О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2112
гр. Плевен, 15.11.2023г.
Административен
съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети
ноември 2023 г. в състав -
Председател: съдия Елка Братоева
Като
разгледа докладваното от съдия Братоева адм.д. № 492/2023г. по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 412/25.09.2023г. , постановено по АД №
492/2023г. по описа на АдмС –Плевен е отменена Заповед за ПАМ №
23-0938-000280/16.05.2023г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Плевен, с която на Н.В.Т. *** е приложена принудителна
административна мярка по чл. 171 т.2а б.
„б“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС – ***** с Рег. № ЕН****КН за
срок от 6 месеца. Съобразно изхода на делото ОД
на МВР – Плевен е осъдена да
заплати на жалбоподателя Н.В.Т.
*** деловодни разноски общо в размер на 1093 лв., от които 10 лв. – д.т. и 1083
лв. разходи за адвокат. Решението не подлежи на обжалване.
На 01.10.2023г. е депозирана молба от адв. В. за
изменение на решението в частта за разноските. Представила е списък с
разноските преди приключването на делото. Посочва, че неправилно съдът е уважил
направеното възражение като е намалил разноските за адвокатски хонорар от 1200
лв. на 1000 лв. към установения минимум като не е съобразил, че съгласно
договора за правна помощ уговореното възнаграждение е с включен ДДС и е
минималното съгласно чл. 8 ал.3 от Наредба № 1/2004г. Позовава се на §2а от ДР
на същата наредба, в който е предвидено, че за нерегистрираните по ЗДДС
адвокати размерът на възнагражденията по Наредбата е без включен ДДС, а за
регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.
Представя допълнителни доказателства за регистрация на адвокатското дружество
по ЗДДС.
В срока за отговор с молба от 18.10.2023г. Началникът
на СПП – Плевен от своя страна е поискал изменение на решението в частта за
разноските, но по отношение на присъдените пътни разходи за адвокат в размер на
83 лв. Позовава се на съдебна практика като счита, че тези разходи не
представляват деловодни разноски и следва да останат за сметка на страната,
която ги е направила, а не да бъдат възлагани на другата. Не изразява становище
по молбата на адв. В..
По молбата на ответника адв. В. заявява становище, че
командировъчните разходи представляват деловодни разноски по смисъла на чл. 143
ал.1 АПК. Счита, че не следва да се споделя стеснителното тълкуване в
цитираната съдебна практика, която е изгубила значение, тъй като е постановена
преди новите изменения на Наредба № 1/2004г. Редакцията на чл.2 ал.8 е приета с
ДВ бр. 88/04.11.2022г. и предвижда заплащане на пътни разходи и престой отделно
от определения по наредбата адвокатски хонорар.
Производството е по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК.
Молбите за изменение на решението в частта за
разноските са депозирани в законния едномесечен срок от постановяване на
съдебното решение, тъй като е необжалваемо
и са процесуално допустими.
Молбата на адв. В. е основателна. Видно от приложените
по делото доказателства уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1200
лв. е с вкл. ДДС и съобразно §2а от ДР на Наредба № 1/2004г., на която се
позовава, данъкът е начислен върху определеното минимално адвокатско
възнаграждение от 1000 лв. според наредбата, поради което не следва да се
намалява като прекомерно, а да се присъди в уговорения и заплатен от жалбоподателя
размер изцяло.
Що се касае до пътните разходи на адвоката в размер на
83 лв., които са присъдени като част от деловодните разноски за адвокат на осн.
чл. 8 ал.2 от Наредба № 1/2004г. за осъществяване на процесуално
представителство извън населеното място, в което се намира кантората, съдът не
споделя буквалното стеснително тълкуване в цитираната съдебна практика, тъй
като тя не е актуална след изменението на наредбата. Пътните разходи на
адвоката се заплащат отделно от хонорара му, определен по наредбата и са
заплатени от страната за осъществяване на процесуалното представителство по
делото от наетия адвокат и затова следва да бъдат овъзмездени от загубилата
спора страна, какъвто е смисъла на закона. Поради това молбата на Началник СПП
– Плевен е неоснователна.
В разноските за адвокат следва да се включват, както
ДДС върху хонорара, така и пътните разходи за осъществяване на процесуално
представителство, които се дължат от ответната страна.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ИЗМЕНЯ Решение № 412/25.09.2023г., постановено по АД №
492/2023г. по описа на АдмС –Плевен В
ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ КАТО:
ОСЪЖДА ОД на МВР – Плевен да заплати на Н.В.Т. *** деловодни
разноски общо в размер на 1293 лв.,
от които 10 лв. – д.т. и 1283 лв. разходи за адвокат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
С
Ъ Д И Я :/П/