Р Е Ш
Е Н И Е
№ 249
гр.Кюстендил, 20.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Антоанета Масларска и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №235/2020г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Министерство на енергетиката чрез процесуалния
представител П.К.Й., съдебен адрес гр.София, ул.“Т.“ №*
обжалва решение №223/10.07.2020г. на КРС, постановено по АНД №399/2020г., с
което е отменено НП №Е-НП-2/10.01.2020г. на министъра на енергетиката. Развиват
се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни
основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на
решението и потвърждаване на НП.
Ответникът чрез пълномощника
изразява в писмено възражение и в съдебно заседание становище за
неоснователност на жалбата и правилност на въззивното решение. Претендират се
разноски.
Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за
неоснователност на касационната жалба и оставане в сила решението на районния
съд.
Предмет
на касационно оспорване е решение №223/10.07.2020г. на КРС, постановено по АНД
№399/2020г., с което е отменено НП №Е-НП-2/10.01.2020г.
на министъра на енергетиката. „К.– 1.“ ЕООД *** е санкционирано на основание 94,
ал.1 от ЗПБ с административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 50 000
лв. за нарушение на чл.87, ал.1 във вр.с чл.88, т.1 от ЗПБ във вр.с §28, ал.2
от ПЗР ЗИД ЗПБ и чл.22г, ал.1, 2, 5, 7, 10, 11, 12 от ЗПБ във вр.с чл.5, ал.1 и
2, чл.6, чл.7 и чл.8 от Наредба за управление на минните отпадъци.
Районният съд е отменил наказателното
постановление като незаконосъобразно, приемайки че е допуснато съществено
процесуално нарушение свързано с императивното изискване относно съдържанието
на АУАН и НП, касателно датата на извършване на нарушението. Изводът е за
нарушено право на защита на санкционирания субект.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КРС. КАС намира решението за неправилно, по следните
съображения:
Производството пред КРС е
образувано по жалба на „К.– 1.“ ЕООД ***/10.01.2020г. на
министъра на енергетиката,
с което дружеството е санкционирано за това, че при извършена проверка на
16.04.2019г. е установено че като концесионер, от чиято дейност се формират
минни отпадъци, не е представило актуализиран План за управление на минни
отпадъци /ПУМО/ за находище „Катрище“, съгласно изискванията на §28, ал.3 от
ПЗР ЗИД ЗПБ и не е представило за
преразглеждане от министъра на енергетиката ПУМО за същото находище, съгласно
чл.22г от ЗПБ и чл.7 от НУМО, и извършва действия по управление, включително но
не само по депониране, преработване, използване и обезвреждане на минни
отпадъци без ПУМО по чл.22г, ал.5 от ЗПБ. За нарушение по чл.87, ал.1 във вр.с
чл.88, т.1 от ЗПБ във вр.с §28, ал.2 от ПЗР ЗИД ЗПБ и чл.22г, ал.1, 2, 5, 7,
10, 11, 12 от ЗПБ във вр.с чл.5, ал.1 и 2, чл.6, чл.7 и чл.8 от НУМО е съставен
АУАН №19/10.07.2019г., а въз основа на констатациите в него е издадено НП №Е-НП-2/10.01.2020г.
Анализът на писмените
доказателства от административнонаказателната преписка обуславя извод за
неправилна преценката на въззивния съд за допуснати съществени процесуални
нарушения. Съгласно
чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в АУАН и в НП следва да бъде посочена
дата на извършване на нарушението. Съдебната практика приема, че непосочена
конкретно, но изводима от доказателствата по преписката, липсата на конкретно
вписана в акта и НП дата на извършване на нарушението е преодолим порок на производството.
Датата на извършване на нарушението е от съществено значение както за проверка
спазването на срока по чл.34 от ЗАНН, така и за определяне на приложимия към момента
на извършване на нарушението материален закон (арг. от чл.3 от ЗАНН). В процесния
случай и в АУАН, и в НП е посочена като дата на извършване на нарушението 16.04.2019г.
– датата на извършване на проверката, на която е установено неизпълнение от
страна на „К.– 1.“ ЕООД *** на задължението
за извършване на действия по управление,
включително но не само по депониране, преработване, използване и обезвреждане
на минни отпадъци с актуализиран ПУМО по чл.22г, ал.5 от ЗПБ. Т.е. твърдяното
нарушение се осъществява под формата на бездействие и същото е възможно да
продължи неопределено време до неговото преустановяване. Ето защо всяка дата от
този период може да бъде разглеждана като дата на извършване на нарушението. Същевременно
и в двата акта е подробно описано, чрез визиране и анализ на относимите правни
норми на ЗПБ, началният момента на възникване на задължението за дружеството по
§28, ал.2 от ПЗР ЗИД ЗПБ за привеждане на одобрените планове за управление на
минните отпадъци в съответствие с разпоредбите на този закон и крайния момент, след който оператора на
минни отпадъци поради неизпълнение на вмененото му задължение е в нарушение. В
този смисъл касационният съд приема, че както от съдържанието на АУАН и НП,
така и от данните, съдържащи се административнонаказателната преписка, е
установена датата на извършване на процесното нарушение – 16.04.2019г.,
доколкото и към този момент дружеството
не е имало актуализиран ПУМО по чл.22г, ал.5 от ЗПБ.
Отменяйки НП само на това
процесуално основание, без произнасяне по целия заявен предмет с жалбата и без
осъществяване проверка на всички условия за процесуална и материалната
законосъобразност на постановлението, КРС е постановил съдебен акт, без
извършване на дължимия анализ на установената фактическа обстановка, досежно
констатираното административно нарушение като правна квалификация и деяние и
вменяването му във вина на нарушителя. Това възпрепятства извършването на
касационна проверка за съответствието на съдебното решение с процесуалния и материалния
закон и провеждането на двуинстанционен контрол на административния акт, поради
което КАС ще върне делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав.
С оглед изхода от спора
разноски не се присъждат.
Воден от
горното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.2 от АПК, Административният
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №223/10.07.2020г., постановено по АНД №399/2020г. по
описа на Кюстендилския районен съд и връща
делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: