№ 4
гр. София , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23 в публично заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна В. Ненова Вълканова
при участието на секретаря ЕЛИ Й. ГИГОВА
като разгледа докладваното от Анна В. Ненова Вълканова Търговско дело №
20201100901771 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба вх. № 93123 от 17.09.2020г. на „М.“ АД за
откриване на производство по несъстоятелност при неплатежоспособност,
евентуално свръхзадълженост, на „Обучителен център - Е.“ ЕООД.
Молителят твърди, че има вземане към длъжника по Договор за
настаняване и провеждане на обучения за периода от 24.06.2019г. до
09.10.2019г., сключен на 22.02.2019г., за което е била издадена фактура №
********** от 11.10.2019г. – неустойка за забава в размер на 0.5% на ден
върху главницата, изчислена за периода от 15.11.2019г. до 15.05.2020г. –
25 966. 70 лева (главницата по фактурата е била платена от трето лице на
15.05.2020г.), както и вземания по Договор за настаняване и провеждане на
обучения за периода от 09.10.2019г. до 29.11.2019г., сключен също на
22.02.2019г., за което е била издадена фактура № ********** от 04.12.2019г.
1
– 13 005. 50 лева останала неплатена главница с ДДС след извършено
частично плащане на 22.06.2020г., 237 220. 32 лева неустойка за забава от 6%
на ден върху цялата главница от 26 011 лева, начислена за периода от
20.01.2020г. до 22.06.2020г. и 65 547. 72 лева неустойка за забава в същия
размер върху главницата от 13 005. 50 лева за период от 22.06.2020г. до
16.09.2020г.
Молителят излага още, че длъжникът не оспорва вземанията си, но не ги
погасява, като от „М.“ АД е било образувано предходно производство по
несъстоятелност – т.д. № 533/2020г. на СГС, ТО, VІ-18 състав, приключило с
оттегляне на молбата, поради уговорка за плащане. Длъжникът е спрял
всички плащания и не е в състояние да погаси задълженията си. Дружеството
е и свръхзадължено и няма активи, с които да покрива своите дългосрочни и
краткосрочни задължения.
Молителят иска да бъде постановено решение, с което да се открие
производство по несъстоятелност на „Обучителен център - Е.“ ЕООД поради
неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост, с начална дата - датата
на подаване на исковата молба, а ако съдът прецени, че продължаването на
дейността на длъжника би увредило масата на несъстоятелността, евентуално
ако наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните
разноски, то дружеството да бъде обявено в несъстоятелност. Исканията на
молителя са уточнени с молба от 02.12.2020г. по делото.
Дружеството „Обучителен център - Е.“ ЕООД не е дало становище по
молбата.
Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства,
събраните по делото, включително по почин на съда, доказателства –
писмени доказателства, данни от Агенция по вписванията, Национална
агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и
данните на вещото лице по допуснатата съдебна финансово-икономическа
експертиза, и като съобрази вписванията, заличаванията и обявяванията в
търговския регистър по партидата на търговеца, намира за установено от
2
фактическа страна следното:
„Обучителен център - Е.“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена
отговорност, със седалище в района на Софийски градски съд, регистрирано в
търговския регистър при Агенция по вписванията през 2016г. и с
разнообразен предмет на дейност (обучение, квалификация и
преквалификация на кадри във всички области на образованието, разкриване
и експлоатация на учебно-професионални центрове и др.).
Към датата на приключване на устните състезания по делото
дружеството има изискуеми парични задължения по търговски сделки, както
и непогасени публични задължения, свързани с търговската му дейност.
Задълженията по търговски сделки са включително към молителя – 13
005. 50 лева останало неплатено възнаграждение с ДДС по Договор от
22.02.2019г. Договорът, сключен изрично и писмено, е бил с предмет
настаняване и провеждане на обучения за срок от 07.10.2019г. до 29.11.2019г.,
по график. За сумата на възнаграждението, дължимо от длъжника -
възложител от молителя – изпълнител в срок до 20.01.2020г., е била издадена
фактура № ********** от 04.12.2019г., при пълен размер на вземането от 26
011 лева. Останалата част от задължението е била платена от длъжника на
22.06.2020г.
Договорът от 22.02.2019г.е представен по делото. Също съгласно него
(клаузата на т. 7.1), в случай на неспазване определените срокове
възложителят е дължал на изпълнителя неустойка в размер на 6% дневно
върху дължимата сума.
На 22.02.2019г. между страните е бил сключен писмено и друг договор,
отново с предмет настаняване и провеждане на обучения, но за срок от
24.06.2019г. до 09.10.2019г., провеждани по график. За дължимото
възнаграждение от молителя – изпълнител е била издадена фактура №
********** от 11.10.2019г. за сумата от 28 851. 89 лева, която към
15.05.2020г. е била платена изцяло, макара при забава, тъй като плащането,
съгласно договора, е трябвало да бъде до 15.11.2019г. И в този договор, също
представен по делото, е било уговорено заплащането на неустойка за забава
3
от длъжника. Съгласно клаузата на т. 7.1 от договора, в случай на неспазване
на определените срокове за плащане възложителят е дължал на изпълнителя
неустойка в размер на 0.5% дневно върху дължимата сума.
Публичните задължения на ответното дружество за данъци и
осигурителни вноски са поне 8 109. 49 лева, от които 7 754. 44 лева главница
и 355. 05 лева лихви - ДДС, корпоративен данък, данък върху доходите на
физически лица, от трудови правоотношения, ДОО, вноски за здравно
осигуряване, универсален пенсионен фонд. В този смисъл е изготвената и
представена по делото справки от НАП за актуални задължения към
04.01.2021г. Задълженията са със срок за плащане от 14.02.2020г. и след това.
По делото не е оспорвано, че задълженията са във връзка с търговската
дейност на ответника.
Върху имуществото на ответника са били наложени обезпечителни
мерки по реда на ДОПК с постановление от 20.10.2020г., но няма започнато
принудително изпълнение.
Няма данни за частни държавни вземания на дружеството, както и за
задължения към персонала.
По делото е изслушана съдебна финансово-икономическа експертиза.
Вещото лице по експертизата е работило въз основа на обявяваните годишни
финансови отчети в търговския регистър при Агенция по вписванията за
2016г., 2017г. и 2018г., като този за 2018г., в съставните си части баланс и
отчет за приходите и разходите, е представен и от молителя по делото. След
това в търговския регистър липсват други заявявания и обявявания във връзка
със задълженията на длъжника по ЗСч.
Съгласно посоченото от вещото лице при работата му, други документи
от страна на длъжника не са били представени, въпреки, че се е свързало с
управителя и е изискало представянето им. С доклада по делото съдът е дал
указанията на длъжника да даде съдействие на вещото лице при работата му,
както и че е в негова доказателствена тежест да докаже, че е
платежоспособен.
По-конкретно съгласно заключението на вещото лице, през
4
изследваните години, съгласно изготвените годишни финансови отчети за
2016г., 2017г. и 2018г., дружеството е имало положителен нетен оборотен
(работен) капитал, а финансовият резултат от обичайната дейност е бил
печалба.
Коефициентът на обща ликвидност на дружеството към 31.12.2016г. е
бил 1.000, в норма, и наличните краткотрайни активи са били достатъчни за
покриване на краткосрочните задължения на дружеството.
Към 31.12.2017г., съгласно годишния финансов отчет, този коефициент
вече е бил 0.7500, а към 31.12.2018г. – 1.1183, но сумата се формира от
текущи краткотрайни активи (вземания) в размер на 104 хил. лева, без да се
установява действителното им съществуване и то като краткосрочни
вземания. Съгласно изричното отбелязване в изготвеното заключение, на
вещото лице не са представени оборотна ведомост и аналитични
разшифровки на активите с оглед индивидуализацията им, както и не е
изяснена разликата от предходния отчетен период (към 31.12.2017г.), когато
краткотрайните активи са били посочени в размер само на 9 хил. лева. Т.е. не
се установява разлика - 95 хил. лева на активите (краткосрочни вземания)
към 31.12.2018г. Поради тези изводи на вещото лице коефициентът на обща
ликвидност на длъжника към 31.12.2018г. не може да се приеме от съда
1.1183, съответно повече от единица.
Съдът не приема варианта на заключението на вещото лице с отразяване
на всички претендирани от молителя суми като краткосрочни задължения за
2018г., тъй като двата договора между страните са били сключени през 2019г.
и след това са възникнали задълженията на длъжника по договорите, но при
изложеното по-горе коефициентът за обща ликвидност отново се възприема
от съда под единица.
Също към 31.12.2017г. и към 31.12.2018г. под норма са били
коефициентите на бърза ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна
ликвидност.
За 2018г. под норма са били коефициентите за финансова автономност
и задлъжнялост (0.1183 и 8. 4545), като показател за способността
дружеството да посреща дълготрайните си задължения. В този смисъл също е
5
заключението на съдебната експертиза по делото.
За ответното дружество не се установява към датата на приключване на
устните състезания по делото да разполага с бързоликвидно имущество. В
този смисъл са и поясненията в открито съдебно заседание от 08.12.2020г. на
вещото лице – че това е и към 2019г.
Липсват вписвания, отбелязвания и заличавания по партида на
длъжника в Службата по вписванията, Агенция по вписванията при
Министерство на правосъдието. В този смисъл са данните по постъпило
писмо от Агенция по вписванията.
Няма данни за регистрирани пътни превозни средства пред МВР,
СДВР, Отдел “Пътна полиция“, съгласно писмо вх. № 93375 от 21.10.2020г.
След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на
08.12.2020г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд в 1месечен срок
на сума от 3 000 лева, необходима за покриване на първоначалните разноски
в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, такива разноски
не са били привнесени нито от длъжника, нито от кредитор. Определението е
било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ след заседанието на 08.12.2020г.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по
несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.
Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада
търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично
задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на
търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение
за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и
служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).
6
В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се
направи извод, че ответникът - длъжник е неплатежоспособен.
Към датата на приключване на устните състезания по делото
дружеството има изискуеми парични задължения по търговски сделки,
включително към молителя, както и публичноправни задължения към
държавата.
Тези задължения не са изпълнени, което предполага
неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ).
Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на
финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може
да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са
достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения.
Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена
датата 31.12.2017г.
Съгласно възприетото от фактическа страна, не по-късно от 31.12.2017г.
ответникът - длъжник не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с
наличните краткотрайни активи – коефициентът на обща ликвидност на
дружеството към тази дата е бил под характерната стойност 1. Това е било
изрично според годишния финансов отчет на дружеството за 2017г., но и към
31.12.2018г., съгласно възприетото от фактическа страна, както и след това,
при липсата за събрани данни за финансово-икономическото състояние на
длъжника от 2019г. и понастоящем. По правило коефициентът на обща
ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към
краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на
неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от
краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71
от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). Такава действителна
ликвидност на активите към 31.12.2018г., както и след това, не се
установява.
Без значение е дали след 31.12.2017г. от длъжника са извършвани
плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на
7
плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е
налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на
определени кредитори. Следва да се приеме, че поне от 31.12.2017г. е
настъпило трайно влошаване на икономическото състояние на длъжника.
Не се установява затрудненията на длъжника да са временни, нито той
да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без
опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).
Напротив, длъжникът има освен задължения по търговски сделки и
публични задължения.
Установява се активна легитимация на молителя да иска откриване на
производство по несъстоятелност срещу длъжника – той има към него
задължения, произтичащи от търговска сделка – за 13 005. 50 лева останало
неплатено възнаграждение с ДДС по Договор от 22.02.2019г. за настаняване
и провеждане на обучения за срок от 07.10.2019г. до 29.11.2019г. Сделката е
била сключена от ответника в качеството му на търговец, във връзка с
упражняваното от него занятие (чл. 286, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ).
Не се установява дължимост на неустойка по т. 7.1 от предходния
сключен между страните договор - неустойка за забава в размер на 0.5% на
ден, изчислена за периода от 15.11.2019г. до 15.05.2020г. – 25 966. 70 лева,
върху главница от 28 851. 89 лева и молителят не се легитимира като
кредитор за такива вземания.
Клаузата по т. 7.1 от договора е нищожна, като противоречаща на
добрите нрави, съгласно възприетото по Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010г. по т.д. № 1/2009г., ОСТК на ВКС, че нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора.
В случая неустойката е договорна, за забавено изпълнение (мораторна),
поденна и процентна. Тя е имала общите функции по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД –
обезпечителна и обезщетителна. Не е било предвидено неустойката да се
дължи заедно с обезщетението за вредите от забавата (със законната лихва за
8
забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) и не е имала наказателна функция. Така при
преценката за това дали неустойката се отклонява от общото изискване за
спазване на добрите нрави (чл. 9 от ЗЗД) и дали е в извънмерен размер, се
преценява съответства ли неустойката на дадените й от страните функции –
обезпечителна и обезщетителна, при съобразяване на обстоятелствата при
сключването на договора.
В случая такова съответствие липсва.
Очакваните вреди от неизпълнението на задължението на длъжника да
плати са свързани основно с невъзможността кредиторът да получи
уговореното възнаграждение за предоставените услуги. По общото правило
на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, относно обезщетението при забава на парично
задължение, приложимо като част от естественото съдържание на всеки
договор по българското законодателство, щом страните не са предвидили
друго, такива вреди надлежно се обезщетяват с присъждането на лихва в
размера по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. Така очакваната вреда на кредитора от
забавата на длъжника е била имуществена и в размер съответен поне на
размера на законната лихва за забава, която законодателно е определена за
достатъчна да обезщети вредите от забава при паричен дълг. Уговорената
неустойка в случая е била в размер многократно над размера на законната
лихва за забава за периода (над 10 пъти). При процент 0.5% на ден,
неустойката е достигала стойността на главния дълг за 200 дни. За този
сравнително кратък период след неизпълнението неустоечното задължение е
достигало размера на главното и обезпечителните и обезщетителните
функции на неустойката са били накърнени в разрез с изискванията за
добросъвестност и добри нрави. Или е налице огромен номинален размер на
неустойката, достигнат за сравнително кратък период след неизпълнението и
надвишаване на вредите от порядъка на десетки пъти, липса на краен предел
на неустойката и превръщане на неустоечното задължение в главнично,
което прави неустойката нищожна.
В този смисъл са решения от арбитражната и съдебната практика (ВАД
№ 35/2001г., ВАД № 62/2000г., Определение № 895 от 01.07.2011г. по гр.д. №
1759/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., Определение № 326 от 03.04.2009г. по гр.д.
№ 4588/2008г. по гр.д. № 4588/2008г. на ВКС, ГК, ІV г.о., Решение от
9
15.05.2012г. по т.д. № 220/2012г. на Апелативен съд гр. Варна, недопусната
до касация с решение по т.д. № 991/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.), както и
правната теория (Кристиян Таков, „Към въпроса за намаляването на
неустойката” в Юбилейния сборник в чест на професор Живко Сталев от
2005г.).
Съдът извършва самостоятелна преценка за действителността на
неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на
нищожността (Решение № 247 от 11.01.2011г. по т.д. № 115/2010г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., Решение № 229 от 21.01.2013г. по т.д. № 1050/2011г. на ВКС, ТК,
ІІ т.о., Решение № 252 от 21.03.2018г. по т.д. № 951/2017г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о.).
При нищожността на клаузата за неустойка, кредиторът има право на
обезщетение за забава по общите правила на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (арг. чл. 26,
ал. 4 от ЗЗД), но в случая липсва такова позоваване.
На още по-силно основание нищожна е клаузата за неустойка и по т. 7.1
от другия договор между страните и останалите вземания за неустойка,
претендирани от молителя по делото, също не могат да го легитимират като
кредитор в производството по несъстоятелност - относно вземанията по
договора за настаняване и провеждане на обучения за периода от 09.10.2019г.
до 29.11.2019г. - 237 220. 32 лева неустойка за забава от 6% на ден върху
цялата главница от 26 011 лева, начислена за периода от 20.01.2020г. до
22.06.2020г. и 65 547. 72 лева неустойка за забава в същия размер върху
главницата от 13 005. 50 лева за период от 22.06.2020г. до 16.09.2020г.
Не би могло да се определи дата на неплатежоспособност на ответника
преди 31.12.2017г. Към 31.12.2016г. коефициентът на обща ликвидност на
ответното дружество е съответен на релевантния показател – 1.0000.
Съдът не се произнася по обстоятелства по чл. 742, ал. 1, вр. чл. 607а,
ал. 2 от ТЗ, тъй като те са въведени като основание за откриване на
производство по несъстоятелност от молителя при условия на евентуалност.
Съгласно възприетото по Решение № 174 от 05.12.2011г. по т.д. № 567/2011г.
на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 188 от 04.12.2012г. по т.д. № 323/2012г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., основанията, с които съдът е обвързан, в съответствие с
10
принципа на диспозитивното начало, са неплатежоспособност или
свръхзадълженост съгласно чл. 607а от ТЗ.
По вече възприетото, наличното ликвидно имущество на длъжника не е
достатъчно за покриване на началните разноски в производството по
несъстоятелност. Тези разноски, определени от съда на 3 000 лева, не са били
предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност
с определението от 08.12.2020г.
Предвид всички тези обстоятелства съдът следва да обяви
неплатежоспособността на длъжника, да определи началната й дата, да
открие производство по несъстоятелност, да допусне (постанови) обезпечение
чрез налагане на запор и възбрана, но и да постанови прекратяване дейността
на предприятието на длъжника, да обяви длъжника в несъстоятелност и да
спре производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710 от ТЗ.
Не се установяват обстоятелства, при които продължаването на
дейността на длъжника би увредило масата на несъстоятелността (чл. 630, ал.
2 от ТЗ).
На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една
година от вписване на решението, ако бъде удостоверено, че е налице
достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски
градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски
по несъстоятелността от 3 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не
бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати
производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника
от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).
На молителя са дължими направените разноски за платена държавна
такса от 250 лева и 600 лева разноски за вещо лице (чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 81 от ГПК).
Разноските ще бъдат събрани от масата на несъстоятелността при
евентуално възобновяване на производството по несъстоятелност.
11
Воден от горното
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на “Обучителен център
- Е.“ ЕООД, с ЕИК ****** и със седалище и адрес на управление с. ****, и
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА на 31.12.2017г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на
“Обучителен център - Е.“ ЕООД, с ЕИК ****** и със седалище и адрес на
управление с. ****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на
“Обучителен център - Е.“ ЕООД, с ЕИК ****** и със седалище и адрес на
управление с. ****.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност “Обучителен център - Е.“ ЕООД, с ЕИК
****** и със седалище и адрес на управление с. ****.
ПОСТАНОВЯВА възбрана и запор върху имуществото на “Обучителен
център - Е.“ ЕООД, с ЕИК ****** и със седалище и адрес на управление с.
****.
СПИРА производството по т.д.н. № 1771/2020г. на Софийски градски
съд, Търговско отделение, VІ-23 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство
по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от
вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде
удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по
сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на
първоначалните разноски по несъстоятелността от 3 000 лева.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен
срок от вписването на решението за спиране на производството по
несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще
прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския
12
регистър.
ОСЪЖДА “Обучителен център - Е.“ ЕООД, с ЕИК ****** и със
седалище и адрес на управление с. ****, да заплати на “М.“ АД, с ЕИК ****
и със седалище и адрес на управление гр. София, район “Подуяне“,
ул.“****7, сумата от 850 лева (осемстотин и петдесет лева) разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър при Агенция по
вписванията, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от ТЗ.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на
основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписване в търговския регистър.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-
дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата
по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13