Решение по дело №1554/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1433
Дата: 2 декември 2022 г.
Съдия: Константин Григоров
Дело: 20227040701554
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 септември 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

        1433   /02.12.2022 година, град Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Административен съд – Бургас,            XXVI-ти състав, на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина Бъчварова

                              ЧЛЕНОВЕ : Константин Григоров

                               Яна Колева

 

секретар:   В.Т.

прокурор:  Христо Колев

като разгледа докладваното от съдия Григоров касационно административнонаказателно дело № 1554 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Баро транс ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Райна Кандева, № 9, представлявано С.И.– управител, чрез адв. А. ***, против решение № 777 от 18.07.2022 г., постановено по АНД № 2237/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Жалбоподателят иска съдът да отмени първоинстанционния съдебен акт и да отмени електронния фиш. Излага подробни съображения, според които вмененото на дружеството нарушение не е извършено.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. А., който поддържа жалбата и направените искания. Претендира разноски.

Ответникът, Агенция пътна инфраструктура София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт К. Д.. Оспорва касационната жалба. Представя писмен отговор. Претендира разноски. В писмения отговор излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение, според което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас потвърдил ЕФ № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата, издадено от АПИ – София, с който на Баро транс ЕООД, за нарушение на чл.139, ал.5 и ал.7, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3а, вр. чл.187а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗДвП била наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лв. За да постанови решението съдът приел, че нарушението е доказано. До този извод съдът стигнал с оглед доказателствата и след подробен анализ на относимите правни норми. Безспорно била установена собствеността на ППС – влекач Скания Р420, рег. № СТ5404РА, а именно дружеството жалбоподател. Изложени са съображения за липса на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК,  и по реда на XII от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е неправилно.

Относно собствеността и техническите характеристики на ППС – влекач Скания Р420, рег. № СТ5404РА, допустима максимална маса 20 000 кг., брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, по делото не се спори. Не се оспорва още, че на посочените в ЕФ дата и час, процесното ППС се е движило в община Бургас по път А1 км.357+949, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

С процесния ЕФ била наложена имуществена санкция на дружеството собственик на ППС за нарушение по чл.139, ал.5 и ал.7, във вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.179, ал.3а, във вр. с чл.187а, ал.1 и 2, т.2 от същия закон.

Според чл.139, ал.7 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Неизпълнението на това задължение се санкционира по чл.179, ал.3а от ЗДвП – водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1 800 лв. Законът сочи, че субект на нарушение по този текст е водач, т.е. физическо лице, управляващо ППС. Предвиденото наказание е глоба. В процесния случай, АНО наложил имуществена санкция на юридическо лице, т.е. в нарушение на материалния закон. Данните по делото са сочили нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, но АНО не е приложил тази разпоредба. Същата е била приложена от органа при налагане на имуществената санкция за нарушението предмет на разглеждане в приложената от процесуалния представител на АНО съдебна практика, поради което изводите в соченото решение не  могат да бъдат възприемани.

За пълнота следва да се посочи, че по делото е представена справка от TollPass, съгласно която дължимата такса за ползване на пътищата е заплатена за посочения в ЕФ ден участък от пътя и превозно средство. Предвид същата, както и наличието на сключен договор за предоставяне на устройство за автоматично отчитане и заплащане на дължимата такса, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за налагане на имуществена санкция на дружеството жалбоподател.

Изложеното мотивира касационния състав да приеме, че процесният ЕФ е незаконосъобразен. Като е стигнал до извод различен от изложения, РС – Бургас е постановил валидно, допустимо, но неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде отменен обжалвания ЕФ.

Процесуалният представител на касатора е направил искане за присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Искането е основателно съобразно изхода на делото и на основание чл.143 от АПК във връзка с чл.63д от ЗАНН, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора доказани разноски в размер на 300 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 777/18.07.2022 г., постановено по АНД № 2237/2022г. на Районен съд – Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ ЕФ № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата, издадено от АПИ – София, с който на Баро транс ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл.139, ал.5 и ал.7, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3а, вр. чл.187а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗДвП била наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лв.

ОСЪЖДА Агенция Пътна инфраструктура – София, да заплати на Баро транс ЕООД, ЕИК ********* разноски в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

                                              

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: