№ 608
гр. Пазарджик, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20245220102393 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във връзка
с 422 ГПК и във връзка с чл. 415 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „Йеттел
България „ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „
Младост 4 „, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв. З. Ц. , със съдебен адрес: гр. София,
ж.к. Гео Милев , ул. „Александър Жендов № 6, ет.5 против Д. П. Б. ЕГН ********** с
адрес : ******* , в която се излагат обстоятелства, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу
ответника Д. П. Б. било образувано ч.гр.д № 480/2024 г. по описа на PC Пазарджик и е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 2041,36 лв. за
незаплатени далекосъобщителни услуги и дължими лизингови вноски и неустойка.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че между ответника Д. П. Б. и ищеца
„Йеттел България“ ЕАД (с предишни наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и
„Теленор България“ ЕАД) са били сключени следните договори: Договор за мобилни услуги
№ ********* от 19.06.2021г., Договор за лизинг на базови аксесоари № ***** от
19.06.2021г., Договор за мобилни услуги № ********* от 20.09.2021г., Договор за мобилни
услуги № ********* от 27.09.2021г., Договор за мобилни услуги № ********* от 27.09.2021
г., Договор за мобилни услуги № ********* от 27.09.2021 г. и Договор за лизинг на базови
аксесоари № ********* от 27.09.2021 г., както и, че към периода на издаване на процесиите
фактури спрямо ползваните от Д. П. Б. мобилни номера и устройства на лизинг се прилагали
следните условия:
1
за мобилен номер ***** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *********
от 19.06.2021г.;
за комплект от 4 бр. аксесоари - условията, договорени в Договор за лизинг на базови
аксесоари № ***** от 19.06.2021 г.;
за мобилен номер ***** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № *********
от 20.09.2021г.;
за мобилен номер ****** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги №
********* от 27.09.2021г.;
за мобилен номер ****** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги №
********* от 27.09.2021г.
за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги №
********* от 27.09.2021г.;
за комплект от 4 бр. аксесоари - условията, договорени в Договор за лизинг на базови
аксесоари № ********* от 27.09.2021 г.
Твърди се, че ответникът не бил изпълнил свои парични задължения, които му били
начислени в 4 бр. фактури, издадени в периода м.октомври 2021г. - м.февруари 2022г., а
именно: фактура № **********/20.10.2021г., фактура № **********/20.11.2021г., фактура №
**********/20.12.2021г. и фактура № **********/20.02.2022 г., както и, че във всяка от
фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените
договори, сключени между него и клиента, както следва:
По Договор за мобилни услуги № ********* от 19.06.2021 г., с който се предоставял
мобилен номер *****, били начислени и се претендирали следните задължения в общ
размер на 355,10 лв., от които:75,21 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни
такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 20/09/2021 -
19/02/2022г. неустойка в размер на 279,89 лв., начислена еднократно поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя поради изпадането му
в забава.
По Договор за лизинг на базови аксесоари № ***** от 19.06.2021 г., с който било
предоставено ползването на комплект от 4 бр. аксесоари, били начислени и се претендирали
задължения в общ размер на 40,28 лв., от които: дължими незаплатени лизингови вноски за
периода 20/09/2021-19/12/2021 г. в общ размер на 6,36 лв. с вкл. ДДС (три лизингови вноски,
всяка в размер от 2,12 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода
20/01/2022 -19/05/2023 г. в общ размер на 33,92 лв. с вкл. ДДС, равняващи се на шестнадесет
неначислени лизингови вноски, всяка от които в размер на 2,12 лв. с вкл. ДДС.
По Договор за мобилни услуги № ********* от 20.09.2021 г., с който се предоставял
мобилен номер *****, били начислени и се претендирали следните задължения в общ
размер на 256,88 лв., от които:137,07 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни
такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 20/09/2021 -19/12/2021
г.неустойка в размер на 119,81 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване
2
на договора за мобилни услуги по вина на потребителя поради изпадането му в забава.
По Договор за мобилни услуги № ********* от 27.09.2021 г., с който се предоставял
мобилен номер ******, били начислени и се претендирали следните задължения в общ
размер на 415,05 лв., от които:85,87 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни
такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 20/09/2021 -
19/02/2022г. неустойка в размер на 329,18 лв., начислена еднократно поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя поради изпадането му
в забава.
По Договор за мобилни услуги № ********* от 27.09.2021 г., с който се предоставял
мобилен номер ******, били начислени и се претендирали следните задължения в общ
размер на 415,05 лв., от които:
85,87 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и
допълнителни такси, начислени за периода 20/09/2021 - 19/02/2022г.
неустойка в размер на 329,18 лв., начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя поради изпадането му в забава.
По Договор за мобилни услуги № ********* от 27.09.2021г., с който се предоставял
мобилен номер **********, били начислени и се претендирали следните задължения в общ
размер на 510,24 лв., от които:155,18 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни
такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 20/09/2021 -
19/02/2022г.неустойка в размер на 355,06 лв,, начислена еднократно поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя поради изпадането му
в забава.
По Договор за лизинг на базови аксесоари № ********* от 27.09.2021г., с който било
предоставено ползването на комплект от 4 бр. аксесоари, били начислени и се претендирали
задължения в общ размер на 48,76 лв.. от които: дължими незаплатени лизингови вноски за
периода 20/09/2021-19/12/2021 г., в общ размер на 6.36 лв. с вкл. ДДС (три лизингови
вноски, всяка в размер от 2,12 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски за
периода 20/02/2022-24/06/2022 г. в общ размер на 42,40 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на
двадесет неначислени лизингови вноски, всяка от които в размер на 2,12 лв. с вкл. ДДС.
Изложени са подробни доводи за основанието и размера на възникналите
задължения, като предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с което
ищецът бил уведомен, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е била връчена на длъжника - ответник по настоящото дело
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в законоустановения срок предявяват и настоящия
иск по чл. 422 ГПК.
Моли се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на
вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно
гражданско дело № 480/2024г. по описа на Районен съд - Пазарджик, VII граждански състав,
против длъжника - ответник Д. П. Б. с ЕГН **********, както следва:
3
- 2041,36 лв. (две хиляди четиридесет и един лева и тридесет и шест стотинки),
представляващи главница за незаплатени задължения по следните договори: Договор за
мобилни услуги № ********* от 19.06.2021г., Договор за лизинг на базови аксесоари №
***** от 19.06.2021г., Договор за мобилни услуги № ********* от 20.09.2021г., Договор за
мобилни услуги № ********* от 27.09.2021г., Договор за мобилни услуги № ********* от
27.09.2021г., Договор за мобилни услуги № ********* от 27.09.2021г. и Договор за лизинг на
базови аксесоари № ********* от 27.09.2021г., по които са издадени следните фактури, а
именно: фактура № **********/20.10.2021г., фактура № **********/20.11.2021г„ фактура №
**********/20.12.2021г. и фактура № **********/20.02.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 06.02.2024 г., до окончателното изплащане на вземането. Сочат се
доказателства. Формулирани са доказателствени искания.Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения от съда особен
представител на ответника - адв. К. Р., в който е изложено становище, че предявените искове
са допустими, но неоснователни както по основание, така и по размер. Оспорва се
обстоятелството, че между „Йеттел България“ ЕАД /с предишни наименования „Космо
България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД/ и ответника са били налице валидни
договорни отношения. Твърди се, че независимо от обстоятелството, че в представените по
делото фактури имало калкулирани суми за месечна такса и за посочен мобилен номер, това
не означавало, че ответникът се бил възползвал от услугите на мобилния оператор. Счита се,
че фактурите представени по делото от ищеца не доказвали осъществено потребление,
поради което посочените в тях суми не се дължали. Твърди се, че начисляването на суми по
абонаментни планове не означавало, че такива услуги са били ползвани, както и, че при
липса на потребление не следвало да се начисляват такси. На следващо място се сочи, че
нямало данни операторът реално да е бил предал за ползване мобилните устройства и
аксесоари, чието заплащане претендирал, липсвала и покана, и последващо предсрочно
прекратяване на договорите. По отношение на неустойката е изразено становище, че
клаузата, с която е била уговорена неустойка е неравноправна и оттам била и нищожна.
Твърди се, че в случая, с оглед начина на изготвяне на договора и обстоятелството, че
същият се попълвал от представител на ищеца - търговец навеждало на извода, че
ответникът не бил имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за
неустойка, така че не могло да се приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза между
страните. Твърди се, че освен това, претендираната неустойка в повечето от посочените
точки била в пъти по-голяма от главницата, като се сочи чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Твърди се
още, че по делото нямало данни, че процесиите договори са били прекратени от страна на
„Йеттел България“ ЕАД /Теленор/, че прекратяването на договора представлява
волеизявление от страна по договор, по силата на което се прекъсвала налична
облигационна връзка. Твърди се, че не били налице доказателства, обективиращи подобно
волеизявление от страна на ищеца, поради което не били налице предпоставките за
възникване на задължение на абоната за плащане на претендираната неустойка. Твърди се,
че клаузата на чл.12, ал. 2 от Общите условия на процесния договор за лизинг била
4
неравноправна, както и че в случая, тя уреждала условията за настъпване на автоматична
предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, както и произтичащите от това последици
за потребителя - ответник. Твърди се, че според същата клауза, месечните вноски и другите
дължими възнаграждения ставали предсрочно изискуеми, в случаите, както на прекратяване
на договора на мобилни услуги, така и на забава в плащане на дължими съгласно същия
плащания от лизингополучателя, и именно на тази клауза ищецът, в случая, претендирал
предсрочно изискуемите лизингови вноски. Твърди се че липсата на ясни критерии в
съдържанието на същата клауза препятствала възможността да се прецени дали било
осъществено предвиденото в тази клауза основание, и то за автоматична предсрочна
изискуемост на същите вноски.Същевременно тази клауза била в разрез и с принципа за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, от който произтичало
изискването за кредитора и да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост, сочи се
аргумент и от чл. 71 ЗЗД, както и, че предвиденото в чл. 12, ал. 2 от общите условия на
договора за лизинг автоматично настъпване на тази изискуемост, дори и в случай на
незначителна забава на дължими по договора за мобилни услуги плащания, респективно
независимо от причината за прекратяването му, без необходимост от уведомяване на
ответника - длъжник за това, нарушавало изискването за равновесие в отношенията
длъжник - кредитор и поставяло ответника в значително по-неблагоприятно положение,
включително като се имали предвид неблагоприятните за него последици от предсрочната
изискуемост на лизинговите вноски с ненастъпил падеж. Твърди се, че тъй като не била
уговорена индивидуално, а в чл. 12, ал. 2 от общите условия на процесния договор за
лизинг, тя била и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Счита се, че по своята правна
същност, такава уговорка е нищожна още към датата на сключването на договора, тъй като
противоречала на чл.26, ал. 1, във вр. с ал. 4 ЗЗД, като се твърди, че в тази си част договорът
изобщо не бил породил правно действие, а нищожността на тази клауза била пречка за
възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер. Твърди се, че
настоящите искове са погасени по давност, поради което и на основание чл.111, б.„в“ от ЗЗД
е направено възражение за погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на
установителния иск. Твърди се още ,че неправомерно била поискана и лихва от заповедното
производство, което се твърди, че било от 07.02.2024 г., а не от 06.02.2024 г., както и с оглед
неоснователността на главните искове, акцесорните такива също следвало да се оставят без
уважение. Моли се съдът да постанови решение, с което изцяло да бъдат отхвърлени
предявените искове.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът приема за
установено следното:
От приложеното ч. гр. дело № 480/2024 г. по описа на ПзРС се установява, че
ищцовото дружество е подало заявление и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК с разпореждане длъжникът Д. П. Б. ЕГН ********** да заплати на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ „ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление : гр. София, Бизнес
Парк София, бл.6 : Сумата 2041,36 лева представляваща главници от задължения по 7
договора за периода 20.09.2021 г. до 19.05.2023 г., ведно със законна лихва за период от
06.02.2024 г.- датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както
5
и разноски по делото в размер на 40,83 лв. – Държавна такса и 483,92 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Длъжникът в заповедното производство не е открит на постоянния му и настоящ адрес
, поради което е получил книжата по делото при условията на чл. 47 ал.1 ГПК , а на
основание чл. 47 ал.5 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си
в едномесечен срок.
Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е процесуално допустим.
По същество. От представените по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че между ответника Д. П. Б. и Теленор България ЕАД / сега „Йеттел България
„ ЕАД /, са сключени 7 бр. договори : Договор за мобилни услуги № ********* от
19.06.2021 г., с който се предоставял мобилен номер *****, , Договор за лизинг на базови
аксесоари № ***** от 19.06.2021 г., с който било предоставено ползването на комплект от 4
бр. аксесоари, Договор за мобилни услуги № ********* от 20.09.2021 г., с който се
предоставял мобилен номер *****, Договор за мобилни услуги № ********* от 27.09.2021
г., с който се предоставял мобилен номер ******, Договор за мобилни услуги №
********* от 27.09.2021 г., с който се предоставял мобилен номер ******, Договор за
мобилни услуги № ********* от 27.09.2021г., с който се предоставял мобилен номер
**********, Договор за лизинг на базови аксесоари № ********* от 27.09.2021г., с който
било предоставено ползването на комплект от 4 бр. аксесоари.
Според тези договори „Теленор България“ ЕАД в качеството на оператор се е
задължил да предостави на потребителя Д. П. Б. мобилни услуги срещу заплащане на
определени месечни такси, като ищецът като лизингодател се е задължил да предоставина
ответника като лизингополучател за временно и възмездно ползване базови акцесоари, а
лизингополучателят се е задължил да ги ползва и да заплати
общата им лизингова цена. С подписването на договора за лизинг лизингополучателят
е декларирал и потвърдил, че лизингодателят му е предал лизинговите вещи във вид, годен
заупотреба.
За предоставените мобилни услуги и лизингови вещи „Теленор България“ ЕАД е
издал на потребителя 4 бр. фактури, издадени в периода м.октомври 2021г. - м.февруари
2022г., а именно: фактура № **********/20.10.2021г., фактура № **********/20.11.2021г.,
фактура № **********/20.12.2021г. и фактура № **********/20.02.2022 г., както и, че във
всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
горепосочените договори, сключени между него и клиента.
По делото е представен като писмено доказателство документ наименован „ последна
покана за доброволно плащане „ от 20.01.2022 г., според който с писмо адресирано до
ответника Д. Б. на адреса му по подписания между страните договор – г****** , същият е
следвало да бъде уведомен, че е допуснал просрочение, поради което мобилният оператор е
дал срок за плащане и е обявил, че след изтичането му договора ще бъде прекратен, а
ответника ще дължи заплащане на такси и ползвани услуги , както и лизингови вноски ,
ведно с неустойки. Липсват данни за връчване на поканата на ответника.
Чрез заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
6
ответникът не изпълнил задължението си да заплати процесната сума от 2041, 36 лв., като
сбор от сумите по прецесните фактури. Според експерта , тази обща сума включва 1413,12
лв. начислени от ищцовото дружество неустойки и лизингови вноски общо в размер на
89,04 лв. Сумите са с начислено ДДС.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
предполага установяването от ищеца на следните предпоставки : основанието, размера и
изискуемостта на претендираните вземания, т. е. съществуването и валидността на
описаните в исковата молба договори между ищеца и ответника със съществените им
елементи /предмет и цена/, изпълнението на задълженията на ищеца по договорите,
включително предоставяне на твърдените услуги и предаване на лизинговата вещ,
приемането на вещта от ответника.
Безспорно се установява, че процесните пет договора за предоставяне на мобилни
услуги и два лизингови договора –са потребителски договори , поради което съдът е длъжен
да следи за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП. За да е нищожна обаче като
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена
индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като
същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП. В настоящия случай
съдът констатира наличието на индивидуално уговаряне на договорните клаузи,
включително и тези касаещи претендираните от ищеца неустойки в размер на три месечни
абонаментни такси и сума образувано от дължими лизингови вноски. Между страните са
подписани договори за предоставяне на мобилни услуги, както и договори за лизинг за
предоставяне с отстъпка в цената мобилно устройство. Не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договори при общи
условия – чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Възможността на потребителя обаче да се запознае
предварително с клаузите на договора и възможността му да влияе върху тях е основание,
изключващо неравнопоставеността на клаузите, което е налично в конкретния случай.
Анализът на конкретните клаузи в процесните договори обуславя извода, че клаузите в тях
са индивидуално уговорени / макар тези клаузи да възпроизвеждат разпоредби от ОУ / и
тези клаузи не са допринесли за настъпването на значително неравновесие в правата на
страните.
Установява се по настоящото дело от приетите пет договора за мобилни услуги
съответно от 19.06.2021 г., от 20.09.2021 г. и три договора от 27.09.2021 г. с приложение –
ценова листа и декларации съгласие , че такива договори са сключени между страните и по
силата на тях ищецът се е задължил да предостави за срок от 24 месеца, мобилни услуги на
ответника, а последният се е задължил да заплати цена на предоставените услуги за
съответния тарифен план и по действащият ценоразпис на ищеца.
Съдът намира за установено от посочените по - горе писмени доказателства
наличието на валидни облигационни правоотношения между ищеца и ответника, с предмет
7
предоставяне на мобилни услуги. Доколкото ответникът е подписал гореописаните
договори с ищеца за срок от 24 месеца, следва да се приеме, че същият е ползвал
предоставените му услуги.Поради това в тежест на ответника се е породило насрещното
задължение да заплати уговорената абонаментна цена и ползваните допълнителни услуги.
По делото липсват каквито и да било данни ответникът да е възразявал преди настоящото
производство срещу неточно изпълнение на задълженията на ищеца по процесните
договори , да е заявил правата си по чл. 79, ал. 1 ЗЗД или по чл. 87, ал. 1 ЗЗД срещу ищеца,
преди подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение , да е искал точно
изпълнение, да е искал обезщетение за неизпълнение или да е дал на ищеца подходящ срок
за изпълнение с писмено предупреждение /с оглед сключените писмени договори между
страните/, че след изтичането на срока ще смята договорите за развалени, което би го
освободило от облигационното задължение за парична престация. Поради това не може да
се приеме, че ищецът не е предоставил през срока на действие на договорите услуги на
ответника на претендираната стойност, определена съобразно ценоразписа, с който
последният е запознат. В тежест на ответника, ако твърди изпълнение на паричните си
задължения по договора между страните е да докаже плащането, поради което не следва да
се възлага на ищеца да установява отрицателният факт – неплащането от страна на
ответника на задълженията му по договора. С оглед гореизложеното и предвид
представените по делото фактури , за които не се оспорва и се установява, че са редовни от
външна страна, както и неоспореното заключение на допуснатата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, следва да се приеме, че предявеният иск, с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, за сумата в общ размер от 539,20 лв. за незаплатени абонаментни такси и
използвани услуги за мобилни номера : *****,*****,******,****** и ********** - е
основателен и следва да се уважи.
По иска за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги:
За уважаване на този иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване по делото предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги по
вина на ответника-потребител или поради нарушения на задълженията му по
договора.Съгласно сключените между страните договори за мобилни услуги/последен абзац
от всеки договор преди ценовата листа / в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на уговорения 24-месечен срок по вина или инициатива на потребителя или при
нарушения на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч.
приложимите Общи условия, потребителят дължи: неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, а когато е предоставено устройство за ползване на
услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно
обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
8
договора.
Заплащането на неустойка е свързано с предсрочното прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина на потребителя, по негова инициатива или при нарушение на
задълженията му по договора, в т.ч. Общите условия.По същество предсрочното
прекратяване на договора представлява разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ал. 1 от
ЗЗД, което трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Тази
законова разпоредба не е дерогирана от волята на страните, тъй като нито в договора за
мобилни услуги, нито в Общите условия е предвиден друг ред за разваляне на договора.
