Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Варна, 30.12.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на осемнадесети
декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
при участието на секретаря М.П., като
разгледа докладваното от съдията т.дело
№ 490 по описа на ВОС за 2013 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като
ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ/.
Образувано е по предявен от
«ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА» АД срещу »АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ» ЕАД иск за приемане на установено в отношенията между
страните, че ответното дружество дължи на ищеца сума в общ размер на 10 570 936.45 евро, от които сумата
от 6 950 118.02 евро, представляваща просрочена главница по
договор за б. кредит № 014LD-L-000006/29.12.2009 год., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 21.06.2012 год. /датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното й плащане/ и сумата от
3 620 818.43 евро, представляваща просрочена наказателна лихва по
договора за кредит, начислена за периода от 25.10.2010 год. до 21.06.2012 год., за която сума е издадена заповед
4868/25.06.2012 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 8974/2012 год., на ВРС – ХХХIII състав, , на
основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК.
Твърди се в сезиралата съда молба, че
страните по делото са такива и по договор за кредит 014LD-L-000006/29.12.2009 год. за сума в общ размер на
8 000 000 евро и краен срок на погасяване 30.06.2010 год. Сочи се, че
процесният договор за кредит е бил обезпечен с
поръчителството на Ч.
А. А. и „Ол сийз Пропърти 2“, както и
договорна ипотека върху описаните в исковата молба недвижими имоти. Излага се,
че поради настъпилия падеж на 30.06.2010 год. и неизпълнение на задължението за
плащане от страна на ответното дружество и солидарно задължените лица, със
заявление по чл.417 ГПК дългът е претендиран частично
и в полза на „ПИБ“ АД е издадена заповед № 9727/29.10.2010 год. по ч.гр.д. №
16699/2010 год. на ВРС – X
състав за сумата от 805 908.01 евро, представляваща начислените лихви за
периода 30.06.2010 год. до 25.10.2010 год. , с непогасен остатък към 21.06.2012
год. в размер на 534 384.26 евро, която заповед за изпълнение на парично
изпълнение е стабилизирана с положително установително
решение № 728/08.07.2011 год., постановено по т.д. № 2223/2010 год. по описа на
ВОС, ТО. Сочи се и че последващо в полза на ищеца е
била издадена и заповед № 9708/28.10.2010 год. за сумата от 1 049 000
евро, представляваща част от дължимата главница в общ размер на
7 999 118.02 евро и законна лихва към 21.06.2012 год. в размер на
84 660.56 евро, която заповед за изпълнение е стабилизирана с влязло в
законна сила решение № 341/05.03.2012 год. по т.д. № 2175/2010 год. на ВОС,
Т.О. Предвид също така настъпилия падеж на цялото вземане на Банката със
заповед № 4868/25.06.2012 год. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
8974/2012 год. по описа на ВРС – XXXIII състав ответникът и кредитополучател
е осъден да заплати на ищеца исковата сума, като с оглед постъпилото от
длъжника възражение за „ПИБ“ АД е налице правен интерес от предявяване на иск
за установяване на вземането му по издадената заповед за изпълнение, ведно с
разноските по изпълнителното производство.
В
срока по чл.367 ГПК, ответникът „АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД депозира писмен отговор, с които изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Не оспорват факта на сключен между страните договор с
посочените параметри, но твърдят същият да е по възлагане от учредителите на
„ЕЪР ПРОПЪРТИ ДЕВЕЛОПМЪНТ“ АД – в несъстоятелност съгласно подписан за целта
договор от 08.12.2009 год. Сочат, кредитното финансиране да е осигурено от „Еър
Лоджистик Лимитед“ Инк и „Ол Сийз България“ ООД, които са и
учредители на посоченото по-горе АД, с цел изплащане до края на 2009 год. на
натрупаните задължения по кредити, отпуснати от „ПИБ“ АД на „Порт Инвестмънт Девелопмънт – България 2“ ЕАД, съгласно анекс №
4/15.12.2009 год. по договор за б. кредит № 39КР-АА-2510/22.11.2007 год. и
анекс № 2/15.12.2009 год. по процесния договор за б.
кредит и преформянето й към рeдовни с оглед тяхното откупуване към дата
30.06.2010 год., в който смисъл бил и подписания договор за покупко-продажба.
Излагат, че мандатните отношения между ответника и „Еър Лоджистикс
Лимитед“ Инк следва да се считат за завършени предвид
подписаното на 14.02.2010 год. споразумение, с което на второто дружество се
възлага да изкупи отпуснатите от „ПИБ“ АД на настоящия ответник и на „Порт Инвесмънт Девелопмънт-България 2“
ЕАД кредити. Като излагат хронологията на фактите твърдят, че съгласно чл.292,
ал.2 ЗЗД задължен и отговорен за заплащане на отпуснатия от „ПИБ“ АД на „Асет Мениджмънт“ ЕАД
кредит са и „Еър Лоджистик Лимитед“
Инк и „Еър Пропърти Девелопмънт“
АД, а не ответното дружество, действувало в
качеството си на изпълнител. На основание горните твърдения, се оспорва по реда
на чл.193 ГПК истинността на фактури № BG 12-001/31.12.2009 год. и BG 06-001/30.06.2010 год., с доставчик „Блу Финанс“ Лтд
/Маршалови острови/, които се твърдят да обслужват
единствено платежното основание, по което са прехвърлени средства по кредитната
сметка на ответника по кредитната сметка на „Порт Инвестмънт Девелопмънт – България 2“ ЕАД за погасяване на
несъществуващи задължения.
В
срока по чл.372 ГПК, ищецът „ПИБ” АД
депозира допълнителна искова молба, с която изразява становище по
неоснователност на наведените от ответника доводи. Излага, че сумата по
договора за кредит, видно от икономическата обосновка по отпускане на кредита и
неговия предмет, са за оборотни средства на дружеството ответник. Сочат, че
взаимоотношенията им с „Еър Лоджистикс Лимитед“ Инк и „Еър Пропърти девелопмънт“ АД не са доведени до знанието на ищеца, нито
пък от представените доказателства може да се съди за валидно учредено мандатно
правоотношение с оглед насочване на претенцията на Банката към доверителя
съгласно чл.292, ал.2 ЗЗД. При това положение и при липсата на предприето
оспорване на наличието на валидно кредитно правоотношение, усвояване на
кредитните средства, изискуемост на вземането и неплащането на дълга, молят за
уважаване на иска.
В
срока по чл.373 ГПК, ответникът, в
допълнителния отговор и допълнението към него, оспорвайки твърденията, изложени
в допълнителната искова молба, навеждат нови такива. Съществената част от релевираните доводи са отново свързани с твърдението за
наличие на мандатното правоотношение между ответника и посочените по-горе две
дружества във връзка със задълженията на „Порт Инвестмънт Девелопмънт
– България 2“ ЕАД, чрез което твърдение съчетано с това за липса на съответно
кредитно проучване за отпускане на процесния кредит и
неправомерно разходване на кредитния ресурс, се твърди персонална симулация в
договора за кредит, респективно – неговата нищожност. Последното се свежда до
твърдението, че ищецът е изявил воля за сключване на процесния
договор за кредит с „Ейр Лоджистик
Лимитед“ Инк, а не с ответника, което е основание
последният да се приеме за нищожен на основание чл.26, ал.2 вр.
чл.17 ЗЗД. В евентуалност, предявява и възражение за прихващане със сума в общ размер на 3 078 000
евро, от които 2 000 000 евро и сумата от 1 078 000 евро,
за които суми се твърди да са неправомерно разходени от „ПИБ“ АД по
разплащателната сметка на кредитополучателя.
В проведеното на 18.12.2013 год.
открито съдебно заседание по същество на спора, ищецът, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Д., поддържа предявения иск и моли същия да бъде
уважен, като поддържа развитите в писмена защита депозирана с вх. №
27706/18.09.2013 год. доводи.
В проведеното на
18.12.2013 год. открито съдебно заседание по същество на спора, ответникът „АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД не изразява
становище, но в предходно такова от 10.09.2013 год., чрез тримата си пълномощници адв.Н. адв.С. и адв.Я., моли за
отхвърляне на предявения иск.
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 2682/04.07.2013
год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз
основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
От представеното
на л.7-11 от делото писмено доказателство, се установява, че страните по делото
са и такива по сключен на 29.10.2009 год. договор за б. кредит № 014LD – L-000006/29.12.2009 год., по силата
на който банката се е задължила да предостави на ответника, в качеството му на
кредитополучател, б. кредит в размер на 8 000 000 евро, предназначени
за оборотни средства. Същият е обезпечен чрез учредяване на договорна ипотека
върху имоти – собственост на трето лице „ЕЪР ПРОПЪРТИ ДЕВЕЛОПМЪНТ“ АД като представен
по настоящото дело са обективиращия я нотариален
акт № 85, том I, рег. № 1446, дело № 71/19.02.2010 год. /л.13, 14 от
делото/ и поръчителството на „ОЛ СИЙЗ ПРОПЪРТИ 2“ ООД и Ч. А. А., въз основа на
сключени на 29.12.2009 год. договори за поръчителство /л.16-19 от делото/.
Чл.11, раздел VI от договора обективира изявленията на страните относно договорената
годишна лихва в размер на 11 % срещу ползвания кредит, а чл.18, раздел IX – наказателната
такава при дължими, но неизвършени в срок, плащания.
Приложение № 1
към договора инкорпорира и уговорения между страните погасителен план за
погасяване на кредита, с краен срок 30.06.2010 год. Не се спори относно обстоятелството,
че сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя, като при твърдение за липса
на реално плащане по дълга ищецът е пристъпил към неговото принудително
събиране.
Не е спорно и че
с влязло в законна сила решение № 728 от 08.07.2011 год., постановено по т.д. №
2223 по описа за 2010 год. на ВОС, ТО е прието за установено, че към 29.10.2010 год. „Асет
Мениджмънт” ЕАД, със седалище гр.В., ЕИК *********, „Ол Сийз Пропърти
2” ООД със седалище гр.В., ЕИК ********* и Ч. А. А. от
гр.В., ЕГН ********** дължат
солидарно на „Първа Инвестиционна Банка” АД със седалище
гр.С., ЕИК ********* сумата
805 908.01 евро /осемстотин
и пет хиляди деветстотин и осем евро и един евроцент/,
представляваща начислени лихви по Договор за б. кредит №
014LD-L-000006 от 29.12.2009 год., за
периода 30.06.2010 год. –
25.10.2010 год. по издадена
заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ
№ 9727 от 29.10.2010 год. по ч.гр.дело № 16699/10 год. по
описа на ВРС, ХХVІ състав по иска
с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК и чл.430 от ТЗ, предявен от „Първа Инвестиционна
Банка” АД със седалище гр.С.срещу „Асет Мениджмънт” ЕАД със седалище гр.В.,
Ч. А. А. от гр.В. и „Ол Сийз
Пропърти 2” ООД със седалище гр.В..
В тази връзка,
представено от ответника е удостоверение изх.№ 29541/24.08.2012 год. на ЧСИ З. Д., приложено на
л.1021 от делото, отразяващо постъпилите по изпълнително дело 20108080400367,
образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 16699 от
2010 год., с взискател „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД
и длъжници „АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, Ч. А. А. и „ОЛ СИЙЗ
ПРОПЪРТИ 2“ ООД суми, включващи постъпления от запори по банкови сметки, суми
като задатък, такива по чл.505, ал.1 ГПК от съпругата
– недлъжник на физическото лице, включително и
върнати такива.
Не е спорно и че с влязло в законна
сила решение № 341 от 05.03.2013 год., постановено по т.д. № 2175 по описа за
2010 год. на ВОС, ТО е прието за установено, че „АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ”
ЕАД, ЕИК 103921587със седалище гр. В. и адрес на управление ул. „***, представлявано от изп. директор Н. Х.,
Ч. А. А., с ЕГН ********** *** и „Ол Сийз България” ООД,
ЕИК103318621 със седалище гр. В.
и адрес на управление ***,
представлявано от Ч.
А. дължат солидарно
на ”Първа инвестиционна банка” АД,
със седалище гр.С.
и адрес на управление бул.”***,
ЕИК ********* сумата от 1
049 000 евро/ един милион и четиридесет и девет хиляди евро/,
представляваща част от дължимата сума по запис на заповед от 29.12.2009 година
в размер на 8 000 000 евро по издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №9708/28.10.2010г. по ч.гр. д. № 16675 /10 ВРС, XXXIV състав, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение 25.10.2010г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство в размер на 41 033.31/четиридесет и една хиляди тридесет и
три лева и тридесет и една ст./ лева –заплатена държавна такса и 21 000
/двадесет и една хиляди/-юрисконсултско
възнаграждение по иска с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК и чл. 430 ТЗ, предявен от „Първа инвестиционна банка” АД срещу
„АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕАД, гр. В.,
Ч.А. А. от гр. В. и „Ол Сийз България” ООД, гр. В..
В тази връзка,
представено от ответника е удостоверение изх. № 29516/24.08.2012 год. от ЧСИ З. Д., приложено на
л.1019 от делото, се установява, че по посоченото изпълнително дело 20108080400368,
образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 16675 от
2010 год., с взискател „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД
и длъжници „АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, Ч. А. А. и „ОЛ СИЙЗ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, са постъпили от запори по банкови сметки, суми в общ размер на
332 276.67 лева. В удостоверението не е посочено за вземанията за какво
/разноски или задължение по изпълнително дело, респективно каква част/ са
послужили посочените суми.
Със заповед № 4886
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 26.06.2012
год., ВРС – ХХX състав по
ч.гр.д. № 8974/2012 год., е
разпоредил длъжникът „АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на кредитора "ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”
АД, ЕИК ********* сумата 6 950 118.02 евро главница, дължима на
основание Договор за б. кредит от 29.12.2009 год. и съгласно извлечение от
счетоводни книги, сумата от 3 620 818.43 евро наказателна лихва за
периода от 25.10.2010 год. до 21.06.2012 год., ведно със законното лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.06.2012
год. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 413 499.09
лева, направени по делото разноски за заплатена държавна такса, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, както и сумата 207 200 лева, представляващи заплащане на юрисконсултско възнаграждение, като е постановил на
основание чл.418, ал.1 ГПК незабавно изпълнение и е издал изпълнителен лист.
Видно от
представеното по делото заверено копие на ч.гр.д. № 8974/2012 год., задълженото
лице е подало възражение срещу издадената заповед за изпълнение. С разпореждане
№ 5533 от 05.02.2013 год., получено от заявителя на 18.02.2013 год., съдът е
указал на кредитора, че в едномесечен срок от получаване на възражението следва
да предяви иск относно вземането си като довнесе държавната такса, който иск е
предмет на настоящото произнасяне.
За доказване
размера на претендираното вземане по договора за
кредит и анекса към него, освен извлечение от сметки и справки по чл.366 ГПК,
са ползвани и познанията на вещо лице – счетоводител, чиито заключения основно и
допълнително, като основани на
представените по делото писмени доказателства и неоспорени от
страните, съдът изцяло кредитира.
От заключението
по проведената ССЕ, приложено на л.1227-1235, се установява, че договореният
размер по процесния договор за кредит от
8 000 000 евро е усвоен от ответника – кредитополучател в периода
01.12.2009 год. – 29.07.2013 год., посредством десет транша и чрез заверяване
на разплащателната сметка на титуляра. Сочи се също
така, че след приспадане на издадените в полза на „ПИБ“ АД изпълнителни
листи,към 21.06.2012 год. дължимата по договора главница е в размер на
6 950 118.02 евро, а дължимата за периода 25.10.2010 – 21.06.2012
год. лихва – в размер на 3 620 818.43
евро.
Въз основа на горната фактическа
установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правно
си основание в чл.
415, ал. 1 вр.
чл. 422, ал. 1 от ГПК. Същият е допустим с оглед
предявяването му в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч.гр.д. № 8974/2012 год. на ВРС – ХХX състав.
Предмет на
предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което
е издадена заповед за незабавно изпълнение, респективно удостоверено в
документа по чл.417, т.2 от ГПК. Следователно, в
тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи вземането
си срещу длъжника /ответник/.
В конкретния случай,
обосновавайки претенцията си за дължимост на сумите
/главница и лихви/, за които е издадена заповедта по чл.417 ГПК, ищецът
представя договор за б. кредит № 014LD – L-000006/29.12.2009 год. Последните обосновават положителния извод на съда за наличието на валидна облигационна
връзка между ищеца и ответникът „АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, по силата на
която за ищцовото
дружество е възникнало задължението
да предостави на кредитополучателя б. кредит за
оборотни средства в размер на
8 000 000 евро. След като относно изпълнение на
задължението на ищеца и усвояване на сумата от първия ответник по делото не е
налице спор между страните по делото /а и горното е установено чрез ССЕ/, в
тежест на ответника е да установи плащане на погасителните вноски или наличието
на други правоунищожаващи, правоотлагащи
или правопогасяващи възражения. Ответникът не твърди
плащане в полза на ищеца по договора за б. кредит, респективно не установява
такова, като релевираните от него възражения по
същество на предявения иск се свеждат до валидността на сключения между
страните договор с твърдението за наличието на персонална симулация в лицето на
кредитополучателя. Тоест, единственото наведено възражение срещу дължимостта на претендираната от
ищеца сума е правоизключващо такова, с което
ответникът твърди факти, осуетаващи изначално
възникване на претендираното право. По недопустимостта
му обаче, с оглед предходно воденото производство по между същите страни по т.д.
№ 2223 по описа за 2010 год. на ВОС, ТО, с влязло в сила решение по което е
приета за установена дължимостта на сумата
805 908.01 евро, представляваща начислени лихви за периода 30.06.2010 год.
– 25.10.2010 год по договор за б. кредит № 014LD-L-000006 от 29.12.2009 год., съдът се
е произнесъл с определението по чл.374 ГПК с № 2682 от 04.07.2013 год. Касае се
за проявено с посоченото решение преклудиращото
действие на силата на пресъдено нещо, която се отнася
до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта,
принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те
са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни
последици. Приетото от настоящият състав на ВОС е съответно както на правната
теория /виж: проф.Д-р Ж.
С., „Българско
гражданско процесуално право“, 8-мо допълнено и преработено издание,
издателство Сиела, глава XIV, пар.72
„Обективни предели на силата на пресъдено нещо“, раздел
V, т.2, стр.366-367/,
така и на формираната по реда на чл. 290 ГПК практика, имаща задължителен за долустоящите
съдилища характер, съгласно разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение №
1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Така, в решение № 115 от
10.012012 г. по т. д. № 883/2010 г. на ВКС, I т. о. е прието, че „всеки
факт, от който може да се изведе искане за установяване, че към деня на
приключване на устните състезания съдебно признатото право не е съществувало в
полза на носителя му съгласно съдебното решение, се преклудира“
… „преклудирани са фактите, представляващи основания
за нищожност на правните сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи
права за унищожаване или разваляне на сделки, на които се основава съдебно
признатото вземане“. Това действие, в постановени по чл.274 ГПК определения №
663 от 04.11.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№ 582/2009 г., ІІ т.о., ТК., № 21 от
17.01.2011 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 485/2010 г., І г.о., ГК, № 558 от 30.09.2011
г. на ВКС по ч.гр.д.№ 431/2011 г., ІV г.о., ГК, о№ 722 от 27.10.2011 г. на ВКС
по ч.т.д.№ 569/2011 г., І т.о., ТК и №
966 от 29.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 633/2012 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Камелия Ефремова, включително е обяснено и с оглед установената с
нормите на чл.133 и чл.370 ГПК процесуална преклузия,
като е прието, че всеки юридически факт, който ответникът е пропуснал да
изтъкне в подкрепа на възражението последната, изгубва качеството на правнорелевантен за конкретния спор факт, от което следва,
че той не може да бъде предмет на самостоятелен иск или на възражение в нов
процес /какъвто е и настоящия случай/ поради отпадане на преюдициалния
му характер по отношения на висящия правен спор. Приложената от ответната страна
съдебна практика на ВКС не влиза в противоречие с горния правен извод на съда
доколкото същата касае обективните предели на сила на пресъдено
нещо при уважен частичен иск, какъвто предявеният по т.д. № 2223 по описа за
2010 год. на ВОС, ТО не е спрямо настоящия. Това е така, тъй като се касае за
различни по своя характер вземания /главница и лихва/, респективно за различни
периоди /по отношение на претендираната лихва/, но
произтичащи от един и същи правопораждащ факт. Следва
също само да се отбележи, че и по отношение на частичния иск /дори да се
приеме, че предявеният по т.д. № 2223/2010 год. на ВОС иск има характера на
такъв/ формираната силата на пресъдено нещо се
простира спрямо установените правопораждащи факти,
както е прието в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 89 от 11.07.2011
год. на ВКС по т.д. № 716/2010 год. на I т.о., ТК, докладчик съдията Л. И. и каквото, като насочено към
възникване на задължението, съставлява коментираното.
Съвкупно, при
липса на твърдения, респективно доказателства за обстоятелствата, за които
ответника носи доказателствена тежест, се налага правния
извод на съда за основателност
на предявения иск, чийто размер е доказан чрез заключението по
ССЕ.
Изводът на съда относно
дължимостта на сумите, за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 8974/2012 год. на
ВРС – ХХX състав не налага редуциране на разноските по
заповедното производство /определение № 417 от 03.06.2011 год. на ВКС по ч.т.д.
№ 315/2011 год., І т.о., ТК, докладчик Т. К./.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и обективираното в исковата молба искане, ответниците
следва да бъдат осъдени да му заплатят сторените пред настоящата инстанция
разноски за държавна такса в размер на 413 499.09 лева, депозит за вещо
лице в размер на 300 лева и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 413 879.09 лева, или общо 827 678.18
лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска на "ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., ***, представлявана от изпълнителните
си директори В. Х. Х. и Д. К. К. срещу „АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Т., ул.»***, представлявано от изпълнителния си директор Н. Г. Х.,
че ответникът „АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД ДЪЛЖИ на «ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА» АД, гр. С. сума в общ
размер на 10 570 936.45 евро, от които сумата от
6 950 118.02 евро, представляваща просрочена главница по договор
за б. кредит № 014LD-L-000006/29.12.2009 год., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 21.06.2012 год. /датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й
плащане/ и сумата от 3 620 818.43 евро, представляваща
просрочена наказателна лихва по договора за кредит, начислена за периода от
25.10.2010 год. до 21.06.2012 год., за
която сума е издадена заповед 4868/25.06.2012 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 8974/2012 год., на
ВРС – ХХХIII състав, , на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Т., ул.***, представлявано от изпълнителния
си директор Н. Г. Х. ДА ЗАПЛАТИ на
"ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, представлявана от изпълнителните
си директори
В. Х. Х. и Д. К. К. сумата от 827 678.18
лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на
страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: