РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Бургас, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от В. Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело
№ 20212100502157 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№262643/03.01.2021г., подадена от А.В.И. с ЕГН
********** и И.В.И. с ЕГН **********, чрез законния си представител и негов **** В.А.И.
с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Княз Борис I“ №10, вх.Б, ет.1-
Адвокатско съдружие ,,Ангелова, Бошнаков и сие“, срещу Решение №260199/19.10.2021г.,
постановено по гр.д.№27/2021г. по описа на Районен съд- Поморие.
С посоченото решение, Поморийският районен съд е приел за установено по отношение на
ответниците Д. Н. М. с ЕГН **********, представлявана от адв.Андон Андонов-БАК,
А.В.И. с ЕГН ********** и ненавършилия пълнолетие И.В.И. с ЕГН **********, чрез
неговия **** и законен представите В.А.И. с ЕГН **********, представлявани от адв.
Лиляна Ангелова- БАК, че ищецът Н. Г. М., в качеството си на законен наследник на своя
**** Г.Н. М., е собственик на 1/6 ид.част от следния недвижим имот, а именно: ПИ с
идентификатор 00833.501.354 по КККР на гр.Ахелой, одобрени със заповед №РД-18-
60/15.09.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота:гр.*** ул.*** №** с
площ 606 кв.м., при съседи:ПИ с идентификатор 00833.501.353; 00833.501.468;0083.501.355
и 00833.501.538, ведно с построената в този имот двуетажна масивна еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор 00833.501.354.3 по КККР на гр.Ахелой със застроена
площ 92 кв.м.
1
Със същото решение, съдът е прекратил производството в частта му по иска за отмяна на
нотариален акт за дарение на недвижим имот №**/**.**.20**г., том I, нот.д.№**/20**г. на
нотариус Христо Ройдев, район на действие РС-Поморие до размера на собствената на
ищеца Н. Г. М. 1/6 ид.ч. от недвижимия имот, предмет на дарението, извършено със същия
акт. Прекратителната част не е обжалвана и решението в тази част е влязло в сила.
Съдът е осъдил ответниците А.В.И. и ненавършилия пълнолетие И.В.И., чрез неговия **** и
законен представител В.А.И., да заплатят на ищеца Н. Г. М., сумата от 436 лева,
представляваща разноски по делото, като е отхвърлил искането за присъждане на разноски
на ищеца над този размер до претендирания от 872 лева; осъдил е ищеца Н. Г. М., да
заплати на ответниците А.В.И. и ненавършилия пълнолетие И.В.И., чрез неговия **** и
законен представител В.А.И., сумата от 500 лева, представляваща разноски по делото, като
е отхвърлил искането за присъждане на разноски над този размер до претендирания от 1000
лева.
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение, в частта, в която съдът е приел
за установено по отношение на ответниците Д. Н. М., А.В.И. и ненавършилия пълнолетие
И.В.И., чрез неговия **** и законен представител В.А.И., че ищецът Н. Г. М., в качеството
си на законен наследник на своя **** Г.Н. М., е собственик на 1/6 ид.част от следния
недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор 00833.501.354 по КККР на гр.Ахелой, с
адрес на имота: гр.*** ул.*** №**, с площ 606 кв., както и в частта, с която
жалбоподателите са осъдени да заплатят разноски в полза на ищеца в размер на 436 лева.
Жалбоподателите намират същото за незаконосъобразно и необосновано в обжалваната
част.
На първо място се твърди, че районният съд допуснал съществени процесуални нарушения,
като не съобразил нормата на чл.146 от ГПК.
Посочва се, че съгласно константната практика на ВКС, извършването на непълен или
неточен доклад, следвало да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените
правила.
Направено е обобщение на изложеното от ответниците становище с отговора на исковата
молба. Навеждат се аргументи във връзка с приложение разпоредбата на чл.49, ал.2 от
Закона за наследството. Твърди се, че наследниците изтеглили от банковата сметка на
наследодателя (поч.на **.**.20**г.), сумата от 161.01 лева и закрили сметката, с оглед
запазване наследственото имущество и извършване неотложен ремонт. Пояснява се, че
останалите средства от ремонта били предоставени от **** на наследодателя- В.И.И., която
заплатила и дължимия данък за имота за 2018г.
Развиват се подробни съображения във връзка с направените доказателствени искания за
допускане на гласни доказателства, които районният съд не допуснал. Твърди се нарушение
принципа на служебното начало- чл.7 от ГПК.
Посочва се, че в случаите, когато при управление на наследствените имущества възникне
належаща нужда от по-големи разходи за запазване на имота, извършените действия по
2
разпореждане с банкови влогове, не касаели приемане на наследство. Цитира се съдебна
практика- Решение№54/03.05.1961г. по гр.д.№36/61г. , ОСГК на ВКС.
Иска се отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната част. Претендират се разноски. С
въззивната жалба са направени доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от Д. Н. М. чрез адв.Андон Андонов-
БАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Излага се становище във връзка с
наведените от въззивниците доводи за допуснати процесуални нарушения. Посочва се, че в
проведеното в производството пред районния съд открито съдебно заседание на
09.06.2021г., докладът по делото бил приет без възражения.
Твърди се, че паричните средства, които въззиваемата изтеглила от банковата сметка на
наследодателя, били разделени поравно между двете му деца. Възразява се срещу
твърденията за извършени от **** В. ремонтни дейности. Подчертава се, че грижи за
наследствения имот полагал единствено **** Н.М..
Навеждат се доводи за недействителност на направения отказ от наследство.
Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а въззивната жалба- отхвърлена като неоснователна. Развиват се
съображения относно направените от въззвнците доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от Н. Г. М., чрез адв.Петя Станчева-
Минкова-БАК, с който се оспорват наведените в жалбата твърдения.
На първо място се излагат аргументи относно доводите за извършени от
първоинстанционния съд процесуални нарушения /чл.146 от ГПК/. Посочва се, че страните
не възразили по доклада на съда и същият бил приет.
Заявява се, че направените по делото искания за събиране на гласни доказателства, се
явявали неотносими към предмета на спора, поради което правилно съдът оставил същите
без уважение.
Излага се становище във връзка с твърденията за направен отказ от наследство. Пояснява се,
че отказът бил извършен на по-късен етап, след осъществени действия по приемане.
Навеждат се доводи в тази насока.
Развиват се съображения относно направеното с въззивната жалба искане за събиране на
гласни доказателства. Моли се, в случай, че бъде уважено искането за допусне до разпит на
свидетели, да бъдат допуснати двама свидетели и на страната на въззвиаемия.
Иска се потвърждаване решението на районния съд като правилно и обосновано.
Претендира се присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
С Определение №73 от 12.01.2022г. въззивният съд е допуснал гласни доказателства.
С оглед изложеното във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд
приема за установено от фактическа страна следното:
3
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и от легитимирани лица с
правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.124 от ГПК. Предявен е от
Н. Г. М. за приемане на установено по отношение на ответниците Д. Н. М., А.В.И. и И.В.И.,
чрез законния му представител, че ищецът е собственик на 1/6 ид. ч. от следния недвижим
имот, а именно: ПИ с идентификатор 00833.501.354 по КККР на гр.Ахелой, одобрени със
заповед №РД-18-60/15.09.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота:гр.***
ул.*** №** с площ 606 кв.м., при съседи:ПИ с идентификатор 00833.501.353;
00833.501.468;0083.501.355 и 00833.501.538, ведно с построената в този имот двуетажна
масивна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 00833.501.354.3 по КККР на
гр.Ахелой със застроена площ 92 кв.м. Посочва, че ответницата М. е негова ****, а
останалите ответници са *** на С.Г. М., негова ****. Общият наследодател Г.Н. М. е
починал на **.**.20**г. е починал и оставил наследници по закон-преживяла ***, *** и
**** /първите двама страни в производството/. Ищецът и **** му направили отказ от
наследство на 14.03.2018г. като преди това на 17.01.2018г. заедно с **** си приели
наследството като изтеглили сумата и закрили сметката на наследодателя си. Впоследствие
първата ответница М., легитимирайки се като единствен собственик на описания недвижим
имот го дарила на вторите двама ответници, нейни ******. Ищецът твърди, че направения
от него отказа от наследство е недействителен, поради което моли съда да бъде признат за
собственик на 1/6 ид.ч. от описания недвижим имот в качеството му на наследник по закон
на Г.Н. М.. Също е поискал да бъде отменен н.а. №**, том I, рег.№***, дело №** от 20** по
описа на нотариус Христо Ройдев, обективиращ договор за дарение по отношение на
разликата между 1/6 ид.ч. и действително притежаваните от първата ответница 5/6 ид.ч. от
имота.
В срока за отговор ответникът М. е заявила, че предявеният иск е основателен и не оспорва
изложеното в исковата молба.
В срока за отговор такъв е подаден от ответниците А.В.И. и И.В.И., последният със
съгласието на **** си и законен представител В.А.И.. Оспорват така предявеният иск и
посочват, че визираното действие по теглене на сума и закриване на сметката на
наследодателя е такова за запазване на това имущество, тъй като средствата са ползвани за
неотложен ремонт на къщата и тъй като сумата от 161,01 лв. не е била достатъчна ****та на
ответнците дала останалите необходими средства. По тази съображения молят предявеният
иск да бъде отхвърлен.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си, вкл. са допуснати гласни
доказателства пред въззивната инстанция.
Производството пред районния съд е прекратено в частта му по иска за отмяна на
нотариален акт за дарение на недвижим имот №**/**.**.20**г., том I, нот.д.№**/20**г. на
нотариус Христо Ройдев, район на действие РС-Поморие до размера на собствената на
ищеца Н. Г. М. 1/6 ид.ч. от недвижимия имот, предмет на дарението, извършено със същия
4
акт. Прекратителната част не е обжалвана и решението в тази част е влязло в сила.
Производството пред въззивната инстанция е висящо в частта, в която исковата претенция е
уважена.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът М. и ответницата Д.М. са
наследници по закон на Г.Н. М., починал на **.**.20**г. Видно от представеното
удостоверение за наследници наследница по закон на същия наследодател е и С.Г. М., ****
на ищеца.
По делото са представени удостоверения изх.№537/14.03.2018г. и изх.№538/14.03.2018г. от
Районен съд Поморие, установяващи направен отказ от наследство оставено от покойния
Г.Н. М. от страна на неговите *** и ****-Н. Г. М. и С.Г. М., вписани в регистър на съда.
Видно от н.а. за дарение на недвижим имот №**/**.**.20**г., том I, нот.д.№**/20**г. на
нотариус Христо Ройдев, район на действие РС-Поморие, ответницата Д. Н. М. дарява на
******те си А.В.И., непълнолетен, действащ лично и със съгласието на **** си В.И.И. и
И.В.И., малолетен, действащ чрез своя законен представител В.И.И. следния недвижим
имот:ПИ с идентификатор 00833.501.354 по КККР на гр.Ахелой, одобрени със заповед
№РД-18-60/15.09.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота:гр.*** ул.***
№** с площ 606 кв.м., при съседи:ПИ с идентификатор 00833.501.353;
00833.501.468;0083.501.355 и 00833.501.538, ведно с построената в този имот двуетажна
масивна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 00833.501.354.3 по КККР на
гр.Ахелой със застроена площ 92 кв.м. М. се легитимира като собственик на целия имот на
основание наследяване и вписани откази от наследство от останалите двама наследници по
закон, тъй като на основание чл.52 от ЗН частта на отреклите се, уголемяват дела в случая
на единствения наследник.
По делото са представени операционна бележка от 17.01.2018г. и искане за закриване на
банкова сметка, подадено от Н.М., Д.М. и С. М. до Банка ДСК. От тях се установява, че на
17.01.2018г. наследниците на Г.Н. М. са получили сумата от 161,01 лв. от банковата сметка
на наследодателя и са закрили същата-всеки един от тях се е подписал при получаването на
сумата и под искането за закриване на сметката.
Пред въззивната инстанция са допуснати гласни доказателства-по един за всяка от страните
за установяване на твърденията на ответниците, че в процесния имот е извършен неотложен
ремонт и на ищеца, че само той живее в имота и се грижи за него.
Свидетелят на ответниците А.Б.Х. разказва пред съда, че познава „бабата на В.“ и В..
Последната дошла при него и му казала, че има голям проблем в банята. Свидетелят посетил
„къща на два етажа в ***“, която се намира на пътя и видял, че има голям теч в банята и
преценил, че трябва да се кърти и да се сменя всичко. В. му каза, че бабата има около 100 лв.
и няма да стигнат, затова тя щяла да купи материалите. Общо взел около 500 лв. Бабата
седяла отзад и почти не я виждал, веднъж донесла кафе и сладки. Свидетелят Х. заявява, че
познава ишеца М. и го посочва в съдебната зала. Пояснява, че той не живее в тази къща, а
отсреща. В. му дала ключ и докато правили ремонта не бил виждал никой друг в къщата.
5
Свидетелката на ищеца Д.М.Г. живее в гр.***, съседка, живее в къщата отсреща, познава
страните по делото, а ****та на Н. от 40 години. Заявява, че Н. живее в къщата отсреща, а
**** му С. в съседното до нейното блокче. Пояснява, с баба Д. са постоянно заедно. Преди
да почине *** й, Н. направил ремонт на къщата, мазилка и дограма и от тогава тя нито е
виждала майстори, нито Д. й е казвала, че са идвали майстори. Разказва, че Д. се тревожи, че
никой освен Н. не й отваря вратата, а тя била болна. Също така свидетелката знае от Д., че
къщата на С. е взета заради заем, който Н. е теглил.
При така установените факти съдът намира от правно страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. правилността на първоинстанционното
решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим
съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания свързани с доклада по делото. Конкретни
нарушения не са посочени, а са изброени задълженията на съда съгласно чл.146 ГПК.
По делото има изготвен доклад, указана е доказателствената тежест на страните.
Съобразявайки нормата н чл.266,ал.3 ГПК въззивният съд е допуснал доказателства.
Спорният въпрос по делото е дали направения от ищеца Н.М. отказ от наследство, вписан в
специалния регистър на съда под вх.№8/14.03.2018г. е действителен в светлината на
извършеното на 17.01.2018г. от тримата наследници теглене и закриване на банковата
сметка на наследодателя Г.Н. М., починал на **.**.20**г.
Приемането и отказът от наследство произвеждат действие от откриване на наследството,
съгласно чл. 48 и чл. 52 ЗН и са безусловни и неоттегляеми (окончателни) по аргумент от
чл. 54 ЗН. Наследникът, който е призован към наследяване, може да се откаже от
наследството, само ако не го е приел, поради което отказът, извършен след като е прието
наследството, е нищожен поради невъзможен предмет. С оглед разпоредбите на чл. 48 ЗН
наследниците придобиват наследството на своя наследодател не автоматически с
откриването на наследството, а с приемането му. Приемането съгласно чл. 49, ал. 1 ЗН става
с изрично изявена воля за приемане, като за целта наследникът направи съответно писмено
заявление пред районния съдия, в района на който е открито наследството, и така
направеното приемане се впише в особена за това книга. Наследникът може и да не изяви
изрично волята си за приемане на наследството по този ред. Той може да го приеме
мълчаливо. За да се счете, че наследникът е приел мълчаливо наследството, необходимо е
той да извърши действие, което несъмнено да предполага намерението му да приеме
наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник.
Така е и в настоящия случай - проследявайки хронологията на извършените действия съдът
преценява, че ищецът М. е приел наследството чрез извършване на конкретни действия-
получаване на наследствената част от сумата по банковата сметка на наследодателя и
6
изрично е поискал заедно с останалите двама наследници закриване на тази сметка. Тези
действия в своята съвкупност представляват мълчаливо приемане на наследството. Приеме
ли го той, вече няма от какво да се отказва. Защото отказът е отказ да се приеме
наследството. Т.е. за да е действителен отказа от наследство, необходимо е наследникът да
не го е приел. И затова, когато на 14.03.2018г. ищецът е направил писмено заявление до
районния съд, че се отказва от наследството на **** си, той не е имал от какво да се отказва.
Затова направеният от него формален отказ от наследството на **** си е без правна
стойност.
Не може да бъде споделена защитната теза на въззивниците, че изтеглянето на паричната
сума е била използвана за управление на наследственото имущество, неговото запазване
чрез извършване на неотложен ремонт. На първо място такава нужда по делото не беше
установена-нито теч, падане на мазилка, овлажняване на стена и опасност от срутването й.
Показанията на свидетеля Х. са непоследователни и не кореспондират с останалите събрани
по делото доказателства, поради което не могат да обуславят извод, че в процесния имот се
е налагал неотложен ремонт и парите са вложени в това. В противовес на тези показания са
показанията на свидетелката Г., водена от ищеца, която е съседка и познава страните от
много години. Нейните показания са последователни и логично свързани. Тук следва да се
отчете и спецификата на отношения между хората в малките градове, какъвто е гр.***,
където хората се познават, а съседите понякога знаят един за друг повече, отколкото дори
близките роднини. Затова съдът кредитира нейните показания, които са в смисъл, че след
смъртта на наследодателя ремонт не е извършван в къщата. Тези показания изцяло
кореспондират и с позицията на ответницата М. /сега въззиваема/.
Горните доказателства обуславят извода, че ищецът М. след смъртта на **** си е станал
собственик на 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот и изградената в него жилищна сграда
по наследство. Ето защо предявеният иск е основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен. Като е достигнал до същия правен извод районният съд е постановил правилен
и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваната част.
По разноските:
В правомощията на съда е, с оглед на крайния инстанционен резултат да разпредели
отговорността за разноски. В тази връзка, предвид изхода на делото, в тежест на
въззивниците следва да бъдат възложени поисканите своевременно от въззиваемия М.
разноски във въззивното производство в размер на 400 лв., заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представения договор за правна помощ и съдействие.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДАВА в обжалваната част Решение №260199/19.10.2021г., постановено по гр.д.
7
№27/2021г. по описа на Районен съд- Поморие.
ОСЪЖДА А.В.И. с ЕГН ********** и И.В.И. с ЕГН **********, чрез законния си
представител и негов **** В.А.И. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Княз
Борис I“ №10, вх.Б, ет.1- Адвокатско съдружие ,,Ангелова, Бошнаков и сие“ да заплатят на
Н. Г. М. с ЕГН********** с адрес гр.***, Община ***, обл.*** ул.*** №* сумата от 400 лв.
/четиристотин лв./, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8