Присъда по дело №620/2024 на Районен съд - Смолян

Мотиви към Присъда № 16/08.04.2025г. по НОХД № 620 по описа за
2024г. на РС – С. – с проведено съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371, т.2 от НПК.

На 31.12.2024г. от Районна прокуратура С. е внесен в РС гр. С.
обвинителен акт по ДП № 395/2024г., по който в същия ден е образувано
производство пред първа инстанция срещу лицето Н. Р. М., ЕГН **********,
за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343б,
ал.1, от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на
28.08.2024г., около 23:10 часа в гр. С., на ул. „***", до парк „***", с посока на
движение към магазин „***, управлявал МПС - лек автомобил марка и модел
„***" с рег. № ***, собственост на А. М. от с. З., общ. С., с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1 ,61 на хиляда, установено
по надлежния ред - с Протокол за химическа експертиза № 24/ТЛ - 3 1
8/09.09.2024г. на Медицински институт - МВР - С., съгласно Наредба №
1/01.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози - престьпление по чл. 343б, ал. 1 от
НК;
В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че при
спиране на подсъдимия за проверка в автомобила, на предна дясна седалка,
пътувал малолетният му син — Л. Н. М., който бил видимо неадекватен.
Подсъдимият обяснил, че синът му получил гърч и го карал към Спешно
отделение на МБАЛ — С., при което полицаите повикали медицински екип от
ЦСМП — С., който пристигнал на място и малолетният бил откаран за
лечение в МБАЛ — С..
В хода на разпоредителното заседание от страна подсъдимия и
защитника е направено искане делото да бъде разгледано по реда на глава 27
от НПК, поради което производството е преминало по реда на глава 27 от
НПК.
Подсъдимият заяви, че на основание чл.371, т.2 от НПК, признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти, като
заявява, че от субективна страна е извършил деянието в условията на крайна
1

необходимост. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по
чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, с определение от 08.04.2025г. обяви, че при постановяване на
присъдата, ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на
това, в хода на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК, не е
извършван разпит на подсъдимия за деянието, описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание, представителят на РП - С. поддържа повдигнатото
обвинение и предлага наказанието глоба да бъде в минимален размер.
Упълномощеният защитник на подсъдимия заявява, че подсъдимият
живее в два фургона, извън населеното място, с 10 деца. На процесната дата
едно от децата му Л. е изпаднал в гърч и с оглед откъснатостта на фургоните
от населеното място, няма никаква реална и обективна възможност той да
потърси друг начин за евентуално спасяване на неговия живот, защото в този
момент не е имал телефон. Няма други хора наоколо, няма възможност да се
обажда на спешна помощ и тръгва да закара детето като мотивът е единствено
да може да предотврати евентуално фаталния край. Защитникът твърди
наличието на предпоставките за прилагане на чл. 13 от НК, като са
представени и медицински документи, доказващи състоянието на детето на
подсъдимия и моли за оправдателна присъда.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво
е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното
съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях, като поддържа казаното от
защитника си и пояснява, че от три години живее в два фургона извън
населеното място, а не на постоянния си адрес, няма комшии, няма наличен
телефон, детето му е припаднало и той е тръгнал да го закара към болницата,
но полицаите го спрели извикали линейка, която поела детето, а него
задържали за 24 часа, като на сутринта детето било закарано в психото.
В последната си дума подсъдимият моли за снизхождение, като заявява,
че детето му е умирало.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема
за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, а именно:
2

За времето от 18:30 часа на 28.08.2024г. до 06:30 часа на 29.08.2024г.
свидетелите В. Р. Ф., Е. А. Ц. и Д. В. Б. — *** от състава на ОД на МВР — гр.
С., изпълнявали служебните си задължения като дежурен наряд на
територията на гр. С..
Около 23:10 часа на 28.08.2024г., в квартал „***" на гр. С., до парк
„***", на ул. „***", полицаите спрели за проверка лек автомобил марка и
модел „***" с рег. № ***, *** на цвят, който се движил към хранителен
магазин „***". Те се легитимирали на водача и установили самоличностга му
— подсъдимия Н. Р. М., ЕГН: **********. Поискали му лични документи и
документите на автомобила, от които установили, че той е собственост на А.
Д. М. от с. З., общ. С., обл. П.. Водачът бил неправоспособен, респ. не
притежавал свидетелство за управление на МПС.
В автомобила, на предна дясна седалка, пътувал малолетният син на
подсъдимия М. — Л. Н. М., който бил видимо неадекватен. Бащата обяснил,
че синът му получил гьрч и го карал към Спешно отделение на МБАЛ — С..
Полицаите повикали медицински екип от ЦСМП — С., който
пристигнал на място и малолетният бил откаран за лечение в МБАЛ — С..
По време на проверката на документите, на полицаите им направило
впечатление, че обв. М. лъхал силно на алкохол, говорът му бил завалян и се
държал неадекватно. Поради това те го поканили да бъде тестван за употреба
на алкохол и наркотични вещества. В 23:14 часа на 28.08.2024г. подсъдимият
М. бил изпробван от свид. В. Ф. за употреба на алкохол с техничсско средство
„Алкотест Дрегер — 7510" с фабр. № ***, който отчел 1,76 промила алкохол в
издишания от водача въздух. Подсъдимият бил запознат с показанията на
техническото средство, като признал пред полицаите, че бил изпил 200 грама
алкохол — ракия, един час преди проверката и поискал да даде кръвна проба.
Свидетелят В. Ф. издал на подс. М. талон за изследване с бланков № 102495,
който му бил връчен лично срещу подпис в 23:43 часа на 28.08.2024г., като с
него му било указано, че има право да се яви до 120 минути от връчването му
в здравно заведение - МБАЛ — С., в съответствие с изискванията на Наредба
№ 1 от 19 юли 2017г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на
алкохоли/или наркотични вещества или техни аналози. Бил извършен оглед на
местопроизшествие в присъствието на подс. М.. При огледа били направени
необходимият брой цветни фотоснимки. По делото е приложен фотоалбум.
3

Обвиняемият М. бил съпроводен от свидетелите Ф., Ц. и Б. до МБАЛ
„***" в гр. С., където му били взети кръвни проби по негово желание от
медицинско лице — д-р Х. И.. След това подсъдимият Н. Р. М. бил
транспортиран до сградата на РУ - С. при ОД на МВР - гр. С., където бил
задържан в помещение за временно задържане със заповед с рег. № 1862зз-
170/28.08.2024г. /приложена в копие под № 10, 11 по делото/.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-химическа
експертиза, която да определи каква е концентрацията на алкохол в кръвта на
подс. Н. Р. М. по дадената от последния кръвна проба.
От заключението на изготвената от експерт-химик в отделение
„Токсикологична лаборатория" към Медицински институт - ***- С.
експертиза, обективирано в Протокол за извършена химическа експертиза №
24/ТЛ - 318/09.09.2024г. /приложен на л. № 48, 49 по делото/, е видно, че
наличието на алкохол (етанол) в кръвта на подсъдимия Н. Р. М., е в
концентрация 1,61 промила.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена, въз
основа на: самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно
следствие в съдебното заседание, на основание чл.371, т.2 от НПК, който
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез
разпит на свидетелите.
Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по
чл.371, т.2 от НПК, се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на
чл.283 от НПК- показания на разпитаните по делото свидетели, протокол за
оглед на местопроизшествие.
Съдът кредитира и приобщените по делото медицински документи –
Епикриза от 29.08.2024г. издадена на Л. Н. М. от отделението по педиатрия
към МБАЛ‘‘ ***“ АД гр.С. и Епикриза на Л. М. за престой от 29.08.2024г. до
02.09.2024г. от Ц.– С. ЕООД.
Производството пред Районен съд С. е проведено в диференцираната
процедура на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, като подс. Н.
М. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези
4

факти. Тази процесуална позиция на подсъдимия го лишава от възможността
да оспорва фактите, формулирани от обвинението и признати от него и
защитата му е ограничена в рамките на признатите фактически положения по
обвинителния акт. В тези предели обаче подсъдимият може да установява и
противопоставя правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани
с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на
наказателната отговорност, като именно в тази връзка е твърдението на
подсъдимия и неговия защитник за извършване на деянието от подсъдимия в
хипотезата на крайна необходимост по чл. 13 НК.
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото
съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че
инкорпорираните доказателствени източници по делото обосновават наличие
на основания, изключващи обществената опасност на деянието,
регламентирани в чл. 13 НК.
Крайната необходимост е състояние на непосредствена опасност,
застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или
имотни блага, която деецът преодолява чрез причиняване на вреди, при
кумулативно съобразяване с предвидените допълнителни изисквания.
Доктрината и съдебната практика са категорични по отношение на
субсидиарния характер на института на крайната необходимост, предвид
обстоятелството че при същата не се касае за увреждане на определени
обществени отношения, а за предхождащо го състояние, за избягването на
което се засягат юридически охранявани права, чието жертване е обществено
оправдано само при липса на алтернативност и на обективно дадени по-
незначителни причинени вреди от предотвратените.
Визираната в чл. 13, ал. 1 НК опасност е конкретно фактическо
положение, дължащо се на стихийни или обществени бедствия /наводнение,
пожар, буря, транспортна катастрофа/; на физиологични и производствени
нужди; на внезапни болестни състояния и злополуки; на нападения от страна
на хора и животни; и на други причини с оглед многообразието на житейските
ситуации, поднасяни от ежедневието и социално-икономическите условия на
живот, при които се създава висока степен на вероятност за предстоящо,
близко по време засягане на правно защитени интереси.
В настоящия случай подсъдимият Н. М. е предприел действие по
5

управление на МПС след като е употребил алкохол единствено и само с цел да
спаси живота на непълнолетния си син Л. М. като го закара в спешното
отделение на болницата в гр.С., тъй като момчето получило силен гърч, т.е.
налице е визираната в чл. 13, ал. 1 НК опасност - конкретно фактическо
положение, дължащо се на внезапно болестно състояние- получен силен гърч
съпроводен със загуба на съзнание /по данни от медицинските документи/.
Тази причина, поради която подсъдимият извършва инкриминираното
деяние се посочва и в обстоятелствената част на обвинителния акт, където се
обективира следното: “В автомобила, на предна дясна седалка, пътувал
малолетният син на обв. М. — Л. Н. М., който бил видимо неадекватен.
Бащата обяснил, че синът му получил гьрч и го карал към Спешно отделение
на МБАЛ — С.. Полицаите повикали медицински екип от ЦСМП — С., който
пристигнал на място и малолетният бил откаран за лечение в МБАЛ — С..”.
Критичното състояние на Л. се установява и от приобщените по делото
доказателства а именно:
В показанията си дадени на ДП, тримата свидетели: Е. А. Ц., Д. В. Б. и В.
Р. Ф. (спрели за проверка подсъдимия),които показания съдът кредитира,
еднопосочно заявяват, че: „ С Н. М. в колата отпред пътуваше синът му Л.
М., който беше непълнолетен, същият беше изпаднал в неадекватно
състояние, водача М. ни заяви, че синът му е болен и е получил гърч и го кара
за лечение в Спешното отделение при МБАЛ – С.…“., т.е. свидетелите
посочват, че детето не просто не се е чувствало добре, а че същото е
изпаднало в неадекватно състояние.
При спирането на подсъдимия за проверка от полицейските органи той
им обяснил, че синът му е получил гърч и го кара към спешното отделение. В
разпита на подсъдимия М. от 21.10.2024г., след привличането му като
обвиняем, също Н. М. посочва, че съжалява за извършеното, но се качил да
кара колата след като е пил алкохол, тъй като детето му Л. е получило гърч и е
трябвало да го закара в болницата. В последната си дума пред съда,
подсъдимият заявя „ Детето ми умираше“.
В анамнезата на приобщената по делото Епикриза от 29.08.2024г.
издадена на Л. Н. М. от отделението по педиатрия към МБАЛ‘‘ ***“ АД гр.С.
се посочва: „ Пациента направил тонично-клоничен гърч със загуба на
съзнание, затруднено шумно дишане при контрол на тазовите резервоари. В
6

спешното отделение направени 10 мг диазепам и 8мг дексаметазон, които
купираха гърча“.
Като статус при изписването е посочено: В увредено общо състояние.
Неспокоен, адекватен . Направи няколко епизода с треперене и стягане на
ръце и крака, без загуба на съзнание.
От посочената епикриза се установява тежкото състояние, в което е приет
синът на подсъдимия М., което е било и причината подсъдимият да
предприеме управление на МПС след употреба на алкохол, само и единствено,
за да спаси живота на детето си.
В анамнезата на приобщената по делото Епикриза за престой от
29.08.2024г. до 02.09.2024г. издадена на Л. Н. М. от ЦПЗ – С. ЕООД се
посочва, че лицето постъпва за втори път в психиатричното отделение, като
същото е било прието преди това в детско отделение на МБАЛ – С. заради
получени пристъпи вкъщи, последният от които с характер на голям
епилептичен припадък.
Деяние като процесното е обществено оправдано само при липса на
алтернативност. В този смисъл е и цитираната от държавното обвинение
съдебна практика на ВКС.
Съдът приема, че в конкретния случай за подсъдимия М. не е
съществувало алтернативен вариант за оказване на животоспасяваща
медицинска помощ на детето му освен предприетите действия да го закара до
спешното отделение.
Съдът не приема твърдението на държавното обвинение, че пред
подсъдимия е имало няколко варианта за действие като това да се обади на
тел.112 и да извика линейка, да извика такси, което да ги закара до болницата,
както и да се обърне към съсед, който да ги транспортира до спешното
отделение.
Твърдението на държавното обвинение за наличието на алтернативни
възможности за придвижване до болницата или за извикване на линейка
почиват единствено върху предположения и не се подкрепят от приобщения
по делото доказателствен материал.
От приобщената по делото характеристична справка изготвена на ДП се
установява, че подсъдимият М. живее в гр.С., кв. ***, ул.*** в метален
7

контейнер, а не на посочения му като постоянен адрес гр.С., ул.***, което от
своя страна води до потвърждаване на тезата на защитника и подсъдимия, че
същият живее във фургон извън населеното място, поради което съдът
приема, че подсъдимият е нямал съседи към които да се обърне за помощ,
които да го закарат с детето му до болницата или които да извикат линейка.
Не се установява от доказателствата по делото подсъдимият да е
разполагал с мобилно устройство, за да извика такси или линейка, единствено
може да се предполага, че както повечето хора имат телефони, така и
подсъдимият също.
Държавното обвинение – чиято е доказателствената тежест, не е
установило по категоричен и безспорен начин , че подсъдимият М. е
разполагал с телефон в момента, в който синът му е получил гърч и е можел да
извика по телефона линейка или такси, поради което съдът дава вяра на
защитната теза на подсъдимия,че във въпросната вечер подсъдимият не е
разполагал с телефон.
Съдът приема, че пред подсъдимия е била налице опасност синът му Л.
да умре от получения силен гърч, което представлява конкретно фактическо
положение, дължащо се на внезапно болестно състояние - получен силен гърч
съпроводен със загуба на съзнание /по данни от медицинските документи/,
както и че за подсъдимия не е била налице друга алтернатива за оказване на
животоспасяваща медицинска помощ, освен предприетото от него управление
на МПС след употреба на алкохол с цел транспортиране до спешния център на
МБАЛ С..
Въз основа на всичко изложено по-горе, съдът стига до извода, че в
настоящия случай са били налице предпоставките на чл. 13, ал. 1 НК, които
правят деянието извършено от подсъдимия Н. М. несъставомерно, поради
което същият е признат за невиновен .

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8

Номер на акта:	16
Дата:	8 април 2025 г.
Съдия:	Росица Чакърова

Дело:	20245440200620
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 декември 2024 г.

Присъда по дело №620/2024 на Районен съд - Смолян

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите