството разноски. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника на 09.01.2020 г. който в срока по чл. 414 ГПК е подал
възражение, поради което на основание чл. 415, т. 1 ГПК на заявителя е дадена
възможност да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок,
съобщението, за което му е връчено на 23.01.2020 г., като на 18.02.2020 г. е
подадена настоящата искова молба, рег. № 3263/18.02.2020 г., по описа на ШРС, поради
което производството се явява допустимо, а предявеният установителен иск
подлежат на разглеждане по същество.
Основателността на искова претенция по чл. 240 ЗЗД е
предпоставена от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно
доказване: че с ответника са във валидни облигационни отношения по силата на
Договор за заем чрез предаване на заемната сума от 5000 лева - пълно и главно,
както и изискуемост /че срокът за изпълнение на насрещната страна е изтекъл/ -
пълно и главно. Ответникът – заемател трябва да докаже, че задължението му е
погасено - пълно и главно.
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото
еднозначно се установява, че ответникът поискал от ищеца сумата от 5000.00 лв., която
последният му предал на 25.11.2019 г., както
и, че едноседмичният срок за изпълнение на насрещната страна е изтекъл на
01.11.2019 г..
Спорът между страните е по въпроса дали предоставената
сума е с дарствена цел или е в заем. Предвид, че при получаване на парите
ответникът изрично е споделил със свидетеля Р. С. Р., че сумата следва да бъде върната на ищеца в
едноседмичен срок, както и, че не са представени доказателства редът
за приемане на дарения в „Политическа партия български социалдемократи“, в
процесния случай да е спазен, доколкото целта, за което
ответникът е поискал и в последствие използвал заема е ирелевантна, то съдът
намира възражението на ответната страна по този въпрос за неоснователно.
Ответникът – заемател не е доказал, че задължението му
е погасено, поради което искът се явява основателен в претендирания размер.
Относно разноските.
Предвид изхода на делото ответникът дължи на ищеца съдебни разноски. Ищецът е представил Списък по чл. 80 ГПК /л. 48/ за
сторените такива в общ размер 540 лв., от които 100
лв. - държавна такса и 440 лв. - възнаграждение за особен представител,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съобразно
даденото разрешение в ТР № 3/2014 г., т. 12, ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив и по дължимостта на разноските в заповедното
производство в размер на 100 лв. – държавна такса, които следва да бъдат
присъдени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на Д.С.К., с ЕГН: ********** и адрес: ***, че К.Б.К., с ЕГН: ********** и адрес: ***, дължи на ищеца, сумата на 5000 (пет
хиляди) лева – неплатена сума по предоставен заем на 25.10.2019 г.,
с падеж 01.11.2019 г., ведно със законната лихва
за забава, считано от 02.12.2019 г. до окончателното плащане, платима по
банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД, IBAN: ***, на основание чл. 240
ЗЗД, за което
парично вземане въз основа на Заявление от ищецът по
реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 3595/2019 г., по описа на РС –
Шумен и срещу ответника и е издадена Заповед № 1729/02.12.2019
г., за изпълнение на парично задължение.
Осъжда К.Б.К., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати на Д.С.К., с ЕГН ********** и адрес: ***,
сумата от 540 (петстотин и четиридесет) лева разноски в настоящото производство
и сумата 100 (сто) лева разноски в заповедното производство, платима по банкова
сметка *** „Банка ДСК“
ЕАД, IBAN:
***, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 3595/2019
г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото
решение.
Районен съдия:………………