№ 213
гр. Плевен, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева М.а
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева М.а Административно
наказателно дело № 20224430200208 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
С Наказателно постановление №21-0938-000 836 от 22.04.2021 година на Началник с-р
пътна полиция плевен упълномощен с заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на ИЛ. Й. В., ЕГН
********** с адрес гр.Плевен, ***** е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява за срок от 6 месеца на основание чл
чл. 175 ал3 пр1 от ЗДвП за нарушение за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП,в случаите на
чл143ал15 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата моли съда да отмени наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно като излага доводи за това.
В съдебно заседание, редовно призован се явява лично .
Процесуалният представител на административно – наказващият орган не оспорва жалбата
,не се явява процесуален представител.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становището на въззивника , преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 02.04.2021 г. в 21.45
часа в гр. Плевен, ул."Димитър Константинов" до № 2 с посока на движение към ул."Иван
Вазов", ИЛ. Й. В. ЕГН ********** като водач на л.а. "***** с рег. № ******* не е негова
собственост ,управлява горепосоченото МПС след като е дерегистрирано във връзка с чл.
143 ал.15. на основание чл.36, от ЗАНН и Постановление №203/15.04.2021 г. на РП Плевен
наложил административно наказание.
За констатираното нарушение на чл.140 ал.1вр с чл 143 ал15 от ЗДвП и по чл100ал1т1 е
издадено АУАН № 250420/02.04.2021г и е изпратен в РП-гр.Плевен преписка №2031/21г за
образувано на досъдебно произвоство срещу ИЛ. Й. В. по чл 345ал2вр с ал1 от НК .
Установява се ,че въпросното МПС е собственост на друго лице Ц.Д.Д.,което е сключило
договор за покупко-продажба на процесният автомобил,но в определеният от закона срок не
е подадено заявление за промяна на собственост в сектор ПП при ОД на МВР-
1
гр.Плевен.Това станало повод автомобилът да бъде дерегистриран на основание чл 143,ал15
от ЗДвП.При тези обстоятелства водачът на л.а ИЛ. Й. В. не е бил уведомен за
осъществената дерегистрация на автомобилът.
С Постановление представителят на РП-гр.Плевен е отказал да образува досъдебното
производство и е наредил материалите да се изпратят на Директор ОД на МВР
гр.Плевен,тъй като не са налице изискуемите признаци от субективна страна на деянието.
След постановения отказ на Районна прокуратура гр.Плевен, административно-наказващият
орган издал обжалваното НП.
На основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на ИЛ. Й. В., ЕГН/ЛНЧ ********** с адрес
гр.Плевен, ***** е наложил административно наказание глоба в размер общо на 200 лева и
лишаване от право да управлява за срок от 6 месеца на основание чл чл. 175 ал3 пр1 от
ЗДвП за нарушение за нарушение на чл.140 ал.1вр с чл143ал15 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени
доказателства, както и от показанията на самият жалбаподател ,които твърди,че процесният
автомобил не е негова собственост и му се е наложило да закара болно лице за да му бъде
поставена инжекция и изобщо не е знаел ,че автомобилът е дерегистриран., чиито показания
се подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства и не са противоречиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по
издаването на НП, което опорочава самото НП и е основание за неговата отмяна само на
това основание.
В АУАН на жалбоподателят е вменено извършено нарушение и по чл 100ал1т1от ЗДП
в НП не е изписано това нарушение както текстова така и цифрово и не е наложено
наказания от административно наказващият орган за това нарушение. За да предизвикат
целените с издаването им правни последици, АУАН и НП, като
писмено обективирани волеизявления, следва да съдържат изначално определени от закона
реквизити. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да бъдат включени
в АУАН и наказателното постановление са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях,
посочени в 42, т. 3, 4 и 5 чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са
били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни съображения,
наложили постановяването на конкретния акт. В този смисъл следва да е налице пълно
съответствие между описаното в АУАН и НП административно нарушение от фактическа
страна и дадената му правна квалификация. Недопустимо е ангажиране на административно
наказателната отговорност на нарушителя при допуснато несъответствие между факти и
правната норма, под която се подвеждат.
Ирелевантно обстоятелство е, че жалбоподателят евентуално е разбрал за какво точно
нарушение е ангажирана отговорността му. Касае се за обществени отношения, свързани със
значително засягане на правната сфера на отделните лица за извършени от тях нарушения,
поради което и законодателят е предвидил строги правила за установяването им. В този
смисъл правоприлагането и правораздаването в областта на административнонаказтелното
производство не може да почива на предположения и всяко противоречие между описаното
от фактическа страна нарушение и дадената му правна квалификация или несъответствие
мужду АУАН и НП има за последица незаконосъобразност на издаденото НП.
Предвид гореизложеното, разминаването между фактическото описание на
нарушението и дадената му правна квалификация във всички случаи води до накърняване
правото на защита на жалбоподателя, защото го лишава от възможност да разбере срещу
какво точно обвинение следва да се защитава- срещу фактите, така както са описани в
обстоятелствената част на НП или срещу съставомерните факти, които следват от състава на
вмененото му нарушение с посочената правна квалификация.
2
Предвид същественото накърняване правото на защита на жалбоподателя, атакуваното
наказателното постановление следва да се отмени в своята цялост.
На второ място административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140 ал.1вр. с
чл143ал15 от ЗДвП.Съгласно приетата за нарушена разпоредба чл.140 ал.1 от ЗДвП, по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. За това нарушение чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП предвижда
налагане на глоба в размер от 300 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от
шест месеца на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред.
Съдът счита, че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за деяние, което не е
извършил по следните съображения:
По делото не се спори, че на 02.04.2021г. в 21.45 часа в гр. Плевен, ул."Димитър
Константинов" до № 2 с посока на движение към ул."Иван Вазов", ИЛ. Й. В. ЕГН
********** като водач на л.а. "***** С РЕГ. № ******* не е негова собственост ,а
собственост на Ц.Д.Д.,което е сключило договор за покупко-продажба на процесният
автомобил,но в определеният от закона срок не е подадено заявление за промяна на
собственост в сектор ПП при ОД на МВР-гр.Плевен.това станало повод автомобилът да
бъде дерегистриран на основание чл 143,ал15 от ЗДвП.
От изложеното става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на състава
на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. В същото време обаче, за да се приеме, че е
извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по
пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е
необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че
нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с
прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха
представени и не се събраха, даже не беше и упоменато в НП, обстоятелството процесния
автомобил чия собственост е и поради какви причини е дерегистрирано.
Жалбоподателят е управлявал МПС,което не е негова собственост и същото е било с
поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за същото МПС. За факта на
прекратяване на регистрацията на определено МПС, респективно за да предприеме действия
по възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия
нарушаващи разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от
уведомяването му от съответният сектор „Пътна полиция“,а се установи че той изобщо не е
собственик на въпросното МПС , а само по спешност го е ползвал въпросната вечер.
В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията, собственикът,
респективно водачът, на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното
прекратяване на регистрацията ако не е уведомен за това.Липсата на уведомяване на
собственика и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили
на нарушителя да осъзнае обществено опасния характер на извършеното от него действие по
управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
Още повече, че в конкретния случай не става въпрос за собственик на процесното МПС, а за
ползвател.
За разлика от разпоредбата на чл.157 ал.4 от ЗДвП, съгласно която се губи придобитата
правоспособност по силата на закона, с отнемането на всички контролни точки, без да е
необходимо някакво отразяване или произнасяне от контролните органи, прекратяването на
регистрация на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на
закона с изтичане на съответния срок, а е факт след извършено от контролните органи
отбелязване в автоматизираната информационна система. Липсата на субективна страна от
състава на нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено от
жалбоподателя несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е
3
прекратена служебно и кога точно е станало това, поради това не е знаел, че не следва да го
управлява по пътищата, отворени за обществено ползване.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите
от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било
доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.Това определя
нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.
Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е
ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140 ал.1
от ЗДвП, поради което издаденото наказателно постановление следва да се отмени.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление№ №21-0938-000 836 от 22.04.2021 година на
Началник С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЛЕВЕН упълномощен с заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на ИЛ. Й. В., ЕГН/ЛНЧ ********** с адрес гр.Плевен, ***** е наложено
административно наказание глоба в размер общо на 200 лева и лишаване от право да
управлява за срок от 6 месеца на основание чл чл. 175 ал3 пр1 от ЗДвП за нарушение за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП,в случаите на чл143ал15 от ЗДвП,като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенския административен съд в 14-
дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4