Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.03.2020 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен
състав
На тринадесети февруари
Година: 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: МАРИАНА ПЕНЕВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 2597 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 25 от 10.06.2019 год.
на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) град Стара
Загора.
Жалбоподателят ”Койчо сервиз” ЕООД град
Стара Загора твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
В съдебно заседание чрез упълномощения си представител поддържа направеното с
жалбата искане.
Въззиваемата страна РИОСВ град Стара
Загора редовно призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните доказателства
и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено
следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 25 от 25.03.2019 год., жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО - Закон за управление на отпадъците (”Наказва се с
имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. едноличен търговец или
юридическо лице, което събира, транспортира и/или третира отпадъци или извършва
рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) №
1257/2013 без разрешение или регистрационен документ, когато такива се
изискват”), за нарушение на чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО (”За извършване на дейностите по третиране на отпадъци,
включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) №
1257/2013, се изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I“), изразяващо се в това, че на 27.02.2019
год. при извършена проверка на площадка на “Койчо сервиз“ ЕООД в ж.к.“Кольо
Ганчев“, град Стара Загора отразена в констативен протокол № 006111/27.02.2019
год. и при извършен обход и оглед на площадката, оградена с телена ограда с
видима площ 3000 кв.м. е констатирано съхранение на 17 броя излезли от употреба
моторни превозни средства, подробно описани по видове и номера на рама.
В конкретния случая с издаденото
наказателно постановление е отразено, че същото е влязло в сила на 25.06.2019
год. В същото няма отбелязване от АНО относно обстоятелството, че нарушителя не
е открит на посочения от него адрес. В административно наказателната преписка е
приложено известие за доставяне от Български пощи, на което не е отразена дата
на получаване/търсене на лицето. Установения от ЗАНН нормативен регламен урежда
реда за уведомяване на нарушителя за изготвените наказателни постановления –
чл.58 от ЗАНН и лимитира хипотезите, при които те влизат в сила – чл.64 от ЗАНН, като разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща към прилагане на НПК
доколкото липсват особени правила за връчване на призовки и съобщения.
Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН императивно урежда начина на връчване на
наказателните постановления, а именно – срещу подпис, което в случая не е
изпълнено. Тази разпоредба цели да гарантира правото на нарушителя да узнае в
какво обвинен и да му бъде осигурена възможност да обжалва издадения
административен акт. Освен срещу подпис, в разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН
е предвидена и друга възможност, приравнена на редовно връчване на издаденото
наказателно постановление – ако нарушителят не е намерен на посочения от него
адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
Съгласно обаче разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, във вр.чл.180 от НПК призовките,
съобщенията и книжата се връчват лично срещу разписка, подписана от лицето, за
което е предназначена, или на пълнолетен член от семейството, а ако няма такъв
на домоуправителя, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение
да ги предаде, в случай че лицето за което е предназначена липсва. Съгласно
чл.58, ал.2 от ЗАНН когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес,
а новият му не е известен, наказващият орган отбелязва това обстоятелство върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
Тези предпоставки са нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и
новият му адрес да е неизвестен. Касае се за кумулативно предвидени в
хипотезата на правната норма предпоставки, поради което за да се прояви
фактическия състав по чл.58, ал.2 от ЗАНН и да се приеме, че е редовно
връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения
адрес, но и същият да е променен и новият му адрес да е неизвестен.
Следователно за да се приложи чл.58, ал.2 от ЗАНН не е достатъчно инцидентното
неоткриване на лицето на посочения адрес, а следва да се установи, че той
трайно не пребивава на този адрес. В процесния случай е изпратено издаденото
наказателно постановление на адреса на управление на фирмата. По делото липсват
доказателства по какъв начин и къде съответния служител е оставил и въобще дали
е оставил на посетения адрес уведомление за наличието на адресирана до лицето
пощенска пратка. Още по-малко пък са налице данни каква информация се е
съдържала в евентуално оставени уведомления и по-конкретно дали от същите става
ясно, че се касае за писмо, съдържащо издадено наказателно постановление. При
това положение не може да се приеме, че лицето е било надлежно уведомено от
служители, че следва да потърси пощенската си пратка. В този случай съдът
намира, че не са били налице предпоставките за връчване по реда на чл.58, ал.2
от ЗАНН, съответно извършеното по този ред връчване се явява нередовно, а
депозираната пред съда жалба – подадена в срок и процесуално допустима.
Независимо от това, доколкото наказателното постановление изобщо не е било
връчено на санкционираното лице, то моментът на подаване на жалбата е без
правно значение, тъй като срокът по чл.59, ал.2 от ЗАНН започва да тече от
връчването на наказателното постановление. Ето защо съдът намира, че следва да
разгледа жалбата и намира същата за процесуално допустима.
За изясняване на обстоятелствата по делото, в хода на съдебното
следствие са разпитани актосъставителя П.Г.П. и свидетелите при съставяне на
акта Т.Г.И. и Р.И.П., от показанията на които се установяват фактическите
обстоятелства, описани в АУАН, касаещи извършената проверка на 27.02.2019 год.,
както и направените от тях констатации, вписани в АУАН, имащи отношение към
настоящото административнонаказателно производство.
В
АУАН е отразено и че на упоменатия терен позиционираните 17 броя леки
автомобила са сериозно увредени в полуразглобено състояние, без регистрационни
номера, с липсващи основни компоненти, като двигатели и други. Посочено е, че в
югозападната част на площадката се съхраняват части и компоненти от
разкомплектованите автомобили, като кардани, части от купета, около 100 броя
гуми със и без джанти, задни мостове, брони, резервоари, както и 32 броя варели
с отработени масла.
За
извършването на дейност по съхранение на излезли от употреба МПС, материали и
компоненти от тях, според чл.35, ал.1, т.1 се изисквало
разрешение, издадено от Директора на РИОСВ Стара Загора и жалбоподателят не
притежава разрешение за дейностите по съхраняване и разкомплектоване на ИУМПС
за площадката с местонахождение град Стара Загора, ж.к.“Кольо Ганчев, ПИ 116003
и към момента на проверката не са представени документи за произхода и
собствеността на ИУМПС.
Така
съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя, който не направил възражения по
отразените в него констатации.
Въз
основа на така съставения АУАН оправомощено длъжностно лице издало атакуваното
наказателно постановление, с което при идентично описани с акта обстоятелства
по нарушението, дата и място на извършването му, както и данни за извършителя,
било наложено административно наказание на основание чл.136,
ал.2, т.3, вр. с чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО и чл. 17 от
Наредбата за излезли от употреба МПС.
АУАН
и НП са издадени от компетентни органи в рамките на материалната и
териториалната им компетентност. НП е съставено в сроковете по ЗАНН, но
вмененото на жалбоподателя административно нарушение не бе доказано в
настоящето производство от административно-наказващият орган, чиято е тежестта
за доказване. Съгласно чл.35,
ал.1 от ЗУО за извършване на дейностите по третиране на отпадъци,
включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) №
1257/2013 се изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I,
т. е. от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите въз
основа на подадено заявление по чл.
68, ал. 1 и сл. ЗУО. В разрешението се посочват местонахождението на
площадката за третиране на отпадъците; видът (кодът и наименованието),
количеството и произходът на отпадъците, които ще се третират, дейностите по
третиране на отпадъците, за всеки вид разрешена дейност по третиране на
отпадъците - техническите и всякакви други изисквания, свързани с разглежданата
площадка; методите и технологиите, които се прилагат за всеки вид разрешена
дейност по третиране на отпадъците; съоръженията и инсталациите, които се
ползват, както и техният капацитет; мерките за безопасност и превантивните
мерки, които се предприемат; мерките за извършване на мониторинг и наблюдение
при необходимост; изискванията за закриване и след експлоатационни грижи при
необходимост; категориите ЕЕО, уреди или видовете батерии и акумулатори съгласно
съответните наредби по чл.13, ал.1, когато се извършват дейности с ИУЕЕО или
НУБА; изискване за постигане на висока степен на енергийна ефективност при
оползотворяване на отпадъци за получаване на енергия в случаите на извършване
на дейност по оползотворяване на отпадъци за получаване на енергия, обозначена
с код R1; изискване съоръженията за рециклиране на кораби да отговарят на
условията на чл.
13, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1257/2013 в случаите, когато е
приложимо; условия за извършване на дейностите по отпадъците. Разрешението на основание
чл.
72, ал. 1 от ЗУО е безсрочно, а за дейности по рециклиране на кораби по
смисъла на Регламент
(ЕС) № 1257/2013 - за срок не по-дълъг от 5 години.
В
Закона
за управление на отпадъците /ЗУО/ в параграф 1 са дадени легалните
определения на отделните дейности, осъществявани с отпадъци. Съгласно § 1,
т. 41 от ДР на ЗУО, "събиране" е натрупването на отпадъци,
включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на
отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци.
Според §
1, т. 42 от ДР на ЗУО "съхраняване" е дейност, свързана със
складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране за срок не
по-дълъг от: а) три години - при последващо предаване за оползотворяване; б)
една година - при последващо предаване за обезвреждане. Според § 1,
т. 43 от ДР на ЗУО, "транспортиране" е превозът на отпадъци, включително
съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се
извършва от оператора като самостоятелна дейност. В ЗУО е дадена легална
дефиниция и на термина "предварително съхраняване" в § 1,
т. 27 от ДР на ЗУО, а именно - дейност по съхраняване на отпадъци при
мястото на образуване до събирането им в съоръжения, където те се разтоварват,
за да се подготвят за последващо транспортиране до друг обект с цел оползотворяване
или обезвреждане. В конкретния случай, "съхраняването", установено от
проверяващите служители на РИОСВ Стара Загора е дейност по
"оползотворяване на отпадъците" с код R 13 - съхраняване на отпадъци
до извършването на някоя от дейностите с кодове R 1 - R 12, с изключение на
временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането
им, посочена изрично в Приложение
№ 2 към §
1, т. 13 от ДР на ЗУО, а не "съхраняване" на отпадъците за
конкретно определен период от време, по смисъла на § 1,
т. 42 от ДР на ЗУО.
"Съхраняването"
на отпадъци, посочено в обжалваното наказателно постановление, предполага
престояването на същите на определено място за определен период от време.
В
случая, според съставения на 27.02.2019 год. констативен протокол с № 006111,
на мястото на извършената проверка несъмнено е установено наличието на отпадъци
от ИУМПС. При последващата проверка на мястото на наличието на отпадъците обаче
такива не са намерени, което е удостоверено с констативен протокол с № 006785
от 18.07.2019 год., т.е. не е установено наличието на отпадъци на
стопанисваната от жалбоподателя площадка за периода от време между двете
проверки, като само наличието на такива би предпоставил извод за извършвано
съхранение на отпадъци на това място. От представените в хода на проведеното
съдебно следствие писмени доказателства – свидетелство за регистрация,
удостоверение за техническа изправност на ППС, фактура, сертификати за произход
на отпадъци от черни и цветни метали, договори за покупко-продажба наотпадъци
от черни и цветни метали, договор запокупко-продажба на отработени масла и
свителески покаания на Е.Ф.Г.и М.К.П. не е несъмнено установено наличието на
отпадъци на площадката, стопанисвана от жалбоподателя за продължителен период от
време, нито са събрани безспорни доказателства, че същата се стопанисва от
жалбоподателя, за да се приеме за несъмнено доказано, че е налице съхраняване
на отпадъци, като част от дейността по третиране на отпадъци, при липсата на
издадено разрешение за целта, съобразно изискването на чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО. В настоящия
случай жалбоподателя е санкциониран по предположение, а именно че с
осъщественото събиране ще извършва дейност по съхранение, поради което е
необходимо да има издадено разрешение по чл.35,
ал.1 от ЗУО. Обвинението не може да почива на предположения, поради което
наказателното постановление е незаконосъобразно. С оглед на гореизложеното,
съдът приема, че е налице неправилно приложение на материалния закон от страна
на административно-наказващият орган. Липсват доказателства за осъществен
признак от обективна страна на административното нарушение /изпълнителното
деяние – "съхранение" по смисъла на § 1,
т 42
от ЗУО/. Следва да се отбележи и обстоятелството, че
административно-наказващият орган носи тежестта да докаже наличието на
фактическите обстоятелства, визирани в наказателното постановление в случая
"съхраняване" на отпадъците. Дори да се приеме, че
административно-наказващият орган е възприел съхранението, като част от
дейността по оползотворяване на отпадъците, то административно-наказващият
орган е следвало текстово да отбележи това обстоятелство в НП, както и да
конкретизира разпоредбата на § 1,
т.44 от ДР на ЗУО, а не да използва термина "съхранение". Не е
налице и временно съхранение поради липса на доказателства за целта, с която са
събрани вещите. С оглед на гореизложеното, съдът счита, че следва да отмени
изцяло обжалваното НП, както незаконосъобразно и неправилно. Не се установява
към датата на първата проверка жалбоподателят да е собственик или ползвател на
имота, нито се доказва, че съхраняваните в посочения поземлен имот автомобили в
различна степен на разкомплектованост са негова собственост. В хода на административно-наказателното
производство не са събрани и доказателства за обстоятелството, че конкретните
автомобили са излезли от употреба. Констатациите в акта се основават единствено
на свидетелските показания на контролните органи, чиито изводи са на база дадените
при проверката сведения, без да е извършена справка относно собствеността и
ползването на имота, както и справка в регистрите на МВР относно собствеността
и регистрацията на намерените в имота автомобили. Твърдението за устно
извършени такива справки не се подкрепя от писмени доказателства. Ето защо
неоснователно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за съхранението на
излезли от употреба МПС без разрешение за дейности с отпадъци, без да е
доказано по несъмнен начин от обективна и субективна страна, че той е извършил
деянието, както и не е индивидуализирано какво точно е изпълнителното деяние –
съхранение, разкомплектоване, третиране или оползотворяване на отпадъци.
С
оглед изложеното са налице основания за отмяна на наказателното постановление и
съдът счита че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1,
пр.3 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №
25
от 10.06.2019 год. на директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ Стара Загора, с което на
“Койчо сервиз“ ЕООД, с ЕИК: ********* на
основание чл.136, ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците е наложено
административно наказание “имуществена санкция“ в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева за
извършено нарушение на чл.35, ал.1, т.1 от Закона за управление на
отпадъците, във вр.чл.17 от Наредбата за излезли от употреба МПС, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: