Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 780 / 04,08,2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на първи юни 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието
на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 210/2020 г. и прие
следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от В.Й. Д. с ЕГН **********;
против решение № 462/28,10,2019 г., постановено по гр. д. № 2516/2018 г. на РС Асеновград.
Твърди се, че атакуваното решение е незаконосъобразно
поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Въз основа на това от
въззивния съд се иска да постанови решение, с което да отмени обжалваното и
вместо това да уважи предявения иск.
Ответникът по жалбата С.Й.К. с ЕГН **********; изразява становище за
неоснователност на същата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във
връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по обективно съединени
при условията на евентуалност искове с правна квалификация чл. 75 и чл. 76 от
ЗС. Предявени от В.Й. Д. с ЕГН **********; против С.Й.К. с ЕГН **********.
Ищецът твърди, че е собственик на основание
покупко-продажба на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда (СОС) с
идентификатор 00702.526.61.1.1, със застроена площ106 щкв. м., с
предназначение: жилище, с административен адрес: в гр. **********, находящ се в
сграда № 1; ведно с 1/6 (една шеста) идеална част от поземления имот, в който
същата е построена, представляващ: ПИ с идентификатор 00702.526.61, с площ от
344 кв. м. находящ се в гр. ***********.
Твърди същи, че от придобиване на собствеността на
имота през 2012 г. владеела същия. Още оттогава и досега ищцата работела в
чужбина (във Великобритания), като в периодите, когато се завръщала за кратко в
страната, обитавала описаното жилище заедно с ответника, с когото съжителствала
на семейни начала, а в периодите, когато отсъствала от страната, осъществявала
владение върху имота чрез ответника, който го държал за нея. Ищцата изпращала
средства за ремонта на жилището, а ответникът организирал ремонтните дейности.
В края на 2017 г. и в началото на 2018 г. обаче отношенията помежду им се
влошили.
През м. май 2018 г. при проведен разговор между
страните ответникът заявил на ищцата, че няма да я допусне в имота, и я
заплашил по телефона, че ще й го вземе, поради което се наложило тя да отседне
у свои приятелки.
Въз основа на изложеното от съда се иска да приеме,
че ответникът е нарушил владението на ищцата, евентуално – отнел го е по скрит
и насилствен начин като отправил към нея заплахи, поради които тя се страхувала
да се прибере в жилището си, и на това основание да осъди ответника да
възстанови владението на ищцата върху процесния имот.
Ответникът оспорва иска. Признава, че собственик на
процесния имот е ищцата. Признава, че той обитава жилището. Твърди, че
извършения в същото ремонт е финансиран от него. Оспорва твърденията, че не
допуска ищцата в имота и че е нарушил владението й върху същия по какъвто и да
е начин. Счита, че ищцата му дължи възстановяване на сторените то него разноски
за извършени от него подорбения в жилището, като предявява възражение за
задържане на имота до заплащане на претендираните суми.
Страните не спорят (това се установява и от
представения нотариален акт за покупко-продажба) за това, че ищцата е
собственик на процесния имот. Не се спори относно това, че ищцата установила
владение върху процесния имот още от придобиването му през 2012 г., заедно с
ответника, с когото тя съжителствала на семейни начала. Още към онзи момент
ищцата пребивавала постоянно във В., като в периодите, в които се завръщала в
страната, обитавала жилището заедно с ответника. В периодите, в които работела
в чужбина, ответникът упражнявал фактическа власт върху жилището като го държал
за ищцата.
От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че през 2017-2018 г. отношенията между страните се влошили. При
завръщанията си в страната ищцата отсядала у свои приятелки, на които обяснила,
че се страхува да се прибере в жилището, тъй като ответникът й бил забранил и я
заплашвал.
Основният спорен въпрос между страните е кой е
заплатил разходите за извършения в имота ремонт и в тази насока са повечето
събирани от тях доказателства в първоинстанционното производство. Същите обаче
не следва да се обсъждат, тъй като значение за повдигнатия спор и за търсената
владелческа защита имат само обективните факти на осъществяваното върху имота
владение и твърдяното нарушение или отнемане на същото (чл. 357 от ГПК).
Неотносими към спора и недопустими за обсъждане са предявените възражения за
извършвани в имота подобрения и за право на задържане.
С предявените владелчески искове се търси защита не
на правото на собственост, а на владението като фактическо състояние. Този път
на защита е допустим за собственика (какъвто ищцата твърди да е и по това
страните не спорят), защото собственикът може да избере да защитава нарушеното
си или отнето владение с исковете по чл. 75 и 76 от ЗС, вместо с
ревандикационния или негаторния, като по-лесен и удобен за доказване способ за
защита. Подлежащите на доказване факти в настоящото производство са: 1/
владението като фактическо състояние (при искове по чл. 75 от ЗС следва да се
установи и продължителност на същото поне шест месеца); 2/ нарушението – в
хипотезата на чл. 75 от ЗС, или отнемането му по скрит или насилствен начин – в
хипотезите на чл. 76 от ЗС.
1.Относно факта на владението страните не спорят –
ищцата е собственик на имота от 2012 г. и оттогава владее същия чрез ответника,
комуто е предоставила фактическата власт и е допуснала в имота като държател.
Тя преимуществено пребивава в чужбина, а жилището се обитава от ответника, като
в периодите, в които ищцата се завръща в страната, двамата съжителстват в него.
2. Относно втората предпоставка за основателност на
предявените искове: нарушение или отнемане на владението:
Нарушение на владението по см. на чл. 75 от ЗС е
налице, когато спрямо имота се извършват самоуправни действия или самоволна
промяна на фактическото положение, ограничаващи или изключващи фактическата власт на владелеца.
Отнемане на владението по см. на чл. 76 от ЗС ще е
налице, когато спрямо имота се извършват противоправни действия, довели до
отнемане фактическата власт на владелеца, и същите са извършени чрез насилие
(против волята на владелеца) или по скрит начин (когато към момента на
фактическото отнемане на вещта владелецът или държателят отсъстват и не знаят
за това).
Трайно в съдебната практика се приема, че липсва
нарушение на владението в хипотезите, когато действията върху владяния имот се
извършват от лице, което държи имота за владелеца и е получило владението от
него. В случая фактическата власт върху имота е предоставена на ответника от
самия ищец като собственик. Не се установява през 2018 г. да е настъпила
промяна във фактическото състояние, нито да е ограничен или възпрепятстван
фактическият достъп на ищеца до имота. Възникналите конфликти между страните,
включително относно извършените в имота подобрения и претендираното от
ответника право на задържане, сочат наличие на спор за субективни права, но не
обосновават извод за извършено нарушение на владението по см. на чл. 75 от ЗС,
нито за отнемане по насилствен или скрит начин по см. на чл. 76 от ЗС. Поради
това следва да се приеме, че липсва основание за търсената от ищеца защита и
предявените претенции следва да бъдат отхвърлени.
Като е достигнал до същия краен извод районният съд
е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено
На въззиваемия следва да се присъдят сторените за
въззивното производство разноски, които се констатираха в размер на 800 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
462/28,10,2019 г., постановено по гр. д. № 2516/2018 г. на РС Асеновград.
ОСЪЖДА В.Й. Д. с
ЕГН **********; да заплати на С.Й.К.
с ЕГН **********; сумата от 800 лв. (осемстотин лева), представляваща деловодни
разноски за въззивното производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: