Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 17.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 15047 по описа за
2016г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет
на производството са предявени от „Г.Л.“ ООД *** искове против В.С.З. *** с
правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване
владението върху движима вещ-бояджийска камера „SAEKO“, с година на производство 1995г. и характеристики L-7m; D-4.10m; H-2.75m.;
въздухообмен-20 000-22 000 m3/ч;
капацитет 150-250 детайла/месечно, при условията на евентуалност на основание
чл.57, ал.2 ЗЗД за присъждане стойността на вещта в размер на 27 000лв., и
иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 3960лв., представляваща обезщетение
за лишаване от право на ползване за периода 11.02.2015г.-30.11.2016г.
Твърденията
на ищеца са, че във връзка със сключен с „Л.Т.“ ООД на 08.04.2009г.
предварителен договор за лизинг, на 10.04.2009г. закупил и придобил
собствеността от „К.С.“ ООД на процесната бояджийска камера, за която
впоследствие бил сключен на 30.04.2009г. с първото дружество окончателен
договор за финансов лизинг, по силата на който предал за ползване вещта срещу
задължението за плащане на лизингови вноски с опция за придобиване правото на
собственост след изтичане срока на договора и извършване на последно дължимо
плащане. По повод подадена от ищеца жалба против собствениците на капитала на „К.С.“
ООД било образувано ДП № 15201/2012г. по описа на 07 РУП-СДВР, по което
бояджийската камера била веществено доказателство и оставена на отговорно
пазене от ответника в собствения му имот в с.Габра, ул.********При опити да
върне собствената си вещ ответникът отказал нейното предаване, като твърди, че
я владее и държи без правно основание. Поради това заявява правен интерес от
предявяването на ревандикационен иск по чл.108 ЗС, а в случай, че ответникът се
е разпоредил с нея иск за присъждане нейната парична равностойност по чл.57,
ал.2 ЗЗД. Твърди още, че като упражнява фактическа власт върху вещта ответникът
го лишава от правото да я ползва, поради което претендира заплащането на
обезщетение по чл.59 ЗЗД за сумата и периода посочени в исковата молба.
Ответникът
оспорва исковете по съображения за недоказаност правото на собственост върху
вещта от ищеца. Противопоставя възражение да държи вещта на правно основание с
твърденията, че 12.08.2008г. „К.С.“ ООД закупил бояджийската камера от „Л.-**“
АД срещу цена, платима разсрочено до 15.09.2010г. Тъй като „К.С.“ ООД не
разполагал с подходящо помещение за монтиране и пускане в експлоатация на
13.08.2008г. между него и дружеството бил сключен договор за сътрудничество и
съвместна дейност, с който вещта била разположена в собствения му имот в
с.Габра, обл.София с извършени строително-монтажни дейности. Договорът бил
сключен за срок от една година, като към момента не е прекратен. Навежда, че
владее бояджийската камера въз основа този договор. По тези съображения счита,
че предявения спрямо него иск по чл.108 ЗС следва да се отхвърли, ведно с
акцесорния за обезщетение за лишаване от ползване.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира от фактическа страна следното:
На 08.04.2009г.
бил сключен предварителен договор между ищеца „Г.Л.“ ООД ***, като
лизингодател, и „Л.Т.“ ООД гр.София, като лизингополучател, с поето от лизингодателя задължение да
достави и предостави за ползване на лизингополучателя бояджийска камера със
сключването на окончателен договор за финансов лизинг.
На
30.04.2009г. е сключен окончателен договор за финансов лизинг, по силата на
който ищецът предоставил за ползване на лизингополучателя бояджийска камера „SAEKO“, с година на производство
1995г. , напълно рециклирана през 2002г. и с характеристики L-7m; D-4.10m;
H-2.75m.; въздухообмен-20000-22000 m3/ч; капацитет 150-250 детайла/месечно
/инидвидуализирана в Приложение І/ срещу заплащането на лизингова цена в
размер, условия и срок уговорени в договора. На същата дата е съставен
приемо-предавателен протокол, удостоверяващ преглед и придаване на
лизингополучателя на вещта.
Преди
това, с писмено споразумение от 10.04.2009г. между „Г.Л.“ ООД-лизингодател, „Л.Т.“
ООД-лизингополучател и „К.С.“ ООД-продавач е постигнато съгласие преведената от
лизингополучателя на продавача сума от 5000лв.-капаро за бояджийската камера да
бъде прихваната от дължимата първоначална вноска по договора за финансов
лизинг, от своя страна продавачът се съгласил да прихване тази сума от
дължимата цена по договора за покупко-продажба на вещта между него и
лизингодателя, като продавачът ще издаде на лизингодателя фактура за цялата
стойност на лизинговия актив от 27 000лв. с ДДС, а лизингодателят ще
издаде на лизингополучателя фактура за цялата стойност, 6750лв. на
първоначалната вноска, от които пълния размер на ДДС 4500лв. и 10% самоучастие
от 2250лв. В тази връзка по делото са приети като доказателства кредитен
превод от 15.04.2009г. /стр.14/ за
сумата 22 000лв. по банкова сметка *** „К.С.“ ООД с наредител ищеца, както
и фактура № **********/28.04.2009г. /стр.17/ за сумата 27 000лв. с ДДС,
издадена от ищеца в полза на „К.С.“ ООД. Фактурата е двустранно подписана, като
видно от заключението на вещото лице по неоспорената ССч.Е е отразена в
счетоводството на ищеца, както и включена в дневника за продажби на ответника
по ЗДДС за данъчен период м.04.2009г., съответно отразена в подадената
справка-декларация за този месец.
Представен
е договор от 12.08.2008г. между „К.С.“ ООД, към този момент представляван от
ответника В.С.З.,***, с който второто дружество продало на първото дружество
употребявана бояджийска камера
SAICO с вътрешни размери
7.000х4.000х2.700Н /ММ/; нафтова горелка тип Ritelo 180 kcal, един генератор 7.5KW; двоен под, изцяло решетъчен срещу цена от 22800лв. с ДДС, платима при
условията на Анекс № 1 от 17.11.2009г. Констатира се разлика в характеристиките
на камерата, описана в този договор и договора за финансов лизинг, но при
липсата на спор между страните съдът приема да се касае за една и съща вещ.
Представен
е и договор от 13.08.2008г. за сътрудничество и съвместна дейност сключен между
„К.С.“ ООД и ответника В.З., обективиращ съгласието за сътрудничество и
съвместна дейност в областта на търговията и ремонтно-сервизната дейност, като
ползват хале, собственост на ответника в с.Габра, обл.София, ул.********/чл.1/.
Съгласно чл.2 от него В.З. се задължава да предприеме действия и монтира
бояджийската камера в своя собствен имот, от свое име и за своя сметка да
извърши строителни работи по отливане на основата, да закупи и изгради от свое
име и за своя сметка изходящата и входяща аспирация, въздуховоди /изходящи и
входящи/, електрозахранване, горивопровод и въздух под налягане, а „К.С.“ ООД
или негов правоприемник се ангажира да довърши СМР на работното хале до получаване
на Акт обр.16 и необходимите разрешителни за работа. Съгласно чл.4 от договора
при промяна и форсмажорни обстоятелства, страните се задължават да преизчислят
направените разходи по монтажа и закупуване на допълнително оборудване от
ответника, съхранението на камерата в имота на същия, съобразени с получените приходи
от ползването на камерата, като разликата в цената се изплаща на ощетената
страна. Договорът е сключен за срок от една година с възможност за неговото
продължаване в случай, че никоя от страните не направи волеизявление за
прекратяване един месец преди изтичане на първоначално определения срок.
Като
доказателство е приет и констативен протокол от 10.12.2008г. към горния
договор, в който страните удостоверили монтиране на предоставената на отговорно
пазене от собственика „К.С.“ ООД вещ в имота на ответника в с.Габра, изпълнение
на всички допълнителни дейности от него по чл.2 от договора и изграждане на
монтажа съобразно инструкциите на доставчика. В т.5 е посочено, че „К.С.“ ООД и
В.З. се договарят при условията на договора от 13.08.2008г. за начална дата на
ползване на бояджийската камера от последния да се счита 11.12.2008г.
По делото не е предмет на спор,
че от 2008г. процесната вещ се намира във фактическа власт на ответника,
упражнявана и понастоящем.
Въз
основа горното от фактическа страна, съдът обоснова от правна следното:
Предпоставките за уважаване на иска
по чл.108 ЗС са ищецът да е собственик на вещта, тя да се намира във владение
или държане на ответника, както и упражняваната от него фактическа власт върху вещта
да е без правно основание.
По делото се установи, че процесната
бояджийска камера е била собственост на „К.С.“ ООД, право придобито по сключения
на 12.08.2008г. договор за покупко-продажба, което от своя страна през
м.04.2009г. я прехвърлило на ищеца. В противовес на възраженията на ответника,
ищецът не се легитимира като собственик въз основа договора за финансов лизинг,
а въз основа предшестващ го договор за продажба и обстоятелството, че не е
сключен в нарочна писмена форма не е пречка да породи правно действие. Страните
са търговски дружества и сключеният между тях договор е търговска сделка по
смисъла на чл.286 ТЗ, конкретно продажба по чл.318 ТЗ. Продажбата между
търговци е неформален, двустранен и възмезден договор, за валидността на който
законът не изисква писмена форма по аргумент от чл.293, ал.1 ТЗ. С факта на постигане съгласие между страните
договорът се счита сключен и произвежда целеното правно действие, а именно за
продавача възниква задължението да предаде вещите, а за купувача да плати
цената. В случая съгласието е обективирано в представеното споразумение от
10.04.2009г. и издадената двустранно подписана фактура № №
**********/28.04.2009г. от купувача-ищец и продавача-„К.С.“ ООД. По общото
правило на чл.24 ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост и за учредяване
или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или
учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде
вещта. Това означава, че със сключването му договорът е произвел транслативен
ефект и от този момент ищецът е станал собственик на процесната бояджийска
камера. Предвид това съдът намира за доказана първата предпоставка на чл.108
ЗС.
По
делото не е спорно, а и от събраните доказателства се установи, че камерата е
монтирана в собствения на ответника имот в с.Габер, обл.София още през 2008г. и
оттогава се намира в негова фактическа власт, поради което е налице и втората
предпоставка.
Съдът
намира, че е налице и третата предпоставка по чл.108 ЗС. Сделка, по силата на
която ответникът е установил владение или държане върху имота, когато е била сключена
с праводателя на ищеца е валидно основание за владение или държане на вещта,
когато тази сделка по разпореждане на закона може да се противопостави и на
ищеца. В случая такова не съставлява представения договор за сътрудничество и
съвместна дейност, тъй като с него не е учредено вещно право на ползване по
чл.56 ЗС, нито носи белезите на договор за наем с оглед разпоредбите на чл.237,
ал.1 и ал.2 ЗЗД. По начало договорът за съвместна дейност по правната си
същност е такъв за гражданско дружество и отношенията между страните по него се
уреждат от правилата на чл.357 и сл ЗЗД. Конкретния договор не съдържа
съществените признаци на договора за съвместна дейност /гражданско дружество/,
а именно съгласие за обединяване на дейност за постигане на обща стопанска цел
/такава цел изобщо не е дефинирана арг.чл.1 от договора/, задълженията на
съдружниците, начинът на разпределение на печалбата и участието в разходите и
загубите на дружеството. В случая постигнатото съгласие се изразява в
разполагане, монтиране и съхранение на бояджийската камера в собствения на
ответника имот, който поел разноските за това, от което може да се направи
извод, че се касае за облигационно правоотношение по договор за влог по чл.250 ЗЗД. По силата на същото ответникът, в качеството на влогоприемател, упражнява
фактическа власт върху вещта като държател и правото му да я ползва, посочено в
т.5 от представения констативен протокол от 10.12.2008г., е въз основа даденото
от влогодателя съгласие съобразно разпоредбата на чл.253, ал.1 ЗЗД. Този
договор обвързва само страните по него и с прехвърлянето на правото на
собственост върху вещта е непротивопоставим на новия собственик-ищеца, поради
което не може да служи като валидно правно основание за упражняването на тази
власт.
С оглед
извода за основателност на главния иск по чл.108 ЗС, съдът не дължи произнасяте
предявения в условията на евентуалност иск за присъждане стойността на
процесната вещ по чл.57, ал.2 ЗЗД.
Ищецът
претендира обезщетение за лишаване от правото на ползване за периода 11.02.2015г.-30.11.2016г.
в размер на 3960лв.
Съгласно чл.59, ал.1 ЗЗД всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Нормата е приложима в
случаите, когато вещта се ползва от несобственик без правно основание и това
пречи на собственика да упражнява правото лично или чрез другиго. Лишаването на
собственика да ползва собствената си вещ го лишава от възможността да реализира
имуществени блага от нея /например като отдава вещта под наем, развива
стопанска дейност и др./ и в този смисъл е налице обедняване, съответно
обогатяване за несобственика, изразяващо се в спестяване на разходи.
Предпоставките на посочената
разпоредба са доказани. Ищецът е титуляр на правото на собственост върху движимата
вещ. Ответникът признава да държи вещта и да упражнява фактическа власт върху
нея още от 2008г., като по изложените по-горе съображения съдът намира, считано
от м.04.2009г. с придобиване правото на собственост от ищеца държането да е без
правно основание. Липсата на това основание е налице и за исковия период
11.02.2015г.-30.11.2016г., поради което искът е доказан по основание. Вещото
лице по приетата по делото и неоспорена от страните оценителна експертиза дава
заключение, че средната пазарна месечна наемна цена на бояджийската камера е в
размер на 180лв. и на тази база за целия период от време възлиза на сумата
3960лв. Предвид това този иск следва да се уважи в пълния предявен размер.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените разноски от 3665.20лв.
за платена държавна такса, депозити за вещи лица и възнаграждение на адвокат за
осъществено процесуално представителство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение В.С.З., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к********и съдебен
адрес ***, по иска на „Г.Л.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** и съдебен адрес ***, че е собственик на движима вещ-бояджийска
камера „SAEKO“, с година на производство 1995г., рециклирана през 2002г. и с
характеристики L-7m; D-4.10m; H-2.75m.; въздухообмен-20 000-22 000 m3/ч;
капацитет 150-250 детайла/месечно и
ОСЪЖДА на
основание чл.108 ЗС В.С.З., ЕГН **********, да предаде на „Г.Л.“ ООД, ЕИК ********,
владението върху описаната вещ.
ОСЪЖДА В.С.З.,
ЕГН **********, с адрес ***, ж.к********и съдебен адрес ***,
да заплати на „Г.Л.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
и съдебен адрес ***, сумата от 3960лв. на основание чл.59, ал.1 ЗЗД,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване за периода
11.02.2015г.-30.11.2016г.
ОСЪЖДА В.С.З.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Г.Л.“ ООД, ***, разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 3665.20лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: