Р Е Ш Е Н И Е
04.08.2020 г.
Номер 181 2 0 2 0 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на двадесет и първи юли 2 0 2 0 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия Стоилова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 264 по описа на 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
“П.Т.” АД, със седалище и адрес на управление ***, чрез представляващия А. В. Б., е подал жалба срещу Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 3725/07.02.2019 г., издаден от орган по приходите при Община Кюстендил, потвърден с Решение № 1/15.04.2019 г. на Началник отдел „МП“ при Община Кюстендил.
Изложени са доводи за незаконосъобразност и неправилност на акта, като постановен в противоречие с материалния закон и при нарушение на административнопроизводствените правила, като по същество се отрича дължимостта на данъка. Прави се искане за отмяна на оспорения акт, с произтичащите от това законни последици. Претендират се разноски по делото.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител юк. А, изразява становище за потвърждаване на оспорения акт и неоснователност на жалбата. Претендират се разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение. Представени са писмени бележки.
По делото са представени и приети като доказателства по същото, писмени такива, подробно описани в протокола от с.з. от 28.01.2020 г., съгласно текста, както и тези от о.с.з. от 21.07.2020 г.
По делото е приета, неоспорена от страните, съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Н.С.С., която съдът кредитира като компетентно изготвена и ще я цени като такава.
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. Съображенията за това са следните:
От фактическа страна не се спори, че “П.Т.” АД, със седалище и адрес ***, ЕИК – *********, е собственик на недвижими имоти, съответно с партиден № *********/001, с адрес на имота: гр. Кюстендил, бул. „България“ № 46 /хотел „Велбъжд“/, представляващ земя и сграда; партиден № *********/002, с адрес на имота: гр. Кюстендил, бул. „България“ № 1 /хотел „Пауталия“/, представляващ земя и сграда; партиден № *********/003, с адрес на имота: гр. Кюстендил, ул. „Архимандрит Зинови“ № 8 / „Гогова къща“/, представляващ земя и сграда.
Дружеството е подало декларации по чл. 14
от ЗМДТ с вх. № 1230/18.06.2010 г.; вх. № 1231/18.06.2010 г. и вх. № 1233/18.06.2010
г., със съответните облагаеми основи към 01.01.2015 г.; 01.01.2016 г.;
01.01.2017 г. и към 01.01.2018 г.
Данък недвижими имоти /ДНИ/ и Данък битови отпадъци /ДБО/ са определени, съгласно действащите чл. 21, чл. 22, чл. 62, чл. 66 и чл. 67 от ЗМДТ и Наредбите за определяне размера на местните данъци и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Кюстендил, приети по делегация от чл. 9 от ЗМДТ и публикувана в Интернет – страницата на Община Кюстендил.
Определените суми са съобразени с НОАМТЦУТ на Община Кюстендил и с Решение № 926/29.12.2014 г.; № 35/29.12.2015 г.; № 361/29.12.2016 г. и № 663/29.12.2017 г. на ОбС – Кюстендил, които са били в действие към датата на издаване на акта. В решенията са определени и дължимите суми в размер на 5.5 промила върху данъчната оценка по чл. 21 от ЗМДТ на недвижимия имот, в т.ч. 2.6 промила за сметосъбиране и сметоизвозване; 1.5 промила за обезвреждане на битови отпадъци и 1.4 промила за поддържане на чистотата на терените за обществено ползване
С Акт за установяване на задължение по декларация № 3725/07.02.2019 г. на ст. инспектор в отдел “Местни приходи” при Община Кюстендил, на “П.Т.” АД е установено да заплати задължения - ДНИ и ТБО, общо в размер на 176 628.90 лева /главница и лихви, изчислени сътветно главница към 31.12.2018 г. – 146 593.98 лв. и лихви за просрочия към тях към 07.02.2019 г. 30 034.92 лв./. Сумите са изчислени за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2018 г. Актът е връчен на адресата на 15.02.2019 г., като е последвала жалба до Началник отдел “Местни приходи” в Община Кюстендил. Последният като решаващ орган, съгласно чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ във вр. с чл. 107 ал. 4 от ДОПК, се е произнесъл при условията на чл. 155 ал. 1 и 2 от ДОПК, като е потвърдил акта с Решение № 1 от 15 април 2019 г.
В този смисъл, оспореният първоначален административен акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК, както и потвърдилото го решение.
В чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; в ал. 2 е предвидено, че невнесените в срок данъци по този закон се събират с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и др. подобни държавни вземания по реда на ДОПК; според ал. 3 в производствата по ал. 1, служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители; според ал. 4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, а според ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152 ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на НАП.
В гл. ХІV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107 ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В конкретният случай, се касае до определяне на задължение на данък върху недвижими имоти по реда на чл. 107 ал. 3 от ДОПК.
В случая е налице Заповед № РД-00-1506/01.12.2014 г. на Кмета на Община Кюстендил, с която Е.Ж.Ц.– ст. инспектор “Проверки, ревизии и контрол” в отдел “Местни приходи” е определена и има качеството на орган по приходите по см. на чл. 4 ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ, поради което е с правомощие по установяване на задължения за местни данъци и ТБО, съгласно регламентацията на чл. 107 ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ.
Когато с акт са установени задължения за местни данъци и такси, предвид препращащата разпоредба на чл. 9б от ЗМДТ, /правомощията на териториален директор на НАП се осъществяват от ръководителя на звеното за местни приходи при съответната община/.
Предвид изложените съображения, в производството по обжалване на акта за местни данъци и такси, издаден по реда на чл. 107 ал. 3 от ДОПК, приложим на основание чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ, компетентният орган да осъществи задължителния административен контрол е ръководителя на звеното за местни приходи при общината и с неговото произнасяне приключва производството по обжалване на акта за установяване на публично общинско вземане, а по съдебен ред е по реда и при условията на чл. 156 от ДОПК. В този смисъл, жалбата се явява допустима.
По съществото на спора, съдът счита, че оспорения административен акт е постановен в съответствие с материалния закон и целите на закона, т.е констатира се съответствие между фактическите обстоятелства и приложената правна норма в рамките на доказателствата по делото.
Деклараторът на имотите – “П.Т.” АД, със седалище и адрес на управление ***, е задължено лице по смисъла на чл. 11 ал. 1 от ЗМДТ.
Определянето и администрирането на местните данъци и такси е предоставено на общинския съвет, който съгласно чл. 9 от ЗМДТ приема наредба за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги.
АУЗД е издаден при спазване на общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 ал. 2 от АПК във вр. с препращането от § 2 от ДР на ДОПК. Правните основания за издаването му са конкретни и е налице разпоредителна част с вменени задължения към адресата. Посочени са дата на издаване, име и длъжност на издателя и негов подпис. Във фактическите основания за издаване на акта данъкът върху недвижимите имоти и таксата битови отпадъци за отделните имоти е съобразен с чл. 62 изр. 2 от ЗМДТ и е налице яснота за реда на изчисляването й с оглед правилата на чл. 67 ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ. Не е било ограничено правото на защита на адресата. Дължимите суми, като елементи от фактическия състав за отговорността, подлежат на установяване в процеса на оспорване. Налице е яснота и за начина на изчисляване на лихвите и периодите от време, въпреки че размерът им е законово регламентиран в чл. 4 ал. 2 от ЗМДТ, в периодите от време, обхващащи задължението за лихви и се формира от сроковете за заплащане на ДНИ и ТБО в Наредбите на Общината. Наредбите са подзаконови нормативни актове и като такива са публично обявени на населението, което следва да е запознато с тях и да ги спазва. Следователно, въз основа на съдържащите се в АУЗД фактическо и правно основание, съдът може да провери неговата материална законосъобразност.
Доколкото в подадената жалба се оспорват единствено дължимите суми по ТБО, съдът ще изложи мотиви, касаещи тази част от АУЗД. Сумите дължими за ДНИ не се оспорват.
Заповедите на кмета по чл. 63 ал. 2 от ЗМДТ безспорно са необходимо нормативно условие за предоставяне на услугите по ТБО, но не и достатъчно, за да се приеме, че услугите фактически са предоставени. В този смисъл, са предоставени Заповед № РД—00-1360/24.10.2014 г.; Заповед № РД-00-1137/30.10.2015 г.; Заповед № РД-00-974/20.10.2016 г. и Заповед № РД-00-983/30.10.2017 г. Събрани са и доказателства за дължимост на ТБО, тъй като по делото са събрани такива за предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Това са справката за пътните листове за годините по акта, данните от заключението на вещото лице, декларации за определяне на ТБО според количеството на битовите отпадъци и честотата на сметоизвозване, трудови договори на служители към ОП „Чистота“, съответните решения на ОС – Кюстендил за определяне на промила върху данъчната оценка по чл. 21 от ЗМДТ на недвижимия имот, съответно за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., в т.ч. 2.6 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 1.5 промила за обезвреждане на битови отпадъци, 1.4 промила за поддържане на чистотата на терените за общедствено ползване. Освен това районите, в които са се извършвали услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, тяхната честота и съдовете за смет са изрично заложени в Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги в общината, със съответните изменения в нея. Следва да се има в предвид, че нормата на чл. 71 т. 1 от ЗМДТ свързва недължимостта на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване с непредоставяне на услугата, а не с неиздаване на заповедите на кмета по чл. 63 ал. 2 от ЗМДТ.
Отделен е въпросът за действителния размер на задължението за тази услуга от ТБО за цитираните периоди и тяхното доказване. По делото е установено налично и функциониращо общинско депо, видно от пътните листове. Неоснователно е възражението на АД, че е налице недължимост на услугата по сметоизвозване и сметосъбиране, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, поради наличието на хипотезата на чл. 71 т. 1 и т. 2 от ЗМДТ. Общината категорично доказва предоставянето на услугите за оспорилото ги АД.
Според изискванията на чл. 66 ал. 1 от ЗМДТ, ТБО се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на ОС въз основа на одобрена план – сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: 1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци – контейнери, кофи и др.; 2. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата ли други инсталации и съоръжения за обезвреждането им; 3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оролзотворяване на битови отпадъци, вкл. отчисленията по чл. 71а и чл. 71е от Закона за управление на отпадъците; 4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. По делото са представени и 6 бр. справки за следващия се ТБО, изготвени от в.л., отнасящи се за всяка от годините, включени в процесния период.
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа и други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистота на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно в годишен размер за всяко населено място с решение на ОС въз основа на одобрена план – сметка за всяка дейност. План – сметката включва необходимите разходи за осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци – контейнери, кофи и др., събиране, включително разделно, на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им, проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или др. инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, вкл. отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и др. територии от населените места, предназначени за обществено ползване. ТБО се определя в левове, според количеството на битовите отпадъци – чл. 67 ал. 1, но когато не може да се установи количеството им, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа определена от ОС – чл. 67 ал. 2 от ЗМДТ.
Посочените по – горе относими факти по делото се потвърждават изцяло от приетата експертиза на в.л. Н.С., неоспорена от страните. В същата недвусмислено се сочи, че не се установяват неточни изчисления или погрешно зададени параметри на характеристиките на имотите на информационната система за изчисление на ДО. За съпоставка е извършено и ръчно изчисление на коефициентите, образуващи данъчната оценка - базисната стойност, коефициенти на местоположение спрямо строителната зона, в която се намира имота, коефициентите на височина, индивидуалните характеристики, коефициентите за овехтяване на сградите и площат ана имота. Величината на данъчната оценка е в зависимост от благоприятните условия, в които се намират имотите на жалбоподателя и най – силно влияят площта, строителната зона на селището, в което се намират имотите, предназначението на имота, височината на сградата. ДНИ и ТБО се изчисляват върху по – високата от отчетната /счетоводна стойност преди амортизационните отчисления/ и данъчната оценка. По – високата оценка в случая се явява данъчната оценка. Размерът на ДНИ е определен съгласно приложение № 2 от ЗМДТ, аза ТБО при изчислението са взети предвид подадените декларации от жалбоподателя за видомете, броя на съдовете за смет, решенията на ОС – Кюстендил и честотата на извозването им. Предвид незначителното количество извозена смет, такса за услугата поддържане на депо за битови отпадъци не е начислявана. За таксата, в частта на поддържане на чистотата на населените места за обществено ползване в ЗМДТ не е предвидено свобождаване. От приложените листове за превозена смет в районите, в които се намират имотите, съгласно заповедите на кмета на общината и трудовите договори на работници по чистотата „метач на улици“, се доказва, че е извършвана услугата „поддържане чистотата на населените места за обществено ползване“.
След цялостната проверка задълженията на „П.Т.“ АД за процесния период 2015 г. – 2018 г. са изчислени както следва:
ДНИ – общо за трите имота: главница 74 292.99 лева и лихва 15 215.77 лева и
ТБО – общо за трите имота: главница 72 300.99 лева и лихва 14 819.92 лева или всичко задължения: главница 146 593.98 лева и лихва 30 034.92 лв., които изцяло потвърждават посочените суми в АУЗД.
В този смисъл са всички доказателства по делото, които съвпадат с изложеното в заключението на вещото лице. което води до логичния извод, че се доказва извършването на твърдените услуги по отношение за “П.Т.” АД.
Таксата за услугата се дължи за извършени
дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не
конкретно на територията на конкретно предприятие или в непосредствена близост
до него, тъй като самият характер на въпросните територии предполага ползването
им от всички лица, които са собственици или ползватели на недвижими имоти в
съответното населено място. Материалният закон не предоставя възможност за
индивидуализиране размера на дължимата ТБО в различни стойности от тези, които
са установени от ОС. Да се възприеме обратното означава да се наруши
разпоредбата на чл. 68 от ЗМДТ, съгласно която не се допускат изменения в
приетите от ОС начин на определяне и размер на ТБО в течение на годината.
Недължимост на услугата може да произтече единствено в хипотезата на чл. 71 от ЗМДТ, а именно: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се
предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е
подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на
предходната година в общината по местонахождението на имона; 2. поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се
предоставя от общината и 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа
за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци –
когато няма такива. В случая изключенията по т. 1 и т. 2 не са са налице за посоченото АД – доказва се
извършването на посочените услуги. От издадения акт става ясно по какъв начин,
на каква база и при каква ставка са изчислени формиращите ТБО отделни
съставляващи я услуги, визирани в чл. 66 ал. 1 т. 1 - т. 4 от ЗМДТ, което е в съответствие с чл.
62 от ЗМДТ. Посочени са и критериите за определяне размера на таксата по чл. 67
от ЗМД.
При сметосъбирането и сметоизвозването на битовите отпадъци, Кметът на Община Кюстендил е издал за процесните години Заповед № РД-00-1137/30.10.2015 г.; Заповед № РД-00-1360/24.10.2014 г.; Заповед № РД-00-974/20.10.2016 г. и Заповед № РД-00-983/30.10.2017 г., с които е определил границите на районите и честотата на сметоизвозването на територията на Община Кюстендил за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Задължението за ТБО възниква с престирането на услугата. Попадането на имотите на адресата на акта в границите на района, в който общината ще предоставя услугите по чл. 62 от ЗМДТ, т.е. в границите, определени със заповедта на кмета по чл. 63 ал. 2 от ЗМДТ, е материалноправна предпоставка за законосъобразност на оспорения акт, във връзка с ТБО. Честотата на сметосъбиране и сметоизвозване е определена на основание депозираните декларации по чл. 16, приложение 5 от НОАМТЦУТОК, където са определени съдомете за битови отпадъци и честотата на извозване, като същите са подробно описани в АУЗД за всеки един от имотите, за всяка една от годините, съгласно подадената декларация.
Изложените съображения в мотивите на жалбата, че за имотите не се дължи ТБО, тъй като същите не се ползват, не обосновава неползване на услугите предоставяни от общината. Имотите се намират в границите на населеното място /и то в центъра/, в което общината предоставя услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци и следователно ТБО е дължима. Смисълът на услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци, е споделянето между всички субекти по чл. 64 от ЗМДТ разположени на територията на населеното място, на разходите за поддържането на чистотата на местата, за които отделните правни субекти не носят отговорност, но които са предназначени за общо ползване, както и разходите за обезвреждане на битовите отпадъци. Именно, поради тази причина, жалбоподателят е ползвател на услугите почистване на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци, независимо от това дали генерира или не битови отпадъци за своя имот.
Не на последно място, въпреки че в случая се разглежда законосъобразността на оспорения АУЗД по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 3725/07.02.2019 г., съдът ще отбележи и наличните подробни мотиви в потвърдилото го Решение № 1/15.04.2019 г. по чл. 155 от ДОПК на Началник отдел “Местни приходи” при Община Кюстендил.
Съгласно чл. 170 от АПК, административният орган, за който оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установи фактическите основания посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая, доказателствата по делото подкрепят издаването на Акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № 3725/07.02.2019 г. на ст. инспектор „Проверки, ревизии и контрол“ в отдел “Местни приходи” при Община Кюстендил.
Предвид изложеното, съдът ще постанови своето решение.
Воден от горното и на основание чл. 160 ал. 1 от ДОПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на “П.Т.“ АД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. В. Б., Акт за установяване на задължение по декларация № 3725/07.02.2019 г., издаден от ст. инспектор в отдел “Местни приходи ” в Община Кюстендил, потвърден с Решение № 1/15.04.2019 г. на Началник отдел “Местни приходи” при Община Кюстендил.
ОСЪЖДА „П.Т.“ АД *** , със седалище и адрес на управление ***, пл. “Велбъжд” № 1, представлявано от П.П.– кмет на общината, сумата от 100 /сто/ лева, направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: