Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен състав, в публично
заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светла Великова и с участието на
прокурора Мирослав Георгиев, като разгледа докладваното
от съдията Даниела Недева КНАХД №911 по описа на Административен съд гр.Варна
за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно –
процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от „АРИЕС-78“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище гр.Варна,
представлявано от управителя Д.В.Р., депозирана чрез адв. С. срещу решение № 108 от 22.01.2022
г. на ВРС, постановено по НАХД № 20213110202877/2021 г., по описа на ВРС, с
което е ИЗМЕНЕНО НП № 582859-F606570/14.06.2021г. на Началника на Отдел “Оперативни дейности“- Варна в ЦУ на НАП, с което
на „АРИЕС-78“ ЕООД на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложена
"Имуществена санкция” в размер на 600 /шестстотин/ лева, за извършено
нарушение на чл. 25 ал.1 т.1 във вр. с чл. 3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на
Министъра на финансите/Наредбата/, във вр. с чл. 118 ал.1 от ЗДДС, като същата
е НАМАЛЕНА по размер на 500 /петстотин/ лева и дружеството е осъдено да заплати
сторените разноски в размер на 83,33лв.
В касационната жалба се твърди, че решението на РС- Варна е
незаконосъобразно и неправилно. Конкретно се сочи, че не съдържа точни и ясни
аргументи за изменение на НП, а посочените изводи са самостоятелни основания за
неговата отмяна. Позовава се на решение на Административен съд-Варна, с което е
отменена наложената ПАМ. По
изложените съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление.
В съдебно
заседание касатора, чрез процесуалния си представител поддържа касационната
жалба. По съществото на спора освен изложените в жалбата основания за
отмяна на процесното НП сочи, че административнонаказващият орган е извършил
нарушение и е поправил протокола от извършване на проверката в частта на
часа-10.45/10.54 часа, като по този
начин е нарушил и правото на защита. Твърди, че поправката е извършена, преди
да е представен екземпляр от проверката.
Ответната
страна редовно призована не изпраща представител. С писмени бележки, чрез
пълномощника ст. юрисконсулт Г., вх. № 7385/11.05.2022г., оспорва жалбата и
изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което
отправя искане решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в
сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба, поради което решението на ВРС като правилно, обосновано и
законосъобразно моли да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното
решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационен контрол
пред настоящия съд съдебен акт.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на „АРИЕС-78“ ЕООД
против НП № 582859-F606570/14.06.2021г. на Началника на Отдел “Оперативни дейности“- Варна в ЦУ на НАП, с което
на дружеството на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложена "Имуществена
санкция” в размер на 600 /шестстотин/ лева, за извършено нарушение на чл. 25
ал.1 т.1 във вр. с чл. 3 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на
финансите/Наредбата/, във вр. с чл. 118 ал.1 от ЗДДС.
ВРС е
установил от фактическа страна, че на 13.03.2021 г. служители при ТД на НАП –
Варна предприели извършване на проверка в търговски обект по смисъла на §1 т.41
от ДР на ЗДДС – пекарна, находящ се в гр. --------------, стопанисван от „АРИЕС
78“ЕООД. В хода на проверката в 10.45 ч. от св. Х. била извършена контролна
покупка на 1 бр. баница със сирене на цена 1,40 лева. Плащането било извършено
с банкнота от 5 лева от продава-консултанта Е.С.и е върнато ресто на монети. За
извършената продажба не бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация в
обект фискално устройство – модел „DATCER DP-150“ с ИН на ФУ:DШ738646 и ИН на
ФП: 02738646 с рег.№ 4015362/07.02.2019 г. в НАП, отговарящ на изискванията на
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Впоследствие в хода на проверката било установено,
че липсва запис във ФП на КАФП на регистрираната продажба на съответния продукт
в часа на извършване на контролната покупка. При така установените факти св. Х.
съставил на дружеството АУАН за нарушение на чл. 25 ал.1 т. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на 2 МФ, във вр. с чл. 118 ал.4 т.1 от ЗДДС, въз основа на
който било издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 185 ал.1 от ЗДДС била
ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството, като му била
наложена „Имуществена санкция“ в размер
на 600 /шестстотин/ лева.
От правна
страна ВРС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в
предвидените срокове и в хода на административно-наказателното производство не
са били допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че правилно е
приложен материалния закон като е констатирано нарушение на нормата на чл. 25
ал.1 т.1, във вр. с чл. 3 ал.1 от Наредбата, във вр. с чл. 118 ал.1 от ЗДДС.
Правилно дружеството-жалбоподател е санкционирано на основание чл. 185 ал.1 от ЗДДС, доколкото конкретното нарушение е предвидено в диспозицията на цитираната
правна норма. ВРС е приел, че неправилно АНО е индивидуализирал размера на
имуществената санкция, тъй като нормата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС предвижда за
конкретното нарушение на ЮЛ, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС,
да се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. Констатирал е,
че в НП не са обсъдени отегчаващи отговорността обстоятелства, а представените
в хода на съдебното производство заверено копие на НП №
488922-F530928/09.01.2020 г. и разпечатка от информационната система на НАП не
установяват наличие на влязъл в сила към датата на извършване на процесното
деяние санкционен акт за нарушение от същия вид, респ. друго такова по
Наредбата, осъществено от дружеството, поради което е намалил размера на
имуществената санкция в минимално предвидения в нормата размер от 500 лева.
Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на
Административен съд – Варна намира, че релевираните в касационната жалба
отменителни основания не са налице.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло
установената от районния съд фактическа обстановка. В
мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от
събраните по делото факти и доказателства и на следващите от тях правни изводи,
съобразени с приложимите материалноправни разпоредби. Обосновано и
законосъобразно районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, които да налагат отмяна на наказателното постановление.
По делото е
безспорно установено, че към момента на продажбата на 1 бр. баница със сирене
на цена 1,40 лева касов бон не е издаден, въпреки че в обекта е бил наличен и
технически изправен ЕКАФП, не е издадена и ръчна касова бележка от кочан. Горното
се установява от показанията на актосъставителя, на свидетеля по акта, които
съответстват на отразеното в съставения протокол за проверка, междинен дневен
отчет и справка КЛЕН за 13.03.2021 г. По отношение на възраженията, че
контролната покупка не е извършена в 10,45 часа, доколкото е извършена поправка
в същия, съдът намира за неоснователни. Правилно ВРС е констатирал, че в
съдържанието на посочения документ, поправката е извършена по отношение на
началния час на проверката, но в изложението на протокола се съдържа идентичен
час, без надлежна поправка, в който е посочено недвусмислено, че контролната
покупка е извършена именно в 10.45 ч. Представеното с жалбата копие на фискален
бон за извършване на продажба на безалкохолна напитка, правилно е прието за
ирелевантно за спора, тъй като е за стока, различна от тази, предмет на
контролната покупка, а именно – тестено изделие и се отнася до различен часови
диапазон от времето, в което е извършена проверката. Както в акта, така и в наказателното постановление са посочени
всички съставомерни признаци. Ясно е посочено кога е извършено нарушението, мястото,
както и описанието на нарушението и
доказателствата, които го установяват.
Изложеното обосновава извод за
осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно
нарушение, като правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия
орган.
Касационният
състав приема, че вмененото на касатора
административно нарушение на нормата на чл. 25 ал.1 т.1, във вр. с чл. 3
ал.1 от Наредбата, във вр. с чл. 118 ал.1 от ЗДДС е доказано по несъмнен и
категоричен начин и правилно на дружеството е ангажирана отговорност по чл. 185
ал.1 от ЗДДС.
За инкриминираното нарушение, законодателят е предвидил налагане
на имуществена санкция в размер от 500 лева до 2 000 лева. При
индивидуализация на размера, определената от ВРС санкция в минималния предвиден
в нормата на чл.185 ал.1 от ЗДДС размер, съответства на тежестта на
извършеното нарушение, с което се осъществяват изцяло целите на
наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за
неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, а също и
обществената опасност на този вид административно нарушение.
Като неоснователни съдът приема и възраженията за
незаконосъобразност на решението на ВРС, поради отмяна на наложена ПАМ със
заповед №65-ФК/15.03.2021г. на началника на отдел „Оперативни дейности” – Варна
в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП.
На първо място горепосочената заповед е
административен акт, законосъобразността на който се преценява на основанията
по чл.146 от АПК и е отменена, поради немотивиран и незаконосъобразен по отношение на определения по целесъобразност
от органа срок на ПАМ. Горното е ирелевантно при извършване на
контрол за законосъобразност на НП, който се
подчинява на нормите на ЗАНН.
Изложеното
налага извода, че решението на Районен съд - Варна е валидно, допустимо и
правилно и като такова, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора
на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120
лева. Настоящият състав на съда приема, че настоящото производство не е с
фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева.
Водим от горното и на основание 63в ЗАНН, чл.
221, ал.2 предложение първо от АПК, Трети тричленен състав на Административен
съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 108 от 22.01.2022 г. на ВРС,
постановено по НАХД № 20213110202877/2021 г., по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „АРИЕС-78“ ЕООД,
ЕИК *****, със седалище гр.Варна, представлявано от управителя Д.В.Р. да
заплати в полза на Национална агенция по приходите сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: