Решение по дело №11490/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1000
Дата: 15 ноември 2021 г.
Съдия: Марина Владимирова Манолова Кънева
Дело: 20211110211490
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1000
гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА
при участието на секретаря СТАНИМИРА П. ДЕЛИЙСКА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110211490 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.Г. Попстоев, ЕГН ********** чрез адв. Б.
срещу наказателно постановление № 21-4332-013799/07.07.2021г., издадено
от началникгрупав отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание
чл. 179, ал.2 вр. ал. 1 т.5 пр. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 44, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175,
ал.1 т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 /един/ месец за нарушение на чл. 123, ал.1 т.3 б. „В“ от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че не е
установено кой точно от двамата разминаващи се водачи на МПС не е
осигурил достатъчно разстояние между автомобилите. По отношение
1
нарушението на чл. 123, ал. 1 т. 3 б. „В” от ЗДвП се поддържа, че нито в
АУАН, нито в НП са изложени твърдения да е имало разногласия между
участниците, нарушението е описано неясно, като му е дадена
несъответстваща на фактическото описание правна квалификация, като
отделно от това се поддържа, че жалбоподателят не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован не се явява,
представлява се от адв. Б., надлежно упълномощена, която моли съда да
уважи жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че събраните
доказателства не установяват по несъмнен начин извършване на вменените
нарушения. Претендира разноски, за които представя списък. В писмени
бележки аргументира обстойно искането си за отмяна на наказателното
постановление.
Въззиваемата страна – СДВР - ОПП, редовно призована, не изпраща
процесуален представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от
фактическа страна следното:
На 31.03.2021 г. около 17:50 часа в гр. София свидетелят ИЛ. В. ИЛ.
управлявал лек автомобил марка „Мазда”, модел „6” с ДК № *******,
движейки се по ул. „Билянини извори“ с посока от Община „Илинден” към
Западен парк. По същото време жалбоподателят А.П. управлявал лек
автомобил марка „Рено”, модел „Сценик” с ДК № ********, движейки се по
същата улица, в посока срещу свидетеля И.. В колата с жалбоподателя
пътувал и племенникът на жалбоподателя - свидетелят Крум Балабанов.
Свидетелят И. навлязъл с автомобила си в стеснен участък от улицата и бил
достигнал до средата му, когато жалбоподателят навлязъл с автомобила си в
същия стеснен участък, движейки се срещу свидетеля И.. Свидетелят И.
видял, че няма да успее да се размине с автомобила на жалбоподателя, поради
което отбил вдясно автомобила и спрял. При разминаването си с автомобила
на свидетеля И. жалбоподателят Попстоев не осигурил достатъчно място
между двата автомобила и ударил страничното ляво огледало за обратно
виждане на автомобила на И.. И. отворил прозореца на автомобила и между
него и жалбоподателя възникнало словесно пререкание. Жалбоподателят
2
напсувал свидетеля и потеглил, при което ударил задния ляв калник на
автомобила на свидетеля И.. Последният направил обратен завой, последвал
автомобила на жалбоподателя и след изминаване на известно разстояние го
настигнал, тъй като жалбоподателят бил спрял, за да слезе свидетелят
Балабанов от автомобила. И. заявил на жалбоподателя, че ще извика полиция,
при което жалбоподателят отново потеглил. Свидетелят И. се върнал на
мястото на произшествието и подал сигнал на тел. 112. На място пристигнал
екип на ОПП- СДВР и бил съставен протокол за ПТП, включващ схема на
произшествието, а свидетелят И. дал писмено сведение за инцидента.
На 10.06.2021 г. жалбоподателят А.П. депозирал в ОПП- СДВР
декларация, в която посочил, че на процесната дата при разминаване с друг
лек автомобил огледалата им влезли в съприкосновение.
На 10.06.2021 г. свидетелят ЦВ. Х. ЦВ. – младши автоконтрольор в
ОПП- СДВР съставил срещу А.П. и в негово присъствие акт за установяване
на административно нарушение № 221040 за нарушения на чл. 44, ал.1 ЗДвП
и чл.123, ал.1 т. 3, б. „В“ от ЗДвП. АУАН бил предявен за запознаване на
жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и
впоследствие.
Въз основа на така съставения АУАН на 07.07.2021 г началник група
АНД при ОПП - СДВР издал обжалваното наказателно постановление, с
което жалбоподателят бил санкциониран за извършени нарушения на 44, ал.1
ЗДвП и чл.123, ал.1, т. 3 б. „В” от ЗДвП. Препис от НП бил връчен на А.П. на
14.07.2021 г., а на 20.07.2021 г. била подадена и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите ИЛ. В. ИЛ.,
ЦВ. Х. ЦВ., Крум Антонов Балабанов, декларация от А.Г. Попстоев, протокол
за ПТП № 1781363/31.03.2021 г., справка - картон на водач, заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 8121К—
1340/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи.
При изграждане на релевантната фактология по делото съдът се довери
изцяло на показанията на свидетеля И.И., тъй като същите са обективи,
информативни и добросъвестно депозирани. Показанията на свидетеля са в
значителна степен детайлни и подробни, същият пресъздава пред съда свои
3
лични възприятия относно мястото на реализиране на ПТП, неговия
механизъм и действията на двамата водачи. И. е категоричен, че той е бил
спрял в средата на стеснения участък, а водачът на насрещнодвижения се
автомобил при разминаването си е ударил огледалото на автомобила на И.,
като след разменените реплики жалбоподателят потеглил и ударил задния ляв
калник на автомобила на И.. Показанията на свидетеля И. намират опора в
останалите доказателства по делото – видно от протокола за ПТП, съставен
на датата на инцидента в 20:05 часа в същия са отбелязани видими щети по
автомобила на свидетеля И., а именно по „лява част на странично огледало,
заден калник и броня”, което съответства на заявените от И. щети, вследствие
на реализираното ПТП. Твърденията му, че екипът на ОПП- СДВР
пристигнал около два часа след инцидента са потвърждава от отбелязания час
на съставяне на протокола за ПТП. На следващо място самият И. не
премълча пред съда и собствените си реплики към другия участващ в ПТП
водач – попитал го дали е нормален, което свидетелства за стремежа му да
изложи по достоверен начин всички обстоятелства, свързани с реализиралия
се инцидент. По изложените съображения съдът прие, че разказът на
свидетеля И.И. за процесното ПТП е достоверен и правдиво отразява
осъществилите се събития.
След анализ на показанията на свидетел Крум Балабанов и
съпоставянето им с останалите доказателствени източници съдът прие, че
следва да им се довери отчасти. Свидетелят потвърждава датата, времето и
мястото на реализиране на ПТП, в която част показанията му намират опора в
останалите доказателства по делото. По отношение твърденията на свидетеля,
че другият водач е инициирал скандала съдът намира, че те представляват
опит за оправдаване и омаловажаване на действията на жалбоподателя,
предвид близката родствена връзка на свидетеля и жалбоподателя. Следва да
се отбележи, че и свидетелят Балабанов потвърди, че именно при потегляне
от страна на жалбоподателя е било осъществено съприкосновението между
огледалата на двата автомобила, следователно по несъмнен начин се
установява, че именно А.П. не е осигурил достатъчно странично разстояние
между двата автомобила. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в
частта, в която заявява, че при потеглянето освен между огледалата на
автомобилите не е имало друго съприкосновение, тъй като в тази им част
показанията му се опровергават както от заявеното от И., така и от отразеното
4
в протокола за ПТП.
Показанията на свидетеля Ц. не носят съществена информация,
доколкото се установи, че същият е съставил АУАН по писмени документи
съставени от негови колеги, като не е посетил мястото на ПТП.
Съдът кредитира събраните по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства като обективни и достоверни. По делото е налице декларация,
подписана от жалбоподателя Попстоев, в която същият изрично потвърждава
участието си в инкриминирания инцидент. Съдът се довери и на останалите
писмени доказателства – копие от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и
заповед № 8121К—1340/23.10.2019 г. и двете на министъра на вътрешните
работи, от които извлече информация относно материалната компетентност
на актосъставителя и АНО (първият да съставя АУАН на ЗДвП, а втория да
издава НП).
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в преклузивния
срок по чл. 59, ал.2, изр.1 от ЗАНН /препис от НП е връчен на жалбоподателя
на 14.07.2021г., а жалбата е депозиранана 20.07.2021 г. / и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни за това административни органи. Този извод
на съда следва от приложеното по делото копие от издадената на основание
чл. 189, ал.12 от ЗДвП заповед № 8121з- 515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи. Съобразно т. 1.3 от нея заемащият длъжност „младши
автоконтрольор” Ц.Ц. е бил оправомощен да съставя АУАН на ЗДвП, а
компетентността на АНО следва от т. 2.10 от цитираната заповед и от заповед
№ 8121К—1340/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи. На
следващо място съдът намира, че давностните срокове за съставяне на АУАН
и издаване на НП, визирани в чл. 34 от ЗАНН са спазени – АУАН е съставен в
5
деня на откриване на нарушителя, три месеца след извършване на
нарушението, а НП е издадено по- малко от месец по – късно.
По отношение нарушението на чл. 44, ал.1 ЗДвП
Съгласно чл. 44, ал.1 от ЗДвП при разминаване водачите на насрещно
движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно
странично разстояние между пътните превозни средства. По делото беше
установено по несъмнен начин, че на процесната дата, час и място
жалбоподателят А.Г. Попстоев е управлявал лек автомобил марка „Рено“,
модел „Сценик”с ДК № ****** и при разминаване на ул. „Билянини извори” с
лек автомобил „Мазда” с ДК № ****** не осигурил достатъчно странично
разстояние с посочения автомобил и реализирал ПТП с него, като ударил
лявото му странично огледало за обратно виждане, задния ляв калник и
бронята. Удареният автомобил е бил в покой /свидетелят И. бил спрял плътно
в дясно/, поради което съдът намира, че именно неосигуряването на
достатъчно странично разстояние от страна на жалбоподателя при
разминаването му с лекия автомобил, управляван от свидетеля И. е довело до
реализирането на ПТП.
Нарушението е извършено виновно, при форма на вина
непредпазливост (небрежност), тъй като жалбоподателят не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. Жалбоподателят Попстоев не предвиждал причиняването на
ПТП, но е бил длъжен да предвиди, че като не осигурява достатъчно
странично разстояние между разминаващите се автомобили застрашава
останалите участници в движението и би могъл да причини ПТП.
С оглед обстоятелството, че неосигуряването на достатъчно странично
разстояние между разминаващите се автомобили е довело до реализиране на
ПТП с причиняване на щети съдът намира, че процесното нарушение не може
да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1 т. 5 пр. 5 от ЗДвП предвижда
налагане на глоба в размер на 200 лева на лице, което поради нарушение на
правилата за разминаване причини пътнотранспортно произшествие, ако
деянието не съставлява престъпление. За извършеното от жалбоподателя
нарушение на чл. 44, ал.1 ЗДвП АНО е приложил коректната санкционна
норма и правилно е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200 лева.
6
Доколкото размерът на административното наказание е определен от
законодателя в абсолютен размер, то въпрос за неговото намаляване не може
да се поставя и наказателното постановление следва да бъде потвърдено в
тази му част като законосъобразно.
По отношение нарушението на чл. 123, ал.1 т. 3 б. „В“ от ЗДвП
Съобразно описанието в обстоятелствената част на НП и касаещо
нарушението под номер 2, на жалбоподателя е вменено, че „напуска мястото
на ПТП без да уведоми компетентните органи на МВР”. Съдът намира, че
така направеното описание на нарушението от фактическа страна е неясно и
същото не осъществява самостоятелен състав на административно
нарушение.