Ищецът не твърди, нито по делото има доказателства ответникът да е уведомен
писмено за разваляне на договора за мобилни услуги преди изтичането на тения 24 месечен
срок. По делото е представена „ последна покана за доброволно плащане“, но не са налице
доказателства тази покана и уведомлението за предсрочно прекратяване да е стигнало до
знанието на ответника преди изтичане на срока на договорите. Следователно процесните
договори за мобилни услуги не са предсрочно прекратени преди изтичане на 24-месечния
срок, както твърди ищецът, респективно не е осъществен фактическият състав, при който за
потребителя би възникнало задължение да заплати неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите. Поради това претенцията за неустойка следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По иска за съществуване на вземане за неплатени лизингови вноски:
Основателността на този иск изисква между страните по делото да е съществувало
валидно облигационно правоотношение по договор за лизинг, ищецът-лизингодател да е
предоставил на ответника-лизингополучател лизинговата вещ за ползване и да е настъпил
уговореният между страните срок за плащане на лизинговите вноски. Както беше посочено
по-горе съдът приема, че ответникът е сключил процесните два договора за лизинг с ищеца
с предоставянето на лизинговите вещи , а и тези обстоятелства се установяват от
представените по делото договори за лизинг. Предоставянето на лизинговите вещи се
установява и от клаузата на чл. 4 от договорите за лизинг. Това е породило насрещното
задължение на ответника-лизингополучател да заплати лизинговите вноски в уговорените
размери и срокове. Настъпил е крайният срок за заплащане на лизинговите вноски съгласно
погасителния план –/ от 23 месечни вноски/. Липсват доказателства ответникът да е
заплатил лизинговите вноски или да е върнал лизинговите вещи в срок от един месец след
изтичане на срока на договора съгласно чл. 1 ал.3 от договорите за лизинг.Поради това този
иск се явява основателен и в полза на ищеца следва да се признае съществуването на
вземане за лизингови вноски в общ размер на 89,04 лв. Сумите са с начислено ДДС.
Поради изложеното предявените искове за съществуване на вземане за неплатени
абонаментни такси и ползвани услуги и неплатени лизингови вноски следва да бъдат
уважени като основателни, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, а искът за съществуване на
вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. За пълнота на изложението , следва да се посочи, че
9
началния момент определен от заповедния съд е точен / 06.02.2024 г. /, тъй като лихвата е
присъдена именно от датата на постъпване на заявлението в съда.
Неоснователно е възражението за погасяване на вземанията по давност, тъй като
до датата на подаване на заявлението в съда не е изтекъл предвидения в закона 3- годишен
период от настъпване на падежа на най- старото задължение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
разноските в исковото и заповедното производство съобразно уважената част от исковете.В
полза на ответника разноски не се присъждат, тъй като същият е представляван от особен
представител при условията на чл. 47 ал.6 ГПК. Съразмерно на уважената част от иска
разноските , които следва да се присъдят / от общо направените в исковото производство в
размер от 1585,79 лв. / следва да бъдат в размер от 479,09 лв. , а в заповедното производство
/ от общо направените в размер от 524,75 лв. / следва да бъдат в размер от 158,53 лв.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
По иска предявен от „Йеттел България „ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : гр. София, , ж.к. „ Младост 4 „, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв. З. Ц.
от САК със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Гео Милев , ул. „Александър Жендов „ № 6, ет.5
против Д. П. Б. ЕГН ********** с адрес : г****** , -с правно основание чл. 422 ГПК
във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. П. Б.
ЕГН ********** с адрес : г****** , че съществува паричното вземане на „Йеттел
България „ ЕАД , ЕИК *********, удостоверено в издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 480/2024 г. по описа на ПзРС , което е в
размер на : Сумата от 539,20 лв. за незаплатени абонаментни такси и използвани
услуги за периода 20.09.2021 г. до 19.02.2022 г. за мобилни номера
*****,*****,******,****** и ********** / по договори : *********/19.06.2021 г.,
*********/20.09.2021 г., *********/27.09.2021 г., *********/27.09.2021 г.,
№*********/27.09.2021 г./ , както и сумата в размер от 89,04 лв. представляваща сбор от
дължими лизингови вноски по договори : № *****/19.06.2021 г. и № *********/27.09.2021
г. , ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението – 06.02.2024 г. до
окончателното изплащане , като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за сумата в
размер на 1413,12 лв. , представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на петте
договори за мобилни услуги , ведно със законна лихва върху тази главница считано от
06.02.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д. П. Б. ЕГН ********** с адрес : г****** , да заплати на „Йеттел
България „ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, , ж.к. „
Младост 4 „, Бизнес Парк София, сграда 6 сторените в исковото и в заповедното
производство разноски както следва : в размер на 479,09 лв. в исковото производство и
158,53 лв. в заповедното производство.
10
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11