№ 499
гр. Благоевград, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20211200500511 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от „Б.
ДСК“ АД, ЕИК ,,,,,, представлявана от Г.К. – юрисконсулт, срещу решение №
260191/ 30.12.2020 г., постановено по гражданско дело № 887/ 2019 г. на
Pайонен съд – Дупница.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал.
Поддържа се, че видно от представените към исковата молба
доказателства между Б. ДСК и Т.Г.В. от гр. К. на 11.03.2011 г. е сключен
договор за текущо потребление, по силата на който на кредитополучателят е
предоставена в заем сума в размер на 14 900лв., за период от 120 месеца.
Сочи се, че безспорно от представените доказателства се установило, че е
налице валидно облигационно отношение, обективирано в Договор за кредит
за текущо потребление от 11.03.2011г., сключен в изискуемата се писмена
форма, която е условие за действителност на договора, като Б.та била
изправна страна по договора, като е изпълнила своето задължение и е
предоставила в заем уговорената сума, която от своя страна е усвоена от
1
кредитополучателя Т.В.. Поддържа се, че на 11.03.2011 г. между Б. ДСК и В.
ДР. Б. е сключен договор за поръчителство за обезпечаване вземането по
договор за кредит, сключен на същата дата с Т.В. за сумата от 14 900 лв.
Прави се довод, че съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗЗД, с договора за
поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да
отговаря за изпълнение на неговото задължение. Предвид акцесорния
характер на договора, възникването на задължение за поръчителя е
предпоставено от наличието на действителен главен дълг, като предметът и
обемът на отговорността на поръчителя са обусловени от предмета и размера
на главното задължение. Сочи се, че независимо, че в кориците на делото се
съдържат доказателства, че по процесния договор между Б.та и Т.В., са
подписани допълнителни споразумения, последното от които на 10.08.2017 г.,
не става ясно по какъв начин съдът е достигнал до извода, че предсрочната
изискуемост е настъпила на 30.07.2017 г.
Поддържа се, че извода на съда, че предсрочната изискуемост на
кредита е настъпила на 30.07.2017г., не кореспондира с представени и
събрани по делото доказателства. Към исковата молба е приложена Покана -
уведомление с изх. № 04-20-00254/ 19.03.2018 г., отправена до
кредитополучателя чрез ЧСИ В.А. с рег.№742 и район на действие Окръжен
съд К..
Сочи се, че от мотивите в решението се достига до извода, че
решаващият съд е приел, че е налице предсрочна изискуемост на цялото
вземане, но не може да се игнорира преценката на съда, относно момента на
настъпването на изискуемостта. Никъде в събраните по делото доказателства,
включително и в изготвените и приети по делото съдебни експертизи не
фигурира датата 30.07.2017 г., която е отправна точка за преклузивния 6
месечен срок по чл. 147 от ЗЗД.
Поддържа се, че моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост
на кредита, е датата, на която волеизявлението на Б.та-кредитор, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника и то ако са
налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
От този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем, както
по отношение на кредитополучателя. така и по отношение на поръчителя.
Това е и началният момент на течението на 6 месечния срок по чл.147, ал.1 от
ЗЗД. Отговорността на поръчителя би отпаднала, само ако към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е
изтекъл.
Сочи се, че с приетите по делото заключения на счетоводните
експертизи се доказа допуснатата забава в погасяването на задължението по
процесния договор. Позовавайки се на неизпълнение от страна на
кредитополучателя, Б.та е изпратила до Т.В. цитираната Покана -
уведомлението с изх. № 04-20-00254/ 19.03.2018 г., като видно от саморъчно
изписаният от Т.Г.В. текст, поканата е получена срещу подпис лично на
2
10.04.2018 г. Прави се довод, че моментът на настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита е от значение за определяне на срока по чл. 147, ал. 1
от ЗЗД. Съгласно приобщеното ч. гр. дело № 1342/ 2018 г. по описа на PC
Дупница, по което е издадена Заповедта за изпълнение, заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 28.05.2018 г., като се прави
довод, че е спазен срока за ангажиране на поръчителската отговорност на
В.Б.К.. Отговорността на последната се основана на сключения между нея и
Б.та договор за поръчителство от 11.03.2011 г., с който е поето обезпечаване
изпълнението на задълженията по сключения договор за кредит. Поддържа се,
че поръчителската отговорност се запазва и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжниците в течение на
шест месечен срок. От друга страна с подписване на договора за
поръчителство, поръчителят е приел и изрично се е съгласил да отговоря за
задълженията на Т.В. дори и в случай на продължаване на крайният срок за
погасяването на кредита.
На следващо място, сочи се, че Б.та е осъдена да заплати и деловодни
разноски, без да са представени доказателства в тази насока.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 260191/
30.12.2020 г., постановено по гражданско дело № 887/ 2019 г. на Pайонен съд
– Дупница, като бъдат уважени предявените искове като основателни.
Претендира разноски за производството.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на
сторените при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който оспорва подадената въззивна жалба,
като претендира разноски в производството. Поддържа се, че са изменени
съществени модалитети на процесния договор за кредит, което изключва
отговорността на поръчителя. Поддържа се, че въззиваемия не е подписвал
допълнителните споразумения към процесния договор, поради което не е
налице съгласие на поръчителя да се измени процесния договор с онези
модалитети, описани в допълнителните споразумения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Постъпила е и частна въззивна жалба от „Б. ДСК“ АД, ЕИК ,,,,,,
представлявана от Г.К. – юрисконсулт, срещу определение № 260142/
18.02.2021 г., постановено по гражданско дело № 887/ 2019 г. на Pайонен съд
– Дупница, с което са присъдeни разноски за адвокат на ответника по
жалбата.
Навежда се възражение, че съдебното определение за присъдени
разноски за адвокат на ответника е незаконосъобразно, тъй като искането на
ответника по чл. 248 ГПК за допълване на решението не е връчено на „Б.
3
ДСК“ АД да вземе становище по него, а е постановено определение по чл. 248
ГПК.
Прави се искане за определение № 260142/ 18.02.2021 г., постановено
по гражданско дело № 887/ 2019 г. на Pайонен съд – Дупница, с което са
присъдeни разноски за адвокат на ответника по жалбата.
По частната жалба не е постъпил отговор от ответника по жалбата.
Постъпила е и частна въззивна жалба от адв. К.Р., против определение
№ 260142/ 18.02.2021 г., постановено по гражданско дело № 887/ 2019 г. на
Pайонен съд – Дупница, с което са присъдeни разноски за адвокат на В.Б..
Поддържа се, че акта на съда е недопустим, тъй като искането е било да се
присъдят разноски на адв. К.Р., а не на Ваня Богоева-Кадйска, тъй като
оказаната правна защита е безплатна, на основание чл. 38 ЗАдв..
Прави се искане за отмяна на определение № 260142/ 18.02.2021 г.,
постановено по гражданско дело № 887/ 2019 г. на Pайонен съд – Дупница, с
което са присъдeни разноски за адвокат на В.Б., като разноските се присъдят
на адв. К.Р..
По частната жалба е постъпил отговор, в който се оспорва като
незаконосъобразно определение № 260142/ 18.02.2021 г., постановено по
гражданско дело № 887/ 2019 г. на Pайонен съд – Дупница, с което са
присъдeни разноски за адвокат на В.Б..
В случая Окръжният съд констатира, че първоинстанционното решение
е валидно. Същото е постановено от съд с правораздавателна компетентност
по спора, в законен състав, в необходимата форма и с изискващото се
съдържание досежно писмената форма, но при липса на мотиви. То се явява и
допустимо. Правото на иск е надлежно упражнено. Решението е неправилно
като краен резултат, поради което следва да се отмени, а предявения иск
уважи.
Жалбоподателят твърди, че между Б. ДСК и Т.Г.В. от гр. К. на
11.03.2011 г. е сключен договор за текущо потребление, по силата на който на
кредитополучателят е предоставена в заем сума в размер на 14 900лв., за
период от 120 месеца. От доказателствата по делото се установява, по който
факт и не се спори от страните, че е налице валидно облигационно
отношение, обективирано в Договор за кредит за текущо потребление от
11.03.2011г., сключен в изискуемата се писмена форма, която е условие за
действителност на договора, като Б.та е предоставила в заем уговорената
сума, която от своя страна е усвоена от кредитополучателя Т.В.. Не се спори
по делото, че на 11.03.2011 г. между Б. ДСК и В. ДР. Б. е сключен договор за
поръчителство за обезпечаване вземането по договор за кредит, сключен на
същата дата с Т.В. за сумата от 14 900 лв. възражението във въззивната
жалба, с договора за поръчителство поръчителят се е задължил спрямо
кредитора, на основание чл. 138, ал. 1 от ЗЗД, е основателно. Неправилно
първостепенния съд е явно приел обратното. Акцесорния характер на
договора, възникването на задължение за поръчителя е предпоставено от
4
наличието на действителен главен дълг, като предметът и обемът на
отговорността на поръчителя са обусловени от предмета и размера на
главното задължение. Този извод не се променя и от обстоятелството, че по
процесния договор между Б.та и Т.В., са подписани допълнителни
споразумения, последното от които на 10.08.2017 г.. В този смисъл,
подържаните възражения в отговора на въззивната жалба, че са изменени
съществени модалитети на процесния договор за кредит, което изключва
отговорността на поръчителя, тъй като въззиваемия-ответник не е подписвал
допълнителните споразумения към процесния договор, поради което не е
налице съгласие на поръчителя да се измени процесния договор с онези
модалитети, описани в допълнителните споразумения, са неоснователни.
Това е така, тъй като промяната на срока на договора, по споразумение
между кредитора и длъжника, освобождава поръчителя от отговорност
изобщо, когато задължението е с еднократно изпълнение, респ. с единствен
падеж и същият с новото споразумение е договорен като по-късен от
първоначалния. При договор с продължавано изпълнение, поръчителят се
освобождава от отговорност единствено за задълженията с падеж, следващ
първоначално уговорения краен срок за изпълнение, не и за тези, чийто падеж
попада в рамките на първоначално определения такъв. Поръчителят ще
отговаря и в хипотеза на предсрочна изискуемост, обоснована с неизпълнение
на задължения с падежи до изтичане на първоначално уговорения краен срок
за изпълнение и обявена от кредитора преди изтичането му. Последващи
изменения в съдържанието на договора между кредитора и длъжника,
утежняващи положението на последния, освен ако обективират новация, по
смисъла на чл. 107 ЗЗД и с оглед последиците на предл. второ на
разпоредбата, не погасяват поръчителството, но отговорността на поръчителя
остава ограничена за неизпълнение задълженията на длъжника, със
съдържанието им към момента на сключване на договора за поръчителство.
Следва да се подчертае, че Законът за задълженията и договорите
съдържа уредба, относима към отговорността на поръчителите и
съдържанието й, при изменение на облигационното правоотношение, в
обезпечение на задължения, по което е сключен договора за поръчителство.
Съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД смяната на кредитора по правоотношението не
погасява поръчителството, освен ако противното не е уговорено –
„прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с...
обезпеченията...“. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 пр. първо ЗЗД, при
заместване в дълг поръчителството се погасява, освен ако поръчителят не се
съгласи да поръчителства и на новия длъжник. Съгласно разпоредбата на чл.
107, предл. второ ЗЗД, новирането на задължението по правило погасява
поръчителството, освен ако лицата, които са го дали, се съгласят да
обезпечава и новото задължение. Съгласно чл. 147, ал. 2 ЗЗД продължението
на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо
поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това. Въпроса е при промяна в
съдържанието на обезпечената сделка и доколко такава промяна освобождава
5
поръчителя от отговорност само в случай, че съставлява обективна новация
по смисъла на чл. 107 ЗЗД – изменение на основанието или предмета на
сделката - доколкото последиците от промяната в субектите на
правоотношението, по отношение на поръчителството са уредени с изрични
норми. Съответно – промяната в срока за изпълнение на обезпеченото
задължение, при липса на изрично съгласие на поръчителя за новия срок на
задължаване, погасява ли поръчителството изцяло и във всички случаи на
изменение на срока.
Константна е практиката на ВКС - решение № 130 по т. д. № 650/ 2008
г. на ІІ т. о. ВКС, решение № 138 по т. д. № 27/2012 г. на ІІ т. о. ВКС, решение
№ 210 по т. д. № 4090/ 2013 г. на І т. о. ВКС, решение № 110 по т. д. №
1568/2014 г. на І т. о. ВКС, решение № 136 по т. д. № 2483/2014 г. на ІІ т. о.
ВКс и реш. № 118 по т. д. № 729/2015 г. на І т. о. на ВКС, че
преструктурирането на дълга, с разсрочване изпълнението на длъжника, въз
основа на нов погасителен план, включително при променен размер на
погасителните вноски, не съставлява обективна новация по смисъла на чл.
107 ЗЗД, поради което не го освобождава от задължението да изпълни,
съгласно останалите клаузи на първоначално уговореното, но в новите
срокове или размери на погасителни вноски. Така формираната практика е
приложима в отношенията между страните по сделката и не коментира
последиците за поръчителя. Формалното приложение на чл. 107, пр. второ
ЗЗД, съобразно така формираната практика, би обусловило и формалния
извод, че такива промени, като несъставляващи обективна новация /промяна
в предмета и основанието/, са обвързващи и за поръчителя. И това, в
хипотезата на договорен нов погасителен план и размер на погасителни
вноски, без промяна в размера на общия дълг, както и в рамките на
първоначално договорения срок за погасяване, настоящия съдебен състав
споделя.
Съвкупната преценка на посочените разпоредби, обаче, дава основание
да се приеме, че законодателят сам е извел срока за ангажиране отговорността
на поръчителя и личността на длъжника, за обезпечаване чиито задължения
се поема поръчителството, като съществени за формиране волята за
поръчителстване. За поръчителя не е без значение обстоятелството каква е
вероятността за неизпълнение на длъжника, нито каква е възможността да
реализира успешно последиците на суброгирането си в правата на
удовлетворения кредитор, нито за какъв срок поема отговорността да погаси
при неизпълнение чуждото задължение, доколкото това /разбира се при
добросъвестност на поръчителя/ по необходимост предпоставя допълнително
икономическо планиране и съобразяване. Същевременно, личността на
длъжника е обуславяща за преценката на поръчителя, както с индивидуалните
си характеристики и доколкото същите дават основание на поръчителя да
счита, че поведението на длъжника не би било в противоречие с добрите
нрави, респ. добрите търговски практики, в качеството му на търговец, т. е.
доколко би му гласувал доверие, но също и с икономическото му състояние,
6
финансова обезпеченост и благонадеждност, т. е. платежоспособността му
като цяло.
В този смисъл, при изменение на срока на договора, по споразумение
между кредитора и длъжника, вкл. при условията на нов погасителен план,
съгласно изричната разпоредба на чл. 147, ал. 2 ЗЗД, това изменение ще
следва да се приеме за непротивопоставимо на поръчителя, когато обективно
новият срок - независимо дали се касае до еднократно изпълнение на
задължението, респ. договаряне на по-късен от първоначалния, но единствен
падеж, или за разсрочено на части изпълнение, със самостоятелни, повече от
един падежи на частично изпълнение, предоговорени като настъпващи изцяло
или отчасти след първоначално договорения краен срок – надхвърля
първоначално договорения краен срок за изпълнение, респ. падеж. При
разсроченото на части изпълнение би отпаднало поръчителството за вноските
с ненастъпил до първоначално договорения краен срок на изпълнението
падеж. Разпоредбата на чл. 147, ал. 2 ЗЗД е ясна и недвусмислена и не се
налага тълкуването й. Няма основание от съдържанието й да бъде изведена
приложимост само в хипотеза на предоговаряне след изтичане първоначалния
срок, не и предхождащо го предоговаряне. Всяко предоговаряне на срока,
рефлектиращо в „продължаване“ на първоначалния, е непротивопоставимо на
поръчителя, освен при изричното му съгласие да поръчителства и в новия
срок. Тук възниква въпроса, с предоговарянето между длъжник и кредитор
отпада ли отговорността на поръчителя изобщо или подлежи на ангажиране,
но съобразно договорения първоначален срок. Последното, за да се запази
отговорността на поръчителя и след падежа, предпоставя изпълнение на
условието на чл. 147, ал. 1 ЗЗД – предявяване на иск спрямо длъжника, в 6-
месечен срок от падежа на задължението, който срок е преклузивен. От
кумулативното прилагане на двете алинеи на чл. 147 ЗЗД /разбира се в
хипотезата на недадено съгласие от поръчителя за новия срок/ и акцесорния
характер на поръчителството, следва и отговора, че продължаването на срока
за изпълнение на задължението след падежа, по споразумение между
кредитора и длъжника, освобождава изобщо поръчителя, а не запазва
отговорността му съобразно първоначалния падеж на задължението.
Изискуемостта на задължението не би могла да бъде с различен за длъжника
и за поръчителя момент, изводимо от акцесорността на задължението на
последния и по съображения относно обхвата на защитата на поръчителя,
съгласно чл. 142 ЗЗД. Ако би бил продължен срока за длъжника, искът срещу
същия, предявяването на който е предпоставка за запазване отговорността на
поръчителя и след падежа, би се явил изначално неоснователен, поради
ненастъпила изискуемост на задължението. Невъзможността за кумулиране
правните последици на чл. 147, ал. 2 с тези на ал. 1 на същата разпоредба от
ЗЗД, предпоставят и извода, че с продължаването на срока отговорността на
поръчителя, освен ако би се съгласил изрично, отпада.
Това кумулиране, обаче, се явява възможно в хипотезата на разсрочено на
части /с отделни погасителни вноски/ изпълнение, за вноските с настъпил
7
падеж до изтичане на първоначално договорения срок, доколкото кредиторът
може да претендира частично изпълнение от длъжника и само на тези вноски
/аргумент от чл. 66 ЗЗД/, включително чрез иск /предвид условието на чл.
147, ал. 1 ЗЗД/. В такава хипотеза, в рамките на стария срок отговорността на
поръчителя се облекчава, защото ще отговаря за част от общия дълг, за който
е поръчителствал. Аналогично би следвало да е разрешението и при
обявяване предсрочна изискуемост на дълга, поради неизпълнение на
задължения с падежи в рамките на първоначално уговорения срок и при
обявяване на същата в рамките на този срок. Простото разместване на
падежите в рамките на първоначалния краен срок не съставлява обективна
новация и разпоредбата на чл. 107 пр. 2 ЗЗД не намира приложение – такива
изменения са обвързващи поръчителя. Аргумент, в потвърждение на извода,
че промяната на срока - продължаването му - погасява поръчителството, тъй
като е съществен за интереса на поръчителя, е и разпоредбата на чл. 148, пр. 1
ЗЗД, според която прекъсванията на давността за длъжника са
непротивопоставими по отношение давността спрямо поръчителя, както и
заявен от длъжника отказ от изтекла давност. Обективно, прекъсванията на
давността /вкл. с предявяване иска по чл. 147 ЗЗД/ или отказа от вече изтекла
давност за длъжника /ако не би била налице разпоредбата на чл. 148, пр. 1
ЗЗД/, биха изместили във времето ангажираността на поръчителя с дълга.
Това законодателят изрично е разпоредил за накърняващо интереса му, с
нормите на чл. 147 и чл. 148, пр. 1 ЗЗД. В този смисъл, възражението на
въззиваемия е неоснователно.
В настоящия спор, не е налице обективна новация, тъй като с
допълнителните споразумения е променен само гратисния срок и падежа на
задълженията, в рамките на срока на първоначалния договор за кредит,
обезпечен с поръчителство. В този смисъл, отговорността на поръчителя не
отпада, а остава в обема, в който е уговорена при сключване на договора за
поръчителство.
В настоящия случай, кредита е обявен за предсрочно изискуем на
10.04.2018 г., видно от покана-уведомление, поради което от този момент е
започнал да тече и срокът от шест месеца по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. В т. 18 от ТР
№ 4/ 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС се прие разбирането, че предсрочната
изискуемост представлява едностранно изменение на договора за кредит,
което може да настъпи само след отправяне на преобразуващо волеизявление
на Б.та кредитор, което следва да достигне до длъжника, независимо дали с
договора е уговорена автоматична предсрочната изискуемост, като
предсрочната изискуемост има действие към момента на получаване от
длъжника на потестативното изявление на кредитора, но ако към този момент
са настъпили и обективните основания, уговорени между страните със самия
договор обуславящи отнемането на преимуществото на срока за длъжника. В
случая е налице обективното основание – неплащане на вноски от длъжника,
получено от длъжника потестативното изявление на кредитора, поради което
е настъпила предсрочната изискуемост на кредита на 10.04.2018 г..
8
Заповедното производство е образувано на 28.05.2018 г., поради което е
ангажирана отговорността на поръчителя в преклузивния срок от шест
месеца. Това е така, тъй като съгласно чл. 147, ал.1 от ЗЗД, поръчителят
остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е
предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Шестмесечният
срок по 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от момента на настъпване на
предсрочната изискуемост на дълга, тъй като това обуславя задължението за
кредитополучателя да върне целия дълг, като го лишава от привилегията да
плаща на вноски. Поръчителството по чл. 138 и сл. ЗЗД е форма на лично
обезпечение, по силата на което поръчителят приема да отговаря пред
кредитора за задълженията по договора солидарно с главния длъжник. На
основание чл. 140 ЗЗД поръчителството се простира върху всички последици
от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по
събиране на вземането. Солидарността между главния длъжник и поръчителя
означава, че кредиторът може да претендира изпълнение и да събере всички
вземания в пълния им размер от който и да е от тях. Поръчителството има
акцесорен характер, защото е обусловено от съществуването на главно
задължение. Прекратяването на главното задължение прекратява и
отговорността на поръчителя.
Съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа
на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в
течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато
поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното
задължение. Нормата визира основание за прекратяване на поръчителството,
което е самостоятелно и не е поставено в зависимост от съществуването на
главното задължение. Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен. За
разлика от погасителната давност с изтичането му не се погасява
възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото
поръчителство. Съгласно т. 4б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и
преклузивен, поради което за неговото спазване съдът следи служебно. При
липса в случая на бездействие на кредитора да предяви правата си спрямо
длъжника, поръчителството не е погасено, тъй като не е изтекъл шестмесечен
срок, съгласно чл. 147, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, считано от датата на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, поради което възражението в отговора
въззивната жалба е неоснователно, а искът е основателен.
Относно възражението за неравноправна клауза в договора за кредит,
съдът намира за неоснователно.
Видно от Договор за кредит за текущо потребление от 11.03.2011 г.,
Б.та е предоставила кредит в размер на 14 900 лв., като в чл. 8 от договора у
предвидено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към
датата на сключване на договора за кредит е 9.45 %.
В постоянната си практика, обективирана в множество решения –
9
Решение № 231/06.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 875/2017 г., I т. о., ТК,
Решение № 51/4.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, II т. о., Решение №
98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, I т. о. и др. касационната
инстанция приема безпротиворечиво, че на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП защитата
при неравноправен характер на договор, сключен с потребител, е изключена
за индивидуално уговорените клаузи, но се прилага за останалата част от
договора - на основание чл. 146, ал. 3 ЗЗП.
При потребителски договор и възражение за неравноправен характер на
клаузи от същия или при служебна проверка от съда за евентуално
неравноправен характер на клауза от потребителски договор, доколкото
нормата на чл. 146, ал. 4 ЗЗП има императивен характер, доказването на
обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена е в тежест на
доставчика на услугата - съответната Б.. Само обстоятелството, че договорът
е подписан е ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя. Ако
посоченото обстоятелство - подписване на договора от потребителя, би
освобождавало търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били
индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица изключване
на защитата при всички потребителски договори.
Като изцяло споделя изцяло горното разбиране и се присъединява към
него, решаващият състав намира за неоснователно оплакването на
въззиваемия, че е налице неравноправна клауза.
Съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 11.03.2011 г.,
Б.та е предоставила кредит в размер на 14 900 лв., чл. 8, кредитът се олихвява
с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за
кредит е 9.45 %.
От цитираната разпоредба става ясно, че е отразен един основен
компонент на уговорената възнаградителна лихва – тя е твърд процент към
датата на сключване на договора, а променливата величина БЛП, определяне
по методология на Б.та, видно от чл. 7.1. на общи условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление.
Както вече се посочи, тълкуване на нормата на чл. 146, ал. 2 ГПК е
направено безпротиворечиво от константната съдебна практика и то е в
насока, че самото подписване на договор за паричен кредит от потребителя
не освобождава кредитора от задължението му да докаже, че намиращи се в
договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били
индивидуално уговорени с него.
След като в случая такова доказване изобщо не е проведено – не са
ангажирани гласни и/или писмени доказателства от страна на Б.та-
заемодател, които безсъмнено да сочат, че спорните клаузи са били
индивидуално уговорени, то извод в горната насока е изключен.
По изложените съображения въззивната инстанция приема, че
посочените клаузи на чл. 3 от процесния договор, не са индивидуално
уговорени.
10
По другия релевантен материално-правен въпрос, предвид оплакванията
в отговора във въззивната жалба – кога една клауза е неравноправна, също е
налице постоянна и непротиворечива практика, съгласно която такава е
договорна клауза, която: 1/ не е индивидуално уговорена; 2/ е сключена в
нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ създава значителна
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията –
съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на
страните; 4/ е сключена във вреда на потребителя.
При установяване в кумулативна даденост на посочените предпоставки,
една клауза се явява неравноправна, независимо, дали е сред изрично
посочените в чл. 143, ал. 1, т. 1 – т. 18 ЗЗП, като няма спор в практиката, че
споменатото посочване е примерно и неизчерпателно.
В конкретния казус, според въззивния състав, не са налице всички
горепосочени елементи от сложния фактически състав, сочещ на
неравноправност на обсъжданите клаузи от процесния договор, вкл. и
предвид че същите попадат в хипотезата на примерно посочените такива по
смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5, предл. последно ЗЗП – не задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.
А че уговорената такава в процесния текст създава значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, не се установява.
Касае се за изначално определена лихва по кредит, която е цената по
договора. Установява се в настоящия случай, че с подписания договор за
кредит на кредитополучателя е предоставена точна и конкретна информация
за начина и методиката на промяна на цената по договора, по-конкретно за
увеличението на възнаградителната лихва.
Затова и поради неустановеността на всички елементи от фактически
състав, сочещ на неравноправност на процесните клаузи на чл. 3 от процесния
договор, същите не следва да се приемат за нищожни по аргумент от чл. 146,
ал. 1 ЗЗП.
Изложеното предпоставя отмяна на първоинстанционното решение, а по
същество уважаване на предявените искове.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответника
по иска следва да заплати на ищеца направените разноски по делото
съразмерно с уважената част от иска.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260191/ 30.12.2020 г., постановено по
11
гражданско дело № 887/ 2019 г. на Pайонен съд – Дупница, като вместо него
постановява:
ПРИЕМА за установено, че съществува вземане на „Б. ДСК“ АД, ЕИК
,,,,,, против В. ДР. Б., ЕГН **********, в размер на 11234.00 лв. (единадесет
хиляди двеста тридесет и четири лева), представляваща главница, ведно със
законната лихва върху тази сума от 28.05.2018 г. до окончателното плащане,
както и сумата в размер на 934.79 лв. (деветстотин тридесет и четири лева и
79 ст.), представляваща договорна лихва за периода от 10.04.2017 г. до
27.05.2018 г., както и сумата в размер на 142.97 лв. (сто четиридесет и два
лева и 97 стотинки), представляваща санкционна лихва за периода от
10.09.2017 г. до 27.05.2018 г., както и сумата в размер на 120.00 лв. (сто и
двадесет лева), представляваща такси и разноски.
ОСЪЖДА В. ДР. Б., ЕГН **********, да заплати на „Б. ДСК“ АД, ЕИК
,,,,,, сумата в общ размер на 298.64 лв. (двеста деветдесет и осем лева и 64
стотинки) – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА В. ДР. Б., ЕГН **********, да заплати на „Б. ДСК“ АД, ЕИК
,,,,,, сумата в общ размер на 738.60 лв. (седемстотин тридесет и осем лева и 60
стотинки) – разноски в производството по установителния иск.
ОСЪЖДА В. ДР. Б., ЕГН **********, да заплати на „Б. ДСК“ АД, ЕИК
,,,,,, сумата в размер на 124.00 лв. (сто двадесет и четири лева) – разноски във
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12