Решение по дело №2809/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.......

 

гр. София, 25.08.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

    

     СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - В въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                                     Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

     при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. д. № 2809/2021 г. по описа на СГС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

     С решение № 20208771/28.09.2020 г. по гр. д. № 87607/2017 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 82 състав, е отхвърлен предявеният от А.И.Х. и Е.В.Х. срещу Р.Х.Т. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лв., предявен като частичен иск от сума в общ размер на 291 418,67 лв., претендирана солидарно от ищците, представляваща левовата равностойност на сумата от 149 000 евро, предадени на ответника Р.Х.Т. и получени от него на 12.11.2012 г.

     Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците А.И.Х., гражданин на Руската федерация, роден на *** г. и Е.В.Х., гражданка на Руската федерация, родена на *** г., чрез адвокат Л.Г., с доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила. Излагат се съображения, че районният съд правилно е описал действителното фактическо положение между страните и извършените действия както по повод сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот относно изграждането и прехвърлянето на правото на собственост върху вила № А7, подробно описана, срещу заплащане на покупна цена от 160 259 евро, така и направените във връзка с договора плащания, касаещи сума в размер на 10 000 евро и 149 260 евро, получени лично от Р.Т. – съдружник в „А.**“ ООД и управител на „Н.И.“ ООД (сега ЕООД). Неправилно обаче районният съд е приел, че ответникът Р.Т. не се е обогатил за сметка на ищците. Последните са платили посочените суми на ответника, които са получени от него, няма доказателство да са били преведени в полза на дружеството – продавач по предварителния договор, което ответникът по силата на пълномощно от 01.02.2012 г. е имал право да представлява, поради което е налице обогатяване на ответника за сметка на ищците по смисъла на чл. 59 ЗЗД. Изпълнение по предварителния договор също няма. Моли се за отмяна на решението и за постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

     Въззиваемата страна – Р.Х.Т., чрез адвокат И.Т., с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата с твърдения, че не е получавал лично като физическо лице каквито и да било суми, а е действал като пълномощник на „А.**“ ООД, от което дружество следва да се търси отговорност. Освен това се поддържа, че вземанията са погасени по давност. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

     Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и доводите на насрещната страна, намира следното от фактическа страна:

     Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.

     Ищците А.И.Х. и Е.В.Х. твърдят, че на 09.07.2012 г. сключили с „А.**“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: община Поморие, с. Ахелой, ул. „******, представлявано от управителя Н.Д.М., предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, по силата на който дружеството следвало да изгради и прехвърли правото на собственост върху Вила № А7, със застроена площ от 72,60 кв. м. и разгърната застроена площ от 218,04 кв. м., част от ваканционно селище Клуб вила парк - м. Бостанлъка, с. Кошарица, гр. Несебър, находящо се в поземлен имот с идентификатор № 51500.16.113 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, община Несебър, област Бургас, целият имот с площ от 3598 кв. м., при съседи на имота: поземлен имот № 51500.16.7, поземлен имот № 51500.16.8, поземлен имот № 51500.16.17, поземлен имот № 51500.16.16, поземлен имот № 51500.16.4, поземлен имот № 51500.10.27, заедно с 287,78 кв. м. ид. части от описания поземлен имот срещу задължението на ищците да заплатят сумата от 160 259 евро. Ищците твърдят, че в изпълнение на задълженията си по договора заплатили сумата от 10 000 евро, за което плащане получили писмено потвърждение, като остатъкът от продажната цена в размер на 149 260 евро (след приспадане на депозит от 1000 евро) предали на ответника Р.Х.Т. – съдружник в „А.**“ ООД и управител на „Н.И.“ ЕООД, ЕИК ******, за което плащане получили писмено потвърждение, но въпреки плащанията строителството на имота не започнало. Твърдят, че на 08.05.2013 г. бил сключен анекс към предварителния договор за покупко - продажба между ищците, от една страна, и „А.**“ ООД и „Н.И.“ ЕООД, представлявано от управителя Р.Х.Т., от друга страна, с който срокът за изпълнение на договора бил удължен до 30.07.2014 г., а в случай на неизпълнение „Н.И.“ ЕООД се задължило да прехвърли на ищците правото на собственост върху два апартамента с еквивалентна стойност, а именно: апартамент В2-12, с площ от 65,76 кв. м., находящ се на втори жилищен етаж, вх. Б, ведно с 0,860 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж и апартамент В2-15, с площ от 91,66 кв. м., находящ се на втори етаж жилищен етаж, вх. Б, находящи се в поземлен имот с идентификатор № 51500.506.106, като посочените имоти към момента на подписване на анекса били собственост на „Н.И.“ ЕООД. Уговореният срок по анекс от 08.05.2013 г. бил удължен до 30.05.2016 г. със сключено на 18.09.2015 г. допълнително споразумение 1 към предварителен договор за покупко - продажба. Междувременно управителят на „А.**“ ООД прекъснал всякакъв контакт с ищците, поради което те насрочили среща с управителя на „Н.И.“ ЕООД Р.Т. за прехвърляне на собствеността върху посочените в анекса два недвижими имота. Ищците посочват, че ответникът им заявил, че се е разпоредил с имотите и няма как да ги прехвърли, въпреки поетите задължения, както и че дружеството „А.**“ ООД не е получило сумите по предварителния договор. Твърдят също, че в дневниците на „А.**“ ООД не били отразени записи за преведените суми, с които ответникът се обогатил неоснователно. Предвид изложеното, ищците претендират връщане на сумата от 5000 лв., част от общо получената от ответника сума в размер на 291 418,67 лв.

     В срока за отговор на исковата молба ответникът Р.Х.Т. оспорва предявения иск. Навежда доводи, че исковата претенция е недопустима спрямо него с оглед обстоятелството, че не е страна по сключените от ищците с „А.**“ ООД и „Н.И.“ ЕООД договори. Сочи, че не е получавал лично като физическо лице каквито и да е суми. Поддържа, че в случай, че в производството се докаже, че суми са предавани на ответника, то той е действал единствено като пълномощник на „А.**“ ООД и „Н.И.“ ЕООД, поради което от него не може да бъде търсена договорна отговорност. Прави възражение за изтекла погасителна давност относно предявеното вземане.

     На етапа на въззивното производство е безспорно между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че на 09.07.2012 г. между ищците като купувачи и „А.**“ ООД като продавач е сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот - Вила № А7, със застроена площ от 72,60 кв. м. и разгърната застроена площ от 218,04 кв. м., състояща се от: първи етаж: антре, хол и кухненски бокс и трапезария, сервизно помещение, веранда и втори етаж: три спални, коридор, две сервизни помещения, две тераси, трети етаж: таванско помещение и тераса, част от ваканционно селище Клуб вила парк - м. Бостанлъка, с. Кошарица, гр. Несебър, находящо се в поземлен имот с идентификатор № 51500.16.113 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, община Несебър, област Бургас, целият имот с площ от 3598 кв. м., при съседи на имота: поземлен имот № 51500.16.7, поземлен имот № 51500.16.8, поземлен имот № 51500.16.17, поземлен имот № 51500.16.16, поземлен имот № 51500.16.4, поземлен имот № 51500.10.27, заедно с 287,78 кв. м. ид. части от описания поземлен имот, за покупна цена от 160 259 евро, платима както следва: в срок до 30 дни след подписване на договора - 10 000 евро, представляваща аванс за закупуване на имота, а останалата част до пълния предявен размер – 150 259 евро – незабавно след продажбата на недвижимо имущество, собственост на купувачите, находящо се в гр. Москва, но не по-късно от 6 месеца от подписване на предварителния договор, от която сума се приспадне платеният депозит в размер на 1000 евро (чл. 2.1 и чл. 2.2 от предварителния договор), като е предвидено задължение на продавача да построи обекта и да сключи окончателен договор във формата на нотариален акт за полупко-продажба на обекта с купувача в срок до 14 дни след като е платена цялата договорена продажна цена и е налице разрешение за ползване на сградата – чл. 5.1. Продавачът се е задължил да осигури приемането на сградата с Разрешение за ползване до 30.07.2013 г. Не е спорно, че на 08.05.2013 г. е сключен анекс към предварителния договор за покупко - продажба между ищците, от една страна и „А.**“ ООД и „Н.И.“ ЕООД, представлявано от управителя Р.Х.Т., от друга страна, с който срокът за изпълнение на предварителния договор е бил удължен до 30.07.2014 г., като „Н.И.“ ЕООД, като трета страна обезпечител, е поела задължение в случай на неизпълнение на договора от страна на продавача, да подпише окончателен договор във формата на нотариален акт като прехвърли правото на собственост върху апартаменти, собственост на „Н.И.“ ЕООД, еквивалентни по стойност на вече закупения, а именно апартамент № В2-12 и апартамент № В2-15.

     Прието е по делото пълномощно от 01.02.2012 г., носещо подпис за упълномощител, с което Н.Д.М., действащ в качеството си на управител на „А.**“ ООД е упълномощил ответника Р.Х.Т. да получава от името на дружеството всякакви плащания, в брой или по банков път, от негови контрагенти, от трети лица и всякакви физически или юридически лица, във връзка с договорни, преддоговорни и извъндоговорни и други правоотношения, както и да се разпорежда с вече получените от името на дружеството средства, без ограничение в размера или вида на валутата, да представлява дружеството, както и да извършва други посочени в пълномощното правни действия, включително да преупълномощава трети лица с правата по пълномощното.

     По делото е приета разписка от 12.11.2012 г. на руски език, с превод на български език, носеща подпис за ответника Р.Т. и неоспорена от последния, според която „А.**“ ООД в лицето на представителя Р.Т., потвърждава плащането в брой на парични средства в размер на 149 260 евро за вила № 7 в комплекс „Вила Парк“ от купувачите А.И.Х. и Е.В.Х. на основание Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 09.07.2012 г.

     По делото е приета покана за доброволно изпълнение от ищците до „Н.И.“ ЕООД за прехвърляне на собствеността върху описаните с анекса недвижими имоти, собственост на дружеството, в седемдневен срок от получаване на поканата, без данни за връчването ѝ.

     От писмо изх. № 94-М-515#1/04.08.2017 г. от Национална Агенция за приходите – гр. Бургас, се установява, че в регистрите по Закона за данък върху добавена стойност, подадени от „А.**“ ООД за месеци ноември и декември 2012 г. няма декларирани покупки/продажби на стойност 291 927,19 лв.

     Не е спорно, че строителството на вилното селище е започнало, но не е приключило, в която връзка по делото са приети Разрешение за строеж № 521/12.12.2014 г., издадено от главния архитект на Община Несебър, в сила от 06.01.2015 г., Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 20.04.2015 г., Акт за установяване на състоянието на строежа при спиране на строителството от 26.05.2015 г.

     Видно от разписка от 11.07.2012 г., „В.Г.“ ООД в лицето на упълномощения представител в Русия, действащ на основание пълномощно от 31.03.2009 г., потвърждава плащането в брой на парични средства в размер на 10 000 евро за вила № 7 в жилищен комплекс „Вилла парк“ от купувачите А.И.Х. и Е.В.Х. по Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 09.07.2012 г.

     Въззивният съд не обсъжда приетото по делото Допълнително съгласие № 1 към Предварителен договор за продажба на недвижимо имущество от 20.06.2012 г., сключено на 18.09.2015 г. между „Н.И.“ ООД, „А.**“ ООД и ищците, доколкото касае предварителен договор от 20.06.2012 г., а не процесния от 09.07.2012 г.

     При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

     Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

     Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

     Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

     В случая обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от А.Х. и Е.Х. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Във връзка с оплакванията на въззивниците съдът добавя и следното:

     Съгласно чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго е длъжен да му върне това, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да бъде уважена претенция, заявена на посоченото основание, е необходимо на първо място да се установи неоснователно разместване на блага, което не може да се отстрани по друг начин. Смисълът, извлечен от разпоредбата на закона, е в това, че разместването на блага от имущественоправните сфери на субектите следва да се извършва само когато има основание за това. На следващо място, разпоредбата на чл. 59 ЗЗД предполага обедняване на лицето, търсещо обезщетение, чието имущество намалява, за сметка на увеличаването имуществото на отговарящия за задължението. Необходимо е наличие на корелативност, тъй като намаляването на имуществото на едната страна може да съществува само в съотношение на връзка с обогатяването на другата. Разместването на благата, изразяващо се в пропускане на ползата от страна на ищеца и получаването й от ответника, следва да произтича от един или обща група факти. От изложеното следва, че общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД включва следните кумулативни предпоставки: обогатяване на ответника за сметка на ищеца, обедняване на ищеца, връзка между обогатяването и обедняването, липса на правно основание за разместване на имуществените блага като конкретен източник на права и задължения и субсидиарност, тъй като облигационното право на обеднелия възниква, когато няма друг иск, с който може да се защити.

     В случая посочените елементи от фактическия състав на иска по чл. 59 ЗЗД не са налице.

     По делото на етапа на въззивното производство безспорно се установява настъпило обедняване в патримониума на ищците, тъй като представените разписки установяват напускане на цитираните суми от техния патримониум. Безспорно сумите по договора, в частност сумата от 149 000 евро е получена от ответника – в тази връзка следва да се посочи, че подписът по процесната разписка от 12.11.2012 г. не е оспорен своевременно от ответника по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК (в отговора на исковата молба е направено единствено искане по чл. 183 ГПК за задължаване на ищците да представят в оригинал всички писмени доказателства, без да е направено изявление за тяхното оспорване). В разглеждания случай несъмнено е установено по делото, като в тази връзка във въззивната жалба не са изложени никакви конкретни оплаквания, и че ответникът е бил надлежно овластен от продавача да получи процесната сума по предварителния договор за покупко-продажба от 09.07.2012 г.

     В гражданското право изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него (чл. 75, ал. 1 ЗЗД). Добросъвестният длъжник може да изпълни също и на лице, което, въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението (чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД). В случая ищците са престирали на овластено от кредитора („А.**“ ООД) лице – чл. 75, ал. 1, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, поради което осъщественото изпълнение е породило действие. Сумата е получена от ответника като представител на „А.**“ ООД в изпълнение на облигационна обвързаност между дружеството и ищците, а не в лично качество, поради което не ответникът е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове, а дружеството продавач „А.**“ ООД. Това е така, тъй като последиците от правните действия, които представителят извършва от името и за сметка на упълномощителя, възникват направо за представлявания - чл. 36, ал. 2 ЗЗД. Следователно, именно за него възниква отговорността да върне полученото по сключения с ищците договор. В тази връзка е съдебната практика на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав, според която когато едно лице действа като пълномощник на друго и с извършените като пълномощник действия бъде осъществен фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, то не носи отговорност за обезщетяване в хипотезата на неоснователно обогатяване – решение № 259/22.10.2014 г. по гр. д. № 1870/2014 г. по описа на ВКС, I г. о. Няма данни ответникът, като пълномощник на дружеството продавач по договора, да се е разпоредил с получената сума в свой интерес, своейки я и обогатявайки се за сметка на ищците. Обстоятелството дали впоследствие сумата е била прехвърлена на „А.**“ ООД от ответника, т. е. дали последният се е отчел пред дружеството, и дали постъпилата сума е отразена в счетоводството му, има значение във вътрешните отношения между упълномощител и упълномощен, които са извън предмета на настоящия правен спор, по който дружеството – упълномощител не е страна. Спрямо ищците цената е получена от продавача „А.**“ ООД и съответно последният е отговорен, ако своевременно не е изпълнил насрещното си задължение по предварителния договор за покупко-продажба на недвижимия имот. Правилото е, че пълномощникът действа за страната, а не за себе си и правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя (чл. 292, ал. 1 ЗЗД). Следователно връщане на полученото би могъл да дължи само представляваният – в частност „А.**“ ООД, но не и ответникът, поради което релевираната претенция е неоснователна и подлежи на отхвърляне (като предявена срещу лице, което не е пасивно материално легитимирано да отговаря по нея).

     С оглед изложеното, предявеният иск по чл. 59 ЗЗД е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.

     Поради съвпадане на изводите на Софийски градски съд с тези на Софийски районен съд, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.

     По разноските:

     При този изход на спора, разноски се дължат единствено на въззиваемата страна – ответник, но доказателства за сторени такива не са ангажирани по делото, поради което с решението си въззивният съд не присъжда разноски.

     Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА решение № 20208771/28.09.2020 г. по гр. д. № 87607/2017 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 82 състав.

     Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

    

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                               2.