Р Е Ш Е Н И Е
№
град Разград, 16.12.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание
на 02.12.2019 г., в състав:
Председател: Рая Йончева
Членове: Валентина Димитрова
Атанас Христов
при секретаря С.Л. разгледа докладваното от съдия Атанас Христов въззивно гражданско дело № 322
по описа за 2019 година и за да се
произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 403 от 20.09.2019г. по гр. д.№ 1000/2019г.
по описа на Районен съд – Разград, съдът е постановил следното:
ОСЪЖДА
Община Цар Калоян, ЕИК ********* с адрес на управление гр.Цар Калоян,
ул.“Демокрация“ №1, ДА ЗАПЛАТИ на „Строй
Електрик“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Шумен и адрес на управление
ул.“Алеко Константинов“, №8, вх.А, ап.12
сумата 19 293,50 лв.
/деветнадесет хиляди двеста деветдесет и три лева и петдесет стотинки/,
представляващи задължение по договор за възлагане на обществена поръчка
№31/13.05.2014 г. с предмет „рекултивация на общинско депо в гр.Цар Калоян“,
което е прехвърлено с договор за продажба на вземане /цесия/ от 27.11.2015 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.05.2019 г. до окончателното
изплащане на главницата, както и сумата 2 127,34
лв. /две хиляди сто двадесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/
разноски по делото.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Община Цар Калоян, чрез
пълномощника му главен юрисконсулт Елиз Фикрет Халил. Позовавайки се на
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, жалбоподателят моли за отмяна на решението и за
връщане делото за ново разглеждане. Сочи, че в хода на съдебното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалния закон: нарушени са разпоредбите
на чл. 8, ал.1 и чл. 142, ал.2 ГПК, с което е нарушен принципът на
състезателното начало в гражданския процес. Съдът постановявайки решение без да
изслуша ответната страна по делото, въпреки депозираната от нейния
процесуален представител молба за отлагане на делото, бил постановил един порочен
акт.
Въззиваемата страна „Строй Електрик“ ЕООД, чрез
пълномощника си адвокат Борислав Борисов от АК – Шумен, депозира отговор на
жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Оспорва основателността
на жалбата и моли за потвърждаване на решението като правилно, обосновано и
законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в
призоваването /л. 33/, за въззивника не се явява представител.
В открито съдебно заседание, при редовност в
призоваването, за въззиваемата страна се явява пълномощникът й адвокат Борислав
Борисов от АК – Шумен. Поддържа отговора на въззивната жалба и излага
допълнителни съображения. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба
относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от
страна с правен интерес и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете
визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционният съд. Във
връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и
следното:
Единственото възражение във въззивната жалба, е че
първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е
отложил откритото съдебно заседание от 18.09.2019г., въпреки че пълномощника на
ответника, сега жалбоподател, депозирал нарочна молба към която приложил
болничен лист, от който е видно че на 18.09.2019г. /датата на о.с.з./ същият се намира отпуск поради временна
неработоспособност.
Съдът намира това възражение за неоснователно поради
следните съображения:
Първоинстанционният съд е насрочил открито съдебно
заседание по делото за 18.09.2019г. от 10.30ч., за когато не се спори че
ответникът, сега въззивник, е бил редовно призован с призовка връчена му на
08.08.2019г., чрез пълномощника му главен юрисконсулт Елиз Халил /л. 48 РС/. На
18.09.2019г., преди насроченото съдебно заседание, пълномощникът на ответника подал
молба до първоинстанционния съд за отлагане на делото поради внезапно
заболяване на пълномощника /л. 51-53 РС/. Приложено е копие от болничен лист от
18.09.2019 г. с диагноза : „Бъбречна колика, неуточнена“. Предписано е домашно
лечение с продължителност 1 ден. В съдебно заседание същия ден –
18.09.2019г. първоинстанционният съд е разгледал молбата, която е намерил за
неоснователна, тъй като липсват и твърдения, както и доказателства, за наличие
на препятствие по чл. 142, ал. 2 ГПК по отношение на законния представител на ответника Община Цар Калоян – Кмета на
Общината /л. 56 РС/.
Първоинстанционният съд не е нарушил чл. 142, ал. 2 ГПК и определението му за даване ход на делото е
законосъобразно. Пълномощникът на въззивника е представил болничен лист за
временна нетрудоспособност, но този документ сам по себе си не е основание за
отлагане на делото. Необходимо е медицинско удостоверение по образец, издадено
по реда на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, в което да се съдържат данни, че
заболяването на лицето не позволява явяването му пред органите на съдебната
власт /Решение № 188 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2484/2014 г., I г. о.,
ГК/. Такъв документ не е представен и понастоящем. В молбата за отлагане на
делото липсва позоваване на препятствие, което засяга законния представител на
ответника – Кмета на Община Цар Калоян.
Съдът намира, че липсват твърдяните нарушения на
нормата на чл. 142, ал. 2 ГПК, съдържаща процесуалните предпоставки за отлагане на
производството по делото, без да се пристъпва към разглеждането му, при редовно
призоваване на страните. Нормата изисква едновременно както страната, така и
пълномощникът й да не могат да се явят пред съда, поради наличието на
неотстранимо препятствие. В случая първата съдебна инстанция е приложила
правилно и точно закона, като е съобразили така посочените кумулативни
изисквания, които не са били налице. Дори да се приеме, че пълномощникът е бил
възпрепятстван да участва в проведеното заседание /което с оглед данните по
делото не се установява/, то както в хода на първоинстанционното производство,
така и в настоящото липсват твърдения и доказателства за наличие на такива
непреодолими препятствия по отношение на законния представител на ответника по
делото – Кмета на Общината.
Съдът няма задължение да следи служебно за наличието
на пречки, които осуетяват явяването на страната, ако тя не се е позовала на
тях и не ги е удостоверила по съответния ред.
В същия дух е и формираната вече съдебна
практика по сходни и/или идентични казуси. В посочения по–горе смисъл са
постановени Решение № 71 от 20.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 666/2016 г., III
г. о., ГК, Решение № 49 от 08.03.2019 г. на ВКС по гр.д.№324/2019 г., III г.
о., ГК, Решение № 109 от 15.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 423/2016 г., II т. о.,
ТК, Решение № 37 от 06.02. 2012 г. на
ВКС по гр.дело N 1702 /2011 г. IV г.о., ГК, Решение № 502 от
08.12.2011 г. на ВКС по гр.дело 995/2011 г., I г.о., ГК,
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните
изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд за
основателност на предявения иск, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По
разноските пред настоящата инстанция.
На основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК въззивника следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна сумата от 1 356.00
лв., представлява реално сторени разноски за платено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, съдът, на осн. чл. 271 ГПК,
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 403 от 20.09.2019г. по гр. д.№
1000/2019г. по описа на Районен съд – Разград.
ОСЪЖДА, на основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК, Община Цар Калоян, ЕИК *********, с адрес на
управление гр.Цар Калоян, ул.“Демокрация“ №1, представлявана от Кмета Дауд Назиф Аляовлу ДА ЗАПЛАТИ на "СТРОЙ ЕЛЕКТРИК" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, 9700, ул. Алеко Константинов No 8, вх. А, ет. 6, ап. 12, с
управител М.А.М. сумата от 1 356.00 лв. (хиляда триста петдесет и шест лева) представлява разноски за платено
адвокатско възнаграждение по в.гр.д. №
322/2019г. по описа на Окръжен съд – Разград.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, в едномесечен срок от връчването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