Р Е Ш Е Н И Е
№ 115
Гр. Перник, 09.04.2020
година.
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия
Ивайло Иванов административно дело № 281 по описа за 2019 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ), във връзка с § 44 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗИДЗУТ) (ред. ДВ, бр. 25
от 26.03.2019 година), във връзка с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Производството е образувано е по жалба на
„***“ (ЕСО) ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „***“, бул. „***“ № ***, представлявано от Д.Д. – ръководител „Мрежови
експлоатационен район“ – София област, пълномощник на изпълнителния директор А.
Н. Ц., против Разрешение за строеж №
352 от 26.08.2014 година, издадено от главния архитект на Oбщина Перник, с което на Ч.С.Е. е
разрешено да извърши строителство на прозирна ограда с плътна част до 0.60 м
над прилежащия терен и с обща височина (Н) до 2.20 м, по регулационните линии
на УПИ ХХV,
кв. 471 по плана на гр. Перник, като се разположи изцяло в имота на
възложителя.
Жалбата е постъпила в РОНСК Перник към
РДНСК – ЮЗР (към настоящия момент РДНСК
– Перник), е изпратена, ведно с административната преписка, по компетентност на
съда служебно от РДНСК – Перник, на основание § 44 от ДР на ЗИДЗУТ (ред. ДВ, бр. 25 от 26.03.2019 година).
В жалбата, както и в допълнително уточнение към същата, се излагат доводи, че
разрешението за строеж е незаконосъобразно, като се твърди, че с изграждането на процесната ограда е нарушен
сервитута на електропровод – ВЛ 110 kV „Славей“. Твърди се, че изпълненото с обжалваното разрешение
строителство на оградата е засегнало сервитута в междустълбие 43 – 44 на ВЛ 110
kV „Славей“, който
свързва ОРУ ТЕЦ „Република“ и п/ст „Кракра“ – обекти, собственост на „ЕСО“ ЕАД,
както и препятства обслужването на проводниците (съоръжението). Моли съда да отмени
оспореното разрешение за строеж.
В проведеното съдебно заседание на 24.02.2020
година жалбоподателят, чрез процесуалните си представители – юрисконсулт О. Б.
и юрисконсулт А. М. (пълномощни на лист 146 и лист 150 от делото), пледират
същата да се уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК. Правят
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на поисканите от
заинтересованата страна съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 24.02.2020 година ответникът
по жалбата – главния архитект на Община Перник, редовно призован, не се явява,
не се представлява и не изразява становище по жалбата.
В проведеното съдебно заседание на 24.02.2020 година заинтересованата
страна, Ч.С.Е., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат В.Ф. ***,
която счита жалбата за неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на направените
съдебни разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
По допустимостта:
Съдът, след като съобрази указанията, дадени в
мотивите на Определение № 1538 от 30.01.2020 година, постановено по адм. дело №
672/2020 година по описа на Върховния административен съд, приема следното:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес да оспори процесното разрешение
за строеж.
От събраните по делото доказателства се установява, че до процесния имот – урегулиран поземлен
имот (УПИ) XXV, в квартал. 471 по плана на
гр. Перник, находящ се в кв. „Варош и Табана“, собственост на заинтересованата
страна Ч.С.Е. от 2014 година, през 1978 година е изграден процесният преносен
въздушен електропровод (ВЕ) - ВЕ 110 кV “Славей“.
Не се спори, че процесният ВЕ е включен в активите на
„ЕСО“ ЕАД след преобразуването на НЕК.
По делото няма спор, че жалбоподателят - „ЕСО“ ЕАД, е
енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ
с оглед предмета му на дейност, както и че процесният ВЕ представлява енергиен
обект по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ.
Съгласно § 26, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ,
възникналите сервитутни права по силата на Закона за енергетиката и енергийната
ефективност (ЗЕЕЕ) (отм.) в полза на енергийни предприятия за съществуващи към
влизане в сила на този закон енергийни обекти запазват действието си. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗЕЕЕ
(ДВ, бр. 64/16.07.1999 година, отм. ДВ, бр. 107 от 2003 година) около
енергийните обекти се създават сервитутни зони, като с ал. 2, т. 1 на
посочената разпоредба се регламентира, че за съществуващи енергийни обекти
сервитутното право възниква по силата
на този закон. Визираната нормативна уредба сочи, че за процесния
преносен въздушен електропровод, изграден през 1978 година, сервитутното право
върху зоните около него е възникнало по силата на ЗЕЕЕ (отм.), т. е. от 1999
година, към онзи момент в полза на НЕК – собственик на електропреносната мрежа.
Следователно по отношение на изградения и съществуващ енергиен обект - ВЕ, към
датата на издаване на оспорваното разрешение за строеж, е била налице
сервитутна тежест, представляваща възникнало по силата на закон сервитутно
право за съществуващ енергиен обект в полза на енергийното предприятие „ЕСО“
ЕАД.
Според заключенията на вещото лице, неоспорени от
страните, западната част и част от южната, на процесната ограда, предмет на
спорното разрешение за строеж, попадат в сервитутната зона на ВЕ 110 кV
“Славей“.
Съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗУТ (ред. ДВ, бр. 109 от
2013 година) за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде
такова разрешение, се съобщава
на заинтересованите лица при
условията и по реда на АПК.
Съгласно § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ предвиденото в този
закон и в актовете по неговото прилагане съобщаване от компетентните органи на заинтересуваните лица по
реда на АПК се извършва чрез отправяне на писмено съобщение.
Като носител на ограничено вещно право, представляващо
сервитут за енергиен обект, разположен непосредствено до имота на заинтересуваната
страна, с граници на сервитутната зона, навлизащи в регулационните граници на
имота на възложителя на строежа, в чиято полза е издадено разрешителното за
строеж, „ЕСО“ ЕАД, гр. София, се явява заинтересовано
лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ
и попада в кръга на лицата, на които е следвало да бъде съобщено писмено за
издаденото процесно разрешение за строеж.
Административният акт, предмет на делото, не е съобщаван на оспорващия по
предвидения в закона ред, като последният не е и конституиран като
заинтересована страна в производството по издаване на спорния административен
акт. При липса на надлежно съобщаване срокът за оспорване на разрешението за
строеж не тече. Ето защо жалбата следва да се приеме за подадена и в
законоустановения срок.
С оглед горното жалбата е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Административен съд – Перник в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено следното:
От фактическа страна:
Заинтересованата страна, Ч.С.Е., се легитимира като собственик на УПИ XXV – за производствени дейности, кв. 471 по плана на гр.
Перник, кв. „Кристал“, поземлен имот с идентификатор 55871.502.954 по КК и КР
на гр. Перник, по силата на нотариален акт
№ 120, том I, рег. № 467, дело № 108 от 2014
година (л. 54 от делото).
Със заявление, депозирано в
община Перник с вх. № 14/ТР-2785-1 от 15.08.2014 година (л. 53 от делото), Ч.С.Е.
е поискал издаване на разрешение за изграждане на ограда в поземлен имот в кв.
471 по плана на гр. Перник, находящ се кв. 471 по плана на гр. Перник, кв.
„Кристал“. Представил е конструктивно становище и комбинирана скица на
поземления имот. В разрешението за строеж конструктивното становище и
комбинираната скица не са надлежно описани. Част
от административната преписка по издаване на процесното разрешение за строеж
(лист 51 и сл. от делото) е комбинирана скица (лист 55 от делото) за имот №
502.954 по КК, одобрена със заповед № РД-18-91/13.10.2008 година на
изпълнителния директор на АГКК, УПИ XXV, кв.
471 по рег. план на гр. Перник, - Кристал, одобрен със заповед № 163/06.02.2006
година и заповед № 1101/10.07.2012 година. В така приложената комбинирана скица
не са предвидени сервитутни отстояния от зоната за строителство на оградата,
каквато е ситуацията в комбинирана скица № 3/16.11.2016 година (лист 74 от
делото), в която са отразени съвместените данни (арг. от § 1, т. 11 от ДР на
ЗКИР) от същите два източника: КК, одобрена със заповед № РД-18-91/13.10.2008
година и рег. план на гр. Перник - Кристал, одобрен със заповед №
163/06.02.2006 година и заповед № 1101/10.07.2012 година.
На 26.08.2014 година главният архитект на Община Перник е издал Разрешение
за строеж № 352 (л. 4 от делото) за изграждане на прозирна ограда с плътна част
до 0.60 м над прилежащия терен и с обща височина (Н) – до 2.20 м, по
регулационните линии на УПИ XXV, кв. 471 по
плана на гр. Перник, намиращ се в гр. Перник, кв. „Кристал“, с идентификатор
55871.502.954 по КК и КР на гр. Перник, като строежът се разположи изцяло в
имота на възложителя.
Издаденото разрешение за строеж е изпратено на началника на РОНСК –
Перник към РДНСК – Югозападен район, видно от писмо изх. № 14/ТР-2785-1 от
28.08.2014 година (л. 51 от делото). Видно от обратна разписка, приложена по
делото (л. 52 от делото), същото е получено на 01.09.2014 година. В срока по
чл. 149, ал. 5 от ЗУТ разрешението за строеж не е ревизирано по реда на чл. 156
от ЗУТ (ред. ДВ, бр. 82 от 2012 година). В разрешението за строеж е направено
отбелязване, че сроковете по чл. 156, ал. 1 от ЗУТ са изтекли на 15.09.2014
година и същото е влязло в сила.
При извършване на периодичен обход на ВЛ 110 kV „Славей“ служители към
„ЕСО“ ЕАД констатирали, че в сервитута на линейния обект, в близост до
газостанция „Кристал“, е изградена масивна ограда, за което сезирали кмета на
Община Перник и РОНСК – Перник с писмо, изх. № 539/16.11.2017 година (л. 79 и
л. 122 от делото).
Във връзка с така получения сигнал началникът на РОНСК – Перник, е
разпоредил проверка по случая, определил е дата за извършването й, както и е
указал присъствие на длъжностни лица от общинската администрация и на ръководителя
на МЕРП – Перник на датата на проверката (л. 123 от делото).
На 14.12.2017 година, след извършена проверка на
място, е съставен Констативен протокол (КП) № П659/2017-I (лист 125 от делото), в който е посочено, че в УПИ XXV, кв. 471 по плана на гр. Перник, кв. „Варош“ и
„Табана“ – кв. „Кристал“, е изградена ограда по регулационните линии на имота,
а за строежа е издадено и влязло в сила разрешение за строеж № 352/26.08.2014 година. Според проверяващите
с изграждането на оградата е нарушен сервитутът на ВЛ 110 kV „Славей“.
На 29.06.2018 година в РОНСК – Перник е депозирана жалба от „ЕСО“ ЕАД, с вх. №
П659-17-00-655 (л. 3 от делото), с искане да се отмени разрешение за строеж №
352/26.08.2014 година и собственикът на имота да бъде задължен да разруши
оградата.
Видно е от писмо изх. №
П659-17-00-355/22.08.2018 година на началника на РОНСК – Перник (л. 44
от делото), от община Перник е изискана информация относно наличие на данни за
обявяване на разрешение за строеж № 352/26.08.2014 година, съобразно
разпоредбите на чл. 149, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗУТ, и дали има постъпили
възражения срещу същото. С писмо изх. № 17/СЛУ-8168-9/18.09.2018 година заместник
– кмета на Община Перник уведомява РОНСК – Перник, че не разполагат с данни за обявяване на разрешение за строеж №
352/26.08.2014 година.
С писмо вх. № 1296 от
18.04.2019 година, на основание § 44 от ПЗР на Закона за изменение и
допълнение на ЗУТ (ЗИЗУТ) (обн. ДВ, бр. 25 от 26.03.2019 година), началникът на
РОНСК – Перник, изпраща жалбата срещу разрешението за строеж по компетентност на
Административен съд – Перник.
Между страните не се формира правен спор, че оградата е напълно
изградена.
В хода на съдебното производство е допусната и изслуша съдебно – техническа
експертиза и допълнителна такава. Заключенията, като компетентно изготвени и
неоспорени от страните, се ценят от съдебния състав.
Въз основа на тези заключения се приема, че въздушна линия (ВЛ) –
въздушна електропроводна линия (ВЕЛ) – въздушен електропровод (ВЕ) 110 кV “Славей“ е функционираща, като е
изградена и пусната в експлоатация през 1978 година. По нея се осъществява
пренос на електроенергия между подстанции „Кракра“ и ОРУ „ТЕЦ „Република“ на
територията на гр. Перник. Съществуващата ВЕЛ представлява линеен енергиен обект
съгласно Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти,
приложение № 1, р. II, т. 9, пункт 1. В УПИ XXV, кв. 471 по
плана на гр. Перник е изградена ограда, чиято южна част представлява прозирна
ограда, изградена с плътна част до 0.60 м от терена, бетонови колони и метални
прозирни пана, с обща височина до 2.20 м, а западната й част представлява
прозирна ограда без изградена
плътна част до 0.60 м от терена, с метални колони и метални прозирни платна, с
височина до 2.20 м. Размерът на сервитутната зона на ВЕ в населени места
съгласно Приложение № 1, т. II, Линейни
обекти, т. 1 (Наредба № 16 от 09.06.2004 година) е 8 м – по 4 м от двете страни
на хоризонталното разстояние между крайните проводници при максимално отстояние.
В случая сервитутната ивица, започваща от стълб № 26 и завършваща при стълб №
27, е със средна ширина за междустъпбието 15.10 м, съответно с ширина 15.40 м
при стълб № 26 и ширина 14.80 при стълб № 27, като в средата на междустълбието
става 17.80 м. Западната част на процесната ограда – 81 м, и част от южната –
11 м, попадат изцяло в сервитутната зона на ВЕ 110 кV “Славей“. Местоположението
на западната и част от южната част на процесната ограда, както и разположението
на ЖР стълбове с № 26 и № 27 и съответната сервитутна ивица под ВЕ, са
изчертани на приложената към експертизата скица, която изцяло кореспондира със
заключенията на вещото лице. Установява се от комбинирана скица № 3/16.11.2016 година
(лист 74 от делото) за проектиране на склад за сортиране и съхранение на
плодове и зеленчуци в имот УПИ XXV, кв. 471 по
плана на гр. Перник, каквито са заключенията и на вещото лице, че във връзка с
този строеж е предвидено сервитутно отстояние от зоната за строителство от 4 м.
Горната фактическа обстановка се възприе от представената по делото
административна преписка, която е приета като годно доказателство, както и от
приетата по делото съдебно – техническа експертиза.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна
до следните правни изводи:
Разгледана по същество, жалбата е основателна .
Предмет на оспорване с настоящата жалба е Разрешение
за строеж № 352/26.08.2014 година на
главния архитект на Община Перник.
Оспорваният акт е издаден от компетентен
орган – съгласно чл. 148, ал. 2, предл. 1 от ЗУТ (ред. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014
г.) разрешение за строеж се издава от главният архитект на общината.
Административният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, отговаря на изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 219,
ал. 3 от ЗУТ и има съдържанието по чл. 148, ал. 9 от ЗУТ.
При издаване на разрешението за строеж, извън констатираното
неизпълнение на процедурата по уведомяване на жалбоподателя съгласно
изискването на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ в качеството му на заинтересувано лице – носител
на ограничено вещно право в имота по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, са
спазени административнопроизводствените правила.
Относно съответствието на административния акт с материалноправните разпоредби:
Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ
оградите попадат в легалната дефиниция на понятието „строеж”.
Съгласно чл. 48 от ЗУТ урегулираните поземлени имоти могат да се
ограждат към улицата и към съседните УПИ.
Процесното разрешение за строеж № 352/26.08.2014 година е издадено в хипотезата
на чл. 147, ал. 1, т. 7 и ал. 2, във връзка с чл. 48 от ЗУТ (ДВ, бр. 53 от
27.06.2014 г.) за изграждане на ограда с плътна част до 0.60 м над прилежащия
терен и с обща височина до 2.20 м, по регулационните линии на имота на
заинтересуваната страна.
Към момента на издаване на оспорвания административен акт е действала
редакцията на чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ преди изменението на закона – ДВ, бр.
101 от 2015 година, според която е било необходимо издаването на разрешение за
строеж за всички огради с височина до 2.20 м над прилежащия терен, независимо
от техния вид. Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ (ред. ДВ, бр. 53 от
27.06.2014 година) не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за
издаване на разрешение за строеж за огради, градински и паркови елементи, с
височина до 2,20 м над прилежащия терен.
Съгласно чл. 147, ал. 2, предл. 1 от ЗУТ (ред. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014
година) за строежите по ал. 1, т. 1, 3, 5, 7 и 12 се представя становище
на инженер – конструктор с указания за изпълнението им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗУТ (ред. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.) в
случаите, когато не се изисква одобряване на инвестиционен проект, разрешение
за строеж се издава само въз основа на искането за разрешение и документ за
собственост, като в разрешението за строеж се вписват видовете строителни и
монтажни работи, които ще бъдат изпълнени, като за постройки и съоръжения по
чл. 147, ал. 1 от ЗУТ към разрешението за строеж се прилага ситуационна скица с обозначени линии
на застрояване, разстояния и височини.
Съгласно последвало изменение и допълване на чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ
(съответно от 2015 година, ДВ, бр. 101 и 2017 година, ДВ, бр. 13), действащо и
към настоящия момент, изискването на строително разрешение за огради се отнася
до плътните огради на УПИ с височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м, с изключение на случаите по чл. 48, ал. 9 от ЗУТ. В
синхрон с посочените изменения е приета и нова т. 11 на чл. 151, ал. 1 ЗУТ (ДВ,
бр. 101 от 2015 година), която изрично разрешава въпроса за липсата на изискване
за издаване на разрешение за строеж по отношение на леките прозирни огради и
плътните огради с височина на плътната част до 0,60 м в рамките на поземления имот.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че процесният
строеж представлява ограда на УПИ, разположена изцяло в имота на
заинтересуваната страна, която ограда, в относимата й към процесния спор южна
част, е изпълнена като прозирна ограда, изградена с плътна част до 0.60 м от
терена, бетонови колони и метални прозирни пана, с обща височина до 2.20 м, а в
западната й част представлява прозирна ограда без изградена плътна част до 0.60 м от терена, с метални колони и
метални прозирни платна, с височина до 2.20 м.
Разрешението за строеж е издадено в нарушение на цитираните нормативни
разпоредби на закона, действали към 26.08.2014 година, независимо последвалите
изменения и отпадането на разрешителния режим за изграждане на ограда с
процесните параметри. Същото е издадено въз основа на становище на инженер – конструктор
с указания за изпълнението на строежа и приложена комбинирана скица. Към
разрешението за строеж, въпреки указанията на съда във връзка с разпределение
на доказателствената тежест, не е приложена ситуационна скица, с обозначени
линии на застрояване, разстояния и височини, което прави издаденото разрешение
за строеж незаконосъобразно поради допуснато нарушение на чл. 153, ал. 1, изр. 3,във връзка с чл. 147, ал. 1 ЗУТ
(решение № 10491 от 26.10.2006 г. на ВАС по
АД № 6988/2006 г.; решение № 6018 от
28.06.2005 г. на ВАС по адм. д. № 3068/2005 г.) Приложената към искането за
издаване на процесното разрешение комбинирана скица, освен че не е сред условията
за издаване на разрешение за строеж в хипотезите на чл. 147, ал. 1 от ЗУТ (ред.
ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.), също и не може да се приеме за заместваща
изискваната ситуационна скица, тъй като същата няма съдържанието по чл. 153,
ал. 1, изр. трето на ЗУТ. Ситуационната
скица е необходимо приложение
към издаването на разрешение за строеж в хипотезите на чл. 147, ал. 1 от ЗУТ,
при които не се изисква изработването на инвестиционен проект и доколкото тази скица замества инвестиционния проект
(решение № 13662 от 15.10.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 15052/2018 г).
Освен горното по делото се установи безспорно от доказателствата, че
върху ПИ, към момента на издаване на разрешението за строеж, е била, и е,
налице заварена тежест, изразяваща се във възникнало по силата на закон
сервитутно право в полза на енергийното предприятие, настоящ жалбоподател, за
съществуващ енергиен обект.
Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 2, предл. 2 от ЗУТ (ДВ, бр. 65 от
2003 г.) в поземлените имоти, които се намират върху или в близост до мрежи и
съоръжения на техническата
инфраструктура (чл. 64 от ЗУТ, във връзка с § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ) се
предвижда такова застрояване, което да не навлиза в сервитутните ивици за
експлоатация и ремонт на тази инфраструктура.
Съгласно §, 5, т. 33 от ДР на ЗУТ „сервитутна ивица“ е част от поземлен имот около мрежи и съоръжения
на техническата инфраструктура, за която с нормативен акт са въведени
ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.”
Според чл. 64, ал. 3, т. 2, б. “а” от специалния ЗЕ в служещите
поземлени имоти не се допуска извършване на застрояване в сервитутната ивица,
определена в наредбата по ал. 9.
Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 16 от 09.06.2004 година за сервитутите на енергийните обекти в
сервитутната зона на енергиен обект за производство, пренос, разпределение и
преобразуване на електрическа енергия не се допуска всякакъв вид застрояване.
Съгласно чл. 761 от Наредба № 9
от 09.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи
(изд. на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ЗЕ) “не се допуска в сервитутната зона на ВЕ
извършването на строителни и монтажни работи, складиране на материали,
изграждане на временни съоръжения, паркирането на машини и съоръжения, както и
използването на високогабаритна техника за селскостопанска дейност.”
Разрешението за строеж е издадено при несъобразяване, съответно в
нарушение, на сервитутната зона около процесния ВЕ, независимо от липсата на
въведена в ЗУТ забрана за извършване на застрояване в границите на сервитутните
ивици в засегнатите поземлени имоти (каквато към настоящия момент съществува
например по отношение на водопроводните и
канализационните мрежи и съоръжения (чл. 83, ал. 7, т. 1 от ЗУТ).
Разрешението за строеж е материално незаконосъобразно, като издадено при
несъобразяване на така цитираните разпоредби на материалния закон що се отнася
до категорично и недвусмислено въведената забрана за строителство в сервитутна
зона в процесния случай, енергиен обект – ВЕ. По делото безспорно се установи,
че сервитутната зона на процесния ВЕ е нарушена, тъй като разрешеният строеж на
процесната ограда по регулационните линии на УПИ, изградена изцяло в имота на
възложителя, в цялата й западна част – 81 м, и 11 м от южната й част, попадат в сервитутната зона на
ВЕ 110 кV “Славей“, чийто размер на в населени места съгласно Приложение № 1,
т. II, Линейни обекти, т. 1 (Наредба № 16 от 09.06.2004
година) е 8 м – по 4 м от двете страни на хоризонталното разстояние между
крайните проводници при максимално отстояние. Разрешението за строеж е издадено в нарушение на сервитутната зона около ВЕ 110 кV “Славей”, което
го прави несъответно на материалноправните изисквания (решение № 3698 от
22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14805/2009 г.; решение № 6405 от 16.05.2009
г. на ВАС по адм. д. № 14182/2008 г.) Налице е основание за отмяна на оспорения
административен акт по чл. 146, т. 4 от АПК.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира,
че оспореното Разрешение за строеж № 352 от 26.08.2014 година, издадено от
главния архитект на Oбщина Перник, с което на
заинтересованата страна Ч.С.Е. е разрешено да извърши строителство на прозирна
ограда с плътна част до 0.60 м над прилежащия терен и с обща височина (Н) до
2.20 м, по регулационните линии на УПИ ХХV, кв. 471 по плана на гр. Перник, като се разположи изцяло
в имота на възложителя, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за
присъждане на разноски, с представен списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК и чл. 226, ал. 3 от АПК, ответникът по жалбата следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в общ размер
на 1014.40 (хиляда и
четиринадесет лева и четиридесет стотинки), от които 50.00 лева внесена държавна такса за образуване на делото, 400.00 лева платен депозит за съдебно
– техническа експертиза, 214.40
(двеста и четиринадесет лева и четиридесет стотинки) платен депозит за
допълнителна съдебна техническа експертиза, 150.00 лева внесена държавна такса за касационно обжалване пред
ВАС и 200.00 (двеста) лева
възнаграждение за юрисконсулт, съответно
по 100.00 лева
възнаграждение за представителство пред Административен съд – Перник и пред
Върховен административен съд, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ. Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на АПК (ДВ,
бр. 77 от 18.09.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) “поемане на разноски от
административен орган” е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административния орган. Предвид това разноските следва да бъдат
възложени в тежест на Община Перник.
С оглед изхода на делото своевременно направеното искане от
заинтересованата страна за присъждане на разноски е неоснователна, тъй като не
е налице основанието по чл. 143, ал. 3 от АПК – на заинтересованата страна се
дължат разноски, ако актът е благоприятен за нея и оспорването е отхвърлено.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 172, ал.
2 от АПК настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Разрешение
за строеж №
352 от 26.08.2014 година, издадено от
главния архитект на Oбщина Перник, с което на Ч.С.Е. е разрешено да извърши
строителство на прозирна ограда с плътна част до 0.60 м над прилежащия терен и
с обща височина (Н) до 2.20 м, по регулационните линии на УПИ ХХV, кв. 471 по плана на гр. Перник, като се
разположи изцяло в имота на възложителя, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Община
Перник, с административен адрес: гр. Перник, пл. “Свети Иван Рилски”, представлявана от
кмета на Община Перник, да заплати на „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район ***, бул. „***“ № ***, да заплати на Ч.С.Е. с ЕГН **********,*** направените
по делото разноски в размер на 1 014.40
(хиляда и четиринадесет лева и четиридесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/