РЕШЕНИЕ
№ 1153
гр. Варна, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20213110106508 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответниците СТ. М. Д. и ОЛГ. СТ. Д. дължат солидарно на ищеца *** сумата от 1533,87
евро за периода от 05.02.2016 г.-05.12.2017 г. - частична претенция от 2536,30 евро,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №069/3245900/08.12.2010 г.,
сключен между „*** като кредитор и СТ. М. Д. и ОЛГ. СТ. Д. респ. като кредитополучател
и солидарен длъжник, като вземането е прехвърлено в полза на **** по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 23.11.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.01.2021 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №261169/15.02.2021г. по ч. гр. д. №***/2021 г., по описа на ВРС, 12 състав,
поправена по реда на чл.247 ГПК с разпореждане №***/23.03.2021 г. по същото дело, на
основание чл. 415 ал. т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430 ал. 1 от ТЗ.
Ищецът твърди, че на 08.12.2010 г. между *** и ответниците е сключен договор
потребителски паричен кредит № 069/3245900/08.12.2010 г., по силата на който на същата
дата на ответниците е предоставен по банков път паричен кредит в размер на 5000 евро.
Посочено е, че за целия срок на кредита е уговорена фиксирана възнаградителна лихва в
размера 12,90%. Бил уговорен и краен падеж на 05.12.2017 г., до който ответниците
следвало да погасят задълженията си на 84 месечни анюитетни вноски, включващи
главница, възнаградителна лихва, считано от 05.01.2011 г. до 05.12.2017 г. Твърди се, че
месечните вноски не са редовно плащани, като до крайния падеж непогасено е останало
вземане в размер от 2536,30 евро. Легитимира се като кредитор въз основа на договор за
цесия от 23.11.2015 г. сключен между *** и „***, по силата на който вземането по договора
за потребителски кредит №069/3245900/08.12.2010г., е прехвърлено в негова полза.
Уведомления за извършената цесия, връчени на 15.05.2020г. на ответниците, са представени
от ищеца с исковата молба т.е че цесията е съобщена на длъжниците. Поддържа се, че за
процесното вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, срещу която
длъжниците са подали възражения, вследствие което е предявена настоящата претенция.
Направено е искане за уважаване на предявения иск. Претендира се присъждането на
1
съдебно-деловодни разноски.
Ответниците са подали отговори на исковата молба в законноустановения срок, с
който исковете се оспорват. Оспорват се размерът и усвояването на дължимите суми от
ответниците, както и твърдението, че те не са извършвали редовни плащания на месечните
си вноски. Поддържа се, че сочената от ищеца цесия не е породила действие спрямо тях, тъй
като не е ясно по какъв начин се е сформирал размера на прехвърленото вземане, на какво
основание се е сключил договора, какво вземане се е прехвърлило, как се сформира. Твърди
се, че ответниците не са били уведомени за цесията, следователно договорът за цесия не е
произвел действие, както по отношение на цедента, така и по отношение на цесионера.
Оспорва се твърдението на ищеца, че срокът на договора за кредит е изтекъл на 05.12.2017г.,
поради което задълженията не следва да се считат за изцяло изискуеми. Поддържа е, че в
договора за потребителски кредит са налице редица неравноправни клаузи, включващи
капитализиране на лихви, такси към главницата, неяснота и неинформираност относно
размера на договорната лихва и кредитните вноски. Иска се отхвърляне на исковете и се
претендират разноски.
ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване следното: 1) наличието на валиден договор за предоставяне на
потребителски кредит; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да усвоил
реално сумата по отпуснатия кредит; 3) че падежът на задължението за връщане на сумата е
настъпил; 4) наличие на валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който
ищецът е придобил претендираното вземане; 5) ответникът да е надлежно уведомен за
извършената цесия.
От ищеца е представен договор за потребителски паричен кредит
№069/3245900/08.12.2010 г., сключен между „****, като кредитодател и СТ. М. Д. и ОЛГ.
СТ. Д. като кредитополучатели, от който се установява, че същите са договорили
дружеството да предостави на ответниците потребителски кредит от 5 000,00 евро (пет
хиляди евро) срещу задължение да се върне сумата от 7 649,81 лв. на 84 месечни вноски от
по 91,07 лв., с падеж на първата вноска на 05.01.2011 г. при фиксиран годишен лихвен
процент- 12,90%. Като такса за разглеждане на кредита е посочена сумата от 90.00 лв. и
75.00 лв. или общо сумата от 165.00 лв. В общите условия към договора е изяснено, че всяка
вноска по кредита включва предвидената в договора част от главницата, лихва към нея към
момента на предоставяне на кредита, комисионна/ такса и съответната част от
застрахователна премия, ако е сключен договор за застраховка /чл.16, Раздел 5 от ОУ/. В
чл.8, Раздел 2 от ОУ е предвидено, когато кредиторът отпуска паричен кредит, сумата по
кредита да се отпуска еднократно или на части по разплащателната сметка на
кредитополучателя, посочена в Договора или чрез превишаване на наличността на
разплащателна или картова сметка – овърдрафт.
Към договора за банков кредит е представен и погасителен план, видно от който
кредитът е следвало да бъде върнат на 84 месечни вноски в размер на 91,07 лв., всяка
платима на 5-то число на месеца, считано от 05.01.2011 г. За всяка вноска е посочено от
какви размери на главница и лихва се състои.
Ответниците оспорват твърденията, че получената по процесния договор главница от
5 000,00 лв. е усвоена от тях, както и че не са извършвали редовни плащания на месечните
си вноски.
От приетото по делото експертно заключение на съдебно-счетоводна експертиза
/ССчЕ/ се установява, че сумата, предоставена в кредит е усвоена на 09.12.2010г. по сметка с
титуляр СТ. М. Д.. На експертното заключение съдът дава вяра като компетентно дадено и
отговарящо точно и ясно на поставените въпроси. С оглед установените елементи на
погасената сума по горепосочения кредит неоснователно се явява възражението, че
ответниците не са усвоили сумата по кредита в пълен размер. Поради това се налага извод,
че за ответниците е възникнало задължение да върнат заемната сума, представляваща
главница, ведно с договорната лихва според погасителния план.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице неравноправност на договора по
смисъла на ЗЗП и ЗПК по отношение на уговорките касаещи главницата и договорната
2
лихва. Клаузите в процесния договор са съставени по ясен и недвусмислен начин. В
характеристики и условия на потребителския паричен кредит от договора е посочен общият
размер на кредита -5 000 евро и условията за усвояването му. Записани са и условията за
издължаването, като е посочен размерът на вноските, техният брой, периодичността на
плащанията, падежите на всяка една вноска, фиксираният годишен лихвен процент, общият
размер на дължимата сума и годишен процент на разходите. Налице е погасителен план към
договора за потребителски кредит, като в съдържанието на договора е поместена цялата
изисквана информация от чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Тъй като договорът е сключен при фиксиран
лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него, последното изискване на чл.
11, ал. 1, т. 11 ЗПК – за посочване на последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, е неприложимо /тази информация следва да се
съдържа в погасителния план единствено при наличието на различни лихвени проценти,
каквито не са налице в случая/. С оглед фиксирания годишен процент на разходите и
посочването на цялата дължима сума по кредита, която не подлежи на изменение вследствие
промяна на лихвения процент, за потребителя е гарантирана яснота по отношение цялото му
задължение до края на уговорения срок и съответно цялата финансова тежест, която той ще
понесе, поради което съдът не споделя доводите за нарушение на законовите разпоредби,
установяващи императивно равноправие между страните и яснота на договорните клаузи.
Доколкото съдът намери, че сключения между страните договор за кредит е валиден и
кредитора е изпълнил задължението да предостави сумата следва да се изследва въпроса
дали ответниците са изпълнили задължението да върнат уговорената сума.
От съдебната експертиза се установява, че до момента ответниците са извършили
следните плащания: 2 463,69 евро, представляващи общ размер на извършените до момента
плащания по главницата; 2 225,22 евро, представляващи плащания за лихва по редовна
главница; 56,42 евро, извършени плащания за лихва по просрочена главница. Вещото лице е
посочило, че няма данни през периода от 23.11.2015 г.-05.12.2017 г. да са извършвани
плащания от страна на ответниците, като непогасената главница по процесния договор за
кредит за процесния период от 05.02.2016 г.-05.12.2017 г. е в размер на 2536,31 евро
/4960,59 лв./, т.е. налице е частично неизпълнение на договора и се доказва, че за
ответниците съществува вземане в претендирания размер.
С оглед наведените в отговора на исковата молба съдът следва да изложи
съображения дали ищецът е надлежен кредитор на ответниците по процесния договор.
По възражението за валидно сключен договор за прехвърляне на вземания, с който
„*** е прехвърлил вземанията си към ответниците по договор за потребителски кредит
№069/3245900/08.12.2010 г. с договор за продажба на вземания /цесия/ от 23.11.2015г. на
„**** съдът намира следното:
От представения по делото договор за прехвърляне на вземания / цесия/ от 23.11.2015
г. се установява, че между **** и ***е постигнато съгласие за прехвърлено от страна на
банката на ищеца на вземания по списък – приложение 1 към договора. От представеното
приложение 1 към договора за цесия /л.39 от делото/, представляващ списък на
прехвърлените вземания, се установявано, че под номер 2735 фигурира вземане от
ответниците в размер на 4960,59 лв.
По делото е представено и копие от Потвърждение за извършената цесия на парични
вземания от представител на ****, с което „*** се упълномощава от името на „*** да
уведоми всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало на ищеца с
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.11.2015 г.
Към исковата молба е представени два броя уведомителни писма за извършено
прехвърляне на вземания, адресирани до ответниците, с което се уведомят от „**** чрез
„***, че вземането на първото дружество произтичащо от договора за потребителски кредит
е прехвърлено на второто дружество.
Съгласно установената съдебна практика /Решение № 114/ 07.09.2016 г., т. д. № 362/
2015 г., II т. о. на ВКС; Решение № 78/ 09.07.2014 г., т. д. № 2352/ 2013 г., II т. о. на ВКС;
Решение № 3/ 16.04.2014 г., т. д. № 1711/ 2013 г., I т. о. на ВКС./ установеното в чл. 99, ал.4
ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу лице, което не е носител на вземането. Изискването на закона е
уведомяването за цесията да изхожда от цедента, но няма законова пречка той да
3
упълномощи друго лице, включително и самия цесионер, да извърши това правно действие
от името на цедента. Императивността на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД се
простира до това, кой има задължение за това уведомяване, но не следва да бъде тълкувана
дотолкова стеснително, че да изключва приложението на чл. 36 и сл. от ЗЗД, които са
приложими за всички правни действия, т.е. за цедента съществува правото да прецени кое
лице желае да упълномощи за извършване на уведомяването без да необходимо съгласието
на длъжника вкл. и цесионера. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу
неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор / в този смисъл и Решение № 137 от 2.06.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК/. Още повече, че длъжникът може да възразява
успешно за ненадлежното си уведомяване само ако едновременно с това твърди, че е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице преди да е уведомен за цесията
/Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на I т. о. и Определение № 987/18.07.2011
г. по гр. д. № 867/2011 г. на IV г. о., ВКС/. По делото нито се твърди, нито се доказва
ответниците да са платили преди да им е връчен препис от исковата молба на лице различно
от цесионера, поради което следва да се приеме, че ищецът е титуляр на дълговете на
кредита и че прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжниците.
С оглед съдържанието на представеното по делото Потвърждение за извършена цесия
от цедента в полза на цесионера се установява, че овластяването обхваща извършването на
действия по уведомяване на всички длъжници на цедента, вземанията към които са
прехвърлени с договора за цесия от 23.11.2015 г., а видно от Приложение №1 към същия
договор едно от прехвърлените вземания е именно това е претендирания размер от
ответниците, с оглед на което съдът намира, че изготвеното в полза на
„****потвърждението за сключване на договора за цесия обхваща и действията по
уведомяване на ***и О.Д.. Обстоятелството, че в уведомлението не е посочен номера на
процесния договор за кредит не разколебава този извод на съда, тъй като общият размер на
вземането, от което се претендира само определена част и при кредитиране на
ССчЕотговаря на прехвърлената сума, а между страните не е налице спор за наличие на друг
договор за кредит, по който също да са прехвърляни вземания.
От страна на ищеца не са ангажирани доказателства, че преди подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1159/2021 г., по
описа на ВРС, и съответно преди депозирането на исковата молба, по която е образувано
настоящото производство, ответниците да са били уведомени за обстоятелството, че
задълженията им към ***, произтичащи от договора за заем, са прехвърлени на ищеца. Като
приложение към исковата молба обаче е представено копие от уведомление за цесията,
адресирано до тях, което им е връчено заедно с препис от исковата молба. Следователно към
момента на приключване на съдебното дирене длъжниците са редовно уведомени за
цедирането на задълженията и на основание чл. 99, ал. 4 ГПК договорът за цесия е породил
действие спрямо нея, което обстоятелството следва да бъде взето предвид на основание чл.
235, ал. 3 ГПК.
Съдът не намира за основателно възражението на ответниците, че с извършената
цесия не са прехвърлени вземанията по сключения между тях и „*** договор за кредит,
поради ненастъпила изискуемост на част от погасителните вноски. Съдът съобразява, че
следва при постановяване на решението да прецени дължимостта на сумите като съобразни
настъпването на падежа на вноските към момента на приключване на устните състезания, а
към този момент /април 2022 г./ е настъпил падежа на всички вноски по договора за
потребителски кредит № 069/3245900/08.12.2010 г. Още повече, че видно от приложението
към договора за цесия, в което е индивидуализирано прехвърленото вземане, са посочени
размерът на прехвърлените вземания за главница и лихва, като исковата претенция е в
размер на 1 533, 87 евро – главница за конкретно посочен период като частична претенция
от общо дължима главница в размер на 2 536,30 евро.
Ответниците не са представили доказателства за заплащане на процесната сума, като
за крайния извод за дължимост на сумите решаващо значение има основателността на
възражението за погасителна давност, наведено в отговора на исковата молба.
По възражението на ответниците за погасени по давност задължения – предмет на
спора в настоящия случай, съдът съобразява, че ищецът се позовава на изтеклия срок на
4
договора – 05.12.2017 г., а не на настъпила предсрочна изискуемост, както се твърди в
отговора на исковата молба, за да се обоснове възражението за давност. Доколкото такова
обаче е наведено, съдът дължи произнасяне по него, като обаче съобрази твърденията на
ищеца и установения факт на изтичане на срока на договора, който момент е от значение за
изтичане на давността.
Следва да се посочи, че при договора за кредит е налице неделимо плащане. В
случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени
дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на
заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от
страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче
не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. В този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 261/12.07.2011 г. по гр.д. № 795/2010г на ВКС, IV г.о. и Решение № 28/05.04.2012г,по
гр.д. № 523/2011г, на ВКС, III г.о./
При изложеното, приложима в случая е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД.
Давност е започнала да тече за всяка дължима по вноска от настъпването на падежа , с
което е ставала изискуема. Доколкото договорът за банков кредит е породил действие с
подписването си на 08.12.2010 г., а според сключения договор кредитополучателя следва да
заплаща месечна погасителна вноска, която съгласно договора за кредит и общите условия
към него се дължи на 5-то число след извършената транзакция, погасени са задълженията за
главница по вноски, станали изискуеми преди 28.01.2016 г. / пет години преди датата на
подаване на заявлението – 28.01.2021г./. Претенцията в настоящото производство касае
периода от 05.02.2016 г.-05.12.2017 г., за който 5-годишната давност не е изтекла. С оглед на
горното съдът отхвърля възражението за изтекла давност за сумата – предмет на настоящия
спор, като го счита за неоснователно и недоказано.
При изложеното съдът намира, че за ответниците е възникнало задължения да върнат
на ищеца в настоящото производство непогасената част от главницата по договор за кредит
№069/3245900/08.12.2010 г. в претендирания размер и период - 1533,87 евро - частична
претенция от 2536,30 евро, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№069/3245900/08.12.2010 г., сключен между *** като кредитор и СТ. М. Д. и ОЛГ. СТ. Д.
като кредитополучатели, за периода от 05.02.2016 г.-05.12.2017 г. в общите условия,
приложими към договора за кредит /раздел 4, чл.13.2/ е изрично посочено, че
кредитополучателя С.Д. и съдлъжника О.Д. ще отговарят солидарно за задълженията по
кредита, т.е. солидарната отговорност, като изключение от общото правило за разделна
такава, е изрично договорно уговорена между страните, поради което и следва да се признае,
че ответниците дължат исковата сума именно в условията на пасивна солидарност.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът. Той е доказал заплащането
на 110,00 лв.- държавна такса /л.23/ и 300 лв.- депозит за ССчЕ /л.94/. Направено е и искане
в последното съдебно заседание за присъждане именно на такива разноски. Ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от общо 410,00 лв.- разноски в
исковото производство.
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос.
Ищецът е сторил разноски в размер на 60,00 лв., която сума следва да се присъди
като разноски в заповедното производство.
С оглед на изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ответниците СТ. М. Д., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. **** и ***. СТ. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *** дължат
СОЛИДАРНО на ищеца „***, със съдебен адрес: гр. ***на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1533,87
5
евро за периода от 05.02.2016 г.-05.12.2017 г. - частична претенция от 2536,30 евро,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №069/3245900/08.12.2010 г.,
сключен между „*** като кредитор и СТ. М. Д. и ***. СТ. Д. респ. като кредитополучател и
солидарен длъжник, като вземането е прехвърлено в полза на „***по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 23.11.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.01.2021 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №261169/15.02.2021г. по ч. гр. д. №***/2021 г., по описа на ВРС, 12 състав,
поправена по реда на чл.247 ГПК с разпореждане №270485/23.03.2021 г. по същото дело.
ОСЪЖДА ответниците СТ. М. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес: г*** и ***.
СТ. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. В*** да заплатят на ищеца „****, със
съдебен адрес: гр. *** сумата от 410,00 лв.- разноски в исковото производство и сумата от
60,00 лв.- разноски в заповедното производство по гр. д. №***/2021 г., по описа на ВРС, 12
състав.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6