СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Т.а, като разгледа докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. № 9926 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 98872 от 19.04.2019 г. по гр. д. № 72863/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, III
ГО, 113
състав, е отменено, на основание чл. 357 КТ, дисциплинарното наказание „забележка“,
наложено на Г.И.С., ЕГН **********, със Заповед № 327/17.10.2018 г. на
председателя на С.П.НА Р.Б..
С решението С.П.НА Р.Б., е осъдена да заплати
на Г.И.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 800 лв. – разноски по делото.
С решението С.П.НА Р.Б., е осъдена да заплати
по сметка на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 80 лв. – държавна такса.
Срещу
така постановеното решение, с което предявеният иск е уважен,
е подадена въззивна жалба от ответника С.П.НА Р.Б., в която са развити съображения за неправилност на
атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а исковата претенция да бъде отхвърлена. Въззивникът твърди, че наложеното
на ищеца, със Заповед № 327/17.10.2018 г. на председателя на С.П.НА Р.Б.,
дисциплинарно наказание „забележка“ е отменено от съда на формално основание. Изразява
несъгласие с възприетия от първоинстанционния съд извод, че дисциплинарното
наказание е наложено извън двумесечния преклузивен срок от откриване на
нарушението. Сочи, че противно на възприетото от съда в обжалваното решение,
срокът по чл. 194, ал. 1 КТ е започнал да тече от 09.08.2018 г., от когато
работодателят – председателят на С.П.НА Р.Б., като субект на дисциплинарна
власт, е узнал за извършеното нарушение. Поддържа, че неправилно, в нарушение
на материалния закон, в обжалвания акт, съдът е счел, че двумесечният срок, от
който за работодателя възниква задължението да наложи дисциплинарно наказание,
започва да тече от 03.07.2018 г., с доводи, че на тази дата, не до знанието на
субекта на дисциплинарна власт, какъвто е единствено председателят на Сметна
палата на РБ, е доведено извършеното дисциплинарно нарушение, а до неговия
заместник, който обаче не разполага с правомощия да налага дисциплинарни
наказания, тоест последният не е субект на дисциплинарна отговорност. Предвид
горното, излага, че едва от момента на узнаване от страна на председателя на
ответника за извършеното нарушение на трудовата дисциплина /09.08.2018 г./, е
започнал да тече предвиденият в закона преклузивен срок, в който работодателят
трябва да упражни дисциплинарните си правомощия и накаже дисциплинарно
провинилия се работник/служител. Сочи, че двумесечният срок е изтекъл на
19.10.2018 г. /съобразявайки периода, през който ищецът е ползвал платения си
годишен отпуск/, и доколкото процесната заповед, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“
е от 17.10.2018 г., то същата е издадена в срок, в съответствие с изискванията
на закона.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Г.И.С., с който жалбата се оспорва и се моли
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Излага се, че решението е
правилно и обосновано, като при постановяването му, първоинстанционният съд е
обсъдил всички доказателства по делото. Поддържа се и, че същото е постановено
в съответствие със закона и съдебната практика. Сочи, че съгласно разпоредбата
на чл. 25, ал. 2 ЗСП, заместник-председателят на Сметната палата, е субект на
дисциплинарна власт. Претендира се и присъждането на
сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално
допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно като краен
резултат, но по съображения, различни от изложените в него. Във връзка с доводите, наведени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС,
III Гражданско отделение, 113 състав е бил
сезиран с конститутивен иск, с правно основание чл. 357,
ал. 1 КТ.
Проверката на законността на наложеното
дисциплинарно наказание съобразно принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца
основания за незаконност. При оспорване на наложено наказание като незаконно,
съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които
/според наказаното лице/ опорочават волеизявлението за налагане на
дисциплинарното наказание. Съдът не може да основе решението си по иск за
отмяна на наложено дисциплинарно наказание на факти, които опорочават,
отлагат или погасяват оспорваното право, но не са посочени от ищеца в исковата
молба, защото по иска по чл. 357 КТ съдът няма служебно задължение да следи за
нито един факт, който поражда правото на работодателя да налага дисциплинарни
наказания или надлежното му упражняване /в този смисъл решение № 23 от
02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение, касаещо иска по чл. 344 КТ, но приложимо и към исковете по чл. 357,
ал. 1 КТ/.
Ето защо /предвид
изложените в исковата молба основания за незаконност/, по настоящото дело в тежест на ответника е да докаже, че са
спазени формалните изисквания за ангажиране на дисциплинарната отговорност /че
е наложил наказанието с връчване на мотивирана писмена заповед, спазване на
предвидените срокове, изискване на обяснения/, както и че ищецът виновно е
извършил описаното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и наложеното за него наказание се явява
съответно.
За да постанови
обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че дисциплинарното
наказание на ищеца е наложено след изтичане на двумесечния преклузивен срок от
откриване на нарушението по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ, поради което е счел,
че процесната заповед е незаконосъобразна, и като такава следва да се отмени
само на това основание, без да е необходимо спорът да се разглежда по същество.
Настоящият състав
на съда не възприема извода на първостепенния съд за нарушаване процедурата по
чл. 194 КТ.
Съгласно разпоредбата
на чл. 194, ал. 1 КТ, дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. Съотношението между двата срока е
следното: ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не
може да се приложи едногодишният срок; ако е изтекъл едногодишният срок от
извършването, то той поглъща двумесечния срок от откриване на нарушението. „Откриване
на нарушението”, по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ, означава узнаване от субекта
на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в
съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на
извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от
обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Именно в
рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване
на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав,
работодателят следва да извърши съответните необходими допълнителни проверки за
пълното изясняване на случая, като в тази връзка следва и да изслуша работника
или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере посочените от
него доказателства, да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да
определи вида му, както и да връчи заповедта за дисциплинарно наказание на
работника или служителя. След изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно
наказание, ако не е упражнено, се преклудира.
Оплакването и
съображенията във въззивната жалба за неправилност на извода на първоинстанционния съд за
неспазването от ответника-работодател на
двумесечния срок по чл. 194 КТ за налагането на дисциплинарното наказание „забележка” на ищеца, са
основателни. В случая, с процесната заповед № 327/17.10.2018 г., връчена на
ищеца на 19.10.2018 г., той е наказан за това, че като одитор, въз основа на възложено, със
Заповед № ОД – 05-01-016/19.10.2017 г. на заместник-председателя на Сметна палата
на РБ, участие в одит за съответствие при управлението на публични средства и
дейности в одитирания обект – Комисия за финансов надзор /КФН/, със срок до
06.03.2018 г., е публикувал снимка от работното си място в КФН, на 18.06.2018
г., в профила си във „Фейсбук“, документираща условията му на работа, с което е
нарушил разпоредбата на т.1.1 от раздел
„Основни етични ценности“ на Етичния кодекс на Сметната палата, приет с решение
№ 153 от 31.05.2018 г., съгласно която разпоредба служителите на Сметната
палата на РБ трябва да бъдат етични в поведението си на работното място и извън
него, като избягват всякакви обстоятелства, които биха уронили престижа или
доброто име на Сметната палата. Видно от приложеното по делото писмо, с вх. №
37-09-6/03.07.2018 г. заместник-председателят
на Сметна палата на РБ – Т.Т., е бил уведомен от Главния секретар на КФН за
неоторизирана публикация в социалните медии от член на одитен екип на Сметна
палата на РБ, извършена на 18.06.2018 г. в социалната мрежа „Фейсбук“ от личния
профил на ищеца Г.С., с която същият е предоставил снимков материал от
работното си място в КФН. В цитираното писмо е изразено становището на КФН за
неуместност на поведението на служителя на ответника и се призовава за
предприемане мерки за недопускане на повторни нарушения. От представената към
делото докладна записка, с вх. № 37-09-6/09.08.2018 г., става ясно, че заместник-председателят
на Сметната палата на РБ – Т.Т., е уведомил председателят на Сметната палата за
получен сигнал от КФН свързан с неоторизирана публикация в социалните медии от
член на одитен екип на Сметна палата на РБ, а именно от ищеца Г.С., заемащ
длъжността „главен одитор“ и ръководител на одитен екип от Сметна палата. Във
въпросната докладна записка, е предложено да бъдат предприети съответни
действия по изясняване на създалата се ситуация. При тези обстоятелства по делото, районният съд неправилно – в нарушение на чл. 194,
ал. 1 КТ, е приел, че с писмо, с вх. № 37-09-6/03.07.2018 г. от Главния секретар на КФН, ответникът-работодател Сметна палата на РБ, е
бил уведомен за извършената от ищеца на 18.06.2018 г. публикация в социалната
мрежа на снимков материал от работното му място в КФН, поради което и е счел,
че на дата 03.07.2018 г., ответникът е узнал за извършеното нарушение на
трудовата дисциплина, съответно срокът по чл. 194, ал. 1 КТ е започнал да тече
от тази дата. Както бе посочено по-горе откриване на нарушението, по смисъла на
чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на
нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци –
субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените
индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които
го квалифицират като нарушение. В случая обаче, на 03.07.2018 г. за
извършеното от ищеца, е узнал не субектът на дисциплинарната власт, какъвто е единствено
председателят на Сметната палата, а неговият заместник-председател, който не
разполага с дисциплинарни правомощия. Титулярът на дисциплинарната отговорност
– председателят на Сметна палата на РБ, е узнал за извършеното нарушение едва
на 09.08.2018 г., когато последният е бил уведомен от своя заместник, с
цитираната по-горе докладна записка, за извършената неоторизирана публикация в
социалните медии от член на одитен екип на Сметна палата на РБ, а именно от
ищеца Г.С.. С оглед на
това, първостепенният съд неправилно е
приел, че срокът по чл. 194,
ал. 1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание е започнал да тече от дата
03.07.2018 г., а не от 09.08.2018 г., на която дисциплинарно-наказващият орган,
а такъв би могъл да е единствено председателят на ответника, е узнал за
извършеното дисциплинарно нарушение. Не би могло да се приеме, че с
уведомяването на заместник-председателя на Сметната палата – Т.Т., посредством
писмото, адресирано до него от Главния секретар на КФН /от 03.07.2018 г./, е
налице откриване на нарушението по см. на чл. 194, ал. 1 КТ, съответно узнаване
от субекта на дисциплинарната отговорност на нарушаването на трудовата
дисциплина, доколкото липсва изрично упълномощаване от страна на работодателя
/председателя на Сметната палата/ за натоварване на други лица с функциите му
на дисциплинарно-наказващ орган, поради което няма как да се застъпи
становището, че с такива дисциплинарни правомощия изначално е разполагал
заместник-председателят. В такъв смисъл, с оглед липсата на надлежно
упълномощаване на заместник-председателя на Сметната палата последният да
осъществява функциите по ангажиране на дисциплинарната отговорност на
работниците/служителите, то същият не е субект на дисциплинарната отговорност,
съответно ирелевантен е моментът на неговото уведомяване, с оглед преценката за
спазване на сроковете по чл. 194 КТ.
Уведомяването чрез
докладната записка, изходяща от заместник-председателя на Сметната палата
и адресирана до работодателя – председател на
Сметната палата, на дата 09.08.2018 г., това е моментът
на узнаване от субекта на дисциплинарна власт - работодателя на установеното в
съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина. /Така решение № 367 по
гр.д. № 108/2011 г., ІV г.о., ВКС/. При възприетия погрешен извод, че срокът по чл.
194, ал. 1 КТ е започнал да тече от 03.07.2018 г., когато уведомен за
нарушението на трудовата дисциплина е заместник-председателят на Сметната
палата, районният съд е мотивирал, че двумесечният срок за налагане на
дисциплинарно наказание е изтекъл на 13.09.2018 г., и доколкото процесната
заповед е издадена на 17.10.2018 г. и връчена на ищеца на 19.10.2018 г., то
наложеното наказание се явява незаконно.
По-изложените
по-горе мотиви, че за субект на дисциплинарната отговорност следва да се
разглежда единствено председателят на Сметната палата, доколкото в случая няма
друго лице, упълномощено
по надлежен ред, да изпълнява функциите му на такъв, то моментът на откриване на
нарушението, съответно узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на
трудовата дисциплина, е довеждане до знанието на председателя на ответника, чрез докладна записка
от 09.08.2018 г., за получен сигнал от КФН свързан с неоторизирана публикация в
социалните медии от служителя Г.С.. И съответно срокът по чл. 194 КТ следва да
се брои от тази дата. Съблюдавайки предвидения в разпоредбата 2-месечен срок от
откриване на нарушението, за който момент вече бе изяснено, че е узнаването от
председателя на Сметната палата, на дата 09.08.2018 г., за публикацията на
ищеца в социалните медии, и като се вземе предвид ползваният от ищеца платен
годишен отпуск за периода 27.08.2018 г. – 10.09.2018 г., то въззивният съд
намира, че при ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, са
спазени предвидените по чл. 194 КТ срокове.
Настоящият
въззивен състав намира, че при налагане на дисциплинарното наказание са спазени
формалните изисквания за това – заповедта е издадена от лице, притежаващо
работодателска власт; изискани са писмени обяснения на ищеца. Твърдяното
нарушение е описано от обективна страна с всички индивидуализиращи го признаци
/време, място на извършване, нарушено задължение/; наказанието е наложено в
срока по чл. 194, ал. 1 КТ.
С процесната
заповед на ищеца е наложено дисциплинарно наказание за това, че като одитор, въз основа
на възложено, със Заповед № ОД – 05-01-016/19.10.2017 г. на
заместник-председателя на Сметна палата на РБ, участие в одит за съответствие
при управлението на публични средства и дейности в одитирания обект – Комисия
за финансов надзор /КФН/, със срок до 06.03.2018 г., е публикувал снимка от
работното си място в КФН на 18.06.2018 г., в профила си във „Фейсбук“,
документираща условията му на работа, с което е нарушил разпоредбата на т.1.1 от раздел „Основни
етични ценности“ на Етичния кодекс на Сметната палата, приет с решение № 153 от
31.05.2018 г., съгласно която разпоредба служителите на Сметната палата на РБ
трябва да бъдат етични в поведението си на работното място и извън него, като
избягват всякакви обстоятелства, които биха уронили престижа или доброто име на
Сметната палата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения. За да е законосъобразно наложено наказанието, е
достатъчно работодателят да е спазил едно от алтернативно посочените в закона
изисквания. Не се спори между страните, а се установява и от представеното по делото писмено искане, че на
02.10.2018 г. на ищеца е връчена покана да даде обяснения по следните въпроси: 1.
Поради каква причина заснемате работното Ви помещение в КФН, където Ви е
възложено извършване на одит, съгласно Заповед № ОД-05-01-016 от 19.10.2017 г.
и публикувате снимката във „Фейсбук“?; 2. С каква цел публично афиширате
условията Ви на труд в институцията, която одитирате? Публикуваната снимка има
ли за цел оплакване/несъгласие от/с предоставените Ви условия на труд в КФН?; и
3. Как бихте обяснили неспазването от Ваша страна на задължението, разписано в
раздел „Основни етични ценности“, т.1.1 от Етичния кодекс на Сметната палата,
съгласно което служителите на Сметната палата на РБ трябва да бъдат етични в
поведението си на работното място и извън него, като избягват всякакви
обстоятелства, които биха уронили престижа или доброто име на Сметната палата?
Противно на изложеното от ищеца разпоредбите на КТ не предвиждат задължение за
работодателя в заповедта налагане на дисциплинарно наказание да обсъжда
изложеното от работника/служителя в писмените обяснения, поради което липсата
на такова не е основание за незаконност на наложеното наказание. Противно на
възраженията на ищеца, в поканата деянието е описано по начин, позволяващ на
служителя да се защити, което последният е и сторил /в представените по делото
писмени обяснения ищецът подробно е изложил защитната си теза/. Впоследствие
описаното в поканата деяние е възпроизведено и в заповедта, с която е наложено
наказанието, поради което и неоснователно е възражението на ищеца за
неидентичност на деянието, за което са му поискани обяснения, и това, за което
е наказан.
Неоснователни са оплакванията на ищеца във
връзка с нарушаване на процедурата по чл. 195 КТ. Съгласно разпоредбата
на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога
е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Липсата на който и да е от тези реквизити /с изключение на правната
квалификация на нарушението/ нарушава правото на защита срещу дисциплинарното
наказание на работника, а от друга страна прави невъзможна проверката на
законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът.
Съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с
всичките обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването
на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му.
В процесната заповед деянието, вменено на служителя, е описано съобразно
изискванията на чл. 195, ал. КТ по начин, позволяващ както защитата на
работника, така и преценката за законосъобразност, която следва да извърши
съдът. Съобразно чл. 195, ал. 1 КТ работодателят е посочил и
законовите текстове, под които счита, че се подвежда нарушението, но
евентуалното несъответствие между последните и правната им квалификация само
по себе си не води до незаконност на наложеното дисциплинарно наказание, а е от
значение дали описаното деяние принципно представлява нарушение на
трудовата дисциплина, обосноваващо дисциплинарно наказание.
По въпроса,
извършено ли е вмененото деяние, съдът намира следното:
Основната защитна
теза на ищеца, изложена в писмените обяснения, достигнали до работодателя на 08.10.2018
г., е, че в деня, в който е извършена публикацията в собствения му профил в
социалната мрежа „Фейсбук“, се е намирал на работното си място в одитирания
обект КФН, където довършвал проверката, с която се бил захванал, като по това
време /след 17.30 ч./, имало проливен дъжд, вследствие на който сградата на КФН
се наводнила. Излага, че от осветителното тяло над него започнало да се стича
вода, поради което се обърнал към служители на КФН с призив за съдействие, като
сам преместил служебния лаптоп, с който разполагал, отстранил и изключил всички
разклонители в помещението, преместил бюрото, за да не се стича вода и към
останалите мебели в помещението, изключил и намиращия се в близост принтер, за
да не се повреди. Поддържа, че взел всички мерки за обезопасяване на техниката
и оборудването, след което потърсил отговорник по поддръжката в сградата за
подаването на сигнал за настъпилия теч. Сочи, че в резултат на силна емоция,
доближаваща се до уплах от
последствията, в случай, че до осветителното тяло, от което се стичало вода
достигне електричество, инстинктивно и емоционално, направил снимка от
ситуацията, и я публикувал в собствения си личен профил във „Фейсбук“, с цел
онагледяване на размера на бедствието и отражението му върху сградите в гр.
София. Излага, че неведнъж бил отправял сигнали за проблеми, свързани с некачественото
строителство в сградата на Сметната палата. Изрично заявява, че профилът му в
социалната мрежа „Фейсбук“, не е публичен, като потребители на информацията,
която публикува, са ограничен кръг от хора /в тази връзка са и показанията на
свидетелката Ивелина Жечева, която заявява, че опитът да осъществи контакт с
ищеца във „Фейсбук“, бил неуспешен, доколкото профилът му бил „заключен“ и не е
успяла нито да разгледа профила му, нито да види каквото и да е било от
съдържанието на личната му страница/. С категоричност в обясненията си ищецът
сочи, че публикуването на снимката е в резултат на моментно емоционално
състояние, вследствие на изпитания уплах, като целта на публикацията не е
резултат на несъгласие и/или оплакване от условията, създадени за изпълнение на
служебните задължения, нито има за цел да създаде представа за условията, в
които се работи. По предназначение следвало да онагледи размера на нанесените
щети от бурята и качеството на строителството. На поставения в поканата за
даване на писмени обяснения въпрос № 3, отговаря, че стореното от негова страна
не е с цел уронване престижа и доброто име на ответника, както и на която и да
е друга държавна институция, като в нито един момент от негова страна не била
демонстрирана нелоялност към ръководството на Сметната палата на РБ. Сочи, че досега
не е случвало да „изнася“ проблемите извън Сметната палата и да ги прави
публично достояние – чрез медии или по друг начин. Твърди, че не си е
позволявал да злоупотребява с доверието на което и да е от ръководствата на
Сметната палата или да дава гласност на случващото в институцията или в
одитираните обекти. В заключение излага, че публикацията е извършена в личния
му „Фейсбук“ профил, до който достъп имат ограничен кръг от хора, както и че
същият е силно защитен. Изрично сочи, че във въпросната публикация никъде не се
споменава мястото, където е направена, а към настоящия момент е свалена от
личната му „Фейсбук“ страница.
В настоящия
случай, основанието обосновало издаването на процесната заповед № 327/17.10.2018 г. за налагане
на дисциплинарно наказание „забележка“ видно от мотивите на същата, е извършването от страна на
Г.И. С. на нарушение
на трудовата дисциплина, изразяващо се в публикуване на снимка от работното
си място в КФН, на 18.06.2018 г., в профила си във „Фейсбук“, документираща
условията му на работа, което поведение представлява неизпълнение на разпоредба
от Етичния кодекс на Сметната палата, приет с решение № 153 от 31.05.2018 г., по-конкретно
т.1.1 от раздел „Основни етични ценности“, а задължението за спазване на
Етичния кодекс на Сметната палата било записано в чл. 25, ал. 3 ЗСП, както и в
чл. 33, ал. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред.
Ищецът не отрича,
че е направил процесната публикация в собствената си „Фейсбук“ страница. В случая обаче поведението на
ищеца не съставлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.
187, т. 10 от КТ. Не е доказан фактическият състав на дисциплинарното
нарушение, за което е наложено наказанието. Съвкупният анализ на събрания в процеса
доказателствен материал не може да обоснове извод на въззивния съд за
законосъобразност на наложеното на служителя дисциплинарно наказание. Не се установява
по несъмнен начин обстоятелството, че ищецът е извършил посоченото в процесната
заповед нарушение на трудовата
дисциплина, което да е основание за
налагане на дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 1 КТ- забележка. Описаните в
процесната заповед действия, квалифицирани от работодателя- ответник, като
извършени от ищеца дисциплинарни
нарушения, не могат да бъдат подведени под диспозицията на цитираните по- горе
нормативни разпоредби и съответно- да бъдат квалифицирани, като дисциплинарни
нарушения по смисъла на чл. 186 КТ, определящ дефинитивно, че нарушение на
трудовата дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите задължения, и по
смисъла на чл. 187 КТ, в който са посочени конкретните дисциплинарни
нарушения, обосноваващи ангажирането на дисциплинарна отговорност. Ангажираните
от работодателя - ответник в тази насока доказателства не са годни и достатъчни
да установят наличието на горепосочените дисциплинарни простъпки. Въззивният съд
намира, че поведението на ищеца не може да се квалифицира като такова, с което
е уронен престижът или доброто име на ответника работодател. От действията на
ищеца, изразяващи се в публикация в социалната мрежа, чрез заснемане на
текущите условия на работа, такива каквито са били те към момента на настъпило
обективно събитие в действителността - наводнение, не може да се направи
заключение, че поведението на служителя е в разрез с възприетите етични норми
на поведение, които следва да се спазват както по време на работния процес,
тоест касаещите изпълнение на служебните задължения, така и извън него. Онагледяването
на ситуацията на работното място, чрез възпроизвеждането й като снимка в
социалната медия, не би могло да доведе до уронване престижа на одитирания
обект, на чиято територия е извършена публикацията, доколкото случилото се не е
поставено в зависимост от волята нито на служителя, нито на самата КФН, затова конкретните
условия на труд имат за свой първоизточник настъпилия теч, а не поведението на
служителя. Отразяването от последния на ситуацията като обективен факт от действителността, не е
довело до уронване престижа на одитирана институция – КФН. На още по-силно
основание не би могло да се приеме, че публикацията е довела до накърняване
доброто име на самия работодател – Сметна палата на РБ, който бил възложил извършването
на одита в контролирания обект.
Предвид изложеното
по-горе съдът намира, че наложеното с процесната заповед дисциплинарно
наказание „забележка” е незаконно.
Макар да не
достигна до извод, че е извършено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина,
то за пълнота следва да се посочи, че дори поведението на ищеца да съставляваше
дисциплинарно нарушение, съдът намира наложеното наказание за незаконно
поради нарушение на изискването за съответност на наложеното наказание и
извършеното нарушение. Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на наказанието
работодателят следва да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено то, както и поведението на служителя. Преценката на
тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на
извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за
работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. При преценката на въпроса за съответността на наказанието и установеното
нарушение съдът взема предвид обстоятелството, че публикацията на ищеца касае
обективно състояние на работното помещение, настъпило в действителността, а
именно теч от проливен дъжд,
онагледяването на който факт от действителността нито зависи от субективната
оценка и преценка на служителя, нито би могъл да бъде „пречупен“ през
собствената му представа за състоянието на сградата, помещенията, качеството на
строителството и пр. Съдът отчита и поведението на ищеца насочено към
преодоляване възможността да настъпят по-сериозни последици от настъпилия теч,
както и причините, поради които служителят е публикувал снимка на мястото,
където е изпълнявал служебните си задължения към онзи момент, а именно уплах и
страх от възможността за настъпване на по-неблагоприятни последици. В случая
еднократния характер на извършеното, с оглед своята тежест и значимостта на
неизпълнените трудови задължения, не е достатъчно, за да обоснове дори и
най-лекото наложеното от работодателя наказание „забележка". Предвид
изложеното съдът намира че, дори и най-лекото предвидено в закона дисциплинарно
наказание, каквото е наложено в настоящата хипотеза – а именно „забележка“, се
явява несъразмерно тежко. Не на последно място работодателят е следвало да
оцени още еднократния характер на извършеното, обстоятелството, че служителят
не е бил наказван дисциплинарно, както и че от поведението на ищеца не са
настъпили нито е имало опасност да настъпят вреди.
По
разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която е представила списък по
чл. 80 ГПК и претендира заплащането на сумата от 250 лв. за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. С оглед представения
договор за правна защита и съдействие, съдът намира, че е доказано заплащането
им. Направеното от въззивника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Минимално предвиденият размер на възнаграждението съгласно чл.
7, ал. 1, т. 4 НМРАВ е 600 лв., с оглед на което уговореното и заплатено възнаграждение от 250 лв., което е под минималните размери, предвидени в НМРАВ, и като се съобрази правната и фактическа сложност на
делото, то съдът намира, че същото не следва да бъде редуцирано, и не се явява прекомерно.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 98872 от 19.04.2019
г. по гр. д. № 72863/2018 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 113 състав.
ОСЪЖДА С.П.НА Р.Б., да заплати на Г.И.С., ЕГН **********, сумата от 250 лв.,
представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.