№ 159
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Румяна Илиева
Членове:Даниела Врачева
Магдалена Лазарова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
в присъствието на прокурора Владислав Г. Владимиров
като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241000601140 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 15.03.2024г. по нохд № 1905/2021г. по описа на СГС, НО,
3 състав, подсъдимият С. Б. П., роден на ******** г. в гр.София, неосъждан,
българин, български гражданин, с висше образование, несемеен, работи, с
ЕГН **********, е бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 12.01.2015 г.
около 23.00 часа в гр.София, на бул. „Черни връх” при управление на МПС -
лек автомобил марка Фолксваген, модел Туарег с peг. № ******* с посока на
движение от бул.“Никола Вапцаров” към бул. „Джеймс Баучър” нарушил
правилата за движение по пътищата, както следва: чл.25 ал.1 ЗДвП „Водач на
ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе
от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
1
движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение“, като в района на № 47 при извършване на маневра „завой в
обратна посока” не пропуснал попътно движещия се зад него по бул.„Черни
връх” специализиран автомобил - линейка марка Дачия, модел Логан с per.
номер ******** с посока на движение към бул. „Джеймс Баучър”, управляван
от В. И. Б., и реализирал с него ПТП, като по непредпазливост причинил
смърт на К. Я. М. - пътник от специализиран автомобил - линейка, настъпила
в резултат на следните наранявания: тежка черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в контузия с кръвонасядане и охлузване в лявата слепоочно-
челно-теменна област на главата; кръвонасядане на меките черепни обвивки в
същата област; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки с
пробив в мозъчните стомахчета; контузия на мозъка; травматичен
интрацеребрален хематом в лявата голямо мозъчна хемисфера,
многофрагментно счупване на лявата раменна кост, охлузване и
кръвонасядане на гръдния кош в ляво, охлузване и кръвонасядане на дясното
коляно, като вследствие получените при ПТП на 12.01.2015г. травматични
увреждания К. М. починал три дни след удара, а именно на 15.01.2015г., като
между получените травматични увреждания при претърпяното ПТП на
12.01.2015г. и смъртта на М. е налице пряка и непрекъсната причинно-
следствена връзка, и причинил на П. К. А. - пътник от специализиран
автомобил - линейка марка „Дачия”, модел „Логан” с per. номер ********
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 НК, изразяваща се в
счупване на дясната раменна кост в горния край, причинило на пострадалия
трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за повече от 30
дни от датата на травмата, като деянието е извършено в пияно състояние -
престъпление по чл.343 ал.4 пр.1, алт.1 и пр.2 алт.1 вр. ал.3 пр.1 б.„А“ пр.2 и б.
„Б“ пр.1 вр. чл.342 ал.1 пр.3 НК, поради което и на основание чл.343 ал.4 пр.1
алт.1 и пр.2 алт.1 вр. ал.3 пр.1 б.„А“ пр.2 и б.„Б“ пр.1 вр. чл.342 ал.1 пр.3 НК
вр. чл.2 ал.2 вр. чл.54 НК му е било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от 4 /ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ и 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, като е
признат за НЕВИНОВЕН и на основание чл.304 НПК е ОПРАВДАН по
обвинението при П. да е било установено 1,66 промила алкохол в кръвта,
както и по обвинението с деянието да е нарушил и разпоредбите на чл.25
ал.2, чл.38 ал.1 и ал.3 ЗДвП.
2
На основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС е определен първоначален ОБЩ
режим на изтърпяване на така наложеното наказание от 4 години и 6 месеца
лишаване от свобода
На основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 НК му е наложено наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6 /ШЕСТ/
ГОДИНИ считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл.59
ал.4 НК е ПРИСПАДНАТО от така наложеното наказание времето, през което
е бил лишен от това право по административен ред, а именно считано от
20.01.2015 г. до 20.07.2015 г.
На основание чл.189 ал.3 НПК, подсъдимият е осъден да заплати
разноските по водене на делото, направени на ДП в размер на 3861,24 лв. в
полза на държавата, и в хода на съдебното следствие в размер на 4336 лв. - в
полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СГС, както и на
основание чл.190 ал.2 НПК по 5 лева за всеки служебно издаден
изпълнителен лист в полза на държавата и по сметка на СГС.
Постановено е приложените по делото СД-та да останат по дело.
Срещу така постановената присъда на 18.03.2024г. е била депозирана
въззивна жалба от подсъдимия С. П., чрез упълномощените му защитници -
адв.В. М. и адв.К. С., с която се изразява недоволство от първоинстанционната
присъда и се моли за отмяната й и постановяване на нова оправдателна
присъда.
В допълнение към жалбата се излагат конкретни възражения по
правилността на присъдата в осъдителната й част и твърдения за нарушаване
на припципа за справедлив процес, съгласно чл.6 от ЕКПЧ - по време на
задържането на С. П. за 24 часа не му били разяснени правата; не му била
предложена или осигурена адвокатска защита; не му била взета кръвна проба,
съгласно изискванията на действащата към онзи момент Наредба №30/2001 г.
за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество;
досъдебното производство е водено извън всякакъв разумен срок. Правят се
оплаквания и за извършени нарушения по време на първоначалните
следствени действия, оказващи пряко влияние върху последващото
разследване:
- извършеният оглед е формален и непълен и не изпълнява функциите
съгласно НПК, като в изготвения за него протокол са фиксирани крайните
3
местоположения на двата автомобила, без да са описани подробно
констатираните увреждания по тях; не е изследван пътя на движение на
автомобилите, при липса на установени и описани спирачни следи преди
удара, копки и следи от пристъргване по пътната настилка от острите части на
автомобилите; петна от пръст от калниците; люспи от боя от ударените части;
следи от джанти; следи от приплъзване на гумите след удара; петна от стъкла
на фарове, габарити и стопови светлини; изхвърчали от автомобилите части и
предмети, а деформациите по двата автомобила са описани повърхностно и
изобщо не са изследвани. Независимо от непълнотата в този документ, на
досъдебното производство са били назначени три комплексни автотехнически
експертизи, първата от които приема, че вина за ПТП има само подсъдимия,
втората - повторна експертиза, с участието на три нови автотехнически
експерти, установява вина за станалото ПТП и на двамата водачи, скорост на
движение на управлявания от Б. автомобил от поне 75 км/час и
предотвратимост на удара при запазване на траекторията на движение на този
автомобил; третата експертиза с нови вещи лица, но с едни и същи задачи като
първите две, приема че вина за ПТП има само подс. П., резултат от което е
незаконосъобразното прекратяване на наказателното производство срещу Б..
Акцентира се, че независимо от разминаване в мнението за вината на двамата
водачи и трите експертизи сочат едно и също място на удара - девет метра
вляво от десния тротоар в пътното платно за насрещно движение, спрямо
посоката за движение на автомобилите, което сочи, че П. е извършил изцяло
предприетата маневра обратен завой, в каквато насока са и показанията на Г.
М. /починал/ от ДП и на свид. Г. в с.з. 09.11.2021г., като се възразява срещу
констатациите на назначената в съдебна фаза експертиза за ново, различно
място на удара - в средата на пътното платно между трамвайните линии
(прието и в мотивите на присъдата), което е с разлика от около 5 метра от
приетото по предишните три експертизи и от показанията на двама свидетели
— очевидци, които са били игнорирани изцяло, като схемата, отразена в
експертизата и сочеща мястото на удара и местоположението на двата
автомобила в този момент, противоречи на обективно получените увреждания
по колата на подсъдимия (според схемата този автомобил е ударен между
предния ляв калник и предната лява врата, каквито увреждания не са
констатирани видно от огледния протокол). Освен това, ако ударът е бил на
посоченото място, обективно не е възможно джипът да продължи движението
4
си направо, както е отразено в схемата, предвид кинетичната енергия на удара,
която ще го отклони в посока на движението на линейката или в дясното
платно, като в подкрепа на този извод се явява и отразеното в тази експертиза,
че след удара джипът е започнал да се върти в посока на часовниковата
стрелка, т.е. вдясно, а не направо, както е посочено в схемата. На следващо
място се излагат твърдения, че за посочената скорост в експертизата за
движение от автомобила на Б. няма никакви конкретни събрани
доказателства, като е опредЕ. от експертите на база на новоприетото от тях
място на удара и вероятно на предположения, като буди недоумение и факта,
че четирите експертизи при определяне на скоростта на линейката са
използвали един и същи научен метод са изчисление, но са стигнали до
различни показатели на същата - от 40 до 75 км/час. Възразява се, че на база
произволно определени място на удара и скорост на движение на автомобила
на Б. вещите лица, изготвили назначената от съда експертиза са изчислили
отстоянието между автомобилите при започване маневрата от страна на
джипа, опасната зона и всички останали констатации, като въпреки изразеното
несъгласие от защитата, двукратно направеното искане за назначаване на нова
петорна експертиза, която да се произнесе по същите въпроси и да обсъди
направените възражения, е оставено без уважение от СГС, който в мотивите
си приема, че експертизите изготвени в досъдебното производство, не са част
от докателствения материал по делото, тьй като не са били приети по
обективни причини, игнорирайки факта, че същите представляват писмени
доказателства, като искането на защитата е било за тяхното обсъждане при
извършване на новата експертиза, с цел изчистване на противоречията и
установяване на обективната истина. По изложените съображения се прави
доказателствено искане за назначаване на нова експертиза с участие само на
специалисти автотехнически експерти, която да отговори на конкретно
поставените въпроси. На следващо място във въззивната жалба се развиват
оплаквания за несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че като
отегчаващи вината обстоятелства са приети елементи от фактическия състав
на конкретното престъпление – „пияно състояние и нарушаване правата“, като
съдът не е отчел и общата продължителност на процеса, далеч надхвърляща
разумните срокове за справедлив процес съгласно чл.6 от ЕКПЧ. В тази връзка
се акцентира на практиката на ЕСПЧ и на ВКС за приожение в такива случаи
на чл.55 ал.1 т.1 НК и определяне на наказанието при условията на чл.66 НК,
5
като се прави искане за изменение на присъдата в тази насока.
В съдебно заседание прокурорът пледира, че в хода на проведеното
въззивно съдебно следствие е била безспорно доказана вината на подсъдимия,
като определеното му наказание е съобразено с тежестта и характера на
извършено от него деяние, с обществената опасност и със специалната и
генерална превенция, поради което моли да потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Повереникът на частните обвинители намира първоинстанционната
присъда за правилна и законосъобразна, а жалбата, подадена от защитата - за
неоснователна. По време на проведеното досъдебно производство, както и на
съдебното следствие пред настоящата и пред първата инстанция, по безспорен
и категоричен начин са установени мястото на удара, начинът на възникване
на ПТП, както и причината за настъпването му и непосредствената причинно-
следствена връзка между него и смъртта на К. М. и телесните повреди на
останалите пътуващи в линейката. В тази връзка намира, че присъдата е
постановена при спазване на материалния и процесуалния закон, като моли да
бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия адв.В.М. поддържа изцяло въззивната жалба
и съображенията в допълнението към нея за нарушени права на подзащитния
му по чл. 6 ЕКПЧ, като намира, че повърхностно извършеният оглед и липсата
на свидетелски показания не могат да бъдат основа за едно правилно,
законосъобразно и обективно последващо разследване. Позовавайки се на
Решение на ЕСПЧ от 19.02.1998 г. по дело № 22729 на ЕСПЧ и на чл. 304
НПК, намира обвинението за недоказано по несъмнен начин като моли
подзащитният му да бъде признат за невиновен, алтернативно за изменение на
присъдата с намаляване на наказанието под определения от закона минимум
и за приложението на чл.66 НК, предвид продължителността на наказателния
процес.
Защитникът на подсъдимия - адв.С. поддържа изложеното във
въззивната жалба, както и в пледоарията на адв.М.. Препраща към
пледоарията си пред първата инстанция относно доводите, че Дрегерът, с
който е тестван подзащитния му „не е годно доказателство“, като оставя на
съда да прецени „дали на базата на епизодичните субективни впечатления на
разпитваните свидетели за дъх на алкохол в устата му, това би било
6
достатъчно или не би било достатъчно да се приеме, че той е управлявал
автомобила с алкохол в кръвта“.
В правото си на реплика представителят на САП акцентира, че
продължителността на наказателния процес не е по вина на органите на
досъдебното производство, а се дължи на форсмажорни обстоятелства -
смъртта на вещите лица по основната експертиза, която била заличена и се
наложило да се назначи допълнителна комплексна съдебна автотехническа
експертиза. Не намира никакви основания за прилагане на разпоредбата на чл.
55 НК, доколкото няма многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като
се противопоставя на искането на защитата за намаляване на наказанието
поради изтеклия период от време.
В правото си дуплика адв.М. възразява, че забавянето на делото се
дължи на лошата организация на разследване от страна на органите на
досъдебното производство, като се позовава на практика на ЕСПЧ и на ВКС,
според която при такива фрапиращи продължителни разследвания е
задължително приложението на чл.55 НК.
Подсъдимият П. в лична защита моли за условна присъда, като
поддържа заявеното от защитниците си, а в последната си дума настоява за
условна присъда.
САС след като се запозна с направените във въззивната жалба и
допънението към нея оплаквания, като взе предвид становищата на страните,
изложени в съдебно заседание и материалите по делото, намери за установено
следното:
Първоинстанционният съд е изпълнил в пълен обем процесуалните си
задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото, относими към предмета на доказване, при
спазване на правилата на НПК. Коректно е обсъдил и анализирал събраните по
делото доказателства в логическа връзка помежду им, в резултат на което е
извел отразената в мотивите към присъдата фактическа обстановка, въз основа
на която е дал обоснован отговор на въпросите по чл.301 НПК
При извършения самостоятелен и независим анализ на доказателствената
съвкупност, предвид задълженията си по чл.314 ал.1 НПК, САС не намира
причини да се разграничи от така възприетите фактически констатации.
Подсъдимият С. Б. П. е роден на ******** г. в гр.София, неосъждан,
7
българин, български гражданин, с висше образование, неженен, работи.
Правоспособен водач е на МПС, категории „В АМ“, има издадено СУМПС
№*********, валидно до 18.03.2032 г. Към м.януари 2015 г., подс.П.
притежавал СУМПС №*********, валидно до 21.01.2022 г. Същият има
множество нарушения по ЗДвП и ППЗДвП, като към инкриминираната дата е
бил санкциониран за извършени нарушения с 11 фишове, 38 наказателни
постановления и 1 заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗППАМ).
На 12.01.2015г. около 23.00 ч. свид.В. Б., шофьор на линейка,
управлявал специализиран л.а.Дачия Логан с ДК № ******** по бул.„Черни
връх“ с посока на движението от бул. „Н.Й.Вапцаров“ към бул. „България“,
като превозвал от болница Токуда четири лица, които били на хемодиализа, до
домовете им в района на гр.Сливница, след приключване на съответните
процедури. На предната седалка до водача седял К. М., свид.П. А. седял отзад
вляво, свид.А. Г. - отзад вдясно, а помежду им бил свид.Г. М.. Същите били
без поставени обезопасителни колани с оглед здравословното им състояние.
Линейката се движела без пуснат специализиран светлинен сигнал. Лентата за
движение на бул. „Черни връх“ в неговата посока била заета отдясно от
спрели и паркирани автомобили, поради което левите автомобилни гуми на
линейката се движили по трамвайното трасе между релсите.
Пътното платно по бул.Черни връх било обособено за движение в двете
посоки. В дясно от края на платното се намирал тротоар за движение на
пешеходци с шИ. 2.00 м. Пътното платно било с по една лента за движение в
посока, разделено с трамвайно трасе с шИ. 5.00 м. Дясната пътна лента по
посоката на движение на л.а.Дачия (от юг на север) била с шИ. 3.00 м, раздЕ.
от трамвайно трасе с пътна маркировка М-3 от ЗДвП. Лявата пътна лента също
била с шИ. 3.00 м, раздЕ. от трамвайното трасе с пътна маркировка М-3 от
ЗДвП.
По същото време подс.С. П., бил спрял управлявания от него л.а.
Фолксваген Таурег с ДК №******* в реда на паркираните автомобили в
лентата в посоката на движение на л.а.Дачия, за да си купи цигари, след което
се качил в автомобила и потеглил рязко (с ускорително движение), излизайки
от реда на паркираните автомобили и пресичайки платното за движение
напречно, с цел извършване на маневра „обратен завой“, който на това място
8
не бил забранен. Подсъдимият по-рано през деня бил употребил алкохол и
бил повлиян от него. При потеглянето същият не подал светлинен сигнал,
указващ за предприетата от него маневра, като в този момент, управляваният
от свид. Б. лек автомобил се намирал на около 18,5- 19,00 м преди мястото на
удара.
За успешното осъществяване на маневрата, предвид габаритите на л.а.
Фолксваген Таурег, същата трябвало да започне от най-дясната част на
лентата за движение (от редицата на паркираните автомобили). При
извършването й автомобилът на подсъдимия пресякъл при ускорителен режим
на движение коридора на движение на л.а.Дачия. Свид.Б. видял л.а.
Фолксваген Таурег в момента на излизането му от редицата на паркираните
автомобили, като реагирал с отклоняване на автомобила наляво, неуспявайки
да задейства (блокира) спирачната система поради липсата на техническа
възможност и време.
Между двете МПС настъпил удар върху трамвайното трасе на платното
за движение, съответно в предната дясна част автомобила на л.а.Дачия и в
предната лява страна на л.а.Фолксваген Таурег, като в момента на удара
скоростта на движение на л.а.Фолксваген Таурег била около 22 км/ч, а на
л.а.Дачия - около 51 км/ч. След удара двете МПС продължили движението си -
л.а. Фолксваген при напречно странично плъзгане, завъртайки се плавно
около вертикалната си ос в посока по часовниковата стрелка, а л.а.Дачия -
напред и наляво, достигайки нивото на левия бордюр, като се установили на
местата и в положенията, отразени в протокола за оглед на
местопроизшествието, а именно върху левия тротоар, косо разположени и с
конкретни деформации по тях - странична, лява предна част на л.а.Фолксваген
и челна, дясна част на л.а.Дачия.
ПТП станало в тъмната част на денонощието, при добро улично
осветление, ненатоварено автомобилно движение в двете посоки и мокра
пътна настилка.
Опасната зона за л.а.Дачиа в конкретната пътно-климатична
обстановка била 35,97 м, като водачът й не е имал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне ПТП, чрез
безопасно екстрено спиране, тъй като мястото на удара попадало в рамките на
опасната зона на автомобила (18,5- 19м). В момента, в който подсъдимият
9
предприел маневрата „обратен завой“, свид.Б. нямал техническа възможност
да премине отдясно или отзад на л.а.Фолксваген, тъй като коридорът му на
движение бил зает от л.а.Фолксваген Таурег.
Водачът на л.а.Дачия е могъл да избегне удара, чрез безопасно екстремно
спиране и при движение само направо, ако се е движил с 31 км/ч.
В резултат на удара, еърбеците в л.а.Дачия се отворили. Водачът и
пътниците излезли навън, с изключение на К. М., който бил видимо в тежко
състояние - главата му била клюмнала напред, опряна в отворения еърбег.
Свид.А. Г. имала цицина на лицето, свид.Г. М. усещал болки в коляното, а
свид.П. А. - болки в дясната ръка.
След удара подс.П. слязъл от автомобила, застанал встрани и запалил
цигара. При него отишъл свид. Г. М., на когото споделил, че е излязъл от дома
си, за да си купи цигари и заради това бил с джапанки.
Свид.Б. помолил подс.П. да се обади на тел.112 и да съобщи за ПТП, тъй
като той трябвало да се погрижи за пътниците в автомобила, който
управлявал. Подсъдимият, който бил видимо неадекватно състояние, лъхал на
алкохол и трудно се държал на краката си, му отговорил, че не го интересува и
не предприел нищо. Б. съобщил на тел.112 за инцидента, обадил се и на
шефа си, за да бъде изпратена линейка, която да транспортира пътниците,
които не били в тежко състояние.
На място пристигнал екип на ЦСМП, който транспортирал до ВМА
пострадалия К. М. и свид.Г., като по време на пътуването М. дошъл в
съзнание. След извършен преглед предвид липса на сериозни наранявания и
увреждания, свид.Г. не била хоспитализирана. Свидетелите Г. М. и П. А. били
откарани по домовете им от втора линейка, изпратена от Центъра по
хемодиализа по искане на свид.Б.. Поради силни болки в дясното рамо на
13.01.2015г. А. потърсил медицинска помощ като е установено счупване на
дясната му раменна кост.
На място пристигнал и полицейски екип на АП-93 в състав - К. Ц., Й. И.
и М. И., за запазване на местопроизшествието до идването на екип от ОПП -
СДВР, група „Тежки ПТП“ в състав - свидетелите Т. В., Д. К. и Б. П. и на
огледната група, което станало около два часа след настъпване на ПТП.
Двамата водачи били тествани за алкохол с Алкотест- Дрегер 7510 с № 0138,
който при теста на Б. отчел 0,00 промила (проба № 04164, извършена в 00.59
10
ч. на 13.01.2015г.), а при подс.П.- 1,36 промила (проба № 04165, извършена в
01:01 ч. на същата дата). Било установено, че подсъдимият не носи в себе си
СУМПС и контролен талон на автомобила.Във връзка с настъпилото ПТП бил
съставен констативен протокол № К-38 от 13.01.2015г., в който били отразени
и резултатите от тестването за алкохол на двамата водачи, участници в ПТП.
Бил извършен оглед на местопроизшествие, за резутатите от който бил
съставен протокол от 13.01.2015 г. На подсъдимия бил съставен АУАН и
издаден талон за медицинско изследване, който той отказал да получи.
Същият бил съпроводен от полицейските служители до УМБАЛ „Св.Анна“, за
да му бъде взета кръвна проба, което той отказал и това било удостоверено с
подписите на свид.Д. К. и на свид.А. (дежурен лекар).
Със ЗППАМ № 15-4332-000005 от 13.01.2015г. на подсъдимия била
наложена санкция по чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП, - временно отнемане на СУМПС
до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца,
считано от датата на отнемане.
След постъпването на К. М. във ВМА - София били установени
следните травматични увреждания: тежка черепно-мозъчна травма
изразяваща се в контузия с кръвонасядане и охлузване в лявата слепоочно-
челно-теменна област на главата; кръвонасядане на меките черепни обвивки в
същата област; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки с
пробив в мозъчните стомахчета; контузия на мозъка; травматичен
интрацеребрален хематом в лявата голямомозъчна хемисфера,
многофрагментно счупване на лявата раменна кост, охлузване и
кръвонасядане на гръдния кош в ляво, охлузване и кръвонасядане на дясното
коляно. Същите се дължат на действието на твърди, тъпи предмети със
значителна кинетична енергия и могат да бъдат получени при процесното
ПТП. М. починал на 15.01.2015 г., като причината за смъртта му била
получената от него закрита черепно - мозъчна травма, изявена с мозъчна
контузия и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и вътремозъчен
травматичен хематом, като независимо от проведеното лечение настъпили и
дистрофични (ликворно и хемодинамични) промени в мозъка, тежък мозъчен
оток с повишаване на вътречерепното налягане и последващо вклиняване на
малкомозъчните хемисфери в големия тилен отвор на черепа, довело до
парализа на разположените в ствола жизненоважни центрове - дишане и
11
сърдечна дейност. Хроничната бъбречна недостатъчност, налагаща
провеждането на хемодиализно лечение е била благоприятен фактор и е
улеснила получаването на мозъчния кръвоизлив, а оттам и настъпването на
смъртта му. Между травматичните увреждания, получени от М. при ПТП, и
причината за смъртта му съществува пряка и непрекъсната причинно
следствена връзка.
Свид.П. К. А. получил счупване на дясната раменна кост в горния й
край, дължащо се на действието на твърд, тъп предмет от интериора на
автомобила, което е довело до трайно затруднение в движението на горен
десен крайник за срок по-голям от 30 дни, съставляващо средна телесна
повреда.
В резултат на ПТП свид.А. К. получила контузия на главата, дължаща се
на удар с или върху тъп, твърд предмет от интериора на автомобила, довела до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Първоинстанционният съд е събрал по предвидения процесуален ред
необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства,
чийто последващ анализ е направен задълбочено и коректно и не показва
пропуски при тяхната оценка, подценяване или надценяване на някое от тях.
Подробно е била обсъдена информацията, изводима от отделните гласни
доказателствени източници, извършена е надлежна проверка за нейната
достоверност, като изводите кои от тях и в кои части следва да бъдат
кредитирани са правилни, съобразени с правилата на формалната логика и
надлежно аргументирани. Допуснатият пропуск от СГС да разясни на
подсъдимия разпоредбата на чл.281 ал.7 НПК, преди даването на съгласие за
прочитане показанията на свид. П. А. на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.5
НПК и на свид. Г. М. на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 пр.2 НПК, бе
отстранен в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, като бе
проведен и разпит на свид. Д. К., преразпит на вещите лица изготвили
назначените от СГС експертизи, приета бе и изготвената в досъдебна фаза
допълнителна тройна автотехническа експертиза.
По несъмнен и категоричен начин са установени времето и мястото на
произшествието, посоките на движение на МПС, участвали в ПТП,
конкретната пътна обстановка – състоянието, маркировката и осветеността на
пътя, организацията за движение, атмосферните условия, трафика в
12
инкриминирания час, мястото, от което подсъдимият е предприел маневрата
„обратен завой“ и местоположението на линейката в този момент, скоростта
на всеки от двата автомобила към момента на настъпване на ПТП, причината
за настъпия удар помежду им, причинените телесни увреждания на пътниците
в линейката и причините за настъпилата смърт на един от тях, състоянието, в
което се намирал подсъдимия и конкретните му действия като водач на МПС,
довели до процесното ПТП. Въззивната инстанция не споделя оплакванията
във въззивната жалба, че механизъмът на произшествието е останал
неизяснен, поради неустановяване от страна на СГС на релевантни за изхода
на производството факти и незаконосъобразен отказ да бъде допусната „нова“
автотехническа експертиза.
Всички релевантни факти от предмета на доказване са били надлежно
изяснени в хода на първоинстанционното следствие въз основа на пълен и
верен анализ на доказателствените източници. Изложената в мотивите
фактическата обстановка, възприета и от настоящия въззивен състав, се
базира на коректен и задълбочен анализ на назначените от СГС и приети
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (КСМАТЕ ) и
допълнителна такава, разпита на изготвилите ги вещи лица, вкл. и в хода на
въззивното следствие, при надлежна съпоставка с обясненията на подсъдимия
и показанията на всички свидетели, очевидци на случилото се по време на
пътния инцидент и непосредствено след него, и инкорпорираните по делото
писмени доказателства.
САС не споделя и оплакването, че с отказа на СГС да бъде назначена „нова“
автотехническа експертиза е допуснато нарушение на процесуални правила.
Съдът няма задължение да удовлетвори всички доказателствени искания, а
разполага със суверенното право да прецени дали доказателствените им цели
биха довели до изясняване на релевантните факти и в случай, че с тях се цели
установяване на факти и обстоятелства, неотносими към предмета на
доказване или изясняване на факти, които вече са били установени по
надлежния процесуален ред, изцяло в правомощията му е да ги отхвърли като
неоснователни. Съгласно чл. 144 и сл. НПК, експертизата е един от способите
на доказване в наказателния процес и се назначава, когато за изясняване на
някои обстоятелства по делото са необходими специални знания в
съответната област на науката, изкуството или техниката. Експертизата не е
доказателство или доказателствено средство и не възпроизвежда
13
доказателствени факти, като оценките в експертното заключение не са
обвързващи за съда, но винаги изискват аргументация за тяхното отхвърляне
(чл.154 ал.2 НПК). Извън основанията, за назначаване на експертиза (чл. 144
НПК), чл. 153 НПК изрично регламентира като отделни видове само
допълнителната и повторната експертизи, с ясно посочване на предпоставките
за допускането им. Макар във въззивната жалба да се настоява за назначаване
на „нова“ експертиза, каквато закона не познава, по съществото си искането е
за повторно експертно изследване от други вещи лица автотехнически
експерти. При това положение, единственото основание за назначаване на
исканата експертиза, следва да е липсата на обоснованост и възникнали
съмнения за правилността на приетите вече експертни заключения (основно и
допълнително) в автотехническата им част, каквито в случая не са налице.
Няма спор, че всяка от страните разполага с правото да ангажира нови
доказателства в подкрепа на процесуалната си позиция. Съдът обаче няма
процесуално задължение да уважи всяко такова искане и не нарушава това им
право, постановявайки отказа си при вярно направена преценка, че от
наличната доказателствена съвкупност обективната истина вече е разкрита.
В случая, СГС не е допуснал процесуално нарушение с отказа си да уважи
доказателственото искане на защитниците на подсъдимия, именно защото
отсътват предпоставки за назначаване на повторна експертиза - заключенията
на назначените и приети от него КСМАТЕ (основна и допълнителна) са
пълни, ясни и обосновани като дават изчерпателен отговор на въпросите от
техническо естество, релевантни за установяване на обстоятелствата,
включени в предмета на доказване и не пораждат съмнение за тяхната
правилност и за компетентността на изготвилите ги вещи лица. (Решение №
466 от 4.11.2008 г. на ВКС по к. д. № 456/2008 г., I н. о.). Вещите лица са дали
и допълнителни устни разяснения в хода на първоинстанционното следствие,
като бе проведен и преразпита им във въззивното производство, при който
всички поставени от страните и съда въпроси получиха надлежен и мотивиран
отговор.
Изготвените в досъдебна фаза експертни заключения, не са били
приобщени по предвидения процесуален ред по чл.282 НПК (по изрично
настояване на страните) – не са били изслушани и приети в съдебна фаза,
поради което и не са станали част от материалите по делото. В този смисъл те
не могат да бъдат обсъждани и съдът не може да се позовава на тях,
14
включително не е възможно да бъде удовлетворено искането на защитата за
ползването им като писмени доказателства, каквито те не са.
Експертизата, като своеобразен способ за доказване, представлява система
от сложни, различни по своето естество действия (проучвания и изследвания),
в обсега на които участващите вещи лица, използвайки притежаваните
специални знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат
за изясняване на обстоятелствата в разглеждания казус, чрез даване на
основани върху събраните доказателства заключения, обективиращи изводи от
известни за неизвестни факти. (Решение № 116 от 22.02.2012 г. на ВКС по н. д.
№ 129/2012 г., III н. о., НК). Това, че експертното заключение не удовлетворява
тезата на някоя от страните, не е измежду разписаните от закона предпоставки
за назначаване на допълнителна или повторна експертиза.
В случая изведената информация чрез експертните изводи стои в
основата на осъждането на подсъдимия, но не е единствената такава. СГС в
случая е направил необходимото и възможното, съгласно правомощията си, за
установяване с надлежни доказателствени средства на фактите и
обстоятелствата от кръга на тези по чл.102 НПК, като в мотивите коректно е
посочил и обсъдил, поотделно и в логическа връзка помежду им, събраните по
делото доказателства, доказателствени средства и експертни заключения, ясно
заявявайки волята си кои от тях кредитира и кои не, и причините за това.
При извеждане на фактическите си изводи законосъобразно СГС е ползвал
показанията на свидетелите А.Г., П.А. и Г.М. (пътници в линейката) като
базирани на лични и непосредствени възприятия, предвид качеството им на
преки очевидци на процесното ПТП. Същевременно съобразявайки времето
на настъпването му късно вечерта, тяхното психо-физическо състояние
(непосредствено след проведена хемодиализа), както и индивидуалните
възможности на всеки човек за възприемане, оценка, запаметяване и
възпроизвеждане на факти и детайли от обективната действителност,
внезапното възникване и изключително бързото развитие на процесните
събития, правилно не се е доверил на твърденията им за наличие на две ленти
за всяка от двете посоки за движение и за мястото на настъпване на удара като
некореспондиращи на наличните писмени доказателства и показанията на
свид. Б.. В тази връзка САС, намира за нужно да посочи, че при проведените
два разпита на свид.А. от разследващия полицай, приобщени в хода на
15
въззивното съдебно следствие по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.5 НПК, същият
сочи различно място на настъпване на удара – в насрещното платно преди
левия тротоар на бул „Черни връх“ (протокол за разпит от 26.03.2015г. – л.104-
107 том 1 от ДП) и по средата между двете пътни платна (протокол за разпит
от 12.01.2017г. – л.251 том 1 от ДП). Вътрешно противоречие се наблюдава и в
съобщеното от него относно поведението на водача на линейката с цел
избягване на удара– в първия по време разпит говори само за „навиване на
волана вляво“ , а във втория твърди и за предприетото от него „натискане на
спирачки“ наред с навиване на волана наляво. За предприети действия по
задействане на спирачките на автомобила свидетелства и самия Б., както и
свид.Г., но при липсата на оставени спирачни следи, и предвид заключението
на КСМАТЕ и разясненията дадени от изготвилите я вещи лица, че до
момента на удара, спирачната система не е била задействана (не е била
блокирана), скоростта на автомобила е била една и съща преди и в момента на
удара, както и че ако същата е била задействана, то това е станало най-рано в
момента на самия удар, и доколкото в конкретния случай не е имало време за
това, САС споделя позицията на първостепенния съд, че се касае за
субективни техни възприятия, които не могат да бъдат ползвани като
обективни данни в тази им част. Това обаче не предпоставя изключване на
показанията им в останалата част, доколкото не влизат в противоречие с
обективните данни, находки и изчисления, като приемането им като
достоверни от техническа гледна точка не води до различен резултат от
крайно установеното местоположение на двата автомобила след удара,
деформациите, констатирани по тях (съобразени и с техните технически
параметри и възможности), както и с местоположението на управлявания от
подсъдимия лек автомобил преди включването му в движението и
предприетата от него маневра „обратен завой“ и шИ.та на пътното платно
(безспорно установени по делото), които според вещите лица са достатъчни
като изходни данни за изчисляване на скоростта на всяко от двете МПС,
отстоянието им в момента на потегляне на л.а.Фолксваген Таурег, тяхното
движение, механизъма на ПТП и мястото на сблъсъка, респ. възможностите
на всеки един от двамата водачи да предотврати настъпването му. При
съпоставяне на показанията на тези четирима свидетели (Б., М., Г. и А.) се
наблюдава еднопосочност относно факта на внезапно предприетото
включване в движението на л.а.Фолксваген Таурег, от редицата на паркирани
16
вдясно на посоката на движението им автомобили; вида на предприетата от
него маневра и настъпИ. удар, пострадалите и тяхното състояние, поведението
на двамата водачи след това. Претенциите на защитата на подсъдимия за
необоснованост на заключенията на КСМАТЕ и допълнителната КСМАТЕ,
поради игнориране на възприятията на тези свидетели са неоснователни. При
изслушването им вещите лица подробно са разяснили, че предмет на анализа
им са били всички гласни доказателства, но за установяване на механизма и
динамиката на удара са ползвали обективните находки и данни, а не
несъответстващите на тях субективни свидетелски възприятия.
Същият подход е бил приложен и при оценката на обясненията на подс.П.,
като в частта им относно степента на завършване на маневрата „обратен
завой“ на 90 % към момента на настъпване на ПТП, разстоянието на което се е
намирал л.а.Дачия Логан в момента на предприемането й, скоростта на
движение на двата автомобила и мястото на удара, те правилно не са били
кредитирани след преценката им като недостоверни от техническа гледна
точка, предвид заключението на експертите, базиращо се на обективни данни
и находки от мястото на ПТП. Твърдението му за подаден светлинен сигнал
преди включване в движението влиза в явно противоречие с показанията на
свидетелите Г., Б., А. и М. относно възприятията им за липса на такъв и
внезапността на предприетата маневра, поради което се приема за изолирано
и обслужващо защитната му теза, включително и относно отсъствието на
други спрели автомобили на мястото, от което се е включил в движението. В
частта относно конкретните атмосферни и пътни условия, осветеност на
пътния участък, наличен трафик и пътна настилка, обясненията му са в
кореспонденция с останалия доказателствен материал, поради което се
ползват с доверието на съда.
Показанията на свидетелите Б. и Г., са източник на информация, базирана
на личните им и непосредствени възприятия, и относно състоянието, в което
се е намирал подсъдимия - видимо неадекватен, едва е стоял на краката си
(според първия), лъхал на алкохол (според втората). Сведения в тази насока се
съдържат и в показанията на свид. Д. К. (депозирани пред настоящия въззивен
състав) - свидетел на отказа на подсъдимия да му бъде взета кръвна проба в
УМБАЛ „Св.Анна“, няколко часа след ПТП, като възприятията му относно
видимо нетрезвото му състояние - „трудно си стоеше на краката, крепяха го
и го облегнаха на едната стена, за да не падне.....на мен лично ми изглеждаше
17
в нетрезво състояние…забавяше, залиташе, постоянно го държаха
полицаите, защото трудно си стоеше на краката“, по същината си
съвпадат с техните, като кореспондират и на инкорпорираните по делото
писмени доказателства. В този смисъл правилно не са получили доверието на
съда твърденията на подсъдимия, че към момента на ПТП не се е чувствал
повлиян от употребения по-рано алкохол.
Впрочем данни за отчетения положителен резултат при тестването му с
дрегер, се съдържат и в обясненията на самия подсъдим, дадени пред СГС -
„Аз разбрах, че показанията на дрегера са положителни в момента, когато
ми направиха пробата с дрегера. Веднага след като ме тестваха ми показаха
показанията на самия дрегер.“, които като съответстващи на отразеното в
съставените АУАН, талон за медицинско изследване, в дневника на
конкретния дрегер, основателно са били кредитирани като правдоподобни и
обективни. Приложените по делото документи, удостоверяващи че
ползваният дрегер е преминал периодична проверка, съобразно изискванията
на закона, преценени в съвкупност със съставената писмена документация и
коментираните по-горе свидетелски показания, не дават основание на САС да
се усъмни в редовността на процедурата по направеното тестване за наличие
на алкохол в издишания от подс.П. въздух два часа след ПТП и резултатите от
него, поради което възраженията на защитата в тази им част не могат да се
приемат за основателни. Самият подсъдим не отрича да е употребил алкохол
същия ден, макар и да твърди, че става въпрос за 1-2 наливни бири от по 400
мл около 13ч., като е категоричен, че след настъпване на ПТП до момента на
тестването му на място с дрегер, не е употребявал алкохол. Като изолирани и
нелогични (предвид предприетите действия по придружаването му от
органите на реда до медицинското заведение за вземане на кръвна проба) се
преценяват и обясненията му, дадени пред СГС за причините, поради които е
отказал да му бъде взета кръвна проба за изследване – „по съвет на
полицаите и тяхното отношение, че нямало смисъл, че това не води до
абсолютно нищо“. Всъщност в обясненията си в досъдебна фаза (приобщени
по реда на чл. 279 ал.2 вр. ал.1 т.4 НПК в хода на първоинстанционното
производство, предвид първоначалния му отказ да дава обяснения) същият е
посочил друга причина за това – „Естествено, че ме тестваха с Дрегер и ме
поканиха да дам кръв, но аз им казах, че не виждам смисъл, тъй като в
ранния следобяд бях пил една или две бири и не виждам смисъл от това да ми
18
вземат кръв“. Предвид тази вътрешна противоречивост същите не се ползват
с доверието на съда, включително и в частта, в която отрича да е бил заведен в
медицинско заведение, където е отказал даване на кръвна проба, доколкото
тези обстоятелства се установяват посредством приложените по делото
писмени доказателства, вкл. талон за медицинско изследване, както и от
показанията на свидетелите К. (пред въззивния съд – л.86) и А. (пред СГС –
л.198 том 1), в чиято обективност и достоверност и този съдебен състав не
намира основание да се усъмни. По делото не съществува спор, че върху
талона за медицинско изследване не фигурира подпис на подсъдимия, като е
ясна и причината за това, а именно отказа му да го получи, удостоверен с
подписа на свид.К. (съгласно изискването на чл.6 от Наредба 30/27.06.2001г. в
ред. ДВ бр.23от 2006г., действаща към инкриминираната дата), като в него е
отразен саморъчно от свид.А.ска (дежурен лекар в спешното отделение на
УМБАЛ „ Св.Анна“) и направеният от П. отказ да му бъде взета кръв за
алкохолна проба. Като обективни и убедителни са били преценени
показанията на тази свидетелка, както и на свидетелите К., В. (допуснати до
разпит от СГС по искане на защитата на подсъдимия), от които се установяват
в принципен план организацията на ползване и съхранение на техническите
средства за тестване на водачите на МПС за употреба на алкохол, както и
начина на отразяване на получените при тестването резултати, като при
положителен резултат на лицето се съставя талон за медицинско изследване,
след което се отвежда в болнично заведение, за вземане на кръвна проба.
Липсата на спомен относно конкретиката на случая при тези свидетели
логично е обяснима с изминалия значителен период от време и с рутината при
ежедневното изпълнение на служебните задължения.
СГС основателно е кредитирал заключенията на приетите по делото
съдебно –медицински експертизи (назначени и изготвени в досъдебна фаза),
които установяват вида и характера на причинените в резултат на ПТП
травматични увреждания на пътуващите в линейката А. Г., К. М. и П. А., както
и съдебно-медицинската експертиза на трупа на М., установяваща причинно-
следствената връзка между смъртта му и получената при ПТП черепно-
мозъчна травма.
От назначените и приети от първостепенният съд КСМАТЕ и
допълнителна КСМАТЕ и се установява скоростта на двете МПС преди и към
момента на удара; опасната зона на спиране на линейката; разстоянието, на
19
което се е намирала към момента на включване в движението на
управлявания от подсъдимия автомобил; мястото на удара, механизма на
ПТП, възможността на всеки един от двамата водачи да предотвратят
настъпването на удар, а в медицинската си част същите препотвърждават
изводите на посочените по-горе СМЕ.
В мотивите на присъдата съдът пространно и задълбочено е обсъдил
експертните заключения, приемайки че в същите се съдържа компетентен,
пълен и обоснован отговор на поставените въпроси, включително и относно
обективната невъзможност на свид.Б. да предотврати удара при скоростта, с
която се е движил, дори и при продължаване движението си направо и при
задействане на спирачната система, както и липсата на техническа
възможност да заобиколи автомобила на подс.П. отдясно.
Изслушването на вещите лица (в хода на първоинстанционното и на
въззивното следствие) допълнително способства да бъдат изяснени основните
спорни въпроси от предмета на делото, касаещи скоростта на движение на
двата автомобила, мястото на удара и възможността на водача на л.а.Дачия
Логан да предотврати настъпването на ПТП при друга негова реакция в
конкретната ситуация.
Действително, както правилно е констатирал СГС, експертите определят
различно място на удара и различни скорости на движение на двете МПС, от
тези фигуриращи в обстоятелствената част на обвинителния акт, но изводите
им относно възможностите за предотвратяването на ПТП от всеки от двамата
водачи и причините за настъпването му от техническа гледна точка, не се
различават от тези посочени от държавното обвинение, въз основа на
изготвени в хода на досъдебното производство заключения от други вещи
лица, които не са били изслушани и приети в съдебна фаза по обективни
причини (настъпила смърт на част от участвалите при изготвянето им
експерти и несъгласие на страните за прилагане на чл.282 ал.3 НПК респ. за
замяната им с други).
Изключително подробните разяснения на вещите лица У. и М. ( вкл и при
проведения преразпит в с.з.на 11.02.2025г.) относно обективните изходни
данни (предприетата от подсъдимия маневра, габаритите на автомобила му и
шИ.та на пътното платно, местоположението на двете МПС след удара, вкл.
едно спрямо друго, деформациите по тях), ползвани при направените от тях
20
изчисления и констатации, както и категоричната им позиция, че ако приемат
друго място на удара и друга скорост движение, автомобилите ще бъдат с
различно крайно положение от това, в което са били установени след удара,
получават безусловното доверие и на въззивния съд. Експертите заявяват
категоричност, че в конкретната пътна ситуация водачът на линейката е нямал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара, да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като мястото на
удара е било вътре в опасната зона на автомобила, която при скоростта му на
движение от 51 км/ч е била 35,97м. Същият не е имал техническа възможност
да премине отдясно или отзад на управлявания от подсъдимия автомобил,
като ударът би настъпил в предната дясна част на линейката и в задната лява
част на л.а. Фолксваген Таурег.
Не съществува съмнение и относно възможността, с която е разполагал
подс.П. да избегне настъпването на ПТП – при спазване предимството на
линейката и предприемане на маневрата „обратен завой“ след нейното
преминаване, при налична обективна възможност да я възприеме (впрочем
последното не се отрича и от самия П.). Според вещите лица не е възможно от
техническа гледна точка управлявания от свид.Б. автомобил да се е намирал
на 300м в момента, в който подсъдимият е предприел маневрата, в каквато
насока са твърденията му. Безспорно се установява и че единствената
възможност за л.а.Фолксваген Таурег да извърши успешно маневра „обратен
завой“ е започването й от редицата на паркираните автомобили, като при
всяко друго положение автомобилът би се качил на отсрещния тротоар.
По убедителен начин експертите защитиха и мнението си защо приемат,
че л.а.Дачия Логан се е движил с опредЕ.та от тях скорост от 51 км/ч, а не с
по-висока такава, както и че ударът е могъл да бъде избегнат единствено при
скорост от и под 31 км/ч и при предприемане на екстрено спиране, движейки
се само по трасето, по което се е движил - направо и без отклонение вляво.
При скорост на движение между 31 км/ и 51 км/ч ударът също е бил
неизбежен, макар и на друго място, като последиците от него, зависят от
начина, по който би настъпил, като по-скоро би бил фронтален и трудно може
да се прецени кое в случая би било по-опасно и дали последиците биха били
по-тежки. Непоставянето на предпазни колани от пътниците в линейката не е
било решаващо за причинените им телесни увреждания, вкл. и за починалия
К. М., доколкото коланът би задържал тялото в близост до облегалката, но
21
крайниците и главата остават сравнително свободни за движение, като
травмата, довела до смъртта му, е в областта на главата, поради което
поставеният предпазен колан не би спомогнал за предотвратяването й. След
запознаване със снимките, направени от застрахователното дружество,
даващи информация за настъпилите деформации по линейката, вещите лица
са констатирали, че те не се различават от снимките, направени на
местопроизшествието, поради което и не налагат корекции по вече
направените от тях изчисления и констатации. При разпита им пред въззивния
съд поясниха, че представеното уведомително писмо (справка) изх. №
71/23.03.2021 г. от „Джи Пи Ес Груп“ АД, ведно с маршрутна карта към него
(л. 183-186 том ІІ от ДП) не може да послужи за определяне скоростта на
линейката в момента на удара, тъй като съдържа само начални (адреса на
тръгване) и крайни (мястото на установяване на автомобила след удара) GPS
координати, но не съдържа информация за GPS координатите, където е била
засечена скоростта от 35 км/ч в 22:55:19 часа на 12.01.2015г., като вероятно
това е скоростта след удара, предвид посочените данни за стойността на
следващите засечени скорости от 0 км/ч в 22:56:19 ч. и след този час. Тези
разяснения дават основание на въззивният съд да не се довери на
заключението на изготвената в досъдебна фаза допълнителна тройна АТЕ
(изслушана и приета в с.з. на 27.11.2024г.) относно скоростта на движение на
линейката в момента на удара.
В този смисъл САС намира за правилно становището на първостепенният
съд, че заключенията по назначените в съдебна фаза експертизи такава дават
ясни, пълни и обосновани отговори и надлежно изясняват механизма на
настъпване на ПТП, причините за него от техническа гледна точка, мястото на
удара и скоростта на движение на всяко от участващите в него МПС, поради
което защитните доводи за некредитирането им не могат да бъдат споделени.
Правилно са били кредитирани инкорпорираните по делото писмени
доказателства, включително отнасящите се до извършеното тестване с
техническо средство и резултата от него, показващ 1,36 промила алкохол в
издишания от подс.П. въздух 2 часа след ПТП.
При така установената фактическа обстановка СГС правилно е приел,
че с поведението си, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
22
страна състава на престъплението по чл.343 ал.4 пр.1 алт.1 и пр.2 алт.1 вр. ал.3
пр.1 б. „А“ пр.2 и б.„Б“ пр.1 вр. чл.342 ал.1 пр.3 НК, нарушавайки
разпоредбата на чл.25 ал.1 ЗДвП, задължаваща го като водач на МПС, преди
преприемане на каквато и да е маневра, в случая „обратен завой“, да се убеди,
че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, движещи
се след него, преди него или минаващи покрай него и да я извърши при
съобразяване на тяхното положение, посока и скорост на движение.
От обективна страна на инкриминираните дата и място при управление
на процесния л.а. Фолксваген подсъдимият е нарушил чл.25 ал.1 ЗДвП, като
при извършване на маневра „завой в обратна посока” не е пропуснал
движещият се зад него по бул.„Черни връх” към бул.„Джеймс Баучър”,
специализиран автомобил - линейка управлявана от свид. Б., реализирайки с
нея ПТП, в резултат на което е била причинена смъртта на К. Я. М. (починал
на 15.01.2015г.) и средна телесна повреда на П. К. А., като деянието е
извършено в пияно състояние. Подсъдимият не е преценил адекватно
разстоянието, на което се намирала линейката, скоростта на движението й,
както и възможността безопасно да извърши желаната маневра, включвайки
се от реда на паркираните автомобили, като вместо да я пропусне, е отнел
предимството й, вследствие на което е настъпило процесното ПТП.
В мотивите си СГС правилно е приел, че в случая видимостта му не е
била ограничена, не е имало други МПС или други препятствия на пътя, като
подсъдимият е разполагал с обективна възможност да предотврати ПТП, при
изчакване преминаването на л.а. Дачия Логан, което не е сторил. Налице е
пряка причинно-следствена връзка между това му неправомерно поведение,
като участник в движението по пътищата, и настъпилото произшествие, тъй
като ако беше изпълнил задължението си по чл.25 ал.1 ЗДвП, до сблъсък
между двете превозните средства не би се стигнало, като в случая скоростта на
линейката и поведението на водача й не са от такова съществено значение,
каквото им придава защитата. Доколко поведението на водача на л.а. Дачия
Логан е било адекватно на възникналата ситуация (предвид реакцията на
възникналото пред него препятствие с отклоняване движението на автомобила
наляво вместо задействане на спирачната система), в случая не е релевантно
по въпроса за отговорността на подсъдимия, чието поведение като водач на
МПС е поставило началото на причинно-следствения процес, довел до
настъпване на ПТП и до причинения съставомерен резултат. Допуснатото от
23
свид.Б. нарушение на правилата за движение по пътищата не е в причинно-
следствена връзка с настъпИ. вредоносен резултат, доколкото до удар между
двата автомобила е щяло да се стигне при всички случаи, дори и при
екстремно спиране от негова страна, поради което с основание е било прието,
че липсва допуснато от него нарушение на правилата за движение по
пътищата, което да е във връзка с настъпилото ПТП и съставомерните
последици от него. Действително според заключението на вещите лица,
същият е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП при
движение със скорост от и под 31 км/ч. В случая обаче конкретните условия
(липсата на интензивен трафик и атмосферни условия или други
обстоятелства, ограничаващи видимостта) не са налагали управление на
автомобила с такава ниска скорост, като именно предприемането на маневрата
„обратен завой“, при отнемане на предимството му от страна на подсъдимия
се явява първопричина за ПТП, като настъпването му не се дължи на виновно
поведение на другия водач, срещу когото наказателното производство е било
прекратено от прокурора с влязло в сила постановление, като възраженията на
защитата в тази връзка се намират за неоснователни.
СГС е приел, че в случая не са били нарушени разпоредбите на чл.25
ал.2 и чл.38 ал.1 и ал.3 ЗДвП, тъй като платното за движение в района на
ПТП е било само с по една лента за движение в посока, поради което
излизайки от реда на паркираните МПС за осъществяване на маневра
„обратен завой“, подс.П. не е навлязъл в съседна пътна лента, каквато в случая
липсва, а в пътната лента за насрещно движение, като предвид шИ.та на
пътното платно и габаритите на лекия автомобил, е могъл да я извърши
успешно единствено от най-дясната част на пътната лента, в която е бил
спрял. Изложени са съображения, затова че шИ.та на пътната лента и
наличието на релсов път до нея са позволявали фактически да има редица от
спрели и паркирани автомобили в нея и едновременно с това да се извършва
движение и на други МПС вляво от тях, което не означава, че са налице две
пътни ленти и че движещите се в тази пътна лента МПС се явяват попътни по
смисъла на чл.38 ал.3 ЗДвП спрямо автомобила на подс.П., поради което
първостепенният съд го е признал за невиновен и на основание чл.304 НПК
го е оправдал по обвинението да е допуснал вменените му нарушения по чл.25
ал.2 и чл.38 ал.1 и ал.3 ЗДвП. Липсата на подаден въззивен протест в случая
обезсмисля преразглеждането на присъдата в тази й част, с оглед спазване на
24
принципа за невлошаване на положението на подсъдимия. Единствено за
прецизност следва да се посочи, че разпоредбата на чл.38 ЗДвП регламентира
задълженията на водач, осъществяващ маневра „обратен завой“ и е
приложима в конкретния случай, доколкото именно това е било намерението
на подсъдимия, но вмененото му нарушение на нормата на чл.25 ал.1 ЗДвП
също съответства на предприетите от него действия, тъй като регламентира
осъществяването на всякакви маневри от водачи на МПС и в този смисъл
предприетата от подсъдимия маневра „обратен завой“ попада в нейния обсег.
Разпоредбата на чл.25 ал.1 ЗДвП спрямо тази на чл.38 ЗДвП се отнася като
обща към специална норма, като осъждането само по общия текст не е
незаконосъобразно и не представлява нарушение на материалния закон, тъй
като всяко нарушение на чл.38 ЗДвП е нарушение и на чл.25 ал.1 ЗДвП.
Подсъдимият е предпоставил настъпването на ПТП и е причинил
общественоопасния резултат към момента, в който е преприел включване в
движението за осъществяване на обратен завой, отнемайки предимството на
попътно движещата се линейка, което му поведение несъмнено е
неправомерна маневра, представляваща и нарушение на чл.25 ал.1 ЗДвП. САС
не възприема и възражението, че е останала неизследвана в цялост
възможността произшествието да бъде предотвратено при друго поведение от
страна на Б., тъй като според тР.та съдебна практика след осъществяване от
подсъдимия на инкриминираното деяние, поведението на другия водач, дори
при данни за неадекватност, няма отношение към наказателната отговорност
на извършИ. нарушението деец и не може да бъде преценено като
съпричиняване т.е. хипотетичната възможност произшествието да не настъпи,
ако Б. е имал друго поведение няма отношение към изхода на наказателното
производство. (Решение № 188/22.03.2024г. по кнд № 833 /2023 г, I н.о., ВКС).
Съдебната практика е последователна в изводите си, че водачът, който има
намерение да направи каквато и да е маневра, е длъжен преди да я започне да
се убеди, че няма да създаде опасност за движение като преценката за
безопасността на движението трябва да се извърши преди маневрата и само
след като водачът се убеди в липсата на опасност на пътя или в липсата на
възможност да се появи такава опасност, с оглед мястото на пътното платно и
времето, за което може да се осъществи маневрата. В конкретния случай, при
стриктно спазване на разпоредбата на чл. 25 ал.1 ЗДвП, подсъдимият е могъл
да възприеме линейката и да отложи маневрата, като именно нарушаването й
25
е пряко свързано с настъпването на ПТП.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на
вината несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 пр.1 НК.
Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Имал е обективна
възможност да възприеме идващият зад него и движещ се в неговата пътна
лента лек автомобил, който е бил с предимство, като вместо да го пропусне, е
предприел маневрата „обратен завой“. СГС правилно е приел, че липсата на
правилна и адекватна преценка на пътната обстановка, до голяма степен се
дължи и на състоянието, в което П. сам се е поставил преди това,
предприемайки управление на МПС след употреба на алкохол.
Независимо, че е приел, че по делото не е установено концентрацията на
алкохол в кръвта на подс.П. към момента на ПТП да е била инкриминираната
такава от 1,66 промила, СГС в мотивите си е изложил подробна аргументация
относно наличието на квалифициращия признак по ал.3 на чл.343 НК,
деянието да е извършено в пияно състояние, предвид категоричните
доказателства тази концентрация да не е била под изискуемия от закона
минимум от 0,5 промила за съставомерността на деянието, макар и да не е
била установена чрез експертно изследване конкретната такава поради отказа
на подсъдимия да даде кръвна проба. Съгласно Постановление № 1/1983г. по
н.д. №8/1982г. на Пленума на ВС на РБ пияното състояние може и следва да се
установява с всички доказателствени средства, предвидени в НПК,
включително със свидетелски показания. Пияно състояние по смисъла на чл.
343 ал. 2 НК е налице, когато водачът поради употреба на алкохол е изпаднал в
състояние на непригодност правилно и безопасно да управлява моторното
превозно средство, като се приема, че при наличие алкохолна концентрация
не по-малко от 0,50 промила, макар и да не е свързана с външни прояви на
опиване, психофизиологическото състояние на водача е повлияно и той не е
пригоден да управлява безопасно МПС. Съгласно Решение №
1556/11.11.1968г. по н.д. № 1312/1968г., III н.о. пияното състояние подлежи да
установяване с оглед констатираното по съответния медицински път
количество алкохол в кръвта или чрез други доказателства, сочещи на прояви,
които го характеризират като такова, като съдът следва да установи доколко
количеството алкохол, констатирано у подсъдимия, сочи на пияно състояние.
В тази връзка трябва да назначи вещо лице, което с оглед признанията на
26
подсъдимия за изпитото количество алкохол и останалите данни да даде
заключение дали се касае за пияно състояние или не. В мотивите си СГС е
посочил, че не кредитира двете приети експертни заключения в частта,
касаеща концентрацията на алкохол в кръвта на подс.П. към момента на
деянието, по следните съображения: Вещото лице д-р М. грешно е приел в
заключението, че подсъдимият е тестван за алкохол с Алкотест дрегер в 0.20
ч. на 13.01.2015 г., което е в противоречие с писмените доказателства,
удостоверяващи че това е станало в 01:01 ч.- т.е. около половин час по-късно,
като наред с това е ползвал признанието на подс.П. за употреба на алкохол,
отразено в протокола за разпит в качеството му на свидетел на досъдебна фаза
(предхождащ привличането му като обвиняем), което не е годно
доказателствено средство. При изслушването на вещото лице в съдебно
заседание на 13.03.2023г. е било надлежно изяснено, че при липса на взета
кръвна проба или проба от урината и липса на данни кога и какво количество
алкохол е употребил подсъдимият, няма как да се направят изчисления за
точната концентрация на алкохол в кръвта му към момента на ПТП ( два часа
преди тестването му с Алкотест дрегер), тъй като няма как да се прецени дали
е бил във фаза на елиминация или резорбция и предвид приложимостта на
формулата на Видмарк само при фаза на елиминация, доколкото как един
организъм усвоява алкохола и с каква скорост е различно при всеки човек.
Позовавайки се на тези пояснения на вещото лице, СГС не е ползвал
заключенията в тази им част, но на база направените от експерта разяснения
при проведения разпит в хода на съдебното следствие основателно е приел, че
при така измерената концентрация на алкохол в издишания в подс.П. въздух от
1,36 промила, два часа след ПТП, към момента на настъпването му същият
при всички положения е бил с концентрация на алкохол в кръвта не по-малка
от 0,5 промила и е бил повлиян от алкохола, съобразявайки в тази насока и
показанията на свидетелите Г., Б. и К.. Резултат от тези съждения е било
оправдаването на П. по обвинението концентрацията на алкохол в кръвта му
да е била 1,66 промила, като в тази й част присъдата също не е била
протестирана и обжалвана и в този смисъл не подлежи на коригиране. Друг е
въпроса, че в с.з. на 11.10.2023г. при даването на обяснения подсъдимият е
направил признанието за консумация на 1-2 бири по 400 мл. в ранния
следобед на 12.01.2015 г., което според експертните пояснения води до извод
за настъпила фаза на елиминация и налична средна степен на алкохолно
27
опиване. Впрочем в случая защитните възражения не са насочени към
оспорване на експертното становище, а засягат въпроса за годността и
изправността на техническото средство, с което е тестван П., а оттам за
достоверността на резултата от пробата. Същите са били подробно развити
пред СГС (вкл. и с доводи за нарушена процедура), но се преценяват от
въззивната инстанция за неоснователни Съгласно Наредба № 30 от
27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго силно
упойващо вещество от водачи на моторни превозни средства (отм.), в
редакцията ДВ бр.23 от 17.03.2006г., действаща към инкриминираната дата,
употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява
посредством използване на съответни технически средства и/или чрез
медицински и лабораторни изследвания, като техническите средства, с които
се извършва проверката се определят със заповед от МВР, след като бъдат
одобрени по реда на Закона за измерванията (чл.1 ал.2 и ал.3). Съгласно чл.3 в
съставения акт за административно нарушение за констатиране употребата на
алкохол актосъставителят вписва часа и начина на извършване на проверката,
вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство и
видимото състояние на водача, обясненията му за вида, количеството на
употребения алкохол или друго упойващо вещество и времето на употребата
им (когато е предоставил тези данни), като препис от него се връчва на водача
по реда на ЗАНН. Със съставянето на акта при констатиране на концентрация
на алкохол над 0,5 на хиляда длъжностното лице от съответната служба за
контрол по ЗДвП попълва и талон за медицинско изследване (в три екземпляра
- първият се връчва на водача срещу подпис, вторият се прилага към акта, а
третият остава за отчет), в който вписва лечебното заведение, в което той
следва да се яви; срока на явяването (до 45 минути, когато нарушението е
извършено на територията на населено място, в което се намира лечебно
заведение, и до 120 минути - в останалите случаи). В случай на отказ за
получаване на талон за медицинско изследване, неявяване в определеното
лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване употребата на
алкохол от водача се установява въз основа на показанията на техническото
средство, като отказът да се получи талон за медицинско изследване се
установява с подписа на един свидетел (чл.6). В случая, видно от
съдържанието на съставените АУАН и талон за медицинско изследване и
наличните гласни доказателствени източници, изискванията на така
28
разписаната процедура са били спазени в цялост. В Дневника за отразяване на
резултатите от използване на технически средства за регистрирани нарушения
за употреба на алкохол или друго упойващо вещество (л.306-306 от нохд №
1905/2021г.) пробите на подсъдимия и свид. Б. са надлежно вписани от
актосъставителя Б. П. с посочване и на номера на съставения от него АУАН.
От приложените Заповед № 15608/15.04.2010г. на министъра на вътрешните
работи (на л.300 от нохд № 1905/2001 г.) и от заверени копия от протоколите за
проверка на техническо средство (на л. 301-304 от нохд № 1905/2001г.) се
установява техническата изправност на процесния дрегер 7510 ARBA 0138,
който е преминал успешно последваща проверка на 22.12.2014г. със срок на
валидност от 6 месеца (протокол рег.№ 11937р-67/05.01.2015г.), като именно в
рамките на този срок е извършена и проверката на подсъдимия за алкохол на
дъха, показала съдържание на алкохол 1,36 промила. Изискванията за
съставяне на протокол за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух с доказателствен анализатор, за
прилагане на разпечатката с резултата от измерването и за извършването му
само от служители на МВР, преминали специализирано обучение
(неизпълнението на които се претендира от защитата) са въведени с
последващите редакции на Наредбата от 2017г.и 2018г. и не са били
действащи към процесната дата.
Предвид изложеното за САС не съществува каквото и да е съмнение
относно наличието на квалифициращия признак пияно състояние, доколкото
от съвкупния и логичен анализ на гласните и писмени доказателства по
делото, както и направените разяснения от вещото лице д-р М., се установява
необходимата за съставомерността на деянието минимална концентрация на
алкохол от 0,5 на хиляда, при липсата на каквото и да е съмнение в
достоверността на показания резултат от теста с Дрегер (надлежно отразен
документално), сочещ на 1,36 промила алкохол в издишания от подсъдимия
въздух два часа преди ПТП, при липса на каквито и да е данни за употреба на
алкохол след настъпване на ПТП до момента на тестването и при наличие на
конкретни възприятия на разпитаните по делото свидетели за
психофизиологическото състояние на подсъдимия, сочещо за външни прояви
на опиване, както непосредствено след ПТП и така и след тестването му с
Дрегер, когато е бил отведен в медицинско заведение за вземане на кръвна
проба.
29
Съобразявайки конкретния вредоносен резултат (причинена смърт на К.
М. и средна телесна повреда на П. А.), правилно СГС е приел, че е наличен и
вторият квалифициращ признак по ал.4 на чл.343 НК.
Оплакванията на защитата за нарушаване на правата на подсъдимия не
могат да бъдат споделени. Действително след ПТП подс. П. е бил задържан за
срок от 24 часа по ЗМВР, но видно от съдържанието на приложената Заповед
за задържане на лице от 12.01.2015г. (том 1 л.8 от ДП), надлежно подписана от
него, при това задържане надлежно са му били разяснени правата по чл. 63
ал.3 и 4 и чл.64 от ЗМВР, вкл. правото на адвокатска защита и задължението
на полицейския орган да му осигури възможност да се свърже със защитник
адвокат. Невземането на кръвна проба за изследване, съгласно изискванията
на действащата към онзи момент Наредба № 30/2001 г., се дължи единствено
и само на изричния отказ на П. да даде такава, което е било удостоверено
писмено в талона за медицинско изследване (том 1 л.26 от ДП) в
присъствието на двама свидетели (Д. К. и д-р А.).
Относно възраженията на защитата по отношение съдържанието на
съставения протокол за оглед на местопроизшествие, САС се съгласява, че в
него не се открива детайлна информация за получените в резултат на ПТП
деформации по автомобилите и за налични други обективни находки
вследствие на удара, което обаче не е възпрепятствало разкриването на
обективната истина, доколкото по мнение и на въззивната инстанция всички
релевантни за предмета на делото обстоятелства, вкл. относно механизма на
ПТП и възможностите за предотвратяването му, мястото на удара, скоростта и
начина на движение на двата автомобила, са били надлежно изяснени в
процеса на разследване.
Единствено резонно се явява оплакването, касаещо неразумната
продължителност на воденото досъдебно производство, която обаче не е
останала извън вниманието на СГС при обсъждане на въпроса по чл.301 ал.1
т.3 НПК.
При индивидуализацията на наказанието СГС е взел предвид, като
смекчаващи отговорността обстоятелства именно дългия период от време
изминал от извършване на деянието до постановяване на присъдата, чистото
съдебно минало и добрите характеристични данни на подсъдимия, а като
отегчаващи - наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство;
30
причинената лека телесна повреда на третия пътник в линейката - свид. А. Г.
(явяваща се извън съставомерния резултат), множеството нарушения по ЗДвП,
предхождащи и следващи процесното деяние (в голяма си част свързани с
управление на МПС с превишена скорост), очертаващи подсъдимия като
„изключително недисциплиниран и опасен водач на МПС, неподдаващ се на
поправяне и превъзпитание“, характера и тежестта на процесните нарушения
на правилата за движение по пътищата (отнемане на предимство и управление
на МПС след употреба на алкохол), които е преценил като налагащи нуждата
от по-продължителен срок на наказанието по чл.37 ал.1 т.7 НК. Правилно
първостепенният съд наред с инкриминираното нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП
е отчел наличието на още едно нарушение на правилата за движение по
пътищата, което макар и да не е било вменено на подсъдимия, допълнително е
затруднило свид.Б. да предвиди поведението на подсъдимия като участник в
движението и също е допринесло за настъпването на ПТП – неподаването на
светлинен сигнал за предприетата маневра.
Въззивният съд намира, че в конкретния случай неправилно е било
отказано приложението на чл.55 ал.1 т.1 НК (в мотивите неточно е посочена
нормата на чл.55 ал.1 т.2 б.Б НК) за определяне на наказанието под
предвидения минимум от 3 години лишаване от свобода в санкционната част
на чл. 343 ал.4 вр. ал.3 б. „б“ пр.1 НК (ред. ДВ бр.60 от 2012г., актуална към
деня на извършване на деянието и явяваща се по-благоприятна за дееца по
смисъла на чл.2 ал.2 НК). СГС е аргументирал позицията си с отсъствието на
двете кумулативно изискуеми предпоставки - многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, както и на изключително такова, които да
правят прекомерно тежко и най-лекото предвиденото от закона наказание,
подценявайки тежестта като значим фактор в тази насока на конкретната
продължителност на воденото наказателно производство (от извършване на
деянието до постановяване присъдата са били изминали над 9 години, а към
момента на въззивното произнасяне вече над 10 години), като едновременно с
това неоправдано е придал изключителна тежест на нарушението, управление
на МПС след употреба на алкохол, което веднъж вече е било съобразено от
законодателя при въвеждането на по-тежката наказуемост на деянието, и при
постановяване на оправдателен диспозитив относно инкриминираната
конкретна концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия. Неизменна е
практиката на ВКС за допустимостта квалифициращите обстоятелства да
31
бъдат ценени при определяне на наказанието, когато надхвърлят
необходимото за съставомерност на деянието по по-тежката квалификация,
което би направило възможно включването й в кръга на отегчаващите
отговорността обстоятелства, когато съдът е приел за установена по надлежен
ред конкретна нейна стойност, значително надхвърляща необходимия за
съставомерността минимум от 0,5 на хиляда, което в случая не е така.
С присъдата наказанието е било индивидуализирано при условията на
чл.54 НК, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства , в
размер от на 4 (четири) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода, като с
оглед размера му, непозволяващ прилагане на чл.66 ал.1 НК, е определен
първоначален общ режим за неговото изтърпяване на основание на чл.57 ал.1
т.3 ЗИНЗС. САС намира, че при отсъствие на фактическа и правна сложност
на казуса, несъмнено продължителността на наказателния процес надхвърля
разумния срок, като не се установява принос за това да има процесуалното
поведение на подсъдимия. Реззонни са доводите на защитата, че във всички
случаи констатацията за нарушено право за разглеждане на делото в разумен
срок, следва да бъде отчетена като смекчаващо обстоятелство със съответната
тежест и значение, в зависимост от срока на забавата и поведението на
привлеченото към наказателна отговорност лице, поради което и с оглед тР.та
практика на ЕСПЧ и на българските съдилища, подс.П. следва да бъде
съответно компенсиран за нарушението по чл.6 § 1 КЗПЧОС при
индивидуализиране размера това наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1
НК, под най-ниския предел, който се преценява като прекомерно тежък. Една
от функциите на наказанието - да възстанови социалната справедливост,
несъмнено изисква максимално доближаване санкционирането на дееца до
момента на извършване на престъплението. Целите на чл. 36 ал.1 НК не се
основават само и единствено върху размера на наказанието, като с не по-
малко значение са неговата неизбежност и справедливост. Съобразявайки тези
принципни положения, както и продължителността на наказателния процес (6
години и 4 месеца в досъдебна фаза и 3 години и 10 месеца в съдебна фаза),
която сама по себе си би следвао да е оказала превъзпитателно въздействие
спрямо подсъдимия, настоящият въззивен състав намира за адекватно,
пропорционално и целесъобразно наказанието от 2 години и 6 месеца
лишаване от свобода. Намаляването на броя на пътните инциденти с тежки
последици не може да се постигне само с налагане на високи наказания, а чрез
32
повишаване на културата на водачите на МПС, чрез формиране на съзнание за
ценността на човешкото здраве и живот, както и за неотменността на
наказателната отговорност при извършено престъпление и налагането на
съответната санкция при спазване на заК.ите изисквания (Решение №
84/08.05.2019г. по н.д. № 276/2019г., II НО, ВКС).
САС намира, че не са налице всички кумулативно изискуеми от закона
предпоставки за удовлетворяване искането на защитата за прилагане на
института на условното осъждане. Действително размерът на наказанието
лишаване от свобода не надвишава три години, подсъдимият е с чисто съдебно
минало, но за успешното му поправяне и превъзпитание към стриктно
спазване на законите и добрите нрави се налага ефективното му изтърпяване,
за да може да осъзнае сериозността на процесната проява, тежестта на
последиците и да коригира поведението си на пътя. С оглед разпоредбата на
чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС не се налага промяна на определения с присъдата
първоначален общ режим. Управлението на МПС е високорискова дейност,
изискваща дисциплинирано и отговорно отношение от всеки водач, което свое
задължение подсъдимият не само грубо е нарушил, но и продължава да
неглижира видно от приложената по делото справка картон на водач. Не
следва да бъде подценявано и значението на генералната превенция, като в
тази насока бяха съобразени от една страна зачестяването на престъпленията
от този вид и все по-тежките общественоопасни последици от тях, а от друга -
съществената роля на адекватното им санкциониране в процеса на тяхното
противодействие чрез даване на ясно и категорично предупреждение не само
към конкретния извършител, но и към останалите членове на обществото за
въздържане от подобни прояви.
На основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 НК на подсъдимия е било
наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
(шест) години, считано от влизане на присъдата в сила, от което
законосъобразно е био приспаднато времето, през което е бил лишен от това
право по административен ред, считано от 20.01.2015 г. до 20.07.2015г. (виж
писмо УРИ ИЗЗ 200-36182/29.03.2023г. отдел „ПП“ СДВР – л.484 том 2 от
нохд 1905/2021г.). Изложените по–горе аргументи, свързани с прекомерната
продължителност на водения наказателен процес, по мнение на въззивната
инстанция правят наложително неговото намаляване, като компенсация за
допуснатата забава, явяваща се нарушение по чл.6 § 1 КЗПЧОС.
33
Същевременно множеството наложени по административен ред санкции се
явяват отегчаващо обстоятелство, тъй като значение има не само техният
брой, но и естеството, сериозността на нарушенията, степента на
обществената им опасност. В случая става въпрос за издадени 38 наказателни
постановления и 11 фиша, с които подсъдимият е бил санкциониран за
различни по вид нарушения на ЗДвП (вкл. 13 пъти за нарушения по чл.20 ал.2
и чл. 21 ЗДвП), извършени преди инкриминираната дата, както и 2
наказателни постановления и 32 фиша след нея до 09.11.2023г. всички за
нарушения по чл.21 ЗДвП (виж писмо Вх. № УРИ ИЗЗ 3200-
120398/09.11.2023г. от отдел „ПП“ СДВР и справка картон на водача – л.616 и
л.622-627 том 2 от нохд 1905/2021г.) , които данни очертават П. като
системен нарушител на ЗДвП за времето не само преди процесната проява, но
и след нея. В контекст на изложеното САС намира, че целесъобразно и
справедливо в случая би било лишаването му от правоуправление на МПС за
срок от 4 години.Така намаленото наказание съответства на обществената
опасност на подсъдимия и осъщественото от него престъпление и е
достатъчно да гарантира успешното постигане на целите на чл.36 ал.1 НК
Произнасянето на СГС по въпросите за веществените доказателства и
разноските по делото е правилно и законосъобразно. На подсъдимият на
основание чл.189 ал.3 НПК, предвид изхода на делото, следва да бъдат
възложени и разноските, направени за нуждите на въззивното производство в
размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева.
Водим от горното и на основание чл.337 ал.1 т.1 вр. чл.334 т. НПК, САС
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 15.03.2024г. по нохд № 1905/2021г. по описа на
СГС, НО, 3 състав, както следва:
ИЗМЕНЯ основанието за налагане на наказанието лишаване от свобода,
като на основание по чл.55 ал.1 т.1 НК намалява размера му на 2 (двe)
години и 6 (шест) месеца .
НАМАЛЯВА срока на наложеното наказание лишаване от право да
управлява МПС на 4 (четири) години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
34
На основание чл.189 ал.3 НПК ОСЪЖДА подс.С. П. да заплати
разноските, направени за нуждите на въззивното производство в размер на 1
200 (хиляда и двеста) лева.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
35