Избраната от АНО формулировка според настоящия състав не е в
достатъчна степен пълна и ясна, което накърнява правото на защита на
санкционираното лице и е пречка за пълното разбиране на фактическите
рамки на вмененото му нарушение. Крайната лаконичност на описаното
нарушение от своя страна пък е пречка и за съда да провери волята на АНО и
прави невъзможно упражняване на съдебен контрол за законност и
правилност на издаденото НП, доколкото в съдебната фаза на производството
следва да бъде установено съответствието на твърденията, изложени в НП с
обективната действителност и доказателствената съвкупност.
Разпоредбата на чл. 123 ЗДвП урежда задълженията на участниците в
ПТП, като първото задължение за участника е да спре, за да установи вредите
(ал.1 т.1). В зависимост от вида на вредите - пострадали хора или само
имуществени вреди законът предписва определено поведение на участниците.
Безспорно по делото беше установено, че след реализиране на ПТП
жалбоподателят изобщо не е спрял, за да установи причинените в следствие
на ПТП вреди, с което от обективна страна е осъществил състава на
нарушението по чл. 123, ал.1 т.1 от ЗДвП. Такова нарушение на него обаче не
му е вменено нито с АУАН, нито с НП. АНО е квалифицирал поведението на
жалбоподателя като нарушение на чл. 123, ал.1 т.3 б.”В” от ЗДвП. Цитираната
правна норма се прилага в хипотеза, в която водачът е спрял, било е
установено, че от ПТП са причинени единствено имуществени вреди и между
водачите липсва съгласие относно обстоятелствата на ПТП. В НП обаче не е
описан коректно нито един от елементите на това нарушение, тъй като не е
7
отразено, че в резултат на ПТП са причинени единствено имуществени вреди,
нито че между водачите не е било налице съгласие относно причините за
ПТП. При липсата на твърдения за наличието на елементи от фактическия
състав на нарушението неправилно същото е квалифицирано като такова по
чл. 123, ал.1 т.3 б. „в” ЗДвП.
Описаното от фактическа страна в НП всъщност не би могло
еднозначно да се подведе под която и да от хипотезите на чл. 123, ал.1 от
ЗДвП, тъй като от израза „напуска мястото на ПТП” не става ясно дали
жалбоподателят изобщо не е спрял, или е спрял, установил е причинените
щети /които не са посочени в НП/ и в нарушение на задължения по закон не е
останал да изчака пристигането на контролните органи.
На следващо място задължението за уведомяване на органите на МВР е
предвидено както в т.2 б. „а” на чл. 123 от ЗДвП, а така също и в т.3, б. „в”,
но това задължение е обусловено от различни предпоставки – вид на вредите,
съгласие на участниците за обстоятелствата, довели до ПТП- ясни и точни
твърдения за които в НП не са изложени. Посочената лаконичност на
описанието на нарушението от фактическа страна и несъответствието му с
дадената правна квалификация представляват съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита
на жалбоподателя, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено в
тази му част.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН в съдебните производства
по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода от делото, а именно
отмяна на НП в частта, в която жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.
123, ал.1 т.3б. „В“ от ЗДвП, то на жалбоподателя се дължат разноски. По
делото са представени доказателства за заплатено от жалбоподателя
Попстоев адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева за оказване на
правна защита и представителство по настоящото дело, без да е
диференцирано каква част от възнаграждението се дължи във връзка с
оспорване на НП в частта за първото вменено на Попстоев нарушение и каква
за второто. Ето защо и предвид изхода на делото – част от НП отменено, а
другата част – потвърдено, то на жалбоподателя следва да се присъдят
половината от сторените разноски, а именно 180 лева.
8
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 пр.1 и пр.3 от
ЗАНН Софийски районен съд, НО, 108- ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-013799/07.07.2021г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
основание чл. 175, ал.1 т. 5 ЗДвП на А.Г. Попстоев, ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец за нарушение
на чл. 123, ал.1 т.3б. „В“ от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част, с
която на основание чл. 179, ал.2 вр. ал. 1 т.5 пр. 5 от ЗДвП на А.Г. Попстоев,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на
200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 44, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на
жалбоподателя А.Г. Попстоев сумата от 180 /сто и осемдесет/ лева,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9