Р Е Ш Е Н И Е
№791/14.10.2020г.
гр.
Пазараджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VIII състав, в публично съдебно заседание на осемнадесести септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
секретаря ЯНКА ВУКЕВА, като разгледа
докладваното от съдията Светомир
Бабаков административно дело № 815 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на Г.С.К., ЕГН ********** *** срещу Решение № 1040-21-390/19.05.2020 г. на Директора на ТП на НОИ София- град, с което е отхвърлена жалбата на Къръмов срещу Разпореждане № РВ-3-21-00733284 от 13.03.2020 и прот № N01128 от 27.03.2020 г. на ръководител на
контрола по разходите на ДОО вв ТП на НОИ София град.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на решението, като постановено
при съществено нарушение на администативнопроизводствените правила, в
противоречие с материалноправните разпоредби, както и при нсъответствие с целта
на закона.
Жалбоподатеят твърди, че не е търсен от
контролните органи на ТП на НОИ София- град за съдействие и не е запознат с
констативния протокол № КП-5-21-00556790/23.04.2019 г., с който контролния
орган е приключил проверката на осигурителя му. Излага доводи, че зачитането на
осигурителния стаж не следва да зависи от коректното или некоректното поведение
на бившия му работодател.
В заключение моли съда да отмени Решение на Директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане.
В съдебно заседание, жалбоподателя не се явява и
представлява.
Ответникът по
жалбата- Директор на ТП на НОИ София- град, се представлява от юрк.
С.- Б., която оспорва жалбата.
Административен съд-Пазарджик, като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на
страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията
си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна се установява
следното:
Дружеството „ШАВАРИКА 2011” ЕООД представило за
Г.С.К. *** (към чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от
държавното обществено осигуряване (НПОПДОО)) по болнични листове №№
Е20183451318, Е20183451652, с данни относно правото на парично обезщетение.
Периодите на временна неработоспособност, определени с болничните листове са от
03.01.2019 г. до 16.01.2019 г. вкл., от 17.01.2019 г. до 05.02.2019 г. вкл.
В тази връзка на жалбоподателя
били изплатени парични обезщетения, за общо заболяване, за периода от
03.01.2019 г. до 06.02.2019 г. вкл. по горецитираните болнични листове в общ
размер на 2042.59лв.
При извършената
проверка от контролен орган на ТП на НОИ - София град на „ШАВАРИКА 2011” ЕООД,
ЕИК *********, приключила с констативен протокол № КП-5-21- 00556790\23.04.2019
г., както и след приключила проверка и процедура от страна на компетентната
институция Национална агенция за приходите били
установени следните относими обстоятелства:
- Дружеството е подавало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2011 г. - 2015 г., за
периода 2016 г.- 2018 г. Липсват данни такива да са подавани;
- налице са данни
за регистрирани фискални устройства за периода 13.12.2011 г. - 11.05.2016 г. с
вид на обекта „магазин”;
- по отношение на дружество „ШАВАРИКА 2011” ЕООД, ЕИК
********* е образувано изпълнително дело №*********/2017г. във връзка с
принудително изпълнение на задълженията за задължителни осигурителни вноски и
други;
- дружество „ШАВАРИКА 2011” ЕООД, ЕИК:
********* е дерегистрирано по ЗДДС на основание чл. 176 от ЗДДС от дата 26.09.2016
г.;
- във връзка с това, че дружеството е
дерегистрирано по ЗДДС, няма регистрирани ФУ и търговски обекти, не е
декларирано начало на дейност, не са декларирани приходи / в т.ч. нетни приходи
от продажби/ и продажби, не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО - не са налице
данни доказващи извършване на търговска дейност от дружеството след 2016 г.
- Управителят на дружеството И. Г. В. представил собственоръчно написани декларации с вх. №
1043-21-530-14/23.04.2019 г. и вх. № 1043-21-530-15/23.04.2019 г„ в които е
декларирал следните обстоятелства от датите на придобиването до настоящия
момент:
- не е наемал и не е освобождавал лица по
трудови правоотношения и не познава лицата работили по трудово правоотношение в
дружеството, не разполага с печат;
- не разполага със счетоводни документи на
дружеството и трудови досиета на наети
лица, както и че не е подавал данни по чл. 5, ал. 4 от КСО
за лица от горецитираното дружество от приложения списък;
Проверяващите изратили до ТП на НОИ - Пазарджик писмо за изясняването на факти и
обстоятелства, относно трудовата им дейност във „ШАВАРИКА 2011” ЕООД. В отговор били уведомени, че лицата не са открити на личните им
адреси от контролните органи, и не са се явили в ТП на НОИ за предоставяне на
данни, относно факти и обстоятелства свързани с упражняването на трудовата им
дейност.
Предвид гореизложените факти и
обстоятелства били предприети действия за служебно заличаване
на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от „ШАВАРИКА 2011” ЕООД по
реда на чл. 3, ал. 13 от „Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица” за периода от 2016 г. до 2019 г. вкл. В тази връзка, контролните органи приели, че липсва
упражнявана трудова дейност от страна на Г.С.К., като същия не се явява
осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО.
Ето защо било издадено
и Разпореждане № РВ-3-21-00733284 от 13.03.2020 и
прот № N01128 от 27.03.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ София град, с
което било разпоредено жалбоподателя да възстанови неоснователно изплатената сума от 2042,59
лв., представляващи парично обезщетение за общо заболяване за периода
м.10.2016- м.02.2019 г. С оспореното в настоящото производство решение № 1040-21-390/19.05.2020 г. на Директора на ТП на НОИ София- град цитираното
разпореждане било потвърдено.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 4. ал. 1 т. 1 от КСО,
задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо
заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и
безработица по този кодекс са работниците и служителите, независимо от
характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране,
с изключение на лицата по чл. 4а, ал. 1. По силата на чл. 40, ал. 1 от КСО,
осигурените лица за общо заболяване и
майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето
на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат
най- малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Отпускането
и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност,
трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите
от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените
документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено
осигуряване при условия по ред, определени с акт на Министерския съвет. (чл.
54к от КСО). Осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са
внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й /чл.
10, ал. 1 от КСО/. В §1,
ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е посочена легалната дефиниция на понятието „Осигурено
лице”, същото е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски.
Т.е за да се счита едно лице за „осигурено“ по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР
на КСО, то същото следва да е упражнявало реална трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. Както приема трайната
съдебна практика обаче, за да се счита едно лице за осигурено, не е достатъчно
да има сключен трудов договор, за да се счита, че е възникнало осигурително
правоотношение, което да е основание за изплащане на парично обезщетение за
временна неработоспособност. Следва да е осъществявана реална трудова дейност
въз основа на това правоотношение, като изключение от това правило са визирани
в случаите на чл. 9 ал.2 т.1-3 и 5 от КСО/ в този смисъл напр.решение №
211/08.01.2016 г. на ВАС по д.3681/2015 г./. В настоящия казус, видно от
приложените по преписката писмени доказателства, дружеството „Шаварика 2011“
ЕООД, което се явява работодател на жалбоподателя, реално не е извършвало
стопанска дейност за периода 2016-2019 г.
В този смисъл, са както справките от НАП и НОИ, така и декларацията на
управителя Иван Ганчов Вълчов, от която се установява, че последният не е
наемал и освобождавал лица по трудово правоотношение, и не познава работили в
дружеството лица не е подавал данни по
чл. 5 ал.4 от КСО. Реално не е упражнявал дейността на управител в дружеството,
като е придобил само документално това качество, срещу сумата от 25 лева,
изплатена му от неустановени лица. При тези фактически данни, обосновано
административния орган е приел, че въпреки наличието на формално трудово
правоотношение, липсва реално осъществявана трудова дейност от страна на
жалбоподателя за визирания период, поради което същия не е имал качеството на
„осигурено лице“, а получените от него суми за парично обезщетения, като
добросъвестно получени суми по смисъла на чл. 114 ал.2 т2 от КСО подлежат на
възстановяване. Новите документи и данни, послужили на контролните органи да
достигнат до този извод са постъпили след изплащане на обезщетението в резултат
на приключилата с констативен протокол № КП-5-21-
00556790\23.04.2019 г. проверка на дружеството- работодател.
Неоснователно е възражението, че жалбоподателя не е търсен от контролните
органи на ТП на НОИ София- град и реално не е имал възможност да участва в
административното производство, като не се е запознал с данните по чл. 5 ал.4
от КСО и с обясненията на управителя. Видно от писмо вх. № 1043-21-530#27 от 17.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, жалбоподателя не е
открит на известния на контролните органи адрес, а също така е поискано
съдействие от РУП Велинград за призоваването му. т.е. административния орган е
положил процесуални усилия да събере от жалбоподателя данни по реда на чл.
44-46 от АПК. Съществено обаче е друго- дори и да се приеме, че на
жалбоподателя не е осигурена възможност активно да участва в административното
производство, това нарушение не е съществено, защото той е имал възможност да
участва както на фазата на задължителното административно обжалване на
разпореждането, така и в съдебното производство, където да представи ако желае
доказателства, за обосноваване на защитната му позиция. След като такива
доказателства не са представени, съдът приема, че възражението е недоказано.
По тези съображения следва да се приеме, че административният орган е постановил правилно и обосновано на
доказателствата решение, жалбата против което следва да се отхвърли.
От процесуалния представител на
ответника е направено искане за присъждане на разноски, но същото не е сторено
своевременно /до приключване на устните състезания/, а една с писмените бележки
от 25.09.2020 г. Ето защо, юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ
София- град, в случая не следва да се присъжда.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Пазарджик, осми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на на Г.С.К., ЕГН ********** ***
срещу Решение № 1040-21-390/19.05.2020
г. на Директора на ТП на НОИ София- град, с което е отхвърлена жалбата на К. срещу Разпореждане № РВ-3-21-00733284 от 13.03.2020 и прот № N01128 от 27.03.2020 г. на ръководител на
контрола по разходите на ДОО вв ТП на НОИ София град.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14- дневен срок от съобщението, че същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Разпореждане
№ 1481 от 04.02.2021г. на ВАС - София, Шесто отделение по АД 0 757/2021г. -
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Г. К.против
решение № 791 от 14.10.2020 г., постановено по адм. дело № 815/2020 г., по описа
на Административен съд – Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по адм. дело № 757/2021 г. по описа на
Върховния административен съд.
Разпореждането подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на
съобщението пред тричленен състав на Върховния административен