РЕШЕНИЕ
№ 2170
гр. Варна, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Й. Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Й. Йорданова Гражданско дело №
20213110106550 по описа за 2021 година
Предмет на делото са ипредявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
вземания за плащане на главница - стойност на такса за извършване на услугата дялово
разпределение и лихва за забава върху главницата, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Съдът е сезиран от „Т.С.” ЕАД с исковата молба, с която са предявени допустими
установителни искове по реда чл. 422, ал. 1 ГПК, срещу К. М. В. и ИВ. Г. В. за признава за
установено, че ответниците дължат да заплатят на ищеца СОЛИДАРНО следните суми:
25,39 лв. (двадесет и пет лева и тридесет и девет стотинки) представляваща главница за
незаплатена услуга, дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София
1700, обл. София, общ. Студентски, ***, инсталация ** с абонатен № ** за периода от м.
11.2017г. до м. 04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 22.12.2020г. до окончателното изплащане, сумата 5,45 лв.
(пет лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща лихва за периода от 31.12.2019г. до
07.12.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.1480/2021 по описа на ВРС, 12 състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия в
горепосочения недвижим имот и не са изпълнявали задълженията си за заплащане на
начислената такса за дялово разпределение. Излага се, че в сградата в която се намира имота
е извършвана услугата дялово разпределение в етажната собственост от „Т.С.“ ЕООД, с
което дружество етажната собственост е сключила договор. Ищецът сочи, че имал договор с
„Т.С.“ ЕООД за извършване на услуга дялово разпределение на клиенти, като
топлопреносното предприятие да предава данни за предава данни за потребената енергия и
да издава фактури, поради което следва да му се заплатят дължимите суми за такса дялово
разпределение. Поддържа се, че ответниците са солидарно задължени, тъй като
претендираните суми представляват разходи за задоволяване на нуждите на семейството и
се поемат от двамата съпрузи. Иска се да се признае за установено, че ответниците дължат
посочените суми. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба.
Поддържат, че са заплатили претендираните суми за дялово разпределение и лихва. Излагат,
че са ползвали услугата дялово разпределение през процесния период, но не са получавали
1
фактура с претендиранта сройност, която да не са заплатили. Излагат, че при справка в ел.
системата на ищеца не фигурира незаплатено от тях задължение.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
По исковете за заплащане на такса за извършената услуга дялово разпределение в
тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са имали задължение да му заплащат
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната енергия, договорения
размер на възнаграждението, че в рамките на процесния период действително е извършвано
дялово разпределение на топлинната енергия, стойността на възнаграждението за
действително извършената услуга. По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
ищецът следва да установи, че главното задължение е възникнало, датата на която
ответниците са изпаднали в забава по отношение изпълнението на главното задължението.
На основание чл. 139б от ЗЕ клиентите в сграда-етажна собственост, избират лице,
регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ за извършване на услугата дялово разпределение, като
изборът се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две
трети от собствеността в сградата-етажна собственост, какъвто е и настоящият случай.
Съгласно чл. 149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на
доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на
чл. 139а, а на основание чл. 36 от ОУ от 2014 г. сумите за дялово разпределение се заплащат
от потребителите на продавача /„Т.С.“ ЕАД/, който от своя страна заплаща цената на
услугите на дружествата за дялово разпределение.
От доказателствата по делото се установява, че ответниците са собственици на
процесния имот, който е бил топлоснабден и в който след присъединяването му към
топлопреносната мрежа е извършвана услугата „дялово разпределение“. С определение от
13.10.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че услугата дялово разпределение е
извършвана в процесния период в полза на ответниците. В отговора на исковата молба е
посочено, че ответниците не оспорват изчисляването и размера на начислената такса.
Единственото възражение на ответниците е, че са заплатили претендираната сума,
доколкото редовно са заплащали всички свои задължения към ищеца. Твърди се, че за
процесната сума не е издадена фактура, стойността на която да бъде заплатена.
Настоящият състав намира възраженията на ответниците за неоснователни.
Неотносимо към спора, при липса на противоречие, че услугата е извършената и каква е
нейната стойност дали е издадена или не фактура за вземането. Недоказано, остава
възражението на ответниците, че са заплатили претендираните в настоящото производство
суми. С определението за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание,
на основание чл.146, ал.2 ГПК съдът е указал изрично на ответниците, че не сочат
доказателства да са погасили задължението, като въпреки така дадените указания, от тях не
са ангажирани доказателства в тази посока. Твърдението на ответниците, че задължението е
заплатено, доколкото в сайта на дружеството не са видими незаплатени задължения за
процесния имот и за процесния период не обуславя извод за погасяване на сумите. На съда е
служебно известна практиката на ищцовото дружество след образуване на съдебно
производство за определени задължения, да премахва същите от сайта си като видими за
абоната при проверка с абонатен номер. След образуване на съдебната преписка, съобразно
вътрешната организация на „Т.С.“ ЕАД, вземанията за които е образувано съдебно
производство са видими само на каса на дружеството след посочване на нов номер, под
който в дружеството е образувана съдебната преписка. При изложеното фактът, че
вземането не фигурира като незаплатено при проверка на сайта на ищеца, не обуславя извод
за неговата недължимост.
В обобщение се установява, че услугата „дялово разпределение“ е извършвана за
процесния имот в процесния период и между страните не се спори за размер на дължимата
такса за извършваната услуга, поради което следва да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 25,39 лв. (двадесет и пет лева и тридесет и девет
стотинки) представляваща главница за незаплатена услуга, дялово разпределение за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София 1700, обл. София, общ. Студентски, ***,
инсталация ** с абонатен № ** за периода от м. 11.2017г. до м. 04.2019г.
Съдът намира, че стойността на таксата дялово разпределение в процесния имот,
придобит в режим на съпружеска имуществена общност е разход за покриване на семейните
2
нужди. Предвид това в конкретната хипотеза намира приложение разпоредбата на чл. 32, ал.
2 от СК, съгласно която разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от
двамата съпрузи и за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за нужди на
семейството, те отговарят солидарно. Следователно ответниците следва да отговарят
солидарно за задълженията.
Исковете по чл.86 ЗЗД
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг, както и
забава на ответника.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция за сумата 5,45 лв. (пет
лева и четиридесет и пет стотинки), за периода от 31.12.2019г. до 07.12.2020г.се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно с
уважената, съотв. отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал заплащане на разноски в исковото производство – 75,00 лв. –
държавна такса, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП съдът определя 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
исковото производство в общ размер от 144,07 лв., съразмерно с уважената част от
исковете.
Ответниците са направили искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение. Всеки от тях е представил доказателства за заплащане на разноски за
адвокатски хонорар в размер на 300,00 лв. / л.105 и сл. от делото/, който е в минимален
размер съгласно чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съобразно отхвърлената част от исковете ищецът следва да
бъде осъден да заплати на всеки от ответниците сумата от 53,02 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос.
Ищецът е сторил разноски в заповедното производство – 25,00 лв.- държавна такса, а
съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и съобразно издадената
заповед за изпълнение – 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение. На ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в заповедното производство в общ размер от 61,75 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
Ответниците още с подаване на възражението по чл.414 ГПК са направили искане за
присъждане на разноски в заповедното производство и са представили доказателства за
заплащан на 200 лв. от всеки от тях. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на всеки от ответниците сумата от 35,34 лв.-
разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответниците К. М. В., ЕГН:
********** и ИВ. Г. В., ЕГН: ********** и двамата със съдебен адрес: гр. Варна, ** дължат
на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК **със седалище и адрес на управление: гр. София, ** по
предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД чл. 86, ал. 1 ЗЗД СОЛИДАРНО сумата от 25,39 лв. (двадесет и пет лева и тридесет и
девет стотинки) представляваща главница за незаплатена услуга, дялово разпределение за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София 1700, обл. София, общ. Студентски, ***,
3
инсталация ** с абонатен № ** за периода от м. 11.2017г. до м. 04.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
22.12.2020г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.1480/2021 по описа на ВРС, 12 състав като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на сумата от 5,45 лв. (пет лева и четиридесет и пет стотинки) за
периода от 31.12.2019г. до 07.12.2020г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, К. М. В., ЕГН: ********** и ИВ. Г. В.,
ЕГН: ********** и двамата със съдебен адрес: гр. Варна, **да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
** със седалище и адрес на управление: гр. София, ** сумата от 144,07 лв., - разноски в
исковото производство и сумата от 61,75 лв.- разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 1480/2021 г. по описа на ВРС, 12 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Т.С.” ЕАД, ЕИК **със седалище и адрес
на управление: гр. София, ** да заплати на К. М. В., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр.
Варна, ** сумата от 53,02 лв.- разноски в исковото производство и сумата от 35,34 лв.-
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1480/2021 г. по описа на ВРС, 12 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Т.С.” ЕАД, ЕИК **със седалище и адрес
на управление: гр. София, ** да заплати на ИВ. Г. В., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр.
Варна, ** сумата от 53,02 лв.- разноски в исковото производство и сумата от 35,34 лв.-
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1480/2021 г. по описа на ВРС, 12 състав.
Решението е постановено при участието на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД на трето
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4