Р Е Ш Е Н И Е

Номер 753                               08.06.2018 година                       гр. Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                                            наказателен състав

На девети май                                                                                         2018 година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                    Председател: ЯНА КОЛЕВА

                                                                    Членове:

                                                                    Съдебни заседатели:

Секретар: Илияна Георгиева.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Колева

административно-наказателно дело номер 1746         по описа за 2018 година

            Производството по делото е образувано по повод жалбата на, с адрес: против Наказателно постановление №02-001450/29.12.2017г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда”-Бургас, с което за нарушение на чл.62 ал.1 вр. с чл.1 ал.2 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв.

Жалбоподателят в жалбата си сочи, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като липсва фактическо не е приложен чл.28 от ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно или да бъде изменено, като бъде намален размерът на наложената имуществена санкция. Не представя нови доказателства.

Административнонаказващият орган чрез процесуалният си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Представя нови доказателства.

По делото в качеството му на свидетел е разпитан актосъставителят.

Съдът намира жалбата за допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок и съдържа необходимите реквизити.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Служители на Дирекция „Инспекция по труда”-Бургас, сред които и актосъставителя , на 14.10.2017г. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект: саниране на жилищна сграда, находяща се в гр., при която установили, че, в качеството си на работодател не е сключил трудов договор в писмена форма с. На мястото на проверката работници, сред които и извършвали подготовка за изграждане на скеле на бл.17 и външна шпакловка. Проверяващите предоставили на работещите да попълнят списък на работещите, където всеки един от тях се вписал собственоръчно и посочил длъжността си, а е посочил общ работник. На 26.10.2017г. и на 31.10.2017г. на място в Дирекция „Инспекция по труда” актосъставителят извършил допълнителна проверка, при която не бил представен писмен трудов договор с, а граждански договор от 13.10.2017г.

На 31.10.2017г., срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение №02-001450, в който като нарушена е посочена нормата на  чл.62, ал.1 от КТ. Същият е подписан от актосъставителя и двама свидетели. Упълномощеното лице, на което е предявен акта е отказало да го подпише, при което отказът е констатиран по надлежния ред с посочване на един свидетел, присъствал на отказа и подписа му. В акта за нарушение не е вписано възражение.

 Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното понастоящем наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта и за нарушение на чл.62 ал.1 вр. с чл.1 ал.2 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв.

Съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същите следва да породят целените с тях правни последици. Съществени процесуални нарушения биха били допуснати при неспазване на изискванията за форма и съдържание на властническите актове до степен да не могат да породят правно действие или да накърняват правото на защита на дееца, каквито съдът не констатира. Акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление изхождат от компетентни органи, поради което и изложените в тази насока в съдебно заседание доводи са неоснователни. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно Заповед №З-0058 от 11.02.2014г.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а съображенията на съда за това са следните:

Установената от наказващия орган фактическа обстановка се оспорва от процесуалния представител на жалбоподателя, който сочи, че работникът е работил на друг обект по граждански договор. Съдът счита, че това твърдение не се установява от събраните по делото доказателства. Актосъставителят последователно и логично посочва в показанията си действията, които са извършили в хода на проверката на обект- жилищна сграда, находяща се в, за който се изпълнявало дейност по саниране от дружеството-жалбоподател. На обекта се намирали работници, една част от които извършвали външна шпакловка от лицевата страна на сградата, а друга изграждали скеле от задната й страна. На място бил техническия ръководител на когото служителите от Д „ИТ” се легитимирали  и обявили извършването на проверката, след което всички работещи вписали собственоръчно имената и длъжността, която заемат в списък на работещите.

 Показанията на актосъставителя се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства- справка на работещите, протокол №2134 от 31.10.2017г. за извършена проверка, граждански договор от 13.10.2017г., трудов договор от 20.10.2017г., справка за приети и отхвърлени уведомления, извлечение от книга за ежедневен инструктаж, Идентификацонни карти /л.120 и 121/, анекс от 15.05.2017г. към договор от 04.05.2017г.,  договор от 04.05.2017г.

От фактическа страна е безспорно установено, че при извършената на 13.10.2017г проверка от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Бургас, на обект: саниране на жилищна сграда, находяща се в гр. работодателят, не е сключил трудов договор в писмена форма с.

Съгласно  чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От събраните по делото доказателства е установено наличието на елементите на трудово правоотношение - престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност, през определен период от време, срещу уговорено възнаграждение, установено е също наличие на работно място. В представения по делото граждански договор липсва уговорено възнаграждение, поради липса на тази съществена характеристика, Съдът счита че с него не се установява обстоятелството, че работникът е  бил нает за осъщестяване на определена работа за негова сметка. На място служители на Дирекция „Инспекция по труда”-Бургас са установили, че работникът в момента на проверката се намирал на обекта и осъществявал трудова дейност, както всички останали работници, включваща и изграждане на скеле. Свидетелят Башев сочи, че е бил само за час, след което е щял да си тръгне. Показанията на свидетеля не се кредитират от съда, тъй като те противоречат на представените от жалбоподателя писмени доказателства. На първо място прави впечатление изведено от книгата за инструктажа, че на е правен ежедневен инструктаж от 09 до 14.10.2017г. като е вписан бл.19, с изключение на 14.10.2017, където е вписана месторабота бл.17. Инструктажът, независимо кой блок/място на извършване на дейността е вписан/ е осъществяван от дружеството жалбоподател, от същото дружество е получил и лични предпазни средства, както и със същото дружество е сключен представения граждански договор. Предвид посочените доказателства за съда не остава съмнение, че жалбоподателят в качеството си на работодател е възлагал работа и той е следвало да уреди отношенията си с работника като сключи писмен трудов договор с него.

По отношение не твърденията, че дружеството –жалбоподател не е осъществявало саниране на чл., а бл. в к-с „Изгрев”, гр.Бургас. Жалбоподателят е представил анекс от 15.05.2017г. към договор от 04.05.2017г. между „Национален център за саниране на сгради”ЕООД и „”, с който по взаимно съгласие е прекратен договора от 04.05.2017г. с предмет „Сграда с административен адрес гр.Бургас, жк Изгрев, бл.”, поради забрана да се използват подизпълнители. Де факто обаче в книгата за инструктажите на са вписани и двата блока, представляващия „Национален център за саниране на сгради”ЕООД е упълномощено лице по време на проверката на, той собственоръчно е зачертнал в представеното копие на книгата за инструктажите името на  „Национален център за саниране на сгради”ЕООД и е вписал. Освен изложеното в представените по делото Идентификацонни карти /л.120 и 121/, подписани от се установява, че „Национален център за саниране на сгради”ЕООД, който следва да осъществява дейността по санирането е с 1 работник, а, който няма участие според него е с 11 лица-нает персонал. всички тези обстоятелства правят недостоверна версията на жалбоподателя, че служители на не са осъществявали дейност на обект бл.17. Изложените обстоятелства, установени от гласните доказателствени средства и приложените писмени доказателства, обсъдени във взаимовръзката им водят до извода, че, в качеството си на работодател на 13.10.2017г.,  не е сключил трудов договор в писмена форма с, който е престирал труд на обект саниране на жилищна сграда, находяща се в. С неподписването на договор в писмена форма към 13.10.2017г.  работодателят не е изпълнил задълженията си по чл.414 ал.3 вр. с чл.62 ал.1 от КТ, поради което правилно е ангажирана отговорността му.

Съдът счита, че е необосновано приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не следва да се квалифицира като маловажен. На първо място при проверката са издадени 5 наказателни постановления за несключени писмени трудови договори, на следващо място законодателят изрично е изключил от приложното поле на маловажен случай на нарушение, нарушаването на чл.62 от КТ, което означава че обществените отношения са засягат значително, поради нарушаване правата на работниците в този смисъл не е налице хипотезата на нарушение от този вид с незначителна степен на обществена опасност.

Относно размера на санкцията Съдът счита, че същата следва да бъде намалена до минималния размер от 1500лв., тъй като не е посочено нито едно обстоятелство от наказващия орган, което да обуславя по-високия й размер.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление  №02-001450/29.12.2017г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда”-Бургас, с което на, с адрес: за нарушение на чл.62 ал.1 вр. с чл.1 ал.2 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 5000лв. като я НАМАЛЯ до 1500лв.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Бургаския административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

                                                                  СЪДИЯ :

 

Вярно с оригинала: Ил.Георгиева