№ 15148
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110130491 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца П. Г. В. срещу „Дружество за касови услуги“ АД
/универсален правоприемник на ДКУ – Инкасо“ ЕАД/ следните искове: конститутивен
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца, извършено със Заповед №
264/31.03.2023г.; конститутивен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за
възстановяване на заеманата до прекратяването длъжност Експерт „Поддръжка на
автомобили“ към отдел „Инкасо“; осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 13 882,52 лева (съгласно допуснато
на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на иска в съдебно заседание от
14.05.2024г.), представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода 04.04.2023г. – 04.10.2023г., ведно със законната
лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане; осъдителен
иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 259,81 лева (съгласно допуснато на
основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на иска в съдебно заседание от 14.05.2024г.),
представляваща лихва за забава върху главницата за обезщетение за оставане без
работа за периода от 04.04.2023г. до 01.06.2023г., както и предявени в условията на
евентуалност: осъдителен иск с правно основание чл.220, ал.1 КТ, за сумата 4582,14
лева (съгласно допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на иска в съдебно
заседание от 14.05.2024г.), представляваща остатък от дължимо обезщетение при
прекратяване на правоотношението за неспазен срок на предизвестие - за 2м., ведно
със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане;
осъдителен иск с правно основание чл. 222, ал.1 КТ за сумата 2490,70 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа, поради уволнението на
служителя, чрез съкращаване на щата за 1м., ведно със законната лихва считано от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът П. Г. В. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника
1
„Дружество за касови услуги“ АД /универсален правоприемник на „ДСК – Транс
Секюрити“ ЕООД/ по силата на трудов договор № 826/14.11.2016г. Поддържа, че на
03.04.2023г. работодателят му връчил едновременно предизвестие № 263/31.03.2023г.
за прекратяване на трудовия договор и Заповед № 264/31.03.2023г., с която считано от
04.04.2023г. се прекратява трудовоправната връзка на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ.
Излага съображения, че уволнението му е незаконосъобразно, тъй като не е налице
реално съкращаване на щата, както и не е извършен подбор съобразно критериите на
чл. 329 КТ. Намира, че атакуваната заповед е опорочена, доколкото е сгрешено ЕГН-то
на работника. В условията на евентуалност и в случай на установяване законността на
уволнението, излага че работодателят не е спазил срока за предизвестие, поради което
му се дължи остатък от обезщетение на основание чл.220, ал. 1 КТ – за още два
месеца, както и обезщетение по чл.222, ал.1 КТ при прекратяване на
правоотношението, поради съкращаване на щата в размер на 1 брутно трудово
възнаграждение в размер на 2300,20 лева. Претендира
разноски.
Ответникът „Дружество за касови услуги“ АД в срока по чл. 131 ГПК е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, като твърди
уволнението да е законосъобразно извършено. Не оспорва наличието на трудово
правоотношение с ищеца, изменяно с посочените допълнителни споразумения, както и
прекратяването на трудовия договор с процесната заповед № 264/31.03.2023г. на
посоченото основание – чл.328, ал.1, т.2, предл. 2 КТ. Поддържа, че е налице е реално
съкращаване на щата, като излага подробни съображения в тази насока. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2
КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение, което е
било прекратено, а в тежест на ответника – работодател е да докаже предпоставките,
обуславящи възникването на правото на уволнение на избраното от него основание и
надлежното му упражняване.
С оглед наведеното конкретно основание в тежест на ответника е да установи
при условията на пълно и главно доказване и при кумулативна даденост следните
предпоставки: 1) съкращаване на заеманата от ищеца длъжност, което да е реално, т.е.
трудовите функции на съответната длъжност да са премахнати или преразпределени
на други длъжности, които се различават съществено от съкратената; 2) длъжността да
е съкратена с акт на компетентен орган, който 3) да предшества по време прекратяване
на трудовото правоотношение с ищеца и 4) работодателят да е извършил подбор, в
случаите, в които такъв е необходим.
Безспорно между страните по делото е, че са били обвързани от валидно
трудово правоотношение по безсрочен трудов договор, по което ищецът е заемал
длъжността Експерт „Поддръжка на автомобили“ към отдел „Инкасо“, както и че
същото е прекратено със Заповед № 264/31.03.2023г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. 2 КТ – съкращаване в щата. По отношение доводите на ищеца за опорочаване
на акта на работодателя, поради грешно посочване на ЕГН – то му, съдът счита, че
доколкото документът съдържа трите имена на ищеца - П. Г. В. и заеманата от него
2
длъжност е налице достатъчна индивидуализация на адресата на атакуваната заповед,
съответно волята на работодателя е достигнала до служителя, което обстоятелство е
удостоверено със собственоръчния подписа на последния. В този смисъл съдът
приема, че се касае за допусната техническа грешка от външна страна на заповедта,
която не е от естество самостоятелно до обоснове извод за незаконност на
уволнението.
Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.2, пр.2 КТ работодателят може да
прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или
служителя, при съкращаване на щата. Щатът представлява общият брой на наетите
работници и служители и тяхното разпределение в неговите звена по трудови функции
и длъжности. В зависимост от управлението на предприятието и степента на неговата
самостоятелност щатът се утвърждава еднолично от работодателя или от определен
компетентен орган. Съкращаване на щата е налице, когато се намаляват, премахват
занапред отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите, като
са ирелевантни причините за това. Правото на работодателя да прекрати трудовия
договор с работника на основание чл.328, ал.1, т. 2, предл. 2 КТ възниква след валидно
взето решение за съкращаване на щата. Изготвянето на щатно разписание въз основа
на взетото решение за промяна в щата е последваща техническа дейност, която няма
отношение към законността на уволнението. Потестативното право да прекрати
трудовия договор извънсъдебно с едностранно волеизявление възниква след вземане
на решението за съкращаване на щатната бройка за длъжността, поради което, след
изпълнение на въведените в КТ изисквания (предварителната закрила по чл.333 КТ
или провеждане на подбор по чл.329 КТ – когато такива са приложими), работодателят
може да пристъпи към упражняване на правото да прекрати трудовия договор
законно.
От приложен по делото Протокол № 94 от заседание на Съвета на директорите
на „ДКУ – Инкасо” ЕАД, проведено на 16.02.2023г. се установява, че по т. 1 от
дневния ред - Промяна на щатното разписание по длъжности на „ДКУ –Инкасо” ЕАД,
в подт. 9 е прието решение за – Преобразуване на дирекция „Инкасо“ в отдел
„Инкасо“, като се увеличава щата на отдел „Инкасо“ с обща численост 4 щатни
бройки на 6 щатни бройки, като: 1 щатна бройка за длъжността „Директор“ се
преобразува в 1 щатна бройка за длъжност „Ръководител отдел“; 1 щатна бройка за
длъжността Мениджър „Касова дейност“ се преобразува в 1 щатна бройка за длъжност
Експерт „Инкасова дейност“; 1 щатна бройка за длъжността Експерт „Касова
дейност“ се преобразува в 1 щатна бройка за длъжност Експерт „Поддръжка на
автомобили“; запазва се щата на длъжността Мениджър „Инкасова дейност“;
Разкриват се 2 щатни бройки за длъжността Експерт „Мониторинг на инкасовата
дейност“.
От приложен по делото Протокол № 96 от заседание на Съвета на директорите
на „ДКУ – Инкасо” ЕАД, проведено на 27.03.2023г. се установява, че по т. 1 от
дневния ред – Промяна на щатното разписание по длъжности на „ДКУ –Инкасо” ЕАД
е прието решение считано от 01.04.2023г. за намаляване щата на отдел „Инкасо”, с
обща численост от 6 /шест/ щатни бройки на 5 /пет/ щатни бройки, като се съкращава
1 щатна бройка за длъжността Експерт „Поддръжка на автомобили”. Ирелевантни за
валидността и настъпването на правното действие на така взетото решение са
доводите на ищеца, наведени с уточнителната му молба от 14.02.2024г., касаещи
присъствието на членовете на Съвета на директорите на това заседание, както и
момента и начина на подписване на протокола от него. Това е така, тъй като съгласно
3
правилата на чл. 238, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, регламентиращи правилата за кворум и
мнозинство при провеждане на заседанията на колективните органи на акционерните
дружества, за да бъде надлежно проведено заседанието, е необходимо участието -
лично или чрез представител, на поне половината от членовете на съвета, като
решенията се приемат с обикновено мнозинство, които правила в случая, дори да се
приеме, че Владислав Николов не е присъствал при вземане на решението, са спазени,
доколкото не е спорно реалното участие на останалите членове на съвета в
конкретното заседание, както и гласуването и на двамата в идентичен смисъл - за
съкращаване на заеманата от ищеца длъжност.
По делото е представено щатно разписание на ответното дружество към
17.02.2023г., утвърдено от Изпълнителния директор – Анна Манолова, съдържащо 259
щатни бройки, в т.ч.– 6 щатни бройки в Отдел „Инкасо“, от които: 1 щатна бройка –
Ръководител отдел, 1 щатна бройка – Мениджър „Инкасова дейност“, 1 щатна бройка
– Експерт „Инкасова дейност“, 1 щатна бройка – Експерт „Поддръжка на автомобили“
и 2 щатни бройки – Експерт „Мониторинг на инкасовата дейност“, както и щатно
разписание към 01.04.2023 г., утвърдено от Изпълнителния директор – Анна Манолова,
съдържащо 258 щатни бройки, сред които липсва длъжността – Експерт „Поддръжка
на автомобили“. Щатното разписание е одобрено от законния представител на
ответното дружество, поради което съдът приема, че е извършено от компетентен
орган.
Съкращаването на щата е било налице към момента на уволнението – със
заповед № 264/31.03.2023г., връчена на 03.04.2023г., трудовото правоотношение на
ищеца е прекратено, считано от 04.04.2023г., към който момент е установено ново
щатно разписание.
В производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля Стефан Славов, служител на ответното дружество от 16г. и заемащ
длъжността ръководител на Отдел „Администрация“. В показанията си свидетелят
сочи, че познава ищеца, в качеството му на служител, извършващ поддръжката на
автотранспорта на дружеството. Излага, че след прекратяване правоотношението с
него през месец март, не е имало установен от работодателя един човек, който да
извършва тази дейност. Заявява, че работодателят имал структурни звена - главни
експерти, чиито основни задължения са да отговарят за инкасо дейността: зареждане
на банкомати, събиране на пари от банкоматите и инкасиране и на които било
възложено включително да поддържат автомобилите си по места. В допълнение
посочва, че за тези служители отговаря служител на длъжност технически ръководител
„Териториално отделение“. Съдът намира показанията на свидетеля Славов, преценени
по реда на чл. 172 ГПК, за добросъвестно депозирани и годни да послужат за
формиране на воля по релевантни за спора въпроси, доколкото същите са логични,
последователни, ясни и безпротиворечиви. С оглед на изложеното следва да се
приеме, че трудовите функции на ищеца, съгласно неоспорените показания на
свидетеля Славов, са преминали към служителите, чиято основна дейност е
осъществяване на инкасо дейността, в структурата на ответното дружество и които
задължения са съществено различаващи се от включените в съкратената длъжност на
ищеца Експерт „Поддръжка на автомобили“. Всичко това позволява да се формира
безспорен извод, че двете длъжности - съкратената и тази, към която са преминали
нейните функции, са съществено различаващи
се.
4
С оглед на това и съобразно трайно установената практика на касационната
инстанция (решение № 404 от 6.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1968/2013 г., IV г. о.,
решение № 184/02.06.2011г. по гр.дело № 803/2010 г., ІV, решение № 168 от 10.06.2014
г. на ВКС по гр. д. № 5342/2013 г., IV г. о., ГК, решение № 498/13.01.2012 г. по гр. д. №
1561/2010 г. ГК, IV ГО, решение № 13/06.04.2017 г. по гр. д. № 2239/2016 г. ГК, III ГО,
решение № 34/16.02.2015 г. по гр. д. № 5826/2014 г., ГК, IV ГО, решение № 38 от
23.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2098/2017 г., III г. о., ГК), следва да се приеме, че в
случая е налице т. нар. трансформация, при която трудовите функции на съкратената
длъжност са преминали към длъжност със съществено различаващи се такива, което е
хипотеза на реално съкращаване на щата.
С оглед на така възприетото от настоящата инстанция относно съществените
различия между задълженията, включени в съдържанието на съкратената длъжност, и
тези, характеризиращи длъжността „експерт“, и при липсата на данни, а и на
твърдения за други служители, изпълняващи функции, идентични с или несъществено
различаващи се от тези на уволнения служител, следва да се приеме, че в случая
извършването на подбор е само право, но не и задължение на работодателя, поради
което неизвършването му, което не е оспорено от ответника, не обосновава
незаконност на уволнението. В подкрепа на съжденията в този смисъл за
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 404 от 6.01.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 1968/2013 г., IV г. о., решение № 282 от 1.09.2011 г. на ВКС, IV г. о., постановено по
гр. д. № 110/2010 г., Решение № 167/ 09.04.2012 г. по гр. д. № 218/2011 г., IV г. о.,
Решение № 752/ 13.12.2010 г. по гр. д. № 1095/2009 г., IV г. о., решение № 625 от
1.10.2010 г. по гр. д. № 1773/2009 г. IV г. о. ВКС, решение № 139 от 28.07-2010 г. по гр.
д. № 183/2009 г. IV г. о. ВКС и др., както и мотивите към Тълкувателно решение № 3
от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011г.
Предвид изложеното трудовото правоотношение на ищеца П. В. е прекратено
законосъобразно, което обуславя извод за неоснователност на предявения иск за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Основателността на исковете предполага незаконност на уволнението.
Настоящият съдебен състав не достигна до такъв фактически и правен извод, поради
което искът за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност –
Експерт „Поддръжка на автомобили“ при ответното дружество и за заплащане на
парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не е
полагал труд по трудово правоотношение за периода от 04.04.2023г. до 04.10.2023г. в
размер на 13 882,52 лева, следва да бъдат отхвърлени. Неоснователна се явява и
акцесорната претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Горните изводи на съда за неоснователност на исковите претенции на ищеца,
обуславят сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявените
в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ и
чл. 222, ал. 1 КТ.
По исковете по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ:
За основателността на иска по чл. 220, ал. 1 КТ ищецът следва главно и пълно
да докаже, че сключеният между страните трудов договор е прекратен на основание, за
което законът изисква отправяне на предизвестие, както и размера на брутното трудово
възнаграждение за последния пълен отработен от него месец. От приетите по делото
5
писмени доказателства се установява, че ответникът не е спазил срока на
предизвестието при упражненото от него право да прекрати трудовия договор на
основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, последица от което е възникване на задължението му да
плати обезщетение за неспазения срок на предизвестието по чл.220, ал.1 КТ.
Уговореното в трудовия договор предизвестие е с продължителност от 3 месеца
/Видно от Допълнително споразумение № 329/11.03.2021г. към Трудов договор №
826/14.11.2016г./. От заключението на вещото лице се установява, че размерът на
обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ възлиза на сумата от 6882,34 лева. Не е спорно, че
ответникът е заплатил обезщетение за неспазено предизвестие за 1 месец - в размер на
2300,20 лева /съобразно заключението на ССчЕ със заплатата за м.04.2023г., преведена
на ищеца на 05.05.2023г./, съответно за разликата – 4582,14 лева, за която е заявена
претенцията, същата се явява основателна и следва да бъде уважена, ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 02.06.2023г. до
окончателното плащане.
За основателността на иска по чл. 222, ал. 1 КТ ищецът следва пълно и главно
да докаже, че трудовото му правоотношение с ответника е прекратено на основание
съкращаване на щата и че е останал без работа за процесния период. В тежест на
ответника при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на
погасяване на вземането.
От приетата като доказателство по делото трудова книжка серия Г, № 043198 се
установява, че ищецът е останал без работа за период от над месец след прекратяване
на процесния трудов договор. Предвид основанието, на което е прекратен процесният
трудов договор – съкращаване на щата, на основание чл. 222, ал. 1, вр. чл. 228, ал. 1 КТ
ищецът има право на обезщетение, чийто размер възлиза на сумата от 2300,20 лева
/последното получено брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец/.
Същевременно видно от заключението на неоспорената по делото ССчЕ, ответникът е
заплатил на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ именно в посочения размер със
заплатата за месец май 2023г., с банков превод на 06.06.2023г. С оглед на
гореизложеното съдът намира, че претенцията с правно основание чл. 222, ал.1 КТ
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът, съобразно уважената част от исковете – т.е. по иска по чл. 220, ал.1 КТ.
Същият е представляван в настоящото производство от адв. Г. Х., който е
осъществявал безплатна правна помощ по делото. Последният претендира
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА. Същото съобразно уважената
част от исковете е в размер на 758,21 лв., която сума на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т.1, т.2 ЗА следва да бъде присъдена на адв.
Х..
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника сумата от 2443 лв., представляваща действително заплатено
адвокатско възнаграждение от ответника на адв. С., видно от договор за правна защита
и съдействие от 08.09.2023г. Ищецът своевременно е възразил по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Предвид предмета
на делото, неговата правна, фактическа сложност, както и събраните по делото
доказателства, съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение във връзка с чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно, като следва да се
посочи и че същото е определено съобразно установения в нормативната уредба
минимум. При преценката си съдът съобрази приложимата редакция на Наредба №
6
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса и
депозит за ССчЕ - по исковете по чл. 344, ал. 1 , т. 1, т. 2 и т. 3 и по чл. 222, ал. 1 КТ
остават за сметка на съда. Дължимата се държавна такса по иска по чл. 220, ал. 1 КТ в
размер на 183,29 лева, следва да бъде възложена на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Г. В., ЕГН **********, срещу „Дружество за
касови услуги“ ЕООД /универсален правоприемник на „ДКУ – Инкасо“ ЕАД/, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението,
извършено със Заповед № 264/31.03.2023г. на Изпълнителния директор на „ДКУ –
Инкасо“ ЕАД на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност Експерт „Поддръжка на
автомобили“ към отдел „Инкасо“, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал.
1 КТ за заплащане на сумата от 13 882,52 лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 04.04.2023г. до
04.10.2023г., и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 259,81 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за обезщетение за оставане без
работа за периода от 04.04.2023г. до
01.06.2023г.
ОСЪЖДА „Дружество за касови услуги“ ЕООД /универсален правоприемник
на „ДКУ – Инкасо“ ЕАД/, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. В., ЕГН
**********, на основание чл. 220, ал. 1 ЗЗД сумата от 4582,14 лева, представляваща
обезщетение за неспазен срок на предизвестието при прекратяване на трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба –
02.06.2023г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Г. В., ЕГН **********, срещу „Дружество за
касови услуги“ ЕООД /универсален правоприемник на „ДКУ – Инкасо“ ЕАД/, ЕИК
*********, осъдителен иск с правно основание чл. 222, ал.1 КТ за сумата 2490,70 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа, поради уволнението, чрез
съкращаване на щата за период от 1м., като
неоснователен.
ОСЪЖДА чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т.1, т.2 ЗА „Дружество за
касови услуги“ ЕООД /универсален правоприемник на „ДКУ – Инкасо“ ЕАД/, ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Г. Б. Х., САК, сумата от 758,21 лева, разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Г. В., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Дружество за касови услуги“ ЕООД /универсален правоприемник на
„ДКУ – Инкасо“ ЕАД/, ЕИК *********, сумата от 2443 лева, разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Дружество за касови услуги“
ЕООД /универсален правоприемник на „ДКУ – Инкасо“ ЕАД/, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд сумата 183,29 лв. – държавна такса
по уважените искове.
7
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8