Решение по дело №1887/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, чрез процесуален представител – Д.О. , против Решение № 1133/26.07.20223г., постановено по АНД № 20233110202128 по описа за 2023г. на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-013125/23.12.2020г. на Директора на Дирекция „ИТ“ Варна, с което на „СК-Г“ ЕООД, ЕИК*. , със седалище и адрес на управление: гр.**, представлявано от Г.А.К., на основание чл.415 ал.1 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 700 лв.; и е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН

В касационната жалба е релевирано основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като се оспорва изводът на ВРС за допуснато от административнонаказващия орган /АНО/ съществено процесуално нарушение в производството по издаване на НП. Твърди се и неправилно преквалифициране на наложената санкция и прилагане от ВРС на привилегирования състав на чл.28 от ЗАНН. Сочи се, че високите санкции на този вид нарушения са израз на тяхната значителна тежест с оглед защитата на трудовите права на гражданите. Твърди се, че липсата на вредни последици и че в последствие нарушението е отстранено, не са смекчаващи отговорността обстоятелства, защото нарушението е отстранено половин година след издаване на НП. На изложените основания се моли отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди процесното НП.

В депозирани чрез процесуалния представител писмени бележки, касационната жалба се поддържа. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация.

Ответникът - „СК-Гчрез пълномощник адв.Г., оспорва касационната жалба. Поддържа изложените в депозирания отговор аргументи за нейната неоснователност. Претендира присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „СГ - К“ ЕООД, против горепосоченото НП, с което на основание чл.415 ал.1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 700 лв. С обжалваното решение ВРС е отменил същото като дружеството е предупредено на основание чл.28, ал.1 от ЗАНН, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е приел, че през м.октомври 2020г. служители на Дирекция "ИТ" Варна, сред които и св.Маринова извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „СГ - К“ ЕООД. В хода на проверката от представените от въззивното дружество документи, в това число и трудови договори и ведомости за заплати за 2020г. и др., било установено, че от същото, в качеството му на работодател не било изплатено парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж на работника Д. Ж., на длъжност „сладкар“, с прекратено трудово правоотношение от 14.07.2020г. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол /КП/ № ПР2028536/27.10.2020г., в който били дадени и задължителни предписания, в т.ч. под т.14 да се изплати парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на работника Ж. в срок до 23.11.2020 год. При последваща проверка през месец декември 2020 г. било установено, че това предписание не е изпълнено, за което срещу въззивното дружество бил съставен АУАН за нарушение разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ. Актът бил надлежно предявен и връчен на управителя, който го подписал, вписвайки в съдържанието му, че сумата ще бъде изплатена в кратък срок. АНО като възприел описаната в акта фактическа обстановка и дадената правна квалификация, издал атакуваното НП, с което наложил административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 700 лв.

Въззивният съд е приел, че описаната обстановка се установява от събраните по делото доказателства, като съобразно представените такива в хода на съдебното производство, дължимото обезщетение е било изплатено. Констатирал е, че АУАН и НП са постановено от компетентни органи и в предвидените от закона срокове, но при издаването им са допуснати съществени процесуални нарушения – липса на пълно и ясно описание на обстоятелствата на извършване на нарушението, доколкото не е посочен размерът на нетното обезщетение, което не е изплатено, както и че не може да се направи извод, дали е правилно заключението на АНО, че сумите, които са били изплатени с РКО от 02.08.2020 г., 16.08.2020 г., 03.09.2020г. не покриват задължението за изплащане на обезщетението. Приел е, че не става ясно какво е дължало дружеството, нито какво е следвало да плати, поради което не може да се установи извършено ли е вмененото от АНО нарушение, съответно дали е отстранено и е приложим реда по чл.415в, ал.1 от КТ. Направен е извод, че липсата на факти, относими към съставомерните признаци на нарушението, ограничава правото на защита. Приел е, че са налице предпоставки за квалифициране на случая като маловажен по реда на чл.28 от ЗАНН. Мотивите в тази насока са обявеното извънредно положение за периода от средата на м.март 2020 г. до средата на м. май 2020 г. и въвеждането на извънредната епидемиологична обстановка в страната, като и че същите са дали отражение на икономическото състояние на определена категория предприятия, сред които и заведенията за обществено хранене.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Съдът обаче е постановил решението при неправилно приложение на материалния закон.

Не се възприемат от настоящата инстанция изводите на въззивния съд за допуснато от АНО съществено процесуално нарушение, поради неспазване разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Неоснователно съдът е приел, че като не е посочен размерът на дължимото обезщетение, не може да се направи извод, дали заключението на АНО е правилно, както и дали изплатените с РКО от 02.08.2020г., 16.08.2020г., 03.09.2020 г. не покриват това задължение.

Следва да се акцентира върху обстоятелството, че с процесното НП е ангажирана отговорността на дружеството за неизпълнение на задължително предписание за заплащане на обезщетение. Няма спор, че предписанието не е било обжалвано и е влязло в сила, поради което и не може да бъде предмет на съдебен контрол в настоящото производство. Също така, в нито един момент въззивникът не е твърдял, че дружеството е изплатило това обезщетение преди издаване на НП. Вярно е, че както в предписанието, така и в процесното НП не е посочен размер на дължимото от работодателя обезщетение за неизползвания от Ж. платен годишен отпуск, но е налице препращане към платежната ведомост за м.юли 2020г. Същата е представена от дружеството в хода на документалната проверка и се съдържа в преписката. Именно тя е и доказателството, което потвърждава фактът на неизплатеното обезщетение, доколкото Ж. не се е разписала срещу посочената в платежната ведомост сума, общо в размер на 596.95 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че възнагражденията са изплатени на части с РКО от 2020г. и с пощенски парични преводи от 22.12.2020г. и 03.02.2021г. На първо място следва за се посочи, че представените с въззивната жалба 3 бр. РКО са вписани само суми, без да е ясно какво е тяхното основание и за кой период са изплатени. Освен това, датите на които са издадени /02.08.2020г., 16.08.2020г., 03.09.2020 г./ предхождат даже датата на извършване на проверката /02.10.2020г./, при която са констатиране неплатени трудови възнаграждения и обезщетения, в резултат на която е издадено предписанието. Именно поради това, същите са и изобщо неотносими към спора.

На следващо място, горните твърдения на жалбоподателя установяват релевантния за спора факт, а именно че към дата на съставяне на АУАН /17.12.2020г./, респ. издаване на НП, предписанието на контролните органи не е изпълнено. Двата пощенски записа са след тази дата, като освен това в същите е посочено, че преведените суми са за заплати, а не за обезщетение за неползван отпуск.

Незаконосъобразно ВРС е приложел и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. От една страна въззивният съд приема, че не може да се установи дали е извършено нарушение, предвид допуснати съществени процесуални нарушения от АНО. А от друга приема, че случаят е маловажен, т.е. че има нарушение. Това противоречие в мотивите води до неяснота на волята на съда, което е достатъчно основание за отмяна на въззивното решение.

За пълнота, настоящият състав намира за необходимо следното: Към разглежданото нарушение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима по арг. от чл.415в КТ. Това следва и от Тълкувателно решение № 3/10.05.2011г. на ВАС на РБ – ОСС от І и ІІ колегия на ВАС постановено по т.д. № 7/2010г., съгласно което: „Следва да се отбележи и че специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ „маловажно“ административно нарушение по чл.415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание“. Върховните съдии посочват също, че „маловажните“ нарушения, установени по КТ, съобразно чл.415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици“. От данните по събраните в хода на АНП и при съдебното оспорване на НП доказателства, не се констатира нарушението да е отстранено веднага след откриването му. Липсата на положителната предпоставка за приложението на посочената разпоредба влече извод, че правилно АНО не се произнесъл за маловажност по чл.28 от ЗАНН и не е приложил по отношение на нарушението чл.415в КТ.

Като е достигнал до противоположни правни изводи и е отменил оспореното пред него наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено.

Спорът е изяснен от фактическа страна, като събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин извършване на нарушението.

Между страните няма спор и се установява от събраните по делото доказателства, че предписанието по т.14 не е изпълнено от „СГ – К“ ЕООД в дадения срок. Правилно в случая неизпълнението на това предписание е било отчетено като отделно административно нарушение. Неизпълнението на всяко дадено на работодателя предписание да изплати трудовите възнаграждения и обезщетения на отделните работници за различните месеци, представлява самостоятелно изпълнително деяние, осъществяващо състава на отделно административно нарушение по чл.415 ал.1 от КТ, поради което процесното по делото НП се явява правилно и в съответствие с чл.18 от ЗАНН.

В случая нарушението се състои в бездействие, а именно непредприемане на необходимите действия за изплащане на дължимото парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Правилно АНО е констатирал, че деянието е извършено на датата, следваща посочената такава като краен срок за изпълнение на предписанието, доколкото именно от посочения момент бездействието се явява неправомерно и със същото се реализира състава на нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.

По отношение на санкцията, касационната инстанция съобрази следното:

За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция на дружеството – работодател над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретния размер на санкцията. При отчитане на описаните смекчаващи и утежняващо отговорността обстоятелства касационната инстанция намира, че с оглед постигане целите на наказанието, произтичащи от чл.12 от ЗАНН, на нарушителя следва да бъде определено административно наказание минималния предвиден от закона размер от 1 500 лева.

При този изход на спора, основателни се явяват претенциите на страните за присъждане на съдебно-деловодни разноски, пропорционално на уважената, респ. отхвърлената част от жалбата.

На основание чл.63д от ЗАНН, в полза на Дирекция „ИТ“ - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, /претендирано само за касационна инстанция/ в размер на 72 лева. Същият се определя, като дължимият по наредба размер от 80 лв. по чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, се редуцира съобразно уважената част от жалбата.

Съответно, в полза на ответника по касация следва да се присъдят част от направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Същите, съобразно списък по чл.80 от ГПК са претендирани в размер на 200 лв., като такива са заявени и пред въззивния съд. Предвид размерът на уважената част – 200 лв. от общия интерес – 1 700 лв., искането на жалбоподателя за присъждане на съдебноделоводни разноски се явява основателно в размер на 24 лв.

Воден от горните съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1133/26.07.20223г., по АНД № 20233110202128 по описа за 2023г. на Районен съд - Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013125/23.12.2020г. на Директора на Дирекция „ИТ“ Варна, като намалява размера на наложената на „СК-Г“ ЕООД, ЕИК*. , със седалище и адрес на управление: гр.**, представлявано от Г.А.К., на основание чл.415, ал.1 от КТ имуществена санкция от 1 700 лв на 1 500 лв.

ОСЪЖДА „СК-Г“ ЕООД, ЕИК*. , със седалище и адрес на управление: гр.**, представлявано от Г.А.К., да заплати ю.к. възнаграждение на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна в размер на 72 /седемдесет и два/ лева.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ Варна да заплати на „СК-Г“ ЕООД, ЕИК*. , със седалище и адрес на управление: гр.**, представлявано от Г.А.К., разноски в размер на 24 /двадесет и четири лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: