№ 190
гр. Пловдив, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20225300900289 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Я. П. И., ЕГН **********, от ****, чрез пълномощник адв.Т. Б., съдебен
адрес ******, твърди, че е пострадал при пътно-транспортно произшествие, състояло се на
26.06.2020 г. в гр.Пловдив, на *****. (В последваща уточняваща молба посочва конкретни
GPS-координати на произшествието и представя карта на мястото на удара.) Твърди, че
произшествието е виновно причинено от А. Т. Г., ЕГН **********, който, управлявайки
л.а.Хюндай Санта Фе с рег.№******, при извършване на маневра завиване в обратна посока
не е пропуснал насрещно движещия се л.а. Мерцедес МЛ 300 ЦДИ 4 Матик с ******,
управляван от ищеца. В резултат от това е настъпил удар, впоследствие автомобилът на
ищеца се е ударил в пътен знак и билборд и в още два паркирали автомобила от дясно на
пътното платно. При произшествието на ищеца са причинени травматични увреждания –
скъсване на менискус, охлузвания, натъртвания и сътресение, първото от които е наложило
оперативно лечение и е затруднило движението на левия долен крайник на ищеца за повече
от 30 дни. Описват се в исковата молба извършените на ищеца прегледи, изследвания и
мед.процедури. посочва се, че по лекарско предписание на ищеца е бил наложен режим на
лечение и рехабилитация, продължил 93 дни. Описват се претърпените от ищеца болки,
страдания и неудобства в рамките на лечебния и възстановителен период. Твърди се, че
автомобилът, причинил катастрофата, е застрахован при ответника, който след
извънсъдебна претенция, отправена до ответника на 15.01.2021 г. и получена от него на
19.01.2021 г., е отказал да изплати на ищеца претендираното от него застрахователно
обезщетение. Въз основа на така изложените обстоятелствени твърдения, в исковата молба е
1
формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, ведно със
законна лихва от 15.01.2021 г. (датата на отправяне на обезщетителна претенция до
застрахователя) до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Г.М.Димитров“ №1, оспорва исковете. Не оспорва наличието
на застрахователно правоотношение за л.а.Хюндай Санта Фе с рег.№****** към датата на
настъпване на процесното ПТП. Оспорва водачът на последното превозно средство да е
нарушил правилата за движение по пътищата и да е причинил със свое противоправно
поведение твърдените от ищеца вреди. Възразява и по размера на претендираното
обезщетение, като го счита за необосновано и прекомерно завишен. Развива подробни
съображения в тази насока. Евентуално прави възражение за съпричиняване на вредите от
страна на ищеца, изразяващо се в нарушаване на изискването за поставяне на
обезопасителен колан, както и в управление на МПС с превишена и несъобразена скорост.
Възразява и по момента, от който се претендира от ищеца обезщетение за забава, като
твърди, че за първи път е бил уведомен за застрахователното събитие от ищеца на
19.01.2021 г. С писмо от 09.02.2021 г. ответникът е изискал от увреденото лице
допълнителни документи, от значение за преценка основателността на претенцията и
определяне размера на обезщетението, но такива не са постъпили. Ако лихва се дължи, то
такава е дължима от момента на изтичане на 3-месечния срок, в рамките на който
застрахователя следва да изплати претендираното обезщетение, или от датата на исковата
молба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложения по делото Констативен протокол за ПТП, че на
26.06.2020 г. в 13,00 ч. е посетено местопроизшествие в ******. Констатирани са четирима
участници в произшествието, между които участник 1 – А. Т. Г., като водач на лек
автомобил Хюндай Сантафе с рег.№******, и участник 2 – ищецът Я. П. И., като водач на
л.а.Мерцедес МЛ 300 ЦДИ 4 Матик с ******. За пострадал е посочен ищецът Я. И. с
диагноза – „контузия на корем и таз“. Обстоятелства и причини за ПТП според протокола
са: “Участник 1 завива в обратна посока, като не пропуска насрещно движещия се участник
2, който го удря в предна дясна част, продължава движението си и се удря последователно в
тухлена стена и в участници 3 и 4“.
От приетата по делото епикриза се установява, че на третия ден след горния
инцидент ищецът е постъпил в УМБАЛ „КАСПЕЛА“, където е престоял от 29.06.2020 г. до
01.07.2020 г. в отделение по ортопедия и травматология. Поставена е диагноза „прясно
скъсване на мениска“ в резултат от претърпяно ПТП преди три дни. Предприето е
оперативно лечение под обща анестезия като е направена „менисцектомия“. Предписана е
медикаментозна терапия за срок 6 дни и пациентът е изписан без усложнения с препоръка за
сваляне на конците на 14-ия ден.
2
От приложените по делото болнични листове се установява, че на ищеца е бил
разрешен отпуск поради временна неработоспособност с режим на лечение – домашен-
амбулаторен за периода от 29.06.2020 г. до 29.09.2020 г. поради прясно скъсване на мениска.
Установява се от показанията на свидетеля П.П., че ищецът е отсъствал три месеца от
работа. След инцидента през лятото на 2020 г. ищецът бил по-молко енергичен. Върнал се
към нормалните си темпове на живот за около половин година. Оплаквал се от болки във
врата, в главата и в крака, където имал травма. Известно време накуцвал. Установява се
още, че ищецът работи в офис на първия етаж в с.Първенец, обл.Пловдив, където и живее,
работата му е предимно документална, изисква повече психическа, отколкото физическа
активност.
Признато е за безспорно в отношенията между страните, а това е удостоверено и в
горецитирания констативен протокол, че за управлявания от А. Т. Г. лек автомобил Хюндай
Сантафе с рег.№****** е сключен договор с ответното дружество за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие до 19.11.2020 г.
Ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищеца на 19.01.2021 г.
(искане за заплащане на застрахователно обезщетение вх.№237/19.01.2021 г. на л.47), в
която са описани като приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
медицински документи – епикризи и болнични листове. Няма спор между страните, че
застрахователно обезщетение не е определено и изплатено на ищеца. В подкрепа на това е и
уведомление – отказ от 09.04.2021 г. на л.51.
Във връзка с установяване механизма на процесното произшествие е разпитан като
свидетел А. Г., който е управлявал застрахования автомобил Хюндай Сантафе с рег.
№******. Свидетелят посочва, че управлявал автомобила си в близост до т.нар.“Разсадник“,
където се намира „обръщалото за автобуси“(С оглед доказателствата по делото съдът
намира, че става въпрос за Овощарския институт в гр.Пловдив, чийто ноторно известен
административен адрес е гр.Пловдив, ул.Остромила №12, както е посочено в горепосочения
констативен протокол.), когато предприел маневра обратен завой и изведнъж усетил удар.
Свидетелят не е категоричен относно това дали се е огледал и се е уверил, че насрещното
движение е свободно, преди да предприеме въпросната маневра. От удара автомобилът,
който свидетелят управлявал, бил повреден в предната си дясна част. Произшествието
настъпило в следобедната част на деня, при светло и ясно време, пътят бил сух. Водачът на
насрещния автомобил изглеждал във видимо добро състояние след удара. По главата му
имало малко кръв.
Прието е заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, според което механизмът на процесното ПТП е следният: водачът А. Г. е
управлявал л.а. Хюндай Сантафе по платното за движение на ул.“Димитър Талев“ в посока
от север на юг, като е предприел маневра „обратен завой“ на т.нар.“обръщало за автобуси“.
В това време скоростта му е била около 13 км/ч. По същото време водачът Я. И. е
управлявал л.а.Мерцедес МЛ 300 по платното за движение на същата улица в обратната
посока – от юг на север, със скорост около 90 км/ч., като местопроизшествието се намира на
3
около 820 м след табелата за начало на населено място спрямо посоката на движение на този
автомобил. Ищецът е направил опит да отклони автомобила си в дясно, но е настъпил удар
между двата автомобила в дясната страна на л.а.Хюндай и в предната лява част на
л.а.Мерцедес. След този удар л.а.Мерцедес е продължил движението си, като се е ударил
последователно в ограда от дясно на пътя и в още два паркирали там автомобила. При тази
си скорост на движение водачът на л.а.Мерцедес не е имал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране. Той би имал тази възможност, ако се бе движел със скорост по-малка от
71 км/ч. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че причините за произшествието са две
– от една страна, предприетата маневра „обратен завой“ от страна на водача на л.а.Хюндай,
който не е пропуснал насрещно движещия се автомобил, и от друга страна – движението на
л.а.Мерцедес със скорост над 50 км/ч. в рамките на населеното място. В резултат от
произшествието на ищеца са причинени следните травматични увреждания: прясно
скъсване на мениска на лявото коляно; мозъчно сътресение; навяхване на шията; охлузване
по лявото коляно и левия лакът. Лечебният период при тези травми трае около 15-20 дни.
Оздравителният период трае 20-25 дни при благоприятен ход на същия без настъпване на
усложнения в неговото протичане, за каквито липсват данни по делото. В първите 7-10 дни
трябва да се щади коляното, което води до лек битов дискомфорт, но движенията по
принцип не са ограничени, скъсването на менискуса не пречи ищецът да се самообслужва и
да шофира. От горепосочения механизъм на произшествие може да настъпи разкъсване на
мениска на лявото коляно в резултат от удара на коляното с долната част на арматурното
табло. Няма данни пострадалият да е провеждал рехабилитация. Вещите лица не могат да
дадат категоричен отговор дали ищецът е бил с поставен обезопасителен колан в момента на
произшествието. Вещите лица обаче са категорични, че уврежданията по тялото на ищеца
биха се получили със или без поставен колан, тъй като се намират в крака, шията и главата,
които са подвижни и при поставен колан биха могли да се увредят.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ (три месеца от
предявяване на претенцията), откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил сезиран
извънсъдебно, но не е определил и изплатил обезщетение на ищеца. Следователно
процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за
последния резултат, което прави прекия иск по чл.432 КЗ допустим.
Съгласно чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“. В тази връзка се
констатира, че между ответника и собственика на лек автомобил Хюндай Сантафе с рег.
№***** е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна
4
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата на който
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът,
ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия
по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.
Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето,
което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно
събитие – възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди, в
резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от
събраните доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди,
причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия
причинител. От всички събрани по делото доказателства – констативен протокол за ПТП с
пострадали лица; свидетелски показания; съдебно-техническа и медицинска експертиза, се
установява по неоспорим начин, че водачът на застрахования при ответника автомобил е
предприел маневра завой на ляво на място, където това не е била безопасно предвид
съществуващото насрещно движение. Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за движение по
пътищата, при завиване в обратна посока водачът пропуска насрещно движещите се пътни
превозни средства. В конкретния случай посочената норма е била нарушена от водача на
застрахования при ответника автомобил. Ищецът е управлявал насрещно движещо се
спрямо прекия причинител превозно средство и не е бил пропуснат, преди последният да
предприеме маневрата завиване в обратна посока. Водачът на застрахования при ответника
автомобил е бил длъжен и е могъл да възприеме възникналата опасност за движението и да
избегне настъпилия удар. Вината на последния съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се презумира, а от
доказателствата посочената презумпция не е оборена. Вредите, настъпили в патримониума
на ищеца, се установяват несъмнено от приетите писмени доказателства, от съдебно-
медицинската експертиза и от показанията на св. П., които съдът кредитира като обективни,
логични и последователни. От медицинската експертиза, която съдът намира за компетентна
и безпристрастна, се установява, че е налице и причинна връзка между произшествието и
констатираните при ищеца непосредствено след това травми. Следователно, установяват се
всички предпоставки по чл.45 ЗЗД да се ангажира отговорността на прекия причинител, като
възраженията на ответника против това се намират за неоснователни.
От горното следва, че обективните предпоставки на иска по чл.432 КЗ са налице в
конкретната хипотеза и същият иск се явява доказан по своето основание.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
по справедливост При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат
5
под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането,
начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.)
Следва да се преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други
страдания и неудобства – в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на
ВКС, ІV г.о. Съобразявайки тези указания, съдът констатира, че в резултат от деликта
ищецът е претърпял неимуществени вреди – преживял е болка от причинените травми,
преживял е болнично и оперативно лечение, също съпътствани с болка и неудобства,
преживял е и последващи битови неудобства по време на възстановителния период,
отсъствал е от работа, с което е ограничил социалните си контакти. Същевременно, според
медицинската част на експертизата целият лечебен и възстановителен период при него е
протекъл за не повече от месец, не са настъпили усложнения от травмите, изискващи
рехабилитация или други отнемащи време и енергия процедури. Травмите не са оказали
съществено въздействие върху начина му на живот, тъй като не са ограничили движенията
му, режимът на временна неработоспособност е бил домашен-амбулаторен (с възможност за
движение във и извън дома), като понастоящем ищецът е напълно възстановен, както
физически, така и психически. Въз основа на така обсъденото, съдът намира, че
справедливото обезщетение за ищеца, съобразно доказаните по делото болки и други
морални вреди, които е претърпял, както и съобразно общоприетите критерии за
справедливост съобразено и с обществено-икономическите условия за живот в страната, се
свежда до сумата 15 000 лв., като претендираното от ищеца обезщетение от 30 000 лв. се
явява завишено и необосновано.
Възражението за съпричиняване, направено от ответника, съдът намира за
основателно. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
противоправното поведение на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. В
конкретния случай се установява, че пострадалият непосредствено преди удара с насрещно
завиващия автомобил се е движел в рамките на населеното място (на 820 м след табелата за
начало на населено място) със скорост около 90 км/ч. Съгласно чл.21 ЗДвП, при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство категория В е забранено да
превишава скоростта 50 km/h за населено място без други ограничения, следователно
поведението на ищеца е било противоправно – нарушаващо посочената забрана. От
заключението на съдебната експертиза и уточнението, дадено от вещото лице в съдебно
заседание, може да се направи категоричен извод, че при управление със законоразрешената
скорост ищецът би избегнал произшествието и не би претърпял вредите, за които се
претендира обезщетение. Ето защо налице е причинна връзка между противоправното му
поведение и настъпилия вредоносен резултат. Размерът на конкретното съпричиняване
съдът определя на 40 % с оглед конкретните обстоятелства и причини за произшествието.
След приспадане на този процент съпричиняване, искът за обезщетяване на неимуществени
вреди се явява доказан и следва да се уважи до размер от 9 000 лв., като се отхвърли за
разликата до 30 000 лв. като неоснователен. (За пълнота следва да се отбележи, че не е
6
налице съпричиняване досежно възражението за управление на МПС без поставен
обезопасителен колан, тъй като не се доказва по категоричен начин ищецът да е управлявал
автомобила си без колан, и на следващо място – вещите лица са категорични, че травмите
биха настъпили, независимо дали е имало или не поставен обезопасителен колан, поради
което не се осъществяват горепосочените предпоставки по отношение това възражение.)
Съгласно чл.429, ал.2 КЗ в застрахователното обезщетение по ал.1 се включват и
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на ал.3. В ал.3 е казано, че от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. Или според сега действащия КЗ застрахователят отговаря за забавата на
застрахования, но не от датата на деликта, а от по-ранната от двете горепосочени дати. По
делото няма данни кога застрахованият е уведомил застрахователя за застрахователното
събитие, следователно лихва за забава в плащането на обезщетение за претендираните
неимуществени вреди се дължи от датата на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, което се установява да се е случило на 19.01.2021 г. Ищецът претендира
обезщетение за забава, считано от 15.01.2021 г., когато твърди, че е подал застрахователната
си претенция по пощата. В тази връзка следва да се отбележи, че в документа на л.18 е
отбелязано само „кореспондентска пратка“, без да може да се направи категорична връзка с
претенцията на ищеца. По всяка вероятност документът удостоверява подадени от
пълномощника документи до различни институции, но същият не доказва, че на 15.01.2021
г. е изпратена именно претенцията на ищеца. Освен това, според съда от значение е
моментът, в който претенцията е достигнала до застрахователя, който момент следва да бъде
отнесен към изискуемото от закона сезиране, защото именно тогава застрахователят е узнал
за произшествието, а не по-рано. Ето защо претендираната законна лихва следва да бъде
присъдена, считано от 19.01.2021 г., а за периода от 15-ти до 18-ти 01.2021 г. тази претенция
е неоснователна.
При този изход на спора и с оглед направените от двете страни искания, всяка от тях
има право на разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът е заплатил такси и направил разноски за: държавна такса за образуване на
делото в размер 1 200 лв.; възнаграждения на вещите лица в общ размер 575 лв., като е
заплатил и адвокатско възнаграждение в брой в размер 1 700 лв. според представения
договор за правна защита, общо 3 475 лв. От тях по съразмерност следва да му бъдат
присъдени 1 042,50 лв.
Ответникът е направил разноски за вещи лица в общ размер 575 лв. и такса за
съдебни удостоверения в размер 10 лв. (не се следват разноски за свидетел, тъй като на
последния не е плащано възнаграждение и същите могат да бъдат върнати на страната). От
общият размер на разноските на ответника – 585 лв., съразмерно на отхвърлената част от
исковата претенция следва да му се присъди сумата 409,50 лв.
7
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Г.М.Димитров“ №1, да заплати на Я. П. И., ЕГН **********,
от ****, сумата 9 000 лв. (девет хиляди лева), ведно със законна лихва от 19.01.2021 г. до
окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие
пътнотранспортно произшествие, състояло се на 26.06.2020 г. в гр.Пловдив, причинено
виновно при управление на лек автомобил Хюндай Сантафе с рег.№*****, за който
автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над горния
размер до пълния предявен такъв от 30 000 лв., както и искането за присъждане на законна
лихва за периода от 15.01.2021 г. до 18.01.2021 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Г.М.Димитров“ №1, да заплати на Я. П. И., ЕГН **********,
от ****, сумата 1 042,50 лв. (хиляда четиридесет и два лева и 50 ст.) – деловодни разноски
за производството по т.д.№289/2022 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
ОСЪЖДА Я. П. И., ЕГН **********, от ****, да заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот
и Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Г.М.Димитров“ №1, сумата 409,50 лв. (четиристотин и девет лева и 50 ст.) – деловодни
разноски за производството по т.д.№289/2022 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, XVI състав.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8