РЕШЕНИЕ
гр.София,29.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9-ти състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври, две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова,като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 12008 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и
субективно кумулативно съединени осъдителни искове по вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ,
вр. чл. 79, ал. 1 и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ищецът
твърди в ИМ, че с ответниците е сключил Договор за потребителски
кредит № HL 25978, с който
им предоставил кредит в размер на 74
340 евро, усвоен на 21.09.2007 г.
еднократно. Сочи, че с договор за
цесия прехвърлил на „Б.Р.С.“ АД вземането
си, произтичащо от този договор за
кредит, като с нов
договор за цесия “Б.Р.С..“ АД му е
прехвърлило обратно вземането си, произтичащо от
посочения договор за кредит. С
допълнителни споразумения приложени към ИМ от: 15.04.2009
г., 30.03.2010 г., 29.12.2010 г., 29.07.2011 г., 10.04.2012 г., 27.12.2012
г., 27.09.2013 г., 21.05.2014 г. и 03.02.2015
г., страните предоговаряли условията по договора за кредит,
като въвеждали периоди на облекчено погасяване на общия дълг и преоформяли
сумата на съществуващите просрочия (за главница и лихва) чрез натрупването им
към усвоената редовна главница по кредита. Крайният срок за издължаване на кредита,
включително и дължимите лихви е 240
месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка (21.09.2007
г.). Поради непогасяване в
срок на задълженията
на ответниците по договора Банката
упражнила правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем. За
обявената предсрочна изискуемост, ответниците били уведомени с покана, връчена
от Нотариус Е.П.с рег. № 379 при
НК, получена лично на 23.08.2016 г. от ответницата Г. Ц. и със задължението да
я предаде и на съпруга си. Ищецът претендира ответниците да бъдат осъдени да
му заплатят солидарно: сумата от 101 780 евро – главница по ДПК
№ HL 25978, сумата
от 13 754 евро-дължима
лихва (възнаградителна
-13 238 евро и мораторна- 515,06 евро), сумата от 678,47евро –такси
и сумата от 269,29 евро- дължими застраховки,ведно със
законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на ИМ до
окончателното й изплащане.
Претендира и за направените разноски.
Ответниците в
депозирания в срок срок отговор възразяват,че
иска е недопустим и неоснователен.Признават сключения
на 10.09.2007
г. договор № HL 25978, за
предоставения кредит за 74
340 евро, която сума била усвоена от
тях. Твърдят, че лихвите,
натрупани след капитализациите формират значителна част от цялото задължение,
предвид това, че не са приложени погасителните планове към подписаните
допълнителни споразумения, не е ясно точния
размер по месеци, на дължимите лихви и частта от главницата,и каква част от тях
е била погасявана.Не става ясно и са в невъзможност да установят натрупаните
лихви, след капитализациите колко и кога са се натрупали върху главния дълг
след изтичането гратисните периоди по допълнителните споразумения.Оспорват
приложените лихвени проценти по трите допълнителни споразумения: от 2012 г.,
2013 г. и от 2014 г., в които се сочи че „ след изтичане периода на облекчено
погасяване, кредитът се олихвява с годишна лихва в размер равен на сбора на
действащия към същата дата БЛП на Банката за ЖИЛИЩНИ кредити ...”Отбелязват, че
след като процесния договор е за
потребителски кредит, не може да се олихвява с БЛП за жилищни кредити. Твърдят, че
посочените разпоредби на договора за потребителски кредит и посочените
разпоредби от допълнителните споразумения към него подробно описани са нищожни,тъй като са
неравноправни. Излагат съображения, че те дават възможност на Банката за
произволно изменение на БЛП, без ясни критерии,
както и че просрочените лихви се прехвърлят към главницата, което от своя
страна води до увеличаване на лихвата.Сочат
още, че всяко едно от ДС съдържа
неравноправни клаузи, тъй като постепенно в тях са поставяли по тежки условия
от основния договор. Считат, че нищожните
клаузи от ДС не са
породили правно действие и с тях не е постигнат целения забранен от закона
резултат - увеличение на главницата с капитализиране на лихви и такси, и
повторното начисляване на лихви и такси. Излагат
доводи, че не
е настъпила предсрочна изискуемост.
Съдът приема следното
от фактическа страна:
Безспорно е,че на 10.09.2007 г. между „Ю.Б.“АД, с предишно наименование „Б.П.Б.“ АД и Г.М.Ц. и Е.П.Ц. е сключен Договор
за потребителски кредит
(ДПК) № HL 25978, по
силата на който е предоставен от ищеца
кредит на ответниците в размер на 74
340 евро. Не се спори, че
именно тези страни са страни и по
допълнителни споразумения (ДС) от 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г.,
2014 г. и 2015 г. Съгласно процесния договр Банката е предоставила на ответниците потребителски кредит за текущи
нужди в размер
на 74340 евро, като
кредитополучателите са
поели насрещно задължение да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви
в сроковете и при условията на договора, като съгласно чл. 1, ал. 2, за връщането на кредита и за другите задължения,
кредитополучателите отговарят солидарно. Чл. 5 от договора предвижда, че
крайният срок за погасяване (издължаване) на кредита, включително дължимите
лихви е 240 месеца,
считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита. Съгласно чл. 6, ал. 1,
кредитополучателят погасява кредита на равни (анюитетни) месечни вноски,
включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска 754,72 евро.
Изпълнението на задълженията на кредитополучателя по
договора е било
обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот (подробно описан в нот. акт вписан в
Служба по вписванията с акт № 89, т. LVIII, дело 44684 от 13.09.2007 г., която не се спори, че е била учредена в
предвидената от закона форма. В чл. 2, ал. 1 от договора страните са се договорили кредита да се усвоява по сметка
на кредитополучателя Г.М.Ц..
С чл. 3, ал. 1 от договора страните са постигали съгласие,
че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в
размер на сбора на Базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в евро,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка
от 4,75 пункта. Към момента на
сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредит в евро е бил в размер на 6 % процента. В чл. 3,ал.5 е предвидено,че
действащият БЛП на Банката за
жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените за него стават
незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за
новия размер на БЛП за евро и датата, от която той е в сила чрез обявяването им
на видно място в банковите салони. Договорените в договора надбавки
не се променят. Съгласно чл. 6, ал. 2 погасяването на кредита се извършва във
валутата, в която същият е разрешен и усвоен. По силата на ал.3 от същата разпоредба е посочено
в случай, че по
време на действието на договора, банката промени БПБ за жилищни кредити в евро, размерът на погасителните
вноски, определени в ал. 1 се променя автоматично, в съответствие с промяната,
за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменяемо
и безусловно съгласие.
С чл. 12, страните са се съгласили, че банката запазва правото си по време
на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните, които прилага при оперциите си. Измененията в Тарифата и/или
влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са
задължителни за страните по договора.
По делото е представено
подписано от страните на 26.03.2008 г. Приложение към този договор, в
което е посочено, че заемната сметка е открита. Не се спори и обстоятелството,че
сумата по кредита е била усвоена. От приложения погасителен план по ДПК № HL 25978 следва извода, че
падежа на вноските по кредита е на дата 21 число от месеца.
На 15.04.2009г. между „Б.Р.С.“ АД, от
една страна, и ответниците от друга е сключено допълнително споразумение (ДС) към договор за потребителски
кредит (ДПК) № HL 25978, в който е предвиден дванадесетмесечен период на облекчено погасяване
на кредита, по време на който кредитополучателят погасява кредита на равни месечни
вноски, съобразно подписан между страните погасителен план. Със споразумението, страните са констатирали размера на просрочената главница, просрочените лихви и
такси и са заявили, че всички посочени просрочени задължения се преоформят
служебно чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главница (чл.4)
На 30.03.2010г. между„Б.Р.С.“АД, от една страна, и ответниците от друга, е сключено второ ДС към ДПК № HL 25978, в който е предвиден шестмесечен период на облекчено погасяване
на кредита (чл.4), по
време на който кредитополучателят погасява кредита на равни месечни вноски, съобразно
подписан между страните погасителен план. Със споразумението (чл. 2), страните по него са
констатирали какъв е размера на просрочената главница, просрочените лихви и такси и са
заявили, че всички посочени просрочени задължения се преоформят служебно чрез
натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главница (чл.3)
На 29.12.2010 г.между ищеца-„Ю.Б.“ АД, (с предишно наименование„Б.П.Б.“АД),от една страна,и ответниците, от друга, е сключено трето ДС към ДПК № HL 25978, в който е предвиден шестмесечен период на облекчено погасяване
на кредита (чл.4), по
време на който се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 4,32 %, месечните вноски са в
размер на 293 евро, а
след изтичане на облекчения период върху дълга и натрупаната начислената, но непогасена лихва . Със споразумението (чл.
2), страните по него са констатирали какъв е размера на просрочената главница, просрочените лихви и
такси и са заявили, че всички посочени просрочени задължения се преоформят
служебно чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главница (чл.3).
На 29.07.2011 г.
между ищеца от една страна и ответниците,
от друга, е сключено четвърто ДС към процесния ДПК, с което е договорен нов шестмесечен период на облекчено
погасяване, през който се заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 4,70 %, месечна вноска в размер на 330 евро, а след изтичане на
облекчения период върху общия размер на дълга и натрупаната през този период непогасена лихва се
начислява годишна лихва в размер на сбора на действащия БЛП на
банката за жилищни кредити в евро плюс договорена надбавка в размер на 6,82 пункта.
На 10.04.2012 г.,
между страните по делото е сключено пето ДС към същия процесния ДПК, с което е договорен нов шестмесечен период на облекчено погасяване,
през който се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 4,95 %, месечна вноска в размер на 356 евро, а след изтичане на
облекчения период върху общия размер на дълга и натрупаната през него и
непогасена лихва се начислява годишна лихва в размер на сбора на
действащия БЛП на банката за жилищни кредити в евро плюс договорена
надбавка в размер на 7,91 пункта.
На 27.12.2012 г., между страните по делото е сключено щесто ДС към същия ДПК с което са констатирани
просрочените главници, лихви, такси и застраховки, както и размерът на
редовната главница. Страните са заявили, че всички посочени просрочени
задължения се преоформят служебно чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главница. Договорен е нов шестмесечен период на
облекчено погасяване на дълга, през който се начислява годишна лихва в размер равен на действащия към същата
дата БЛП на Банката за жилищни кредити в съответната валута намален с 2,81
пункта, месечни вноски в размер на 400 евро. След изтичане на облекчения период върху
общия размер на дълга и натрупаната през него и непогасена лихва се начислява
годишна лихва в размер на сбора на действащия БЛП на банката за
жилищни кредити в евро плюс договорена надбавка в размер на 9,10 пункта.
На 27.09.2013 г., между страните по делото е
сключено седмо ДС към процесния ДПК с което отново са констатирани
просрочените главници, лихви и такси и, както и размерът на редовната главница, страните отново са се споразямяли, че всички посочени просрочени
задължения се преоформят служебно чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главница. Считано от 2013 г. е уговорено,че кредитополучателят
дължи на банката преференциална годишна лихва в размер на сбора на Референтния
лихвен процент ПРАЙМ на Ю.Б. АД за жилищни кредити в евро, валиден за
съответния период за начисляване на лихвата плюс договорена лихвена надбавка в
размер на 7,75 пункта. Договорен е нов шестмесечен период на облекчено погасяване
на дълга. През този период се начислява годишна лихва в
размер равен на сбора на Референтния лихвен процент ПРАЙМ на Ю.Б. АД за жилищни кредити в
евро , плюс надбавка в размер на 1,15 пункта, месечни вноски в размер на 500
евро. След
изтичане на облекчения период върху общия размер на дълга след натрупването на лихвата се
начислява годишна лихва в размер равен на действащия към същата дата Референтен
лихвен процент ПРАЙМ на банката за жилищни кредити в съответната валута плюс
договорна надбавка в размер на 8,44 пункта.
На 21.05.2014 г., между страните е сключено осмо ДС към процесния ДПК, с което отново са
констатирани просрочените главници, лихви и такси и, както и размерът на
редовната главница, страните отново са заявили, че всички посочени просрочени
задължения се преоформят служебно чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главница. Договорен е нов шестмесечен
период на облекчено погасяване на дълга. Уговорена е, че
през периода върху дълга да се начислява годишна лихва в размер равен на
действащия към същата дата Референтния лихвен процент ПРАЙМ на Ю.Б. АД за
жилищни кредити в съответната валута, намален с 0,42 пункта, през който кредитополучателят погасява дълга на равни
месечни вноски в размер на 390 евро.След изтичане на облекчения период върху общия размер и след натрупването
на лихвата през облекчението се начислява годишна лихва в размер равен на сбора
на действащия към същата дата Референтен лихвен процент ПРАЙМ на банката за
жилищни кредити в съответната валута плюс договорна надбавка в размер на 8,44
пункта.
На 03.02.2015г.,
между страните по делото е сключено девето ДС, към процесния ДПК с което отново са констатирани
просрочените главници, лихви, просрочени плащания по застраховки и такси и, както и размерът на
редовната главница, страните отново са заявили, че всички посочени просрочени
задължения се преоформят служебно чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главница. Договорен е нов шестмесечен период на облекчено
погасяване на дълга. Уговорена е, че през периода върху дълга се начислява годишна лихва в
размер равен сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна
надбавка в размер на 4,574 процентни пункта и месечни вноски в размер на 400 евро.
След изтичане на
периода върху общия размер на дълга след
натрупването на лихвата, се начислява годишна лихва в размер равен на сбор от
референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 12,074
процентни пункта. а на действащия към същата дата За референтен лихвен процент ще се ползва лихвения индекс 6М EURIBOR приложим за периода на начисляване съгласно методиката
в чл. 2 и следващите в ДС.
От приложените
договори за цесия е
видно, че банката е прехвърлила вземанията си по ДПК
и впоследствие
отново ги е придобила за което ответниците са
били уведомени. Цедирането на вземанията по ДПК е оформено чрез нотариална покана, връчена съответно
на 23.08.2016 г. на ответницата Г.Ц. лично и със задължение да я предаде на съпруга
си – втория ответник по делото Е.Ц..
По делото са приети основно и допълнително заключение на ССчЕ, от което се установява, че възнаградителната лихва, която
банката е прилагала по кредита, е била променяна. В.л. Б. сочи
периодите, през които ГЛП е променян и на основание сключваните споразумения е извършената
капитализация. В ССчЕ в.л. е констатирано, че съгласно
счетоводни данни на банката, общия размер на дълга към 27.9.2016 г. е в размер
на 116 482,40 евро и към тази дата
разпределението на дълга по отделни пера е както следва: главница- 101 780,64
евро, възнаградителна лихва – 13 238,94 евро, лихви за
просрочие - 515,06 евро; такси - 678,47
евро, застраховки - 269,29 евро. Последната погасена вноска за главница от
кредитополучателите е с падеж - 10.08.2015 г. Последната погасена вноска за
възнаградителна лихва от кредитополучателя е с падеж - 10.08.2015 г.
Изплащането на пълния размер на вноските е спряно от вноската с падеж -
10.09.2015 г. Общият размер на платените суми от кредитополучателите е в размер
на 34 476,82 евро. В.л. Б. е
посочил, че кредитополучателите са заплатили суми: за редовна лихва общо в
размер на 31 652,12 евро и за наказателна лихва - 1,34 евро.
Капитализираните лихви са общо в размер на 27 489,99 евро.
При прилагане на първоначалния годишен
лихвен процент (ГЛП) по кредита от 10,75 % (4,75 +6) и без капитализиране на лихвата, според в.л. Б.
дължимата договорна лихва по кредита към 27.09.2016 г. е в размер на 38 355,55
евро. В този случай, общия размер на
задълженията по кредита е 112 117,60 евро които включват: главница: 72 430,24
евро, възнаградителни лихви – в размер на 38 355,55 евро; такси
- 1 062,52 евро, застраховки
- 269,29 евро.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно чл. 430 ТЗ, с договора за банков
кредит Банката се задължава да отпусне
на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока.
Не е
спорно, че на 10.09.2007 г., страните са
сключили Договор за потребителски
кредит № HL 25978, по
силата на който ищецът предоставил на ответниците кредит в размер на 74
340 евро, усвоен на 21.09.2007 г.
еднократно.
Ищецът е изпълнил задължението по кредита, като
цялата сума по кредита е била усвоена от ответниците. С договора кредитополучателите са поели
насрещно задължение да върнат ползвания кредит с краен срок за погасяване
(издължаване), включително дължимите лихви за 240 месеца,
считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита., в сроковете и при условията на
договора. За връщането на кредита и другите задължения по договора
кредитополучателите съгласно чл.1,ал.1 отговарят солидарно
Следва да се прецени
какъв е бил размера на дължимата главница, тъй
като ответниците твърдат, а и видно от ДС към процесния
договор е налице „капитализиране“ на лихви.
Олихвяването на изтекли лихви (анатоцизъм) е подчинено на
специален правен режим, който съгласно чл. 10, ал. 3 ЗЗД става съобразно Наредбите на БНБ, т.е. допустимо е само доколкото законът изрично
го допуска (чл. 143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, чл.
294, ал. 2 ТЗ и чл. 507 ТЗ)
и по ред и условия, определени в нормативен акт. Такава Наредба
досега няма обнародвана, поради което е налице забрана за анатоцизъм.
Институтът на капитализация на лихвите последователно
е
уреден в няколко Наредби на БНБ, действали в периода от 31.05.1993
г. до 11.04.2008 г. - Наредба № 9/31.05.1993 г. за класифициране на кредитите и
образуване на задължителните специални резерви (законови провизии) от
банките, Наредба
№ 9/15.07.1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на
провизии за покриване на риска от загуби, Наредба № 9/19.12.2002
г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за
формиране на провизии за загуби от обезценка (обн. ДВ, бр.
2/07.01.2003 г.; отм., бр. 38/11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г.), Наредба
№ 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на
специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ, бр. 38/11.04.2008 г., отм. ДВ,
бр. 40/13.05.2014 г.).
С разпоредбите на чл. 15,
чл. 17 и чл. 16 от първите три от посочените по
горе Наредби, в периода от
31.05.1993 г. до 11.04.2008 г., капитализиране на лихви било разрешено при спазване на нормативно установени
изисквания. Съгласно §1,т.5 от ДР на Наредба № 9/15.07.1997
г., „капитализиране“ е увеличаването на
неизискуемата главница за сметка на прибавянето към нея на дължими,но непросрочени лихви.Според
чл.16 от Наредба № 9/15.07.1997 г., банките не
могат да начисляват лихви върху лихви, освен в случаите на капитализиране на
лихвите по реда на чл. 17. Разпоредбите на чл. 17, ал. 1 от Наредбата
предвиждат, че банките могат да договарят със своите клиенти капитализиране на лихвите само ако са
изпълнени едновременно следните условия: 1/ длъжникът е в състояние да плати своите
задължения за сметка на постъпленията от дейността си; 2/ възможността за капитализирането
е предвидена в първоначалния договор и се основава на планиран временен
недостиг на парични средства на длъжника; 3/ изплащането на цялото задължение, включително
капитализираните лихви, се основава на планирано и разумно преценено бъдещо
събитие; 4/ общата
експозиция, включително капитализираните лихви, е обезпечена и 5/ не съществува непосредствен
риск от загуба по експозицията, включително за капитализираните лихви.
Изрично в чл.17,ал.2 от същата Наредба е предвидено, че банките не могат да капитализират
просрочени лихви.
В
същия смисъл е и нормата на чл. 16 ал.2 от Наредба № 9/19.12.2002 г.
В периода от 11.04.2008 г. до понастоящем
капитализацията
на лихвата не е уредена нормативно в подзаконови актове, издавани от БНБ, поради
което по арг. от чл. 10, ал. 3 ЗЗД е забранена. Отделно от
това, дори и в периода, в който капитализацията е била нормативно уредена
възможност, тя е била забранена за просрочените лихви, какъвто е процесния
случай. Поради това съдът приема, че уговорките за капитализиране на лихвата,
постигнати с допълнителните споразумения, доколкото представляват уговорка за
анатоцизъм, противоречат на закона и са нищожни. Ето защо, при преценка
на дължимата и непогасена
главница, не следва да се вземат предвид „капитализираните“ лихви, присъединени
към главницата.
По отношение действителността на клаузите
от процесния договор за кредит, даващи възможност на ищеца едностранно да увеличава лихвения процент и възражението на ответниците за нищожността
им поради неравноправност съдът намира следното:
В постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: № 23/07.07.2016 д. по т. д. №
3686/2014г. ТК, І ТО; № 232/5.01.2017 г.
по т. д. № 2416/2015 г. ТК, II ТО и др., съобразявайки и задължителната
практика на СЕС (решенията по дела: С-40/08; С-137/08; С-168/05; С-240/98; С-243/08, С-244/98; С-397/11; С-415/11; С-472/11; С-618/10; С-618/10; С-243/08; С-472/11 и С-397/11), е прието, че съдът
следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор
и когато ги констатира, съдът е длъжен, с оглед принципа за състезателност, да
уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те,
като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства.
Съдът не се произнася по неравноправния характер на клаузата, ако потребителят,
след като е бил уведомен, се противопостави на това.
Ето
защо следва да се установят кои са приложимите законови разпоредби
към процесния договор за кредит. Същият е потребителски договор – страните по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите (обн.,
ДВ, бр. 99 от
09.12.2005 г.,) - ищецът е търговска банка – търговец по смисъла на § 13, т. 2
ЗЗП, а ответниците са физически лица.
По отношение на банковите кредити, отпускани на потребители е налице и специален Закон за
потребителския кредит (ЗПКр), в сила от 01.10.2006г. (отм.ДВ,бр.18/05.03.2010г.),
уреждащ правоотношението към датата на възникването му. Разпоредбите на чл. 3, ал. 3, т. 5 и чл. 3, ал.
5, т. 1 ЗПКр изрично
изключват договори на стойност над 40 000 лева, какъвто е и процесният
договор, и които са обезпечени с ипотека (с изключение на чл. 15), поради което
разпоредбите на ЗПКр (отм.) са неприложими.
От 01.01.2017 г. е в сила Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребители, § 4 от който, предвижда, че законът не се
прилага за договори за кредит за недвижими имоти, сключени с потребители преди
датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 41 (касаещ
предсрочно погасяване на задълженията по кредита).
С оглед изложеното,съдът намира,че към процесния договор ще се прилагат
правилата за неравноправните клаузи по ЗЗП (чл. 143 и сл.), в сила от
10.06.2006г., и изрично предвидените изключения в ЗПК. С оглед основанията
за недействителност на посочените по горе договорни клаузи съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ предвижда
възможност банката да уговори промяна на лихвения процент по даден кредит. Тази
възможност е икономически обоснована и законодателно рационална – банковите
кредити обикновено имат дълъг срок на погасяване и естествените инфлационни
процеси могат в дългосрочен план да направят така, че банката да бъде поставена
в силно неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва. Така възможността
за едностранно изменение на лихвения процент от страна на банката е уредена в
обществен интерес – с цел гарантиране на банковата система и на правата на
вложителите в нея, които биха пострадали сериозно при завишен размер на
рисковите кредити, който би довел до системен риск и несъстоятелност на банки.
Тази законодателна възможност на банките търпи
ограничения, с цел да се
запази справедливостта в оборота.От една страна е изискването за изрично и изчерпателно информиране на
потребителя за механизма, по който се изчислява изменената лихва (арг. от чл.
58, ал. 2 ЗКИ). От друга страна изменените клаузи следва да са справедливи – да не поставят потребителя
в неравноправно положение (чл. 143 и сл. ЗЗП), а също така е валидно и
общоприложимото правило за забрана за противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал.
1 ЗЗД).
В случая не е приложимо изключението, че не се
прилагат правилата за неравноправните клаузи при определяне основния предмет на
договора. Договорът за банков кредит е особен вид договор за заем. Характерната
престация по него е за заемополучателя и се изразява в заместване на
предоставените му заместими вещи с други от същия вид, количество и качество. Основното съдържание на договора
за банков кредит от гледна точка на заемополучателя е задължението му да върне
на банката предоставените му пари. Задължението за лихва се явява допълнително,
а начинът на изчисляване на нефиксирана лихва със сигурност не може да се
приеме за основно съдържание на договора на банков кредит. По отношение на приложимостта
на чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143 ЗЗП към процесните клаузи,изпълнени са условията за прилагане на
института на неравноправните клаузи.
Разпоредбите на чл. 3, ал.
5 от процесния ДПК предвиждат,
че действащият БЛП за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените
за него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на БЛП за евро и датата, от която той е в
сила чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените
в ДПК надбавки
не се променят. Съгласно чл. 6, ал. 3 от договора, в случай, че по
време на действието на договора, банката промени БЛП за жилищни
кредити в евро, размерът на погасителните вноски, определени в ал. 1 се променя
автоматично, в съответствие
с промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето
неотменяемо и безусловно съгласие. С чл. 12, ал. 1 страните са се съгласили, че
банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата
за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при оперциите си.
Измененията в Тарифата и/или влизат в сила от деня на приемането им от
компетентните банкови органи и са задължителни за страните
по договора.
При тълкуване на Директива 93/13/ЕИО, чиито
разпоредби ЗЗП въвежда в българското законодателство, Съдът на ЕС приема, че
критериите за промяна на лихвения процент следва да са достатъчно конкретни, за
да може един информиран потребител да предвиди въз основа на ясни и
разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици ( дело Matei,
C-143/13, т. 74 и Kбsler, C-282/14, т. 73 и др.).
С решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. №
1899/2015 г., ГК,IV ГО на ВКС е даден отговор на
въпроса за приложението на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 3 ЗЗП спрямо
клаузи от договора за банков кредит, касаещи увеличаване на възнаградителната
лихва. Според ВКС, при систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и
чл. 144 ЗЗП, отчитайки и целта на закона, допустима е уговорка в договор за кредит,
предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само
ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1/ обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата,
трябва изрично да са уговорени в договора или в общите условия; 2/ тези обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора -
тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3/ методиката за промяна на лихвата да
е подробно и ясно описана в договора или ОУ, т.е. да е ясен начина на формиране
на лихвата; 4/ при настъпването на
тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на
първоначално уговорената лихва-ако е предвидена възможност само за повишаване,
това несъмнено води до "значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя" съгласно чл. 143
ЗЗП. Съгласно решение № 95/13.09.2016г. по т.д. № 240/2015г. ТК, ІІ ТО на ВКС, методът на изчисляване
на съответния лихвен процент трябва да
съдържа ясна и конкретно разписана
изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Съобразно правната природа на
договора за банков кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между
съконтрахентите съгласие за начина на формиране на възнаграждението на
кредитодателя, т. е. да е налице конкретна формула за
определяне на възнаградителната лихва – съществен елемент от съдържанието на
този вид банкови сделки. Когато потребителят не е получил предварително
достатъчно конкретна информация за начина,метода по който кредитодателя може едностранно
да промени цената на доставената му финансова услуга, както и когато
методологията, създадена от банката – кредитор, например с нейни вътрешни
правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита за
добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143
ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
В настоящия случай, банката-ищец е увеличавала ГЛП за
възнаградителна лихва по процесния кредит на база увеличения на Базовия лихвен
процент за кредити в евро на банката. Не става ясно, обаче, с кои фактори е била
обвързана промяната на цената на услугата. В договора (приложимите
към сключването му ОУ не са представени) липсва посочване на обективните
фактори, както условия, при които банката може да извърши промяната, респ. не е
посочен никакъв алгоритъм и правила, по които те базовият лихвен процент ще бъде променен,
съответно отсъства и правило за обвързаност на изменението на лихвения процент
по кредита с изменението на стойностите на факторите, посочени като основание
за промяната (в този смисъл е Решение № 299/15.02.2019 г. по т.д. № 2023/2017 г. ТК,ІІ ТО на ВКС вкл.и цитираните в него решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК).
Това създава възможност банката да
определи абсолютно произволно начин по който да изчисли лихвен процент и така едностранно
да определи съдържанието на договора. Потребителят обаче следва предварително да получи достатъчно
конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената на
услугата, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин (решение на
СЕС от 21.03.2013 г. по дело С-92/2011).
Поради изложеното клаузата за определяне на лихвата по ДПК е неравноправна: тя отговаря на
всички посочени изисквания на ЗЗП – във вреда е на потребителя (дава право на едностранно
изменение на договора от страна на банката), не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до неравновесие във вреда на потребителя
(поставя престациите на страните в зависимост от волята на една от тях). Следователно е и нищожна на
основание чл.146, ал.1 ЗЗП.
Съгласно ССчЕ, в случай, че договореният лихвен
процент не е бил променян (т.е.ГЛП 6 %+ 4,75), и не е извършвана капитализация, общият размер на изчислените
месечни вноски - главница,
възнаградителна лихва и годишна такса за управление, би бил по-малък от
начисления. Следователно, посочените клаузи са уговорени в ущърб на потребителя
– „в негова вреда“ по смисъла на ЗЗП, довели до значително неравновесие между правата
на търговеца и потребителя и затова тези уговорки противоречат на правилата на
добросъвестността, поради което са неравноправни и следователно – нищожни на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Поради изложеното, съдът приема, че клаузите в ДС към ДПК: в чл.3, ал.1, чл.6, ал.3, раздел 4 - от ДС от
15.04.2009 г., раздел 3 от ДС от 30.03.2010 г., чл.3, ал.1 и чл.6 от ДС от
29.12.2010 г., чл.4 и чл.7 от ДС от 29.07.2011 г., чл.3, чл.6 от ДС от 10.04.2012
г., чл.3 и чл.5 от ДС от 27.12.2012 г., чл. 3, ал.1 и чл.5 от ДС от 27.09.2013
г., чл. 3, ал.1 и чл.5 от ДС от
21.05.2014 г. и чл.3, ал.1 от ДС от 03.02.2015 г. са неравноправни и следователно нищожни.
Страните по ДПК са били обвързани относно размера на лихвата с
първоначално уговорените условия – ГЛП 6 % +4,75.
Допълнителните
споразумения към процесния
договор съдържат размер на дълга, определен от кредитора според
нищожните договорни клаузи. Посочените „нови размери” на лихвата са
определените едностранно от банката лихвени проценти въз основа на
неравноправни клаузи в ДС. Сключването
на споразуменията е резултат на извънсъдебен спор за размера на дълга и
редовното му погасяване, поради което и същите имат характер на спогодба.
С решение № 146/01.11.2017 г. по т.д. № 2615/2016 г.ТК,
І ТО на ВКС, І ТО е
даден отговор за характера на ДС към
договор за кредит, кога задълженията на кредитополучателя при предоговарянето
му са нищожни и изпълнението на
първоначалния договор без неравноправните клаузи за едностранно изменение на
възнаградителната лихва. В случая процесният
първоначален
договор има действие между страните както относно размера
на възнаградителната лихва, така и в частта за падежите на отделните
погасителни вноски. Ето защо страните са
обвързани само с първоначално определената лихва по кредита в чл. 3, ал. 1 от
договора, предвиждащ БЛП към датата на сключване на договора, чиито
размер е точно и ясно посочен (6 %), и надбавка 4,75 пункта - формулирана изрично, и не подлежи
на промяна).
Съгласно чл.
18, ал. 1 от процесния ДПК, при
непогасяването на която и да е вноска от същия, и при неизпълнение от кредитополучателя на
което и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или
частично предсрочно изискуем. Съгласно чл. 18, ал. 2, при
неизпълнение на три последователни вноски, изцяло или частично, целият остатък
по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото
и да е волеизявление на страните.
Обявяването на предсрочната изискуемост,
обаче, предполага изявлението на кредитора, че ще счита целият кредит или
непогасен остатък от него за предсрочно изискуем, включващо вноските с ненастъпил падеж,
които не са изискуеми към момента на изявлението. Правото да се направи вземането за целия
кредит в предсрочно изискуемо е потестативно и с упражняването му едната страна
едностранно внася промяна в съдържанието на облигационно правоотношение, и за да настъпят последиците от
упражняването на това право е нужно изявлението да е достигнало до насрещната
странa.
Съгласно разясненията в т. 18 от ТР № 4/18.06.2014г., по т.д. № 4/2013г. ОСГТК на ВКС предварителна уговорка в договор за банков кредит че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства, кредитът става предсрочно изискуем,
без да се уведомява длъжника -уговорка за автоматична предсрочна изискуемост, какъвто характер
има клаузата на чл. 18 от договора, не поражда действие, ако
банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление следва да достигне до кредитополучателя. Предсрочната
изискуемост включително
и при уговорена автоматична такава, настъпва от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от него за предсрочно изискуем, ако към този момент са
настъпили и обективните факти, които страните по общо съгласие са уговорили.
В решение № 6/04.04.2019 г. по т.д. №
917/2018 г., ТК, І ТО на ВКС е прието, че предсрочната изискуемост, включително и при уговорена автоматична такава има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,наред с обективните факти, обуславящи
настъпването й. (Решение № 198/18.01.2019. по т.д.№ 193/2018
год. ТК,І
ТО на ВКС). Съдебната практика е приела в случай, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, но уведомлението на банката не е достигнало до длъжника,
няма пречка уведомяването да настъпи, ако в друг, връчен на длъжника документ
обявяването по чл.60 ал.2 ЗКИ е възпроизведен, като преписът от ИМ, но възможността не се
изчерпва с него.
По делото е видно, че ищецът е
уведомил ответниците с нотариална
покана, връчена и
получена на 23.08.2016 г.
от ответницата Г. Ц. лично и със задължението да я предаде на съпруга си за предсрочна
изискуемост, за просрочията по ДПК и ДС, обявявайки вземанията по договора за предсрочно изискуеми. Предсрочна
изискуемост е настъпила на 30.07.2016г. видно от приложената покана (л.88 и 89).
Съгласно заключението на в.л. Б. по ССчЕ, в случай, че договореният лихвен процент не е бил
променен (т.е. при ГЛП 6 % + 4,75 надбавка общо 10,75 %), както и без
капитализиране на лихвата, дължимата договорна лихва по кредита към 27.09.2016 г.
е в размер на 38 355,55 евро. В
този случай, общия размер на задълженията по кредита е 112 117,60 евро към 27.09.2016 г., от които: главница- 72 430,24 евро, възнаградителни
лихви – 38 355,55 евро; такси - 1 062,52 евро и застраховки - 269,29 евро. Експертът е установил
още, че ответниците по кредита са
извършили плащания
в размер на 34 476 евро от които 2 823,88 евро –
главниица и лихва - 31 652,12
евро.
Отчитайки направените плащания от
ответниците по ДПК сумите по кредита в аритметично отражение са: просрочена главница – 69 606,36 евро (72 430,24 - 2 823,88) неплатени
месечни вноски, просрочена
възнаградтелна лихва – 6 703 евро (38 355,55 - 31 652,12). Следователно, размерът на непогасената главница е в
общ размер от 69 606,36 евро (сборът от вноските посочени в ССчЕ), а размерът на непогасената възнаградитлна лихва – 6 703 евро.По отношение на
претендираните: такси - 1 062,52
евро и застраховки - 269,29 евро, същите са дължими видно
от заключението на ССчЕ и следва да бъдат уважени. Поради изложеното исковете
следва да се уважат в посочените по горе размери относно главницата и лихвата,
а за разликата над
– 69 606,36
евро до исковата претенция 101 780
евро и над 6 703
евро до исковата претенция -13 754 евро (възнаградитлна и мораторна лихва) следва да бъдат отхвърлени.
Законната лихва върху главницата
следва да се присъди , считано от 03.10.2016 г. датата на предявяване на исковата молба.
Относно разноските:
При този изход на спора право
на разноски имат и двете страни. Ищецът е направил разноски съгласно списъка --
9662,79 лв., (ДТ – 9112.79 лв, депозит за ССчЕ – 250 лв. и претендира юриск. възнагр. - 300 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената
част от иска следва да му се присъди сумата от 6408.86 лева. Ответниците са представили списък за разноски -11 150 лв. ( за ССчЕ – 1 250 лв. и адв. възнаграждение - 9 900 лв).Съобразно отхвърлената част от иска на осн.
чл. 78, ал.3 ГПК им се следва сумата 3754.75 лева
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.М.Ц. с ЕГН **********,
и Е.П.Ц. с ЕГН **********
*** да заплатят на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 430, ал.1 ТЗ,вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата
- 77 257,15 евро, представляваща задължение по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 25978/10.09.2007 г., от които: - 69 606,36 евро – главница, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 03.10.2016 г. до окончателното й изплащане, 6703 евро – възнаградителна лихва, 678,47 евро - такси и 269,29 евро - дължими застраховки, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА в разликата над 69 606,36
евро до 101 780 евро (главница) и в разликата над 6 703 евро до
13 754 евро (възнаградителна и
мораторна лихва).
ОСЪЖДА Г.М.Ц., с
ЕГН ********** и Е.П.Ц., с ЕГН **********
*** да заплатят на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 6 408.86 лева – разноски по делото
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.М.Ц. с ЕГН **********
и на Е.П.Ц. с ЕГН **********
***, сумата
от 3754.75
лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: