№ 1056
гр. Б., 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20232120202581 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на Х. А. Ю. с ЕГН: **********, с посочен адрес:
г*************, срещу Наказателно постановление № ************* г., издадено от Н. на отдел
„М.Р.Р.“ в ТД Митница Б., с което за нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.чл.233, ал. 1 от Закона за
митниците /ЗМ/ и на основание същата разпоредба на жалбоподателя е наложено наказание
"Глоба" в размер на 2376 лева, а на основание чл. 233, ал. 6, вр. чл.233, ал. 3, вр. чл.233, ал. 1 ЗМ е
отнет в полза на държавата предметът на нарушението, подробно описан в наказателното
постановление.
Със жалбата се иска отмяна на НП с бланкетни възражения за допуснати съществени процесуални
нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.Представлява се от
пълномощника адв.М. А., която настоява съдът да отмени атакуваното НП и да постанови
решение, с което да приеме жалбата за основателна и доказана, като присъди на жалбоподателя
претендирани разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт М.Д., която поддържа тезата
за правилност и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и настоява за
потвърждаването му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя
подробна писмена защита, в полза на становището за безспорна доказаност и несъмнена
установеност, както на елементите от обективната, така и на субективната страна на нарушението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 27 – НП е връчено на жалбоподателя на
15.06.2023 г., а жалбата е депозирана по пощата, с датата на клеймото 27.06.2023 г.). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата
по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено следното:
На 28.04.2023 г., около 20.00 ч. на МП Летище Б., Т. „З.“,била извършена проверка на лицето Х. А.
Ю., който пътувал с полет *** от град Б., Р.Б. за град Л., К. В..
1
След като лицето преминало през „зелен коридор“ - нищо за деклариране, на основание чл. 16, ал.
1, т. 1 от Закона за М.те, митническите инспектори, извършили проверка на багажа на Х. А. Ю..
При проверката било констатирано, че в багажа на лицето се съдържат цигари в търговски
количества, облепени с български акцизен бандерол. След като били преброени, се установило, че
намерените и недекларирани по установения ред, акцизни стоки са както следва:
- Цигари, марка „m.t.”, с български акцизен бандерол - 220 /двеста и двадесет/ броя кутии, всяка
кутия с по 20 /двадесет/ къса цигари, общо 4 400 /четири хиляди и четиристотин къса/, с маркирана
продажна цена на-кутията - 5,40 лв./, всички облепени с български акцизен бандерол, съгласно
Заповед № ЗМФ-26/10.01.2019 г. на Министъра на финансите за утвърждаване на нов образец на
бандерол за тютюневи изделия, предназначени за реализация на вътрешния пазар.
Описаните стоки, предмет на нарушението, били задържани с Разписка № ************* г.
За проверката бил съставен Протокол за извършена митническа проверка №
23BG1002М014708/28.04.2023 г., в който били описани горните факти и който бил подписан от
жалбоподателя без възражения.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците от Х. А. Ю. било снето писмено обяснение,
в което той заявил, че е купил цигарите за роднини.
При така установената фактическа обстановка актосъставителят Н. М. –инспектор към ТД
Митница – Б., преценил, че жалбоподателят е осъществил законния състав на административно
нарушение по чл. 233, ал. 3, във връзка с чл.233, ал. 1 от Закона за митниците.
В НП при цялостно информационно и съдържателно единство е възпроизведена тъждествена
фактическата обстановка, при която наказващият орган е подбрал идентична правна квалификация
на нарушението по чл. 233, ал. 3, във връзка с ал. 1 от Закона за митниците, за което на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2 376 лева, представляваща 200% от продажната цена
на гореописаните стоки и е постановил отнемане на процесните стоки, предмет на нарушението, в
полза на държавата. Съставеният АУАН с № BG28042023/1000/M-1302 от 28.04.2023 г. бил
предявен на Ю., който го подписал и получил препис от него. В реквизита за възражения посочил
"не".
За целите на административнонаказателното производство, от Комисия, определена със Заповед №
3ТД-1000-457/20.06.2022 г. на Директора на ТД Митница Б. изчислила продажна цена на
недекларираната стока в общ размер на 1188 лева, определена на основание пap. 1, т. 34 от ДР на
ЗМ, във връзка с чл. 29, ал. 4, т. 2 от Закона за акцизите и данъчни складове.
Изложената фактическа обстановка се установява по единен и несъмнен начин при цялостен
преглед и оценка от събраните по делото писмени и гласни доказателствени източници, които
формират безпротиворечива логическа верига от факти, и чиято достоверност и надеждност съдът
кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, достигна до следните правни изводи:
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност, като пред принципа на ревизионното
служебно начало не стоят ограничения досежно кръга от възраженията, поставени в жалбата или
досежно фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от
ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС), т.е. съдът е суверенен в преценката си по пътя на разкриване на обективната истина и
приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган по смисъла на чл. 231 ЗМ – Н. на отдел „М.Р.Р.“, в ТД Митница – Б., който към дата
09.06.2023 г. е бил упълномощен да издава НП, видно от приложената Заповед № 3АМ-1447/32-
264887 от 09.08.2022 г. ,а АУАН е съставен от материално и териториално компетентно
длъжностно лице по арг.на чл.230 ЗМ и представените заповед за назначаване №167/08.02.2022 г.,
длъжностна характеристика /л.52-62/. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок
по чл.34, ал.3 ЗАНН. Прегледът и правната оценка на формално-съдържателните характеристики
2
на НП сочи, че са спазени задължителните съдържателни реквизити съобразно с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение по време, място, начин на извършване
съдържа фактическа детайлизация, индивидуализирана до степен, позволяваща му да разбере
характера и естеството на административно-наказателното обвинение и да организира ефективно
упражняване на реципрочното право на защита. Деянието и неговите основни съставомерни
признаци са описани достатъчно изчерпателно в НП, с максимална яснота, точност и достъпност.
Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки, компрометиращи
административнонаказателния процес и представляващи основание за отмяна на обжалваното НП.
По същество следва да се посочи следното.
Съдът прие за установена изяснената от наказващия орган фактология, а именно че на процесната
дата жалбоподателят се е опитал на пренесе през държавната граница 4400 къса цигари /акцизна
стока/, като ги е поставил в личния си чекиран багаж на Летище Б.. Не бяха доказателствено
опровергани и фактическите твърдения, че жалбоподателят е преминал през "зелен коридор" на
Летището, като не е изпълнил задължението си да попълни митническа декларация,съдържаща
информация по чл.162 от Регламент /ЕС/ №952/2013, в която да декларира пренасяните акцизни
стоки от територията на страната към територията на държава извън ЕС.
Основният състав на чл.233, ал.1 от Закона за М.те инкриминира следната форма на изпълнително
деяние: „Който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това
без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява
престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху
митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките.“Разпоредбата на
чл.233,ал.3 ЗМ, под която е субсумирана разглежданата съставомерна дейност лимитира
множество от признаци, обосноваващи по тежка наказуемост, като предвижда, че „Когато за
извършване на нарушението по ал. 1 е използвано превозно или преносно средство с тайник или
когато предмет на митническа контрабанда са акцизни стоки или забранени за внос или износ
стоки, глобата е от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на стоките при внос или
стойността на стоките при износ, а в случаите на контрабанда на тютюневи изделия - от 200
до 250 на сто от продажната им цена.“ Несъмнено иззетите като предмет на нарушението
Цигари, марка „m.t.”, с български акцизен бандерол - 220 броя кутии, всяка кутия с по 20 къса
цигари представляват акцизни стоки съобразно дефинитивните критерии вложени в чл.2,т.2
вр.чл.11 от ЗАДС.
Съгласно чл. 66 от ЗМ всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим,
подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия
писмено или устно деклариране.
По силата на чл. 137, ал. 1, б. "а" и б. "б" от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от
28.07.2015 г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета
за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на МКС митнически декларации за
износ може да се правят в устна форма, когато се отнасят за стоки с нетърговски характер или за
стоки с стоки с търговски характер, при условие че стойността им не надвишава 1 000 EUR или
нетната им маса не надвишава 1 000 кг. Също така според чл. 140, ал. 1, буква "а", във връзка с чл.
141, ал. 1 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2015/2446, преминаването през коридор "нищо за
деклариране" с подобни стоки се счита за митническо деклариране. Дефиницията на понятието
"нетърговски стоки" е дадена в чл. 1, т. 21, буква "б" от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/
2015/2446, според който такива са стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници, когато имат
случаен характер и се състоят от стоки изключително за лично ползване от пътниците или техните
семейства или стоки, предназначени за подаръци; естеството и количеството на тези стоки трябва
да е такова, че да показва, че те не се внасят или изнасят с търговска цел. В случая макар и
пренасяните от жалбоподателя стоки да са на стойност под 1000 евро, поради тяхното естество и
количество не могат да бъдат счетени за нетърговски. Предопределящо за настоящия казус е
правното ограничение, въведено с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 от Закона за
тютюна и тютюневите изделия, предвиждаща, че е забранен износът на тютюневи изделия,
облепени с български бандерол. Поради това по отношение процесните стоки е действало
ограничението по чл. 142, ал. 1, буква "в" от Делегиран Регламент /ЕС/ 2015/2446, според който
членове от 135 до 140 не се прилагат за стоки, които са обект на забрана или ограничение. Ето
защо с детайлизиращата норма на чл. 142, ал. 1, буква "в" от Делегиран Регламент /ЕС/ 2015/2446,
3
е направено препращане към съответната ограничителна норма на националното законодателство-
чл. 33, ал. 2 от Закона за тютюна и тютюневите изделия. Именно по аргумент на чл. 142, ал.
1, буква "в" от Делегиран Регламент /ЕС/ 2015/2446 нормата на чл. 33, ал. 2 от Закона за
тютюна и тютюневите изделия има дерогираща правна сила по отношение на
изключението,произтичащо от чл. 137, ал. 1, б. б. "б" от Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/
2015/2446 от 28.07.2015 г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския Парламент
и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на МКС, с което по
отношение на акцизните стоки по чл.2,т.2 вр.чл.11 от ЗАДС се изключва привилегията,
митнически декларации за износ да се правят в устна форма, когато се отнасят за стоки с търговски
характер, дори и стойността им да не надвишава 1 000 EUR, какъвто е настоящият случай.
Следователно процесните стоки е следвало да бъдат декларирани с митническа декларация, като е
било незаконосъобразно преминаването с тях през коридор "нищо за деклариране", тъй като от
една страна стоките не могат да бъдат счетени за такива с нетърговски характер, а от друга страна-
явяват се обект на забрана за износ.Пасивното поведение на жалбоподателя, изразяващо се в
неизпълнение на задължението да декларира пренасяните от него акцизни стоки-тютюневи
изделия за Великобритания, явяваща се трета държава по смисъла на чл. 1, т. 11 от буква "в" от
Делегиран Регламент /ЕС/ 2015/2446 , съчетано с опит да ги пренесе през границата на страната
без знанието и разрешението на митническите органи реализира състава на нарушение по чл. 233,
ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМ. Откриването на стоките едва при извършената физическа проверка от
митническите служители, след зоната, в която същите е следвало да бъдат декларирани, доказва по
несъмнен начин опита на жалбоподателя да пренесе неправомерно недекларираните стоки, като
деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.
Наказанието е определено законосъобразно, по реда, предвиден в чл. 233, ал. 3 от ЗМ- от 200 до
250 на сто от продажната цена на тютюневите изделия. Продажната цена на недекларираната стока
е определена надлежно, по реда на § 1, т. 34 от ДР на ЗМ, според който "продажна цена на
тютюневи изделия" е цената, регистрирана в Регистър на цените на тютюневите изделия на
Агенция "М.". В случая цената на цигарите е определена в съответствие с данните от Регистъра,
като е наложено наказание в размер на 2376, 00 лева, съответстващо на двойния размер на
продажната цена на стоките (възлизаща на 1188 лева). Наказанието е наложено в минималния
допустим размер от фискирания диапазон в санкционната рамка, като са отчетени особеностите на
случая, при което липсва възможност за по-нататъшна редукция на глобата чрез техниката за
индивидуализация на санкцията.
Налице е и субективна съставомерност на деянието, доколкото правосъзнанието на всеки
гражданин следва да включва познаване и съобразяване с абсолютната обвързваща сила на
правните забрани и императивни задължения, наложени с най-значими социален регулатор,
какъвто е правото. В случая Ю. е бил наясно с дължимата процедура по деклариране на
пренасяните от него стоки, но умишлено не я е изпълнил, поради което и доводите му, свързани с
незнание на правилата не се споделят от настоящия състав.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е
маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 228 ЗМ. Съгласно чл. 28 ЗАНН
административният орган може да не наложи административно наказание, а да предупреди
нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Дефинитивните рамки на института "маловажен случай" се съдържат в чл. 93, т. 9 от НК, чиито
разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на
административни наказания, по въпросите за отговорността. Маловажният случай е оценъчен
критерий. Заради тази му особеност и за да се ограничат възможностите за субективизъм и
произволност при прилагането му, в пояснителната норма на чл. 93, т. 9 НК законодателят
синтезирано е указал същностните му харектиристики, респ. приложното нормативно поле,в което
следва да се търсят съществените му отлики спрямо основните състави. Начинът, по който
понятието "маловажен случай" е дефинирано в чл. 93, т. 9 НК показва, че законът разглежда
съдържанието му в три вариативно мислими хипотези- липсата или незначителността на вредни
последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства, като всеки от вариантите занижава
типичната за основните състави за съответния вид нарушения обществена опасност.
Обстоятелството, че конкретното нарушение е формално, елиминира възможността от него да се
преценява липсата или незначителността на вредните последици като привилегироващ фактор по
чл.28 ЗАНН, но не изключва априорно извършването на преценка относно приложение на тази
4
разпоредба. Преценката, дали конкретно административно нарушение представлява маловажен
случай изисква комплексно обсъждане, което не може да е абстрактно, а трябва да е подчинено на
конкретно установените факти (като обхваща всички, а не избирателно подбрана част от тях)
относно смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, значимостта на
увредените обществени отношения и степента на обществената опасност на нарушението.В случая
нарушението на жалбоподателя е застрашило в достатъчна степен обществените отношения,обект
на административнонаказателна закрила предвид количеството и немалозначителността на
паричната равностойност /пазарната цена/ на акцизните стоки към момента на довършване на
нарушението. Именно предвид значимостта на обществените отношения, свързани с установения
режим за пренос и износ на стоки през границите на страната без знанието и разрешението на
митническите органи, липсват основания за третиране на нарушението като маловажен случай.
С оглед доказването на извършеното нарушение по чл. 233, ал. 3, вр. с ал. 1 от Закона за
митниците, правилно и законосъобразно на основание чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците са
били отнети в полза на Държавата процесните тютюневи изделия.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е
правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди изцяло.
В конкретния случай и предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение,съдът съобрази, че съгл. разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН,
указваща,че в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането
на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното
възнаграждение се явява 80 лева, която сума жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в
полза на Агенция „М.“ гр.С..
Така мотивиран Б.кият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ************* г., издадено от Н. на отдел
„М.Р.Р.“ в Териториална дирекция Митница Б., с което за нарушение по чл. 233, ал.3, вр. с чл.233,
ал. 1 от Закона за митниците и на основание същата разпоредба на Х. А. Ю. с ЕГН: ********** е
наложено наказание "Глоба" в размер на 2376 лева, а на основание чл. 233, ал. 6, вр. с чл.233, ал. 3
,вр. чл.233, ал. 1 ЗМ е отнет в полза на държавата предметът на нарушението – общо 4400 къса
цигари, подробно описани в постановлението.
ОСЪЖДА Х. А. Ю. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Агенция "М." гр.С., сума в
размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща направени в производството пред настоящата
инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5