№ 97
гр. Пазарджик , 24.11.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
Секретар:Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20205220102388 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
За ищеца „ХИМПРОДУКТ 13“ ЕООД редовно призован се явява адв.
М. Т., редовно упълномощен да го представлява, с пълномощно приложено
по делото.
За ответника „ЕКО-ХИДРО-90“ ООД, редовно призован се явява юрк.
Б., редовно упълномощена, с пълномощно приложено по делото.
За третото лице – помагач „Роял България“ ЕООД се явява адв.Е. А.,
редовно упълномощен да го представлява, с пълномощно приложено по
делото с постъпилата писмена молба от 12.10.2020 г.
Явява се вещото лице М. Л., редовно призована.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
ЮРК. Б.: Да се даде ход на делото
АДВ. А.: Да се даде ход на делото
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуалната пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
1
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. Т.: Поддържам подадената искова молба изцяло. Поддържаме и
допълнителното становище. Запознати сме с доклада на съда. Моля да
допълните доклада в частта, в която сме поискали, а именно да отделите като
безспорно по делото, че лицето И. П. е бил работник на трудов договор в
ответното дружество, както и че е подписал процесните документи, което не
се оспорва и в отговора на ответника.
ЮРК. Б.: Поддържам отговора на исковата, който сме подали.
Поддържам допълнителната молба със становище, което сме подали.
АДВ. А.: Запознах се с материалите по делото, както с исковата молба,
така и с отговора. Поддържам изцяло молбата, която съм депозирал в
настоящото производство. Поддържам всички твърдения, факти и
обстоятелства, изложени в исковата молба, както и всички направени
доказателствени искания от страна на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК СЪДЪТ ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба с която е предявен установителен иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Подадена е искова молба, в която се твърди, че по заявка на „ЕКО-
ХИДРО-90" ООД, "АРЕНА - И. Т." ЕООД е продало и доставило газьол за
отопление /маркиран дизел/- 17 980 литра. За извършената доставка
надлежно е съставен Акцизен данъчен документ № **********/14.12.2015г.,
Документ за удостоверяване на предназначението на акцизните стоки и
точния адрес на мястото на доставката, Товарителница №
0006087/14.12.2015г. и Приемо-предавателна разписка №
**********/14.12.2015г., надлежно разписани без забележки и възражения от
представител на купувача. За извършената търговска сделка е издадена
данъчна фактура № **********/17.12.2015г. на обща стойност 15 642,60 лева
(петнадесет хиляди шестстотин четиридесет и два лева и шестдесет
стотинки) с ДДС. По тази доставка на гориво, "АРЕНА- И. Т." ЕООД е
заплатило на държавния бюджет сумата 899 лева - Акциз.
Твърди се, че съгласно електронна система „контрол на горивата",
горивото - 17 980 литра е доставено на 14.12.2015г. в гр. Пазарджик,
2
ул."Заводска" № 41 /Асфалтова база/. Същото е получено от лицето И. П. П.,
ЕГН: **********.
Сочи се, че съгласно чл. 327, ал.1 от ТЗ плащането на продажната цена
следва да бъде изпълнено в деня на предаването на стоката освен, ако между
страните не е уговорено друго. В издадената фактура липсва уговорка,
указваща начин на плащане, различен от предвидения в закона. Следователно
купувачът „ЕКО-ХИДРО-90" ООД е бил длъжен да плати цената в деня на
доставката - 14.12.2015г. или в деня на издаване на фактурата - 17.12.2015г.
До настоящият момент дължимата сума по извършената доставка на гориво -
17 980 литра, не е заплатена нито в брой, нито по банков път.
Твърди се, че предвид забавеното плащане и на основание разпоредбата
на чл.294, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл.86 ЗЗД, ответникът „ЕКО-ХИДРО-90" ООД,
дължи и мораторна лихва за забава върху неплатената главница за периода от
18.12.2016г. до 18.12.2019г., в размер на 4762,31 лева.
Твърди се, че с Договор за прехвърляне на вземане от 02.02.2016г.
"АРЕНА - И. Т." ЕООД в качеството си на Цедент е прехвърлило на
Цесионера "ХИМПРОДУКТ 13" ЕООД, ЕИК: *********, своите вземания
срещу длъжника „ЕКО-ХИДРО-90" ООД, ЕИК: *********, за продажба и
доставка на гориво към 31.12.2015г. на стойност 16 960,61 лева с ДДС.
Извършено е частично плащане по този договор по предходна фактура, като
неплатеният остатък е само по процесната доставка на газьол от 14.12.2015г.
и издадена фактура № **********/17.12.2015г. - 15 642,60 лева (петнадесет
хиляди шестстотин четиридесет и два лева и шестдесет стотинки) с ДДС.
Твърди се, че с Уведомление по чл. 99, ал.З ЗЗД, получено редовно от
длъжника „ЕКО-ХИДРО-90" ООД, последният е бил уведомен за
извършената цесия.
Сочи се, че с писмо изх.№ 133/17.02.2016г., длъжникът „ЕКО-ХИДРО-
90" ООД е признал извършената цесия, като е отказал плащане с твърдение,
че след счетоводна справка няма задължения към цедента "АРЕНА - И.Т."
ЕООД. Фактът, че счетоводно не е отразено задължение не означава че
доставката на гориво не е реализирана и не следва да бъде заплатена.
Напротив, по безспорен начин с множество писмени документи се доказва
3
реалната доставка на гориво и неформалния договор за покупко-продажба.
Твърди се, че на 19.12.2019г. ищецът подал в Районен съд Пазарджик
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
„ЕКО-ХИДРО-90" ООД, относно парично вземане в общ размер на 20 404,91
лева, от които 15 642,60 лева - неплатена главница по фактура
№**********/17.12.2015г., 4762,31 лева - мораторна лихва за забава върху
неплатената главница за периода от 18.12.2016г. до 18.12.2019г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 19.12.2019г. до изплащане на
вземането, както и направените деловодни разноски в общ размер на 2009
лева, от които 409 лева ДТ и 1600 лева адвокатско възнаграждение. Въз
основа на същото беше образувано ч.гр.дело № 5067/2019г., 16 гр. състав по
описа на Районен съд Пазарджик. По същото ч.гр.дело съдът издал Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника.
Сочи се, че в законоустановения срок „ЕКО-ХИДРО-90" ООД е
депозирало възражение по чл. 414 от ГПК по образувано ч.гр.дело
№5067/2019г., 16 състав, по описа на Районен съд Пазарджик, в резултат на
което съдът ни е задължил да предявим установителен иск относно вземането
си, в противен случай издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.
Твърди се, че твърденията на ответника, съдържащи се в
гореспоменатото възражение, са неоснователни и недоказани. Видно от
приложените към настоящата искова молба писмени доказателства, между
довереното ми дружество и ответника, съществува валидно облигационно
правоотношение, а именно - неформален договор за покупко-продажба на
гориво, по силата на който продавачът "АРЕНА - И. Т." ЕООД се е задължил
да продаде и достави газьол за отопление на купувача „ЕКО-ХИДРО-90"
ООД, срещу което задължение от страна на довереното ми дружество,
ответникът е следвало да заплати дължимите суми за закупеното и доставено
гориво. До настоящия момент обаче купувачът не е изпълнил договорното си
задължение да заплати дължимите суми за закупеното гориво нито на
"АРЕНА - И. Т." ЕООД /преди извършване на цесията/, нито на новия
кредитор - "ХИМПРОДУКТ 13" ЕООД, след извършване на цесията, за която
длъжникът е бил надлежно уведомен.
4
На основание чл. 422 от ГПК заищцовото дружество е налице правен
интерес от завеждане на настоящия установителен иск против ответника.
Искът намирам, че следва да се счита предявен на 19.12.2019г. (датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК), тъй като заповедното и
установителното производство са кумулативно свързани.
Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника „ЕКО-ХИДРО-90" ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик 4400, ул. „Асен Златарев“ №
12, представлявано от управителя Г. С. Д., че дължи на "ХИМПРОДУКТ 13"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив
4023, район Тракия, ж.к. „Тракия", ул. „Шипка" № 7, вх. В, ет. 8, ап. 38,
представлявано от управителя Ж. Г. Н., ЕГН: **********, по заповедното
производство ч.гр.дело № 5067/2019г., 16 гр. състав по описа на Районен съд
Пазарджик, както следва: сумата 15 642,60 лева: неплатена главница по
фактура № **********/17.12.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК -19.12.2019г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата 4762,31 лева: законна лихва
за забава по фактура № **********/17.12.2015г. за периода от 18.12.2016г. до
18.12.2019г.; да осъди ответника „ЕКО-ХИДРО-90" ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик 4400, ул. „Асен Златарев"
№ 12, представлявано от управителя Г. С. Д., да заплати на "ХИМПРОДУКТ
13" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив
4023, район Тракия, ж.к. „Тракия", ул. „Шипка" № 7, вх. В, ет. 8, ап. 38,
представлявано от управителя Ж. Г. Н., ЕГН: **********, сумата от 2009 лева
- разноски в заповедното производство, от които 409 лева ДТ и 1600 лева
адвокатско възнаграждение.
Претендират се направените в настоящото производство деловодни
разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение. Посочена е банкова сметка за
плащане:
Правят се доказателствени искания. Сочат се доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, с който на основание чл. 119, ал.3 от ГПК се прави възражение за
местна подсъдност и се моли съдът да прекрати производството и изпратите
5
делото по компетентност на Районен съд Пазарджик по седалището на
ответно дружество.
Счита, че предявените искове са изцяло неоснователни, поради което ги
оспорва, както по основание, така и по размер.
Счита предявените искове за недопустими, поради изтекла погасителна
давност.
По отношение на главния иск се оспорва твърдението, че по заявка на
„Еко-Хидро-90" ООД град Пазарджик е доставен газьол за отопление - 17
980.00 литра и са съставени и подписани без забележки документи за
извършената доставка - Акцизен данъчен документ № **********/14.12.2015
г.; Документ за удостоверяване на предназначението на акцизните стоки и
точният адрес на мястото на доставката, Товарителница №
0006087/14.12.2015 г. и Приемно-предавателна разписка №
**********/14.12.2015 г. Оспорвам истинността на представените документи.
Твърди се, че е налице разминаване между описанието в
Товарителницата - маркиран дизел и посоченото във фактура
№91000003645/17.12.2015 г. - газьол за отопление. Действително съгласно
чл.327, ал.1 от Търговския закон плащането на продажната цена следва да
бъде изпълнено в деня на предаването на стоката, освен ако между страните
не е уговорено друго. Посочената фактура №91000003645/17.12.2015 г. обаче
не носи подписа представител на „Еко-Хидро-90" ООД град Пазарджик,
същата не е изпращана и получаване от представляваното от мен дружество и
не е осчетоводявана в счетоводната програма на дружеството. Следователно
издадената фактура не подлежи на заплащане от страна на „Еко- Хидро-90"
ООД.
Оспорва се твърдението, че между „Арена - И.Т" ЕООД са налице
трайно търговски и договорни отношения. Напротив. В приложените към
Исковата молба писмени доказателства липсват приложени повтарящи се
договори за доставка на стоки с един и същи предмет и условия; подадени
заявки за доставка на стоки от горепосоченото дружество.
Твърди се, че липсва съгласие за обвързване между „Еко-Хидро-90"
6
ООД и „Арена - И.Т" ЕООД по отношение на фактура №
91000003645/17.12.2015 г.; Товарителница № 0006087/14.12.2015 г. и
Приемно-предавателна разписка № **********/14.12.2015 г. Лицето - И. П.
П., посочено за получател от името на представляваното от мен дружество, не
е имало правомощия да разписва документи - Товарителница и Приемно-
предавателна разписка за получените стоки, т.е. същите са подписани от лице
без представителна власт, за което прилагаме като писмени доказателство
Допълнение към Трудов договор и длъжностна характеристика. „Еко-Хидро-
90" ООД се противопоставя изцяло на действията на служителя И. П. П. по
смисъла на чл.301 от Търговския закон.
Сочи се, че дружество „Химпродукт-13" ЕООД предявило против „Еко-
Хидро-90" ООД иск по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 1344/2019 г. по описа
на Районен съд Пазарджик и с предявяване на Исковата молба по гр. дело №
3259/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик и ответникът за първи път
научил за наличието на тези документи - фактура № 91000003645/17.12.2015
г.; Товарителница № 0006087/14.12.2015 г. и Приемно-предавателна
разписка№ **********/14.12.2015 г.
Сочи се, че към исковата молба е приложен Договор за продажба на
вземане от 02.02.2016 г. на стойност 15 642.60 лева, който не е връчван на
дружеството, както и уведомление за него и след подаване на Отговора на
исковата молба и представяне на Договор за продажба на вземане от
02.02.2016 г. на стойност 16 960.61 лева, който ни бе връчен и направените
доказателствени искания, ответникът сам прецени и оттегли исковата си
претенция и с Определение № 3037/17.10.2019 г. районният съд прекрати
производството по гр. дело 3259/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик,
а ответникът предяви отново същия иск със Заявление по чл.410 от ГПК.
Твърди се, че договорът за продажба на вземане от 02.02.2016 г. на
стойност 16 960.61 лева и Уведомление към него, които се представиха от
„Еко-Хидро-90" ООД с Отговора на Исковата молба по гр. дело №3259/2019
г. по описа на Районен съд Пазарджик са представени като писмени
доказателства по настоящото гр. дело № 1516/2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив.
Твърди се, че „Еко-Хидро-90" ООД не дължи лихва за забава, тъй като
7
срок за заплащане на доставената стока не е уговарян, но дори да се приеме,
че е налице главно вземане, дружеството би изпаднало в забава след покана,
но такава не е отправяна.
На следващо място считам, че с оглед неоснователността на главния
иск, акцесорната претенция за дължима лихва се явява също неоснователна,
поради което се оспорва изцяло. Процесната фактура не е подписана от
страна на ответното дружество и не е получавано от същото, поради което
същата е недължима.
Възразява се да бъдат приети приложените ведно с исковата молба
писмени доказателства, тъй като не са представени в законоустановения
начин, като се оспорва верността им.
Не се възразява да бъде приложено по делото ч. гр. дело №5067/2019 г.
по описа на Районен съд Пазарджик.
Прави се възражение за реално заплащане на разноските и за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото и се моли при
евентуално уважаване на исковата претенция да се намали и съдът да присъди
разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на минималния размер на
дължимо адвокатско възнаграждение по чл.26 от Наредба за заплащането на
правната помощ в размер на 50.00 лева.
Прави се възражение за превеждане на дължимите суми по настоящото
съдебно производство по посочена банкова сметка в „Алианц Банк" АД с
титуляр адвокат М. Т., поради липса на упълномощаване за това.
Искането към съда е да отхвърли като неоснователен и недоказан
предявения иск от „Химпродукт - 13" ЕООД, ЕИК *********, град Пловдив,
район Тракия, ж.к. „Тракия", ул. „Шипка", № 7, вх. В, ет.8, ап.38 по чл.422 от
ГПК за признаване на установено, че „Еко-Хидро-90" ООД дължи на ищеца
„Химпродукт 13" ЕООД суми, както следва: сумата от 15 642.60 лева:
неплатена главница по фактура № **********/17.12.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление по чл.
410 от ГПК - 27.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
от 5 197.73 лева: законна лихва за забава върху фактура №
8
**********/17.12.2015 г. за периода от 18.12.2015 г. до 27.03.2019 г. и
разноски в размер на 2017.00 лева по ч. гр. дело 1344/2019 г. по описа на
Районен съд Пазарджик, от които 417.00 лева държавна такса и 1600.00 лева
адвокатско възнаграждение.
Претендират се сторените от „Еко-Хидро-90" ООД разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Правят се доказателствени искания. Сочат се доказателства.
С Определението под № 1991 /21.09.2020 г. по реда на чл. 140 от ГПК
съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните. Дал им е
съответните указания. Указал е доказателствената тежест и е конституирал
трето лице - помагач на страната на ищеца по делото, а именно търговското
дружество „Роял България“ ЕООД.
На дадения на третото лице - помагач срок по делото е постъпила
молба-становище по предявеният иск, с което заявява, че дружеството желае
да встъпи в делото на основание чл. чл. 226, ал.2 от ГПК, като помагач на
страната на ищеца. Признава за действителна и редовна извършената цесия
между "ХИМПРОДУКТ 13" ЕООД и "РОЯЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
обективирана в Договор за прехвърляне на вземане от 27.04.2020г.
Сочи, че съгласно законовата разпоредба на същия член:
„Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор
Твърди, че от момента на уведомяването /т.е от 04.05.2020г./ кредитор
на ответното дружество "ЕКО-ХИДРО-90" ООД станало представляваното от
мен дружество. Тъй като спорното право е прехвърлено в хода на висящ
установителен процес, производството по делото следва да продължи своя
ход между първоначалните страни по заповедното производство.
По отношение на предявения иск и представените с него доказателства
счита иска за допустим, основателен и напълно доказан. Видно от
приложените с исковата молба писмени доказателства- акцизен данъчен
документ № **********/14.12.2015г., документ за удостоверяване на
предназначението на акцизните стоки и точния адрес на мястото на
9
доставката, товарителница № 0006087/14.12.2015г. и приемо-предавателна
разписка № **********/14.12.2015г., надлежно разписани от представител на
купувача без забележки и възражения, "АРЕНА- И. Т." ЕООД е доставило на
дата 14.12.2015г. 17980 литра маркиран дизел в базата на ответника,
находища се в гр. Пазарджик, ул. "Заводска" № 41 /Асфалтова база/.
Твърди, че това обстоятелство се потвърждава и от представената с
настоящата молба- справка от електронна система „контрол на горивата",
което е важно доказателство по делото, тъй като всяка доставка се контролира
от НАП, именно чрез тази система.
Сочи, че подаването на информация пред НАП за доставени/получени
течни горива е задължение, регламентирано в чл. 118, ал. 10 ЗДДС, според
който данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни
горива е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за
доставката и движението на доставените/получените количества течни
горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на
данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата
по електронен път с квалифициран електронен подпис. От тази норма следва,
че ЕДД се подават за доставени/получени течни горива посредством уникален
контролен номер на е- АДД, от което може обосновано да се заключи, че
ищецът е доставил на ответника течните горива, декларирани пред НАП.
Ответното дружество е декларирало пред НАП данни за доставката и
движението на доставените- получените количества и видове течни горива
/видно от приложената електронна справка/, което има правното значение на
признание и за получаването на процесиите стоки.
Сочи, че издадена е от "АРЕНА - И. Т." ЕООД фактура №
**********/17.12.2015г. на обща стойност 15 642,60 лева с ДДС, като е
заплатило на държавния бюджет ДДС в размер на 2607,10 лева и АКЦИЗ в
размер на 899 лева.
Твърди, че без правно значение е, че фактурата не е подписана от
купувача- ответник, защото цената се дължи не защото е издадена фактура, а
защото е извършено доставянето на описаните в нея стоки.
Сочи, че няма правна и житейска логика, доставчикът- продавач на
10
заплаща на фиска ДДС и АКЦИЗ по фактура, по която не е извършена реална
доставка, респ. сделка.
Сочи, че безспорно по делото е, че ответното дружество не е заплатило
дължимата цена за доставено гориво в един дълъг период от време - от датата
на фактурата 17.12.2015г. до датата на входиране на Заявление по чл. 410 от
ГПК- 19.12.2019г.- т.е. 4 години. В тази връзка ирелевантен по делото е
доводът на ответника, че в счетоводството няма заведени неплатени-
дължими суми към "АРЕНА- И. Т." ЕООД.
Иска се от съда да уважи изцяло така предявения иск.
Сочат се доказателства. Прави се доказателствено искане.
СЪДЪТ докладва и постъпилите допълнителна молба от ответника с вх.
№ 16614/05.10.2020 г.
Докладва и молбата становище на адв. Т., с вх.№16816/12.10.2020 г.
АДВ. Т.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
ЮРК. Б.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
АДВ. А.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
АДВ. Т.: Относно оспорванията на документите от колежката - по
договора за цесия сме взели становище и практиката на ВКС е категорична че
не е страна по цесията и ням как да оспорва този договор. По т.1 относно
оспорването на договора за цесия сме взели ясно становище че ответника по
делото не е легитимна страна, за да оспорва тази цесия. Моля да го оставите
без уважение. Представяме в заверен нотариален препис всички документи по
делото. Всички оспорени документи ги представям с нотариално заверени
преписи.
Относно изискването на делото считам, че е безпредметно, тъй като не
се ползва със сила на присъдено нещо. Взели сме становище. Моля това
искане да го оставите без уважение.
АДВ. А.: Поддържам изцяло становището на колегата. По точка 2 -
считам, че дори с исковата молба е представено такова уведомление за цесия.
11
Има безспорна практика, че и с исковата молба може да се предяви
уведомление за цесия. По отношение на останалите документ, с молба-
становище на ищеца ще бъде направено и искане за допълнителна експертиза,
която ще разреши абсолютно всички въпроси. Предоставям на съда и се
придържам изцяло към становището на колегата.
ЮРК. Б.: Моля да не се приемат. Посочили сме в молбата, че ги искаме
в оригинал, а не заверени нотариално
АДВ. Т.. Без основание е възражението, защото няма пречки да бъдат
приети с нотариална заверка.
ЮРК. Б.: По отношение на отделянето на спорно от безспорно по
молбата на ищеца потвърждаваме, че лицето е работник в „Еко Хидро“,
представили сме трудов договор и трудова характеристика. Тези
обстоятелства, които са изложени потвърждавам, че лицето работи на трудов
договор и длъжностна характеристика сме представили. Потвърждаваме, че
документите са подписани от него.
СЪДЪТ по доказателствата счита, че ще следва да се приемат
представените от страните и съответно приложени към исковата молба на
ищеца и към писмения отговор на ответника, писмени доказателства. Ще
следва да се приемат и тези приложени към молбата на третото лице –
помагач, с входящ номер от 12.10.2020 г.
Във връзка с представените от ищеца днес нотариално заверени
преписи от оспорените от ответника документи съдът приема, че ищцовото
дружество е изпълнило задължението си по чл. 183 от ГПК. Съгласно
посочената разпоредба, по искане на другата страна, страната представила
съответните документи може да ги представи, както в оригинал, така и в
официално заверен препис от същите документи. Така, че представянето днес
на нотариално заверени преписи от документите изцяло е в изпълнение на
задължението по чл. 183 от ГПК и направеното от процесуалния представител
на ответника за неприемането им се явява неоснователно, затова същите се
следва да се приемат.
Ще следва да се приеме воденото заповедно производство №5067/2019
по описа на РС – Пазарджик.
12
За неоснователно съдът намира искането на ответника за прилагане към
настоящото дело на гр.д. № 3259/2019 г. по описа на РС - Пазарджик.
Производството по делото е прекратено. Прилагането му няма да доведе до
изясняването на никакви обстоятелства от значение за делото. Същото не се
ползва със сила на присъдено нещо. Право на страната е да оттегля исковете
си, с оглед разпоредбата на чл. 232 от ГПК. Оттеглянето на иска не
преклудира правото, а напротив страната може да заяви претенцията си
отново.
По така изложените съображения, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от страните и съответно приложените към
исковата молба на ищеца, към писмения отговор на ответника и към молбата
на третото лице - помагач от 12.10.2020 г. писмени доказателства.
ПРИЕМА и днес представените от ищцовото дружество нотариално
заверени преписи от приложените към исковата молба и оспорени от
ответното дружество писмени доказателства.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 5067/2019 г. по
описа на РС – Пазарджик.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изискване и
прилагане към настоящото дело на гр.д. № 3259/2019 г. по описа на РС –
Пазарджик.
СЪДЪТ счита, че с оглед изявлението на процесуалния представител на
ответника ще следва да се отделят като безспорни по делото следните
обстоятелства, а именно, че лицето И. П. П. към датата 14.12.2015 г. е бил
работник на трудов договор в ответното дружество на длъжност „работник
производство на асфалтови смеси“ и същият е подписал следните документи:
акцизен данъчен документ от 14.12.2015 г., документ за удостоверяване
предназначението на акцизните стоки и точният адрес на място на доставката
товарителница под №0006087/14.12.2015 г. и приемо-предавателна разписка
13
№**********/14.12.2015 г., затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОТДЕЛЯ като безспорно по делото горепосочените обстоятелства, а
именно: че лицето И. П. П. към датата 14.12.2015 г. е бил работник на трудов
договор в ответното дружество на длъжност „работник производство на
асфалтови смеси“ и същият е подписал следните документи: акцизен данъчен
документ от 14.12.2015 г., документ за удостоверяване предназначението на
акцизните стоки и точният адрес на място на доставката товарителница под
№0006087/14.12.2015 г. и приемо-предавателна разписка
№**********/14.12.2015 г.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изслушване на заключението на допуснатата
по делото съдебно-счетоводна експертиза. Заключението е постъпило по
електронната поща при спазен срок по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ дава възможност на вещото лице М. Л. да преподпише,
изпратеното по ел. поща заключение, както и приложената към него справка-
декларация.
Вещото лице Л. преподписва заключението и справката-декларация.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
М. М. Л. – на 44 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство и служебна ангажираност със страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Л.: Обещавам да дам вярно заключение. Представила
съм заключение, което поддържам.
АДВ. Т.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
ЮРК. Б.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
АДВ. А.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателство по делото заключението, изготвено от
вещото лице М. Л. по допуснатата ССчЕ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице, в съответствие с
представената от нея справка-декларация в размер на 200 лв., която сума да
се изплати на вещото лице по внесения от ищеца депозит.
14
АДВ. Т.: Имам допълнителна задача към ССчЕ. Поставили сме я още в
молбата-становище от 12.10.2020 в две точки. Поддържаме това искане.
Моля да допуснете вещото лице да работи по нея. Тъй като колегите казват
през цялото време, че нямало трайни търговски отношения между двете
дружества, искаме вещото лице да изследва един период от една година и да
видим колко фактури, колко доставки е имало между двете дружества. Какви
документи е имало между двете дружества.
АДВ. А.: Поддържам изцяло искането на колегата.
ЮРК. Б.: Моля да оставите искането без уважение. Смятам, че
настоящото дело си има предмет - издадена фактура, с размер на вземане.
Предишни търговски отношения не удостоверяват настоящото вземане.
АДВ. Т.: Ако признаете, че има такива търговски отношения колежке
нямам против да оттегля това искане.
ЮРК. Б.: Нямаме договор за тази доставка, нямаме и заявка и твърдим,
че такава фактура не е осчетоводена при нас и нямаме въобще такова
задължение.
АДВ. Т.: Ще цитирам само един абзац от отговора, ако позволите
„оспорвам твърдението, че между „Арена“ са налице трайни търговски
договорни отношения“.
ЮРК. Б.: Така е. Нямаме договор с Вас.
СЪДЪТ по направеното от пълномощника от пълномощника на ищеца
искане, счита същото за процесуално допустимо, своевременно заявено и
относимо по делото, с оглед възражението на ответната страна, че оспорва
наличието на трайни търговски отношения между двете дружества. Затова
счита, че към ССчЕ ще следва да се поставят допълнителни задачи, а именно
тези посочени от адв. Т. в молбата-становище от 12.10.2020 г., на стр. 3, т. 1
от частта „Доказателствени искания“, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА да бъде изслушано по делото допълнително заключение на
ССчЕ, което да отговори на допълнителните задачи, поставени от адв. Т. в
молбата становище от 12.10.2020 г., стр. 3, т. 1 от частта „Доказателствени
искания“.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 150 лв., вносими от
ищеца в едноседмичен срок от днес.
АДВ. Т.: По т. 2 за мен е безпредметен разпита на свидетеля И. П., с
оглед отделеното като безспорно, че е бил работник.
По т. 3 категорично държа на това искане, тъй като това е официална
справка от НАП, за да се види кой е подал тази справка на системата за
контрол на горивата, която е въведена през 2014 г. Информацията става не от
доставчика, а от купувача. В момента, в който купувачът закупи горивото
трябва да даде информация в НАП. За нас е много важно. Колегата е
представил електронно извлечение от НАП, но искам официална справка.
Другото искане е за джи пи ес-а на влекача. Информацията се пази за
точния ден и час на доставката
15
ЮРК. Б.: Смятам за неоснователно искането, доколкото смятам, че
сделката в случая е търговска, удостоверява се с договор, фактура и приемо-
предавателен протокол. Справката от НАП е излишна и моля да я оставите
без уважение.
АДВ. А.: По отношение на моето становище, изцяло се придържам към
становището на колегата адв. Т..
АДВ. Т.: Точка 4 и точка 5 се сливат. Държа само искането по точка 5.
Отказваме се от искането по т. 4.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните и по
доказателствените искания на ищеца по т. 3 и т. 5 от молбата от 12.10.2020
г., счита същите за своевременно направени, в отговор на постъпилия от
ответника писмен отговор и след определението на съда по чл. 140 от ГПК и
дадените в същото указания. Доказателствата са относими, от значение за
изясняване на обстоятелствата по делото, затова ще следва да бъдат
допуснати от съда.
С оглед на горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл. 186 от ГПК ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО и да се изискат от
ТД на НАП - Пловдив система „Контрол на горивата“, официална справка за
подадени данни: доставка УКН: № 0000000001939724, акцизен данъчен
документ: № 50000004784.
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО и да се изискат от „Джи Пи Ес /GPS/ България“
АД официална информация относно: пътен лист и извършените доставки за
дата 14.12.2015 г. на МПС рег. № РВ **** **, модел „МАН“.
ЮРК. Б.: По т.3.3. искаме обяснение на управителя на дружеството Ж.
Г. Н.. Смятаме, че е от значение, тъй като има разлика по договора за цесия и
цената по фактурата и това трябва да се изясни.
Направила съм искане да се представи и моля да бъде отразена
техническа грешка: вместо основанието 191 съм записала 183. Тъй като
фактурата не ни е изпращана и няма наш подпис искали сме да се представи
обратна разписка за връчването на процесната фактура №3645/17.12.2015 г.,
както и за уведомлението за цесия – по т. 3.4. Поддържаме искането за
обратната разписка за връчване на процесната фактура.
АДВ. Т.: Ще улесня съда веднага. Не разполагаме с такава. Направо ще
отговоря на колежката. Ние не твърдим, че фактурата е подписана от тях.
Безспорно е, че тя не е подписана. Няма спор по това обстоятелство. Не
разполагаме с такава обратна разписка за връчване на фактура. Може да има
много договори за цесия - предмет на делото е един договор. Няма какво да
установяваме по-различно с отговорите по чл. 176, с което да се изясни спора
по делото.
АДВ. А.: С оглед възражението, което направи ответника по отношение
на договора за цесия считам, че това касае облигационните отношения между
страните по цесията и по никакъв начин не касае третото лице, което е
длъжник по този договор за цесия. Дали има уговорена цена, кой е подписал,
16
по какъв начин, това касае само и единствено страните по цесията. Затова
считам, че това искане да бъде представен договора в оригинал, той дори е
представен, той няма никакво отношение към предмета на делото.
Уведомлението е било представено с исковата молба, освен това ответникът
не оспорва, че е получил уведомлението, за да се представи в оригинал, но то
е и представено. Не знам какви обстоятелства ответникът се стреми да
докаже или да се домогне с тези доказателствени искания и считам, че се
разводнява процеса.
ЮРК. Б.: Има разлика в сумите. Уведомяват ни, че дължим една сума, а
в следващия момент фактурата е за съвсем друга сума.
АДВ. Т.: Но фактурата е по-малка.
ЮРК. Б.: Искаме да уточним колко е вземането. Не твърдим някакво
плащане по фактурата извършено преди цесията или след цесията. Нямаме
плащане.
СЪДЪТ по доказателствените искания на ответника по т. 3.3 и т. 3.5. от
отговора на исковата молба счита, че след станалите разисквания в съдебната
зала стана ясно, че ищцовото дружество не разполага с обратна разписка за
връчването на процесната фактура, поради което няма как да бъде
задължавано дружеството да представи такава. В тази посока беше
категорично изявлението на неговия пълномощник.
Искането за задължаване на управителя на ищцовото дружество Ж. Н.
да даде обяснение и да отговори на въпросите, поставени от ответника в т.
3.3. от писмения отговор, съдът намира за неоснователно, тъй като по делото
е представен писмен документ, а именно договорът за цесия, а посочените от
юрк. Б. обстоятелства, които иска да изясни чрез обясненията на управителя,
от една страна не са в предмета на доказване в настоящото производство,
още повече че писменият договор е представен. Ответната страна не твърди
плащане, нито на цедента, нито на цесионера по конкретния договор, а
размерът на вземането е конкретизиран от ищеца с подадената искова молба.
Няма пречка да има разминаване между претендираното вземане и
прехвърленото вземане с договора за цесия, затова Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответното дружество за
допускане обяснения на управителя на ищцовото дружество Ж. Н. по
въпросите, посочени в т. 3.3. от писмения отговор.
ЮРК. Б.: Моля да бъде допуснат допълнителен въпрос към ССчЕ, който
да установи, дали процесната фактура е осчетоводена в нашето счетоводство,
дали е включена в нашите дневници и дали сме ползвали съответно данъчен
кредит.
АДВ. Т.: Има резон. Въпреки, че считам, че предмета на спора не е дали
е осчетоводена фактурата, а дали реално е извършена доставката на гориво.
Няма пречка да го допуснете това искане.
АДВ. А.: Не възразявам.
Искането на ответната страна съдът намира за основателно, поради
17
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА допълнителната експертиза по делото да отговори и на
поставения от юрк. Б. въпрос отразен по-горе. Вещото лице М. Л. е запозната
и с този въпрос към експертизата, тъй като същата присъства в съдебната
зала.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 80 лв., вносим от
ответника в едноседмичен срок от днес.
За събиране на днес допуснатите доказателства, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 26.01.2021 г. от 14:00 часа, за
която дата и час страните уведоми чрез процесуалните си представители.
Уведомено и вещото лице Л..
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 12:03 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
18