РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1711/17.10.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и
трета година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана
Методиева
при
секретаря Г.Г. и с участието на прокурор Т.Павлов, като разгледа докладваното
от съдия Диева касационно административно дело № 1680/2023г., взе предвид
следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.285 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ /ГДИН/ към Министерството на правосъдието с процесуален
представител Т.Ч. – ст.юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ – Пловдив обжалва Решение № 801/28.04.2023г., постановено по
адм.д.№ 1040/2022г. на АС – Пловдив, в осъдителната му част, с която ГДИН е
осъдена да заплати на Н.Н.К., ЕГН **********,***, обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди в Затвора гр. Пловдив, за периодите от 01.08.2019г.
до 05.08.2019г., от 06.08.2019г. до 21.10.2019г., от 29.10.2019г. до 13.09.2020г.,
от 17.09.2020г. до 22.09.2020г. и от 25.06.2021г. до 19.07.2021г., в общ размер
на 3 464 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2022г.
до окончателното изплащане на сумата.
В отхвърлителната част на исковата
претенция до пълния предявен размер от 40 000лв. решението е влязло в сила – не
е обжалвано.
Касационният жалбоподател счита
решението за неправилно и необосновано. Поддържа, че съдът не е съобразил
действителната фактическа обстановка и обективната истина, както и не е
преценена доказателствената тежест на събраните доказателства за цялостно
изпълнение на фактическия състав по чл.1 ЗОДОВ. Твърди се, че всички помещения
в затвора в гр.Пловдив са снабдени с тоалетна и течаща вода. Заявено е, че
действително е установена известна пренаселеност в посочените спални помещения,
което се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и престой на
открито. За необосновани се считат твърденията на ищеца за наличие на лоша
хигиена в килиите. Ангажирани са множество писмени доказателства за периодично
третиране на помещенията против насекоми и пълзящи. Поддържа се, че не са
доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат на бездействия на
ГДИН, в частност затвора Пловдив. Твърди се, че не са установени факти и
обстоятелства, обосноваващи наличие на причинно-следствена връзка между
конкретно изразено бездействие от страна на административен орган от структура
на ГДИН, в резултат на което да са причинени неимуществени вреди. Поискана е
отмяна на решението в осъдителната му част в цялост или отмяна в същата част за
сумата над 1500лв. до присъдените 3 464лв.
Ответникът Н.Н.К. не е изразил
становище по касационната жаба.
Окръжна прокуратура Пловдив, представлявана
от прокурор Павлов счита решението на АС – Пловдив в обжалваната част за
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срок
от страна в първоинстанционно производство, против неблагоприятна част от
съдебния акт.
1. Пред АС – Пловдив е бил предявен
иск за период от 19.07.2019г. до 18.04.2022г. – дата на входящ номер на
исковата молба, в размер на 40000лв., ведно със законната лихва от дата на
завеждане на исковата молба до крайното й изплащане. Искът е против ГДИН - за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания, обида, огорчение,
възмущение, внушаване на чувство за малоценност, в резултат на поставяне на
ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода” : - пренаселеност на затворническите килии - под 3 кв. метра на човек
нетна жилищна площ; - наличие на дървеници, хлебарки, гризачи; - липса на
санитарен възел; - отсъствие на медицински грижи; - наличие в килията на лице с
психично заболяване, което напада другите през нощта, докато спят; - лоша
хигиена в килиите; - липса на пералня.
АС-Пловдив правилно приел, че искът е
предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят
обезщетение, тъй като за ищеца са налице данни да е бил задържан в място за
лишаване от свобода. Искът е предявен против надлежен ответник, доколкото
съгласно чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава XI АПК, а според чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи
по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ със седалище в
гр. София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби.
Съдът е съпоставил конкретните оплаквания
спрямо условията в затвора според събраните относими за спора доказателства за
исковия период и приел във вр. с обжалваната част, че ищецът е преведен от
Арест-Пловдив в Затвора-Пловдив на 01.08.2019г., поради което исковата
претенция по отношение затвора-Пловдив е разгледана за периода от 01.08.2019г.
до 18.04.2022г. – дата на подаване на исковата молба. Възприето е незаконосъобразно
фактическо бездействие от ответника, тъй като не е осигурил на ищеца в
конкретни периоди условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му
достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в спалните помещения,
в които е бил настанен, относно : 01.08.2019г. до 05.08.2019г., от 06.08.2019г.
до 21.10.2019г., от 29.10.2019г. до 13.09.2020г., от 17.09.2020г. до
22.09.2020г. и от 25.06.2021г. до 19.07.2021г. Пребиваването на ищеца в
пренаселени килии е определено като уронващо човешкото достойнство, което
предпоставя наличието на увреждане на ищеца като последица от претърпените
лишения и неудобства от неблагоприятната жизнена среда. Посочено е, че
обстоятелството съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в
пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставлява самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.
За основателни са приети и
оплакванията по отношение употреба /пушене/ на бонзай в килия № 11 на пост 6,
където пребивава ищеца, поради което става задимено и не достига въздух, както
и във вр. с пребиваването в килията на лишен от свобода, който е психично
болен. Изводът е основан на представени доказателства, за които затворническата
администрация не е представила доказателства за обратното.
АС – Пловдив е посочил, че „В случая
безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие
от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено да
осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с
присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в
посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото
му достойнство и които да не създават предпоставки за увреждане на физическото
и психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ.
Недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в спалните
помещения, в което е бил настанен ищецът са предизвикали такова ниво на
страдание за К., което надвишава това, присъщо на лишаването от свобода. Според
практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага
лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност
неизбежното ниво на страдание при престой в затвора.”.
2. В обжалваното решение отсъстват конкретни
съображения за естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца
и периода, през който е търпял неприемливите условия в затвора Пловдив по
отношение възприетите като основателни оплаквания за употреба /пушене/ на
бонзай в килия № 11 на пост 6, където пребивава ищеца и във вр. с пребиваването
в килията на лишен от свобода, който е психично болен. Посоченото е с последици
относно размера на обезщетението и пропускът би имал значение при обжалване на
решението от страна на ищеца в съответната неблагоприятна част.
Извън това, АС – Пловдив е съобразил
приложимите за спора норми - Съгласно чл.3 ал.2 ЗИНЗС : „За нарушение на ал. 1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ и чл.284
ал.1 ЗИНСЗ – Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3 от закона. Отговорността е обективна, безвиновна
и пълна, като законодателно се въвеждат стандарти, установени в практиката на
ЕСПЧ при нарушение на чл. 3 ЕКПЧ, изразяващи се в следното: - в случаите по чл.
3 ал. 2 ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора /чл.284 ал.2 ЗИНЗС/; - въвежда се различен от този по ГПК
стандарт на доказване - обърната тежест на доказване и засилено служебно начало
/чл.284 ал.3 ЗИНЗС/ - съдът задължава специализираните органи по изпълнение на
наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на
фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да
приеме за доказани съответните факти.; - презумпция за настъпване на вреди при нарушение на чл.
3 – чл.284 ал.5 ЗИНЗС : „В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното.“. В тази вр. разделянето на
исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за
лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на
възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване
релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане
и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези
условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по
правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията.
Според нормата на чл.43 ал.2 ЗИНЗС,
всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни,
битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие.
Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС,
съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък
възпроизвежда дословно визираното в чл.3 от КПЧОС основно човешко право. Според
нормата на чл.3 ал.2 ЗИНЗСЗ, в редакцията ѝ в сила от 07.02.2017г.,
конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал.1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Посочените неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, респективно задържането под стража, причинени от действия, бездействия
или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на
чл.3 от КПЧОС по силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация е
задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е
при условия, които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и че
начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки
или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането.
Поради това и независимо от факта, дали в съответното законодателство са
въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за
специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при
установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко
право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата.
Цялостната преценка на
доказателствата е обосновала правилен извод за частична основателност на иска :
По оплакването за пренаселеност съдът е съобразил данните за конкретни периоди,
според които ищецът е пребивавал при условията на пренаселеност. Отчетено е, че според нормата на чл.3
от КПЧОС, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание. В насока тълкуването на разпоредбата,
относима към изтърпяващите наказание лишаване от свобода, е налице разрешение,
дадено в редица решения на ЕСПЧ, като напр. делото Ананиев срещу България,
както и Нешков и др. срещу България, за това, че независимо, че желателният стандарт,
а в България и вече нормативно установен такъв, е четири квадратни метра
жилищна площ на човек, то ако задържаните лица имат на разположение по-малко от
три квадратни метра жилищна площ, тогава пренаселеността трябва да се счита за
толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до
нарушение на чл.3 от Конвенцията, а недостигът на пространството може да се
утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане и дори и
пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си
нарушение на чл.3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на
тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане –
като например лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух,
липса на подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води до ниво
на страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането /дело Torreggiani and
Others/. Нормата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС /нова – ДВ, бр.
13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./, според която минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4
кв. м., е действаща за пребиваването на ищеца в място за лишаване от свобода,
поради което за държавата в лицето на специализираната администрация в местата
за лишаване от свобода, е съществувало законоустановено задължение за
изпълнение на стандартите, касаещи минималната жилищна площ. АС – Пловдив е
преценил правилно доказателствата и е достигнал до извод за частична
основателност на претенцията за пренаселеност за част от исковия период.
Съответно – правилно е преценено за недоказано твърдението, че в рамките на
целия заявен исков период ищецът е пребивавал в помещения, в които
предоставената му площ е била и под 3 кв.м., тъй като това не се установява от
доказателствата по делото и с оглед характера на претенцията, която има
имуществено изражение, не може да се предполага.
По отношение останалите оплаквания,
които не са приети за основателни, не е налице оспорване на решението.
Съгласно разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. В тази вр. интензитетът на търпените
неимуществени вреди е невисок, при отчитане конкретиката на фактическата
установеност.
АС – Пловдив е определил обезщетение в
общ размер на 3 464лв., която стойност спрямо описаните различни периоди е
формирана от 7,8 лв. на ден /443 дни/. Размерът на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определен при съблюдаване
изискването на чл. 52 ЗЗД, приложим в настоящото производството по препратка от
§ 1 от ЗР ЗОДОВ. Според
чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя по справедливост. Спазването
на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Тоест, следва да бъде присъдена сума, пропорционална на тежестта на констатираното
нарушение, продължителност, последици и вреди за здравето на ищеца, ако са
настъпили такива, при съобразяване с практиката на ЕСПЧ и най-вече, като вземе
предвид жизнения стандарт в Република България. Следва да бъде отчетен и
подходът, при който се зачита дефиницията, съдържаща се в §1 т.1 ДР на Закона
за социално подпомагане /ЗСП/ за „Основни жизнени потребности“, като по
аргумент от § 1 т. 1 от ДР ЗСП, нивото на основни жизнени потребности следва да
е съразмерно на нивото на социално-икономическото развитие на страната, което
на свой ред отразява жизнения стандарт. При това положение, доколкото
минималната работна заплата като статистически показател е общоприет критерий и
за отразяване на жизнения стандарт, следва, че по–ниският жизнен стандарт в
България оправдава и базисното справедливо обезщетение за лоши условия в
местата за лишаване от свобода да бъде в размер до 60% /2, 40 евро на ден/ от
минимално установените 4 евро на ден съобразно жизнения стандарт в Унгария,
така, както е прието в практиката на ЕСПЧ. Затова като взе предвид посоченото и
от ЕСПЧ по дела с установено нарушение по чл.3 от ЕКПЧОС, че определянето на
адекватен размер на обезщетение се извършва като се съобразят и съответната
правна система и традиции и като се вземе предвид и жизненият стандарт в
държавата, дори ако това би довело до присъждане на суми, които са по-ниски от
определяните от ЕСПЧ в сходни случаи, касационният състав приема, че посоченият
размер на обезщетение съответства на установения принцип за обезщетяване на
неимуществените вреди по справедливост. Като резултат от възприетите за
основателни оплаквания, размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди е съответен на посочените критерии.
По изложените съображения съдът
приема, че касационната жалба е неоснователна и решение следва да бъде оставено
в сила като законосъобразно в обжалваната част.
На основание чл.221, ал.2, предл.
първо от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 801/28.04.2023г.,
постановено по адм.д.№ 1040/2022г. на АС – Пловдив в обжалваната част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :