Р
Е Ш Е Н И Е
№ 14
гр. Разград, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ като разгледа докладваното от съдия Робева
КАНД № 209 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН
във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от З. Н. З. от с. К.,
обл. В. Т. против Решение № 53 от 28.10.2021 г., постановено по АНД № 145/2021
г. по описа на Районен съд – Кубрат, с което е потвърдено наказателно
постановление № 290-02-141 от 08.06.2021 г., издадено от ВПД Началник на РУ на
МВР – Кубрат. С потвърденото наказателно постановление за нарушение на чл. 6 от
Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ и на основание чл. 80, т. 5 от
същия закон на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лв. В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния
закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, както и че
наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се решението да бъде отменено,
като бъде отменено и наказателното постановление.
Ответникът оспорва жалбата и моли
решението да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура
- Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага въззивното
решение да бъде оставено в сила.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Установените
от въззивния съд факти са следните: На 01.06.2021 г. около 10:10 часа
в гр. Кубрат на ул. „Цар Иван Асен II“, до църквата, служители на РУ на МВР – Кубрат
спрели жалбоподателя З. Н. З. за извършване
на проверка с оглед установяване на самоличността му и контрол по редовността
на документите за самоличност. Пред контролните органи З. не представил нито личната си карта, нито друг
документ за самоличност, нито заместващ го документ. Той бил поканен в сградата
на управлението, където била установена неговата самоличност и му бил съставен
АУАН серия Г, бл. № 714788 от 01.06.2021 г. за това, че не е представил
български личен документ, за да удостовери своята самоличност, с което виновно
е нарушил чл. 6 ЗБЛД. Жалбоподателят подписал акта с възражение, че има лична
карта в колата. Въз основа на акта е било издадено обжалваното пред районния
съд наказателно постановление.
С
оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното
постановление по съображения, че АУАН и НП са съставени от надлежно
оправомощени органи, в рамките на тяхната материална и териториална
компетентност, в предвидените за това срокове и при спазване на изискванията за
форма и съдържание. С оглед на събраните по делото доказателства съдът е
преценил, че констатираното нарушение е доказано по безспорен начин, както и че
правилно е била приложена съответната санкционна разпоредба.
Решението е
валидно, допустимо и правилно.
При
постановяването му въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните
правила. Събрани са относимите доказателства и са подложени на задълбочен
анализ. Обсъдени са всички
наведени с жалбата доводи и оплаквания.
Изведени са обосновани правни изводи.
Правилно е приложен и материалният
закон. Съгласно чл. 6 ЗБЛД гражданите са длъжни при поискване от компетентните
длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 ЗБЛД указва, че документите за самоличност удостоверяват
самоличността, а съгласно ал. 2 и ал. 3 от същата норма самоличността на
българските граждани може да се удостовери и със заместващи документи или
СУМПС. В чл. 13 ЗБЛД са изброени документите за самоличност на българските
граждани: лична
карта; паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт,
военна карта за самоличност; свидетелство за управление на моторно превозно
средство.
Съгласно
чл. 80, т. 5 ЗБЛД лице, което не представи български личен документ при
поискване от компетентните длъжностни лица се наказва с глоба от 50 лв. до 300
лв.
Горният
фактически състав е доказан по делото. По несъмнен и безспорен начин е
установено, че
при извършената полицейска проверка жалбоподателят не е представил нито един от посочените в закона български лични
документи за удостоверяване на своята самоличност. Неоснователен е доводът за
несъставомерност на деянието поради това, че полицейските служители не били дали
възможност на жалбоподателя да отиде до автомобила си, където се намирали
документите му. Както правилно е отбелязал въззивният съд, всеки гражданин е
длъжен да носи български личен документ и при поискване от компетентни органи
да удостовери самоличността си. Непредставянето на такъв документ е основание
за ангажиране на административнонаказателната му отговорност по чл. 80, т. 5 ЗБЛД.
Неоснователни
са и оплакванията за несъответствие на съдържанието
на НП с изискванията на чл. 57 ЗАНН. Същите възражения са направени и пред
въззивния съд, който им е дал обосновани и аргументирани отговори, които изцяло
се споделят от касационната инстанция.
Правилно
въззивният съд е отхвърлил възможността за прилагане на института по чл. 28 ЗАНН. Извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.
93, т. 9 НК. По делото не са установени обстоятелства,
които да разкриват значително по-ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение в сравнение с типичните случаи на нарушения от същия вид.
Наложеното
от административнонаказващия орган наказание съответства на характера и
тежестта на нарушението, и в този смисъл е справедливо. То е определено в
минималния предвиден размер, поради което не подлежи на редуциране съгласно чл.
27 ЗАНН.
Предвид изложеното касационната инстанция приема, че не са налице сочените
в касационната жалба отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН във вр. с чл.
37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в полза на ОД на МВР - Разград следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер на 80 лв.
По изложените съображения и на основание
чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският
административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 53 от 28.10.2021 г.,
постановено по АНД № 145/2021 г. по описа на Районен съд – Кубрат.
ОСЪЖДА З. Н. З. да
заплати на ОДМВР - Разград юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/