Р Е
Ш Е Н
И Е
№327
гр.
Добрич, 25.07.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно
заседание на десети юли две хиляди двадесет и трета година, ІІІ състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при
участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 332/ 2023 г. по описа на АдмС -
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба вх. № 2162/ 26.05.2023 г. от А.Г.В., ЕГН **********,***, подадена чрез
адвокат М.Г., срещу Заповед № РД-09-229/ 09.05.2023 г., издадена от и.д.
Директор на Районна здравноосигурителна каса – Добрич (РЗОК), с която на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на основание чл.
97, ал. 1 и чл. 90, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т.
5 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
С
жалбата се оспорва Заповедта като незаконосъобразна, немотивирана, постановена
при съществени нарушения на административно-производствените правила, на
материалноправните норми и при несъответствие с целта на закона. Навеждат се доводи,
че в оспорената заповед не се съдържат обективните факти, довели до съответното
правно основание, не е посочено нарушението, както и неговото описание, кои
действия или бездействия съставляват нарушението, извършено от жалбоподателя В.,
не са описани задълженията му и кога е трябвало да ги изпълни, съответно кога
не ги е изпълнил. Твърди се, че липсата на фактите прави невъзможно
подвеждането им под описаната правна норма. Сочи се, че липсва също
конкретизация кога е извършено нарушението, какво е работното време на
жалбоподателя и какъв е времевият интервал за почивка и отдих, кои служебни
задължения съгласно нормата на чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл той е нарушил виновно.
Настоява се, че дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил задължението си
по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл да изслуша служителя за евентуално извършените от него
дисциплинарни нарушения, както и да му даде срок за писмени обяснения.
Според
жалбоподателя трите искания за представяне на писмени обяснения от него му били
връчени само и единствено, за да послужат при доказване изпълнението на
процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, но работодателят не е имал за цел да
изясни и провери изложеното в докладната записка. Само едното било от
дисциплинарно наказващия орган, другите били от прекия ръководител и от
председателя на дисциплинарния съвет. Трите искания били връчени на различни
дати, в тях се давал кратък срок, който не съответствал на смисъла на чл. 93,
ал. 1 от ЗДСл и също не съдържали конкретни описания на извършеното нарушение,
както и дадените писмени обяснения не били приети и обсъдени от дисциплинарно
наказващия орган. Счита се, че неизпълнението на нормата на чл. 93, ал. 1 от
ЗДСл представлява съществено нарушение на процесуалните правила, както и
несъответствие с принципа на непосредственост.
Жалбоподателят
претендира неспазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по
чл. 94, ал. 1 от ЗДСл.
Настоява,
че допуснатите във формата на административния акт нарушения водят до
противоречие с материалния закон, защото липсват материалноправните
предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание. Прави възражение, че
дисциплинарно наказващият орган не е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, формата на вината и цялостното служебно поведение на
наказания служител, както и не е спазил разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл
за събиране и обсъждане на всички факти и обстоятелства преди налагане на
дисциплинарното наказание. При тези доводи иска отмяна на обжалваната заповед и
присъждане на разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат Г.,
която поддържа подадената жалба. Счита, че РЗОК – Добрич не е доказала
законосъобразното налагане и издаване на обжалваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „забележка“. Твърди, че жалбоподателят не е бил поканен
да дава обяснения за твърдяното нарушение. Намира противоречия между описаното
в заповедта и представените по делото доказателства относно часа на явяване на
работа на 10.02.2023 г. Сочи, че съвпадение има само в часа на напускане на
работното място – 16.25 ч. Коментира справката от информационната система за
влизане и излизане от сградата, като изтъква, че на 10.02.2023 г. има две
последователни влизания в сградата, но няма излизания. Прави извод, че не може
два пъти да се влезе в сградата, без да се излезе. На посочената дата има две
излизания в 8.40 ч. и в 8.41 ч., след което в 8.41 ч. влиза, а излиза в 13.38
ч., което означава, че жалбоподателят В. де факто е бил на работа.
Процесуалният представител твърди, че наказаният В. при влизане в деловодството
трябва да чекира карта с оглед разположението на коридора, в който се намира
неговото работно място. Продължава, че не може да се установи дали В. е отишъл
до деловодството или е излязъл извън сградата на 10.02.2023 г. Поддържа и
посоченото в жалбата възражение за издаване на заповедта при неспазване на
сроковете за налагане на дисциплинарно наказание. Претендира присъждане на
разноски.
Ответникът
по жалбата – Директорът на РЗОК – Добрич в отговор на жалбата с вх. № 2365 от
09.06.2023 г. (л. 66 - 68) изразява становище за издаване на административния
акт от компетентен орган, при правилно приложение на материалния закон, при
спазване изискванията за форма, мотивираност и реквизити съгласно чл. 97, ал. 1
от ЗДСл, както и спазване на административнопроизводствените правила, в т.ч. и
спазване на преклузивните срокове по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Отхвърля
възраженията на жалбоподателя, че дисциплинарното наказание му е наложено за
нарушение, за което не е образувано дисциплинарно производство, както и за
нарушаване правилата за образуване и провеждане на този вид производство. Намира
за безспорно установено, че служителят А.В. не е бил на работното си място в
РЗОК – Добрич на 10.02.2023 г. и не е изпълнявал служебните си задължения за
периода от 8.45 ч. до 13.26 ч., като набляга, че същият се е явил на работното
си място в РЗОК – Добрич в 8.34 ч., позовавайки се на приложената справка от
„Система за контрол на достъпа и пропусквателния режим“ в РЗОК –Добрич за картата
на А.В.. Допълва, че след това служителят напуска територията на РЗОК – Добрич,
като оставя неизпълнени служебните си задължения, а за отсъствието му в
интервала от 8.45 до 13.26 ч. не е информиран прекият му ръководител, ***–
началник отдел „АПСОД“, което се възприема като неспазване на йерархическата
подчиненост, нарушение на т.5.19 от „длъжностна характеристика“ на А.В., неспазване
нормите на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация,
както и на Правилника за вътрешния трудов ред на ЦУ НЗОК/РЗОК, утвърден с №
РД-16-55/ 07.10.2022 г. на Управителя на НЗОК.
В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт ***, надлежно
упълномощена, която поддържа отговора по жалбата и иска да се признае
оспорената заповед за законосъобразна, вкл. като издадена в срок. Счита, че
приложените справки от „Система за контрол на достъпа и пропусквателния режим“
в РЗОК –Добрич не могат да бъдат манипулирани. Въпреки че според системата
жалбоподателят е бил на работа, свидетели установили, че същият не е на
работното си място, защото е бил търсен и не е намерен.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Няма
спор по делото относно длъжността на наказаното лице - главен юрисконсулт в РЗОК
– Добрич. Съгласно Заповед № 116/ 22.11.2021 г. А.Г.В. е преназначен на
длъжност „главен юрисконсулт“, с ранг IV младши,
длъжностно ниво 8, експертно ниво 4 в РЗОК – Добрич, считано от 24.11.2021 г.
(л. 11). По делото е представена длъжностна характеристика на жалбоподателя (л.
55).
С
искане изх. № 73-1/ 13.02.2023 г. (л. 51а) началникът на отдел АПСОД в РЗОК –
Добрич, ****, е изискал до края на работния ден от жалбоподателя да бъдат
представени писмени обяснения защо не е информирал началника на отдела за
отсъствието си на 10.02.2023 г. в периода от 8.45 ч. до 13.46 ч. При
пристигането на В. *** в присъствието на двама свидетели – Желева и ***, **** е
поискал от В. обяснение защо не е бил на работното си място, но последният не е
отговорил, а е поискал да му се отправи писмено искане. Същото е връчено на В.
на 13.02.2023 г., който е направил отбелязване, че ще представи обяснение в
законовия срок съгласно ЗДСл.
Главен
юрисконсулт В. е изготвил и депозирал Обяснение № 73-1/1/ 13.02.2023 г. (л. 50 -
51) до прекия си началник и на вниманието на Директора на РЗОК – Добрич. В
Обяснението жалбоподателят сочи, че на 09.02.2023 г. бил на работното си място
до 17.25 ч. и не са му били поставяни спешни задачи, които да не търпят
отлагане. Преди да си тръгне, получил обаждане от фирмата, която поддържа
газовата инсталация за отопление на настоящия му адрес, за технически проблем,
за отстраняване на който следвало да осигури незабавен достъп до жилището. След
разговора бил уведомил Директора на РЗОК – Добрич, че има вероятност да
закъснее или да не може да дойде на работа на следващия ден. На 10.02.2023 г.
(петък) постъпил на работното си място в 8.20 ч. с използване на зачислената му
карта за устройството на вратата на 4 етаж в сградата на ул. „Независимост“ № 5,
но в 8.40 ч. получил обаждане от фирмата, поддържаща газовата инсталация, че е
необходимо да се тества газовата система, за което следва да осигури достъп до
жилището. Предвид въведените променливи граници на работното време, началникът
му **** не бил все още на работа, когато неотложно му се наложило да излезе,
поради което не го уведомил преди да излезе от сградата на ул. „Независимост“ №
5. Сложността на повредата и продължителният ремонт оставили В. в дома му до 13.20
ч., след което веднага се явил на работа. **** го посрещнал с двамата
свидетели, които не били (според него) напълно независими и безпристрастни, а В.
му описал ситуацията и невъзможността си да уведоми началника на отдела
предварително, както и за уведомяване на 09.02.2023 г. на Директора на РЗОК –
Добрич. В обясненията си В. сочи, че не му била предоставена възможност да
отработи липсващите му часове, за да компенсира отсъствието си повече от 4
часа, както и да изрази точно и ясно всички факти и обстоятелства.
Началникът
на отдел АПСОД в РЗОК – Добрич, ****, изготвил Докладна записка № 73-2/
17.02.2023 г. до Директора на РЗОК – Добрич относно отсъствието на А.В. от
работа, неспазване на Вътрешните правила за трудов ред и на Вътрешните правила
за пропускателен режим (л. 49). Според Й. **** на 10.02.2023 г. от 8.45 ч. до
13.26 ч. гл. юрисконсулт В. отсъствал от работа, защото е бил търсен лично и
след разпоредена проверка на четвъртия етаж от сградата. При пристигане в 13.26
ч. след първоначално твърдение, че е бил на работното си място, впоследствие В.
признал, че си е ходил до вкъщи, за което лично уведомил Директора на РЗОК –
Добрич, но не и прекия си ръководител. Отказал да даде писмени обяснения,
докато не му било отправено искане за това в писмен вид. От направената
разпечатка на системата за достъп (л. 44-48) се установило, че на 10.02.2023 г.
В. излизал през входната врата в 8:40.54 ч. и отново излизал в 8:41.01 ч. и е
влязъл в 8:41.12 ч., с което е удостоверил, че е в офис помещенията на РЗОК –
Добрич. Следващото отразяване на картата, зачислена на В., е излизане в
13:38.01 ч. и отново влизане в 13:38.41 ч. Според прекия началник на служителя,
с тези действия приносителят на картата умишлено целял заблуда, че присъства на
работа, а в действителност не бил там. За отсъствието си не е уведомил ****,
който му е пряк ръководител. Посочва и други случаи на манипулиране на
резултатите от присъствие/отсъствие от работния процес, вкл. за констатирано
нарушение на времетраенето на обедната почивка на 15 дати в периода 03.01.2023
г. – 14.02.2023 г. В качеството си на началник, **** твърди, че е правил
забележки на В. да се постарае да не закъснява от обедната си почивка, а
служителят намирал различни оправдания. Докладвал е и за други нарушения, които
счита, че са извършени от А.В., като в заключение обобщава, че В. не се съобразява
със задълженията си по длъжностна характеристика, превишава правомощията си и
създава напрежение в отделите.
Директорът
на РЗОК – Добрич, на основание чл. 6, ал. 2 и ал. 3, във връзка с чл. 92, ал. 1
от ЗДСл, във връзка със Заповед № РД-09-940/ 07.10.2022 г. и Заповед №
РД-09-43/ 16.01.2023 г. на Управителя на НЗОК и Заповед № РД-09-431/ 11.10.2022
г. на Директора на РЗОК – Добрич, е отправил Искане за писмени обяснения рег. №
ВътрП-4/ 22.03.2023 г. до А.Г.В. – гл. юрисконсулт в РЗОК – Добрич. Обясненията
са поискани по два въпроса: 1. Отсъствие от работното място и преустановяване
на работния процес през работно време, както и системното неспазване на
законоустановеното работно време и времето за почивка и отдих съгласно Заповед
№ РД-09-940/ 07.10.2022 г. и Заповед № РД-09-431/ 11.10.2022 г. за конкретни
дати, посочени в табличен вид за периода от 03.01.2023 г. до 28.02.2023 г. и 2.
Защо не е уведомявал прекия си ръководител за продължителното отсъствие на
10.02.2023 г. Към искането е приложена Справка от Системата за контрол на
достъпа в РЗОК – Добрич за м. януари и м. февруари 2023 г. Искането е получено
лично от В. на 22.03.2023 г., който същия ден е подготвил, подписал и завел в
деловодството Обяснение рег. № ВътрП-4/1/ 22.03.2023 г., в което препраща към
подаденото от него лично обяснение с дата 13.02.2023 г., като сочи, че в него е
описал всички факти и обстоятелства по повод отсъствието му на 10.02.2023 г. В.
коментира, че справката от Системата за контрол на достъпа е субективно
изготвена и не отразява цялостния процес по влизанията и излизанията на
работното му място съгласно установеното работно време, защото вратата е
поставена така, че при посещение до деловодството, се налага да се чекира
многократно на устройството, въпреки че е на работното си място, без да напуска
сградата на РЗОК – Добрич. Посочените в справката с номера от системата 635,
636, 637, 638 и 639 са в интервал от няколко минути и не показват обективно
кога служителят реално е напуснал работното си място на 10.02.2023 г. и кога е
приключил работния си ден в институцията.
Директорът
на РЗОК – Добрич е назначил Дисциплинарен съвет, състоящ се от трима редовни и
двама резервни членове със Заповед № РД-09-210/ 24.04.2023 г. (л. 28). Същият е
свикан със Заповед № РД-09-211/ 24.04.2023 г. (л. 27) на заседание на
25.04.2023 г., за да образува дисциплинарно дело срещу А.Г.В. за констатираните
с Докладна записка № 73-2/ 17.02.2023 г. от Началника на отдел АПСОД в РЗОК –
Добрич нарушения.
Въз
основа на заседание, проведено на 25.04.2023 г. (л. 18), с писмо рег. №
ВътрП-49/ 26.04.2023 г. Дисциплинарният съвет, чрез своя Председател, е поискал
от В. писмени обяснения (л. 21) по три пункта: 1. Във връзка с отсъствие от
работното място и преустановяване на работния процес през работното време,
както и системно неспазване на законоустановеното работно време и времето за
почивка и отдих съгласно Заповед № РД-09-940/ 07.10.2022 г. и Заповед №
РД-09-431/ 11.10.2022 г.; 2. Относно неспазване на т.2 от Длъжностната
характеристика, касаеща йерархическата подчиненост и 3. Относно неспазване на
т.19 от Длъжностната характеристика, свързана със спазване Кодекса за поведение
на служителите в държавната администрация и Правилника за вътрешния трудов ред
на РЗОК – Добрич.
В
обясненията си с рег. № ВътрП-49/1/ 26.04.2023 г. по т. 1 В. потвърждава
дадените вече писмени обяснения пред ръководството, а по т. 2 и т. 3 отрича да
е извършвал нарушения.
На
25.04.2023 г. Дисциплинарният съвет е заседавал (л. 16 – 17), видно от Протокол
№ 1 и № 2/ 26.04.23 г., като е обсъдил доказателствените материали по
дисциплинарното дело и от фактическа страна е приел, че на 10.02.2023 г. от 8.45
ч. до 13.26 ч. гл. юрисконсулт А.В. не присъства на работа, което е констатирано
посредством проверка на помещенията на РЗОК – Добрич, съгласно Докладна записка
№ 73-2/ 17.02.2023 г. от Началника на отдел АПСОД, който не бил предупреден за
това отсъствие. Справката, разпечатана от „Системата за контрол на достъпа и
пропусквателния режим“ в РЗОК - Добрич, от 03.01.2023 г. (№ 774) до 31.01.2023
г. (№ 992) и от 01.02.2023 г. (№ 555) до 28.02.2023 г. (№ 771) посочвала
многократни нарушения на Заповед № РД-09-940/ 07.10.2022 г. и Заповед №
РД-09-431/ 11.10.2022 г., на Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация и Правилника за вътрешния трудов ред на РЗОК – Добрич. От правна
страна Дисциплинарният съвет е констатирал, че с действия и бездействия А.В. е
извършил нарушение на чл. 24, ал. 1, чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗДСл
във връзка с отсъствие от работното място и преустановяване на работния процес
през работно време, както и системно неспазване на законоустановеното работно
време и времето за почивка и отдих съгласно Заповед № РД-09-940/ 07.10.2022 г.
и Заповед № РД-09-431/ 11.10.2022 г., както и на разписаните в т.5.19 преки
задължения от длъжностната характеристика. Съветът е отчел, че служителят няма
предходно противоправно поведение, а по отношение формата на вината е заключил,
че извършеното от него е непредпазливо. Като цяло е квалифицирал нарушението
като леко, доколкото от него не са настъпили преки противоправни последици,
изразяващи се в щети или вреди за НЗОК. Стигнал е до извода, че има основание
за търсене на дисциплинарна отговорност от лицето и предложил да му се наложи
дисциплинарно наказание „забележка“ на основание чл. 89, ал. 2, т. 1, във
връзка с чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл.
Дисциплинарно
наказващият орган, Директорът на РЗОК – Добрич, с покана рег. № ВътрП-58/
02.05.2023 г. поканил жалбоподателя В. на същата дата да бъде изслушан във
връзка с извършено нарушение на трудовата дисциплина. Видно от Протокол за
изслушване на служител рег. № ВътрП-58/1/ 02.05.2023 г. (л. 14), Директорът на
РЗОК – Добрич в присъствието на двама служители изслушал В. във връзка с
нарушение на правилата за трудова дисциплина, разписани в Правилника за
вътрешния трудов ред на ЦУ на НЗОК и РЗОК с № РД-16-55/ 07.10.2022 г., утвърден
от Управителя на НЗОК. След изслушването е предоставена възможност на В. да
представи в тридневен срок и писмени обяснения. Самите обяснения на служителя
не са обективирани в Протокола от 02.05.2023 г., който обаче е подписан от
дисциплинарно наказващия орган и от А.В..
Въз
основа на описаните по-горе документи, Директорът на РЗОК – Добрич, като
дисциплинарно наказващ орган, е издал обжалваната Заповед № РД-09-229/ 09.05.2023
г. (л. 8), с която е наказан А.Г.В. с дисциплинарно наказание „забележка“ на
основание чл. 97, ал. 1 и чл. 90, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 89, ал. 1 и ал.
2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Според описанието на нарушението в обстоятелствената
част на заповедта гл. юрисконсулт В. в периода от 03.01.2023 г. до 17.02.2023
г., чрез извършените действия и бездействия е извършил нарушение на чл. 24, ал.
1, чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, във връзка с отсъствие от работното
място и преустановяване на работния процес през работно време, както и системно
неспазване на законоустановеното работно време и времето за почивка и отдих
съгласно Заповед № РД-09-940/ 07.10.2022 г. и Заповед № РД-09-431/ 11.10.2022
г., както и на разписаните в т.5.19 от длъжностната му характеристика преки
задължения, изразяващи се в следното: на 10.02.2023 г. не присъства на
работа в периода от 8.45 ч. до 13.26 ч., констатирано посредством проверка на
помещенията на РЗОК – Добрич, обективирано в Докладна записка № 73-2/
17.02.2023 г. от Началника на отдел АПСОД. Извършено е позоваване на данни,
свалени посредством „Системата за контрол на достъпа и пропусквателния режим“
(Система за чекиране на картите) в РЗОК-Добрич от 03.01.2023 г. (№ 774) до
31.01.2023 г. (№ 992) и от 01.02.2023 г. (№ 555) до 28.02.2023 г. (№ 771),
приложени като доказателство, че през горепосочения период са извършвани
многократни нарушения на Заповед № РД-09-940/ 07.10.2022 г. и Заповед №
РД-09-431/ 11.10.2022 г., Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация и Правилника за вътрешния трудов ред на РЗОК – Добрич. За дата на
извършване на нарушението е посочен периодът от 03.01.2023 г. до 17.02.2023 г.
включително (на която дата е изготвена и изведена иницииращата дисциплинарното
производство Докладна записка № 73-2/ 17.02.2023 г. от Началника на отдел
АПСОД). В обжалваната заповед са описани доказателствата, от които се счита, че
се потвърждава нарушението. За тежест на нарушението дисциплинарно наказващият
орган е определил средна тежест, тъй като с него не са настъпили преки
последици за държавната служба, а по отношение формата на вината е отбелязал,
че извършеното от В. е виновно нарушение на нормативните актове и заповеди.
Констатирал е, че няма предходно противоправно поведение на служителя и е счел,
че следва да бъде приложено дисциплинарното наказание „забележка“.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата
е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед № РД-09-229/
09.05.2023 г., издадена от и.д. Директор на Районна здравноосигурителна каса –
Добрич, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „забележка“
на основание чл. 97, ал. 1 и чл. 90, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 89, ал. 1 и
ал. 2, т. 1 и т. 5 от Закона за държавния служител.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган – заместник – директор на
РЗОК – Добрич, изпълняващ функциите на директор на РЗОК – Добрич, съгласно
Заповед № РД-09-285/ 10.03.2022 г. на Управителя на Националната
здравноосигурителна каса (л. 69). Според текста на чл. 92, ал. 1, във връзка с чл.
6, ал. 2 от ЗДСл и чл. 17, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 4 и т. 5 от Правилника
за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса, директорът
на РЗОК – Добрич, като орган по назначаване на държавните служители, има
правомощието да ангажира дисциплинарната им отговорност, като със Заповед №
РД-09-43/ 16.01.2023 г. (л. 57) на вр.и.д. управител на НЗОК, на основание чл.
19, ал. 7, т. 2 от Закона за здравното осигуряване и чл. 6, ал. 3 от ЗДСл на
директорите на РЗОК са възложени правомощията на орган по назначаването, с
изключение на назначаването,
преназначаването, преместването по чл. 81б от ЗДСЛ, прекратяването на
правоотношението, както и налагането на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал.
1, т. 5 от ЗДСл по отношение на служителите, работещи по служебно
правоотношение в РЗОК. В този смисъл актът е издаден от компетентен орган.
Спазени
са и преклузивните сроковете, предвидени в нормата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. За
откриването на нарушението следва да се счита датата на изготвяне на Протокол №
2 от 26.04.23 г., рег. с № РД-09-211/2/ 28.04.23 г., с който са направени
изводи за извършени дисциплинарни нарушения от служителя. Дисциплинарното
наказание е наложено на 09.05.2023 г., а според чл. 94, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му.
В
съответствие с правилото на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. дисциплинарно наказващият
орган, преди да наложи дисциплинарното наказание, формално е изслушал служителя
и е приел неговите писмени обяснения.
Съдът
намира обаче, че изслушването е било формално, доколкото в Протокола за
изслушване от 02.05.23 г. (л. 14) е записано, че е изслушан служителят, но няма
записани никакви негови изявления.
За
Протокол № 2 е записано, че е от 26.04.23 г., регистриран на 28.04.23 г., а в
самия Протокол е записано: „Днес, 25.04.2023 г. …“ и в него са посочени
обяснения на служителя от 22.03.23 г.
Същевременно
с Писмо за искане на писмени обяснения № ВътрП-49/ 26.04.23 г. от
Дисциплинарния съвет са поискани от г-н В. обяснения по три точки (л. 21), като
му е предоставен срок до 17.00 часа на 26.04.23 г. С рег. № ВътрП-49/1/
26.04.23 г. (л. 10) е депозирано Обяснение до Председателя на Дисциплинарния
съвет (ДС) от А.В., с което се оспорва наличието на нарушения. Това обяснение
не е обсъдено никъде.
С
Протокол № 1 е взето решение да бъдат изискани обяснения по постъпилите към
25.04.23 г. материали по дисциплинарно дело в посочения по-горе срок и въпреки
дадения срок, още същия ден, според Протокол № 2, е проведено заседание и е взето решение, че следва да бъде наложено
наказание на служителя. Дори в Протокол № 2 да е допусната техническа грешка в
датата на провеждане на заседанието и то да е било на 26.04.23 г., ако е било
от 14.00 часа, както е записано в Протокола, то не е било изчакано да изтече
предоставеният за обяснения срок. В самия Протокол № 2 е вписано, че от членовете
били задавали въпроси в писмен вид с вх. № ВътрП-49/ 26.04.23 г., но всъщност с
това писмо са поставени въпроси с приложена разпечатка от Системата за чекиране
на картите, като е предоставен срок за писмени обяснения, който не е бил
съобразен при произнасянето.
С
оглед горното оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от
закона форма и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при
наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, като при
издаването ѝ са нарушени правата на наказаното лице.
Изпълняващият
длъжността директор е възложил на ДС да образува дисциплинарно производство, а
ДС е посочил, че и.д. директор е образувал такова, с какъв акт не става ясно.
Доведен ли е този акт до знанието на наказаното лице в съответствие с
изискванията на чл. 26, ал. 1 от АПК, също не е ясно, защото липсват
доказателства за издаден акт.
В
нарушение на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, който го задължава преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за
писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства,
дисциплинарно наказващият орган (ДНО) е възприел изцяло решението на ДС, без
дори да отчете, че то е взето преди да изтече срокът за писмени обяснения.
Освен
това, служителят е заявил, че е уведомил именно ДНО, като ръководител на
структурата, в която е главен юрисконсулт, поради отсъствие на прекия му
началник, че ще отсъства на 10.02.23 г. за определен период от деня. Тези
негови твърдения не са обсъдени нито от прекия му началник, нито от и.д.
директор. По този начин фактическата обстановка по визираното на 10.02.23 г. в
заповедта нарушение остава неизяснена и пречи на съда да оцени фактите и обстоятелствата
от значение за случая.
В
нарушение на императивното изискване на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл оспорената
заповед не съдържа пълно описание на извършените нарушения, относно датата и
мястото, където са извършени и обстоятелствата, при които са извършени:
Така
в заповедта, от една страна, се сочи на системни нарушения в периода 03.01.2023
г. до 17.02.2023 г., като се твърди, че служителят чрез действия и бездействия
и извършил нарушение на чл. 24, ал. 1, чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, във
връзка с отсъствие от работното място и преустановяване на работни процес през
работно време, както и системно неспазване на законоустановеното работно време
и времето за почивка и отдих. Така даденото описание не съдържа конкретни дати,
часове, на които се визира извършване на нарушение. Не се съдържа указание кои
са случаите на действие и кои са случаите на бездействие, обективиращи
нарушения, за да може наказаното лице да се защити. Липсва указание по време и
място за действията и бездействията и с всяко от тях коя точно норма от кой
нормативен акт или вътрешен акт е нарушена. В този смисъл заповедта само
формално изпълнява изискванията за форма, но реално представлява акт,
постановен при съществено нарушение на административнопроизводстве-ните
правила.
Посочени
като нарушени са текстовете на чл. 24, ал. 1, чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от
ЗДСл. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДСл държавният служител е длъжен да изпълнява
задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със
законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация. Не
е указано коя от хипотезите в тази норма е нарушена. Може да се направи извод,
че се касае за „нарушение на изискването за „точно“ изпълнение на задълженията
с оглед твърденията за нарушаване на работното време и почивките, но правните
основания не могат да се изреждат абстрактно,
а следва да бъдат обвързани с конкретните факти и обстоятелства.
На
следващо място, разпоредбата на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСЛ съдържа основание
за дисциплинарна отговорност, изразяващо се в „неизпълнение на служебните
задължения“. Липсват обаче обстоятелствата, свързани с това основание. Посочен
е период, като е направена разпечатка от Системата за чекиране, но наличието
ѝ не е достатъчно, за да се извърши преценка на твърдените нарушения. За
пример – на 03.01.2023 г. лицето влиза в 8.53.07 и в 08.54.37 влиза отново, без
да е излизало. На 05.01.23 г. – в 13.04.24 влиза и в 13.04.32 часа пак влиза.
На 06.01.23 г. в 8.47 през отделни секунди влиза три пъти, без да излиза. На
10.01.23 г. излиза в10.57 и в 11.33 часа, без да влиза между двете излизания и
т.н. Съдът няма база, на която да прецени на коя дата, кое действие на
служителя се приема за нарушение, на кое служебно задължение, поради което
заповедта се явява неподкрепена от доказателства.
По
делото е приложена ДЗ от прекия началник на наказания служител. Г-н **** е
изложил много твърдения, но тези твърдения следва да бъдат доказани с конкретни
факти, вкл. чрез писмени обяснения на очевидци на нарушенията, респ. разпит на
свидетели в съдебно заседание, което в случая не е сторено. За да бъде наказано
едно лице, не е достатъчно да се твърди, че то нарушава трудовата дисциплина, а
следва да се докаже това, като се спази процедурата, разписана в ЗДСл,
съответно в АПК за издаване на индивидуален административен акт, което в случая
административният орган не е сторил.
В заповедта е визирано и нарушение по чл. 89,
ал. 2, т. 5 от ЗДСЛ - неспазване на
правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Това
нарушение е обвързано с т.5.19 от длъжностната характеристика на служителя,
съгласно която той е длъжен да спазва нормите на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и
Правилника за вътрешен трудов ред на РЗОК (л. 55, на гърба). Правилата обаче на
Кодекса съдържат разписани изисквания на държавния служител в много и различни
хипотези. Коя от тези хипотези се приема, че не е изпълнена, респ. нарушена, няма
как съдът да провери, тъй като липсва конкретно изложение в тази насока.
В
мотивите на заповедта липсва изложение, а оттам и квалификация на всяко едно от
нарушенията, които се претендират с нея.
Освен
това, след като в т. 1 от заповедта е изписано, че служителят е извършил
нарушения в периода 03.01.2023 г. – 17.02.2023 г. по цитираните по – горе
текстове, е продължено, че те се изразяват в следното, като е посочено, че тези
нарушения се изразяват в отсъствие на служителя от работа на 10.02.23 г. за
времето от 8.45 часа до 13.26 часа, без да е бил предупреден за това прекият му
началник, установено чрез проверка на помещенията. Твърди се, че е извършена
проверка на работното му място, стаята, в която работи, в присъствие на двама
служители. Няма приложени обяснения от тези служители.
От
изложеното не става ясно дали наложеното дисциплинарно наказание е само по
отношение на едно от извършените нарушения, това на 10.02.23 г., доколкото
изрично е указано, „изразяващи се в следното“ и е посочена датата 10.02.23 г.,
съответно за целия период ли е, посочен в заповедта, ако да, няма изреждане на
всяко едно нарушение по часове и дати и квалифициране на същото.
Така
посочените пропуски в обстоятелствената част на оспорената заповед я правят
недостатъчно мотивирана и водят до невъзможност за наказаното лице да разбере
за какво точно е наказан, за да може да осъществи адекватно правото си на
защита.
В
заповед като процесната следва да се обоснове вид и размер на наказание за
всяко едно от нарушенията, да се даде оценка за всяко едно от тях поотделно, след
което, ако се твърди тяхната системност, както е отразено в ДЗ, да се посочи
общо наказание, произтичащо от тази системност, което не е сторено от ДНО. Заповедта
съдържа съществени пороци във формата, които на самостоятелно основание налагат
нейната отмяна.
Съществена
част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт, е
излагането на фактическите и правните основания съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неизпълнението на това изискване има за последица издаването на
административен акт, постановен при съществено нарушение на закона. Изискването
за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за
законосъобразност на същия, които законът е установил за защита на правата и
законните интереси на гражданите и организациите в административното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. От една страна, с
излагането на мотивите за административния акт се довеждат до знанието на
страните съображенията, които са дали основание на административния орган за
издаването му, което дава възможност да осъществят в пълен обем правото си на
защита, а от друга, наличието на ясно формулирани мотиви прави възможно съдът
да осъществи контрол върху законосъобразността и правилността на акта. В този
смисъл липсата на мотиви или излагането им в недостатъчна степен и пълнота,
както и несъответствието на посоченото правно основание за издаване на акта с
установената фактическа обстановка, представлява съществено нарушение на
процесуалните правила за издаване на административния акт и е основание за
неговата отмяна съгласно чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
В
конкретния случай описаните нарушения на административнопроизводствените
правила, допуснати при издаване на оспорената заповед, са самостоятелно
основание за отмяна на акта.
Вярно
е, че мотивите могат да се съдържат отделно от оспорения акт, в
административната преписка по издаването му, като по делото са приложени
цитираните в оспорения акт Заповеди № РД-09-431/ 11.10.22 г. на и.д. директор
на РЗОК – Добрич и № РД-09-940/ 07.10.22 на Управителя на НЗОК за определяне на
работното време и почивките на служителите в РЗОК – Добрич/НЗОК, но отново при
налагане на наказанието не е указано кое от разписаните в тези заповеди правила
е било нарушено (л. 30; 39).
В
т.4 от Заповед № РД-09-431/ 11.10.22 г. на и.д. директор на РЗОК – Добрич е
предвидено, че извън времето на задължително присъствие, при необходимост
служителите могат да отработват работно време през същата работна седмица. Няма представени доказателства за датата
10.02.23 г. какви задачи е имал поставени служителят и изпълнил ли ги е той в
срок, възползвал ли се е от така разписаната възможност, съответно ако да,
както и ако е уведомил директора, поради невъзможност в момента да уведоми
прекия си началник, защо се приема това негово действие за нарушение.
По
изложените съображения, съдът намира оспорената заповед за издадена при
съществени нарушения на процесуалните правила, както и в противоречие с
материалните норми и целта на закона. Оспорената заповед е издадена с цел да
бъде наказан служител на РЗОК – Добрич, извършил дисциплинарни нарушения според
нея, с оглед оказване на правомерно въздействие върху нарушителите за спазване
на служебната дисциплина и предупреждение да не се извършват последващи
нарушения, което представлява осъществяване на лична и генерална превенция. Тази
цел обаче може да бъде постигната само при законосъобразно наложено наказание,
което в случая не е сторено. С оглед на това, жалбата се явява основателна и
като такава следва да бъде уважена, а издадената заповед, като неправилна и
незаконосъобразна, следва да бъде отменена.
С
оглед изхода на спора и изрично стореното от процесуалния представител на
жалбоподателя искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 38, ал. 2, във
връзка с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, на адв. Г. следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 1000.00 лв. (хиляда лева) съобразно
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, III състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба вх. № 2162/ 26.05.2023 г. от А.Г.В., ЕГН **********,***,
подадена чрез адвокат М.Г., Заповед № РД-09-229/ 09.05.2023 г., издадена от
и.д. Директор на Районна здравноосигурителна каса – Добрич, с която на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на основание чл.
97, ал. 1 и чл. 90, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т.
5 от Закона за държавния служител.
ОСЪЖДА
Районна здравноосигурителна каса – Добрич да заплати на адвокат М.Р.Г. ***, ЕИК
*********, гр. Добрич, ул. „Д-р Константин Стоилов“ № 5, ет. 1, офис 8,
адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лв. (хиляда лева).
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: