Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна,
...................2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско
отделение, ІІ състав, на десети декември през две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
секретар Десислава Чипева
като разгледа докладваното от съдия
Аракелян в. т. д. № 600/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от
„Консорциум Реми Груп“ АД, чрез адв. М.Х.-Х. против решение № 474 от
31.05.2019 г., постановено по т. д. № 1518/2017 г. по описа на Варненския
окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск срещу „Мосстрой-Варна“
АД /в несъстоятелност/ и „Л. Арх. Чонева“ ЕООД за установяване, че не
съществува вземане за кредитора „Л. Арх. Чонева“ ЕООД в общ размер на 163
431.95 лева, за което е издадена фактура № 1 от 23.10.2013 г., представляващо
възнаграждение на изпълнителя по договор за възлагане на преработка на проект
от 13.12.2011 г. и допълнително споразумение от 25.10.2012 г., на основание чл.
694, ал. 3, т. 2 от ТЗ
В жалбата се излагат доводи за
неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда за обвързването му от
уговореностите в договора за изработка, сключен между ответниците. За
неправилна намира констатацията на съда, че ищецът не е доказал
правнорелевантните факти по спора. Сочи, че липсва произнасяне по възражението
за погасяване чрез плащане на вземането. Позовавайки се на практика на
касационната инстанция счита, че в производството по иска по чл. 694 от ТЗ е
възможно да се оспорва не само валидното възникване на вземането, но и неговия
размер и компоненти. Съобразно заключенията на вещите лица по допуснатите
експертизи намира за успешно проведено оспорването на съдържанието на
допълнителното споразумение от 25.10.2012 г.. Счита, че претендираното
възнаграждението за първи етап е недължимо, тъй като е погасено предвид
плащането му. Твърди, че с авансовото плащане по договора е платена в повече
сумата от 29 543.16 лева. Сочи, че въпрос № 3 от заключението по
съдебно-техническата експертиза не следва да се кредитира доколкото
изчисленията не кореспондират с размера на предявеното и оспорено вземане.
Поради липсата на възлагане на изготвянето на озеленени покривни тераси, счита,
че заключението по допълнителната комплексна съдебно-счетоводна експертиза по
въпроси № 1 и № 2 не следва да се съобразява. Моли за отмяна на решението.
Претендира разноски. Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран
писмен отговор от страна на синдика на „Мосстрой-Варна“ АД /в несъстоятелност/
- Р.С., в който се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба.
Хронологично посочва фактическите обстоятелства по спора. За правилни намира
изводите на съда за обвързаност на страните от сключения договор за изработка,
както и за предаване на техническите проекти на възложителя. Сочи, че
изпълнителят е осъществил авторски надзор за първия етап от проекта. За
правилен намира извода на съда за дължимост на уговорените възнаграждения в
договора, както и за липсата на доказване на твърдяното от ищеца плащане на
същите. За неоснователни счита възраженията на жалбоподателя за успешно
оспорване на достоверността на приетите писмени доказателства, за липсата на
реално осъществяване на авторски контрол за първия етап, за неправилно
прилагане на разпределението на доказателствената тежест, както и за пропуск за
произнасяне по твърденията за плащане на възнаграждението за първия етап. Моли
за потвърждаване на решението. Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран
отговор и от „Л. Арх. Чонева“ ЕООД чрез адв. Б.Б., в който се сочат доводи за
неоснователността на въззивната жалба. За дължими намира уговорените
възнаграждения предвид приемането и съгласуването на първия етап и изготвяне на
предаване на всички документи във връзка с втория етап. Позовава се на
заключението на вещото лице в частта, в която е прието, че дължимото
възнаграждение за първи етап е 240 103.21 лева без ДДС или 266 101.34 с ДДС,
което обаче не е съобразено с идейните проекти във връзка с площта на обекти,
както и с допълнителните озеленителни покривни тераси. Моли за потвърждаване на
решението. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски. Няма
доказателствени искания.
Настоящият съдебен
състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В о. с. з. от 10.12.2019
г. и в последващо депозирана писмена защита, процесуалният представител на „Консорциум
Реми Груп“ АД излага подробни доводи за основателността на въззивната жалба. Моли
за уважаването й. Претендира разноски.
В същото
въззиваемото дружество „Л. Арх. Чонева“ ЕООД навежда аргументи
за неоснователността на жалба. Претендира разноски.
В о. с. з.
въззиваемото „Мосстрой-Варна“ АД /в несъстоятелност/ и синдика на същото,
редовно призовани, не се явяват, не се представляват. Синдикът депозира писмена
защита, в която излага подробни доводи за неоснователността на въззивната
жалба.
След като прецени
доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема
за установено следното:
Съдът е сезиран посредством предявен иск от „Консорциум Реми Груп“ АД за установяване несъществуването
на част от вземането на „Л. Арх. Чонева“ ЕООД, прието в производството по несъстоятелност на „Мосстрой
Варна“АД /в несъстоятелност/, на основание чл. 694, ал. 3, т. 2 от ТЗ.
В писмения отговор
на исковата молба синдикът на „Мосстрой-Варна“
АД /в несъстоятелност/ - Р.С., излага становище за неоснователност
на иска. Сочи, че се оспорва съществуването само на част от приетото вземане в размер
на 163 431.95 лева, от където извежда доводи за съществуването на
облигационната връзка между страните. Намира, че неиздаването на фактура не
води до отричане на съществуването на вземане за извършена услуга. Излага, че в
допълнителното споразумение от 25.10.2012 г. е определена крайна цена за
проектирането и за авторския надзор от 17 лв. без ДДС за кв. м.. В продължение
на горното, посочва, че цената за авторски надзор за всеки един от етапите е
28 844.75 лева. Поради съставените приемо-предавателни протоколи от
22.10.2012 г. и от 18.04.2013 г. намира за доказано изпълнението на възложеното.
За неубедителен намира довода за липсата на осъществяване на авторски надзор
поради липсата на документация за определяне съдържанието и обема му. Моли за
отхвърляне на иска.
В
писмения отговор на исковата молба последващо конституирания ответник „Л. Арх.
Чонева“ ЕООД, чрез управителя Люляна Гайдарова излага доводи за неоснователност
на иска по съображения извършване и приемане на работата без възражения.
Позовавайки се на чл. 5 от допълнителното споразумение намира за дължима сумата
от 218 758.95 лева и при бездействие на възложителя за внасяне на
проектите за съгласуване в Общината. Счита, че с допълнителното споразумение от
25.10.2012 г. е признато съществуването на вземането и е поето безусловно
задължение за заплащането му. Моли за отхвърляне на иска.
В допълнителна
искова молба по депозираните отговори, ищецът, чрез процесуален представител,
излага че в чл. 4 от допълнителното споразумение страните са уговорили друго
допълнително възнаграждение от 168 234 лв. без ДДС за втори етап. Намира,
че не са представени доказателсва за предаването на техническата документация
според договореното в чл. 5 от допълнителното споразумение. Твърди, че са
уговорени две задължения за плащане от 134 587.20 лева и 168 243
лева, които се дължат на различни основания. Дори да се приеме, че е предадено
възложеното, счита, че не е предадено в пълен обем. Твърди, че действителната
обща застроена площ на сградата е 29 507.51 кв. м., а не 33 935 кв.
м..
В законоустановения
срок е депозиран отговор на допълнителната искова молба от страна на „Л. Арх. Чонева“
ЕООД, чрез управителя Люляна Гайдарова, в който се поддържат предходно
наведените твърдения. Допълва, че действително сумите по чл. 4 и чл. 5 от
допълнителното споразумение се различават. Посочва, че възнаграждението по чл.
4 касае плащане за изготвени и одобрени проекти, а това по чл. 5 – за предадени
такива на възложителя. Представеното площообразуване от ищеца намира за
непълно, доколкото в същото не е включено проектиране на покривни тераси,
басейн, паркинги, вътрешни комуникации и др.. Счита за правилно определена
посочената обща от 33 935 кв. м. в допълнителното споразумение.
В депозирания
отговор на допълнителната искова молба от страна на синдика на „Мосстрой-Варна“
АД /в несъстоятелност/ - Р.С. се релевират доводи за одобряване от страна на
Община Варна на техническите проекти за първи етап. Посочената обща площ в
допълнителното споразумение от 33 935 кв. м. представлява сбор между
30 231.28 кв. м. – за сградата и басейна и 3 704.03 кв. м. – за
покривните тераси. Намира, че от представения протокол от 22.10.2012 г. се
установява приемането на работата без възражения. Излага, че разликата в
уговорените възнаграждения по чл. 4 и чл. 5 от допълнителното споразумение се
формира от одобряването на проектите от Община Варна.
Настоящата съдебна инстанция съобразява
следната фактическа установеност:
Страните не спорят помежду си и
съдът, с оглед на събраните и приобщени към доказателствения материал по делото
доказателства, приема за безспорно установено, че въз основа на подадена молба от
кредитор на основание чл. 625 от ТЗ, с решение № 409 от 22.06.2017 г.,
постановено по т. д. № 1260/2016 г. на Варненския окръжен съд е открито
производство по несъстоятелност на „Мосстрой-Варна“
АД /в несъстоятелност/, на основание чл.
630, ал. 1 от ТЗ.
От
служебно извършената справка в ТР по партидата на дружеството, е видно, че на
14.08.2017 г. е публикуван списък на неприетите вземания. Във връзка с
неприемането на сумата в размер на 218 758.95 лева е депозирано възражение
от „Л. Арх. Чонева“ ЕООД от 21.08.2017 г.. По него с определение от 29.10.2017
г., постановено по т. д. № 1026/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, е допуснато
включване в списъка на приетите вземания на горепосоченото вземане,
представляващо възнаграждение на изпълнителя по договор за възлагане преработка
на проект от 13.12.2011 г. и допълнително споразумение от 25.11.2012 г..
Въззивната
инстанция, отчитайки конвенционалните предпоставки за допустимост на иска по
чл. 694 от ТЗ и с оглед на обстоятелствата, че: кредиторът е измежду страните,
на които им е признато качеството на надлежен ищец с активна процесуална
легитимация да предяви отрицателния установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 1
от ТЗ, че исковата молба е депозирана в съда на 06.11.2017 г., т. е. подадена в
срока по чл. 694 от ТЗ и от кредитор с признато вземане– следователно, страна с
възникнала формално активна процесуална легитимация, би могла да достигне до
правния извод за допустимост на развилото се пред Варненския окръжен съд
производство и да се произнесе по съществото на правния спор.
Безспорно
в производството е сключването на Договор за възлагане от 13.12.2011 г. между
„Мосстрой-Варна“ АД /в несъстоятелност/ и „Л. Арх. Чонева“ ЕООД, по силата на
който последното дружество е поело задължение за извърши преработка на проект
на жилищна сграда „Омега“, находяща се в УПИ II-163, кв. 25 по ПРЗ на к.
к.“Златни Пясъци“, гр. Варна, която включва подробно описани дейности в чл. 1.1
до 1.16. в договора. В чл. 2 от договора страните са уговорили, че предварителната
площ е 30 000 кв. м. при цена от 510 000 лева без ДДС, като крайните
размери ще бъдат определени с последващо споразумение. В чл. 6. 5. е уговорен
краен срок за предаване на инвестиционния проект до 31.03.2012 г.. В чл. 8. 4. от
договора е предвидено задължение на възложителя след получаване на разработката
по договора в седемдневен срок да прави писмени възражения и забележки или да
подпише приемо-предавателния протокол без такива. Изрично в чл. 19 страните са
постигнали съгласие за поетапно плащане, като при одобряване на проектите се
дължи заплащане на 90 % от цената на договора, а при липсата на такова-70 %,
както и от по 5 % от стойността на договора за осъществяване на авторски надзор
за всеки един от етапите.
Видно
от представения двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 22.10.2012
г. изпълнителят предава на възложителя проектните материали за фаза технически
проект.
В
чл. 2 от допълнително споразумение от 25.10.2012 г. страните предвиждат, че
отпада крайният срок за изработване на проектите. В чл. 4 от същото в уговорена
за дължима сумата от 252 405.75 лева без ДДС, след одобряване на
техническата документация по втори етап, от която сумата от 168 234 лева
без ДДС – за изработка на техническите проекти за втори етап, предадени на
възложителя на 22.10.2012 г. и сумата от 28 844.75 лева – за проведения
авторски надзор по първи етап до спиране на работата в обекта в края на 2012
г.. В чл. 5 от допълнителното споразумение е предвидено, че при невнасяне на
проектната документация за втори етап за одобряване от възложителя, същият се
задължава до 14.10.2013 г. да плати на изпълнителя сумата от 218 758.95
лева без ДДС, представляваща сбор от 134 587.20 лева без ДДС – за
предаване на техническата документация по втори етап, сумата от 55 327
лева без ДДС – за одобряване на 01.10.2012 г. на проектите за първи етап и
28 844.75 лева без ДДС – за авторски надзор за първи етап. В чл. 6 са
уговорили, че общата площ на сградата е 33 935 кв. м., а дължимото
възнаграждение е от по 17 лв. без ДДС за кв. м. или 576 895 лева без ДДС
/за първи етап – 370 971.50 лева без ДДС, за втори етап - 168 234
лева без ДДС и за авторски надзор от по 28 844.75 лева за всеки един етап
– чл. 7/.
Представено
е площообразуване от 11.02.2012 г. от 29 643.51 кв. м. и такова от
19.05.2013 г. от 29 507.51 кв. м..
В
производството е представен Акт образец № 10 за установяване състоянието на
строежа при спиране на строителството от 11.12.2012 г..
По
делото е приет двустранно подписан протокол от 18.04.2013 г., от съдържанието,
на който се установява, че общата дължима сума е 218 758.95 лева без ДДС,
като общата квадратура е 33 935.31 кв. м. /30 231.28 кв. м. –застроени
площи и 3 704.03 кв. м. – покривни тераси/.
В
протокол от 30.04.2013 г. е прието, че общата стойност на възложеното е 576 895
лева без ДДС, от което са заплатени на изпълнителя 295 644.50 лева без
ДДС.
От
заключението по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза,
кредитирана от съда като обективно, компетентно дадена, съответстваща на останалия
събран доказателствен материал се установява, че: 1/. в представеното
площообразуване по делото не е включена площта на басейна със съответните
технически помещения, инсталационните коридори и помещенията и площта на
откритата площадка около басейна, 2/. застроената площ за първи етап е
13 986.41 кв. м., втори етап – 16 147.45 кв. м., 3/. възнаграждението
за проектиране по втори етап е 247 055.98 лева без ДДС, 4/. за първи етап
е платена сумата от 193 644.50 лева без ДДС /70 %/, като са останали незаплатени
55 327 лева без ДДС.
В
първоинстанционното производство е допусната и допълнителна комплексна
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, кредитирана от съда като обективно,
компетентно дадена, съответстваща на останалия събран доказателствен материал,
от която се установява, че: 1/. разгърнатата застроена площ е 31 282.37
кв. м., към която не се включват озеленените тераси и покрив-тераси, басейн и
благоустрояването на вътрешния двор /общо от 1 255.36 кв. м./, 2/. застроената
площ по първи етап е 15 653.02 кв. м., а за втори – 16 735.32 кв. м.,
3/. възнаграждението за втори етап е 175 297.16 лева без ДДС след приспадане
на надплатеното за първи етап, 4/. липсва възлагане на зелен покрив, 5/. общата
площ на проектираните използваеми покривни тераси е 2 053.67 кв. м..
От
заключението по допуснатата по делото допълнителна съдебно-счетоводната
експертиза, кредитирана от съда като обективно, компетентно дадена,
съответстваща на останалия събран доказателствен материал е видно, че: 1/. след
извършване на авансовото плащане са последвали още две плащания, всички в общ
размер на 295 644.50 лева без ДДС, 2/. фактури № 77 от 15.12.2011 г., № 80
от 06.02.2012 г. и № 82 от 06.05.2012 г. са отразени в дневниците за продажби
на страните и е внесен ДДС по тях, 3/. същите не включват плащания по втори
етап и за авторски надзор по първи етап, 4/. по втори етап са предвидени
използваеми покривни тераси от 291.69 кв. м. и 361.86 кв. м. или в общ размер
на 17 388.87 кв. м., 5/. дължимата сума по първи етап е 264 348.20 лева
без ДДС, а за втори етап е 266 049.71 лева без ДДС.
Гореизложената
фактическа обстановка дава основание на въззивната съдебна инстанция да направи
следните правни изводи:
По същество:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 2 от ТЗ за установяване несъществуване на част
от вземането на „Л. Арх. Чонева“ ЕООД прието в производството по
несъстоятелността на „Мосстрой-Варна“ АД /в несъстоятелност/ в размер на 163 431.95
лева по фактура № 1 от 23.10.2013 г., представляващо възнаграждение на
изпълнителя по договор за възлагане на преработка на проект от 13.12.2011 г. и
допълнително споразумение от 25.10.2012 г..
Спорен в
производството е въпросът на дължимостта на сумата от 163 431.95 лева, като
част от приетото вземане на „Л. Арх. Чонева“ ЕООД в общ размер на 218 758.95
лева.
Настоящият съдебен
състав, съобрази, че повод на договора между страните за преработване на
технически проект приложение намират разпоредбите на чл. 262 и следващи от ЗЗД,
уреждащи договора за изработка.
От предствените
доказателства, в това число и изявленията на възложителя и изпълнителя,
обективирани в чл. 1 от допълнителното споразумение от 25.10.2012 г.,
приемо-предавателния протокол от 22.10.2012 г. се установява предаване и приемане
на изработено по втори етап, а именно проектните материали за обекта. Този
извод се подкрепя и от липсата на представени доказателсва за наличие на
писмени възражения или забележки от страна на възложителя по повод получаване
на разработката по договора, каквото изискване страните са предвидили изрично в
чл. 8. 4. от договора по повод получаване и подписване на приемо-предавателния
протокол.
В чл. 4 от договора
от 13.12.2011 г. страните са определили, че крайната цена ще бъде окончателно
определена в последващо писмено споразумение на базата на квадратурата от
техническия проект. В чл. 6 от допълнителното споразумение от 25.10.2012 г. е
посочено, че общата площ на сградата съобразно измененията на техническите
проекти е 33 935 кв. м.. От заключението по допълнителна комплексна
съдебно-техническа и счетоводна експертиза се установява, че разгърнатата
застроената площ по първи етап е 15 653.02
кв. м., а за втори – 16 735.32 кв. м. или общо за сградата – 32 388.34 кв.
м.. В производството е установено и възлагането и проектирането на използваеми
покривни тераси, басейни и други за благоустрояване на вътрешния двор, които са
открити обекти по смисъла на § 5, т. 68 а от ЗУТ. Към същата площ следва да се
прибавят и уговорените използваеми покривни тераси, басейна и други за
благоустрояване на вътрешния двор от 2 053.67 кв. м. по двата етапа. Предвид
горното, следва да се приеме, че е налице е сходство между общите размери на
уговорената площ на обектите по етапите с тази от изчисленията на вещите лица.
В чл. 7 от
двустранно подписаното допълнително споразумение от 25.10.2012 г. е определена
обща цена за проектиране и авторски надзор от 576 895 лева без ДДС /за
първи етап - 350 971.50 лева без ДДС, за втори етап – 168 234 лева
без ДДС и по 28 844.75 лева за авторски надзор за всеки етап/ или по 17
лева за кв. м. без ДДС за кв. м., от които 1.70 лева/ кв. м. са за авторски
надзор. От
изчисленията по допълнителна
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че дължимото възнаграждение за
проектирането по първи етап е 264 348.20 лева без ДДС, а за втори етап е 266
049.71 лева без ДДС, същото не кореспондира на изявленията на страните,
обективирани в допълнителното споразумение от 25.10.2012 г., протокола за
предадени технически проекти от 18.04.2013 г. и протокола от 30.04.2013 г..
На следващо място,
следва да се съобрази и съдържанието на протокол от 30.04.2013 г., както и
заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, от
които се установява, че извършените, приети и заплатени работи са на обща стойност
от 295 644.50 лева без ДДС, като са останали незаплатени такива по първи
етап в размер на 55 327 лева без ДДС /т. 1 от протокол за предадени
технически проекти към 18.04.2013 г./.
В продължение на
горното, страните по договора изрично в протокол от 30.04.2013 г. / л. 80/ са
приели, че общата стойност на възложените работи е 576 895 лева без ДДС, от
които са заплатени 295 644.50 лева без ДДС, като остатъкът от
281 250.50 лева без ДДС /включващ 28 844.75 лева за проведен авторски
надзор за първи етап/ ще бъде изплатен съобразно чл. 4 и чл. 5 от
допълнителното споразумение от 25.10.2012 г.. В чл. 5 от същото е предвидено,
че при невнасяне на проектите за одобряване от възложителя до края на м.
септември 2013 г. /какъвто е процесният случай/, възложителят се задължава да
изплати на изпълнителя до 14.10.2013 г. сумата от 218 758.95 лева без ДДС,
която представлява сбор от 134 587.20 лева без ДДС- за предаване на
проектите по втори етап, 55 327 лева без ДДС – за одобряване на 01.10.2012
г. на проектите за първи етап и 28 844.75 лева без ДДС – за проведен
авторски надзор за първи етап до спиране на обекта в края на 2012 г.. Същите
вземания по пера и размери са посочени и в подписания протокол за предадени
технически проекти от 18.04.2013 г. и съответстват на заплатените, предявени и
оспорени вземания.
Настоящият съдебен
състав, кредитирайки заключението по допълнителната съдебно-счетоводната
експертиза приема, че счетоводството на страните по договора е надлежно водено,
като всички извършени плащания, вкл. и тези по фактури № 77 от 15.12.2011 г., №
80 от 06.02.2012 г. и № 82 от 06.05.2012 г. са в общ размер на 295 644.50 лева
без ДДС, отразени са в дневниците за продажби на страните и по тях е внесен ДДС.
Доколкото счетоводните документи не са съставени за целите на процеса,
посочените в същите основания за плащане на задължения по проектирането, а
именно отнасящи се единствено за плащания по първи етап следва да бъдат ценени.
Предвид горното, следва да се приеме, че същите не включват плащания по втори
етап и за авторски надзор по първи етап, не е налице надплащане на
възнаграждението за изработване на техническите проекти за първи етап и плащане
на възнаграждението за авторски надзор за първи етап, поради което
неоснователно се явява възражението наведено в тази насока.
Вън от горното,
макар и действително в чл. 10. 9. от договора да е предвидено задължение на
изпълнителя да изготви проект на договор за авторски надзор, последващите
изявления на възложителя за дължимост на уговореното възнаграждение за авторски
надзор обуславят изпълнение на задълженията за авторски надзор за първи етап и
дължимост на възнаграждението на изпълнителя, поради което наведеното
възражение в тази насока се явява неоснователно.
Възложителят не
оспорва изработването на технически проекти за същите, а напротив неколкократно
признава изпълнението на задълженията на изпълнителя по повод на тях, поради
което последващото оспорване от страна на трето лице на приемането не може да
обхваща обстоятелства, по които е изразено съгласие за приемане на възложеното.
С оглед на горното, застрашаваща правната сигурност би била последващата съдебна
намеса в безспорните между страните договорни отношения.
За пълнота на
изложението, следва да се посочи, че с предявяването на отрицателния
установителен иск по чл. 694 от ТЗ се цели установяване на несъществуването на
приетото вземане, съществуването на което не се опроверга от събраните
доказателсва и намира опора в изградените правни изводи за дължимостта на
приетото и оспорено вземане, като за кредиторите остава открита възможността да
предявят съответните отменителни искове.
Доколкото се
установи осъществяване на авторски надзор по първи етап, изпълнение и приемане
на възложеното по втори етап, както и липса на представени доказателства за
реалното плащане на дължимото възнаграждение на изпълнителя от страна на
възложителя, следва да се приеме за неоснователен предявеният отрицателен
установителен иск.
Предвид горното,
първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съобразно изхода от
спора разноски се дължат в полза на въззивамите „Мосстрой-Варна“ АД /в
несъстоятелност/ и „Л. Арх.
Чонева“ ЕООД. „Мосстрой-Варна“
АД /в несъстоятелност/ не претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски,
поради което ако такива са сторени остават в тежест на страната. В полза на „Л. Арх. Чонева“ ЕООД следва да се
заплати сумата от 2 000 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски, при представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата
им.
Предвид липсата на предварително внасяне на държавна такса и служебното
задължение на съда да следи за внасянето на държавните такси по делата /чл. 6
от ЗДТ/, държавна такса за въззивно обжалване в размер на 817. 16 лева, следва да
бъде заплатена от „Консорциум Реми Груп“АД, по сметка на Варненския апелативен съд, на основание
чл. 694, ал. 7 от ТЗ.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 474 от 31.05.2019 г. на Варненския
окръжен съд, постановено по т. д. № 1518/2017 г..
ОСЪЖДА „Консорциум Реми Груп“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Доктор Железкова“ № 42, вх. Б, ет. 1, офис
№ 1, да заплати на „Л. Арх. Чонева“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 16 сумата от 2 000 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Консорциум
Реми Груп“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „Доктор Железкова“ № 42, вх. Б, ет. 1, офис № 1, да заплати по сметка на
Варненския апелативен съд, държавна такса за въззивното производство в размер
на 817.16 лева, на основание чл. 694,
ал. 7 от ТЗ.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ по реда на чл. 280, ал. 1 от ГПК, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.